Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
17/03/2011 първо гласуване
Доклад от заседание на комисия
Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх. №: 153-03-41/01.04.2011 г.
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 154-01-11, внесен от н. пр. Христо Бисеров на 07.02.2011 г.
На свое заседание, проведено на 17.03.2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения № 154-01-11, внесен от н. пр. Христо Бисеров на 07.02.2011 г.
На заседанието присъства г-н Александър Кашъмов от Програма „Достъп до информация”.
Законопроектът бе представен от неговия вносител. Г-н Хр. Бисеров посочи, че основание за внасянето му е наличието на двоен режим за достъп до трафичните данни, въведен с измененията в Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС) и Закона за електронните съобщения (ЗЕС) от 2010 г. Преди тези изменения режимът е бил еднакъв и той е предвиждал даването на предварително съдебно разрешение независимо дали трафичните данни ще се използват за нуждите на досъдебното производство или на оперативната дейност. Според действащата в момента правна уредба, ако трафичните данни са нужни за оперативни разработки, те се получават след предварително съдебно разрешение, а ако са нужни в рамките на образувано досъдебно производство подобен съдебен контрол не се осъществява. Правни аргументи могат да бъдат намерени в подкрепа и на наличието, и на липсата на предварително съдебно разрешение. Подходите на различните държави също са различни. Затова аргументите за приемането или отхвърлянето на съдебния контрол по отношение на трафичните данни, предоставяни за нуждите на досъдебното производство, трябва да са политически, а не правни.
Председателят на Комисията докладва постъпилите писмени становища по законопроекта от Министерство на правосъдието, Министерство на вътрешните работи и Върховна касационна прокуратура.
Министерство на правосъдието не подкрепя предлагания законопроект, защото с него се нарушава принципът за непосредственост, установен в чл. 18 НПК. В становището е посочено, че когато данните са необходими за нуждите на наказателното производство, за да се използват като годен доказателствен материал, те следва да са получени директно от администратора – съответното предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги. Наред с това с предложението на г-н Бисеров се въвежда една съществена разлика между съда и органите на досъдебното производство – за съда остава досегашния режим по НПК, а за органите на досъдебното производство – се установява този по ЗЕС. Подобно разграничение не би могло да бъде подкрепено, защото би довело до противоречие между ЗЕС и НПК, преди всичко на принципа за непосредственост. Това е недопустимо, тъй като органите на досъдебното производство в не по-малка степен от съда имат задължение да спазват принципа за непосредственост в наказателното производство с оглед разкриването на обективната истина.
МВР също не подкрепя внесения законопроект. Аргументите са, че правомощията на органите на досъдебното производство по събиране на доказателства (в това число на данните по чл. 250а ЗЕС) са уредени в НПК. По смисъла на чл. 1 НПК именно този кодекс определя реда, по който се извършва наказателното производство, в това число и правата и задълженията на участниците в него. Няма правна възможност тези правомощия да се ограничават с друг нормативен акт, както това е отразено в параграф 2 от предлагания законопроект.
Върховна касационна прокуратура също не подкрепя предлаганите промени и в подробно становище излага аргументите си за това. По своето естество ЗЕС е административен закон, т.е. той регулира управлението на определени обществени отношения в сферата на администрацията на обществения живот и спрямо НПК се явява общ закон. НПК е специалният закон, в който се урежда реда за събиране на доказателства в наказателния процес и не е възможно този ред да се урежда в друг закон. ЗЕС предвижда два начина за предоставяне на трафичните данни – 1) специален ред с искане на разрешение от съдия - за държавната администрация, която е извън съдебната система и 2) препращане към реда на НПК – за нуждите на органите на съдебната власт (както за органите на досъдебното производство, така и за съда). В НПК реда за предоставяне на трафичните данни е уреден в чл. 159, ал. 1. Тази разпоредба е универсална и няма пречка въз основа на нея да се искат предмети, книжа и данни от операторите по ЗЕС по всяко образувано досъдебно производство дори и без изричната разпоредба на чл. 250в, ал. 4 ЗЕС, доколкото няма изрична забрана или друга специална процедура. Това е специфичен способ за събиране на доказателства, различен от престърсването и изземването, и не подлежи на съдебен контрол.
ВКП изразява и несъгласие с мотивите на вносителя, че съществуващата в момента уредба дава възможност оперативните органи на МВР, ДАНС и другите служби да заобикалят съдебния контрол (разрешението от съдия) чрез „възможностите на наблюдаващия прокурор”. Намира това твърдение за неясно и счита, че предлаганата промяна не постига целите, посочени в мотивите. ВКП отбелязва в становището си, че трафичните данни по чл. 250а, ал. 1 ЗЕС не са данни, придобити чрез специални разузнавателни средства. Те не са свързани със съдържанието на самите проведени разговори, а се отнасят единствено до трафика на съобщенията. В случая става въпрос за лични данни за лицата, а прокуратурата е админстратор на такива данни, затова няма пречка да ги получава и обработва и без съдебно разрешение.
В проведената дискусия се включиха народните представители Димитър Лазаров и Янаки Стоилов, както и г-н Александър Кашъмов.
Според г-н Д. Лазаров редът за събиране на доказателства в наказателния процес се урежда единствено в НПК и е недопустимо в друг закон да се съдържат каквито и да било правила в това отношение. И тъй като трафичните данни са доказателства по смисъла на НПК, редът за тяхното събиране не може да се урежда в ЗЕС. Освен това, когато тези данни се събират чрез претърсване и изземване, съдебен контрол се осъществява, защото НПК предвижда, че тези действия по разследването се извършават след предварително съдебно разрешение.
Г-н Хр. Бисеров възрази, че преди измененията в ЗСРС и ЗЕС от 2010 г. получаването на трафични данни е ставало по реда на друг закон, а не на НПК, и това не е създавало проблеми.
Предлаганите промени бяха подкрепени от г-н Ал. Кашъмов. Според него те отговарят на обществените нагласи за упражняването на съдебен контрол спрямо достъпа до трафични данни и защитават правата на гражданите.
Принципна подкрепа за законопроекта и изрази и г-н Янаки Стоилов.
След проведеното обсъждане и гласуване със 7 гласа „за”, 0 гласа „против” и 13 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 154-01-11, внесен от н. пр. Христо Бисеров на 07.02.2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ИСКРА ФИДОСОВА
Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх. №: 153-03-41/01.04.2011 г.
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 154-01-11, внесен от н. пр. Христо Бисеров на 07.02.2011 г.
На свое заседание, проведено на 17.03.2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения № 154-01-11, внесен от н. пр. Христо Бисеров на 07.02.2011 г.
На заседанието присъства г-н Александър Кашъмов от Програма „Достъп до информация”.
Законопроектът бе представен от неговия вносител. Г-н Хр. Бисеров посочи, че основание за внасянето му е наличието на двоен режим за достъп до трафичните данни, въведен с измененията в Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС) и Закона за електронните съобщения (ЗЕС) от 2010 г. Преди тези изменения режимът е бил еднакъв и той е предвиждал даването на предварително съдебно разрешение независимо дали трафичните данни ще се използват за нуждите на досъдебното производство или на оперативната дейност. Според действащата в момента правна уредба, ако трафичните данни са нужни за оперативни разработки, те се получават след предварително съдебно разрешение, а ако са нужни в рамките на образувано досъдебно производство подобен съдебен контрол не се осъществява. Правни аргументи могат да бъдат намерени в подкрепа и на наличието, и на липсата на предварително съдебно разрешение. Подходите на различните държави също са различни. Затова аргументите за приемането или отхвърлянето на съдебния контрол по отношение на трафичните данни, предоставяни за нуждите на досъдебното производство, трябва да са политически, а не правни.
Председателят на Комисията докладва постъпилите писмени становища по законопроекта от Министерство на правосъдието, Министерство на вътрешните работи и Върховна касационна прокуратура.
Министерство на правосъдието не подкрепя предлагания законопроект, защото с него се нарушава принципът за непосредственост, установен в чл. 18 НПК. В становището е посочено, че когато данните са необходими за нуждите на наказателното производство, за да се използват като годен доказателствен материал, те следва да са получени директно от администратора – съответното предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги. Наред с това с предложението на г-н Бисеров се въвежда една съществена разлика между съда и органите на досъдебното производство – за съда остава досегашния режим по НПК, а за органите на досъдебното производство – се установява този по ЗЕС. Подобно разграничение не би могло да бъде подкрепено, защото би довело до противоречие между ЗЕС и НПК, преди всичко на принципа за непосредственост. Това е недопустимо, тъй като органите на досъдебното производство в не по-малка степен от съда имат задължение да спазват принципа за непосредственост в наказателното производство с оглед разкриването на обективната истина.
МВР също не подкрепя внесения законопроект. Аргументите са, че правомощията на органите на досъдебното производство по събиране на доказателства (в това число на данните по чл. 250а ЗЕС) са уредени в НПК. По смисъла на чл. 1 НПК именно този кодекс определя реда, по който се извършва наказателното производство, в това число и правата и задълженията на участниците в него. Няма правна възможност тези правомощия да се ограничават с друг нормативен акт, както това е отразено в параграф 2 от предлагания законопроект.
Върховна касационна прокуратура също не подкрепя предлаганите промени и в подробно становище излага аргументите си за това. По своето естество ЗЕС е административен закон, т.е. той регулира управлението на определени обществени отношения в сферата на администрацията на обществения живот и спрямо НПК се явява общ закон. НПК е специалният закон, в който се урежда реда за събиране на доказателства в наказателния процес и не е възможно този ред да се урежда в друг закон. ЗЕС предвижда два начина за предоставяне на трафичните данни – 1) специален ред с искане на разрешение от съдия - за държавната администрация, която е извън съдебната система и 2) препращане към реда на НПК – за нуждите на органите на съдебната власт (както за органите на досъдебното производство, така и за съда). В НПК реда за предоставяне на трафичните данни е уреден в чл. 159, ал. 1. Тази разпоредба е универсална и няма пречка въз основа на нея да се искат предмети, книжа и данни от операторите по ЗЕС по всяко образувано досъдебно производство дори и без изричната разпоредба на чл. 250в, ал. 4 ЗЕС, доколкото няма изрична забрана или друга специална процедура. Това е специфичен способ за събиране на доказателства, различен от престърсването и изземването, и не подлежи на съдебен контрол.
ВКП изразява и несъгласие с мотивите на вносителя, че съществуващата в момента уредба дава възможност оперативните органи на МВР, ДАНС и другите служби да заобикалят съдебния контрол (разрешението от съдия) чрез „възможностите на наблюдаващия прокурор”. Намира това твърдение за неясно и счита, че предлаганата промяна не постига целите, посочени в мотивите. ВКП отбелязва в становището си, че трафичните данни по чл. 250а, ал. 1 ЗЕС не са данни, придобити чрез специални разузнавателни средства. Те не са свързани със съдържанието на самите проведени разговори, а се отнасят единствено до трафика на съобщенията. В случая става въпрос за лични данни за лицата, а прокуратурата е админстратор на такива данни, затова няма пречка да ги получава и обработва и без съдебно разрешение.
В проведената дискусия се включиха народните представители Димитър Лазаров и Янаки Стоилов, както и г-н Александър Кашъмов.
Според г-н Д. Лазаров редът за събиране на доказателства в наказателния процес се урежда единствено в НПК и е недопустимо в друг закон да се съдържат каквито и да било правила в това отношение. И тъй като трафичните данни са доказателства по смисъла на НПК, редът за тяхното събиране не може да се урежда в ЗЕС. Освен това, когато тези данни се събират чрез претърсване и изземване, съдебен контрол се осъществява, защото НПК предвижда, че тези действия по разследването се извършават след предварително съдебно разрешение.
Г-н Хр. Бисеров възрази, че преди измененията в ЗСРС и ЗЕС от 2010 г. получаването на трафични данни е ставало по реда на друг закон, а не на НПК, и това не е създавало проблеми.
Предлаганите промени бяха подкрепени от г-н Ал. Кашъмов. Според него те отговарят на обществените нагласи за упражняването на съдебен контрол спрямо достъпа до трафични данни и защитават правата на гражданите.
Принципна подкрепа за законопроекта и изрази и г-н Янаки Стоилов.
След проведеното обсъждане и гласуване със 7 гласа „за”, 0 гласа „против” и 13 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 154-01-11, внесен от н. пр. Христо Бисеров на 07.02.2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ИСКРА ФИДОСОВА
0
