Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
16/09/2010
Доклад от заседание на комисия
Д О К Л А Д
На Комисията по правни въпроси
Вх. № 053-03-150/23.09.2010
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 002 – 01 – 66, внесен от Министерски съвет на 16.07.2010 г.
На свое заседание, проведено на 16 септември 2010 г. Комисията по правни въпроси обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 002 – 01 – 66, внесен от Министерски съвет на 16.07.2010 г.
На заседанието присъстваха представители на министерство на културата – г-н Димитър Дерелиев – заместник – министър, г-н Георги Дамянов – директор дирекция „Авторско право”, г-жа Катерина Пашова – началник отдел в същата дирекция, г-н Гриша Камбуров – изпълнителен директор на Асоциация на българските радио и телевизионни оператори, г-н Сашо Севов – председател на Българска видео асоциация, г-жа Мариана Лазарова – изпълнителен директор на „Сорy BG”, г-жа Магдалина Тодорова – изпълнителен директор на „Музикаутор” , г-н Ценко Минкин – председател на Управителния съвет на „Музикаутор”, г-жа Ина Килева, г-жа Марияна Андреева и г-н Христо Тотев – представители на „Профон и филмаутор” – дружество за колективно управление на филмовите дейци.
От името на вносителя законопроектът беше представен от г-н Димитър Дерелиев.
С него се прецизира правната уредба, регулираща дейността на организациите за колективно управление на права. Сега действащите текстове не регламентират в достатъчна степен редица въпроси, относно представителността на организациите, реалната защита на правоносителите и механизма за гарантиране на публичност и прозрачност. В Министерството на културата към настоящия момент са регистрирани 34 такива организации, а реална дейност осъществяват само 4-5 от тях.
С цел разрешаване на визираните проблеми се предвижда дейността по колективно управление на авторски и сродни на тях права да може да се упражнява след регистрация в Министерството на културата. Предвижда се регистрацията да се отнася за конкретно определени категории права, видове защитени обекти и начини на използване. Като са предвидени хипотези за отказ от регистрация, както и възможност за последващ надзор от страна на Министерството на културата.
В определени сектори, където носителите на права и ползвателите са особено многобройни, се предлага възнагражденията да се събират само от една организация, която след това да се разплаща с останалите в зависимост от обема на представителната им власт. В законопроектът се предоставят гаранции за защита интересите на носителите на права, които не членуват в организация за колективно управление, но за които там постъпват възнаграждения.
Предвижда се възможност за провеждане на медиация при спорове по повод сключването или изпълнението на договор между организация и ползватели. Въвежда се и публикуване на тарифите на организациите за колективно управление на права – нещо, което отдавна е практика в по-голямата част от Европа.
В законопроекта се предвижда организации за колективно управление на авторски и сродни на тях права, които към датата на влизане в сила на закона са били регистрирани по стария ред в Министерството на културата и през последните 5 години реално са събирали и разпределяли възнаграждения, да могат да подадат заявление за регистрация и да продължат дейността си до произнасянето на министъра на културата по него.
Прецизират се съставите на административни нарушения, завишава се размерът на предвидените глоби и имуществени санкции, въвежда се възможност за налагане на принудителни административни мерки по отношение на нарушителите.
По законопроекта становища изказаха и представители на организациите за колективно управление на права, които го подкрепиха в основната му част, но категорично възразиха срещу отпадането на чл. 26, уреждащ право на компенсационно възнаграждение, когато записите се презаписват за лично ползване, което ще доведе до много проблеми и противоречие на закона за авторското право и сродните му права с разпоредбите на Директива 2001/29/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета, относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество.
Постави се въпросът за „интернет – пиратството”, за което в законопроекта не се предвижда нищо, с изключение на принудителните административни мерки, които не водят до никакъв резултат.
Становище по законопроекта изказа г-н Гриша Камбуров, според който същият е навременен, добре балансиран и насочен към усъвършенстване на действащата разпоредба на чл. 40 от Закона за авторското право и сродните му права, касаеща дейността на организациите за колективно управление на права. Подкрепя отмяната на чл. 26, тъй като този текст в продължение на 17 години не е заработил и неговото евентуално прилагане би довело до косвено повишаване на цените на крайните потребители и намалено търсене на продуктите, поради оскъпяването им.
Той посочи, че законопроекта е минал на съгласувателна процедура и експертите в дирекция „Европейско право” в Министерски съвет не са установили при направен анализ противоречие на предвидените промени в законопроекта с европейското законодателство.
Становището на отдел „Европейско право” в дирекция „Законодателна дейност и европейско право” към Народното събрание е, че отмяната на чл. 26 от Закона за авторското право и сродните му права не противоречи на разпоредбите на Директива 2001/29/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета, относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество.
В дискусията взеха участие народните представители Димитър Лазаров, Искра Фидосова и Емил Радев.
Г-жа Искра Фидосова посочи, че в § 11 се смесват два режима – регистрационен и разрешителен, но ако се касае за два отделни такива, то същите следва детайлно да бъдат разписани.
Вносителят отговори, че е налице правно-техническа грешка, която ще бъде отстранена между първо и второ четене.
Възниква и въпросът, какви са правните последици от несключването на споразумение между двете организации по смисъла на чл. 40б, ал. 4 и означава ли това, че няма да се стигне до регистрация, ако такова не се постигне. Както и в същия член 40б, ал.4, т. 3 думата „разрешение” да се замени с „удостоверение”.
§ 33 трябва да се осмисли и прецизира внимателно не само с оглед началния момент на посочения в разпоредбата на § 33, ал. 1 петгодишен срок, но и с оглед съдържанието на изречение трето, според което приоритетът на така подадените заявления с оглед изискванията по чл 40б, ал. 4 се определя в зависимост от датата на регистрацията в Министерството на културата преди влизането в сила на този закон.
Г-н Димитър Лазаров изтъкна, че не вижда противоречие с европейското право и ако има такова, би трябвало да се конкретизира за коя разпоредба става въпрос.
Г-н Емил Радев изказа становище, че в § 14 се предлага: „За използване на части или кадри от филм или друго аудио-визуално произведение не се прилагат правилата за използване на цитати.” В чл. 5, § 3 на Директива 2001/29/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета, относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, се разрешават такива изключения, какво налага това изменение на чл. 67 и целесъобразно ли е то.
Коментиран бе и §3 от ЗИД на ЗАПСП с който се предлага отмяната на чл.26 от действащия закон. След проведенето обсъждане и направените справки се установи, че неговата отмяна не противоречи на чл.5, параграф 2 от Директива 2001/29/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета, относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, тъй като европейската разпоредба дава възможност на държавите-членки да предвидят изключения или ограничения на правото на възпроизвеждане срещу справедливо възнаграждение (компенсационно възнаграждение) за носителя на авторското право. Посочената разпоредба не задължава държавите-членки да въвеждат такива изключения или ограничения. Директива 2001/29/ ЕО не определя и правилата за начите, по които следва да се извърши такова заплащане.
След проведеното обсъждане и гласуване с 16 гласа „за”, 0 гласа „против” и 1 глас „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 002 – 01 – 66, внесен от Министерски съвет на 16.07.2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ИСКРА ФИДОСОВА
Д О К Л А Д
На Комисията по правни въпроси
Вх. № 053-03-150/23.09.2010
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 002 – 01 – 66, внесен от Министерски съвет на 16.07.2010 г.
На свое заседание, проведено на 16 септември 2010 г. Комисията по правни въпроси обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 002 – 01 – 66, внесен от Министерски съвет на 16.07.2010 г.
На заседанието присъстваха представители на министерство на културата – г-н Димитър Дерелиев – заместник – министър, г-н Георги Дамянов – директор дирекция „Авторско право”, г-жа Катерина Пашова – началник отдел в същата дирекция, г-н Гриша Камбуров – изпълнителен директор на Асоциация на българските радио и телевизионни оператори, г-н Сашо Севов – председател на Българска видео асоциация, г-жа Мариана Лазарова – изпълнителен директор на „Сорy BG”, г-жа Магдалина Тодорова – изпълнителен директор на „Музикаутор” , г-н Ценко Минкин – председател на Управителния съвет на „Музикаутор”, г-жа Ина Килева, г-жа Марияна Андреева и г-н Христо Тотев – представители на „Профон и филмаутор” – дружество за колективно управление на филмовите дейци.
От името на вносителя законопроектът беше представен от г-н Димитър Дерелиев.
С него се прецизира правната уредба, регулираща дейността на организациите за колективно управление на права. Сега действащите текстове не регламентират в достатъчна степен редица въпроси, относно представителността на организациите, реалната защита на правоносителите и механизма за гарантиране на публичност и прозрачност. В Министерството на културата към настоящия момент са регистрирани 34 такива организации, а реална дейност осъществяват само 4-5 от тях.
С цел разрешаване на визираните проблеми се предвижда дейността по колективно управление на авторски и сродни на тях права да може да се упражнява след регистрация в Министерството на културата. Предвижда се регистрацията да се отнася за конкретно определени категории права, видове защитени обекти и начини на използване. Като са предвидени хипотези за отказ от регистрация, както и възможност за последващ надзор от страна на Министерството на културата.
В определени сектори, където носителите на права и ползвателите са особено многобройни, се предлага възнагражденията да се събират само от една организация, която след това да се разплаща с останалите в зависимост от обема на представителната им власт. В законопроектът се предоставят гаранции за защита интересите на носителите на права, които не членуват в организация за колективно управление, но за които там постъпват възнаграждения.
Предвижда се възможност за провеждане на медиация при спорове по повод сключването или изпълнението на договор между организация и ползватели. Въвежда се и публикуване на тарифите на организациите за колективно управление на права – нещо, което отдавна е практика в по-голямата част от Европа.
В законопроекта се предвижда организации за колективно управление на авторски и сродни на тях права, които към датата на влизане в сила на закона са били регистрирани по стария ред в Министерството на културата и през последните 5 години реално са събирали и разпределяли възнаграждения, да могат да подадат заявление за регистрация и да продължат дейността си до произнасянето на министъра на културата по него.
Прецизират се съставите на административни нарушения, завишава се размерът на предвидените глоби и имуществени санкции, въвежда се възможност за налагане на принудителни административни мерки по отношение на нарушителите.
По законопроекта становища изказаха и представители на организациите за колективно управление на права, които го подкрепиха в основната му част, но категорично възразиха срещу отпадането на чл. 26, уреждащ право на компенсационно възнаграждение, когато записите се презаписват за лично ползване, което ще доведе до много проблеми и противоречие на закона за авторското право и сродните му права с разпоредбите на Директива 2001/29/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета, относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество.
Постави се въпросът за „интернет – пиратството”, за което в законопроекта не се предвижда нищо, с изключение на принудителните административни мерки, които не водят до никакъв резултат.
Становище по законопроекта изказа г-н Гриша Камбуров, според който същият е навременен, добре балансиран и насочен към усъвършенстване на действащата разпоредба на чл. 40 от Закона за авторското право и сродните му права, касаеща дейността на организациите за колективно управление на права. Подкрепя отмяната на чл. 26, тъй като този текст в продължение на 17 години не е заработил и неговото евентуално прилагане би довело до косвено повишаване на цените на крайните потребители и намалено търсене на продуктите, поради оскъпяването им.
Той посочи, че законопроекта е минал на съгласувателна процедура и експертите в дирекция „Европейско право” в Министерски съвет не са установили при направен анализ противоречие на предвидените промени в законопроекта с европейското законодателство.
Становището на отдел „Европейско право” в дирекция „Законодателна дейност и европейско право” към Народното събрание е, че отмяната на чл. 26 от Закона за авторското право и сродните му права не противоречи на разпоредбите на Директива 2001/29/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета, относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество.
В дискусията взеха участие народните представители Димитър Лазаров, Искра Фидосова и Емил Радев.
Г-жа Искра Фидосова посочи, че в § 11 се смесват два режима – регистрационен и разрешителен, но ако се касае за два отделни такива, то същите следва детайлно да бъдат разписани.
Вносителят отговори, че е налице правно-техническа грешка, която ще бъде отстранена между първо и второ четене.
Възниква и въпросът, какви са правните последици от несключването на споразумение между двете организации по смисъла на чл. 40б, ал. 4 и означава ли това, че няма да се стигне до регистрация, ако такова не се постигне. Както и в същия член 40б, ал.4, т. 3 думата „разрешение” да се замени с „удостоверение”.
§ 33 трябва да се осмисли и прецизира внимателно не само с оглед началния момент на посочения в разпоредбата на § 33, ал. 1 петгодишен срок, но и с оглед съдържанието на изречение трето, според което приоритетът на така подадените заявления с оглед изискванията по чл 40б, ал. 4 се определя в зависимост от датата на регистрацията в Министерството на културата преди влизането в сила на този закон.
Г-н Димитър Лазаров изтъкна, че не вижда противоречие с европейското право и ако има такова, би трябвало да се конкретизира за коя разпоредба става въпрос.
Г-н Емил Радев изказа становище, че в § 14 се предлага: „За използване на части или кадри от филм или друго аудио-визуално произведение не се прилагат правилата за използване на цитати.” В чл. 5, § 3 на Директива 2001/29/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета, относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, се разрешават такива изключения, какво налага това изменение на чл. 67 и целесъобразно ли е то.
Коментиран бе и §3 от ЗИД на ЗАПСП с който се предлага отмяната на чл.26 от действащия закон. След проведенето обсъждане и направените справки се установи, че неговата отмяна не противоречи на чл.5, параграф 2 от Директива 2001/29/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета, относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, тъй като европейската разпоредба дава възможност на държавите-членки да предвидят изключения или ограничения на правото на възпроизвеждане срещу справедливо възнаграждение (компенсационно възнаграждение) за носителя на авторското право. Посочената разпоредба не задължава държавите-членки да въвеждат такива изключения или ограничения. Директива 2001/29/ ЕО не определя и правилата за начите, по които следва да се извърши такова заплащане.
След проведеното обсъждане и гласуване с 16 гласа „за”, 0 гласа „против” и 1 глас „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 002 – 01 – 66, внесен от Министерски съвет на 16.07.2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ИСКРА ФИДОСОВА
0
