Доклад от заседание на комисия

---

Д О К Л А Д
На Комисията по правни въпроси
Вх. №: 053-03-125/06.07.2010 г.
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 002 – 01 – 54, внесен от Министерски съвет на 18.06.2010 г.
На свое заседание, проведено на първи юли 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 002 – 01 – 54, внесен от Министерски съвет на 18.06.2010 г.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството – г-жа Екатерина Захариева – заместник – министър, г-жа Петя Тянкова – съветник и г-жа Мариана Тотева – началник отдел в дирекция „Държавна собственост”.
От името на вносителя законопроекта беше представен от г-жа Захариева.
С него се предвижда, с оглед защита на държавния интерес в чл. 16 от ЗДС се предлага създаване на ал. 7, която предвижда, че отдадените под наем имоти - публична държавна собственост, не могат да се ползват извън предназначението им.
Прецизират хипотезите, при които се отнема правото на управление върху имот - частна държавна собственост, и имот - публична държавна собственост, и се определят компетентните органи.
Предлагат се и промени в глава трета „Принудително отчуждаване на имоти - частна собственост, за държавни нужди”.
Предпоставка за започване на производството за отчуждаване на недвижими имоти за задоволяване на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, е влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти за задоволяване на държавни нужди, или одобрен подробен устройствен план (ПУП), който предвижда изграждане на национален обект, за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение. Наличието на държавна нужда е обективна предпоставка.
Принудително отчуждаване на собственост за държавни нужди ще се извършва при запазване на условията тези нужди да не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение.
Промените целят в максимална степен да се осигури приоритетното и своевременно изграждане на национални обекти.
Избраните средства за постигане на тази цел са разумни и подходящи при справедлив баланс между защита на частната собственост и националния интерес.
В чл. 34а от ЗДС се предвижда за изграждане на национални обекти, когато отчуждаваните имоти или части от имоти са частна общинска собственост, те да преминават безвъзмездно в собственост на държавата от датата на обнародване в „Държавен вестник” на решението на Министерския съвет. Този способ е установен в правната ни система, чрез който се дава възможност всеки заинтересуван правен субект да се запознае с акта. Актът не следва да се съобщава лично поради големия брой адресати в преобладаващите случаи на отчуждаване. Предвидено е и оповестяване на видно място в сградата на общината.
Допълнени и прецизирани са текстовете, които определят от кой момент настъпва отчуждаването.
Срокът, след който може да се поиска отмяна на отчуждаването, се предвижда да бъде увеличен на 6 години за изграждане на национални обекти, когато мероприятието по подробния устройствен план не е започнало или имотът не се използва по предназначението, за което е отчужден, при запазване на принципа за компенсиране на вредите.
В Преходните и заключителните разпоредби е предвиден срок от 6 години, след изтичането на който и след връщане на изплатеното обезщетение ще може да се иска отмяна на вече извършено отчуждаване, ако мероприятието по подробния устройствен план не е започнало или имотът не се използва по предназначението, за което е отчужден.
Създава се правна възможност инвеститорът на национален обект да влезе и да строи в чужд имот срещу задължението за заплащане на обезщетение за времето от въвода в имота до влизане в сила на отчуждението. Това ще може да стане само след влизане в сила на подробния устройствен план, предвиждащ изграждане на национални обекти.
Предвижда се отмяна на чл. 44а, който дава възможност на политически партии да закупят имот - частна държавна собственост, ако той им е предоставен под наем по съответния ред, политическата партия е участвала в избори за Народно събрание самостоятелно или в коалиция, представена е в Народното събрание самостоятелно или в коалиция на основание изборните резултати.
С оглед осъществяването на държавна политика за деконцентрация се засилват правомощията на областните управители и отговорността им за опазването и защитата на държавната собственост на територията на областта, предвидени в Закона за администрацията. Във връзка с това се предвижда да отпадне съгласуването от страна на министъра на регионалното развитие и благоустройството относно извършването на разпоредителни сделки с имоти или части от имоти - частна държавна собственост, и относно отдаването под наем на свободни, непредоставени на ведомствата държавни жилища, ателиета и гаражи.
Чрез промяната на чл. 54 от ЗДС се ограничава кръгът на субектите, които биха могли да придобият безвъзмездно право на собственост върху имоти - частна държавна собственост. Безвъзмездното прехвърляне на собствеността ще може да бъде само в полза на общините за изпълнение на техните функции или за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, както и на други лица в случаите, предвидени със закон.
Разпоредбите на чл. 56 и чл. 58, ал. 4 от ЗДС се изменят по отношение на кръга от субекти, на които може да се отстъпи безвъзмездно право на ползване или да се учреди безвъзмездно право на строеж в полза на общини за изпълнение на техните функции или за трайно задоволяване на обществени потребности, както и в полза на други лица в случаите, предвидени със закон, при забрана за извършване на търговска дейност.
Предвижда се отпадане на правната възможност право на надстрояване и пристрояване на съществуващи сгради, изградени върху държавна земя, да се учредява на собствениците на жилища в тези сгради или на техни пълнолетни низходящи, ако са с незадоволени жилищни нужди.
Прецизират се текстове, касаещи вписването на актовете за държавна собственост и на актовете за поправка на актове за държавна собственост в службата по вписванията, случаите на съставяне на нови актове за държавна собственост, както и на актове за поправка на актове за държавна собственост.
Предлага се нова редакция на чл. 69, ал. 3 от ЗДС в съответствие с разпоредбата на § 60 от Преходните и заключителните разпоредби към ЗДС, съгласно която всички актове за държавна собственост, с изключение на актовете за обектите и имотите - изключителна държавна собственост, и за имоти - собственост на българската държава извън страната, подлежат на вписване в службите по вписванията.
В съответствие с предлаганите промени в ЗДС се редактира ал. 4 на чл. 58 от ЗОС и се отменя ал. 5 на същия член. Действащата разпоредба на ал. 5 на чл. 58 от ЗОС създава възможност за наличие на два акта за собственост - държавна и общинска, за един и същ имот, което поражда правна несигурност. Тя противоречи на чл. 5 от ЗДС. Актът за държавна собственост е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в ЗДС, и обстоятелствата, констатирани в него, имат доказателствена сила до доказване на противното. Съществува установена порочна практика общините да съставят актове за общинска собственост за имоти/части от имоти, за които вече са налични съставени актове за държавна собственост, без да е поискано отписването им. Предлага се създаване на нова ал. 3 на чл. 79, предвиждаща възможност за отмяна на акт за общинска собственост по административен ред от областните управители, когато незаконосъобразно е актуван имот - държавна собственост, като общинска собственост.
Основната част от предложенията за изменения и допълнения на ЗУТ са в глава деветнадесета, уреждаща начина на оспорване на индивидуалните административни актове по устройство на територията. Предлага се нов особен начин за конституиране на страните в административно-правните спорове по обжалване на индивидуалните административни актове за одобряване на подробни устройствени планове, който да даде възможност на съда бързо и ефективно да стигне до решаване на делата по същество.
По аналогия на правомощията, които има административният орган по Административнопроцесуалния кодекс при оспорване на актовете му по административен ред, с оглед процесуална икономия е предвидено при подаване на жалба до съда органът да може да преразгледа въпроса сам или по искане на лицето, по чиято инициатива е бил издаден актът, и да оттегли или да отмени оспорен индивидуален административен акт за одобряване на подробни устройствени планове или за одобряване на комплексни проекти за инвестиционна инициатива, както и да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, в 7-дневен срок от получаване на жалбата и със задължение за уведомяване на заинтересуваните страни. По този начин се осигурява възможност правният спор да приключи и да отпадне необходимостта от образуване на дела и пренасяне на спора в съда.
Влязъл в сила подробен устройствен план, а не документ за собственост, както е в останалите случаи, ще бъде предпоставка за съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти, по които се издава разрешение за строеж за изграждане на национален обект или общински обект от първостепенно значение. Това ще даде възможност да се ускори реализацията на значими за обществото проекти.
Със същата цел - ускоряване реализацията на значими за обществото проекти, каквито са националните обекти и общинските обекти от първостепенно значение, са и предвидените промени в Закона за опазване на земеделските земи и в Закона за горите - освобождаване от заплащането на държавна такса и промяна на предназначението по силата на закона с влизане в сила на подробния устройствен план.
В дискусията взеха участие народните представители Янаки Стоилов, Юлиана Колева, Искра Фидосова, Екатерина Михайлова, Четин Казак и Емил Радев.
Г-жа Колева изрази становище, че с предложението в § 3 се създава оборима презумпция за доказателствената сила на акта за държавна собственост. Същият има декларативен характер и няма правопораждащо действие. Не е необходимо това да бъде разписвано, тъй като и в практиката до сега не е създавало проблем.
Г-жа Михайлова приветства внасянето на законопроекта и подчерта, че в други разглеждани вече от Комисията по правни въпроси законопроекти с преходни и заключителни разпоредби се правят промени в Закона за държавната собственост, което не е редно. Трябва първо този законопроект да бъде разгледан в пленарна зала, а след това другите, предвиждащи промени в същия закон, за да има необходимия ефект.
Г-н Казак обърна внимание, че продажбите на имоти – частна държавна собственост, с данъчна оценка над 500 000 лв. се извършва от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол по Закона за приватизация и следприватизационен контрол, а ако имотът е предоставен на Министерството на отбраната е по друг ред – след решение на Министерски съвет и кое налага тази диференциация.
На поставения въпрос г-жа Захариева отговори, че поради спецификата на имотите на Министерство на отбраната, в същото имат специално създадени структури и приет план, по който ще се раздържавяват имотите. Необходими са специални познания, тъй като имотите на Министерство на отбраната са специфични. В действащия закон в момента е така. Предвижда се в проект за имоти с данъчна оценка над 500 000 лв., които са значими и големи обекти да и с тях да се занимава Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, а не както бе досега министърът на регионалното развитие и благоустройството.
Г-н Радев приветства, че в законопроекта е предвиден механизъм за обезщетяване на собствениците, като е предвиден не само държавния интерес, но и частния, както и обезщетения за пропуснати ползи и вреди. Предложи в § 14, ал. 5 към предвидените сделки, за които съдията по вписванията е длъжен да издаде удостоверение да се добавят и апортните производства.
След проведеното обсъждане и гласуване със 17 гласа „за” и 4 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 002 – 01 – 54, внесен от Министерски съвет на 18.06.2010 г.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ИСКРА ФИДОСОВА