Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
26/11/2009

    Доклад от заседание на комисия
    Д О К Л А Д
    На Комисията по правни въпроси
    Вх. № 953-03-70/01.12.2009 г.

    Относно: законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита срещу домашното насилие, № 902-01-35, внесен от Министерския съвет на 23 октомври 2009 г., приет на първо гласуване на 19 ноември 2009 г.


    Проект!
    Второ гласуване


    З А К О Н

    за изменение и допълнение на Закона за защита срещу
    домашното насилие
    (обн., ДВ, бр. 27 от 2005 г., изм., бр. 82 от 2006 г.)


    Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.


    Предложение на н.п. Лютви Местан:
    Наименованието на закона да се измени както следва:
    Закон за защита от домашното насилие.

    Комисията подкрепя предложението.

    Комисията предлага да се създаде нов § 1:
    „§ 1. Наименованието на закона се изменя така: „Закон за защита от домашното насилие”.”

    § 1. В чл. 1, ал. 2 след думата „гражданската” се поставя запетая и се добавя „административнонаказателната”.

    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 2.

    § 2. Член 2 се изменя така:
    „Чл. 2. (1) Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
    (2) Домашно насилие, извършено в присъствието на дете, се счита за психическо и емоционално насилие и върху него.”

    Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 3:
    „§ 3. Член 2 се изменя така:
    „Чл. 2. (1) Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
    (2) За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.””

    § 3. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Точки 6 и 7 се изменят така:
    “6. лице, с което се намира в родствена връзка по съребрена линия до четвърта степен включително;
    7. лице, с което се намира или е било в родствена връзка по сватовство до трета степен включително;”.
    2. Създават се т. 9 и 10:
    “9. възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство;
    10. лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство”.

    Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4:
    „§ 4. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Точки 6 и 7 се изменят така:
    “6. лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително;
    7. лице, с което се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително;”.
    2. Създават се т. 9 и 10:
    “9. възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство;
    10. лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство”.”

    § 4. В чл. 4 ал. 2 се изменя така:
    „(2) В случаите, когато има данни за опасност за живота или здравето на пострадалото лице, то може да подаде и молба до органите на Министерството на вътрешните работи за предприемане на мерки съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи.”

    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5.

    § 5. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 1:
    а) в основния текст думите „Защитата срещу домашното насилие се осъществява чрез:” се заменят с „Мерките за защита срещу домашното насилие са:”;
    б) в т. 3 след думата „приближава” се добавя „пострадалото лице”.
    2. В ал. 2 думите “от един месец до една година“ се заменят с “от
    3 до 18 месеца”.
    3. Създава се нова ал. 3:
    „(3) Мярката по ал. 1, т. 4 не се налага при висящ съдебен спор между родителите по упражняване на родителските права, по определяне местоживеенето на детето или режима на лични отношения.”
    4. Досегашната ал. 3 става ал. 4.

    Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 6:
    „§ 6. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 1:
    а) текстът преди т. 1 се изменя така: „Мерките за защита от домашното насилие са:”;
    б) в т. 3 след думата „приближава” се добавя „пострадалото лице”.
    2. В ал. 2 думите “от един месец до една година“ се заменят с “от три до 18 месеца”.
    3. Създава се нова ал. 3:
    „(3) Мярката по ал. 1, т. 4 не се налага при висящ съдебен спор между родителите по упражняване на родителските права, по определяне местоживеенето на детето или режима на личните отношения.”
    4. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”

    § 6. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Алинея 3 се изменя така:
    „(3) Органите на изпълнителната власт и/или юридическите лица, регистрирани едновременно по реда на чл. 18, ал. 2 и 3 от Закона за социално подпомагане и на чл. 45 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, работят за защита на лицата, пострадали от домашно насилие.”
    2. Създават се ал. 5 - 8:
    „(5) Всяка година до 31 март Министерският съвет приема Национална програма за превенция и защита от домашно насилие.
    (6) Средствата за финансиране изпълнението на задълженията по програмата се определят ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година по бюджетите на съответните министерства, определени в националната програма по ал. 5.
    (7) Ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година по бюджета на Министерството на правосъдието се определят средства за финансиране на проекти на юридически лица с нестопанска цел, които отговарят на изискванията на
    ал. 3 и при условие, че те осъществяват дейности по този закон, за разработване и изпълнение на:
    1. програми за превенция и защита от домашно насилие, които се отнасят до:
    а) подготовка и одобряване на програми в учебни заведения;
    б) програми за работа с органите на съдебната власт и с органите на Министерството на вътрешните работи;
    в) мониторинг на прилагането на закона;
    г) провеждане на семинари и конференции, издания и публикации;
    2. програми за предоставяне на помощ на лица, пострадали от домашно насилие, които включват:
    а) социално, психологическо и правно консултиране и помощ от специалисти;
    б) насочване към други необходими специалисти и интердисциплинарни консултации, както и към кризисни центрове за лица, пострадали от домашно насилие;
    3. обучение на лицата, които извършват защитата по закона;
    4. специализирани програми, посещавани от лицата, които са извършили домашно насилие и които включват социални и психологически консултации.
    (8) Юридическите лица, регистрирани едновременно по реда на
    чл. 18, ал. 2 и 3 от Закона за социално подпомагане и на чл. 45 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, които работят за защита на лицата, пострадали от домашно насилие, имат право на субсидия от държавния бюджет при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.”

    Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 7:
    „§ 7. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Алинея 3 се изменя така:
    „(3) Органите на изпълнителната власт и/или юридическите лица, регистрирани по реда на чл. 18, ал. 2 и 3 от Закона за социално подпомагане и по реда на чл. 45 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, работят за защита на лицата, пострадали от домашно насилие.”
    2. Създават се ал. 5 - 8:
    „(5) Всяка година до 31 март Министерският съвет приема Национална програма за превенция и защита от домашно насилие.
    (6) Средствата за финансиране изпълнението на задълженията по Националната програма по ал. 5 се определят ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година по бюджетите на съответните министерства, определени в програмата.
    (7) Ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година по бюджета на Министерството на правосъдието се определят средства за финансиране на проекти на юридически лица с нестопанска цел, които отговарят на изискванията на ал. 3 и при условие, че те осъществяват дейности по този закон, за разработване и изпълнение на:
    1. програми за превенция и защита от домашно насилие, които се отнасят до:
    а) подготовка и одобряване на програми в учебни заведения;
    б) програми за работа с органите на съдебната власт и с органите на Министерството на вътрешните работи;
    в) мониторинг на прилагането на закона;
    г) провеждане на семинари и конференции;
    д) издания и публикации;
    2. програми за предоставяне на помощ на лица, пострадали от домашно насилие, които включват:
    а) социално, психологическо и правно консултиране и помощ от специалисти;
    б) насочване към други необходими специалисти и интердисциплинарни консултации, както и към кризисни центрове за лица, пострадали от домашно насилие;
    3. обучение на лицата, които извършват защитата по закона;
    4. специализирани програми, посещавани от лицата, които са извършили домашно насилие и които включват социални и психологически консултации.
    (8) Юридическите лица, регистрирани по реда на чл. 18, ал. 2 и 3 от Закона за социално подпомагане и по реда на чл. 45 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, които работят за защита на лицата, пострадали от домашно насилие, имат право на субсидия от държавния бюджет при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.””

    Комисията предлага да се създаде нов § 8:
    § 8. Наименованието на глава втора се изменя така: „Производство за налагане на мерки за защита от домашното насилие”.

    § 7. Член 7 се изменя така:
    “Чл. 7. Компетентен да наложи мярка за защита е районният съд по постоянния или настоящия адрес на пострадалото лице.”

    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 9.

    § 8. Член 8 се изменя така:
    „Чл. 8. Производството по издаване на заповедта може да се образува по молба на:
    1. пострадалото лице, ако е навършило 14-годишна възраст или е поставено под ограничено запрещение;
    2. законния представител на пострадалото лице;
    3. директора на дирекция „Социално подпомагане”, когато пострадалото лице е непълнолетно, поставено е под запрещение или е с увреждания;
    4. брат, сестра или лице, което е в родствена връзка по права линия без ограничения с пострадалото лице.”

    Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 10:
    „§ 10. Член 8 се изменя така:
    „Чл. 8. Производството по издаване на заповедта може да се образува по молба на:
    1. пострадалото лице, ако е навършило 14-годишна възраст или е поставено под ограничено запрещение;
    2. брат, сестра или лице, което е в родство по права линия с пострадалото лице;
    3. настойника или попечителя на пострадалото лице;
    4. директора на дирекция „Социално подпомагане”, когато пострадалото лице е непълнолетно, поставено е под запрещение или е с увреждания.”

    § 9. В чл. 9 се правят следните изменения:
    1. В ал. 1:
    a) в основния текст думите „Молбата или искането са писмени и съдържат:” се заменят с „Молбата е писмена и съдържа:”;
    б) точка 1 се изменя така:
    „1. имената, адреса и единния граждански номер на молителя, адреса на дирекция „Социално подпомагане”; в случай че пострадалото лице не може или не желае да разкрие постоянния или настоящия си адрес, то може да посочи друг адрес;”
    в) точка 4 се изменя така:
    „4. датата, мястото, начина и други факти и обстоятелства за извършеното домашно насилие;”.
    2. В ал. 2 думите „чл. 8, т. 2 и 3” се заменят с „чл. 8, т. 3 и 4”.

    Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 11:
    „§ 11. В чл. 9 се правят следните изменения:
    1. В ал. 1:
    a) текстът преди т. 1 се изменя така: „Молбата е писмена и съдържа:”;
    б) точка 1 се изменя така:
    „1. имената, адреса и единния граждански номер на молителя, адреса на дирекция „Социално подпомагане”; в случай че пострадалото лице не може или не желае да разкрие постоянния или настоящия си адрес, то може да посочи друг адрес;”;
    в) точка 4 се изменя така:
    „4. датата, мястото, начина и други факти и обстоятелства за извършеното домашно насилие;”.
    2. В ал. 2 думите „чл. 8, т. 2 и 3” се заменят с „чл. 8, т. 2 и 4”.”

    § 10. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 1 думите „или искането” се заличават.
    2. В ал. 2:
    а) думите „или искането” се заличават;
    б) след думата “регистър” се добавя „с отделна поредна номерация (индекс) на делата”.
    3. Алинея 3 се отменя.

    Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 12:
    „§ 12. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 1 думите „или искането” се заличават.
    2. В ал. 2 думите „или искането” се заличават, а след думата “регистър” се добавя „с отделна поредна номерация (индекс) на делата”.
    3. Алинея 3 се отменя.”

    § 11. В чл. 11 се правят следните изменения:
    1. В ал. 1 думите „чл. 8, т. 1 и 3” се заменят с „чл. 8”.
    2. В ал. 3 думите „а в случаите по чл. 8, т. 2 разноските се заплащат от Агенцията за социално подпомагане” се заменят с „освен когато молбата е за защита на лица, които не са навършили 16-годишна възраст, както и на лица, поставени под запрещение, или лица с увреждания”.

    Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 13:
    „§ 13. В чл. 11 се правят следните изменения:
    1. В ал. 1 думите „чл. 8, т. 1 и 3” се заменят с „чл. 8”.
    2. В ал. 3 думите „а в случаите по чл. 8, т. 2 разноските се заплащат от Агенцията за социално подпомагане” се заменят с „освен когато молбата е за защита на лица, които не са навършили 18-годишна възраст, както и на лица, поставени под запрещение, или лица с увреждания”.”

    § 12. В чл. 12 се правят следните изменения:
    1. В ал. 1 думите „или на искането” и „или искането” се заличават и думите „30 дни” се заменят с „един месец”.
    2. В ал. 2 думите „чл. 8, т. 2 и 3” се заменят с „чл. 8, т. 3 и 4”.

    Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 14:
    „§ 14. В чл. 12 се правят следните изменения:
    1. В ал. 1 думите „или на искането” и „или искането” се заличават, а думите „30 дни” се заменят с „един месец”.
    2. В ал. 2 думите „чл. 8, т. 2 и 3” се заменят с „чл. 8, т. 2 и 4”.”


    § 13. В чл. 14, ал. 1 думите „или искането” се заличават.

    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 15.

    § 14. В чл. 15, ал. 2 думите „или на искането” се заличават.

    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 16.

    Комисията предлага да се създаде нов § 17:
    „§ 17. В чл. 16 се правят следните изменения:
    1. В ал. 2 думите „ал. 2” се заменят с „ал. 3”.
    2. В ал. 3 думите „районното полицейско управление” се заменят с „районното управление на Министерството на вътрешните работи””.

    § 15. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 1 изречение трето се заличава.
    2. Създава се нова ал. 2:
    „(2) При подаване на жалбата не се внася държавна такса.”
    3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
    4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „тридневен срок” се заменят с „едноседмичен срок”.
    5. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „14-дневен срок” се заменят с „едномесечен срок”.
    6. Досегашната ал. 5 става ал. 6.

    Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 18:
    „§ 18. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 1 изречение трето се заличава.
    2. Създава се нова ал. 2:
    „(2) При подаване на жалбата не се внася държавна такса.”
    3. Досегашните ал. 2, 3, 4 и 5 стават съответно ал. 3, 4, 5 и 6.”

    § 16. В чл. 18 се правят следните изменения:
    1. В ал. 1 думите „или искането” се заличават, а думите „пряка и непосредствена последваща опасност” се заменят с „пряка, непосредствена или последваща опасност”.
    2. В ал. 4 думите „30 дни” се заменят с „един месец” и думите „или искането” се заличават.
    3. В ал. 5 думите „чл. 8, т. 2 и 3” се заменят с „чл. 8, т. 3 и 4”.

    Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 19:
    „§ 19. В чл. 18 се правят следните изменения:
    1. В ал. 1 навсякъде думите „или искането” се заличават, а думите „пряка и непосредствена последваща опасност” се заменят с „пряка, непосредствена или последваща опасност”.
    2. В ал. 2 думите „районното полицейско управление” се заменят с „районното управление на Министерството на вътрешните работи”.
    3. В ал. 4 думите „30 дни” се заменят с „един месец”, а думите „или искането” се заличават.
    4. В ал. 5 думите „чл. 8, т. 2 и 3” се заменят с „чл. 8, т. 2 и 4”.”

    § 17. В чл. 19 след думата „защита” се добавя „не подлежи на обжалване и”.

    Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 20:
    „§ 20. В чл. 19 след думите „незабавна защита” се добавя „не подлежи на обжалване и”.”

    § 18. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Създава се нова ал. 2:
    „(2) Когато е наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 2 и извършителят откаже доброволно да я изпълни, той се отстранява от съвместно обитаваното жилище със съдействието на органите от районното управление на Министерството на вътрешните работи по местонахождението на жилището.”
    2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.

    Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 21:
    „§ 21. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Създава се нова ал. 2:
    „(2) Когато е наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 2 и извършителят откаже доброволно да я изпълни, той се отстранява от съвместно обитаваното жилище със съдействието на полицейските органи от районното управление на Министерството на вътрешните работи по местонахождението на жилището.”
    2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.”

    § 19. В Заключителните разпоредби се правят следните допълнения:
    1. В § 4 след думата „подпомагане” се добавя „и на чл. 45 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел”.
    2. Създава се § 4а:
    „§ 4а. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.”

    Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 22:
    „§ 22. В заключителните разпоредби се правят следните допълнения:
    1. В § 4 след думата „подпомагане” се добавя „и по реда на чл. 45 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел”.
    2. Създава се § 5а:
    „§ 5а. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.””

    ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.

    § 20. Производствата по молби (искания) и жалби, постъпили до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния ред.

    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 23.

    § 21. В 3-месечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет приема правилник за прилагането му.

    Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 24:
    „§ 24. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема правилник за прилагането му.”

    Комисията предлага да се създаде § 25:
    „§ 25. В Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50, 97 и 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62, 85 и 120 от 1997 г., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21, 51 и 98 от 2000 г., бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и 92 от 2002 г., бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24, 43, 76, 86 и 88 от 2005 г., бр. 59, 75 и 102 от 2006 г., бр. 38, 57, 64, 85, 89 и 94 от 2007 г., бр. 19, 67 и 102 от 2008 г., бр. 12, 23, 27, 32, 47, 80 и 93 от 2009 г.) в чл. 296, ал. 1 думите „защита срещу домашното насилие” се заменят със „защита от домашното насилие”.”

    Комисията предлага да се създаде § 26:
    „§ 26. В Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 64 от 2007 г.; изм., бр. 69 и 109 от 2008 г., бр. 25, 33 и 42 от 2009 г.) в чл. 329, ал. 3, т. 5 думите „Закона за защита срещу домашното насилие” се заменят със „Закона за защита от домашното насилие”.”





    § 22. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник” с изключение на § 6, т. 2 относно чл. 6, ал. 5, 6, 7 и 8, който влиза в сила от 1 януари 2010 г.

    Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 27:
    „§ 27. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник” с изключение на § 7, т. 2 относно чл. 6, ал. 5, 6, 7 и 8, който влиза в сила от 1 януари 2010 г.”






    ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
    КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
    Искра Фидосова







    Форма за търсене
    Ключова дума