Доклад от заседание на комисия

---

Д О К Л А Д
На комисията по правни въпроси
Вх. №: 953-03-84/19.12.2009 г.

Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 902 – 01 – 52, внесен от Министерски съвет на 02.12.2009 г.

На свое заседание, проведено на 17 декември 2009 г. Комисията по правни въпроси обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 902 – 01 –52 , внесен от Министерски съвет на 02.12.2009 г.
На заседанието присъстваха Веселин Вучков – зам.-министър на МВР, Снежана Малеева – експерт в дирекция «Европейски съюз и международно сътрудничество», Благородна Макеева – началник сектор «Правно – нормативно обслужване» в Криминална полиция в МВР, Красимир Колев – гл. юрисконсулт в специализирана дирекция «Оперативно – технически опареции» и Васил Стойчев – зам.-директор «Криминална полиция», Марио Стоянов и Борислав Сарафов – прокурори във ВКП, Александър Кашъмов – ръководител правен екип на Програма Достъп до Информация.
От името на вносителя законпроектът бе представен от зам.-министър Вучков. Той изтъкна, че с проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения едновременно се отстраняват сериозните проблеми, които възникнаха при работа по разкриване и разследване на престъпления, с последната редакция на нормата на чл. 251 от Закона за електронните съобщения и се въвеждат изискванията на Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/EО.
Предвид това, че с този закон се въвеждат изискванията на Директива 2006/24/ЕО и при дефиниране на понятието “сериозно престъпление” е отчетено Заявлението на Съвета във връзка с предложението за изменение на Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации.
Липсата на възможност за незабавна реакция при престъпления дава възможност на извършителя да заличи уличаващата го информация и да унищожи данни, които биха могли да послужат за доказване на деянието. Поради това в законопроекта е предвидено, че за нуждите на разкриването и разследването на престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода две или повече години, тези данни ще се съхраняват.
Предвидена е възможност за запазване и предоставяне на тези данни е за издирване на лица - обвиняеми и подсъдими, укрили се от наказателно преследване, осъдени или отклонили се от изтърпяване на наказание лица, издирване на безследно изчезнали лица или на лица, които, въпреки че не са обявени за общодържавно издирване като безследно изчезнали, в интерес на запазването на техния живот и здраве е бързото установяване на тяхното местонахождение.
В изпълнение на чл. 7, буква “б” от Директива 2006/24/ЕО в чл. 250а, ал. 3 от законопроекта е предвидено задължение за предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да унищожат данните след изтичане на 12 месеца с изключение на тези, до които е имало достъп и са били съхранени. При достъп до данните от специализирана дирекция “Оперативни технически операции” на Министерството на вътрешните работи чрез интерфейс, се предвижда ръководителят на органа, отправил искане за достъп, да уведомява предприятието за необходимостта от запазване на данните.
Изрично е предвидено, че за нуждите на наказателното производство данните ще се предоставят на съда и на органите на досъдебното производство при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (чл. 159) директно от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги.
Създадени са нови разпоредби, в които ясно са указани условията и реда за достъп до тези данни, като е предвиден разрешителен режим, а също и органите, които съобразно своята компетентност ще имат право да искат справки за данните. За дадените разрешения или откази в съответните съдилища е предвидено да се води специален регистър, който не е публичен.
Целевият достъп до данните чрез интерфейс допълнително се гарантира с изричното изискване в специализирана дирекция “Оперативни технически операции” на Министерството на вътрешните работи справка да могат да извършват единствено длъжностни лица, писмено оправомощени от министъра на вътрешните работи, като същата ще бъде извършена единствено при дадено разрешение от съда, изрично е предвидено, че ръководителят на специализирана дирекция “Оперативни технически операции” на Министерството на вътрешните работи следва да дава писмено разпореждане за изготвяне на всяка искана справка, което да бъде отразено върху изготвеното искане.
За наблюдаващ орган относно сигурността на съхраняваните данни е определена Комисията за защита на личните данни, като по този начин се изпълнява задължението по чл. 9 от Директива 2006/24/ЕО за всяка държава членка да определи публичен орган, който да отговаря за наблюдението на прилагането на нейната територия на разпоредбите, приети от държавите членки в съответствие с чл. 7, относно сигурността на съхраняваните данни.
В нормата на чл. 261а се предвижда, че както предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, така и Министерството на вътрешните работи следва да предоставят ежегодно до 31 март обобщена статистическа информация на Комисията за защита на лични данни в качеството й на наблюдаващ орган.
С участието на Комисията за защита на лични данни като независим орган с контролни функции се гарантира че данните, които ще се предоставят като обобщена статистическа информация на Народното събрание и на Европейската комисия, ще бъдат такива, каквито са били предоставени от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, и от Министерството на вътрешните работи без каквато и да е намеса от трета страна.
В заключение следва да се отбележи, че законопроектът въвежда напълно изискванията на Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/EО, като при неговото изготвяне са съобразени практиките по прилагането на директивата в останалите държави членки и направените в рамките на проведено обществено обсъждане предложения от страна на предприятията и неправителствени организации.
Съгласно чл. 34 от Конституцията свободата и тайната на кореспонденцията и другите съобщения са неприкосновени, като изключения от това правило се допускат само с разрешение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления. Редът, по който се предоставя информация относно кореспонденцията и съобщенията на едно лице, е уреден в Закона за специалните разузнавателни средства. С настоящия законопроект по същество се урежда друг ред за достъп до кореспонденцията и съобщенията на лицата, като по този ред не може да се разкрива тяхното съдържание (чл. 250а, ал. 2).
В законопроекта е предвидено достъп до данните да се предоставя и когато това е необходимо за издирването на лица. Конституцията не предвижда тази хипотеза, когато определя случаите, при които може да бъде ограничавана свободата на съобщенията и кореспонденцията.
В съответствие с Конституцията на Република България в чл. 172 от НПК е посочено за кои престъпления могат да се прилагат специални разузнавателни средства (СРС). Законодателят е предвидил специалните разузнавателни средства да се използват, когато това се налага при разследването на тежки умишлени престъпления по глава първа, глава втора, раздели I, II, IV, V, VIII и IX, глава пета, раздели I - VII, глава шеста, раздели II - IV, глава осма, глава девета "а" (за компютърните престъпления), глава единадесета, раздели I - IV, глава дванадесета, глава тринадесета и глава четиринадесета, както и за престъпления по чл. 219, ал. 4, предложение второ, чл. 220, ал. 2, чл. 253, чл. 308, ал. 2, 3 и 5, изречение второ, чл. 321, чл. 321а, чл. 356к и 393 от особената част на Наказателния кодекс, ако съответните обстоятелства не могат да бъдат установени по друг начин или установяването им е свързано с изключителни трудности. В цитираната разпоредба от НПК изрично е посочено, че за разследването на престъпленията по глава девета “а” могат да се прилагат СРС, макар те да не се тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 от Наказателния кодекс. Съгласно тази разпоредба тежко престъпление е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
Според чл. 1 от Директива 2006/24 ЕО, който определя нейният обхват, директивата цели да хармонизира разпоредбите на държавите-членки, свързани със запазването и предоставянето на данни за трафик, данни за местоположението и свързаните с тях данни, необходими за идентифициране на абонат или ползвател, за да се гарантира, че данните са достъпни за разследването, разкриването и преследването на сериозни престъпления, както те са определени в националното право на всяка държава-членка. В нашето законодателство това е разпоредбата на чл. 93, т. 7 от Наказателния кодекс. А в законопроекта се предлага процедурата по предоставяне на достъп до определените данни да се предоставя за престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода две или повече години, както и престъпленията по глава девета „а” от Наказателния кодекс.
Предвижда се Народното събрание чрез комисия, определена с правилника за организацията и дейността му, да осъществява парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разрешаване и осъществяване на достъп до данните по чл. 250а, ал. 1, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразен достъп до тези данни.
В заключителната разпоредба вносителят предлага да се създаде нов престъпен състав в нормата на чл. 360, ал. 2 от Наказателния кодекс (НК). В тази връзка следва да се има предвид, че в момента в Народното събрание се обсъжда проект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс и е по-прецизно и уместно тази разпоредба да отпадне от законопроекта за изменение и допълнени на Закона за електронните съобщения и да бъде включена в общия проект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Друго възражение може да бъде направено по съдържанието на предложената алинея трета на чл. 360. Тя дава определение за трафични данни, като препраща към Закона за електронните съобщения. Така предложената редакция противоречи на нормотворческия подход, възприет в наказателния закон, съгласно който определенията в НК имат своето систематично място в общата част на НК - чл. 93 и сред тях няма бланкетни разпоредби, т.е. те следва да бъдат изчерпателни и да се съдържат в самия кодекс, а не да препращат към друг закон. Предвид това, нормата на чл. 360, ал. 3 следва да отпадне и да бъде включена като точка в чл. 93 от НК.

В дискусията по предложените промени в Закона за електронните съобщения изразиха становище г-н Марио Стоянов, г-н Александър Кашъмов и народните представители Христо Бисеров, Искра Фидосова, Димитър Лазаров, Павел Димитров, Емил Радев и Веселин Методиев.
Г-н Марио Стоянов подкрепи за законопроекта, като изтъкна, че ежедневната борба с организираната престъпност към момента е значително затруднена и поради това е необходимо да се въведе адекватен инструментариум, за да й се противодейства.
В изказването си г-н Александър Кашъмов посочи, че по три от критиките им към законопроекта – относно разширяване на кръга от престъпления, достъпът до данните и срокът за тяхното съхранение, е станало ясно, че вносителят има воля те да се вземат предвид. Същевременно той заяви, че най-голямо безпокойство предизвиква въвеждането на пряк технически достъп чрез интерфейс до съответните данни, защото е в противоречие с Конституцията, Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и практиката на Европейския съд. Г-н Кашъмов подчерта също така, че нито един парламент в държава членка на ЕС не е въвел такъв пряк достъп и постави въпроса за какво ще служи този достъп, щом като няма да се използва за разследване, за събиране на доказателства.
Г-н Бисеров възрази срещу предложенията, аргументирайки се, че това е извън процедурите по НПК и че по същество се създават косвени доказателствени средства извън процеса. Същевременно той изтъкна, че е има опасност в бъдеще да се предвиди данните, събрани чрез този пряк достъп да имат доказателствена стойност, както тези, събрани чрез специални разузнавателни средства.
В тази връзка народните представители Искра Фидосова, Димитър Лазаров и Павел Димитров изразиха становища, че подобни опасения са неоснователни, тъй като в тези случаи остават материални следи.
Г-н Радев заяви, че държавата трябва да въведе директивата, а между първо и второ гласуване на законопроекта следва да се намери компромис. От друга страна г-н Димитров предложи да се помисли за намаляване на предвидения в законопроекта 12 – месечен срок, като даде пример, че в Германия този срок е шестмесечен.
Г-н Методиев изрази становище против законопроекта в този му вид, но посочи, че ако се намери решение по няколко въпроса, включително и този за прекия технически достъп чрез интерфейс, тогава парламентарната му група ще преоцени позицията си.
Комисията по правни въпроси се обедини около становището да се определи срок за използване на данните.
Да се уеднаквят текстовете, предвиждащи парламентарен контрол и да се използва същата администрация от Комисията, определена с правилника за организацията и дейността на Народно събрание, която осъществява парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на получената чрез тях информация, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства.
Да се създаде работна група, която да прецизира текстовете от законопроекта между първо и второ четене.

След проведената дискусия с 13 гласа «за», 3 гласа «против» и 4 гласа «въздържал се», Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 902 – 01 – 52, внесен от Министерски съвет на 02.12.2009 г.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ИСКРА ФИДОСОВА