Доклад от заседание на комисия

---

ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
Вх. №: 053-03-104/31.05.2010 г.
Относно : Обсъждане на първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса на труда: с № 002-01-38, внесен от Министерски съвет на 12.05. 2010 г.; с вх. № 054-01-44, внесен от Емилия Масларова и Драгомир Стойнев на 12.05.2010 г. и с вх. № 054-01-46, внесен от Мая Манолова на 13.05. 2010 г.

На заседание, проведено на 27. 05. 2010 г. Комисията по правни въпроси разгледа законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса на труда: с № 002-01-38, внесен от Министерски съвет на 12.05. 2010 г.; с № 054-01.44, внесен от Емилия Масларова и Драгомир Стойнев на 12.05.2010 г. и с № 054-01-46, внесен от Мая Манолова на 13.05. 2010 г.
На заседанието присъстваха: от Министерство на труда и социалната политика Емил Мирославов – д-р на Дирекция”Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” и Смела Ничева – н- к отдел в същата дирекция; от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България – Румяна Георгиева – парламентарен секретар и г-жа Варшава Максимова – парламентарен секретар на КНСБ.
Проектът на МС за изменение и допълнение на Кодекса на труда от името на вносителите беше представен от г-н Мирославов. Проектът за промени в КТ е изготвен във връзка с необходимостта да бъдат правно регламентирани част от антикризисните мерки, приети от Министерския съвет. Втората група промени са в режима на ползване на платения годишен отпуск по Кодекса на труда и по Закона за държавния служител. Предвиждат се промени и в други разпоредби, за да бъдат защитени интересите на работниците и служителите в случаите, когато са възпрепятствани поради поведението на работодателите да уредят законосъобразно трудовите си правоотношения и да упражнят трудовите си права, както и за да бъде усъвършенстван контролът по спазване на трудовото законодателство, осъществяван от органите на инспекцията по труда
Правят се изменения в Закона за държавния служител, които установяват режим на ползване и отлагане на ползването на платен годишен отпуск на държавните служители.
В изпълнение на приетите от правителството антикризисни мерки със законопроекта се предлагат промени в преходните разпоредби на Кодекса на труда в три насоки. Първо: съгласно § 3б от Преходните разпоредби на Кодекса на труда от 1 януари 2010 г. до 31 декември 2010 г. след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 периодът, за който се въвежда непълното работно време по чл. 138а, ал. 1, може да бъде удължен с още три месеца. Второ: със създадения § 3г временно, до края на 2011 г., се удължава срокът от 45 календарни дни с още 45 календарни дни в рамките на една календарна година в случаите на производствена необходимост, при които работодателят без съгласието на своите работници или служители може да им възлага временно извършването на друга работа в същото или в друго предприятие по чл. 120, ал. 1 от Кодекса на труда. За периода след
45-ия ден е необходимо съгласието на работника или служителя. Трето: друга от приетите антикризисни мерки за запазване на заетостта в предприятията е създаването на правна възможност работодателите да “пускат” работниците и служителите в “специфичен отпуск по икономически причини” до 60 дена. В този случай неплатеният отпуск се признава за трудов стаж. Задължителното условие, за да може работодателят да се възползва от правото да предоставя неплатения отпуск, е преди това да е въвел непълно работно време по чл. 138а, ал. 1 и § 3б, ал. 1 и през същия период да са ползвани мерки за запазване на заетост, финансирани от републиканския бюджет и/или Оперативната програма “Развитие на човешките ресурси”.
Проектът за промени в КТ, внесен от Емилия Масларова и Драгомир Стойнев беше представен от г-жа Мая Манолова, която каза, че в период на криза, на растяща безработица и повсеместно обедняване на населението, следва да се подпомага желанието на родителите да се върнат на работа преди навършване на 2-годишна възраст на детето. Причина за това е и да не се изостава от новостите в професионалното направление и в кариерното развитие. Постъпването на малкото дете в детска ясла е процес на адаптирането към новата среда и се изразява в постепенно увеличаване времето на престой. Във връзка с това се предлага да се даде възможност на единия родител да ползва преимуществата на намаленото работно време в рамките само до един месец от настаняването на детето в детска ясла и да става еднократно, в рамките до две годишна възраст на детето.
Г-жа Мая Манолова представи и внесеният от нея и група народни представители проект, който е съобразен с антикризисните мерки на правителството и със заявените в тях намерения за съкращаване на разходи в публичния сектор. Доколкото същите включват основно съкращения на държавни служители и лица, заети в администрацията, се предлагат мерки, които да гарантират законността на предстоящите уволнения и отговорността на лицата, натоварени с тяхното извършване. В съответствие с тези мотиви законопроектът предвижда промени относно: В чл. 225, ал. 1 - промяна на начина, по който се определя периодът, за който се дължи обезщетение от работодателя при незаконно уволнение (признато за такова от съда или работодателя). Това се отнася до ограничения размер на обезщетението, което работодателят дължи на незаконно уволнения работник или служител, а именно за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца, като по този в случаите на незаконни уволнения нормите ще действат превантивно на работодателите да не протакат съдебните процедури. Още повече, че с въвеждането в новия ГПК на бързото производство по трудови спорове, делата на две инстанции приключват до 6 месеца.
Предлага се въвеждане на регресната отговорност в
чл. 227 КТ и чл. 104а от Закона за държавния служител. В условията на икономии и съкращаване на разходи в публичния сектор е недопустимо разходването на огромни по размер средства за изплащане на обезщетения при незаконни уволнения.
Промените предвиждат създаване на право на работодателя да предоставя отпуск срещу обезщетение при икономически причини. Идеята е в Преходните разпоредби на Кодекса на труда да се създаде "система" от норми с временно действие - за периода 1.01.2010-31.12.2011 г. (какъвто е времевият хоризонт на правителствените антикризисни мерки), която да уреди право на работодателя при определени условия да предостави на работниците неплатен отпуск, но срещу определено парично обезщетение, така че да се държи сметка не само за проявленията на кризата върху бизнеса, но и за произтичащите от упражняването на това право на работодателя последици за правата за работника/служителя.
В ПЗР на КТ се предлагат изменения и допълнения в Кодекса за социално осигуряване, които да гарантират запазването на осигурителните права на работниците/служителите при въвеждане на непълно работно време - по § 3б от Преходните разпоредби на Кодекса на труда, и за времето на неплатен отпуск - по § 3г от Преходните разпоредби на Кодекса на труда.
По внесените законпроекти се проведе дискусия, в която взеха участие народните представители Христо Бисеров, Искра Фидосова, Четин Казак, Мая Манолова, Янаки Стиолов, Димитър Лазаров, Юлиана Колева.
Постави принципният въпрос за изключително големите санкции по чл. 414 при неспазване на трудовото законодателство, които не са предмет на разглеждания законопроект. Глобите в административно наказателните разпоредби са от 10 000 до 15 000 и от 20 000 до 30 000, които не са адекватни, когато се отнася до работодатели с по-ограничени икономически възможности, в които има по двама или трима работници и има незначителни пропуски.
Изказа се принципна подкрепа за идеите, предложени от г-жа Масларова, но се изказаха съображения от юридическо естество относно ранга на акта, в който въпросът с намаленото работно време на родител, чието дете е в ясли до две години следва да бъде предмет на уредба в КТ. Тази категория обществени отношения по-скоро следва да бъдат предмет на колективните трудови договори.
В предлаганите от г-жа Мая Манолова промени се предвижда при незаконно уволнение работникът или служителят да има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, до влизането в сила на съдебното решение и имайки в предвид бавността на съдебните дела, включително и трудовите, макар и да има ред, който е специален и различен за тях в ГПК, пак е повече от 6 месеца, а може би и до година стига, се поставя въпроса каква вина има работодателят, за да плаща такова допълнително обезщетение на уволнените работници и служители, още повече, че той вече е изплатил на уволнения полагащите се обезщетения по КТ.
Друга предложена мярка е даването на неплатен отпуск за престой, като за времето на отпуска по ал. 1 на работника се изплаща обезщетение в размер на ½ от уговорените в индивидуалния трудов договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер и пълно работно време. Предвижда се заплащане на възнаграждение за нещо, което не се дължи, а по отношение на § 1 – нещо, което не зависи от работодателя, проблем в съдебната система трябва да води до задължение за плащане на такива обезщетения от работодателя.
Като приоритетна тема в дискусията се очерта проблемът за ползването на неизползваните отпуски. По този пробем дискусията се поляризира на две тези – едната в по-гъвкавото отношение към неизползавните отпуски, поради обстоятелстовото, че това се дължи и на неосигуряване да се ползват поради необходимост на работодателя от определена категория служители и работници, а от друга срана неизползваните отпуски би било възможност при масовите уволнения това да бъде осигурен социален минимум за издръжка на останалите без работа.
Обърна се внимание върху принципния въпрос за същността и съдържанието на субективното право на всеки работник и служител да ползва отпуск, който е възможност за възстановяване и една от големите придобивки на трудовото законодателство.
Постави концептуалния проблем за баланса в защитата, който осигурява КТ на интересите на работниците и работодателите, като посочи, че от 1985 година съществува политика в трудовото законодателство на дисбаланс, който е в полза на работниците и в ущърб на работодателите.
От страна на министерство на труда и социалната политика г-н Мирославов изрази принципна подкрепа за идеята на проекта на г-жа Масларова, но изрази мнение, че това би било предмет на уредба на колективните трудови договори. Той изрази отрицателното становище на министерството по отношение на проекта на г-жа Манолова и група народни представители, поради принципното положение, че тези въпроси не са обсъждани в Съвета за тристранно сътрудничество и правителството не може да си позволи да наруши консенсуса, с който направени настоящите промени в КТ. Министерство на труда и социалната политика бе направило предложение за промени в чл. 220 за обезщетението при незаконно уволнение, но винаги поддържа тази практика от десетина години, че всички промени, които се правят в Кодекса на труда, трябва да се направят или при пълен консенсус синдикати и работодатели, или поне при плътно сближаване на позициите, докато при това предложение работодателите категорично се възпротивиха.
Относно регресна отговорност, изрази становище, че по-добре е директна отговорност. Такава директна отговорност има в чл. 206, ал. 2 от действащия Кодекс на труда
От името на работодателите се изказа г-жа Румяна Георгиева-парламентарен секретар на КРИБ и каза, че са представили също писмено становище, в което са изложили подробно аргументи, че не подкрепят законопроекта на г-жа Манолова, тъй като част от тях са обсъждани в съвета за тристранно сътрудничество и не са получили подкрепа, а друга част се съдържат в правителствения проект.

След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси:
- с 11 гласа “за”, 1 „против” и 4 „въздържали се” прие на първо гласуване законопроект за изменение и на Кодекса на труда: с № 002-01-38, внесен от Министерски съвет на 12.05. 2010 г.;
- с 5 „за”, 3 „против” и 6 „въздържали се” не прие на първо гласуване законопроект за изменение на Кодекса на труда вх. № 054-01.44, внесен от Емилия Масларова и Драгомир Стойнев
- с 5 „за”, 8 „против” и 2 „въздържали се „ не прие на първо гласуване законопроект за изменение на Кодекса на труда на 12.05.2010 г. и с вх. № 054-01-46, внесен от Мая Манолова на 13.05. 2010 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
Искра Фидосова