Доклад от заседание на комисия

---

Д О К Л А Д
На Комисията по правни въпроси
Вх. №: 953-03-35/21.10.2009

ОТНОСНО: проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, № 954-01-24, внесен от народния представител Павел Димитров и група народни представители, приет на първо гласуване на 8 октомври 2009 г.




Проект!
ІІ ГЛАСУВАНЕ

З А К О Н

за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства


(Обн., ДВ, бр. 95 от 1997 г., доп., бр. 70 от 1999 г., бр. 49 от 2000 г., бр. 17 от 2003 г.,
бр. 86 от 2005 г., бр. 45 и 82 от 2006 г., бр. 109 от 2007 г., бр. 43 и бр.109 от 2008 г.)

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

§ 1. Член 34б се изменя така:
„Чл. 34б. (1) Народното събрание чрез комисия, определена с правилника за организацията и дейността му, осъществява парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на получената чрез тях информация, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства.
(2) Комисията по ал. 1 ежегодно до 31 май представя пред Народното събрание доклад за извършената дейност, който съдържа обобщени данни за разрешаването, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на информацията, получена чрез тях, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства.”

Предложение на народните представители Екатерина Михайлова и Веселин Методиев:
1. В § 1 , чл. 34б, ал. 1 след думата „чрез” се добавя думата „постоянна”.
2. Създава се нова ал. 2 към чл. 34б със следното съдържание:
„(2) Постоянната парламентарна комисия е съставена от равен брой народни представители от всяка парламентарна група.”
3. Създава се нова ал. 3 към чл. 34б със следното съдържание:
„(3) Към постоянната комисия по ал. 2 се създава специализирана администрация за експертен контрол, която също се формира на паритетен принцип между парламентарните групи.”
4. Създава се нова ал.4 към чл. 34б със следното съдържание:
„(4) Членовете на специализираната администрация трябва да притежават 10 – годишен юридически стаж или 10 – годишен стаж в специалните служби на страната.”

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.

§ 2. Чл. 34в – 34е се отменят.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.

§ 3. Член 34ж се изменя така:
„Чл. 34ж. (1) За осъществяване на дейността си комисията по чл. 34б има право:
1. да изисква в рамките на своята компетентност информация от органите и структурите по чл. 13, 15 и 20;
2. да проверява редовността на водене на регистрите при органите и структурите по чл. 13, 15 и 20 за тяхната дейност по закона заедно със съхраняваните искания, разрешения и разпореждания по използването и прилагането на специални разузнавателни средства, както и за съхраняването и унищожаването на придобитата чрез тях информация;
3. на достъп до помещенията, в които се съхраняват документите във връзка с използването и прилагането на специални разузнавателни средства, и до помещенията, в които се съхранява и унищожава придобитата чрез тях информация;
4. да прави предложения за подобряване на процедурите по използване и прилагане на специални разузнавателни средства, както и за съхраняване и унищожаване на придобитата чрез тях информация.
(2) При наличие на данни за неправомерно използване и прилагане на специални разузнавателни средства, съответно съхраняване или унищожаване на придобитата чрез тях информация сезира органите на прокуратурата и ръководителите на органите и структурите по чл. 13, 15 и 20.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:

§ 3. В чл. 34ж се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея:
а) в текста преди т. 1 думите „Националното бюро” се заменят с „комисията по чл. 34б”;
б) в т. 4 думите „да дава задължителни указания, свързани с подобряване режима на” се заменят с „да прави предложения за подобряване на процедурите по”;
в) точка 5 се отменя.
2. Създава се ал. 2:
„(2) При наличие на данни за неправомерно използване и прилагане на специални разузнавателни средства, съответно съхраняване или унищожаване на придобитата чрез тях информация комисията по чл. 34б сезира органите на прокуратурата и ръководителите на органите и структурите по чл. 13, 15 и 20.”

§ 4. Член 34з се изменя така:
„Чл. 34з. (1) Комисията по чл. 34б уведомява служебно гражданите, когато спрямо тях са били прилагани неправомерно специални разузнавателни средства.
(2) Гражданите не се уведомяват, когато това ще създаде опасност:
1. за постигане на целите по чл. 3 или чл. 4;
2. от разкриване на оперативните способи или техническите средства;
3. за живота или здравето на служителя под прикритие или на неговите възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения, когато опасността произтича от възложените задачи.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.

§ 5. Създава се глава четвърта “б” с чл. 34и - 34р:

„Глава четвърта “б”
ИЗПОЛЗВАНЕ И ПРИЛАГАНЕ НА СПЕЦИАЛНИ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА ВЪВ ВРЪЗКА С МЕЖДУНАРОДНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО ПО НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИ ВЪПРОСИ

Чл. 34и. (1) Специалните разузнавателни средства освен в случаите по чл. 3, ал. 1 могат да се използват и когато това е предвидено в международен договор, влязъл в сила за Република България.
(2) В случаите по ал. 1 специални разузнавателни средства могат да се използват за предотвратяване и разследване на престъпления, които изрично са посочени в международния договор, по силата на който се допуска тяхното използване.

Чл. 34к. (1) В случаите по чл. 34и специалните разузнавателни средства могат да се осигуряват и прилагат и от компетентните органи на чужда държава.
(2) Чуждестранен служител под прикритие има правомощията и може да се използва за постигане на целите по чл. 10в, когато това е предвидено в международен договор, влязъл в сила за Република България или на принципа на взаимност е сключено споразумение за всеки отделен случай.

Чл. 34л. Специалните разузнавателни средства по реда на тази глава се прилагат за срока, предвиден в Наказателно-процесуалния кодекс.

Чл. 34м. Резултатите, получени чрез специални разузнавателни средства по реда на тази глава, могат да бъдат използвани за целите на международната правна помощ, както и за целите на вътрешното разследване съобразно условията на националното законодателство.

Чл. 34н. (1) При получаване на молба за правна помощ от чужда държава с искане за продължаване на трансгранично наблюдение на територията на Република България от служители на молещата държава, Върховна касационна прокуратура внася писмено мотивирано искане за разрешение до председателя на Софийски градски съд или до оправомощен от него заместник-председател.
(2) Искането трябва да съдържа:
1. информация за престъплението, за разследването на което се налага извършването на трансграничното наблюдение;
2. данни за лицата, спрямо които ще се извърши трансграничното наблюдение;
3. кои служители ще извършат трансграничното наблюдение;
4. условия, при които ще се извърши трансграничното наблюдение;
5. срока на извършване на трансграничното наблюдение.
(3) Председателят на Софийски градски съд или оправомощен от него заместник-председател незабавно дава писмено разрешение за извършване на трансграничното наблюдение или отказва извършването му, като мотивира своя отказ.
(4) Разрешението се изпраща чрез Върховна касационна прокуратура на компетентните органи на молещата държава, за което се уведомяват компетентните български органи.

Чл. 34о. (1) В спешни случаи на преминаване на българската граница при извършване на трансгранично наблюдение, когато не е било поискано предварително разрешение, служителите на чуждата държава, извършващи наблюдението, могат да го продължат на територията на Република България, когато това е предвидено в международен договор, влязъл в сила за Република България.
(2) Компетентните органи на чуждата държава, чиито служители извършват наблюдението, са длъжни незабавно да уведомят Върховна касационна прокуратура за това, че границата е била пресечена по време на наблюдението.
(3) След уведомяването по ал. 2 Върховна касационна прокуратура незабавно съобщава на генералния комисар на Министерството на вътрешните работи или на оправомощено от него длъжностно лице за извършваното наблюдение и преминаването на границата и се произнася дали наблюдението следва да се прекрати.
(4) Компетентните органи на чуждата държава, чиито служители извършват наблюдението, са длъжни незабавно да изпратят във Върховна касационна прокуратура молба за правна помощ за извършване на трансгранично наблюдение, придружена с мотиви, които обосновават пресичането на границата без предварително разрешение.
(5) След получаване на молбата за правна помощ, Върховна касационна прокуратура незабавно се произнася дали следва да бъде допусната за изпълнение. При отказ наблюдението се прекратява незабавно.
(6) При допусната молба Върховна касационна прокуратура незабавно внася писмено мотивирано искане за разрешение до председателя на Софийски градски съд или до оправомощен от него заместник-председател.
(7) Искането трябва да съдържа:
1. информация за престъплението, за разследването на което се налага използването на трансграничното наблюдение;
2. данни за лицата, спрямо които ще се извърши трансграничното наблюдение;
3. обстоятелствата, които обуславят нуждата от спешност;
4. кои служители ще извършат трансграничното наблюдение;
5. условия, при които ще се извърши трансграничното наблюдение;
6. срока на извършване на трансграничното наблюдение.
(8) Председателят на Софийски градски съд или оправомощеният от него заместник-председател е длъжен в срок до пет часа, считано от преминаването на българската граница да даде писмено разрешение за извършване на трансграничното наблюдение или отказва да даде разрешение, като мотивира своя отказ.
(9) Председателят на Софийски градски съд или оправомощеният от него заместник-председател незабавно изпраща във Върховна касационна прокуратура даденото разрешение.
(10) Когато председателят на Софийски градски съд или оправомощеният от него заместник-председател откаже да даде разрешение трансграничното наблюдение се прекратява.
(11) Върховна касационна прокуратура уведомява компетентните органи на молещата държава за даденото разрешение и незабавно го изпраща както на тях, така и на служителите, които извършват наблюдението.

Чл. 34п. (1) При прилагането на специални разузнавателни средства по реда на тази глава, служителите на компетентните органи на чуждата държава са длъжни:
1. да спазват законодателството на Република България;
2. да спазват указанията на компетентните български органи;
3. да носят документ, който удостоверява, че е дадено съответното разрешение, освен в случаите по чл. 34о;
4. да са в състояние във всеки един момент да докажат, че действат в служебно качество.
(2) При прилагането на специални разузнавателни средства по реда на тази глава не се допуска влизането в жилища и на места, които не са обществено достъпни.
(3) Служителите на компетентните органи на чуждата държава изготвят доклад за извършените от тях на територията на Република България действия незабавно след тяхното извършване.
(4) Докладът по ал. 3 се изпраща на Върховна касационна прокуратура, която го предоставя на председателя на Софийския градски съд или оправомощения от него заместник-председател, дал разрешението за извършване на действията, като той може да поиска личното явяване на съответните служители.
(5) Органите на досъдебното производство и съдът могат да поискат компетентните органи на чуждата държава, чиито служители са извършвали действия по прилагане на специални разузнавателни средства на територията на Република България, да съдействат при провеждане на наказателно производство, когато такова е образувано в резултат на съответните действия, в които те са участвали.

Чл. 34р. За неуредени в настоящата глава случаи се прилагат общите разпоредби на настоящия закон.”

Предложение на народния представител Павел Димитров и група народни представители:

1. В чл. 34н, ал. 1 се изменя така:
Чл. 34н. (1) При получаване на молба за правна помощ от чужда държава с искане за продължаване на трансгранично наблюдение от територията на други държави на територията на Република България от служители на молещата държава, Върховната касационна прокуратура се произнася по молбата и ако я допусне за изпълнение внася писмено мотивирано искане за разрешение до председателя на Софийския градски съд или до оправомощен от него заместник-председател.

2 В. чл. 34о, ал. 2 се изменя така:

(2) Компетентните органи на чуждата държава, чиито служители извършват наблюдението, са длъжни незабавно да уведомят Върховната касационна прокуратура и генералния комисар на Министерството на вътрешните работи или оправомощено от него длъжностно лице за това, че границата е била пресечена по време на наблюдението.
3.В чл. 34о, ал. 3 се изменя така:
(3) След уведомяването по ал. 2 Върховната касационна прокуратура незабавно се произнася дали наблюдението следва да се прекрати и уведомява за това молещата държава и генералния комисар на Министерството на вътрешните работи или оправомощено от него длъжностно лице.

4. В чл. 34о, ал. 11 се изменя така:
(11) Върховната касационна прокуратура уведомява компетентните органи на молещата държава за даденото разрешение, незабавно го изпраща и уведомява служителите, които извършват наблюдението.
5. В чл. 34п , в ал. 2 се създава изречение второ:
„Служителите, които извършват наблюдението нямат право да задържат лицето, което е под наблюдение. „

Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
§ 5. Създава се глава четвърта “б” с чл. 34и - 34р:

„Глава четвърта “б”
ИЗПОЛЗВАНЕ И ПРИЛАГАНЕ НА СПЕЦИАЛНИ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА ВЪВ ВРЪЗКА С МЕЖДУНАРОДНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО ПО НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИ ВЪПРОСИ

Чл. 34и. (1) Специалните разузнавателни средства освен в случаите по чл. 3, ал. 1 могат да се използват и когато това е предвидено в международен договор, влязъл в сила за Република България.
(2) В случаите по ал. 1 специални разузнавателни средства могат да се използват за предотвратяване и разследване на престъпления, които изрично са посочени в международния договор, по силата на който се допуска тяхното използване.

Чл. 34к. (1) В случаите по чл. 34и специалните разузнавателни средства могат да се осигуряват и прилагат и от компетентните органи на чужда държава.
(2) Чуждестранен служител под прикритие има правомощията и може да се използва за постигане на целите по чл. 10в, когато това е предвидено в международен договор, влязъл в сила за Република България или на принципа на взаимност е сключено споразумение за всеки отделен случай.

Чл. 34л. Специалните разузнавателни средства по реда на тази глава се прилагат за срока, предвиден в Наказателно-процесуалния кодекс.

Чл. 34м. Резултатите, получени чрез специални разузнавателни средства по реда на тази глава, могат да бъдат използвани за целите на международната правна помощ, както и за целите на вътрешното разследване съобразно условията на националното законодателство.

Чл. 34н. (1) При получаване на молба за правна помощ от чужда държава с искане за продължаване на трансгранично наблюдение от територията на други държави на територията на Република България от служители на молещата държава, Върховната касационна прокуратура се произнася по молбата и ако я допусне за изпълнение, внася писмено мотивирано искане за разрешение до председателя на Софийския градски съд или до оправомощен от него заместник-председател.
(2) Искането трябва да съдържа:
1. информация за престъплението, за разследването на което се налага извършването на трансграничното наблюдение;
2. данни за лицата, спрямо които ще се извърши трансграничното наблюдение;
3. кои служители ще извършат трансграничното наблюдение;
4. условия, при които ще се извърши трансграничното наблюдение;
5. срока на извършване на трансграничното наблюдение.
(3) Председателят на Софийския градски съд или оправомощен от него заместник-председател незабавно дава писмено разрешение за извършване на трансграничното наблюдение или отказва извършването му, като мотивира своя отказ.
(4) Разрешението се изпраща чрез Върховната касационна прокуратура на компетентните органи на молещата държава, за което се уведомяват компетентните български органи.

Чл. 34о. (1) В спешни случаи на преминаване на българската граница при извършване на трансгранично наблюдение, когато не е било поискано предварително разрешение, служителите на чуждата държава, извършващи наблюдението, могат да го продължат на територията на Република България, когато това е предвидено в международен договор, влязъл в сила за Република България.
(2) Компетентните органи на чуждата държава, чиито служители извършват наблюдението, са длъжни незабавно да уведомят Върховната касационна прокуратура и генералния комисар на Министерството на вътрешните работи или оправомощено от него длъжностно лице за това, че границата е била пресечена по време на наблюдението.
(3) След уведомяването по ал. 2 Върховната касационна прокуратура незабавно се произнася дали наблюдението следва да се прекрати и уведомява за това молещата държава и генералния комисар на Министерството на вътрешните работи или оправомощено от него длъжностно лице.
(4) Компетентните органи на чуждата държава, чиито служители извършват наблюдението, са длъжни незабавно да изпратят във Върховната касационна прокуратура молба за правна помощ за извършване на трансгранично наблюдение, придружена с мотиви, които обосновават пресичането на границата без предварително разрешение.
(5) След получаване на молбата за правна помощ, Върховната касационна прокуратура незабавно се произнася дали следва да бъде допусната за изпълнение. При отказ наблюдението се прекратява незабавно.
(6) При допусната молба Върховната касационна прокуратура незабавно внася писмено мотивирано искане за разрешение до председателя на Софийския градски съд или до оправомощен от него заместник-председател.
(7) Искането трябва да съдържа:
1. информация за престъплението, за разследването на което се налага използването на трансграничното наблюдение;
2. данни за лицата, спрямо които ще се извърши трансграничното наблюдение;
3. обстоятелствата, които обуславят нуждата от спешност;
4. кои служители ще извършат трансграничното наблюдение;
5. условия, при които ще се извърши трансграничното наблюдение;
6. срока на извършване на трансграничното наблюдение.
(8) Председателят на Софийския градски съд или оправомощеният от него заместник-председател е длъжен в срок до пет часа, считано от преминаването на българската граница да даде писмено разрешение за извършване на трансграничното наблюдение или отказва да даде разрешение, като мотивира своя отказ.
(9) Председателят на Софийския градски съд или оправомощеният от него заместник-председател незабавно изпраща във Върховната касационна прокуратура даденото разрешение.
(10) Когато председателят на Софийския градски съд или оправомощеният от него заместник-председател откаже да даде разрешение трансграничното наблюдение се прекратява.
(11) Върховната касационна прокуратура уведомява компетентните органи на молещата държава за даденото разрешение и незабавно го изпраща и уведомява служителите, които извършват наблюдението.

Чл. 34п. (1) При прилагането на специални разузнавателни средства по реда на тази глава служителите на компетентните органи на чуждата държава са длъжни:
1. да спазват законодателството на Република България;
2. да спазват указанията на компетентните български органи;
3. да носят документ, който удостоверява, че е дадено съответното разрешение, освен в случаите по чл. 34о;
4. да са в състояние във всеки един момент да докажат, че действат в служебно качество.
(2) При прилагането на специални разузнавателни средства по реда на тази глава не се допуска влизането в жилища и на места, които не са обществено достъпни. Служителите, които извършват наблюдението, нямат право да задържат лицето, което е под наблюдение.
(3) Служителите на компетентните органи на чуждата държава изготвят доклад за извършените от тях на територията на Република България действия незабавно след тяхното извършване.
(4) Докладът по ал. 3 се изпраща на Върховната касационна прокуратура, която го предоставя на председателя на Софийския градски съд или оправомощения от него заместник-председател, дал разрешението за извършване на действията, като той може да поиска личното явяване на съответните служители.
(5) Органите на досъдебното производство и съдът могат да поискат компетентните органи на чуждата държава, чиито служители са извършвали действия по прилагане на специални разузнавателни средства на територията на Република България, да съдействат при провеждане на наказателно производство, когато такова е образувано в резултат на съответните действия, в които те са участвали.

Чл. 34р. За неуредените в тази глава случаи се прилагат общите разпоредби на закона.”


ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието да се измени така:
„ПРЕХОДНА РАЗПОРЕДБА”

§ 5. (1) Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства се закрива.
(2) Активите и пасивите на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства преминават към Министерството на правосъдието, а документацията и архивът се предават на Народното събрание.
(3) Трудовите правоотношения на членовете на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства и служебните и трудови правоотношения на служителите от неговата администрация се прекратяват от министъра на правосъдието при условията и по реда на чл. 106, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител и чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда .
(4) При прекратяване на трудовите правоотношения членовете на Националното бюро могат да бъдат назначени от Висшия съдебен съвет в органите на съдебната власт по реда на чл. 189 от Закона за съдебната власт.
(5) Времето, през което лицето е било избрано за член на Националното бюро, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 – 5 от Закона за съдебната власт.

Предложение на народните представители Четин Казак и Христо Бисеров:
В преходните и заключителните разпоредби, § 5 , ал.4 да се измени така:
„(4) При прекратяване на трудовите правоотношения членовете на Националното бюро се възстановяват на длъжността, която са заемали преди избирането им.”

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Павел Димитров и група народни представители:

В преходните и заключителните разпоредби, в § 5:
І. Алинея 4 се изменя така:
„(4) При прекратяване на трудовите правоотношения членовете на Националното бюро подали молба до Висшия съдебен съвет в 14 дневен срок от датата на прекратяването се възстановяват на заеманата към датата на избора им от Народното събрание в Националното бюро длъжност в органите на съдебната власт. Времето прекарано на съответната длъжност се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1-5 от Закона за съдебната власт.”
ІІ. Алинея 5 се отменя.”

Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 6:

§ 6. (1) Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства се закрива.
(2) Активите и пасивите на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства преминават към Министерството на правосъдието, а документацията и архивът се предават на Народното събрание.
(3) Трудовите правоотношения на членовете на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства и служебните и трудовите правоотношения на служителите от неговата администрация се прекратяват от министъра на правосъдието при условията и по реда на чл. 106, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител и чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда .
(4) При прекратяване на трудовите правоотношения членовете на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, подали молба до Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от прекратяването, се възстановяват на заеманата към датата на избора им от Народното събрание в Националното бюро длъжност в органите на съдебната власт. Времето, прекарано на съответната длъжност, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1-5 от Закона за съдебната власт.






ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ПРАВНИ ВЪПРОСИ:




ИСКРА ФИДОСОВА