Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
17/12/2009
Доклад от заседание на комисия
Д О К Л А Д
за първо гласуване
На Комисията по правни въпроси
Вх. №: 953-03-85/19.12.2009 г.
Относно: законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, № 954-01-48, внесен от Яне Янев и група народни представители на 19 ноември 2009 г.
На заседание, проведено на 17 декември 2009 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, № 954-01-48, внесен от Яне Янев и група народни представители на 19 ноември 2009 г.
Народният представител Дарин Матов представи мотивите на разглеждания законопроект. Той посочи, че Законът за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове визира титулярите на около 315 000 влога. От тях са обезщетени около 90 000 лица, а други 45 000 доброволно са се отказали от компенсации, като неоползотворени са 180 000 влога. Лицата, които законът засяга, надхвърлят половин милион български граждани. Изтъкнато беше, че законът в сегашния си вид, включително с многобройните изменения и допълнения има редица съществени слабости, като не третира равноправно всички вложители, сериозно се отклонява от принципите на пазарната икономика и е тежко бюрократичен като процедура. Отбелязано беше, че чл. 2 от закона поставя редица ограничения, като рязко стеснява кръга на лицата, които имат право на компенсации за влоговете си, поради което се отменя. Предлага се и изцяло нова редакция на чл. 3, като се формулират ясни и прости правила за подреждане и поддържане на списъците. Предвижда се актуализация на размера на левовия индекс за едно спестовно число на всеки 6 месеца от управителния съвет на Националния компенсационен жилищен фонд. Регламентира се възможността чрез правни сделки жилищно-спестовните вложители да прехвърлят правата си на трети лица. Посочено беше, че тъй като предлаганите в законопроекта изменения и допълнения са съществени, е необходимо Министерският съвет да приеме изцяло нов правилник за прилагането на закона.
От името на Министерството на финансите Иван Еничеров- началник отдел „Държавно имущество” представи становището на министерството по законопроекта. Той посочи, че с предложената отмяна на чл. 2, както и с останалите изменения и допълнения в чл. 3 и чл. 4а значително ще се разшири обхвата на лицата, имащи право на компенсация за многогодишните си жилищно-спестовни влогове, което е свързано с допълнителни бюджетни разходи. Основният проблем, който ще се появи след евентуалното отпадане на досегашните критерии, съдържащи се в чл. 2 от закона, е неимоверното разширяване на кръга на правоимащите лица. Това ще доведе до увеличаване в пъти на необходимите финансови средства за компенсации, които се планират по бюджета на Министерския съвет, респективно по бюджета на Националния компенсационен жилищен фонд. На такъв финансов натиск бюджетът на страната не може да отговори. Отбелязано беше, че със Закона за държавния бюджет за 2009 г. са били предвидени средства за обезщетения по закона в размер на 14.4 млн.лв., които са се оказали крайно недостатъчни на фона на ситуацията, създадена след последните промени в закона през 2008 г. и 2009 г. Предвид текущата икономическа ситуация и произтичащите от нея негативни последици върху фискалната политика, в проектобюджета на Министерския съвет за 2010 г. средствата за тази цел са намалени на 12.7 млн. лв., при искани 30.3 млн. лв. Към законопроекта липсват финансови разчети и съответен анализ за средствата, необходими за прилагане на новата уредба, насочена към компенсиране на всички неоползотворени жилищно-спестовни влогове, както и за въздействието на предлаганата уредба върху бюджета. Към настоящия момент не са налице съответните икономически условия за пренормиране на отношенията с цел изплащане спестовните числа на всички жилищни спестители. Съгласно информация от Националния компенсационен жилищен фонд, за изплащане спестовните числа на всички жилищни спестители ще са необходими около 1 250 млн. лв. В заключение беше подчертано, че Министерството на финансите не подкрепя законопроекта, тъй като в условията на финансова криза, очаквано забавяне на икономическия растеж и възможен негативен ефект върху разходната част на бюджета за 2010 г., предлаганите промени са практически неизпълними.
Накрая следва да се обърне внимание, че с решение № 10 от 3 декември 2009 г. по к. д. № 12 от 2009 г., Конституционният съд е обявил за противоконституционни само разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 4 и на чл. 2, ал. 1, т. 1 в частта „заедно със стойността на имуществото по т. 4“ от Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове (обн., ДВ, бр. 82 от 1991 г.; изм., ДВ, бр. 44 от 2009 г.), както и на чл. 7, ал. 3 от Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове (обн., ДВ, бр. 82 от 1991 г.; изм., бр. 44 от 2009 г.). В решението си Конституционният съд е посочил, че „идеята на законодателя, както тя е формулирана в чл. 1 и чл. 2, ал. 1 ЗУПГМЖСВ, е финансова компенсация да получат само онези лица, които към 31 декември 1990 г. са притежавали жилищно-спестовен влог и са отговаряли на определени тогава изисквания, за да закупят жилище от държавата или общините.... Тъй като притежаването на жилищно-спестовен влог само по себе си не е било достатъчно в условията на отмененото законодателство да обоснове правото да се закупи жилище от държавата или общините, държавата не се е ангажирала да компенсира финансово всички притежатели на жилищно-спестовни влогове, както и въобще влоговете на гражданите, открити до 31 декември 1990 г. Ето защо уважаването на искането на главния прокурор да се допусне финансово компенсиране на всички притежатели на жилищно-спестовни влогове към 31 декември 1990 г., означава уредбата на ЗУПГМЖСВ да напусне плоскостта на завареното правно положение и да формулира ново основание за обвързването на държавата за финансово компенсиране на гражданите, като то по-специално да бъде не отпадането на ангажимента на държавата и общините да продават жилища, а откриването на жилищно-спестовен влог в ДСК към 31 декември 1990 г., без значение дали действащото по това време законодателство е позволявало да се закупи жилище. Законодателят правилно приема, че правото на финансова компенсация има своето основание в съществувала в миналото уредба, но когато я преурежда справедливо, отчита също така факта, че трябва да се съобразява и с промените, които са настъпили в обществено-икономическия живот у нас".
В резултат на проведеното гласуване, Комисията по правни въпроси с 2 гласа „за”, 0 гласа „против” и 13 гласа “въздържал се”, предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, № 954-01-48, внесен от Яне Янев и група народни представители на 19 ноември 2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
Искра Фидосова
Д О К Л А Д
за първо гласуване
На Комисията по правни въпроси
Вх. №: 953-03-85/19.12.2009 г.
Относно: законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, № 954-01-48, внесен от Яне Янев и група народни представители на 19 ноември 2009 г.
На заседание, проведено на 17 декември 2009 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, № 954-01-48, внесен от Яне Янев и група народни представители на 19 ноември 2009 г.
Народният представител Дарин Матов представи мотивите на разглеждания законопроект. Той посочи, че Законът за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове визира титулярите на около 315 000 влога. От тях са обезщетени около 90 000 лица, а други 45 000 доброволно са се отказали от компенсации, като неоползотворени са 180 000 влога. Лицата, които законът засяга, надхвърлят половин милион български граждани. Изтъкнато беше, че законът в сегашния си вид, включително с многобройните изменения и допълнения има редица съществени слабости, като не третира равноправно всички вложители, сериозно се отклонява от принципите на пазарната икономика и е тежко бюрократичен като процедура. Отбелязано беше, че чл. 2 от закона поставя редица ограничения, като рязко стеснява кръга на лицата, които имат право на компенсации за влоговете си, поради което се отменя. Предлага се и изцяло нова редакция на чл. 3, като се формулират ясни и прости правила за подреждане и поддържане на списъците. Предвижда се актуализация на размера на левовия индекс за едно спестовно число на всеки 6 месеца от управителния съвет на Националния компенсационен жилищен фонд. Регламентира се възможността чрез правни сделки жилищно-спестовните вложители да прехвърлят правата си на трети лица. Посочено беше, че тъй като предлаганите в законопроекта изменения и допълнения са съществени, е необходимо Министерският съвет да приеме изцяло нов правилник за прилагането на закона.
От името на Министерството на финансите Иван Еничеров- началник отдел „Държавно имущество” представи становището на министерството по законопроекта. Той посочи, че с предложената отмяна на чл. 2, както и с останалите изменения и допълнения в чл. 3 и чл. 4а значително ще се разшири обхвата на лицата, имащи право на компенсация за многогодишните си жилищно-спестовни влогове, което е свързано с допълнителни бюджетни разходи. Основният проблем, който ще се появи след евентуалното отпадане на досегашните критерии, съдържащи се в чл. 2 от закона, е неимоверното разширяване на кръга на правоимащите лица. Това ще доведе до увеличаване в пъти на необходимите финансови средства за компенсации, които се планират по бюджета на Министерския съвет, респективно по бюджета на Националния компенсационен жилищен фонд. На такъв финансов натиск бюджетът на страната не може да отговори. Отбелязано беше, че със Закона за държавния бюджет за 2009 г. са били предвидени средства за обезщетения по закона в размер на 14.4 млн.лв., които са се оказали крайно недостатъчни на фона на ситуацията, създадена след последните промени в закона през 2008 г. и 2009 г. Предвид текущата икономическа ситуация и произтичащите от нея негативни последици върху фискалната политика, в проектобюджета на Министерския съвет за 2010 г. средствата за тази цел са намалени на 12.7 млн. лв., при искани 30.3 млн. лв. Към законопроекта липсват финансови разчети и съответен анализ за средствата, необходими за прилагане на новата уредба, насочена към компенсиране на всички неоползотворени жилищно-спестовни влогове, както и за въздействието на предлаганата уредба върху бюджета. Към настоящия момент не са налице съответните икономически условия за пренормиране на отношенията с цел изплащане спестовните числа на всички жилищни спестители. Съгласно информация от Националния компенсационен жилищен фонд, за изплащане спестовните числа на всички жилищни спестители ще са необходими около 1 250 млн. лв. В заключение беше подчертано, че Министерството на финансите не подкрепя законопроекта, тъй като в условията на финансова криза, очаквано забавяне на икономическия растеж и възможен негативен ефект върху разходната част на бюджета за 2010 г., предлаганите промени са практически неизпълними.
Накрая следва да се обърне внимание, че с решение № 10 от 3 декември 2009 г. по к. д. № 12 от 2009 г., Конституционният съд е обявил за противоконституционни само разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 4 и на чл. 2, ал. 1, т. 1 в частта „заедно със стойността на имуществото по т. 4“ от Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове (обн., ДВ, бр. 82 от 1991 г.; изм., ДВ, бр. 44 от 2009 г.), както и на чл. 7, ал. 3 от Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове (обн., ДВ, бр. 82 от 1991 г.; изм., бр. 44 от 2009 г.). В решението си Конституционният съд е посочил, че „идеята на законодателя, както тя е формулирана в чл. 1 и чл. 2, ал. 1 ЗУПГМЖСВ, е финансова компенсация да получат само онези лица, които към 31 декември 1990 г. са притежавали жилищно-спестовен влог и са отговаряли на определени тогава изисквания, за да закупят жилище от държавата или общините.... Тъй като притежаването на жилищно-спестовен влог само по себе си не е било достатъчно в условията на отмененото законодателство да обоснове правото да се закупи жилище от държавата или общините, държавата не се е ангажирала да компенсира финансово всички притежатели на жилищно-спестовни влогове, както и въобще влоговете на гражданите, открити до 31 декември 1990 г. Ето защо уважаването на искането на главния прокурор да се допусне финансово компенсиране на всички притежатели на жилищно-спестовни влогове към 31 декември 1990 г., означава уредбата на ЗУПГМЖСВ да напусне плоскостта на завареното правно положение и да формулира ново основание за обвързването на държавата за финансово компенсиране на гражданите, като то по-специално да бъде не отпадането на ангажимента на държавата и общините да продават жилища, а откриването на жилищно-спестовен влог в ДСК към 31 декември 1990 г., без значение дали действащото по това време законодателство е позволявало да се закупи жилище. Законодателят правилно приема, че правото на финансова компенсация има своето основание в съществувала в миналото уредба, но когато я преурежда справедливо, отчита също така факта, че трябва да се съобразява и с промените, които са настъпили в обществено-икономическия живот у нас".
В резултат на проведеното гласуване, Комисията по правни въпроси с 2 гласа „за”, 0 гласа „против” и 13 гласа “въздържал се”, предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, № 954-01-48, внесен от Яне Янев и група народни представители на 19 ноември 2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
Искра Фидосова
0
