Доклад от заседание на комисия

---

Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх. №: 153-03-59/12.05.2011
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154–01–16, внесен от Мая Манолова и група народни представители на 16.02.2011 г. и законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154–01–38, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 13.04.2011 г.

На свое заседание, проведено на 14.04.2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154–01–16, внесен от Мая Манолова и група народни представители на 16.02.2011 г. и законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154–01–38, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 13.04.2011 г.

Законопроектът за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154–01–16, внесен от Мая Манолова и група народни представители на 16.02.2011 г. беше представен от г-жа Мая Манолова.
Целта на внесения законопроект е предотвратяване на изборния туризъм за предстоящите избори през 2011г. Предизборното преместване на избиратели - от едни населени места в други застрашава честността на изборите, като част от случаите на пререгистрацията на граждани по настоящ адрес се извършва в нарушение на закона, санкциите са административнонаказателни и от тях не следва служебно заличаване на регистрацията.
Със законопроекта се предлага лицата, променили настоящия си адрес след
1 септември 2010 г., да упражнят правото си на глас в населените места по постоянният им адрес, без да се накърняват избирателните права, като ще се преустанови една от най-порочните практики в изборния процес - вътрешния изборен туризъм.
В дискусията взеха участие народните представители Мая Манолова, Искра Фидосова, Димитър Лазаров и Четин Казак.
Г-жа Манолова изказа становище, че изборния туризъм винаги е бил проблем, като повод за написването на законопроекта са огласените от Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" данни за промяна на адресната регистрация на граждани от едни населени места в други. Уточни, че промяната засяга тези лица, които са променили само настоящия си адрес за периода 01.09.2010г. – 31.12.2010г., като те ще бъдат включени в избирателните списъци по постоянен адрес и няма да имат възможност в предвидения в кодекса 14 - дневен срок да променят мястото, където ще гласуват. Законопроектът не се отнася за тези, които в периода са променили и постоянния и настоящия си адрес.
Г-жа Фидосова подчерта, че с така направеното предложение, за изборите за общински съветници и кметове през 2011 г. се въвеждат два вида изисквания за уседналост в зависимост от постоянния или настоящия адрес, което противоречи на основните принципи, залегнали в Изборния кодекс. Изискването за уседналост е въведено с чл. 3, ал. 4 от кодекса, като в § 1, т. 4 се съдържа легалното определение на „живял най-малко през последните 12 месеца в съответното населено място". В кодекса не се прави разграничение между срока на живеене по постоянен или настоящ адрес. Точно обратното, в допълнителната разпоредба на § 1, т. 4 изрично е посочено, че постоянният и настоящият адрес могат и да не съвпадат, но трябва да са налични към една и съща определена дата. Именно поради това и разпоредбата на чл. 53, ал. 1, която урежда възможността за гласуване по настоящ адрес, изисква само тези адреси да са в различни населени места, като отправната дата за наличието на настоящ адрес съвпада с тази за постоянен адрес. С кодекса не се поставят по-тежки условия за гласуване по настоящ адрес, отколкото при гласуване по постоянен адрес, поради което е недопустимо това да се прави със заключителна разпоредба. Още повече в ал. 3 на § 10, която предвижда уседналостта за изборите през 2011 г. да бъде 10 месеца, е предложено да се заличат само думите „чл. 53, ал. 2”. Същевременно, обаче, ал. 3 определя, че при произвеждане на изборите през 2011 г. право да избират общински съветници и кметове имат българските граждани и гражданите на друга държава - членка на Европейския съюз, които са живели най-малко през последните 10 месеца в съответното населено място, като разпоредбите на чл. 3, ал. 4, чл. 42, ал. 2, чл. 45, ал. 2, чл. 62, ал. 2 и 3, чл. 72, ал. 7 и на § 1, т. 4 се прилагат съответно към дата 10 месеца. По отношение на тези разпоредби не се предлага да се коригира срокът от 10 месеца при гласуване по настоящ адрес, което води до противоречие между разпоредбите на кодекса и на практика ще направи невъзможно съставянето на избирателните списъци. Обърна внимание, че в закононопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация е предвиден двумесечен срок, в който лицата, променили настоящия си адрес в периода от 01.09.2010 г. до 31.12.2011 г. ще имат възможност да представят в общинската администрация по новия си настоящ адрес изискващите се документи за извършване на адресна регистрация. Заяви, че с тази промяна се цели предотвратяване случаите на фиктивна регистрация по настоящ адрес, когато без знанието и съгласието на собствениците на даден имот се регистрират лица, които реално не живеят на адреса. В заключение отбеляза, че с Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" са проведени разговори за предприемане на мерки, с оглед облекчаване на гражданите и допълнителното им уведомяване за предстоящите промени.
Г-н Лазаров припомни, че принципа за уседналост е въведен през 2007г. и до сега не са били предприемани мерки за предотвратяване на пререгистрацията на граждани за изборите. Заяви, че за първи път са положени усилия и е проявена политическа воля за промяна и предотвратяване на явлението изборен туризъм. По отношение правото на българските граждани, които от години по настоящ адрес юридически и формално не живеят в България да се произнасят на местните избори подчерта, че почти всички народни представители са подкрепили искането за отмяна на този принцип.
Г-н Казак изложи позицията си като заяви, че въведеният принцип за уседналост противоречи на Конституцията. Ограничават се конституционни права на гражданите да гласуват за определен вид избори, каквито са местните.
Законопроектът за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154–01–38, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 13.04.2011 г. беше представен от вносителя г-н Михаил Миков.
Отбелязано бе, че целта на закона е да създава улеснения при упражняване на правата, а не да затруднява тяхната реализация. Предлага се възстановяване на стария обхват на категорията лица с увреждания, които могат да гласуват с придружител. Измененията, които се предлагат в законопроекта предвиждат премахване на ограничението за хората с увреждания да имат право да гласуват само след представяне на копие от документ, удостоверяващ увреждането, издаден от ТЕЛК или НЕЛК, което ще затрудни упражняването на активното избирателно право на хората с увреждания. В Изборният кодекс не е предвидена възможност за гласуване на лица с краткотрайни увреждания на здравето, като предвидената в кодекса хипотеза по изключение с решение на комисията да се допуска гласуване, ще доведе до преценка от политическото мнозинство в комисията по експертни въпроси. Въвеждането на изискването за представяне на удостоверение от ТЕЛК или НЕЛК създава неравнопоставеност между лицата, които са освидетелствани и тези, които не са или са в процедура по освидетелстване.
В дискусията взеха участие народните представители Михаил Миков, Искра Фидосова и Четин Казак.
Г-н Миков заяви, че по статистически данни в България има около 700 000 граждани, които са освидителствани съответно от ТЕЛК или НЕЛК. Подчерта, че формулираните в закона критерии за „увреждане на опорно-двигателния апарат или на зрението” не са предмет на изследване в медицинската експертиза и тя констатира единствено временна или трайна нетрудоспособност, което не кореспондира с възможността на едно лице адекватно да отрази вота си. Предложи връщане на стария термин „физическо увреждане”. Изтъкна, че за първи път се въвежда изискването за представяне на копие от документите, удостоверяващи увреждание и това ще затрудни хората, живеещи в населените места, в които няма копирни машини. Отбеляза, че много хора са в процедура по освидителстване и е некоректно да се обвързва това изискване с избирателното им право. Предложи изключението, предвидено в разпоредбата на чл. 204, ал. 2 от кодекса да стане правило и комисията да преценява способността на човека, независимо дали има удостоверение от ТЕЛК/НЕЛК, но няма копие от него или няма удостоверение от лекарска комисия, но имо фактическа неспособност или физическа невъзможност да отбележи начина си на гласуване.
Г-жа Фидосова отбеляза, че в българското законодателство не се използва термина „физическо увреждане” и цитира за прецизност текстовете от Закона за избиране на народни представители, Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България и Закона за местните избори. Заяви, че в мнозинството си членовете на комисията са се обединили за това, че не трябва да се разширява, а да се запази ограничението, което през последните години е наложено в изборните закони само по отношение на заболяване на опорно-двигателния апарат и на зрението, а не изобщо за всички физически увреждания. Подчерта, че с кодекса не се създава ограничение на кръга лица, които могат да се възползват от привилегията да гласуват с придружител, а с предприетата стъпка в тази насока се цели премахване на хилядите констатирани случаи на злоупотреби от придружители на хората с увреждания. Обърна внимание, че е предвидено ограничение едно лице да не може да бъде придружител на повече от двама избиратели, както и санкции при нарушаване на тази забрана и злоупотреба с правото на придружител, който е придружител на повече от двама избиратели в една и съща или в различни избирателни секции. За да не бъдат ощетени тези хора, които наистина имат необходимост да гласуват с придружител, г-жа Фидосова отбеляза, че в ал. 2 на чл. 204 от кодекса е предвидено, когато избирателят е с увреждане на опорно-двигателния апарат или на зрението, което не му позволява да извърши сам необходимите действия при гласуването и не притежава документ на ТЕЛК (НЕЛК), по изключение с решение на комисията може да бъде допуснат да гласува с придружител. Изключението е въведено именно за избирателите с увреждане на опорно-двигателния апарат или на зрението, които нямат документ на ТЕЛК(НЕЛК). В тези случаи е предвидено комисията да направи преценка и със свое решение да разреши или да откаже да допусне избирателят да гласува с придружител. Създадени са изключителни облекчения за избирателите с трайни увреждания, които не им позволяват да упражнят избирателното си право в изборното помещение да могат да гласуват с подвижна избирателна урна. В заключение заяви, че с предложения законопроект се връща старата порочна практика и отново се отваря широко вратата за злоупотреби, свързани с контролирания и купения вот.
Г-н Казак споделя голяма част от мотивите на законопроекта, но подчерта, че следва да съществува и законова рамка. Заяви, че в кодекса за придружителите на лица с увреждания са предвидени ограничения и всеки, който ги наруши ще носи сериозна административнонаказателна отговорност, което от своя страна е предупреждение против подобни злоупотреби.

След проведената дискусия и обсъждане, с 4 гласа „за”, 0 гласа „против” и 13 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154–01–16, внесен от Мая Манолова и група народни представители на 16.02.2011 г.

След проведената дискусия и обсъждане, с 4 гласа „за”, 0 гласа „против” и 13 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154–01–38, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 13.04.2011 г.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:

ИСКРА ФИДОСОВА