Доклад от заседание на комисия

---

Д О К Л А Д
На Комисията по правни въпроси
Вх. № 953-03-74/11.12.2009 г.
Относно: Законопроект за потребителския кредит, № 902 – 01 – 49, внесен от Министерски съвет на 25.11.2009 г.

На свое заседание проведено на 10декември 2009 г. Комисията по правни въпроси обсъди законопроект за потребителския кредит, № 902 – 01 – 49, внесен от Министерски съвет на 25.11.2009 г. На заседанието присъстваха и г-жа Цвета Караилиева - дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите” към МИЕТ, г-жа Илияна Цолова – директор в дирекция „Правна” към Комисия за защита на потребителите и г-н Иван Бъчваров – гл. секретар на Комисията за защита на потребителите.
От името на вносителя законопроектът бе представен от г-жа Людмила Пеовска – дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите” към МИЕТ .
Тя изтъкна, че проектът на Закон за потребителския кредит цели да въведе в българското законодателство изискванията на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Света (OВ, L 133 от 22 май 2008 г.).
Директивата възприема принципа на максимална хармонизация, съгласно който държавите членки не следва да запазват или въвеждат в националното си законодателство разпоредби, различни от предвидените в директивата.
Необходимостта от нова правна рамка за предоставянето на потребителски кредити се обуславя от нарастването на броя и разнообразието на предлаганите кредитни продукти, включително предоставянето на финансови услуги при използване на съвременни средства за комуникация. Повишаването на активността на банките при отпускане на кредити налага усъвършенстване на правната регламентация при предоставянето на потребителски кредити. Въвеждането на допълнителни правила по отношение на преддоговорната и договорната информация, рекламата, правото на потребителя за предсрочно погасяване на кредита и правото на отказ от сключен договор ще допринесе за насърчаване както на отговорно кредитиране от страна на кредиторите, така и на отговорно вземане на потребителски кредит от страна на потребителите и ще има ефекта на превантивен механизъм срещу свръхзадлъжняване.
Целта на законопроекта е да осигури защита на потребителите при предоставяне на потребителски кредити, включително чрез създаване на еднакви условия за получаване на кредит от всички потребители.
Проектът на Закон за потребителския кредит ще се прилага за всички форми на потребителския кредит с изключение на тези, които са изрично изключени от обхвата му.
Размерът на горната граница на потребителския кредит е
147 000 лв. вместо досегашните 40 000 лв.
Въвежда се стандартизиран единен формуляр за преддоговорна информация – „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителския кредит.
Проектът на закон има за цел по-нататъшно стандартизиране на договорите за потребителски кредит и по-голяма яснота за правата и задълженията на потребителите, което ще допринесе за вземане на по-обосновани и информирани решения от тяхна страна. Предвижда се задължение за кредитора да оценява кредитоспособността на потребителя. За целта кредиторът ще трябва да извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите.
В съответствие с Директива 2008/48/ЕО се въвеждат подробни изисквания по отношение на рекламата за потребителски кредит. Уредени са задължителните реквизити, които всяка реклама за потребителски кредит трябва да съдържа.
Въвежда се задължение всяка писмена реклама независимо от използваното средство за реклама задължително да представя всички елементи с еднакъв размер на шрифта и те да се открояват в еднаква степен.
Законопроектът за първи път въвежда правото на отказ на потребителя от сключения договор за потребителски кредит. В рамките на 14 календарни дни потребителят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения договор за кредит. Счита се, че правото на отказ предоставя по-голяма възможност на потребителя да обмисли решението си за вземане на потребителски кредит и защитава в по-висока степен неговите интереси.
Разпоредбите на законопроекта предоставят право на потребителя по всяко време да погаси изцяло или частично своите задължения по договора за кредит и кредиторът не може да откаже изпълнението на предсрочното погасяване.
Разпоредбите на закона, свързани с предоставянето на преддоговорна информация, с оценката на кредитоспособността на потребителя и по отношение на рекламата, ще се прилагат и за ипотечните кредити. По този начин се въвеждат минимални изисквания, близки до тези в преобладаващата част на държавите членки от ЕС в областта на ипотечния кредит. Преодолява се съществуващата очевидна несиметричност по отношение на защитата на потребителите при предоставянето на потребителски и ипотечни кредити.
Законопроектът предвижда задължение за лицата, предоставящи потребителски кредити, в рамките на вътрешните си правила да предвидят процедури за подаване на възражения, за решаване на спорове и за определяне на обезщетения във връзка с предоставяне на потребителски кредити. По този начин ще бъдат насърчени двете страни да решат споровете си чрез взаимни отстъпки, без въвличането на трета страна и отнасяне на спора пред съд. За такъв извънсъдебен орган са определени помирителните комисии, създадени по реда на чл. 182 – 184 от Закона за защита на потребителите.
Контролът по изпълнението на законопроекта ще се осъществява от министъра на икономиката, енергетиката и туризма чрез Комисията за защита на потребителите.
Приемането на проекта на Закон за потребителския кредит ще способства за ограничаване на измамите и злоупотребите на потребителите и ще се създаде механизъм за защита на потребителите на потребителски кредит, отговарящ на европейските изисквания и осигуряващ високо ниво на защита на икономическите интереси на потребителите.
Комисията по правни въпроси предлага прецизирането на следните текстове преди второ четене: В чл. 4:
а) абревиатурата „БНБ” следва да се изпише, както следва: „Българската народна банка”;
б) точки 15 и 16 е добре да се оформят като отделни алинеи, тъй като в тях има позоваване и на изключения от общото правило на чл. 4 за неприлагане на разпоредбите на закона, а така както са предложени редакциите са неясни.
В чл. 8, ал. 10 думите „ал. 6” би следвало да се заменят с „ал. 7”, като разпоредбите на чл. 5, ал. 13 и чл. 8, ал. 10 следва да се уеднаквят.
В чл. 11, ал. 1, т. 3 и чл. 12, ал. 1, т. 3 думите „ЕГН, а за чуждестранните физически лица, които не са получили ЕГН по установения за това ред от компетентните български органи - личния номер на чужденеца или други данни за самоличност” следва да заменят с „единния граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец). Съгласно изменението на чл. 16, ал. 1, т. 3 от Закона за българските лични документи, личен номер имат и гражданите на ЕС, гражданите на държави - страни по Споразумението за ЕИП, гражданите на Конфедерация Швейцария и членовете на техните семейства, които не са граждани на ЕС, ЕИП и Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори с ЕС имат право на свободно придвижване.
В чл. 12, ал. 2:
а) в изречение първо частицата „не” следва да отпадне като излишна, тъй като използването на думата „освен” дава отрицанието;
б) в изречение второ думите „по-голям” следва да се заменят с „по-дълъг”, тъй като става въпрос за срокове; подобна промяна следва да се направи и в чл. 35, ал. 1.
В чл. 13, ал. 1 думите „също така” са ненужни и следва да отпаднат.

В чл. 13, ал. 2, чл. 14, ал. 3 и чл. 15, ал. 1 следва да се обсъди дали използваните изрази за предоставяне на информация на потребителите по сключения договор като „редовно през определен период от време”, „периодично” и „редовно” не са прекалено общи и дали не следва тези срокове да се определят по-ясно.
В чл. 14, ал. 2 и в чл. 15, ал. 2, изречение второ следва да се унифицират.
В чл. 16 ал. 2 е неточно формулирана и се нуждае от прецизиране.
Навсякъде в закона съкращението „ЕС” следва да се изпише като „Европейския съюз”, а думите „националното законодателство” и „действащото законодателство” да се заменят с „вътрешното законодателство”, който термин е възприет и в Конституцията на Република България.
В чл. 19, ал. 1 думите, „лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора” следва да отпаднат, тъй като са част от легалната дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя”, посочено в § 1, т. 1 от закона.
В чл. 27, ал. 4, изречение първо следва да се добави и доставчикът на услугата, тъй като изречение второ се отнася и за него, а в ал. 5 изразът „финансиран чрез потребителски кредит” да се замени с „финансиран от потребителски кредит”, тъй като това е използвания в закона термин.
В чл. 28, ал. 1 преди думата „доставчика” следва да се добави „продавача или”.
В чл. 29, т. 1 думите „съгласно действащото законодателство” следва да отпаднат, а думите „крайния срок” да се заменят със „срока”. Точка 2 повтаря и е част от ал. 3, поради което би следвало да отпадне от ал. 2, която е добре да бъде прередактирана.
В чл. 32:
а) в ал. 1, изречение второ следва да се прецизира с оглед това дали целта е да обхваща само частичното погасяване на задълженията или и погасяването им изцяло; член 16 от Директива 2008/48/ЕО се отнася и за двете хипотези;
б) в ал. 3, т. 1 думите „не е фиксиран” следва да се заменят с „е променлив процент”, тъй като това е терминът използван в § 1, т. 4.
В чл. 43, ал. 1 са посочени случаите, в които председателят на Комисията за защита на потребителите може да спре разпространението на рекламата за кредит, а в чл. 45, ал. 1 се съдържат санкциите за нарушения на разпоредби на закона, като обаче и в двата текста не е предвидено наказание за нарушаването на чл. 25, ал. 1, т. 6. В същото време законът изисква всяка реклама задължително да съдържа и реквизита по т. 6, за което нарушение не е предвидена никаква санкция.
В § 1, т. 11, буква „б” думите „доставчикът на стоката или услугата” да се заменят с „продавачът на стоката или доставчикът на услугата”, а думите „доставчика на стоката или на услугата” да се заменят с „продавача на стоката или на доставчика на услугата”.
След проведената дискусия с 15 гласа „за”, 0 гласа „против” и 1 глас”въздържал се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроект за потребителския кредит, № 902 – 01 – 49, внесен от Министерски съвет на 25.11.2009 г.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:

ИСКРА ФИДОСОВА