Доклад от заседание на комисия

---

ДОКЛАД
На Комисията по правни въпроси
Вх. №: 953-03-72/03.12.2009 г.

ОТНОСНО: Обсъждане на първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 902-01-48, внесен от Министерския съвет на 18. 11. 2009 г. и № 954-01-36, внесен от н.пр. Яне Янев и група народни представители на 23. 10. 2009 г.


На заседания, проведени на 19. 11. 2009 г. и 26. 11. 2009 г., Комисията по правни въпроси разгледа законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 902-01-48, внесен от Министерския съвет на 18. 11. 2009 г. и № 954-01-36, внесен от н.пр. Яне Янев и група народни представители на 23. 10. 2009 г.

На заседанието на 19. 11. 2009 г. от името на вносителите присъстваха г-жа Маргарита Попова – министър на правосъдието, г-жа Даниела Машева – заместник – министър, г-жа Юлия Меранзова – експерт в дирекция „Съвет по законодателство”, г-жа Ралица Илкова и г-н Ивайло Цонков – експерти от работната група по изготвянето на законопроектите по НК и НПК към Министерството на правосъдието, г-н Георги Апостолов – директор на дирекция „Досъдебно производство” в Министерството на вътрешните работи и г-н Иван Любенов – заместник-директор на Областна дирекция на полицията – Ст. Загора, както и народният представител Кристияна Петрова.
Присъстваха също и представители на съдебната власт и адвокатурата - г-н Валери Първанов – зам.-главен прокурор, г-н Гроздан Илиев – зам.-председател на Върховния касационен съд и председател на наказателната колегия, г-жа Вероника Имова – съдия във Върховния касационен съд, наказателна колегия и г-жа Даниела Доковска – председател на Висшия адвокатски съвет.
Законопроектът на Министерския съвет беше представен от г-жа Маргарита Попова и г-жа Даниела Машева, които подробно аргументираха необходимостта от предложените промени.
Според министър Попова необходимостта от промените в Наказателния кодекс е продиктувана от програмата на правителството и от препоръките на Европейската комисия, като е обърнато внимание на особено зачестилите тежки посегателства срещу личността и собствеността на гражданите и на посегателствата, при които пострадалият е малолетен или непълнолетен.
Г-жа Машева очерта промените в общата част на Наказателния кодекс, които на първо място се отнасят до чл. 78а, касаещ освобождаване от наказателна отговорност с налагането на административно наказание на извършителите на престъпления, които не са тежки, при наличие на определени предпоставки. Сред тези промени тя посочи и тази, отнасяща се до давността, като изтъкна, че сегашната й уредба предвижда сериозно разминаване в допустимите срокове за преследване на престъпления, които не са тежки. Във връзка с промените в особената част на Наказателния кодекс г-жа Машева акцентира на тези, касаещи престъпните посегателства срещу основните права и свободи на личността, с които се завишават санкциите за приготовление и подбуждане към убийство, за причиняване на смърт при превишаване пределите на неизбежната отбрана, за причиняване на смърт по непредпазливост, за подпомагане и склоняване другиго към самоубийство, за причиняване на средна телесна повреда, както и на значително завишаване на санкциите за отвличане и създаването на нови квалифицирани състави за това престъпление с оглед предотвратяване на нарастващите случаи на отвличания и противозаконно лишаване от свобода.
Тя спомена, че се предлага и увеличаване на санкциите за някои особено обществено укорими посегателства срещу личността на малолетните и непълнолетните.
Във връзка с престъпленията против собствеността г-жа Машева посочи, че се предвиждат промени в съставите на документната измама, обсебването, вещното укривателство.
С оглед гарантиране на нормалното и законосъобразно функциониране на икономиката на страната тя изтъкна, че се предлагат промени и в разпоредбите на престъпленията против стопанството.
Друга голяма група промени, които г-жа Машева очерта, е свързана със засилената защита и отговорност на полицейските и разследващите органи, измежду които са промените в съставите относно престъпленията против реда на управлението и подкупа. Тя акцентира и на измененията, които се внасят в системата на документните престъпления и на тези, с които се накърнява разрешителния режим за използване на специални разузнавателни средства и на класифицирана информация.
Представителите на Министерството на вътрешните работи акцентираха върху това, че промените не са самоцел, а резултат на противоречивата съдебна практика и на очакванията на обществото за засилена наказателна защита на полицейските и разследващите органи.

Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от н.пр. Яне Янев и група народни представители беше представен от народния представител Кристияна Петрова. Тя акцентира на това, че промените са провокирани от неадекватните наказателно-правни норми, които не могат да се противопоставят на съвременните форми на престъпност и чрез тях се цели невъзможност наново да се упражнява професия или дейност от която подсъдимият е бил лишен по съдебен ред, без да са възсатонвени вредите от престъплението и изплатени обезщетенията по уважените граждански искове в наказателното производство, избягване на възможността за налагане на необосновано занижени наказания в производствата със съкратено съдебно следствие. Същевременно тя изтъкна, че със законопроекта са предвидени нови, много тежки наказания за лица и организирани престъпни групи, осъществяващи отвличания с цел откуп, че се криминализират деяния, свързани с упражняване на чужди права за гласуване в колективни органи от народни представители и общински съветници, както и такива с незаконно осъществяване на търговска дейност и адекватна наказателна отговорност в случаите на документни измами. Освен това тя посочи, че се прецизират и текстовете, отнасящи се до незаконния хазарт, като се предвижда наказателно преследване за незаконно организиране и участие в хазартни игри, а с оглед реалното приложение на състава за общото длъжностно престъпление, законопроектът предвижда прецизиране на признаците на състава.

По направените предложения за изменения и допълнения на Наказателния кодекс по двата законопроекта, изразиха становище представителите на съдебната власт и адвокатурата.
Относно правителствения законопроект, г-жа Даниела Доковска изтъкна, че като цяло той цели засилване на наказателната репресия чрез завишаване на санкциите, увеличаване на давността за определени посегателства и установяването на нови състави.
Във връзка със завишаването на санкциите тя отбеляза, че историята на наказателното законодателство не познава подобно драстично увеличаване и че няма емпирика в подкрепа на тази идея, тъй като подобен подход е допустим само когато наказанията не могат да изпълнят целите си. Най-вероятният ефект, според нея, от това завишаване ще е ожесточаване и окрупняване на престъпността.
От друга страна, тя изтъкна, че удължаването на давността за дребните престъпления от две на три години ще отрупа прокуратурата и съдилищата с дела, а това ще забави производството.
Освен това, според г-жа Доковска, е неразбираем подходът, възприет в законопроекта, спрямо посегателствата с предмет орган на власт, тъй като нито в правната теория, нито в практиката е имало отклонение от разбирането, залегнало в дефиницията на понятието „орган на власт” по чл. 93, т. 2.
Във връзка с предложените нови състави, тя изрично отбеляза изменението на чл. 212, с което се разширява приложното му поле, като посочи, че това ще рефлектира върху образуваните вече производства и внесените в съда, и предложи, ако предмет на измамата е недвижим имот, да се създаде квалифициран състав по чл. 209 със завишена санкция.
В заключение г-жа Доковска отбеляза, че увеличаването на санкциите е въпрос на оценка на обществената опасност на деянията и че препоръки на Европейската комисия в тази насока липсват.
Отношение по проектозакона на Министерския съвет взе и заместник-председателят на Върховния касационен съд г-н Гроздан Илиев, който в допълнение на изразеното от г-жа Доковска становище изтъкна, че не следва да се поставя ударение на ожесточаване на наказателната репресия и приведе примери с отделни разпоредби от законопроекта като убийство, извършено при превишаване пределите на неизбежна отбрана, в състояние на силно раздразнение, случаите на опасен рецидив при телесните повреди, блудство и други, при които се губи диференциацията.
От друга страна, той изтъкна, че е наложително с оглед изменението на чл. 218в да се дефинира понятието „частно имущество”, както и да се въведе друг критерий по чл. 218б – вместо размера на установената в страната минимална работна заплата да се премине към една фиксирана граница от хиляда или хиляда и петстотин лева.
Във връзка с промените, с които се цели засилена защита на полицейските и разследващите органи, г-н Илиев посочи, че не е имало спор в съдебната практика относно понятието „орган на власт”, което съдържа и тези органи и че ако има такъв, то Върховният касационен съд, неговият председател следва да бъде уведомен, за да се коригира съдебната практика.
Същевременно относно погасителната давност за дребната престъпност, той отбеляза, че докато за този вид дела – от частен характер, не се въведе диференцирана процедура в Наказателно-процесуалния кодекс, те ще продължат да се прекратяват по давност.
По отношение на предложените промени в чл. 78а, чл. 142 и чл. 212, беше изказано становище, че те са коректни.
Във връзка със законопроекта, внесен от н.пр. Яне Янев и група народни представители, г-н Гроздан Илиев подчерта, че в него има рационални моменти и ако той се обедини с този на Министерския съвет, те биха могли да се отразят в съответните изменения.

Заместник-главният прокурор г-н Валери Първанов подкрепи като цяло законопроекта на правителството, като изтъкна, че той изразява една обществена необходимост да се реагира на зачестилите прояви в обществото. Акцентира на генералната превенция и засилване на разкриваемостта.
По отношение на проекта на закон, внесен от н.пр. Яне Янев и група народни представители посочи, че с новия текст на чл. 58а се предлага редуциране на предвидената санкция в съответния текст до едни разумни размери в случаите на съкратено съдебно следствие и даде пример с италианския наказателен закон. Той подчерта също така, че по този начин няма да се изключват нови състави от института на съкратеното съдебно следствие, защото ще се отчете приноса на обвиняемия, на подсъдимия, на неговата защита към изясняване на обективната истина, възстановяване на обществено-опасните последици и вредите, които са нанесени, както и съкращаване на разходите при извършване на съдопроизводството.

В заседанието на 26. 11. 2009 г. се проведе дискусия по внесените законопроекти, в която взеха участие народните представители Мая Манолова, Христо Бисеров, Явор Нотев, Янаки Стоилов, Димитър Лазаров, Павел Димитров, Михаил Миков.
Във връзка със законопроекта на Министерския съвет, според г-жа Манолова целите, които се преследват с него, могат да бъдат адмирирани, но преследването им следва да бъде съпроводено с цялостна концепция за наказателната политика. Трудно е да се каже каква е логиката на промените, но се откроява драстичното завишаване на санкциите, а липсва емпиричен анализ за това. По този начин, според нея, се нарушава много важен принцип – този на диференциацията на наказанията. Въпросът за давността също е достатъчно спорен, поради което и разностранно следва да се преценят възможните ефекти, като трябва да се търсят други разрешения, други процедури, за да се осигури бързината в процеса. В заключение г-жа Манолова посочи, че наказателната политика е най-вече отговорност на управляващите и тя ще се въздържи от подкрепа на законопроекта.
В изказването си г-н Нотев подчерта, че парламентарната група, която представлява, принципно подкрепя представения от правителството законопроект. Същевременно той посочи, че решаването на поставените от вносителя задачи трябва да се осъществи чрез друг подход – приемането на нов Наказателен кодекс, но че промените, които се правят, са възможни и реални за момента, въпреки че крият много рискове. В тази връзка изтъкна, че някои от текстовете се нуждаят от редакция между първо и второ четене като посочи за неприемливо добавянето на полицейските органи в редица текстове на кодекса, тъй като и сега легалното определение на понятието „орган на власт” осигурява защитата на тези органи. Г-н Нотев изрази становище, че е неприемлива и промяната в чл. 119 относно убийството при превишаване пределите на неизбежната отбрана, тъй като в наказателно-правен аспект неизбежната отбрана е обстоятелство, което може да заличи престъпния характер на деянието и няма логика да се отмени минимумът в нормата. Във връзка с чл. 142 относно отвличането той заяви, че предвидените санкции се припокриват с тези на убийството и би следвало също да се коригират.
Г-н Нотев изрази подкрепата си и за законопроекта, внесен от н.пр. Яне Янев и група народни представители.
Подкрепа за правителствения проект изказа и г-н Лазаров, но посочи, че между първо и второ гласуване също следва да се направят корекции, като се намери баланс при наказанията, напр. за телесните повреди, за деянието по чл. 338, като се създаде квалифициран състав за измамите по телефона. Същевременно изтъкна, че не е против защитата на полицейските органи, но възприетият в чл. 78а подход за изброяване на отделни категории служители е опасен, защото поставя въпроса за включването в отделни разпоредби и на други служители, което вече веднъж е допуснато в чл. 116, ал. 2.
Той подкрепи и предложените промени в Наказателния кодекс, внесени от н.пр. Яне Янев и група народни представители.
Според г-н Стоилов някои от промените, съдържащи се в законопроекта на Министерския съвет, могат да бъдат одобрени като например тези по чл. 78а, съставомерността на приготовлението за отвличане и други, но общата посока на законопроекта - за увеличаване на санкциите и загубата на диференцияцията, не е добра атестация за никоя наказателна политика. Той посочи и друг недостатък – че промените не се съпътстват с криминологични изследвания и даде като пример различните по размер наказания за престъпленията с наркотични вещества през годините. Акцентира също, че промяната в чл. 212 за документната измама с недвижим имот може да доведе до неясни отражения върху висящите производства и обобщи, че са налице много повече мотиви за отхвърляне, отколкото за приемане на законопроекта.
В дискусията г-н Димитров сподели мотивите, залегнали в правителствения законопроект, като изтъкна, че изготвянето на нов Наказателен кодекс изисква много време, а предложените промени са в правилна посока, тъй като са ориентирани към увеличаване на наказанията и установяването на нови състави за актуалните престъпления, каквито са напр. отвличанията. Много сериозно обаче, според него, трябва да се анализират наказанията, тъй като те са прекомерно завишени, което налага между първо и второ гласуване да се направят предложения за подобряване на редакциите на разпоредбите.
Г-н Бисеров подкрепи авторитетните критики към законопроекта на Министерския съвет, направени от авторитетни колеги на чисто професионална основа, като изтъкна, че в над седемдесет текста от Наказателния кодекс са завишени наказанията, а самият законопроект съдържа 65 параграфа. Същевременно той посочи, че в сравнение с него, в законопроекта, внесен от н.пр. Яне Янев и група народни представители се съдържа много повече наказателна политика.
По законопроекта на Министерския съвет г-н Миков изтъкна, че и досега наказателната политика е била в посока увеличаването на санкциите, без да има статистика за това, и по този повод отправи искане до Министерството на правосъдието да предостави водената статистика за последните пет години, напр. до 2008 г., за средно налаганата санкция по текстовете, в които се завишават наказанията, за да се намери мярата на репресията по това, което практиката показва като тежест на наказанията.

С оглед на гореизложеното и след проведеното гласуване Комисията по правни въпроси:
1. С 18 гласа “за”, 5 гласа „против” и 2 гласа “въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 902-01-48, внесен от Министерския съвет на 18. 11. 2009 г.
2. С 14 гласа “за”, 3 гласа „против” и 5 гласа “въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 954-01-36, внесен от н.пр. Яне Янев и група народни представители на 23. 10. 2009 г.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:

Искра Фидосова