Доклад от заседание на комисия

---

Д О К Л А Д
На Комисията по правни въпроси
Вх. №: 053-03-148/21.09.2010 г.
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно–процесуалния кодекс, № 054–01–61, внесен от н.пр. Искра Фидосова и група народни представители на 15.07.2010 г., законопроект за допълнение на Наказателно–процесуалния кодекс, № 054–01–57, внесен от н.пр. Любен Корнезов на 29.06.2010 г. и законопроект за изменение и допълнение на Наказателно- процесуалния кодекс, № 054–01–63, внесен от н.пр. Михаил Миков и група народни представители на 22. 07. 2010 г.

На свои заседания, проведени на 23 юли и 1 септември 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди три законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно – процесуалния кодекс (НПК).
На заседанието на 23 юли 2010 г. присъстваха Маргарита Попова – министър на правосъдието, Даниела Машева – заместник–министър на правосъдието, Веселин Вучков – заместник-министър на вътрешните работи, Галина Тонева – заместник на главния прокурор, Константин Пенчев – председател на ВАС, от Висшия съдебен съвет – Петър Стоянов – председател на Комисията по дисциплинарните производства, Цветанка Табанджова, Мая Кипринска и Капка Костова – членове на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи, Емилия Недева – член на Висшия адвокатски съвет и Стефан Стойков – главен секретар на Гражданска лига за България.
Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателно–процесуалния кодекс, внесен от н.пр. Искра Фидосова и група народни представители, беше представен от н.пр. Анастас Анастасов. Той посочи, че предлаганите изменения в НПК са необходима последица от предложените промени в Закона за съдебната власт с цел създаване на специализирани съдебни органи. Тази специализация e логична стъпка в процеса на реформиране на съдебната система и е отговор на незадоволителните резултати в борбата срещу организираната престъпност и корупцията, отбелязани в докладите на Европейската комисия в рамките на Mеханизма за сътрудничество и оценка.
С предлаганите промени се урежда компетентността на специализирания наказателен съд и на апелативния специализиран наказателен съд. Специализираният наказателен съд ще е компетентен да разглежда дела като първа инстанция, образувани за престъпления против Републиката, квалифицираните състави на отвличане и противозаконно лишаване от свобода, задържането като заложник, трафик на хора, квалифицираните състави на изпиране на пари (по чл. 253, ал. 3 и 5 НК), образуването, ръководенето и участието в организирана престъпна група, както и за престъпления, извършени по поръчение на или в изпълнение на решение на организирана престъпна група. На него ще са подсъдни и делата за престъпленията длъжностно присвояване, измама, безстопанственост, съзнателно сключване на неизгодна сделка, изпиране на пари, престъпленията чл. 254а и 254б НК, престъпления по служба по чл. 282-283а НК и подкуп, когато са извършени от лица с имунитет, членове на Висшия съдебен съвет и на Инспектората към него, ръководители на органите на съдебната власт и техните заместници, съдии, прокурори, следователи, лица по чл. 19, ал. 2, т. 2 – 4, ал. 3 и 4 от Закона за администрацията, както и заместник–министрите и главните секретари на министерствата. Господин Анастасов подчерта, че предлаганите разпоредби, уреждащи категориите дела, подсъдни на специализирания наказателен съд, не са новост за наказателния процес, тъй като и сега действащият текст на чл. 35, ал. 3 НПК предвижда, че на Софийския градски съд са подсъдни като първа инстанция делата за престъпления от общ характер, извършени от лица с имунитет или от членове на Министерския съвет. На базата на статистиката, предоставена от Софийски градски съд, очакванията са специализираният наказателен съд да гледа около 250-300 дела годишно.
Втора инстанция за делата, разгледани от специализирания наказателен съд, се предвижда да бъде апелативният специализиран наказателен съд, а касационна инстанция – ВКС, което означава, че специализираните съдилища са част от съдебната система и по пътя на инстанционния контрол тяхната дейност ще се контролира от най-висшата съдебна инстанция.
С предлаганите промени към специализираните съдилища ще бъдат създадени и съответните прокуратури, като в състава на специализираната прокуратура ще има следствен отдел.
Господин Анастасов изрично посочи, че със законопроектът се въвеждат някои особени правила, но с тях не се ограничават правата на гражданите, защото те не променят същността на процедурите и не се отклоняват от основните принципи на наказателния процес. Особените правила се изразяват в това, че: 1) по делата, подсъдни на специализираните съдилища, няма да участват частен обвинител и граждански ищец (това също не е ново положение – частен обвинител и граждански ищец не участват при бързото и незабавното производство, а частен обвинител и по делата срещу непълнолетни); 2) предвиждат се кратки срокове за вземане на решение и постановяване на процесуални актове – прокурорът упражнява правомощията си след приключване на разследването в 15-дневен срок, в същия срок трябва да се произнесе съдията-докладчик, а съдът да постанови присъдата или решението си, заедно с мотивите; 3) дава се приоритет на призоваването на участниците в процеса пред специализираните съдилища спрямо призоваването им пред други органи; 4) при неявяване без уважителни причини на свидетел или вещо лице, те ще се водят принудително за следващия заседателен ден, определен от съда;
За нуждите на разследването по дела, подсъдни на специализирания наказателен съд, исканията за разкриване на банковата тайна по Закона за кредитните институции и на данъчна и осигурителна информация по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс ще се правят от административния ръководител на специализираната апелативна прокуратура.
Законопроектът урежда и даването на разрешения за използване на специални разузнавателни средства по делата, подсъдни на специализирания наказателен съд. Те ще се дават от неговия председател или от изрично оправомощен заместник-председател, а когато се иска прилагане на специални разузнавателни средства спрямо членове на Висшия съдебен съвет и на Инспектората към него, административен ръководител на орган на съдебната власт или негов заместник, съдия, прокурор, следовател – от председателя на апелативния специализиран наказателен съд или от оправомощен от него заместник-председател.
С преходните и заключителните разпоредби на законопроекта изрично са уредени въпросите за висящите към момента на влизане в сила на закона производства.
В заключение г-н Анастасов изтъкна, че щетите от икономически престъпления за 2008 г. са в размер на около 1 млрд. лева, а за 2009 г. – около 800 млн. лева. В същото време малко на брой са приключилите с влезли в сила съдебни актове дела за такива престъпления. Това прави невъзможно и отнемането на имущество по силата на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. Очакванията са създаването на специализираните органи да ускори наказателния процес, което ще позволи и възстановяване на нанесените с престъпленията вреди както на държавата, така и на физически и юридически лица, като по този начин в най-пълна степен ще бъдат защитени и интересите на цялото общество.

По представения законопроект се проведе дискусия, в която взеха участие членове на комисията, министърът на правосъдието, заместник-министърът на вътрешните работи, зам.-главният прокурор, представителите на ВСС и на Висшия адвокатски съвет, както и главният секретар на Гражданска лига за България.
В началото на дискусията н.пр. Христо Бисеров, Ч. Казак и Я. Стоилов поставиха въпроса дали законопроектът е изпратен на Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия) за становище и дали той не следва да бъде разгледан след получаването на това становище. В отговор г-жа Фидосова обясни, че законопроектът е изпратен за становище, но не е необходимо то да се изчака, за да се премине към обсъждане.
Господин Миков направи няколко възражения срещу законопроекта. Според него създаването на специализиран съд, който правораздава по особени правила, противоречи на европейската практика. Териториалната му подсъдност (това, че правораздава на територията на цялата страна) също е решение чуждо на европейската и българската практика. Не са ясни критериите, по които е определена родовата подсъдност – как са избрани престъпленията, защо за някои от тях са включени само квалифицирани, а не и основни състави, не са отчетени особеностите и трудностите във връзка с престъпленията, извършени от организирана престъпна група.
Госпожа Емилия Недева изложи становището на Висшия адвокатски съвет. Тя посочи, че основният въпрос е за необходимостта от създаването на специализиран наказателен съд и тази необходимост не е нито мотивирана, нито финансово обоснована. Според проучване на Висшия адвокатски съвет в компетентността на съда ще влязат само около 2% от престъпленията в страната. Апелира законопроектът да не се приема преди да се получи становището на Венецианската комисия. Изтъкна, че с него се създава субектна подсъдност, че специализираният съд е насочен против лица, а не е съд за определени престъпления, което го прави извънреден. Въпросът за материалната подсъдност не е добре и последователно решен. Възражения будят и някои от особените правила, в частност тези за разпит на свидетел с тайна самоличност, тъй като не е предвидено незабавното запознаване на защитата с протокола от разпита; разпоредбата за разкриване на банкова тайна, защото остава неясна процедурата, по която ще се прави това; разпоредбата, която задължава съдът да произнесе присъдата си заедно с мотивите в 15-дневен срок (опасенията са, че съдът няма да се произнесе незабавно и в този 15-дневен срок може да му се окаже въздействие).
Позицията на Министерство на вътрешните работи беше изразена от г-н В. Вучков. Той посочи, че законопроектът е израз на специализацията на различните държавни органи в наказателното производство, чието начало е поставено със създаването на специализирани структури в досъдебната фаза. Техните успехи пораждат и обосновават идеята за провеждането на такава специализация и в съдебното производство. Такива препоръки има и в последните доклади на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и оценка. Господин Вучков изложи редица аргументи в защита на тезата, че предлаганият съд е именно специализиран, а не извънреден: 1) той се урежда от общите закони – ЗСВ И НПК и по отношение на него приложение намират общите наказателно-процесуални норми; 2) правата на участниците в производството пред специализирания съд, вкл. и тези на обвиняемия по нищо не се различават от правата на участниците в производството по общия ред; 3) няма разлики и по отношение на мерките за процесуална принуда; 4) еднакви са и доказателствените правила и процедури (ако думата „незабавно” във връзка с разпита на анонимния свидетел е пропусната, тя трябва да бъде добавена); 5) няма разлика и в структурата на съдебните заседания, които ще провеждат обикновените и специализираните съдилища; 6) присъдите и решенията на специализираните съдилища подлежат на контрол от ВКС, който преценява тяхната законосъобразност и правилност на базата на критериите, които са относими към всички присъди и решения, произнасяни от съдилищата в Република България.
Заместник-главният прокурор г-жа Тонева изрази категоричната подкрепа на Върховна касационна прокуратура за законопроекта. Тя посочи, че Европейската комисия препоръчва развитие на специализацията, започнала със създаването на съвместни екипи за разследване. Това развитие може да стане със създаването на специализирана прокуратура, а Конституцията изисква структурата на прокуратурата да е в съответствие с тази на съдилищата. Оттук и необходимостта от създаване на специализирани съдилища. Още повече, че в Доклада на Европейската комисия от миналата година се съдържа конкретна препоръка за формирането на специализирани звена за съдебно разглеждане на делата. Тази препоръка липсва в последния Доклад, тъй като вече е било заявено намерение за създаването им. Според г-жа Тонева чл. 411а, ал. 2 не определя подсъдността на съда с оглед на субекта, а с оглед на определени видове престъпления, извършени от дадени лица, поради което не е противоконституционен. Фактът, че специализираните съдилища ще разглеждат само 2% от делата не ги прави ненужни, защото е важно да се отчете какви са по значимост и тежест тези дела, как те засягат обществения интерес, как се извършва разследването по тях.
Народният представител Димитър Лазаров акцентира на това, че необходимостта от специализация на органите на досъдебното производство и съда се предопределя и от необходимостта от повишаване на тяхната квалификация, както и на качеството на разследване и разглеждане на делата. Това с особена сила важи за сложните от фактическа и правна страна икономически престъпления, пране на пари и др. Тази необходимост се доказва и от данните в Доклада на Висшия съдебен съвет за дейността на съдилищата през 2009 г., според който 42% от актовете на наказателните състави на окръжните съдилища са били отменени или изменени от Върховния касационния съд при средно 12 – 14% от актовете на окръжните и апелативните съдилища по граждански и търговски дела. Аргумент, че специализираните съдилища не са извънредни може да се изведе от съществуващото в момента положение, при което Софийски градски съд и военните съдилища гледат дела срещу определени категории лица, но не се считат за извънредни съдилища. Господин Лазаров посочи още, че функциите на специализирания съд не могат да се поемат от специализирани състави в общите съдилища, защото няма да бъдат сезирани с достатъчно брой дела, ще поемат и такива излизащи извън предмета на специализацията им, което ще я обезсмисли.
Народният представител Красимир Ципов се включи в дискусията като посочи, че специализиран съд има в Норвегия, Гърция и Исландия.
Отношение по законопроекта изрази и народният представител Веселин Методиев, според когото специализираният съд е политически съд, защото му се дава право да съди лица с политически функции.
Госпожа Юлияна Колева заяви, че са й известни възраженията от страна на Висшия адвокатски съвет и на отделни неправителствени организации относно създаването на специализиран наказателен съд, изразени още в началото на обществената дискусия. Тя отбеляза също, че заедно с колегите си разбира много добре риска от създаването на такъв съд и че са й известни „богатите” традиции в исторически план, свързани с политически отмъщения и убийства. Същевременно посочи, че и преди въпросът за съдилищата е бил политическо решение и във връзка с това акцентира на наличието на воля за създаването на специализиран наказателен съд и за намирането на гаранции, че той няма да се превърне в политически или извънреден съд.
Народният представител Христо Бисеров изрази своето негативно отношение към специализирания съд, който счита за извънреден, тъй като е съд с оглед на лицата. Освен това според него чл. 411а, ал. 4-6 прекалено много разширяват компетентността на съда. Намира за неприемливо е, че подсъдността на едно престъпление се определя от правната му квалификация, направена от прокурора, което дава възможност за злоупотреби. Апелира законопроектът да не се приема преди Венецианската комисия да излезе със свое становище по него. Г-н Бисеров постави също и въпроса защо в чл. 174 се предлага отклонение от общите правила при даването на разрешения за използване на специални разузнавателни средства.
Г-жа Фидосова изрично подчерта, че всички дела, подсъдни на специализирания наказателен съд ще се разглеждат по общите правила, че правата на обвиняемия са защитени по един и същи начин, когато делото е подсъдно на Софийския градски съд или на специализирания съд и в тази връзка е достатъчно да се направи справка с редакцията на сега действащата разпоредба на чл. 35, ал. 3 от НПК. Тя посочи също така, че при избора на магистрати за съставите в специализирания съд, ще важат общите правила, за които ще стане дума при обсъждането на промените в ЗСВ.
Госпожа Мая Манолова изрази опасение, че принципът за случайно разпределение на делата няма да се спазва в специализирания съд. Беше й отговорено от г-жа Фидосова, че това е общо правило, което важи за всички съдилища, вкл. и за специализирания. Госпожа Манолова изрази и свои опасения във връзка със структуриране на съда и назначаването на съдиите в него.
Становище по законопроекта изрази и г-н Нотев, който посочи, че той е политически, тъй като е подкрепен от управляващата партия. Той заяви също, че парламентарната група на политическа партия „Атака” ще го подкрепи, но ще направи предложения за прецизиране на редица текстове между първо и второ четене. Изрази своето становище по обсъжданите в хода на дискусията разпоредби. Според него подсъдността по чл. 411а, ал. 2 навежда мисли за извънреден съд, чл. 411а, ал. 6 е неприемлив; неправилно е понятието „обосновани данни”; протоколът от разпита на анонимния свидетел трябва незабавно да се представи на защитата; съдът следва да постанови присъдата си както е установената практика към момента, като само изготвянето на мотивите може да е в срок до 15 дни. Изрази положително отношение към забраната за участие в процеса на частен обвинител и граждански ищец.
Господин Янаки Стоилов посочи, че предложеният законопроект съдържа твърде общи, уклончиви правила за подсъдността и други „еластични” текстове, които поставят много въпроси. Неприемлив според него е фактът, че прокуратурата чрез правната квалификация на деянието, определя подсъдността на делото и обвиняемият не може да възрази срещу това. Господин Стоилов изложи тезата си, че със създаването на специализирания наказателен съд не се решават проблемите в съдебната система, а те само се заобикалят. Според него съществуват сериозни съмнения доколко създаването на такъв съд е средство за решаване на натрупаните с годините проблеми с криминализацията на обществото и на съдебната власт. Остава и големият въпрос за доверието в такъв съд. Изрази убеждението си, че много хора ще останат недосегаеми за съда, поради което и поради другите изразени резерви той лично няма доверие в него и няма да го подкрепи.
Според г-н Корнезов законопроектът е опасен и крие много рискове. Предложи преди да бъде приет от Народното събрание да бъде подложен на широко обсъждане от юристи.
Като вносител становище в подкрепа на законопроекта изрази и г-жа Фидосова. Тя подчерта, че за първи път в 41-то Народно събрание законопроект се внася от цялата парламентарна група на ПП „ГЕРБ”, което е израз на ясна политическа позиция и воля за борба с корупцията и организираната престъпност. Тя отбеляза също, че макар и да няма писмено становище относно финансовата обезпеченост на законопроекта, от Министерството на финансите е изразена готовност за осигуряване на финансови средства за него.
В края на дискусията отношение по законопроекта взе и министърът на правосъдието. Госпожа Попова посочи, че е правилно да се мисли за създаване на специализиран съд, но трябва ясно да се дефинират целта, която се преследва с него, статута му и престъпленията, които ще влязат в неговата компетентност. Като предпоставка за неговия успех вижда ясното очертаване и стесняване на кръга от престъпления, влизащи в неговата компетентност - прекаленото им разширяване и включването и на криминални, и на стопански престъпления би разводнило специализацията. Министър Попова подчерта, че за създаването на специализиран съд има политическо решение, което тя подкрепя. Счита, че създаването му е напълно възможно, но отправи следните препоръки: да се обмисли отново статута на съда и неговата компетентност, защото обединяването на криминалната и стопански престъпления много ще го натовари и той ще гледа повече от предвижданите 250-300 дела годишно; да се преосмисли възможността този съд да гледа дела срещу определени лица, извършили дадени престъпления, защото така се въвежда елемент на извънредност; да се допусне магистратите, които желаят да работят в специализираните структури да могат сами да издигат кандидатурите си; да се преосмисли забраната за участие в производството пред съда на частен обвинител (особено по делата за трафик на хора) и граждански ищец.

Законопроектът за допълнение на Наказателно–процесуалния кодекс, № 054–01–57, внесен от н.пр. Любен Корнезов на 29.06.2010 г. бе разгледан на заседание на Комисията по правни въпроси, проведено на 1 септември 2010 г., на което присъстваха: Юлия Меранзова – държавен експерт в Дирекция „Съвет по законодателство” към Министерство на правосъдието; Галина Тонева – заместник на главния прокурор; от Висшия съдебен съвет: Иван Колев – председател на Комисията по бюджет и финанси, Георги Шопов – председател на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи, Радка Петрова – председател на комисията по професионална квалификация, информационни технологии и статистика, член на комисията по правни въпроси, Мая Кипринска – член на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи; от Висшия адвокатски съвет – Емилия Недева.
Законопроектът беше представен от г-н Любен Корнезов.
С последната промяна на НПК със Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс бе отменен чл. 369а (ДВ, бр. 32 от 27.04.2010 г.), в резултат на което съкратено съдебно следствие в производството пред първа инстанция бе допуснато за всички видове престъпления. Прилагането на този институт води до намаляване на наказанието на обвиняемия с една трета. Това обаче не е обществено оправдано при умишлено причиняване на смърт или тежка телесна повреда; при причиняване на смърт или тежка телесна повреда по непредпазливост, ако деянието е извършено в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози; за престъпления, извършени от или срещу съдия, съдебен заседател, прокурор, разследващ или полицейски орган при или по повод изпълнение на службата му; за престъпления по чл. 142, 142а, 159а - 159г, чл. 242, ал. 2 и чл. 354а, ал. 1 и 2 от Наказателния кодекс. Затова и общественото мнение е негативно настроено към отмяната на чл. 369а НПК. С тези аргументи г-н Корнезов предлага да се въведе в НПК разпоредба (чл. 369), с която да се изключи прилагането на съкратеното съдебно следствие за посочените по-горе престъпления.
В обсъждането на законопроека взеха участие Емилия Недева от Висшия адвокатски съвет, Галина Тонева от Върховна касационна прокуратура, Юлия Меранзова от Министерство на правосъдието, Радка Радева и Шопов от Висшия съдебен съвет. Всички те с изключение на г-жа Радева се обедениха около становището, че законопроектът не следва да се приеме, защото той нарушава изискванията за справедлив процес, като позволява вида на приложимата процедура да се определя по предметен и субектен признак. Според г-жа Тонева чл. 58а НК, допускащ намаляне на наказанието с една трета, дава достатъчно гаранции за налагането на справедливо наказание на извършителите на всички видове престъпления. На противното мнение бе г-жа Р. Радева, според която законопроектът е основателен и навременен и следва да бъде подкрепен, защото прилагането на чл. 58а НК не удовлетворява общественото мнение. Относно чл. 58а НК становище изразиха и г-жа Недева и г-н Шопов, според които чл. 58а, ал. 3 НК трудно се разбира и прилага, което налага неговото изменение. В дискусията взеха участие и народните представители Димитър Лазаров и Михаил Миков.

На заседанието на Комисията по правни въпроси, проведено на 1 септември 2010 г., бе разгледан и Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателно- процесуалния кодекс, № 054–01–63, внесен от н.пр. Михаил Миков и група народни представители на 22. 07. 2010 г.
От името на вносителите законопроектът бе представен от г-н Янаки Стоилов. С него се цели постигане на по-голяма гъвкавост и бързина в досъдебната фаза на наказателния процес. Предлаганите изменения са в пет насоки: 1) относно бързото и незабавното производство – те да се провеждат винаги когато са налице предпоставките за това, а в случаите когато въпреки наличните предпоставки се провежда разследване по общия ред, това да става с мотивирано прокурорско постановление, в което да се излагат основанията за неприлагането на бързо или незабавно производство; съдебното производство пред първата инстанция при тези диференцирани процедури да се провежда по общия ред, а не в изключително кратки срокове и без право на участие на пострадалия; 2) да бъде намален максималния срок на мярката за неотклонение задържане под стража в досъдебната фаза, тък като той е много по-дълъг от срока на разследването и превръща мярката в предварително изтършяване на наказание лишаване от свобода; съкращаването на сроковете ще дисциплинира прокуратурата и разследващите органи, ще гарантира правата на обвиняемите и ще предотврати евенуални осъждания на България от Съда по правата на човека в Страсбург; 3) да се въведат отново в НПК разпоредбите, които позволяват делото да се гледа от съда по искане на обвиняемия – това се налага с оглед осигуряване на разумен срок на наказателното производство по смисъла на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, гарантират се правата на обвиняемия, осигурява се по-голяма гъвкавост и приключване на делата в разумен срок; 4) да бъде въведен преклузивен срок за отмяна на необжалваното по съдебен ред постановление на прокурора за прекратяването на наказателното производсво – така се защитават правата на гражданите и в по-голяма степен се гарантира правната сигурност; 5) да се предвиди участие на поверениека като страна в процеса за по-пълна защита на правата на пострадалите в наказателното производство.
В обсъждането на законопроека взеха участие членове на комисията, Емилия Недева от Висшия адвокатски съвет, Галина Тонева от Върховна касационна прокуратура, Юлия Меранзова от Министерство на правосъдието и г-н Шопов от Висшия съдебен съвет.
Становището по законопроекта на Висшия адвокатски съвет бе изразено от г-жа Недева. Тя посочи, че Висшият адвокатски съвет подкрепя законопроекта с изключение на § 4, който предвижда повереникът да бъде страна в съдебното производство. Според нея това е недопустимо, тъй като той няма самостоятелни права, за разлика от защитника, а упражнява правата на частния тъжител, частния обвинител, гражданския ище и гражданския ответник. По същата логига повереникът не е страна и в гражданското производство. Относно останалите предложения г-жа Недева изрази положителното си отношение и подкрепа, тъй като приемането им би довело до ограничаване на осъдителните решения срещу България от Съда в Страсбург, особено що се отнася до връщане на текстовете, уреждащи разглеждане на делото по искане на обвиняемия и съкращаване на максималните срокове на задържането под стража в досъдебното производство. Съкращаването на сроковете освен това би имало дисциплиниращ ефект и е в съответсвие с указание на Комитета на министрите на Съвета на Европа. Тя подкрепи въвеждането на преклузивни срокове за отмяна на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното поризводство поради съществуващата практика за злоупотрба с възможността за възобновяване на прекратени от прокурора дела.
Позицията на Върховна касационна прокуратура бе изразена от г-жа Г. Тонева. Тя възрази срещу параграфи 1, 2, 4, 6 и 8 и изрази подкрепа за останалите. Според нея не е ясно как предлаганото в § 1 намяляване на максималния срок на мярката за неотклонение задържане под стража ще доведе до ускоряване на процеса, дали това ше има дисциплиниращ ефект и на базата на какво се преценява, че досегашните срокове са неадекватни, още повече като се има предвид, че тази мярка се взема и по всяко време може да бъде отменена от съда. Параграф 2 е неясен, не държи сметка за оперативното взаимодействие между прокуратурата и разследващите органи, няма отношение към бързината на досъденото производство и качеството на събирания доказателствен материал. Относно § 4 подкрепи изразеното становище, че повереникът не може да бъде страна в процеса, а по отношение на § 6 и § 8 счита, че не е удачно да се променят сроковете в чл. 360 и 366 НПК.
Господин М. Миков направи допълнителни разяснения относно § 1 и § 2. Той посочи, че задържането под стража има и финансова страна, за която също трябва да се държи сметка при определяне на максималната му продължителност. А предложението в § 2 указанията на прокурора да са само в писмена форма мотивира с наличието на случаи на разминаване между устните указания на прокурора и по-нататъшната му позиция в процеса, което затруднява разследващите органи, още повече че те не могат да възразяват указанията на прокурора.
Госпожа Ю. Меранзова изрази позицията на Министерство на правосъдието, а именно че то не подкрепя законопроекта. Във връзка с повторното въвеждане на на гл. 26 НПК «Разглеждане на делото по искане на обвиняемия» предложи да се изчака решението на Конституционния съд. Категорично се противопостави на това повереникът да получи процесуалното положение на страна и отбеляза наличието на противоречие между предложението жалбата на обвиняемия в съдебната фаза на бързото и незабавното производсво да се подава в общия срок, от една страна, и задължението на съда да се произнася в съкратени срокове, от друга. Счита, че е налице противоречие и между предлаганата редакция на чл. 197 (указанията на прокурора да са само в писмена форма) и чл. 196, ал. 1, т. 1 НПК, който задължава прокурора да контролира непрекъснато хода на разследването.
Според н.пр. Димитър Лазаров отмяната на гл. 26 НПК «Разглеждане на делото по искане на обвиняемия» няма отношение към постановяването на осъдителни решения срещу България от Съда в Страсбург. Той счита, че е прекалено да се изисква всички указания на прокурора до разследващите органи да са в писмена форма.
Госпожа Е. Михайлова заяви, че ще подкрепи законопроекта най-вече заради § 9, който предвижда връшането на гл. 26 «Разглеждане на делото по искане на обвиняемия», защото тези разпоредби имат дисциплиниращ ефект, гарантират бърз процес и ограничават броя на делата пред Съда в Страсбург. При първоначалното им приемане те са били подкрепени от Европейската комисия и от Венецианската комисия, проработили са и са доказали положителния си ефект, на което се дължи и добрата статистика в момента.
За възстановяването на гл. 26 поради нейния дисциплиниращ ефект се обяви и г-н Шопов.
Н.пр. А. Анастасов направи редица възражения по законопроекта. Според него промяната в сроковете на мярката задържане под стража е ненужна, практически е невъзможно да се контролира дали прокурорът дава указания само в писмена форма, поради което е ненужно и изменението на чл. 197, възможността за възобновявяне на прекратеното от прокурора наказателно производство трябва да се ограничава само от изтеклата погасителна давност, а не и от допълнителни по-кратки срокове, затова няма да подкрепи и предложения § 3. Не смята за нужно и правилно да се върне в НПК гл.26 и не счита, че тя играе ролята на бариера пред осъдителни решения срещу България по Европейската конвенция за правата на човека. Достатъчен е контролът върху движението на делата, осъществяван от инспекторатите към МВР, Висшия съдебен съвет, Върховна касационна прокуратура.
Госпожа Емилия Колева изтъкна, че не може да има вечен обвиняем, затова тя ше подкрепи пар. 9 и повторното въвеждане на гл. 26 НПК.
Г-н Я. Нотев заяви позицията на ПП «Атака», а именно, че те ще подкрепят законопроекта, защото считат че гл. 26 трябва да бъде въведена отново, а и останалите текстове са разумни и се вписват във философията на НПК.

След проведеното обсъждане и гласуване с 12 гласа „за”, 0 гласа „против” и 12 гласа „въздържал се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс № 054-01-63, внесен от М. Миков и група народни представители на 22.07.2010 г.
След проведеното обсъждане и гласуване, с 6 гласа „за”, 5 гласа „против” и 13 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс № 054–01–57, внесен от Любен Корнезов на 29.06.2010 г.
След проведеното обсъждане и гласуване с 14 гласа „за”, 10 гласа „против” и 0 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно – процесуалния кодекс, № 054 – 01 – 61, внесен от Искра Фидосова Искренова и група народни представители на 15. 07. 2010 г.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ИСКРА ФИДОСОВА