Доклад от заседание на комисия

---

СТАНОВИЩЕ
Вх. № 153-03-56/09.05.2011 г.
ОТНОСНО: Национална гражданска инициатива с предложение за денонсиране на споразумение, № ПГ-016-00-1, внесена от Инициативен комитет на 15.07.2010 г.


На свое заседание, проведено на 20 април 2011 г., Комисията по правни въпроси разгледа предложението за денонсиране на споразумение, № ПГ-016-00-1, внесено в Народното събрание на 15.07.2010 г., от Инициативен комитет чрез национална гражданска инициатива.
Внесената подписка изразява волята на повече от 7 000 български граждани за неодобрение към проекта на произведените референдуми в Бургас, Созопол и Поморие през 2008 и 2009 г.
Чрез нея се предлага денонсиране на споразумението за строителство и експлоатация на петролопровод Бургас – Александруполис, сключено между правителствата на Република България, Руската федерация и Република Гърция на 17 март 2007 г. и ратифицирано от 40 –то Народно събрание на 30 май 2007 г.
В мотивите към подписката се посочва, че договорът за строителство и експлоатация на петролопровод „Бургас – Александруполис” не защитава националните ни интереси и българския суверенитет.
Същият не решава проблеми на българската енергетика и индустрия, а застрашава със загуба на приходи и работни места българския туристически бизнес, като финансовата полза от него е несъизмерима с приходите от черноморския туризъм и не може да компенсира загубите при екологична катастрофа.
Проектът е с високи рискове за околната среда, биологичното разнообразие на Черноморското крайбрежие и морето, и за вътрешността на страната.
Разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, дава възможност на гражданите чрез национална гражданска инициатива, да правят предложения до Народното събрание или до органите на централната изпълнителна власт за решаване на въпроси от национално значение, какъвто безспорно е и въпросът за денонсиране на споразумението.
В случаят, въпросното споразумение по същество представлява международен договор, сключен между правителството на Руската федерация, правителството на Република България и правителството на Гръцката република за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода Бургас – Александруполис, ратифициран със закон от Народното събрание, обн., ДВ, бр. 45 от 08. 06. 2007 г.
Съгласно чл. 85, ал. 3 от Конституцията, в правомощията на Народното събрание е ратифицираните от него договори да могат да бъдат изменяни или денонсирани само по реда, посочен в самите договори, или в съответствие с общопризнатите норми на международното право.
В тази връзка, неслучайно законодателят е предвидил ограничение, според което, референдум по въпроси, уредени в сключени от Република България международни договори, може да се произвежда само преди тяхната ратификация (чл. 9, ал. 4 от закона).
Следва да се има предвид, обаче, че гражданската инициатива по смисъла на закона, може да се възприеме като разновидност на колективната петиция. И тъй като подписките и петициите само сезират определен държавен орган с определени искания като обобщават и изразяват мнението на гражданите, пренасяйки го по публичен начин до определен държавен или местен орган, те имат предимно информативен и консултативен характер и нямат същите преки правни последици като референдумите и общото събрание на населението.
В становище, постъпило от министерство на финансите се изтъква, че в чл. 14 от Споразумението между правителствата на Руската Федерация, на Република България и на Република Гърция за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода „Бургас – Александруполис” е уговорено, че се сключва за неопределен срок, като всяка страна може да излезе от него „след достигане на възвращаемостта от проекта на петролопровода”. С оглед фазата, на която се намира реализацията на проекта, към настоящият момент е невъзможно тази клауза да послужи като правно основание за излизане на българската страна от договора. Излизането от споразумението предполага спазването на определена процедура, доколкото такава не е уговорена от страните следва да се приложат чл. 65 и сл. от Виенската конвенция за правото на договорите, ратифицирана с Указ № 503 на Държавния съвет от 1987 г.
В него няма клауза, която да допуска денонсирането му от някоя от страните.
По правната си същност денонсирането представлява правомерен отказ на държавата от международен договор, едностранно прекратяване на участието в него, което може да се осъществи само ако възможността за това е предвидена в самия договор и по реда, уговорен в него. Неспазването на това изискване е основание за другите страни по договора да оспорят денонсирането.
В случай, че се потърси основание за прилагане на общопризнати норми на международното право с оглед денонсиране на споразумението, е необходимо да бъдат съобразени разпоредбите на Конвенцията. Член 54 от Конвенцията регламентира две основни възможности по отношение на прекратяването на договорите или излизането от тях – в съответствие с разпоредбите на договора или по всяко време със съгласие на всички страни, след консултации с другите договарящи страни. Евентуалното излизане на българската страна от споразумението не би могло да бъде постигнато без предварително изразено съгласие на останалите страни-участнички.
В разпоредбата на чл. 56 от Конвенцията са уредени хипотезите, когато съответните договори не съдържат клаузи за прекратяване, денонсиране или излизане от тях. Същите не подлежат на денонсиране и излизане от тях, освен в случаите, когато е установено, че страните са имали намерение да допуснат възможност за денонсиране или излизане, или правото на денонсиране или излизане се подразбира от характера на договорите. Разпоредбите на чл. 56 от Конвенцията трудно биха могли да бъдат приложени спрямо евентуалното денонсиране на споразумението, предвид условието за прилагане на предвидените в нормата способи, а именно – договорът да не съдържа разпоредби за неговото прекратяване, денонсиране или излизане от него. По отношение на споразумението, такъв отрицателен юридически факт не съществува.
При евентуално денонсиране на споразумението би следвало да се прекрати българското участие в международната компания „Транс Болкан Пайплайн Б.В.” – Холандия, дружеството изпълнител на проекта. Спрямо финансовите отношения между участниците във връзка с евентуалното напускане на компанията от българска страна, би могло да се очаква от останалите участници да бъдат предявени значителни по размер имуществени претенции.
В споразумението се предвижда, особена процедура при възникване на разногласия между страните – учредители на компанията. Според процедурата, ако при спор не се постигне съгласие, то неговото решаване се отнася до арбитраж в Лондон по правилата на Лондонския международен арбитраж.
В становището на министерство на околната среда и водите, се акцентира, че към настоящият момент процедурата по оценка на въздействието върху околната среда за петролопровода „Бургас – Александруполис” не е приключила с решение на министъра на околната среда и водите. Искането на националната гражданска инициатива за денонсиране на споразумението за петролопровода „Бургас – Александруполис”, касае сключеното между правителствата на Република България, Руска федерация и Република Гърция споразумение, ратифицирано със Закон , приет на 30 май 2007 г. от 40-то Народно събрание. Министерството на околната среда и водите няма компетенции и аргументи за денонсиране на споразумението, предвид неприключилата процедура по оценка на въздействието върху околната среда и оценка за съвместимост към настоящия момент.
В хода на дискусията членовете на Комисията по правни въпроси се обединиха около становището, че внесеното предложение от Инициативен комитет не може да бъде реализирано чрез гражданска инициатива, тъй съгласно чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България, ратифицираните от Народното събрание договори могат да бъдат изменяни или денонсирани само по реда, посочен в самите договори, или в съответствие с общопризнатите норми на международното право.
Дори и да съществува възможност за денонсиране, каквато в Споразумението между правителствата на Руската Федерация, на Република България и на Република Гърция за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода „Бургас – Александруполис” не е предвидена, като правен способ не може да бъде реализирано чрез гражданска инициатива, а чрез инициатива на правителството до Народното събрание.
Препоръчва на постоянните комисии на Народното събрание - Комисия по икономическата политика, енергетика и туризъм и на Комисия по околната среда и водите, в чиито компетенции е поставеният въпрос да организират дискусия по тази тема.
Въз основа на гореизложеното и след проведеното обсъждане и гласуване, Комисията по правни въпроси, единодушно със 17 гласа „за”, без „против” и „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме следното


Р Е Ш Е Н И Е




На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 52, ал. 1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, Народното събрание


Р Е Ш И:

Приема за сведение направеното предложение за денонсиране на споразумение, № ПГ-016-00-1, внесено в Народното събрание на 15.07.2010 г., от Инициативен комитет чрез национална гражданска инициатива в Народното събрание, което има информативен и консултативен характер.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:

ИСКРА ФИДОСОВА