Доклад от заседание на комисия

---

Д О К Л А Д
Вх. № 153-03-14/08.02.2011 г.
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за медиацията, № 002-01-110, внесен от Министерски съвет на 21.12. 2010 г.

На свои заседания, проведени на 27. 01. 2011 г и 03.02.2011 г. Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за медиацията, № 002-01-110, внесен от Министерски съвет на 21.12. 2010 г.
На заседанията присъстваха от Министерство на правосъдието – зам. министъра – г-жа Даниела Машева, г-жа Елена Владимирова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство” и г-жа Екатерина Стоянова – старши експерт от отдел „Международно сътрудничество и правна помощ по граждански дела”.
От името на вносителя законопроектът беше представен от зам. министъра на правосъдието г-жа Даниела Машева.
Предложенията за изменение и допълнение на Закона за медиацията въвеждат изискванията на Директива 2008/52/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси. Съгласно директивата държавите членки следва да я въведат преди 21 май 2011 г. С предложенията в законопроекта се допълва предметът на медиацията, като се препраща към понятието „презграничен спор” по смисъла на директивата. В законопроекта се очертават изключенията от поверителния характер на медиацията по съображения, свързани със защитата на обществения ред, закрилата на интересите на децата и др. В тази връзка е предвидено медиаторът да не може да бъде разпитван като свидетел за обстоятелства, които са му доверени от участниците и имат значение за решаването на спора, освен с изричното съгласие на участника, който му ги е доверил.
Държавите членки трябва да гарантират на страните по постигнато в процедура по медиация писмено споразумение, че на съдържанието му може да се придаде изпълнителна сила - да бъде признато и обявено за изпълняемо в останалите държави членки, в съответствие с приложимото право на Общността или националното законодателство. Това може да бъде отказано от държава-членка единствено, когато съдържанието противоречи на нейното законодателство или когато посоченото в споразумението задължение е неизпълнимо по своето естество. В тази връзка се предлагат промени в ГПК.
С цел насърчаване използването на медиацията от страните държавите членки следва да гарантират, че правните норми относно давностните срокове няма да възпрепятстват страните да се обърнат към съд или арбитраж във връзка със същия спор поради изтичането на давностните срокове в хода на процедурата по медиация, ако тя се окаже неуспешна. Предвижда се давността да не тече, докато трае процедурата по медиация и един месец след прекратяването й. За тази цел е допълнен и чл. 115, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите С оглед предложението за спиране на давностния срок докато трае процедурата по медиация, се фиксира начало на същата процедура – това е денят, в който страните са постигнали изрично съгласие за започването й, а при липса на изрично съгласие - денят на първата среща на всички участници с медиатора.
По законопроекта се проведе задълбочена дискусия, в която взеха участие народните представители – Любен Корнезов, Четин Казак, Емил Радев, Ивайло Тошев, Искра Фидосова Мая Манолова и Юлияна Колева
В дискусията се изложиха правни аргументи по различни въпроси, които се изразяват в следното:
- относно предметния обхват на закона и въвеждането на понятието „трансграничен спор” с препращането към Директивата, без да се транспонира в националното законодателство чрез прецизна легална дефинитивна правна норма народните представители изказаха несъгласие и препоръчаха на вносителите задължително такава да бъде създадена между първо и второ четене. Аргумент за това е, че Директивата, за разлика от Регламента, не е с пряк ефект и дава възможност на държавите – членки да съобразят законодателството си с националната правна система и правни традиции и се постави и въпроса относно систематичното място на понятието „трансграничен спор”, което не е прецизно да бъде включено в чл. 3 - предмет на медиацията.
- Като дискусионен се очерта и въпроса във връзка със спирането на давността и един месец след прекратяването на медиацията. Постави се принципният въпрос, че с такава привилегия не се ползва съдебното производство и оправдано ли е, такъв едномесечен срок да бъде даван в повече, за разлика от другите хипотези са спиране на давността. Във връзка с това се обсъди и въпросът, че систематичното място на нормата е в ЗЗД, който урежда института на давността и няма потребност повторно да се урежда и в Закона за медиацията;
- Въпроси постави предвидената промяна относно придаване на изпълнителна сила на споразумението, постигнато чрез медиация. По този повод се постави въпроса защо споразумението, което е доброволно уреждане на спорове, следва да се изпълнява принудително и какво налага различен режим от общия по ЗЗД и общото изпълнително производство. Във връзка с изпълнението на споразумението се поставиха много въпроси по каква процедура ще се одобрява споразумението - с една молба ли ще се подава, подписана от двете страни или в друга форма, с какъв акт ще се одобрява споразумението от съда, кой ще бъде компетентният съд. Ако е със силата на съдебна спогодба, както предвижда проекта се припомни, че за нея съдебно- спогодителният протокол по чл. 404 е изпълнително основание. Постави се и въпросът за държавната такса – дали ще е както при съдебната спогодба и дали ще се намаля на половина или страните ще плащат два пъти – веднъж на медиатор и втори път държавна такса за одобрение от съда;
- По повод декларацията за безпристрастност, подавана от медиатора по всяка процедура, се постави въпроса къде ще се представя тази декларация – на страните или ще се вписва в регистър;
- Беше направено и предложение законопроектът да бъде допълнен с изисквания за несъвместимост или ограничения – кой не може да бъде медиатор в определена процедура, които биха могли да породят съмнения за безпристрастност. Аргумент за това се съдържа в повечето закони, когато се определя правния статус на лица, заемащи една или друга длъжност или изпълняващи функции, възложени им със закон.
- Постави се принципният въпрос защо в преходни и заключителни разпоредби на закон се променя Кодекс – Гражданския процесуален кодекс, което е порочна законодателна практика. Споразумението, постигнато в производство по медиация. Аргумент за този законодателен подход народните представители намират в обстоятелството, че споразумението има силата на съдебна спогодба и не е потребно да се въвежда нова процесуално норма в Гражданския процесуален кодекс, която по същество дублира съществуваща, а ангажиментите по изпълнение на изискването на Директивата за придаване изпълнимост на споразумението може елегантно да бъде изпълнено чрез норма в Закона за медиацията, без да се засяга стабилитета на Гражданския процесуален кодекс.
От името на вносителя зам. министърът на правосъдието г-жа Даниела Машева пое ангажимент да предложат текст относно понятието ”трансграничен спор”, което да транспонира изискването на Директивата в националния ни закон.
След проведеното обсъждане и гласуване с 15 гласа „за”, 1 „против” и 5 „въздържали се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за медиацията, № 002-01-110, внесен от Министерски съвет на 21.12. 2010 г.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:

ИСКРА ФИДОСОВА