КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
30/03/2011 първо гласуване
Доклад от заседание на комисия
Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх. №: 153-03-39/01.04.2011 г.
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 102–01–20, внесен от Министерски съвет на 21.03.2011 г.
На свое заседание, проведено на 30 март 2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 102–01–20, внесен от Министерски съвет на 21.03.2011 г.
На заседанието присъстваха представители на министерството на регионалното развитие и благоустройството – г-жа Екатерина Захариева – заместник-министър и г-н Иван Гетов – директор на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване”.
Законопроектът беше представен от името на вносителя от г-жа Захариева.
Внесеният законопроект цели доразвиване и усъвършенстване на материята, свързана с гражданската регистрация и административното обслужване.
Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН) е национална система за гражданска регистрация за физическите лица в Република България. Извършва се вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите на актовете за гражданско състояние и вписване на лицата в регистъра на населението. Данните от регистъра на населението се въвеждат в електронни масиви, които формират Национална база данни „Население”.
Предвижда се правна възможност регистърът на населението да се поддържа само в електронен вид с регламентиране създаването на електронни еквиваленти на актовете за гражданско състояние и издаването на удостоверителни документи въз основа на тях.
Според действащото законодателство регистърът на населението се поддържа от общинската администрация върху хартиен носител, като за всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация, се съставя личен регистрационен картон. Поддържането на хартиени регистри на населението изисква осигуряване на условия за съхранение, много ръчен труд и е предпоставка за допускане на грешки.
Необходимо е също така информацията от личните регистрационни талони да се въвежда в информационни масиви, които формират електронен еквивалент на регистъра на населението.
С новите информационни технологии предоставят възможност всички необходими лични данни да се съхраняват, обработват и актуализират в електронни фондове, от които да се извършва административно обслужване на населението и ще отпадне неефективният ръчен труд в общините и кметствата.
В глава трета „Актове за гражданско състояние” са предвидени нови разпоредби, регламентиращи създаването на електронни еквиваленти на актовете за гражданско състояние. Тези актове ще се подписват от длъжностното лице по гражданското състояние с универсален електронен подпис и да имат доказателствена сила за отразените в тях данни. Към момента тези документи се издават единствено от общинската администрация, която съхранява съответния регистър на актовете. Това пряко ще се отрази на процеса на административно обслужване и значително ще се съкрати времето за извършване на съответните административни услуги. Предвидена е и възможност българските дипломатически и консулски представителства да издават удостоверения и препис-извлечения от електронните регистри за гражданско състояние. Тази възможност ще спести много разходи и време на гражданите за получаване на необходимите документи.
Облекчена е процедурата за утвърждаване на образците на заявление за постоянен адрес и на адресна карта за настоящ адрес, като се предвижда те да се одобряват от министъра на регионалното развитие и благоустройството вместо с постановление на Министерския съвет.
Личните данни, съгласно Закона за защита на личните данни трябва да се събират за конкретни, точно определени и законни цели и да бъдат съотносими с целите, за които се обработват. В законопроекта се предлага да се преустанови събирането на данни, които не са необходими за извършване на гражданска регистрация.
Предоставя се право на достъп на служителите от общинските администрации, чиито задължения са свързани с гражданската регистрация, до информацията в електронните регистри, поддържани на национално ниво.
За предлаганите изменения няма да са необходими допълнителни средства от държавния бюджет. Изготвен е софтуера с необходимите нива на защита.
Прецизират се нормите, относно съставянето на актове за гражданско състояние въз основа на документи от чужбина, вписване на промените в имената на лицата в съставените им актове за гражданско състояние и издаване на удостоверителни документи с цел отстраняване на затруднения при тълкуването и прилагането им.
В Преходните и заключителните разпоредби се създават разпоредби, които предвиждат заличаване по административен ред на направена адресна регистрация по настоящ адрес в периода от 1 септември 2010 г. до 31 януари 2011 г. на лица, които не могат да представят документите по чл. 92, ал. 2 и 3 от закона. Цели се предотвратяване случаите на фиктивна регистрация по настоящ адрес, когато без знанието и съгласието на собствениците на даден имот на техните адреси се регистрират лица, които реално не живеят на адреса.
В дискусията взеха участие народните представители Искра Фидосова и Четин Казак.
Изказа се становище в подкрепа на предложението за създаване на Национален електронен регистър на актове за гражданско състояние, тъй като това ще доведе до по-бързото въвеждане на информацията и ще повиши качеството на предлаганите услуги.
Г-жа Фидосова подчерта, че в § 76 се предвижда 5 години от влизането в сила на този изменителен закон, кметствата и населените места, които не са административни центрове да поддържат писмен архив на актовете за гражданско състояние, но никъде не е записано в какъв срок тези населени места задължително трябва да преминат към електронен еквивалент на актовете. Би трябвало да се добави такъв срок. Необходимо е и прецизиране на § 79, като се уточни, че става дума за промяна на настоящ адрес от едно населено място в друго.
Постави се въпроса през един и същи портал ли ще става достъпа до информационния масив от потребителите и лицата, ползващи софтуера, изпълняващи служебните си задължения.
Г-н Казак подчерта, че трябва да се прецени софтуера, сървъра и фирмата, която ще ги поддържа, тъй като след определен период от време и натрупването на голяма по обем информация може да се блокира системата.
След проведената дискусия и обсъждане, единодушно със 17 гласа „за”, без „против” и „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 102–01–20, внесен от Министерски съвет на 21.03.2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ИСКРА ФИДОСОВА