Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
09/06/2011
Доклад от заседание на комисия
СТАНОВИЩЕ
Вх. №:153-03-72/20.06.2011 г.
ОТНОСНО: Обобщен годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2010 г., No 111-00-2, внесен от Висшия съдебен съвет на 16.05.2011 г.
На заседание, проведено на 9 юни 2011 г., Комисията по правни въпроси разгледа Обобщен годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2010 г., No 111-00-2, внесен от Висшия съдебен съвет на 16.05.2011 г.
На заседанието присъстваха: от главна прокуратура – г-н Борис Велчев, главен прокурор, г-жа Галина Тонева, заместник-главен прокурор; от Висшия съдебен съвет – г-жа Цветанка Табанджова и г-н Цони Цонев, и г-н Веселин Вучков – зам.-министър на вътрешните работи.
Докладът бе представен от г-н Борис Велчев. В него са обобщени данни от докладите за дейността на разследващите полицаи при Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната, на Върховна касационна прокуратура, Национална следствена служба, Върховната административна прокуратура, 5-те апелативни прокуратури, Военноапелативна прокуратура, 27-те окръжни прокуратури, Софийска градска прокуратура, 5-те военноокръжни прокуратури, в състава на които са окръжните следствени отдели и на 113-те районни прокуратури.
Той е структуриран в 6 раздела и е придружен с 10 приложения. Направен е сравнителен анализ с данните за 2009 г. и 2008 г. по унифицираните показатели за отчетност на Прокуратурата и разследващите органи.
В раздел I “Обобщени изводи за дейността на прокуратурата и разследващите органи” се съдържат обобщени данни за постигнатите резултати и тенденциите в противодействието на престъпността, формулират се проблемите и се посочват предприетите мерки за решаването им. Структурата на регистрираната през 2010 г. престъпност се запазва в наблюдаваните през последните години параметри. Доминират престъпленията против собствеността 67,6 %, които са нараснали с 11,1% спрямо 2009 г. Престъпленията против личността са намалели с 6,9%, общоопасните престъпления с 12,4 %, а регистрираните взривявания на самоделни взривни устройства – с 51,4%, спрямо 2009 г. При посегателствата спрямо МПС е регистрирано намаление от 13%, докато регистрираните престъпления, свързани с наркотици са се увеличили с 2,3% в сравнение с 2009 г.
През 2010 г. са прекратени по давност 91 349 досъдебни производства, които са с 35,5 % по-малко в сравнение с предходната година.
Обща тенденция е подобряване на качеството на разследване по всички дела, в т.ч. и на тези от особен обществен интерес и на качеството на прокурорската дейност по обосноваване на актовете и обвиненията в съда. За това свидетелства високият дял на осъдените лица с влезли в сила съдебни актове с постановен окончателен съдебен акт – 97,6% и намаляване на броя на върнатите от съда дела на Прокуратурата – 5,5%.
Делът на приключените разследвания и на решените дела спрямо наблюдаваните дела на производство бележи спад и като основна причина затова е усложнената престъпност, увеличаване на разследванията с международен елемент, необходимостта от по-продължително време за събиране на доказателства по тези дела, което налага удължаване на срока за разследване.
Увеличен е и броят на оправданите лица по делата за тежки престъпления – при 113 за 2010 г. които за 2009 г. са били 104.
Налице е тенденция на увеличение на исканията за използване на СРС, като делът на производствата, по които са приложени, съставлява само 6,3 % от делата за тежки престъпления. За 55,6% от лицата, спрямо които е използвано СРС, съдът е постановил осъдителни присъди. Внесените искания в съда за прилагане на СРС бележат ръст от 31,4% спрямо 2009 г. В тази връзка са необходими законодателни промени за прецизиране основанията за тяхното използване, за завишаване контрола върху унищожаването им, ако те не могат да се използват в наказателното производство.
Разследването на делата е приключило в законовите срокове по 96,8% от общо приключените разследвания. Очертава се положителна тенденция на решаване от прокуратурата на висок дял от приключените разследвания, който за 2010 г. е 92,7%. Намалял е с 4,5% броят на останалите в края на отчетната година висящи досъдебни производства. Спрените през 2010 г. досъдебни производства са намалели спрямо 2009 г. с 9,6%, на са повече с 4,3% в сравнение с 2008 г. Значителен остава и делът на спрените производства срещу неизвестен извършител – 88,8%.
Докладът съдържа конкретни данни относно дейността на прокуратурата и разследващите органи по делата, образувани за престъпления от особен обществен интерес - организираната престъпност, корупцията, престъпленията, засягащи финансовите интереси на ЕС, изпирането на пари, данъчните и други финансови престъпления, незаконния трафик на хора и наркотици. Посочено е, че тези дела от особен обществен интерес представляват само 6,8% от делата, но са определящи за доверието на обществото към съдебната система. Отбелязан е ръст на новообразуваните дела в сравнение с 2009 г. с 22,1%. Най-голямо, е увеличението на делата за злоупотреби с еврофондове – с 85,2%, за подправени платежни инструменти и парични знаци – с 42,3% и за организирана престъпност – с 41,3%. Тези данни потвърждават тенденцията от предходните години за увеличаване на обема досъдебни производства от особен интерес.
По отношение дейността на Прокуратурата по гражданско-съдебния надзор е налице тенденция за намаляване на предявените в съда искове – 362, което е с 32,7% по-малко от 2009 г. Висок е обаче процентът на уважените от съда искове – 65,5%. Уведомленията по реда на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност изпратени до Комисията през 2010 г. са 1 845 и бележат ръст спрямо 2009 г. с 36,4%.
По отношение на административносъдебния надзор – проверени са 201 515 издадени административни актове, при 110505 за 2009 г. и 100623 за 2008 г. Тенденцията е за значително нарастване на броя на проверяваните административни актове, което е резултат от повишаване активността на прокурорите, работещи по надзора за законност.
Образувани са 243 бр. дела срещу служители на МВР, от които 72 са за полицейско насилие, като се предлага промяна на подсъдността и те се разглеждат от военноокръжните прокуратури. Това от своя страна ще доведе до намаляване на натовареността на магистратите.
Предприети са мерки за преодоляване на проблема с лицата с повече от 3 висящи дела, като е създаден национален регистър и половината от тези лица са осъдени, а друга част са задържани.
Предлагат се законодателни промени за преодоляване на проблемните области и повишаване ефективността в противодействието на престъпността.
Раздел II “Дейност на териториалните прокуратури” съдържа обширна информация.
Общият брой преписки, по които са работили прокурорите от териториалните прокуратури през 2010 г. е 341 527, които за 2009 г. са 351800 и 332734 за 2008 г. Останалите нерешени от предходната година преписки са 29 829. Новообразуваните са 290 258. Констатира се минимално намаление с 2,9% на образуваните през 2010 г. преписки. Решени са 310 648 или 91,0% от наблюдаваните преписки. През 2009 г. те са били 322 046, а през 2008 г. – 308 616. Решените досъдебни производства от прокурор за отчетния период са 247 558, при 302 315 за 2009 г. Причина за този спад се дължи на факта, че за разлика от предходните години, през 2010 г. броят на прекратените по давност производства, останали от предишни периоди е много по-малък, което рефлектира и върху броя на общо решените от прокурора производства.
Раздел III е посветен на осъдителните решения срещу прокуратурата на Република България на основание Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Съобразявайки се с препоръките на Комисията по правни въпроси при разглеждането на доклада за 2009 г. , в настоящият е включена и статистика, че през 2010 г. са влезли в сила 166 решения срещу Прокуратурата на Република България по образувани производства по граждански дела с правно основание чл. 2 на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). По същите решения са присъдени обезщетения в размер на 851 979 лв., които включват присъдените обезщетения за неимуществени, имуществени вреди и разноски. По предявените изпълнителни листове по реда на чл. 519, ал. 2 от ГПК, издадени на основание влезлите в сила през 2010 г. решения, с които е осъдена прокуратурата на основание чл. 2 ЗОДОВ, са изплатени обезщетения в размер на 1 102 244 лв., от които 634 292 лв. – за неимуществени вреди, 33 655 – за имуществени вреди, лихви върху тези суми в общ размер на 400 894 лв. и разноски по делата – 33 404 лв.
Раздел IV е посветен на дейността на ВКП. В Доклада се съдържат данни за броя на преписките, по които са работили прокурорите от ВКП и за тяхната натовареност. През 2010 г. тези преписки са 42 549, от които са решени 41 716. Средният брой взети на специален надзор от един прокурор в специализираните отдели на ВКП се е увеличил, както за преписки – 55,2 при 45,6 за 2009 г., така и на дела – 68,3 при 51,1 за 2009 г.
По отношение на инстанционния контрол е налице увеличение – един прокурор е решил средно 83,2 инстанционни преписки, при 79,0 за 2009 г.
Раздел V “Дейност на териториалните прокуратури и на Върховната административна прокуратура по административния надзор за законност” съдържа данни за организацията на работа на апелативните, окръжните и районните прокуратури и ВАП по надзора за законност, за кадровото им обезпечаване и квалификацията на прокурорите, за тяхната натовареност, за взаимодействието им с контролни органи, за проблемите при прилагането на нормативната уредба и предложенията им за законодателни промени. През 2010 г. прокурорите от териториалните прокуратури са участвали в съдебни заседания по 28 049 административни дела. За 2009 г. те са 24 229, а за 2008 г. – 33 536. Налице е увеличение с 15,8% на общия брой на делата, по които са участвали прокурори от териториалните структури, което се дължи на нарастването с 36,3% спрямо 2009 г- на броя на делата, по които прокурорите са участвали по преценка.
Средната натовареност на прокурор от отдел “Административно-съдебен надзор” при ВАП за годената е участие по 471,6 административни дела, при 475 за 2009 г. През 2010 г. са проверени общо 201 515 административни акта по надзора за законност, а през 2009 г. те са били 110 505. Тенденцията на значително нарастване на броя на проверяването актове е резултат от активността на прокурорите, работещи по надзора за законност.
Прокурорите от отдел “Надзор за законност, защита на обществения интерес и правата на гражданите” при ВАП са работили средно по 44 преписки, при 66 за 2009г., но са проверили почти два пъти повече административни акта – 486, при 269 за 2009 г.
В отдела “Информация, анализи и методически ръководство” на ВАП през 2010 г. са образувани 235 преписки и всички са приключени в тридневен срок.
В Раздел VІ са формулирани приоритетите за дейността на прокуратурата и разследващите орани през 2011 г. и дългосрочен план.
В заключение г-н Велчев призова да се вземат спешни мерки за намаляване натовареността на прокурорите, т.к. с наблюдаващата се тенденция за увеличаване обема на работа на прокуратурата, магистратите няма да могат да изпълняват задълженията си.
В последвалото обсъждане на доклада участие взеха народните представители Михаил Миков, Четин Казак, Екатерина Михайлова, Янаки Стоилов, Димитър Лазаров, Юлиана Колева и Красимир Ципов.
Изказа се становището, че проблем продължава да
бъде ангажираността на прокурорите по внесените искания за вземане на мерки за неотклонение „Задържане под стража” в последствие, и в съдебните производства. Необходимо е обаче тяхното участие да продължи като гаранция за защита правата на гражданите.
Постави се въпроса как се отразява премахването на двугодишния, респ. едногодишния срок за разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия, като се изрази опасението, че състоянието на висящност на делото може да се използва за не съдебни цели. При промяната на НПК е била изискана справка от прокуратурата, от която е видно че този институт се е прилагал ограничено, едва при 1% от делата.
Възрази се срещу предложението на главния прокурор делата срещу полицейските служители да се разглеждат от военноокръжните прокуратури, което е пряко свързано с девоенизирането на системата на МВР.
Акцентира се и върху проблема, че са малко на брой и с недобро качество са сигналите до прокуратурата, подадени от контролните органи, които не водят до ефективен процес и издаването на присъди.
Дейността на Прокуратурата се затруднява и от това, че е често сезирана от граждани и институции с всякакви сигнали, които излизат извън пределите на нейната компетентност.
При случаите на полицейско насилие е необходимо те да не бъдат прикривани и отричани, защото създава чувството за неприкосновеност и ненаказуемост в служителите на МВР, т.к. може да доведе до случаи с фатален край, което не бива да се поощрява. Като би могло да се помисли за някаква форма на контрол от страна на прокуратурата.
Беше предложено ВКП да упражнява специален надзор на териториалните структури на прокуратурата, с цел да не се избягва образуване на дела по чл. 162 и 164 от НК и формулирането им по други състави. Наличието на присъди по тези състави ще има превантивен и респектиращ ефект в обществото.
Изказа се становището, че е необходимо да се възстанови охранителната роля на прокуратурата при конкретни случаи на самоуправство.
Като проблеми пред прокуратурата продължават да стоят голямата й натовареност, особено в София, която съчетана с лошите материални условия, при които работят прокурорите, снижава професионално равнище на тяхната дейност и затруднява повишаването на професионалната им квалификация. В същото време много по-малката натовареност на военните прокуратури и военните следователи, която е по-малка от средната за страната.
Беше подчертан и проблема с противодействието срещу престъпността. Същата се е увеличила, като в последните години се наблюдават нови и непознати форми. В тази връзка се постави въпроса какъв е средният срок от започването на предварителна проверка до образуването на досъдебно производство.
Изтъкна се, че има рязък скок по престъпленията от особен обществен интерес - организираната престъпност, корупцията, престъпленията, засягащи финансовите интереси на ЕС, изпирането на пари, данъчните и други финансови престъпления, незаконния трафик на хора и наркотици.
Във връзка с процента на оправдателни присъди се постави въпроса има ли обективни анализи, относно неуспехите на прокуратурата и взети ли са мерки за допълнителното обучение и специализация на прокурорите, за по-качествената им работа в досъдебното производство.
Поради голямата натовареност на прокуратурата се направи предложението маловажните случаи да бъдат прекратявани.
Постави се въпроса каква е оценката за предвидената възможност полицейски служители да извършват неотложни следствени действияи действия, възложени им от прокурор, следовател или разследващ полицай, въведени с промените в НПК през 2010 г.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси направи следните констатации и препоръки във връзка с дейността на Прокуратурата, както и във връзка с изготвянето на Доклада на Прокуратурата за прилагането на закона и дейността на разследващите органи през 2011 г. и следващите години:
1. Докладът е изготвен в съответствие със закона за съдебната власт, представени са статистически данни и са изготвени сравнителни анализи въз основа на тях.
2. Необходимо е повишаване на квалификацията на прокурорите и разследващите органи на всички нива и специализация, с цел повишаване на противодействието на корупционните престъпления, извършвани от лица, заемащи високи длъжности.
3. Да се подобри връзката между териториалните дирекции на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност и прокуратурата, в резултат на които да се подава своевременно информация, необходима за извършването на своевременни действия от страна на прокуратурата.
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси единодушно с 21 гласа „за” прие обобщения годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2010 г., No 111-00-2, внесен от Висшия съдебен съвет на 16.05.2011 г. и предлага на Народното събрание проект на решение за приемането му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ИСКРА ФИДОСОВА
Проект !
РЕШЕНИЕ
за приемане на Обобщен годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2010 г.,
Народното събрание на основание чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 80, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Приема Обобщения годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2010 г., No 111-00-2, внесен от Висшия съдебен съвет на 16.05.2011 г.
2. Предлага на вниманието на Висшия съдебен съвет и на Главния прокурор на Република България констатациите и препоръките, които се съдържат в становището на Комисията по правни въпроси.
Решението е прието от 41-ото Народно събрание на ….. 2011 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.
Председател на Народното събрание:
Цецка Цачева
СТАНОВИЩЕ
Вх. №:153-03-72/20.06.2011 г.
ОТНОСНО: Обобщен годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2010 г., No 111-00-2, внесен от Висшия съдебен съвет на 16.05.2011 г.
На заседание, проведено на 9 юни 2011 г., Комисията по правни въпроси разгледа Обобщен годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2010 г., No 111-00-2, внесен от Висшия съдебен съвет на 16.05.2011 г.
На заседанието присъстваха: от главна прокуратура – г-н Борис Велчев, главен прокурор, г-жа Галина Тонева, заместник-главен прокурор; от Висшия съдебен съвет – г-жа Цветанка Табанджова и г-н Цони Цонев, и г-н Веселин Вучков – зам.-министър на вътрешните работи.
Докладът бе представен от г-н Борис Велчев. В него са обобщени данни от докладите за дейността на разследващите полицаи при Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната, на Върховна касационна прокуратура, Национална следствена служба, Върховната административна прокуратура, 5-те апелативни прокуратури, Военноапелативна прокуратура, 27-те окръжни прокуратури, Софийска градска прокуратура, 5-те военноокръжни прокуратури, в състава на които са окръжните следствени отдели и на 113-те районни прокуратури.
Той е структуриран в 6 раздела и е придружен с 10 приложения. Направен е сравнителен анализ с данните за 2009 г. и 2008 г. по унифицираните показатели за отчетност на Прокуратурата и разследващите органи.
В раздел I “Обобщени изводи за дейността на прокуратурата и разследващите органи” се съдържат обобщени данни за постигнатите резултати и тенденциите в противодействието на престъпността, формулират се проблемите и се посочват предприетите мерки за решаването им. Структурата на регистрираната през 2010 г. престъпност се запазва в наблюдаваните през последните години параметри. Доминират престъпленията против собствеността 67,6 %, които са нараснали с 11,1% спрямо 2009 г. Престъпленията против личността са намалели с 6,9%, общоопасните престъпления с 12,4 %, а регистрираните взривявания на самоделни взривни устройства – с 51,4%, спрямо 2009 г. При посегателствата спрямо МПС е регистрирано намаление от 13%, докато регистрираните престъпления, свързани с наркотици са се увеличили с 2,3% в сравнение с 2009 г.
През 2010 г. са прекратени по давност 91 349 досъдебни производства, които са с 35,5 % по-малко в сравнение с предходната година.
Обща тенденция е подобряване на качеството на разследване по всички дела, в т.ч. и на тези от особен обществен интерес и на качеството на прокурорската дейност по обосноваване на актовете и обвиненията в съда. За това свидетелства високият дял на осъдените лица с влезли в сила съдебни актове с постановен окончателен съдебен акт – 97,6% и намаляване на броя на върнатите от съда дела на Прокуратурата – 5,5%.
Делът на приключените разследвания и на решените дела спрямо наблюдаваните дела на производство бележи спад и като основна причина затова е усложнената престъпност, увеличаване на разследванията с международен елемент, необходимостта от по-продължително време за събиране на доказателства по тези дела, което налага удължаване на срока за разследване.
Увеличен е и броят на оправданите лица по делата за тежки престъпления – при 113 за 2010 г. които за 2009 г. са били 104.
Налице е тенденция на увеличение на исканията за използване на СРС, като делът на производствата, по които са приложени, съставлява само 6,3 % от делата за тежки престъпления. За 55,6% от лицата, спрямо които е използвано СРС, съдът е постановил осъдителни присъди. Внесените искания в съда за прилагане на СРС бележат ръст от 31,4% спрямо 2009 г. В тази връзка са необходими законодателни промени за прецизиране основанията за тяхното използване, за завишаване контрола върху унищожаването им, ако те не могат да се използват в наказателното производство.
Разследването на делата е приключило в законовите срокове по 96,8% от общо приключените разследвания. Очертава се положителна тенденция на решаване от прокуратурата на висок дял от приключените разследвания, който за 2010 г. е 92,7%. Намалял е с 4,5% броят на останалите в края на отчетната година висящи досъдебни производства. Спрените през 2010 г. досъдебни производства са намалели спрямо 2009 г. с 9,6%, на са повече с 4,3% в сравнение с 2008 г. Значителен остава и делът на спрените производства срещу неизвестен извършител – 88,8%.
Докладът съдържа конкретни данни относно дейността на прокуратурата и разследващите органи по делата, образувани за престъпления от особен обществен интерес - организираната престъпност, корупцията, престъпленията, засягащи финансовите интереси на ЕС, изпирането на пари, данъчните и други финансови престъпления, незаконния трафик на хора и наркотици. Посочено е, че тези дела от особен обществен интерес представляват само 6,8% от делата, но са определящи за доверието на обществото към съдебната система. Отбелязан е ръст на новообразуваните дела в сравнение с 2009 г. с 22,1%. Най-голямо, е увеличението на делата за злоупотреби с еврофондове – с 85,2%, за подправени платежни инструменти и парични знаци – с 42,3% и за организирана престъпност – с 41,3%. Тези данни потвърждават тенденцията от предходните години за увеличаване на обема досъдебни производства от особен интерес.
По отношение дейността на Прокуратурата по гражданско-съдебния надзор е налице тенденция за намаляване на предявените в съда искове – 362, което е с 32,7% по-малко от 2009 г. Висок е обаче процентът на уважените от съда искове – 65,5%. Уведомленията по реда на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност изпратени до Комисията през 2010 г. са 1 845 и бележат ръст спрямо 2009 г. с 36,4%.
По отношение на административносъдебния надзор – проверени са 201 515 издадени административни актове, при 110505 за 2009 г. и 100623 за 2008 г. Тенденцията е за значително нарастване на броя на проверяваните административни актове, което е резултат от повишаване активността на прокурорите, работещи по надзора за законност.
Образувани са 243 бр. дела срещу служители на МВР, от които 72 са за полицейско насилие, като се предлага промяна на подсъдността и те се разглеждат от военноокръжните прокуратури. Това от своя страна ще доведе до намаляване на натовареността на магистратите.
Предприети са мерки за преодоляване на проблема с лицата с повече от 3 висящи дела, като е създаден национален регистър и половината от тези лица са осъдени, а друга част са задържани.
Предлагат се законодателни промени за преодоляване на проблемните области и повишаване ефективността в противодействието на престъпността.
Раздел II “Дейност на териториалните прокуратури” съдържа обширна информация.
Общият брой преписки, по които са работили прокурорите от териториалните прокуратури през 2010 г. е 341 527, които за 2009 г. са 351800 и 332734 за 2008 г. Останалите нерешени от предходната година преписки са 29 829. Новообразуваните са 290 258. Констатира се минимално намаление с 2,9% на образуваните през 2010 г. преписки. Решени са 310 648 или 91,0% от наблюдаваните преписки. През 2009 г. те са били 322 046, а през 2008 г. – 308 616. Решените досъдебни производства от прокурор за отчетния период са 247 558, при 302 315 за 2009 г. Причина за този спад се дължи на факта, че за разлика от предходните години, през 2010 г. броят на прекратените по давност производства, останали от предишни периоди е много по-малък, което рефлектира и върху броя на общо решените от прокурора производства.
Раздел III е посветен на осъдителните решения срещу прокуратурата на Република България на основание Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Съобразявайки се с препоръките на Комисията по правни въпроси при разглеждането на доклада за 2009 г. , в настоящият е включена и статистика, че през 2010 г. са влезли в сила 166 решения срещу Прокуратурата на Република България по образувани производства по граждански дела с правно основание чл. 2 на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). По същите решения са присъдени обезщетения в размер на 851 979 лв., които включват присъдените обезщетения за неимуществени, имуществени вреди и разноски. По предявените изпълнителни листове по реда на чл. 519, ал. 2 от ГПК, издадени на основание влезлите в сила през 2010 г. решения, с които е осъдена прокуратурата на основание чл. 2 ЗОДОВ, са изплатени обезщетения в размер на 1 102 244 лв., от които 634 292 лв. – за неимуществени вреди, 33 655 – за имуществени вреди, лихви върху тези суми в общ размер на 400 894 лв. и разноски по делата – 33 404 лв.
Раздел IV е посветен на дейността на ВКП. В Доклада се съдържат данни за броя на преписките, по които са работили прокурорите от ВКП и за тяхната натовареност. През 2010 г. тези преписки са 42 549, от които са решени 41 716. Средният брой взети на специален надзор от един прокурор в специализираните отдели на ВКП се е увеличил, както за преписки – 55,2 при 45,6 за 2009 г., така и на дела – 68,3 при 51,1 за 2009 г.
По отношение на инстанционния контрол е налице увеличение – един прокурор е решил средно 83,2 инстанционни преписки, при 79,0 за 2009 г.
Раздел V “Дейност на териториалните прокуратури и на Върховната административна прокуратура по административния надзор за законност” съдържа данни за организацията на работа на апелативните, окръжните и районните прокуратури и ВАП по надзора за законност, за кадровото им обезпечаване и квалификацията на прокурорите, за тяхната натовареност, за взаимодействието им с контролни органи, за проблемите при прилагането на нормативната уредба и предложенията им за законодателни промени. През 2010 г. прокурорите от териториалните прокуратури са участвали в съдебни заседания по 28 049 административни дела. За 2009 г. те са 24 229, а за 2008 г. – 33 536. Налице е увеличение с 15,8% на общия брой на делата, по които са участвали прокурори от териториалните структури, което се дължи на нарастването с 36,3% спрямо 2009 г- на броя на делата, по които прокурорите са участвали по преценка.
Средната натовареност на прокурор от отдел “Административно-съдебен надзор” при ВАП за годената е участие по 471,6 административни дела, при 475 за 2009 г. През 2010 г. са проверени общо 201 515 административни акта по надзора за законност, а през 2009 г. те са били 110 505. Тенденцията на значително нарастване на броя на проверяването актове е резултат от активността на прокурорите, работещи по надзора за законност.
Прокурорите от отдел “Надзор за законност, защита на обществения интерес и правата на гражданите” при ВАП са работили средно по 44 преписки, при 66 за 2009г., но са проверили почти два пъти повече административни акта – 486, при 269 за 2009 г.
В отдела “Информация, анализи и методически ръководство” на ВАП през 2010 г. са образувани 235 преписки и всички са приключени в тридневен срок.
В Раздел VІ са формулирани приоритетите за дейността на прокуратурата и разследващите орани през 2011 г. и дългосрочен план.
В заключение г-н Велчев призова да се вземат спешни мерки за намаляване натовареността на прокурорите, т.к. с наблюдаващата се тенденция за увеличаване обема на работа на прокуратурата, магистратите няма да могат да изпълняват задълженията си.
В последвалото обсъждане на доклада участие взеха народните представители Михаил Миков, Четин Казак, Екатерина Михайлова, Янаки Стоилов, Димитър Лазаров, Юлиана Колева и Красимир Ципов.
Изказа се становището, че проблем продължава да
бъде ангажираността на прокурорите по внесените искания за вземане на мерки за неотклонение „Задържане под стража” в последствие, и в съдебните производства. Необходимо е обаче тяхното участие да продължи като гаранция за защита правата на гражданите.
Постави се въпроса как се отразява премахването на двугодишния, респ. едногодишния срок за разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия, като се изрази опасението, че състоянието на висящност на делото може да се използва за не съдебни цели. При промяната на НПК е била изискана справка от прокуратурата, от която е видно че този институт се е прилагал ограничено, едва при 1% от делата.
Възрази се срещу предложението на главния прокурор делата срещу полицейските служители да се разглеждат от военноокръжните прокуратури, което е пряко свързано с девоенизирането на системата на МВР.
Акцентира се и върху проблема, че са малко на брой и с недобро качество са сигналите до прокуратурата, подадени от контролните органи, които не водят до ефективен процес и издаването на присъди.
Дейността на Прокуратурата се затруднява и от това, че е често сезирана от граждани и институции с всякакви сигнали, които излизат извън пределите на нейната компетентност.
При случаите на полицейско насилие е необходимо те да не бъдат прикривани и отричани, защото създава чувството за неприкосновеност и ненаказуемост в служителите на МВР, т.к. може да доведе до случаи с фатален край, което не бива да се поощрява. Като би могло да се помисли за някаква форма на контрол от страна на прокуратурата.
Беше предложено ВКП да упражнява специален надзор на териториалните структури на прокуратурата, с цел да не се избягва образуване на дела по чл. 162 и 164 от НК и формулирането им по други състави. Наличието на присъди по тези състави ще има превантивен и респектиращ ефект в обществото.
Изказа се становището, че е необходимо да се възстанови охранителната роля на прокуратурата при конкретни случаи на самоуправство.
Като проблеми пред прокуратурата продължават да стоят голямата й натовареност, особено в София, която съчетана с лошите материални условия, при които работят прокурорите, снижава професионално равнище на тяхната дейност и затруднява повишаването на професионалната им квалификация. В същото време много по-малката натовареност на военните прокуратури и военните следователи, която е по-малка от средната за страната.
Беше подчертан и проблема с противодействието срещу престъпността. Същата се е увеличила, като в последните години се наблюдават нови и непознати форми. В тази връзка се постави въпроса какъв е средният срок от започването на предварителна проверка до образуването на досъдебно производство.
Изтъкна се, че има рязък скок по престъпленията от особен обществен интерес - организираната престъпност, корупцията, престъпленията, засягащи финансовите интереси на ЕС, изпирането на пари, данъчните и други финансови престъпления, незаконния трафик на хора и наркотици.
Във връзка с процента на оправдателни присъди се постави въпроса има ли обективни анализи, относно неуспехите на прокуратурата и взети ли са мерки за допълнителното обучение и специализация на прокурорите, за по-качествената им работа в досъдебното производство.
Поради голямата натовареност на прокуратурата се направи предложението маловажните случаи да бъдат прекратявани.
Постави се въпроса каква е оценката за предвидената възможност полицейски служители да извършват неотложни следствени действияи действия, възложени им от прокурор, следовател или разследващ полицай, въведени с промените в НПК през 2010 г.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси направи следните констатации и препоръки във връзка с дейността на Прокуратурата, както и във връзка с изготвянето на Доклада на Прокуратурата за прилагането на закона и дейността на разследващите органи през 2011 г. и следващите години:
1. Докладът е изготвен в съответствие със закона за съдебната власт, представени са статистически данни и са изготвени сравнителни анализи въз основа на тях.
2. Необходимо е повишаване на квалификацията на прокурорите и разследващите органи на всички нива и специализация, с цел повишаване на противодействието на корупционните престъпления, извършвани от лица, заемащи високи длъжности.
3. Да се подобри връзката между териториалните дирекции на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност и прокуратурата, в резултат на които да се подава своевременно информация, необходима за извършването на своевременни действия от страна на прокуратурата.
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси единодушно с 21 гласа „за” прие обобщения годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2010 г., No 111-00-2, внесен от Висшия съдебен съвет на 16.05.2011 г. и предлага на Народното събрание проект на решение за приемането му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ИСКРА ФИДОСОВА
Проект !
РЕШЕНИЕ
за приемане на Обобщен годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2010 г.,
Народното събрание на основание чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 80, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Приема Обобщения годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2010 г., No 111-00-2, внесен от Висшия съдебен съвет на 16.05.2011 г.
2. Предлага на вниманието на Висшия съдебен съвет и на Главния прокурор на Република България констатациите и препоръките, които се съдържат в становището на Комисията по правни въпроси.
Решението е прието от 41-ото Народно събрание на ….. 2011 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.
Председател на Народното събрание:
Цецка Цачева
0
