Доклад от заседание на комисия

---

Д О К Л А Д
На Комисията по правни въпроси
Вх. №: 053-03-145/21.09.2010 г.
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 002 – 01 – 62, внесен от Министерски съвет на 13.07.2010 г.

На свое заседание, проведено на 16 септември 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 002 – 01 – 62, внесен от Министерски съвет на 13.07.2010 г.
На заседанието присъстваха представители от министерство на правосъдието – г-жа Даниела Машева – заместник – министър, г-жа Милена Първанова – началник отдел „Международни отношения и акредитирани организации”, г-жа Виктория Нешева – директор на дирекция „Съвет по законодателство”, г-жа Росица Дичева – държавен експерт в същата дирекция, г-жа Елена Кременлиева – директор на дирекция „Социално включване” към министерство на труда и социалната политика и г-жа Фани Давидова от програма „Достъп до информация”.
От името на вносителя законопроектът беше представен от г-жа Даниела Машева.
С проекта се цели да се конкретизират някои разпоредби, за да се преодолее възникването на противоречива практика по прилагането на закона, свързани основно с новата уредба на имуществените отношения между съпрузите, с процедурата по осиновяване и с реда за изплащане на присъдена издръжка от държавата.
В разпоредбите, относно имуществените отношения между съпрузите се съдържа презумпцията, че съвместният им принос се предполага до доказване на противното. Това налага да се уреди в чл. 21, ал. 4 оборването на законовото предположение за съвместен принос чрез доказване от ищеца на липсата на съвместен принос, а не на значително по-големия му принос. Предлага се в чл. 23, ал. 1 след думите „изцяло с лично имущество по чл. 22, ал. 1” текстът до края да бъде заличен. Думите „или по време на” на практика изключват съществуването на семейната имуществена общност и това налага промяната в разпоредбата.
В законопроекта се предлага в чл. 24, ал. 4 да бъде пресъздаден текстът на чл. 22, ал. 3 от Семейния кодекс (отм.), а именно че разпореждането с общ недвижим имот или с вещно право върху такъв имот, извършено от единия съпруг, поражда действие за другия, ако в шестмесечен срок от узнаването той не го оспори по исков ред. Предвидено е също така това право да може да бъде упражнено не по-късно от 3 години от извършване на разпореждането.
Урежда се възможността за вписване в регистъра не само на деца, настанени в специализирана институция, но и на тези, на които се предоставя социална услуга - резидентен тип по чл. 4, ал. 1,
т. 5 от Закона за закрила на детето. Предлага се включването на детето в списъка да се извършва след индивидуална оценка за всеки отделен случай и само ако това е в негов интерес.
Проектът конкретизира срока за даване на съгласие за осиновяване в случаите на настаняване по административен ред в специализирано заведение на дете, както и момента, до който родителите могат да оттеглят даденото съгласие за осиновяване.
Предлага се изменение в чл. 105, изречение първо, според което информацията за произхода на осиновеното дете се дава от окръжния съд, допуснал осиновяването, ако важни причини налагат това, вместо от дирекция „Социално подпомагане”.
Предвижда се прокурорът и дирекция „Социално подпомагане” да могат да предявят иск за прекратяване на осиновяването в случаите на унищожаемост в сроковете по ал. 3 и ал. 4 на чл. 106 СК, а при тежко провинение или наличие на други обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновителя и осиновения – до навършване на пълнолетие на детето. Предлага се във всички случаи на прекратяване на осиновяване, освен поради взаимно съгласие, задължително участие на прокурор.
В чл. 113, ал. 1, т. 3 терминът „постоянно местопребиваване” се заменя с „обичайно местопребиваване”, тъй като при международно осиновяване е меродавно обичайното местопребиваване на страните по отношението на осиновяващ и осиновяван, а критерият „гражданство” не се прилага в Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване от 1993 г., наричана Хагската конвенция.
Предложението за заплащане на такси е свързано с дейностите и разходите, осъществявани от Министерството на правосъдието по повод вписване в регистъра. При констатиране на несъответствия или пропуски в представената документация на подателя се дават писмени указания за отстраняването им и се определя 30-дневен срок за това. В част от случаите уведомителното писмо се изпраща в чужбина. След изтичане на срока се извършва преглед на представените документи. Ако недостатъците не бъдат отстранени в посочения срок, се подготвя доклад и проект на уведомление за прекратяване на производството и връщане на документите на осиновяващия. В част от случаите уведомлението с приложените оригинали се изпращат в чужбина.
Ако при първоначалния преглед не са установени нередности или те са отстранени в срок, се извършва вписване в регистъра, който се води на хартиен и електронен носител, и отбелязване в съответния азбучник. За вписването се изготвя уведомително писмо, което се изпраща на осиновяващия. В част от случаите писмото се изпраща в чужбина.
В глава десета „Издръжка” урежда правото на издръжка, лицата, които дължат издръжка, размера на дължимата издръжка, както и възможността за изплащане на присъдена издръжка от държавата. Предлага се в чл. 152, ал. 1 да се уточни, че държавата изплаща присъдена издръжка на ненавършил пълнолетие български гражданин. По този начин ще се преодолее противоречивото прилагане на разпоредбата, водещо в определени случаи до незаконосъобразно разходване на бюджетни средства.
Предвижда се издръжката да се изплаща считано от първо число на месеца, следващ месеца, през който е образувано изпълнителното производство, като с това се цели ограничаване на плащанията от държавата на издръжка за минали периоди. Предлага се издръжката да се изплаща считано от първо число на месеца, следващ месеца, през който по изпълнителното дело се установи, че неизправният длъжник няма доходи и не притежава имущество, върху които да се насочи принудителното изпълнение.
Предвижда се неизправният длъжник да възстанови платената от държавата издръжка заедно със законната лихва. Вземането се събира по реда, предвиден за публичните вземания, но по своя характер вземането на държавата от длъжника по изпълнителното дело за изплатените издръжки е частно държавно вземане и тук редът за събиране на публични държавни вземания е неприложим. Съгласно разпоредбите на чл. 162, ал. 2 от ДОПК частни са държавните и общинските вземания, които не са посочени изрично като публични държавни и общински вземания. Това противоречие се явява пречка за събиране от неизправния длъжник на изплатената от държавата издръжка.
По данни от Министерството на труда и социалната политика в регистрите на осиновяващи при условията на пълно осиновяване, водени от районните дирекции „Социално подпомагане” по чл. 57б от СК (отм.), са вписани около 200 лица - български граждани, с обичайно местопребиваване в чужбина. По отношение на тези случаи не е предвиден нито ред за продължаване на процедурата, нито такъв за заличаване от регистрите, ето защо се предвижда да бъде предоставена възможност за ограничен период от време тези лица да продължат участието си в осиновителни процедури по реда на отменения кодекс, но не по-късно от 1 октомври 2011 г.
В § 17 се съдържа предложение, с чието приемане ще се преодолее празнотата във връзка с реда за довършване на започналите съдебни производства по чл. 53д, ал. 1 от СК (отм.), а именно – предлага се тези производства да се довършват по досегашния ред.
Г-жа Елена Кременлиева изрази подкрепата на министерство на труда и социалната политика към законопроекта.
Становище изказа и г-жа Фани Давидова от програма „Достъп до информация”, според която предложените промени в частта, относно достъпа на осиновените деца и техните осиновители до информация за биологичния произход на децата са недостатъчни.
На заседанието присъства и г-н Красимир Димитров – преподавател по гражданско и семейно право в СУ „Кл. Охридски”, който също изложи своето становище по законопроекта. Със Семейния кодекс от 2009г. за първи път в цялата история на българското семейно право не се предвиди възможност припознаването да се оспорва от прокурора и трети лица, които имат правен интерес. С изменение в стария СК от 2003г. бе предвидено, че припознаването може да се оспори и от Агенцията Социално подпомагане. Причината затова бе в установената опасна практика института на припознаването да се използва за заобикаляне на режима на осиновяването и за „продажба на деца”. По действащия СК припознаването, което е формален акт и не се нуждае от никакви доказателства, може да се оспорва само от родителя или навършилото 14 години дете. Недопускането на други лица, включително и прокурор от обществен интерес открива отново широко вратите за заобикаляне на осиновяването и за „търговия с деца”. Поради което е наложително най-малко припознаването да може да се оспорва по съдебен ред от прокурора или Агенция Социално подпомагане.
В дискусията взеха участие народните представители Четин Казак, Искра Фидосова, Янаки Стоилов, Ивайло Тошев, Анастас Анастасов и Юлиана Колева.
Г-жа Фидосова обърна внимание на разпоредбата на § 3. С предложената редакция на § 3 се възпроизвежда текста на чл.22, ал.3 от отменения Семеен кодекс, който пораждаше спорове в правната теория и практиката относно характера на недействителността на разпореждането с общ недвижим имот, извършено от единия съпруг. Редакцията на действащия чл.24, ал.4 от новия СК също не дава отговор на този въпрос. Необходима е допълнителна редакция на този текст с оглед на предотвратяване на по-нататъшни спорове по неговото прилагане.
Постави се въпрос за приложното поле на § 2 – дали се обхваща и хипотезата на трансформиране на придобити вещи от съпруг – едноличен търговец за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото търговско предприятие. Изрази се становище, че ако срещу такива вещи се придобият други и новопридобитите станат съпружеска имуществена общност, това би противоречало на правната логика.
Г-н Ивайло Тошев постави въпроса, кое налага съкращаването на срока за оттегляне на даденото съгласие за осиновяване от родител, след като му се дава възможността за обжалване на решението за осиновяване.
С §11 изслушването на рождените родители на осиновения е въведено като изискване за предоставяне на информация за произхода на осиновения. В много случаи, това би било невъзможно или най-малкото трудно осъществимо, а се говори за наличие на важни причини, обосноваващи предоставянето на информацията. Предложената ал.2 за обжалване по общия ред от лицата по ал.1 също е некоректна. Искането е от осиновителите или навършилия 16 години осиновен и те биха могли да обжалват евентуален отказ за предоставяне на информация. Ако се даде възможност родителите да обжалват решението за предоставяне на информация, това би превърнало охранителното производство в някакво подобие на исков процес.
Г-жа Юлиана Колева обърна внимание, че би било удачно да не се прилага един и същ режим на осиновяване за чужденци и български граждани, живеещи в чужбина.

След проведеното обсъждане и гласуване с 15 гласа „за”, без „против” и „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 002 – 01 – 62, внесен от Министерски съвет на 13.07.2010 г.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:

ИСКРА ФИДОСОВА