Доклад от заседание на комисия

---

Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх. №: 153-03-58/12.05.2011
Относно: законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-43, внесен от Любен Корнезов на 09.05.2011 г., законопроект за изменение на Изборния кодекс, № 154-01-44, внесен от Искра Фидосова, Димитър Лазаров и Красимир Ципов на 10.05.2011 г., законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-45, внесен от Михаил Миков на 11.05.2011г. и законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-46, внесен от Ангел Найденов, Мая Манолова и Янаки Стоилов на 11.05.2011 г.

На свое заседание, проведено на 11.05.2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-43, внесен от Любен Корнезов на 09.05.2011 г., законопроект за изменение на Изборния кодекс, № 154-01-44, внесен от Искра Фидосова, Димитър Лазаров и Красимир Ципов на 10.05.2011 г., законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-45, внесен от Михаил Миков на 11.05.2011г. и законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-46, внесен от Ангел Найденов, Мая Манолова и Янаки Стоилов на 11.05.2011 г.

Законопроектът за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-43, внесен от Любен Корнезов на 09.05.2011 г. беше представен от вносителя.
Той посочи, че проектозаконът произтича от решение № 4/4.05.2011 г. на Конституционния съд на Република България и основно касае т.нар. „уседналост”. Отбеляза, че в мотивите си съдът, позовавайки се на Венецианската комисия за демокрация чрез право и Кодексът за добрата практика при избори „препоръчва срокът на допустимото изискване за живеене на определено място преди избори да не превишава 6 месеца”. В тази насока е и предложената промяна в § 10, ал. 3 и 4 за изборите през 2011г., които се очертава да бъдат проведени през м. октомври, като това налага „уседналостта” да бъде в рамките на 3 месеца. Обърна внимание, че обявени за противоконституционни са чл. 3, ал. 3 и 4, чл. 4, ал. 3, 4, 5 и 6, § 1, т. 3, 4 и 5 от Изборния кодекс, както и свързаните с тях текстове, които също трябва да бъдат съобразени с указанията на Конституционния съд. По отношение изборът на кметове на населени места над 350 души и на районни кметове подчерта, че Конституционният съд е отбелязъл, че „оспорената разпоредба на § 19, т. 8 ИК представлява отстъпление от процеса на демократизация на местната власт и се намалява демократичната легитимност на общинските органи”, като същият извод съдът прави и относно § 18, т. 1 ИК, с оглед на което предлага районните кметове в градовете с районно деление и кметове на села с над 150 души да бъдат пряко избирани от населението.


Законопроектът за изменение на Изборния кодекс, № 154-01-44, внесен от Искра Фидосова, Димитър Лазаров и Красимир Ципов на 10.05.2011 г. беше представен от Искра Фидосова.
Г-жа Фидосова заяви, че законопроектът цели да приведе Изборният кодекс в съответствие с Решение на Конституционния съд № 4 от 4 май 2011 г. по конституционно дело № 4 от 2011 г. С него се цели прецизиране на нормата на чл. 1, ал. 1 с т. 1 от диспозитива на решението на Конституционния съд, като в тази връзка посочи, че общият текст на чл. 1, ал. 1 относно определяне на условията за избиране на народни представители, президент и вицепрезидент на републиката не дописва Конституцията, тъй като не надхвърля буквата и духа й. С искането до Конституционния съд за обявяване принципа на уседналост за противоконституционен, се оспорва цялостната уредба на чл. 3, ал. 2, 3, 4 и 5 и чл. 4, ал. 3, 4, 5 и 6, засягаща участието в избори за членове на Европейския парламент и в избори за кметове и общински съветници. Конституционният съд е приел в решението си, че искането е основателно частично само и единствено досежно числото „12”, думите „две години” и „една година и четири месеца”, в останалата част е обявил същото за неоснователно, като е посочил и свързаните с него текстове. По § 10 Конституционният съд не се е произнесъл, а при обсъждането на § 16 изрично се е позовал на 10-месечния срок за произвеждане на изборите през 2011 г. Тя подчерта, че в цялото решение по отношение на текстовете, обявени за противоконституционни има само количествен критерий – и в чл. 3 и 4 и в § 19 относно общинските съветници и заместник-кметовете. С параграфи 2 – 11, 13 и 14 от законопроекта се предлагат промени, свързани с принципа на уседналост при изборите за общински съветници и кметове и при изборите за членове на Европейския парламент, тъй като съдът е препоръчал промяна само относно продължителността на срока. Измененията в сроковете, предвидени с параграфи 2 – 11, 13 и 14 са съобразени с необходимостта от установяване на по-трайна връзка между избирателя със съответния изборен район, отчетена е продължителността на мандата на органите и са взети предвид като цяло мотивите на конституционното решение. В тази връзка, изискуемият срок за пребиваване на територията в Република България или на друга държава - членка на Европейския съюз при избори за членове на Европейския парламент, се предлага да се промени от две години и от една година и четири месеца на шест месеца. Срокът на уседналост при изборите за общински съветници и кметове, както при активното, така и при пасивното избирателно право се променя от 12 месеца на 6 месеца. Предлага се депозитът, внесен от партиите и инициативните комитети да се възстановява при получени едно на сто от действителните гласове, а не две на сто, по отношение на която част Конституционният съд е установил противоконституционност. Тя отбеляза, че с Изборния кодекс за първи път се изравняват условията за участниците в изборния процес, като до приемането на кодекса при избори за народни представители и за членове на Европейския парламент депозитът е бил за партии - 50 000 лв., за коалиции - 100 000 лв., а за инициативни комитети - 15 000 лв. С Изборния кодекс депозитът е определен в размер на 10 000 лв. за партии и инициативни комитети. Тя обърна внимание, че промяната относно възстановяването на депозита при получени две на сто от действителните гласове бе направена в разпоредбите на Изборния кодекс, тъй като съществуваха действащи разпоредби с такова съдържание в отменения Закон за избиране на членове на Европейския парламент от Република България. Независимо от предлаганата промяна, направена с оглед конституционното решение тя посочи, че следва да се има предвид, че ако изборният праг при избори за народни представители е четири на сто, то същият извод е неотносим при изборите за членове на Европейския парламент, тъй като изборният праг се определя от националната изборна квота (5.6 на сто при 18 членове на Европейския парламент).
В съответствие с конституционното решение се предлага създаването на параграф 16, съгласно който избори за кметове на кметства се произвеждат само в тези кметства, които към датата на обнародване на указа на президента за насрочване на изборите за общински съветници и кметове отговарят на изискванията на чл. 16, т. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България, като по този начин се избягват различни тълкувания и ясно се определя момента, към който кметствата трябва да отговарят на условията на чл. 16, т. 1 от ЗАТУРБ, за да се произведат избори в тях. По отношение установените за противоконституционни текстове на чл. 25, ал. 1, точка 6, параграф 11, параграф 16 и параграф 19, точка 2, точка 4 и точка 7 не се предлагат промени в Изборния кодекс, тъй като изричната им отмяна не е необходима. В чл. 25, ал. 2 е направена необходимата правно-техническа промяна.

Законопроектът за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-45, внесен от Михаил Миков на 11.05.2011г. беше представен от вносителя.
Той обърна внимание, че в контекста на конституционното решение, с което се намалява срока на уседналост при активното избирателно право, въвеждането на такова изискване при пасивното избирателно право е недемократично. Условието лицето да е живяло най-малко през последните 12 месеца в съответното населено място на практика е несъразмерно ограничаване на конституционно признатите права на българските граждани. Стремежът да се уеднаквяват условията при активното и пасивното избирателно право по отношение на уседналостта ограничава ненужно правото на избор – такова изискване не е популярно в европейската практика, за разлика от изискването при активното избирателно право. Няма причина налагаща въвеждането му. Ограничаването на кръга на избираемите лица, чрез предварително зададени законодателни критерии, ограничава и правото на избирателя да избира. Избирателят е този, който чрез своя вот решава кой най-добре ще защитава интересите на гражданите в съответното населено място. Въвеждането на такъв критерий създава невъзможност гражданите да избират от повече кандидатури и следва да отпадне от Изборния кодекс. Това условие не създава гаранции за ограничаване злоупотребите по време на осъществяването на изборния процес. Целта на законодателя е да дава максимално широки възможности за участие на гражданите в политическия живот, като ограничения са допустими само в името на по-висши интереси, които в случая не са налице.

Законопроектът за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-46, внесен от Ангел Найденов, Мая Манолова и Янаки Стоилов на 11.05.2011 г. беше представен от Мая Манолова.
Г-жа Манолова подчерта, че в решението си Конституционният съд обявява за противоконституционни една част от текстовете, като за друга част от разпоредбите Конституционният съд заявява, че макар и непротиворечащи на Конституцията, същите представляват „отстъпление от процеса на демократизация на местната власт и се намалява демократичната легитимност на общинските органи”. Това налага преосмисляне на част от законодателните решения в Изборния кодекс, в посока осигуряване на повече демократичност и представителност на изборните органи. Предложеният законопроект следва духа на конституционното решение, като се предлага: районните кметове в градовете с районно деление и кметовете на селища с над 150 души да бъдат пряко избирани от гражданите, ясно да се запише, че всички решения на Централната избирателна комисия са обжалваеми, да се премахне правомощието на Централната избирателна комисия да не допуска до участие в изборите политически партии въз основа на субективни критерии, както и да се намали изискуемия брой подписи за регистрация на партия за участие в изборния процес в съответствие с препоръките на Венецианската комисия. Обърна внимание и на предложението избирателни секции в чужбина да могат да се образуват при подадени 20, а не 100 писмени заявления, за да се осигури възможност на българските граждани, които живеят в чужбина да могат да упражнят правото си на глас. В заключение посочи, че тези предложения са принципно отстоявани от ПГ на КБ и целят да осигурят повече демократичност на изборния процес.

В дискусията взеха участие народните представители Христо Бисеров, Искра Фидосова, Мая Манолова, Михаил Миков, Димитър Лазаров, Веселин Методиев.

Г-н Бисеров изрази подкрепа на законопроектите на Михаил Миков и на Ангел Найденов, Мая Манолова и Янаки Стоилов, както и че не подкрепя този на ГЕРБ. По отношение на законопроекта на Любен Корнезов заяви, че не го подкрепя в частта относно уседналостта. Накрая подчерта, че ДПС не подкрепя въвеждането на уседналостта като цяло.
Г-жа Фидосова посочи, че ще подкрепи законопроекта, внесен от народни представители от ПГ на ГЕРБ и от Любен Корнезов, като частта, в която законопроектите се различават, не се подкрепя, като становище ще бъде изразено при обсъждането на текстовете на второ четене. Тя подчерта, че текстовете обявени от Конституционния съд за противоконституционни не следва изрично да се отменят съгласно РКС № 22/1995г. и № 24/1995г. Заяви, че няма да подкрепи законопроектите на Михаил Миков и на Ангел Найденов, Мая Манолова и Янаки Стоилов, тъй като те засягат теми дискутирани многократно и не са обявени за противоконституционни. По отношение на изискването за не по-малко от 100 избиратели за откриване на избирателни секции в чужбина подчерта, че това изискване се отнася само за образуване на избирателни секции извън дипломатическите и консулските представителства и посочи, че в дипломатическите и консулските представителства секции ще се образуват при наличие на не по-малко от 20 избиратели, заявили желание да гласуват.
Тя посочи, че ПГ на ГЕРБ е за уседналост както при активното, така и при пасивното избирателно право и отбеляза, че трябва да има еднакви изисквания както за тези, които избират, така и за тези които са избирани. Обърна внимание, че ПГ на КБ е против уседналостта, което е изразено с искането им до Конституционния съд. Подчерта, че в нито един доклад на ГРЕКО, ОССЕ, ПАСЕ няма препоръка относно въведената със Закона за местните избори уседналост през 2007г. от 10 месеца – в посока да бъде намалена.
Г-жа Манолова заяви, че е без значение дали са „за” или „против” уседналостта. Посочи, че ако Народното събрание иска да бъде на нивото на другите държави-членки на Европейския съюз трябва да се съобрази с решението на Конституционния съд, че срокът на уседналостта е 6 месеца, включително за изборите през 2011г. По отношение на уседналостта при местните избори, въведена през 2007г., отбеляза, че нито една категория български граждани не са били лишени от право на глас, за разлика от уседналостта, въведена с Изборния кодекс. Посочи, че за да няма хаос преди изборите Народното събрание трябва да приведе кодекса в съответствие с решението на Конституционния съд.
В отговор на изразеното от г-жа Манолова становище, г-жа Фидосова заяви, че уседналостта е една голяма крачка напред, като Контситуционният съд й е дал висока оценка, тъй като тя не лишава избирателя от право да гласува, а само определя населеното място, в което може да се гласува.
Г-н Миков посочи, че е очаквал сериозен прочит на конституционното решение, тъй като съгласно чл. 22 от Закона за Конституционния съд Народното събрание следва да уреди възникналите правни последици от акта, обявен за неконституционен. Подчерта, че е запознал народните представители със стандартите на Венецианската комисия и че с промените, които се предлагат от ПГ на ГЕРБ чисто механично се отива към горната граница, посочена в конституционното решение. Накрая заяви, че трябва да се тълкува искането до конституционния съд, а да се прочетат внимателно мотивите на конституционното решение.
Г-н Лазаров заяви, че Конституционният съд категорично е отхвърлил отпадането на принципа за уседналост, като изрично е посочил нормите, които следва да се приведат в съответствие с препоръчания срок, сред които липсва параграф 10 относно срока за уседналост при изборите през 2011г.
Г-н Методиев посочи, че парламентарната група на Синята коалиция е за избор на районни кметове и най-дълъг срок за уседналост. Изказа становище, че в нито един от законопроектите няма цялостно съвпадение на тези две изисквания, поради което ще се въздържи от подкрепата им на първо четене. Обърна внимание, че Конституционния съд на два пъти отменя текстове с изборни правила, като взема отношение по политечески въпроси. Подчерта, че всяко мнозинство има срещу себе си институция, която може да пресича законодателни идеи. Изказа становище, че Конституционният съд изглежда, че има също политическа воля при решаване на различни въпроси, което е притеснително. В заключение заяви, че на второ четене ПГ на СК ще подкрепи тези текстове, които отговарят на техните виждания.

След проведената дискусия и обсъждане, с 16 гласа „за”, 0 гласа „против” и 3 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-43, внесен от Любен Корнезов на 09.05.2011 г.

След проведената дискусия и обсъждане, с 15 гласа „за”, 2 гласа „против” и 2 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроекта за изменение на Изборния кодекс, № 154-01-44, внесен от Искра Фидосова, Димитър Лазаров и Красимир Ципов на 10.05.2011 г.

След проведената дискусия и обсъждане, с 5 гласа „за”, 13 гласа „против” и 0 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-45, внесен от Михаил Миков на 11.05.2011г.

След проведената дискусия и обсъждане, с 5 гласа „за”, 13 гласа „против” и 1 глас „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-46, внесен от Ангел Найденов, Мая Манолова и Янаки Стоилов на 11.05.2011 г.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:

ИСКРА ФИДОСОВА