Доклад от заседание на комисия

---

Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх. №: 153-03-19/14.02.2011 г.

Относно: Законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 002-01-12, внесен от Министерски съвет на 19.01.2010 г.; № 054-01-33, внесен от н. пр. Мая Манолова и група народни представители на 16.04.2010 г.; № 002-01-34, внесен от Министерски съвет на 05.05.2010 г.; № 002-01-97, внесен от Министерски съвет на 22.10.2010 г.; № 054-01-95, внесен от н. пр. Лъчезар Тошев на 30.11.2010 г. и № 154-01-9, внесен от н.пр. Фани Христова и група народни представители на 04.02.2011 г.

На свои заседания, проведени на 07.07.2010 и 10.02.2011 г. Комисията по правни въпроси обсъди законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Г-жа Кристина Лазарова – старши юрисконсулт в дирекция „Правно – нормативна дейност” към Министерство на вътрешните работи, представи законопроект № 002-01-12, внесен от Министерски съвет на 19.01.2010 г.
Тя изтъкна, че проектът на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс е във връзка с изготвения проект на нов Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, приет на първо гласуване в пленарна зала на 11 март 2010 г. С него се въвежда разрешителен режим за осъществяване на дейности с пиротехнически изделия, както и разрешителен режим за производство и търговия с неогнестрелно оръжие.
Тази промяна в позитивната уредба налага прецизиране и на съставите от особената част на Наказателния кодекс.
Предвижда се изменение в предмета на квалифицираната кражба по чл. 195, ал. 1, т. 10, като в него, освен взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, се включват и пиротехническите изделия, и неогнестрелните оръжия.
В тази връзка са и измененията в разпоредбите на чл. 218б, ал. 2, т. 3 и на квалифицираната контрабанда по чл. 242, ал. 1, буква „г”.
Все с оглед на промяната в позитивната уредба се предвиждат изменения и в съставите на чл. 337 – 339 от НК като се криминализира производството и търговията с неогнестрелни оръжия, както и извършването на дейности с пиротехнически изделия.
В дискусията по законопроекта взеха участие народните представители Димитър Лазаров, Анастас Анастасов и Емил Радев.
Изрази се становище, че с оглед на обществената опасност на деянията в зависимост от предмета на престъплението е необходимо да се прецизират съставите тъй като не би следвало да се носи една и съща наказателна отговорност когато предмет на деянието са ядрени оръжия илипиротехнически изделяия.
На поставените въпроси има ли дефиниция на термина „боеприпаси за неогнестрелни оръжия” и необходимо ли е разрешение за придобиване на пиротехнически изделия, вносителят посочи, че отговорите се съдържат в проекта на новия Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.
Комисията по правни въпроси се обедини около становището гласуването на законопроекта да бъде отложено до приемането на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 054-01-33, беше представен от г-жа Мая Манолова като един от вносителите му.
Тя посочи, че със законопроекта се предлага проявите на особена жестокост към животните да се третират като общественоопасни деяния, а извършителите да бъдат подведени под наказателна отговорност, като подчепта, че случаите на жестоко третиране на животните са с доказано трайни и необратими последици върху психиката на човека и особено на децата.
В тази връзка със законопроекта се допълват квалифициращите обстоятелства относно организирането на боеве с животни или предоставянето на животни за боеве по чл. 325а и се установява наказателна отговорност – чрез създаването на нови състави (чл. 325б и 325в), за причиняване на увреждане на животни с особена жестокост и за умъртвяването им по особено мъчителен начин.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 002-01-34, внесен от Министерски съвет на 05.05.2010 г. беше представен от г-жа Мария Николова – директор на дирекция „Правно – нормативни дейности” към Министерство на земеделието и храните.
Тя изтъкна, от една страна, че с оглед на увеличения брой случаи на публично и демонстративно упражняване на насилие върху животни, е необходимо инкриминирането на проявите на особена жестокост, а от друга – че предвидените в Закона за защита на животните наказания не отговарят на тежестта на извършените деяния и не осигуряват в достатъчна степен превенция срещу прояви на жестокост към животни в бъдеще време.
Поради това със законопроекта се предвиждат наказания за лицата, които умишлено и противозаконно умъртвят животно и за умишлено и противозаконно причиняване на увреждане на животно. Увреждане ще е налице, когато трайно или временно се нарушава нормалното функциониране на организма на животното.
Предвидени са и наказания за деяния, извършени с особена жестокост или по особено мъчителен за животното начин или на публично място, за деяния, извършени повторно, от длъжностно лице или от лице, осъществяващо дейност или професия, свързана с отглеждане или полагане на грижи за животни, както и за деяния, извършени в присъствието на малолетно или непълнолетно лице и по начин или със средства, опасни за живота и здравето на хора или животни.
За да се избегне едновременната административнонаказателна и наказателна отговорност, законопроектът внася промяна и в Закона за защита на животните.
В дискусията по двата законопроекта взеха участие народните представители Четин Казак, Десислава Атанасова, Емил Радев, Искра Фидосова, Анастас Анастасов, Фани Христова, Павел Димитров, Екатерина Михайлова, Явор Нотев и Ивайло Тошев.
Г-н Казак посочи, че в миналото Народно събрание при приемането на Закона за защита на животните, е имало силен натиск от страна на съответните организации за защита на животните да се криминализират подобни деяния. Но поради непрецизна редакция на предложенията за изменение на Наказателния кодекс, те не са били приети. Затова, според него, предложените текстове следва да се прецизират между първо и второ четене и, ако е необходимо, да се въведе по-тежко наказуем състав за деяние, извършено по хулигански подбуди.
Г-н Казак също така подчерта, че е необходимо да се предприемат и законодателни действия за да се разреши проблемът със зачестилите случаи на агресия от страна на животни и най-вече на бездомните кучета.
Изказаха се мнения, че и към момента Наказателния кодекс предвижда наказателна отговорност за причиняване на смърт или телесни повреди от животни, както и за унищожаване или повреждане на животни.
Същевременно се изтъкна, че Законът за защита на животните не се прилага поради липсата на средства в общините, поради което е необходимо Министерството на земеделието и храните да предостави статистически данни за броя на наказателните постановления, издадени за случаи на насилие над животни.
Г-жа Екатерина Михайлова предложи създаването на работна група с участието на експерти, за да се създадат, макар и тежки като правна техника, но работещи текстове и да се направи справка как е уреден проблема в чужди законодателства.
Г-н Явор Нотев подчерта, че казуистиката на предложените текстове не е присъща на уреждането на дадени обществени отношения с ранг на закон. Не може да се въвежда за всеки случай на посегателство, което представлява проява на хулиганство по смисъла на чл. 325 отделен състав. Преобръщат се правни институти, които са предназначени да уредят отношенията между хората в Наказателния кодекс. Недопустимо е смесването на законодателна техника и вкарването на текстове, които са присъщи за правилник или наредба.
Комисията по правни въпроси се обедини около становището да бъде проведено обществено обсъждане по поставения проблем.
Общественото обсъждане беше проведено на 08.02.2011 г. като участниците в него подкрепиха идеята за инкриминиране на жестокото отношение към животните да се разглежда и решава паралелно със създаването на правни норми, предвиждащи отговорност за собствениците на агресивни животни, причинили увреждания на хора, като и с необходимостта от разписване на адекватни наказания в Наказателния кодекс за организиране на боеве с животни.
Голяма част от народните представители подчертаха необходимостта от цялостна законодателна уредба на проблематиката, като заявиха, че подкрепят законопроектите на първо гласуване, но ще направят това на второ, само ако в тях фигурират норми инкриминиращи не само жестокото отношение към животните, но и такива, предвиждащи наказателна отговорност за стопаните на животни, причинили увреждания на хора. Според други те са ненужни тъй като въпросите, които претендират, че уреждат, вече са уредени в Закона за защита на животните и в Закона за ветеринарномедицинската дейност. Позицията на Министерство на правосъдието, изразена от зам.-министър Машева, бе че то подкрепя и двата законопроекта.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 002-01-97, внесен от Министерски съвет на 22.10.2010 г. бе представен от зам.-министъра на правосъдието Даниела Машева. С него се цели съобразяване на българското наказателно право с правото на ЕС чрез транспонирането на следните рамкови решения и директиви: Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008 г. за вземане предвид присъдите, постановени в държавите – членки на Европейския съюз, в хода на новообразувани наказателни производства; Рамково решение 2008/919/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 г. за изменение на Рамково решение 2002/475/ПВР относно борбата срещу тероризма; Рамково решение 2008/913/ПВР от 28 ноември 2008 г. на Съвета относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия; Директива 2009/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2005/35/ЕО относно замърсяване от кораби и налагане на санкции при нарушения; Директива 2008/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на околната среда чрез наказателното право и Регламент (ЕО) 562/2006 от 15 март 2006 за създаване на Кодекс на шенгенските граници. Транспонирането на тези актове изисква въвеждането на нови състави на престъпления в Наказателния кодекс или допълване на съществуващи, което е направено с предлагания законопроект.
Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс 054-01-95 бе представен от неговия вносител – народният представител Лъчезар Тошев. С него се предлага създаването на състави за престъпления срещу мира и човечеството, така както те са уредени в Римския статут за Международния наказателен съд, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Р България, както и разпоредба, която да изключва давността за определени категории престъпления, извършени в периода 9.09.1944 - 31.12.1989 г. Макар че Република България е ратифицира и наскоро обнародвала и Конвенцията на ООН от 1968 г. за неприлагане на срока на давност по отношение на военните престъпления и престъпленията против човечеството, промените в Наказателния кодекс се налагат, тъй като по силата на решение № 7от 2 юли 1992 г. по к.д. 6/92 г. Конституционният съд е ограничил прякото приложение на международните актове в областта на наказателното право, като е постановил че макар и ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за Р България те „са част от вътрешното право на страната, само доколкото могат да пояснят смислово съдържанието на съществуващи в Наказателния кодекс престъпни състав или елементи от тях...”.
Последният обсъден от Комисията Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс бе № 154-01-9, внесен от народния представител Фани Христова и група народни представители. От името на вносителите той бе представен от г-н Е. Радев. С него се предлага завишаване на наказанията за престъпленията по чл. 216а, чл. 234б и чл. 234в НК в съответствие с констатирана през последните години висока степен на обществена опасност на тези престъпления. Чрез предлаганите завишения на санкциите в чл. 216а и чл. 234в от Наказателния кодекс се засилва наказателноправната защита от такива престъпни посегателства, които се изразяват в неправомерно нарушаване на целостта на съоръжения или обекти от електропреносната или електроразпределителната мрежа, от газопреносната или топлопреносната система, от система за пренос на течни горива, или на водоснабдителна или канализационна система, неправомерно присъединяване към посочените мрежи и системи, както и неправомерно въздействие върху уредите за търговско измерване на електрическа енергия природен газ, течно гориво, топлинна енергия или вода, или отведена отпадъчна вода. Предвиденият в чл. 234б престъпен състав инкриминира търговия с черни или цветни метали без лиценз, който се изисква по нормативен акт или в негово нарушение. Тази разпоредба има за обект широк кръг обществени отношения. Целта е да се пресече възможността чрез незаконна търговия с отпадъци от черни и цветни метали да се реализират откраднати вещи, които в новата ал. 3 на чл. 60 от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците № 102-01-4 от 2011 г. се определят като рискови номенклатури. Затова предлаганите изменения са неразделна част от систематиката на промените, предложени със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците.

След проведеното обсъждане и гласуване:
1. С 18 гласа „за”, 0 гласа „против” и 4 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 002-01-12, внесен от Министерски съвет на 19.01.2010 г.;
2. С 18 гласа „за”, 0 гласа „против” и 4 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 054-01-33, внесен от н. пр. Мая Манолова и група народни представители на 16.04.2010 г.;
3. С 19 гласа „за”, 0 гласа „против” и 3 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 002-01-34, внесен от Министерски съвет на 05.05.2010 г.;
4. Със 17 гласа „за”, 0 гласа „против” и 4 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 002-01-97, внесен от Министерски съвет на 22.10.2010 г.;
5. С 8 гласа „за”, 0 гласа „против” и 13 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 054-01-95, внесен от н. пр. Лъчезар Тошев на 30.11.2010 г.;
6. С 21 гласа „за”, без „против” и „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 154-01-9, внесен от н.пр. Фани Христова и група народни представители на 04.02.2011 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:


ИСКРА ФИДОСОВА