Доклад на комисия

---

Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх. №: 153-03-86/05.07.2011 г.
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Валутния закон, № 102–01–41, внесен от Министерски съвет на 13.06.2011 г.

На свое заседание, проведено на 29 юни 2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Валутния закон, № 102–01–41, внесен от Министерски съвет на 13.06.2011 г.
На заседанието присъстваха представители на Агенция „Митници” – г-н Борислав Борисов – заместник-директор и г-жа Калина Цанева – държавен експерт в дирекция „Митническо разузнаване” и от Българска народна банка – г-жа Нина Стоянова – главен юрист и г-жа Лили Банчева – експерт в дирекция „Статистика”.
Законопроектът беше представен от името на вносителя от г-н Борисов.
По отношение на контрола на парични средства в наличност Валутният закон не е променян до този момент и не е хармонизиран с европейското законодателство.
След присъединяването на Република България към Европейския съюз (ЕС) се премахна граничният митнически контрол на граничните контролно-пропускателни пунктове със съседните държави членки. Включените във Валутния закон понятия за “внос” и “износ” са приложими в случаите на внасяне и изнасяне на парични средства в наличност на и от територията на Общността от трети страни, когато това се осъществява през границите на Република България като външни на ЕС. Във Валутния закон остава неуреден въпросът дали и как ще се извършва вътреобщностен валутен контрол, поради което е необходима нова правна уредба на валутния контрол, която да уеднакви неговото прилагане във всички възможни хипотези.
Предложения в законопроекта не противоречат на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от
26 октомври 2005 г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, т.к. регламентът позволява наличие на национални мерки за контрол на движението на парични средства в рамките на Общността.
Правното регламентиране на вътреобщностния валутен контрол не противоречи и на чл. 34 и 35 от Договора за създаване на Европейската общност (ДФЕС).
Правна възможност е предвидена и в § 18 от Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. за предотвратяване използването на финансовата система за изпиране на пари и финансиране на тероризъм, като държавите членки във връзка с изпирането на пари могат при анализ на риска да концентрират дейността си по мониторинга с оглед на различните ситуации в различните държави членки и да решат да приемат по-строги разпоредби, за да се справят успешно с риска.
Предложенията за промени са съгласувани с компетентните генерални дирекции на Европейската комисия, като бяха дадени следните насоки във връзка с необходимостта от промени във валутното законодателство: да се разграничи контрола при пренос на пари в брой и на изделия от благородните метали между Република България и държавите членки и контрола при вноса и износа от и към трети страни; контролът между държавите членки да бъде на случаен принцип или на базата на анализ на риска, като на лицето бъде дадена възможност преди извършване на физическата проверка да попълни декларация; да се прецизират санкциите във връзка с направените нарушения; конфискацията на изделията от благородни метали да не бъде налагана в случайте, когато лицето единствено не е декларирало изделията, т. е. при неизпълнение на декларативния режим, а при наличие на доказателства за по-сериозна противозаконна дейност; да се информират обществеността и операторите за прилагането на изискванията на Валутния закон и да му се даде по-голяма публичност ва въведените санкции.
Налице е и необходимост от изменение и допълнение на Валутния закон и в частта, регламентираща статистиката на платежния баланс, с цел привеждане на нормативната уредба относно статистиката на външния сектор в съответствие с последните изменения на правните актове на Европейския съюз в тази сфера.
Разширяват се правомощията на Българската народна банка, свързани със събирането на информация, от значение за международната инвестиционна позиция, проверката и принудителното събиране на статистическа информация и достъпа до източници на поддържани данни в рамките на публичната администрацията.
В чл. 7 от Валутния закон се предлага промяна, целяща избягване на дублирането при водене на регистри от министерствата и държавните агенции, Централния депозитар, инвестиционните посредници и нотариусите, които по занятие и на основание на специални за дейността им законови и подзаконови нормативни актове са задължени да водят подобни регистри.
Въвеждат се промени в легалните дефиниции в Допълнителните разпоредби на Валутния закон с оглед уеднаквяване на употребата им, възприета в европейските актове.
Законопроектът е съгласуван с Европейската централна банка на основание член 127, параграф 4 и член 282, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз и на член 2, параграф 1 от Решение на Съвета 98/415/EО от 29 юни 1998 г. за консултирането на националните власти с Европейската централна банка по отношение на проектите за законодателни разпоредби и подкрепен от нея.
Предложената правна регламентация за вътреобщностен валутен контрол чрез нормите на Валутния закон не противоречи на законодателството и практиката на редица други държави членки.
В дискусията взеха участие Четин Казак, Веселин Методиев, Христо Бисеров, Искра Фидосова, Димитър Лазаров и Михаил Миков.
Постави се въпроса, че в чл. 10а, ал. 4 текстът „когато има данни или съмнения за незаконни дейности, свързани с движението на тези парични средства...” е широко формулиран, което би дало основание на всеки митнически служител да накара всеки да декларира информацията, свързана с тези средства.
Изказаха се становища, че в законопроекта има повторение на абзаци – чл. 11, ал. 1 и чл. 11а, чл. 14 ал.1 и чл. 14а. Разпоредбите не са разписани ясно и точно. Необходима е конкретизация на текстовете, които да се разпишат на едно място в закона, без да се повтарят и ако има разлика в тях е необходимо да се конкретизира, като текстовете се прецизират от водещата комисия.
В чл. 11, ал. 3 е разписано, че пренасянето на парични средства на стойност над 25 000 лв. или тяхната равностойност в чуждестранна валута през държавната граница на Република България за друга държава-членка на Европейския съюз, или за държава извън Европейския съюз подлежи на деклариране пред митническите органи. Според чл. 11а. лицата могат да пренасят през държавната граница на Република България за или от друга държава-членка на Европейския съюз, неограничен размер парични средства при спазване на определените в този закон изисквания. В тази връзка бяха отправени въпроси този „неограничен” е ограничен в рамките на 25 000 лв., както е в ал. 3 на чл. 11 за страни вътре в Европейския съюз и съществува ли в европейското законодателство изискване за представяне на удостоверение от компетентната териториална дирекция на Националната агенция по приходите за наличие или липса на задължения при пренасянето на парични средства на стойност над 25 000 лв. или тяхната равностойност в чуждестранна валута през държавната граница на Република България. Не са разписани и последиците от не представянето на удостоверението и къде ще бъде уредено.
Акцентира се, че след като изискванията на чл. 11, ал. 3 важи и при чл. 11а, следва извода, че всичко, което е на стойност на 25 хиляди подлежат на деклариране, т.е. и гражданите, които влизат и носят от друга държава –членка на Европейския съюз, трябва да носят същите документи.
В хода на дискусията се поставиха въпроси относно задържането на паричните средства – на какво основание ще се извършва, с какъв административен акт, кой орган ще издава акта, ще подлежи ли на съдебен контрол и кой ще носи отговорност за причинените вреди.
Цитираните разпоредби ограничават свободното движение на парични средства и на движими културни ценности през държавната граница на Република България при неясни и спорни правила.
Подчерта се, че нормата на § 8 – чл. 11, ал. 5, с която се налага забрана за пренасяне на парични средства чрез пощенски пратки, с изключение на пратките с обявена стойност, поставя в привилегировано положение БНБ и банките, като по този начин се избягва контрола върху банките за пране на пари.
Също така се акцентира върху факта, че с § 23 се предлага промяна в Наказателния кодекс, а трайно установена практика на Народното събрание е изменения на кодекс да се осъществяват с отделен изменителен закон, а не с преходните и заключителните разпоредби на друг изменителен закон.
С § 21 от законопроекта, в Допълнителните разпоредби на закона се дава дефиниция на понятието «местно лице по смисъла на чл. 7, 8 и 10». То бива физическо лице с център на икономически интерес на икономическата територия на страната, юридическо лице със седалище на икономическата територия на страната или юридическо лице със седалище извън икономическата територия на страната – за дейността в страната чрез регистриран клон. Предложените разпоредби са неприемливи, имайки предвид, че съгласно Регламент (ЕО) № 2223/96, терминът икономическа територия означава:
- географската територия, администрирана от държавното управление, в рамките на която хората, стоките, услугите и капитала се движат свободно;
- всякакъв вид свободни зони, включително митнически складове или фабрики под митнически контрол;
- националното въздушно пространство, териториалните води и континенталния шелф;
- териториалните анклави;
- отлагания от нефт, природен газ и други.
Не е възможно юридическото лице да има седалище на изброените икономически територии, което налага преработване на текстовете.

След проведената дискусия и обсъждане, с 0 гласа „за”, 5 гласа „против” и 17 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси не дава положително становище за цитираните текстове от Законопроекта на първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Валутния закон, № 102–01–41, внесен от Министерски съвет на 13.06.2011 г.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:

ИСКРА ФИДОСОВА