Доклад от заседание на комисия

---

ДОКЛАД
На Комисията по правни въпроси
Вх. №: 053-03-1/14.01.2010 г.

ОТНОСНО: Обсъждане на първо четене на законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 902-01-47, внесен от Министерския съвет на 18. 11. 2009 г.

На заседания, проведени на 19. 11. 2009 г. и 26. 11. 2009 г., Комисията по правни въпроси разгледа законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 902-01-47, внесен от Министерския съвет на 18. 11. 2009 г.
На заседанието на 19. 11. 2009 г. от името на вносителя присъстваха г-жа Маргарита Попова – министър на правосъдието, г-жа Даниела Машева – заместник – министър, г-жа Юлия Меранзова – експерт в дирекция „Съвет по законодателство”, г-жа Ралица Илкова и г-н Ивайло Цонков – експерти от работната група по изготвянето на законопроектите по НК и НПК към Министерството на правосъдието, г-н Георги Апостолов – директор на дирекция „Досъдебно производство” в Министерството на вътрешните работи и г-н Иван Любенов – заместник-директор на Областна дирекция на полицията – Ст. Загора, както и г-н Валери Първанов – зам.-главен прокурор, г-н Гроздан Илиев – зам.-председател на Върховния касационен съд и председател на наказателната колегия, г-жа Вероника Имова – съдия във Върховния касационен съд, наказателна колегия и г-жа Даниела Доковска – председател на Висшия адвокатски съвет.
Законопроектът беше представен от г-жа Маргарита Попова, която подробно аргументира необходимостта от предложените промени като отбеляза, че те са в три насоки: усъвършенстване на доказването и най-вече опростяване на процеса на доказване, ограничаване на формализма и ускоряване на наказателното производство, както и изменения, свързани с правата на участниците на процеса – на обвиняемия и пострадалия. Представителите на Министерството на вътрешните работи акцентираха върху това, че промените осигуряват възможност на полицейските и разследващите органи в определени случаи на неотложност да извършват оглед, претърсване, изземване, обиск. Изрично бяха споменати и промените, свързани със статута на служителя под прикритие, които основно са в насока да се гарантира неговата сигурност и безопасност.
По направените предложения за измененията и допълненията на Наказателния кодекс изразиха становище и представителите на съдебната власт и адвокатурата.
Г-жа Даниела Доковска изтъкна, че като цяло предложеният законопроект се подчинява на идеята за засилване на репресивната мощ на държавата за сметка на правото на защита, като се посяга на това право във всички стадии на процеса. В тази връзка посочи като пример промяната в чл. 91, ал. 2 относно защитата от близък роднина, която съществува в наказателното производство още от времето на първите български наказателно-процесуални закони, а и в действащия ГПК, и че по този начин ще се засегнат правата на малоимотните граждани, които нямат средства да ангажират адвокат.
Тя възрази и срещу отмяната на задължителната защита пред Върховния касационен съд, като посочи, че касационната инстанция е инстанция по правото, а не по фактите. Посочи също така, че се ограничава правото на защита с екстравагантната идея за въвеждането на запасен защитник, която противоречи изобщо на чл. 6, т. 3с от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, която, освен че е унизителна за българската адвокатура, има и дискриминационен характер и противоречи на чл. 31, ал. 4 от Конституцията. Посочено бе, че това предложение е от естество да предизвика и осъдителни решения на Съда по правата на човека в Страсбург.
Г-жа Доковска се изказа отрицателно и за предложените промени, според които разследващите органи ще се разпитват като свидетели.
Като смело хрумване тя изтъкна и предложението по § 23 от законопроекта, според което осъдителната присъда може да почива единствено на показанията на свидетели с тайна самоличност и данни от специални разузнавателни средства, като посочи, че това крие риск от съдебни грешки и води до дела в Страсбург. Тя подчерта също, че по този начин във всички случаи ще се постановяват осъдителни присъди въз основа на доказателства, които се събират тайно от обвиняемия, а справедливият процес по смисъла на чл. 6 от Конвенцията изключва възможността обвиняемият да бъде осъден само въз основа на тях. Толкова повече, че свидетелят с тайна самоличност може да е същият, който да е отразен в специалното разузнавателно средство, с което се създава привидност за два източника, а източникът фактически да бъде един.
Във връзка с промяната в системата на контрола върху сроковете на разследване г-жа Доковска отбеляза, че това ще стимулира забавянето на досъдебното производство.
Беше оспорена и възможността за протестиране на разпореждането на съдията–докладчик за връщане на делото за доразследване. Тя възрази и срещу предложението да се четат всички обяснения на обвиняемия и показания на свидетелите, дадени в досъдебното производство, като поясни, че разпоредбата е толкова объркана и неясна, че ще породи множество съществени процесуални нарушения в практиката, от една страна, а от друга – до дела срещу България в Страсбург, защото присъдата не може да се основава нито изключително, нито преимуществено върху показания, дадени пред несъдебен орган.
Г-жа Доковска разкритикува също така и измененията, които се правят относно касационното производство.
Посочи също така, че по отношение на възобновяването се предлага нещо парадоксално – възобновяването да зависи не от предвиденото в закона наказание, а от наложеното.
В заключение тя изтъкна, че тези промени не изхождат от препоръките, залегнали в доклада на Европейската комисия, толерират бездействието на прокурора и разследващите органи и водят до неоправдани рестрикции на правото на защита, което налага и много внимателното им обсъждане.
Заместник-председателят на Върховния касационен съд г-н Гроздан Илиев посочи, че стремежът да се ускори процеса е похвален, но постави въпроса доколко предложените промени са били удачни след като формата в наказателния процес е гаранция за законосъобразността на процесуалните действия и доказателствения материал. Във връзка с това той изрази неразбиране относно стремежа да се допуснат разследващите органи до участие в процеса в качеството на свидетели. Посочи, че свидетелят в наказателния процес е основно гласно доказателствено средство, което установява обстоятелства, относими към предмета на доказване, а разследващият орган установява обстоятелства, при които е извършил съответно процесуално действие, но с разпита му то няма да се валидира.
Г-н Илиев изтъкна, че процесът няма да се ускори и с предвидената възможност за протестиране на разпореждането за връщането на делото за доразследване, която е показала своята неефективност и преди, като в тази връзка е бил предложен друг процесуален инструмент, който обаче не е бил възприет от вносителя.
Спроед г-н Гроздан Илиев предлаганото с изменението на чл. 177 използване на данни, получени от специални разузнавателни средства в хипотезата на чл. 13, ал. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства, надхвърля процесуалните граници на достоверност, на законност и на допустимост. Същевременно посочи, че от една страна органите по чл. 13, ал. 1 от ЗСРС не са субекти на наказателния процес и че най-образно казано извършват една оперативна дейност, а от друга – че специалните разузнавателни средства са само един от възможните източници за информация за извършени престъпления и пренасянето им по чисто административна процедура не е издържано в духа на Наказателно-процесуалния кодекс .
Г-н Валери Първанов изказа положително мнение по законопроекта като посочи, че щом в Германия, като една демократична страна, разпитът на полицаи е възможен, защо в България изведнъж това става невъзможно. Заедно с това изложи и подробни аргументи в подкрепа на предложените промени, с които се ускорява досъдебното производство, за прочитане на обясненията на обвиняемия и показанията на свидетели в случаите на противоречия и за използването на данни, получени при прилагане на специални разузнавателни средства по друго наказателно производство или по искане на орган по чл. 13, ал. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства. Същевременно отправи препоръки и за други промени, като например да се определи срок за предяваване на разследването.

В проведената на 26. 11. 2009 г. дискусия се изказаха народните представители Мая Манолова, Христо Бисеров, Явор Нотев, Янаки Стоилов, Юлиана Колева.
Г-жа Манолова посочи, че законопроектът се явява естествено продължение на внесения законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс като се засилва драстично репресията на държавата. Цели се опростяване на процеса, но баланс с правото на защита не е постигнат. В тази връзка тя възрази срещу въвеждането на запасен защитник, като подчерта, че е абсурдно да се натрапва защитник на обвиняемия и то от прокурора и че трябва да се търсят решения за преодоляване на трудностите поради отлагането на делата, но тази промяна е опасна и ще доведе до дела в Страсбург. Според нея е парадокс и предложението за отмяна на задължителната защита пред Върховния касационен съд, защото тъкмо в тази инстанция защитата е повече от необходима. Доста спорни са и предложенията относно процеса на доказване, като например присъдата да се основава само на специални разузнавателни средства, да бъдат разпитвани като свидетели разследващите органи, както и прочитането на свидетелски показания, дадени не пред съдия. До опасни последици ще доведат и предложенията относно възможността прокурорът да протестира разпореждането за връщане на делото за доразследване, както и присъдата, дори и когато тя е постановена в съгласие с исканото от него.
Според г-н Бисеров такъв законопроект, с такива предложения – за разпит на разследващите органи като свидетели, за запасния защитник, за специалните разузнавателни средства, е внасян и в миналото Народно събрание, макар и в по-мек вариант. Той категорично заяви, че ще гласува против, защото няма причина, която да промени мнението му.
В изказването си г-н Нотев изтъкна, че част от предложенията са неприемливи като посочи, че споделя казаното за разпита на разследващите органи и обжалването на разпореждането за връщане на делото за доразследване. Според него няма логика в промяната на чл. 215 относно заличаването на думата „достатъчно”. Изтъкна, че по принцип трябва да се прецизират основанията за касационно обжалване на делата и че облекчаването на работата на Върховния касационен съд не може да е аргумент. Неудачна, според него, е и отмяната на глава двадесет и шеста, чиито разпоредби работят добре и аргументите за тази отмяна са малко. Относно възприетия подход за съкратеното съдебно следствие – да се изключват определени престъпления, той заяви, че е изкуствено привнесен в логиката на този институт и обобщи, че са заявени цели, които споделя и на които дава приоритет.
От своя страна, г-н Стоилов посочи, че процесуалният закон има по-голяма значение от наказателния, защото той определя облика на процеса, но предложеният проект съдържа недостатъци, за които се дискутира и при обсъждането на материалния закон, поради което проектът трябва да бъде отклонен. Същевременно посочи, че текстът на чл. 91, ал. 2 – относно изискването за висше юридическо образование, е лобистки, че е обратно на логиката на търсените цели отпадането на задължителната защита пред Върховния касационен съд, че се прави опит да се дисциплинира процесът чрез въвеждането на запасен адвокат, но кой ще санкционира другите лица в процеса, например вещите лица. Освен това той изтъкна, че съчетаването на две доказателства със специален характер на практика може да доведе до отклонение от реалните факти, а по отношение на отмяната на глава двадесет и шеста възрази, че е по-уместно да се обсъди продължителността на сроковете, тъй като, според него неограничените по време процеси са били средство за упражняване на политически натиск върху определени лица. Необходимо е също така да се помисли за по-доброто прилагане на разпоредителното заседание с оглед отстраняването на допуснатите нарушения, както и да се намери по-гъвкав вариант за обжалването пред Върховния касационен съд.
В изказването си г-жа Колева изтъкна, че предложеният законопроект е изготвен без съответни изследвания и без визия за наказателна политика. Посочи също така, че принципните недостатъци, които той съдържа, са били обсъдени предварително в работна група, но предложенията за отстраняването им не са били взети предвид, поради което тя няма да подкрепи проекта.

С оглед на гореизложеното и след проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 13 гласа “за”, 4 гласа „против” и 6 гласа “въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 902-01-47, внесен от Министерския съвет на 18. 11. 2009 г.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:

Искра Фидосова