Доклад от заседание на комисия

---

Д О К Л А Д
за първо гласуване
На Комисията по правни въпроси
Вх. №: 053-03-146/21.09.2010 г.

Относно: Законопроекти за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 002 – 01 – 68, внесен от Министерски съвет на 16. 07. 2010 г. и № 054 – 01 – 65, внесен от Емил Йорданов Радев и група народни представители на 30. 07. 2010 г.

На свое заседание, проведено на 16. 09. 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 002 – 01 – 68, внесен от Министерски съвет на 16.07.2010 г.
На заседанието присъстваха от Министерство на правосъдието зам. министъра на правосъдието г-жа Даниела Машева и експерти, председателят на Софийски градски съд - г-н Георги Колев, съдия Костадинка Недкова – председател на търговското отделение в Софийски градски съд и съдия Красимир Влахов- председател на Софийски районен съд.
От името на вносителя - Министерски съвет, законопроектът беше представен от зам. министъра на правосъдието г-жа Даниела Машева.
В част седма „Особени правила относно производството по граждански дела при действие на правото на Европейския съюз”се предлагат изменения и допълнения във връзка с влизането в сила на Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка. Цитираният Регламент е насочен към подобряване положението на лицата, които получават издръжка, посредством премахване на процедурата по екзекватура, към ускоряване изплащането на издръжка в отделна държава членка и намаляване на разходите, свързани с нейното получаване. Регламентът ще се прилага от 18 юни 2011 г. и в него е предвидено, че за държавите членки, обвързани от Хагския протокол от 2007 г. за приложимото право към задължения за издръжка, ще се прилагат неговите разпоредби. Предвижда се решенията във връзка със задължения за издръжка, постановени в държава членка, обвързана от Хагския протокол, да бъдат признати и да бъдат изпълними във всички други държави членки, без да е необходима никаква друга процедура и без да се извършва контрол по същество в държавата членка по изпълнение. Докато при решенията, постановени в държава членка, необвързана от Хагския протокол, в регламента е предвидена процедура за признаване и за декларация за изпълнимост, която е идентична с тази по Регламент (ЕО) № 44/2001.
Предвижда се създаване на глава петдесет и осма „а” „Признаване и изпълнение на съдебни решения въз основа на Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка”, в която са уредени въпросите, предоставени в националната компетентност на съответната държава членка – компетентният съд и процедурата за преразглеждане за целите на чл. 19 от регламента , компетентният орган по изпълнението по чл. 20 от регламента.
Вторият законопроект за изменение и допълнение на ГПК беше представен от народния представител Юлияна Колева, която представи основните моменти от мотивите на законопроекта, като подчерта, че предложенията засягат всички фази в гражданския процес, които поставят проблеми пред съдебната практика и увери народните представители, че не засягат основните принципи на новия ГПК.
С влизането в сила на новия Граждански процесуален кодекс (ГПК) /в сила от 1.03.2008 г./ възникнаха редица спорни въпроси с оглед практиките по прилагането му и противоречия в някои от разпоредбите му. Предвид изчерпателното посочване в чл.435 ГПК на действията на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване, се оказва, че длъжникът е лишен от защита срещу незаконосъобразното определяне на разноски в изпълнителното производство. С изменението на чл.80 се преодолява противоречие с разпоредбата на чл.248 ГПК, според който решението подлежи на изменяване, а не на обжалване в частта за разноските. Употребеното в новия ГПК понятие „обжалваем интерес" породи противоречиви тълкувания с оглед липсата на легална дефиниция. Необходимо е като предпоставка за допустимост на касационния контрол да се въведе цената на иска, съответно да отпадне разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, предвид неотносимостта на критерия „обжалваем интерес” само за определенията, както и да се изключат с оглед на критерия „цена на иска” изброените по-горе видове правни спорове.
С промените на чл. 415 се цели да се постигне пълен синхрон между актовете на съда по заповедното производство и зачитането на последиците им при съдебното установяване на вземанията, съответно ще се осигури и зачитане на резултата от исковото производство по отношение на стабилизирането на заповедта по чл. 416 ГПК.
Предлага се да се извърши промяна в ГПК в насока да се пресече възможността за извършване на симулативни наддавания и откази от наддавателни предложения след приключване на проданта, за което се предлага и промяната в т.2 на чл. 493.
По законопроектите се проведе задълбочена професионална дискусия, в която взеха участие магистрати и народни представители.
По законопроекта на МС народният представител Емил Радев изказа задоволство от работата на Министерство на правосъдието, което е един добър пример европейското законодателство да се въвежда чрез съответно изменение в националните закони навреме в един по- продължителен срок преди датата на влизане в сила на съответния европейски акт, а не да изчакват последните срокове, което води до още по-голяма яснота и подготвеност на заинтересованите лица по прилагането им.
По законопроекта, внесен от народния представител Емил Радев и група народни представители изказване направи председателят на Софийски районен съд г-н Красимир Влахов, който изрази подкрепа за законопроекта и изказа удовлетвореност, че в него са намерили израз предложените решения от магистрати от името на СРС. Г-н Влахов подробно аргументира и коментира практическите проблеми пред съдилищата по отделните параграфи от законопроекта, като подчерта, че те не целят да разтоварят съдилищата, а са насочени към бързо и ефективно правораздаване.
По §. 1 относно изменението на чл. 48 е продиктувано от съотношението с чл. 50, като изясни, че се получава смесване между призоваване за отговор на исковата молба и призоваването за първо заседание по делото, поради което се предлагат точни редакции, за да се отстранят тези противоречия. С оглед тази специфика на размяната на книжа по новия ГПК са наложителни тези промени в чл. 48, за да е ясно, че с първата призовка ответникът не се призовава за първо съдебно заседание, а той се призовава с препис от исковата молба и доказателствата само да даде отговор.
§. 2 е във връзка със създаването на ал. 3 в чл. 79, според която може да се обжалва постановлението за разноски. Съдия Влахов посочи, че голям проблем на практиката е възможността специална част от съдебните изпълнители да натоварват длъжниците с разноски, без те да имат никаква възможност да се защитят специално при прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като в чл. 435 изчерпателно са изброени действията на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване и се оказва, че длъжникът е лишен от защита срещу незаконосъобразното определяне на разноски в изпълнителното производство. Необходимо е да се даде възможност постановлението за разноските да може да се обжалва с частна жалба, за да се контролира произнасянето на съдебните изпълнители в часта за разноските, Този текст се предлага, тъй като по принцип самото определяне на разноски не представлява изпълнително действие, а признаване на материално право на реализиране на отговорност за неоснователно причинен процес.
С §.3 изменението на чл. 80 се преодолява противоречие с разпоредбата на чл. 248 , според който решението подлежи на изменение, а не на обжалване в частта на разноските.
С промените в §10 се предлага при обективно съединен иск, предвиден да се гледа по бързото производство с иск, който подлежи на разглеждане по общия исков процес, да не се допуска бързо производство. Предложението тук е когато самият ищец е избрал да съедини тези искове, посочени в чл. 310 с други, подлежащи на разглеждане по общия ред, цялото дело да се гледа по общия ред, самият ищец очевидно се е отказал от бързото производство.
С промените на чл. 390, ал. 4 се цели вътрешно синхронизиране на използваната терминология.
§. 12, 13 и 16 се отнасят до обезпечителното производство и важният въпрос относно връчването на препис на частна жалба на ответника. Целта на обезпечителното производство е именно в това ответникът да не знае за това производство. Промените в чл. 396, ал. 2 се налагат поради обстоятелството, че в случай на получаване от ответника на препис от частна жалба, той ще узнае за образуваното обезпечително производство и ще предприеме разпоредителни действия с имуществото си, вследствие на което евентуалното допускане на обезпечението ще бъде безсмислено.
Целта на §. 14 е синхрон между заповедното производство пред РС и развитието на исково производство при възражение срещу заповедта за изпълнение и предявяването на иск пред ОС за установяване на вземането. чл. 415 цели да се постигне пълен синхрон между актовете на съда по заповедното производство и зачитането на последиците им при съдебното установяване на вземанията. При констатиране неподсъдност на спора след проверка на редовността на исковата молба, спорът се пренася пред компетентния съд, който съответно ще го довърши в цялост, без да е необходимо да се връща на първоначално сезирания „заповеден” съд за зачитане на последиците.
Наличието на сериозни проблеми в практиката налагат създаването на нов чл. 425а с §. 18 от законопроекта относно приложимостта на общия исков процес относно заповедното производство. Това предложение е особено важно, защото запълва една голяма празнота в закона при настоящата му редакция. В главата, която урежда заповедното производство няма препращаща разпоредба за неуредените въпроси. Поради което в редица случаи съдилищата са затруднени в администриранев случайте когато, трябва да изменят една заповед в частта за разноските, или да поправят очевидна фактическа грешка, или когато възникне спор за подсъдност и пр. и пр. всякакви технологични въпроси, които са от значение за съдопроизводството. Когато заявлението е нередовно, съдилищата при тази редакция на закона в повече от половината случаи направо го отхвърлят като нередовно, без да го разглеждат по същество, като събират и дължимата държавна такса. По този начин се принуждават хората втори път да подадат същото заявление вече с отстранена нередовност, но втори път да платят същата държавна такса.
§. 22 е относно даването на разрешение за напускането на страната от деца, ненавършили пълнолетие. Това са случаи, при които родителите са във фактическа раздяла или при развод, когато родителските права се упражняват от единия родител. Предлага се да става не по общия исков процес, защото това забавя и дори често обезсмисля даването на разрешение. Сега дотолкова доколкото няма изрична уредба в ГПК за реда, по който се гледат тези производства, съдилищата трябва да ги гледат по реда на общия исков процес, което значи размяна на книжа, съдебно заседание, доклад, първа инстанция, въззивна инстанция и ВКС. По този начин, ако една майка иска да си изведе детето в чужбина, тя трябва да го запланува и да го поиска 2-3 години предварително.
§ 23 предвижда промени в Закона за собствеността като в чл. 112 се добавя буква „к”, според която молбите на отмяна подлежат на вписване. Целта на промяната на чл. 112 от Закона за собствеността е премахване на риска пред гражданския оборот, когато се придобива имот, който е собственост на прехвърлителя съгласно влязло в сила съдебно решение, същевременно да има висящо производство за отмяна, което няма как да стане достояние на третите лица.
В подкрепа на законопроекта се изказа и председателят на търговското отделение на СГС г-жа Недкова, която не се съгласи с представените писмени възражения от Министерство на правосъдието относно промените в заповедното производство, тъй като то ежедневно поставя проблеми в практиката. Не може да се изтъкват като аргументи, че има монторинг по отношение на прилагането на ГПК, защото за практиката е достатъчни две години, за да се констатират проблемите в законодателството, доказателство за което е ТР на ВКС.
Председателят на СГС г-н Колев специално благодари на вносителите на проекта на ГПК, защото то е съобразен с направените предложения от страна на магистратите, които ежедневно правоприлагат и най-добре виждат проблемите и противоречията в законите.
В дискусията взе участие народният представител Янаки Стоилов, който като цяло изказа, че направените предложения са целесъобразни, но за него са нецелесъобразни предложените промени в § 7 и 8 относно ограничаването на достъпа до правосъдие пред ВКС. С количествени критерии, каквито са предложени в §. 8, на практика достъп до правосъдие ще имат само богатите. Г-н Стоилов пожела да получи уверение от страна вносителите, за да подкрепи законопроекта, че този въпрос между първо и второ четене ще бъде справедливо решен като се намери баланс между праговете за обжалване пред ВКС и абстрактно формулираното основание за допустимост на касация по чл. 280, когато въпросът има значение за развитие на правото.
От името на вносителите г-н Радев се съгласи, че тези въпроси са дискусионни и ще се обсъдят внимателно, като максимално ще се защити обществения интерес, още повече, че има и Тълкувателно решение №1 от 2010 г., с което ВКС още повече е ограничило допустимостта до касация, като народните представители по този повод се обединиха около идеята, че не такава е била волята на законодателя. По същата тема взе отношение и съдия Недкова, която изказа мнение, че делата за издръжка следва да са на две инстанции, както и по отношение на обжалваемия интерес за търговци не може да има един праг за ЕТ и АД.
Народният представител Юлияна Колева защити предлаганите промени относно промените, свързани с обжалването пред ВКС, тъй като според нея това е концептуален въпрос и ВКС не трябва да се превръща инстанция по всички дела, а трябва да се концентрира своята работа по уеднаквяване на практиката. По повод на това народният представител Янаки Стоилов изказа мнение, че това е идеализиран подход и че според него обективен би бил критерия, ако се разполага със статистически данни относно отменените актове от ВКС. По повод на това Г-н Димитър Лазаров направи уточнение, че и това не е достатъчен критерий, тъй като в различните съдебни райони процентът на тези актове е различен, но като цяло изрази съгласие, че не може да се стеснява непрестанно обема на делата, които се допускат до касация и че тези въпроси трябва да намерят разрешение между първо и второ четене.
В заключение се изказа и народният представител Анастас Анастасов, който обобщи, че въпросът за уеднаквяването на практиката и инициирането на тълкуване е въпрос на администриране от страна на председателите на съдилищата.

След проведеното обсъждане и гласуване, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване: законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 002 – 01 – 68, внесен от Министерски съвет на 16.07.2010 г, подкрепен единодушно с 17 гласа „за” и законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 054 – 01 – 65, внесен от Емил Йорданов Радев и група народни представители на 30. 07. 2010 г., подкрепен единодушно с 17 гласа „за”.




ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ИСКРА ФИДОСОВА