Доклад на комисия

---

Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх. №: 153-03-87/05.07.2011 г.
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 102–01–43, внесен от Министерски съвет на 14.06.2011 г.

На свое заседание, проведено на 29 юни 2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 102–01–43, внесен от Министерски съвет на 14.06.2011 г.
На заседанието присъстваха представители на министерство на финансите – г-жа Милена Бойкова – директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” и г-жа Цветана Михайлова – началник отдел в същата дирекция; от Комисия за финансов надзор – г-н Борислав Богоев – зам.-председател и г-жа Зорница Василева – директор на дирекция „Застрахователен наздор” и г-н Борислав Михайлов – изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на Гаранционен фонд.
Законопроектът беше представен от името на вносителя от г-жа Михайлова.
С него се цели чрез изменение на законовата рамка да бъде запазено постигнатото чрез Кодекса за застраховането високо ниво на защита на интересите на потребителите на застрахователни услуги чрез адаптиране на изискванията към дейността на застрахователите и застрахователните посредници.
Предлага се промяна в общите разпоредби на застрахователното посредничество и е насочена към изрично изясняване, че всяка от хипотезите на чл. 5 на самостоятелно основание е застрахователно посредничество, както и всички те, взети заедно. Същото правило е относимо и към дейностите, които не са определени като застрахователно посредничество.
Свързаната с доброволността в застраховането, промяна изрично се разпростира и върху застрахователното посредничество, тъй като зачестяват случаите, при които предприятия от финансовия сектор, които са части от финансова група или конгломерат по договорен път отнемат правото на свободен избор на потребителите на определена услуга.
Промените в сферата на структурата и организацията на вътрешния контрол и вътрешния одит са насочени към синхронизиране на уредбата за застрахователите и презастрахователите по отношение на организацията на техните системи за корпоративно управление с развитието на тази уредба в сферата на банковите и небанковите финансови услуги.
Осигурява се възможност за Комисията за финансов надзор да публикува информация за потребителите на застрахователни услуги и другите заинтересовани страни под формата на доклади, анализи и други подобни, като тази информация се основава на данни от финансовите отчети.
Предлагат се промени, свързани с ликвидацията и несъстоятелността на застрахователите и презастрахователите, които са насочени към повишаване на ефективността и последователността в специалните процедури по ликвидация и несъстоятелност на застраховател или презастраховател.
За решаване на слабостите в регулирането и надзора на дейността по застрахователно посредничество по отношение на застрахователните брокери се предлага задължително притежаване и поддържане на собствени средства в процент от застрахователната премия, но не по-малко от 35 000 лв., изрично задължение за обучение на служителите на застрахователния брокер, провеждане на изпити и представянето на резултатите пред застрахователно-надзорния орган – Комисията за финансов надзор (КФН), изграждане и поддържане на електронни средства за обмен на информация, увеличаване честотата на отчитане пред КФН – на тримесечна база.
Предлага се специална уредба относно застраховките, сключени в полза на кредитор, както и сключваните застрахователни договори върху живота на кредитополучател за обезпечаване на банкови кредити, т.к. в момента те продължават да не осигуряват пълно покритие на имущественото благо на кредитополучателя и по такъв начин ограничават интереса на длъжника по кредита да получи пълна защита на своето имущество.
При сключените групови застраховки между работодател и застрахователно дружество по отношение на служителите и работниците, се предвижда работодателите да дават пълна информация за предмета, условията и сроковете по договора, с които лично всеки служител и работник трябва да бъде запознат. От друга страна, застрахователите се задължават да публикуват общите си условия по груповите застраховки на страниците си в интернет.
Законопроектът предвижда наличието на застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите да се удостоверява със застрахователна полица по определен образец за всички компании, издадена от информационната система, като ще отпаднат стикерите, които едновременно със застрахователната полица удостоверяваха наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. След въвеждане на данните, необходими за издаване на полицата, електронната система ще генерира определен код, като по този начин отчитането на полиците в информационната система на Информационния център към Гаранционния фонд ще бъде ежедневно. Предвижда се информационната система да включва и система за коригиране на застрахователната премия в зависимост от поведението на водача при движение по пътищата и/или причинените щети.
В законопроекта се въвежда забрана за разсроченото плащане на премията по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, за да се избегнат порочните практики за не плащане на разсрочени вноски от застрахователната премия.
Вменява се задължение на КФН да публикува периодично информация по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, която включва данни за всяко дружество и общо за пазара.
Предлага се смяна на подхода за определяне на минималната застрахователна сума само на база събитие, т.к. действащите застрахователни суми по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите не отразяват по най-точния начин изискванията, определени от Европейската директива за автомобилно застраховане.
Предложени са и промени, насочени към прецизиране на действащи разпоредби, както и за решаване на слабости и пропуски, установени при прилагането на Кодекса за застраховането.
В постъпилото становище от Българската асоциация на застрахователните брокери се възразява срещу предлаганото изменение на чл. 260 от Кодекса на застраховането, т.к. въвеждането на еднократно заплащане на премията по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите няма да увеличи обхвата на застрахователното покритие, съгласно изискванията на Европейския съюз, а ще има обратен ефект и противоречи на принципа на свободата на договаряне и принципа за защита на интересите на потребителите.
В дискусията взеха участие Христо Бисеров, Четин Казак, Михаил Миков, Димитър Лазаров, Искра Фидосова, Емил Радев и Ивайло Тошев.
Народните представители се обединиха около становището, че с въвеждането на еднократното плащане на премията по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за цялата година като единствен начин за сключване на договор за гражданска отговорност, в същност се отнемат права на правни субекти – правото на свободно договаряне.
Държавата е създала задължение за задължително застраховане, след което не контролира и не може да контролира този процес - отнема правата на гражданите. Отделно социалният ефект ще бъде изключително лош, защото всички ще бъдат принудени да плащат в началото на годината цялата застраховка.
Съществуващите проблеми, свързани с гаранционния фонд са тежки и сериозни, но това са проблеми, които трябва да бъдат решение в рамките на компетенциите на държавата.
Има дезинтересиране на органите на МВР и по-специално на КАТ, по осъществяването на този контрол и реализирането на принуда, всеки да има към всеки един момент действаща застраховка. Механизмът за решаването на този наистина много тежък проблем не е предлаганият. Проблемът е реален, има недобросъвестни граждани, но това не означава, че на добросъвестните трябва да се отнема правото да сключват застраховки с разсрочено плащане. Задължават се гражданите да сключат застраховка, но не им се позволява да определят начина на плащане, което е абсурдно.
Предвиденото завишаване на прага на застрахователните премии и еднократното плащане на премията по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” ще има негативен ефект и би довело до не плащанията по застраховките, което от своя страна ще има неблагоприятен ефект за Гаранционния фонд.
Предложеният механизъм на издаване на полиците предвижда, че след въвеждане на данните, необходими за издаване на полицата, електронната система ще генерира определен код (индивидуален номер на полицата) в реално време. По този начин отчитането на полиците в информационната система на Информационния център към Гаранционния фонд ще бъде ежедневно и ще се прекрати практиката по отчитане на полиците с голямо закъснение. Осигуряването на достъп до базата данни от информационната система на органите на КАТ ще разреши проблема без да се въвежда задължение за еднократно заплащане на премията по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”. Няма възможност застрахователната компания да санкционира лицето, което е сключило застраховка гражданска отговорност и не си плаща последващата вноска, освен да прекрати договора по застраховката гражданска отговорност. Т.е. то отива в графата лица без гражданска отговорност и при настъпили застрахователни събития обезщетенията се изплащат от Гаранционния фонд. А в Гаранционния фонд сумите са на тези, които добросъвестно си купуват застраховката гражданска отговорност и те плащат за тези, които нямат застраховка гражданска отговорност. Идеята е автомобилите, които се движат на територията на Европейския съюз, причинявайки пътно-транспортно произшествие, претенциите да не се отправят към Гаранционния фонд, а към съответната застрахователна компания. Защото в противен случай средствата от Гаранционния фонд ще бъдат много бързо изчерпани.
Беше предложено вноската, когато е еднократно платена, т.е. със сключването на договора, да бъде по-ниска, т.е. да се стимулират гражданите, а когато е на разсрочено плащане, да е чувствително завишена.
Акцентира се, че от една страна се създава единна информационна система, в която ще се вкарат в реално време всички полици по застраховка гражданска отговорност. От друга, се дава достъп на органите на КАТ в реално време да проверят, когато спрат даден автомобил, да видят независимо дали има или няма стикер, дали той има валидна застраховка гражданска отговорност или няма. Органите на КАТ веднага ще разберат, независимо, че има стикер, че на този човек, понеже не си е платил следващата вноска по застраховка гражданска отговорност, застрахователната компания още на следващия ден от това неизпълнение може да му анулира полицата и той остава без застраховка гражданска отговорност. И когато водачите вече свикнат с това, че ще бъдат санкционирани веднага за всеки ден закъснение, ще си направят сметката дали да рискуват да останат в тази ситуация, ще станат по-изрядни, независимо дали са на разсрочено плащане или на еднократно предварително плащане. Това ще ги дисциплинира в по-голяма степен, отколкото премахването на разсроченото пащане и да задължаването на всички, еднократно, предварително да си платят застраховката, като по този начин ще се улесни работата на застрахователните компании.
Поставен бе и въпрос защо в § 19 – чл. 130, ал. 5 се въвежда фигурата на квестора. В търговската несъстоятелност длъжника се представлява от управителните си органи, в случая застрахователя. Квестор се назначава и оттам нататък синдик, едва като се открие производството по несъстоятелност. Квесторът има надзорни функции, а не представлява длъжника в процеса. По този начин се ограничава представителството и правата на длъжника в производството по несъстоятелност.
Беше отправено питане налице ли е несъотвествие между чл. 155, ал. 1 и Директива 2002/92/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2002 г. относно застрахователното посредничество.
Обърна се внимание, че в законопроекта с § 35 се създава раздел ІV – Здравно (медицинско) застраховане и с § 37 – Постоянна здравна застраховка, като предлаганите текстове са идентични с текстовете от Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 102-01-6 от 21.01.2011 г., който е отхвърлен в пленарна зала на 25.05.2011 г.

След проведената дискусия и обсъждане, с 3 гласа „за”, без „против” и 19 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси не дава положително становище за цитираните текстове от Законопроекта на първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 102–01–43, внесен от Министерски съвет на 14.06.2011 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:

ИСКРА ФИДОСОВА