Доклад на комисия

---

Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх. №: 153-03-88/06.07.2011 г.
Относно: Законопроект за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и от административни нарушения, № 102–01–34, внесен от Министерски съвет на 31.05.2011 г.


На свое заседание, проведено на 29 юни 2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и от административни нарушения, № 102–01–34, внесен от Министерски съвет на 31.05.2011 г.
На заседанието присъстваха представители на министерство на правосъдието – г-жа Маргарита Попова – министър и г-жа Жанета Петрова – заместник-министър и на Комисия по установяване на имущество придобито от престъпна дейност – г-н Тодор Коларов – председател и г-н Георги Илиев – главен секретар.
Законопроектът беше представен от името на вносителя от г-жа Попова.
Предложеният законопроект е антикорупционна мярка за пресичане на възможности организираната престъпност да бъде източник на корупция в нейните разновидности, като при търсенето на решения за противодействието на корупцията Република България ползва и различните институционални инициативи на европейско равнище. Необходим е ефективен правен механизъм, който да противодейства на възможностите за извличане на облаги от престъпна дейност и от административни нарушения, за да се защитят ефикасно интересите на обществото.
Изработеният проект за нов Закон за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и от административни нарушения има за цел да повиши ефективността от работата на специализирания орган - Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност и от административни нарушения, който единствен от държавните органи проверява източниците на придобиването на имущество.
Подробно са уредени условията и процедурата за отнемане на активи, придобити от престъпна дейност или от административни нарушения, които са от естество да генерират облага. За разлика от действащия закон
отнемането на имущество, придобито от престъпна дейност, не се предхожда от влязла в сила осъдителна присъда, което именно характеризира механизма на гражданската конфискация.
Законопроектът предвижда развитие на производството по гражданска конфискация в две фази: производство, провеждано от Комисията по установяване на имущество, придобито от престъпна дейност или от административно нарушение, в което се проверяват източниците за придобиване на имуществото и се предприемат действия за налагане на обезпечителни мерки, и производство за отнемане на имуществото, провеждано пред гражданския съд.
В законопроекта е предвидена производството пред комисията да се образува и когато наказателно производство не е било образувано или е прекратено или е било спряно, в максимална степен изразява същността на гражданската конфискация, която по правило се прилага от там, където механизмите на наказателния процес не биха могли да се приложат.
Предвижда се и възможност да се отнема имуществото, придобито от административни нарушения, която е в съответствие както с конституционния принцип, според който правото на собственост се гарантира, ако собствеността е придобита правомерно, така и с вече създадена със закон обща нормативна уредба в Закона за административните нарушения и административните наказания.
В хода на производството, образувано пред комисията, се извършва финансово разследване, като се събират доказателства относно имуществото на лицата и произхода на средствата за придобиването му в рамките на определен период в течение на 15-годишен давностен срок.
Предвидено е взаимодействието между комисията и други държавни органи, с които комисията извършва съвместна проверка, за да изготви цялостен профил на икономическата дейност на проверяваното лице. Проверката обхваща доходите на други лица от близкото обкръжение на проверяваното лице, както и сделките на трети физически и юридически лица, които са придобили имущество от проверяваното лице.
В законопроекта предвижда отнемане на имуществото, придобито от тези лица, само ако се установи престъпният му произход, и ако тези лица са знаели или според обстоятелствата са могли да предположат, че имуществото е придобито от престъпна дейност.
Заключението на комисията трябва да е подкрепено с достатъчно данни, които позволяват да се направи обосновано предположение, че имуществото произхожда от престъпна дейност или от административно нарушение.
Законопроектът предвижда внасяне на искане за налагане на обезпечителни мерки в съда, преди да е налице влязла в сила осъдителна
присъда за престъпление, което води до чувствително съкращаване на срока за приключване на производствата по този закон.
Предлага се държавните съдебни изпълнители да привеждат в изпълнение обезпечителните мерки по реда на закона, тъй като производствата ще са освободени от държавни такси.
На отнемане, съгласно проекта, подлежи имуществото, което е придобито като облага от престъпна дейност или от административно нарушение. В този случай комисията е длъжна да докаже връзката между придобитото имущество и деянието - предмет на престъпление или административно нарушение, от което то произлиза. Отнема се и имущество на физическо или юридическо лице, по отношение на което за проверявания период е установено значително несъответствие, което прави вероятно във висока степен придобиването му от престъпна дейност.
Комисията следва да установи с разумна степен на обоснованост, че имуществото е придобито от престъпна дейност, а ответникът да установи със същата степен на обоснованост, че имуществото е придобито от законен източник, като доказването от страна на комисията на съответните обстоятелства трябва да превишава по степен доказването на ответната страна, за да се формира вътрешно убеждение на съда за отнемане на имуществото.
В становището на Върховния касационен съд е отбелязано, че понятията – престъпна дейност, административни нарушения, облага от престъпна дейност и облага от административни нарушения, относими към наказателноправната и административнонаказателната материя се използват в проект за нормативен акт, който няма принадлежност нито към наказателното право, нито към административното право, поради което тяхното тълкуване при липсата на легални дефиниции, обосноваващи присъствието им в такъв нормативен акт би затруднило прилагането му.
Предвидените нови разрешения в разпределението на доказателствената тежест и предвидената възможност в процеса на доказване съдът да оперира с „вероятности” относно произхода на имуществото, баланс на вероятностите, изобщо отклонение от типичните правила на доказване, присъщи на наказателния или гражданския процес, съдържа предпоставки за нарушаване на конституционно защитетни права и интереси, респективно противокунституционност на закона в тази му част. Забогатяването от престъпна дейност или административни нарушения трябва да представлява неоснователно обогатяване за сметка на обществото, поради което придобитото подлежи на отнемане и следва да е ясно от какво произтича облагата. В случая такава яснота няма: коя дейност е престъпна, след като такава може да е само дейност, за която с влязла в сила присъда е установено, че е такава, като се зачита презумцията за невинност.
Неудачно нормативно разрешение се съдържа и в проекта за разпоредбата на чл.87, ал.5 т.7 „обстоятелства, че трети лица са знаели или са могли да предполагат, че имуществото е придобито от престъпна дейност”. Отново прави впечатление, че това изискване не е въведено по отношение на облаги, придобити от административно нарушение и оттук се поставя въпросът следва ли без доказателства в тази насока да се отнеме имущество от трето лице. От една страна в законопроекта е предвидено, че няма да търсим извършител, а от дрруга третите лица не само трябва да знаят кой е извършителя, но дори и да „предполагат”, че е такъв – извършител на престъпна дейност. Тезата за наличие на установено престъпление по надлежния ред съответства и на Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г.в чл.2 на което се посочва, че се осъществява „конфискуване изцяло или частично на средства на престъплението и облаги от престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода или на имущество, чиято стойност отговаря на тези облаги”.
Въвеждането на понятието „административни нарушения” води до неяснота относно доказването на установено административно нарушение и с оглед санкционния характер на закона, следва да се посочи изчерпателно за кои видове административни нарушения ще се отнася.
В становището на Върховна касационна прокуратура се посочва, че критериите и процедурите за провеждането на една такава специална процедура за отнемане на имуществото на гражданите следва да са ясни, съобразени с изискванията на Конституцията и практиката на ЕСПЧ, да дават възможност на засегнатите да защитят своите права и законни интереси, като се съобразява обществения и личния интерес.
Не е уточнено от кой момент юридически е прието, че е установено и съществува административно нарушение. В проекта се борави с термини от административното и наказателното право, а напълно се игнорира производството по действащия Закон за административните нарушения и наказания /чл.24- чл.83е/.
В чл. 1 ал.1 е определено приложното поле на закона „отнемане в полза на държавата на имущество, придобито .... от административни нарушения”. В действащото право няма легално определение на това имущество, но и в този закон не се дава такова определение. В § 1.2 от Допълнителните разпоредби е дадено определение на „облага от престъпна дейност”, която се свързва с другото основание за приложението на закона – извършване на престъпление, но няма определение за облага от административни нарушения.
В проекта са допуснати процедури, които са в нарушение на чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ и изискванията за справедлив съд и справедлива процедура.
Проверяваният период е 15 години и той не е свързан по никакъв начин с периода на евентуалната престъпна дейност, която би трябвала да генерира облагата. Не могат да се приведат доводи, подкрепящи твърдението, че определено имущество е придобито пряко или косвено от престъпна дейност , ако престъпната дейност е извършена през 2010 г., а имуществото е придобито през 1996 г. В досегашната практика на комисията произволно се определя 25 г. проверяван период, поради неправилното смесване на проверяван период и давностен срок и се е стигало до абсурди - оказва се , че лицето не е било навършило пълнолетие в началото на така определения „проверяван период”. Нито комисията , нито съдилищата дават отговор на въпроса каква е пряката или косвена връзка между придобитото имущество престъпната дейност, ако придобиването предхожда престъпната дейност примерно с 10-20 години. Гражданите и юридичските лица са затруднени, а в някои случаи и лишени от възможността, да докажат евентуалните си доходи за такъв продължителен период, при положение, че в НАП документите се съхраняват от 5 г. до максимум 10 г. Фактическата и правна невъзможност да се докажат възраженията за 15 г. период е нарушение на изискването за справедлива процедура. По този начин се нарушава чл.5 ал.3 от Конситуцията.
В проекта не става ясно при наличие на какви доказателства и на какво правно основание може да се предяви иск пред съда за отнемане на имущество. Съществува сериозна опасност да се допусне неоправдана и непропорционална на деянието намеса в правната сфера на гражданите и юридическите лица и то до степен да е в противоречие с принципа на правовата държава, съгласно чл.4 ал.1 от Конституцията. По този начин се нарушава и конституционната защита на правото на собственост /чл.17 ал.1 КРБ/. Спорни са разпоредбите на чл.1 ал.2 и чл.70 ал.3 от ЗОИППДАН, които предвиждат, че имуществото, съставляващо облага от престъпна дейност се установява посредством финансово разследване на източниците и при констатиране на значително несъответстви, то се отнема в полза на държавата на самостоятелно основание. Такова основание за отнемане се съдържа в отм. Закон за конфискуване на имоти, придобити чрез спекула или по незаконен начин от 1946 г. и глава трета от отм. Закон за собствеността на гражданите от 1973 г.
Налице е несъответствие с чл.1 от Допълнителния протокол към ЕКЗПЧОС. Лишаването от собственост може да става само съгласно условията, предвидени в закон и в съответствие с общите принципи на международното право. Съществува международно приета рамка, която може да бъде изведена от различни международни конвенции, според която държавите са задължени да вземат необходимите мерки за проследяването, иземването и конфискацията на облаги от престъпления, но само при определени видове престъпни посегателства, а не произволно.
За разлика от чл.27, ал.2 на действащия закон, който предвижда внасяне от комисията в съда на мотивирано искане /искова молба/ „след влизане в сила на осъдителна присъда по наказателно производство” подобна законова разпоредба липсва в този проект. Всички четири алинеи на чл.70 боравят с общи изрази, без да изискват наличие на влязла в сила осъдителна присъда. Но това означава, че проектът допуска гражданска конфискация като последица от престъплението, преди съдът да е установил по окончателен начин с присъда извършването на такова престъпление. Това се гради на предположения и нарушава презумцията за невиновност, прогласена от чл.31 ал.3 на Конституцията, чл.11 от Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г., чл.14, ал.2 от Международния пакт за гражданските и политически права, чл.6, ал.2 от Европейската конвенция за правата на човека, с всички произтичащи от това последици. По този въпрос има произнасяне и на Общото събрание на К на ВКС с Тълкувателно решение №1/2008 г. от 21.05.2009 г., което третира тази материя по действащия в момента закон.
Проекта борави с някои неудачно определени понятия и такива които имат легално определение, но в тях проекта влага друго съдържание.

В § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗОИППДАН е дадено определение на понятието „имущества”, като в него са включени и „актове, установяващи право на собственост... „ Тези нотариални актове, договорите, фактурите не са имущество.
В § 1, т.2 от Допълнителните разпоредби на ЗОИППДАН облагата от престъпна дейност се определя, като всяко имущество, което не е вероятно да е произлязло или придобито по друг начин, освен от престъпление.
В чл.23, ал.6 се посочва, че производството по чл.22 се образува по сигнал на съотвения орган или длъжностно лице, въз основа на влезли в сила административни актове, с които се установява административно нарушение. Съгласно ЗАНН влизат в сила издадените наказателни постановления, а не актове за установяване на административно нарушение. Отделен въпрос е, че за да се образува производство срещу дадено лице трябва да има данни за наличие на определена облага. Иначе излиза, че комисията ще образува производство срещу всички лица, които са наказани с влязло в сила наказателно постановление за административно нарушение.
В чл.20, ал.1 и ал.2 от проекта на ЗОИППДАН се използва неясно понятие - имущество, контролирано от дадено физическо или юридическо лице. В правната теория и практика няма определение какво е това имущество и по какъв начин то е контролирано. По този начин в закона е употребено понятие, чието съдържание не е изяснено. Уточняването му не може да стане в подзаконов акт.
В чл.47, ал.2, т.2 от проекта на ЗОИППДАН е предвидено задължение за съдията по вписванията да изпраща съобщение до Централния регистър на особените залози за наложена възбрана върху недвижим имот, когато имотът е собственост на търговско дружество. В посочения регистър, поне до момента, не е регламентирано вписване на актове и обстоятелства, които касаят недвижими имоти.
Вразпоредбите на чл.86, ал.1 и 2 от проекта на ЗОИППДАН е предвиден 6- месечен срок от обнародването на обявлението в „Държавен вестник” третите лица да предявят искове по образуваното производство, като не се допуска те самостоятелно да предевяват такива искове. Тези разпоредби съществено засягат правата на третите лица и възможността им да се защитят. Би било редно те да имат право на иск поне до приключвне на устните сътезания пред първата инстанция, както и да се защитят в отделен процес.
В чл.87, ал.6 и 7 от проекта на ЗОИППДАН е предвидена възможност на комисията и ответника да установят „с разумна степен на обоснованост”, че имуществото е придобито като облага от престъпна ейност или от законен източник. Това противоречи на принципа на гражданското ни процесуално право за главно и пълно доказване в процеса. А доказването следва да се съобрази и с общите за гражданския процес правила за разпределение на доказателствената тежест.
Разпоредбата на чл.87, ал.9 от проекта, която предвижда, че не се доказва наличието на причинно- следствена връзка между придобитата облага и престъпната дейност на ответника, накърнява правото на защита и противоричи на принципите на правото. Правилото на чл.90 от проекта също противоричи на този принцип за доказване. Държавата следва да докаже фактите, от които черпи права.
В становището на Върховния административен съд е изтъкнато, че в законопроекта има някои несъответствия с общите принципи на правото.
В глава трета- чл.19 ал.2, т.1,2,3 и 4 при предвидените в законопроекта предпоставки, разпоредбите противоречат на разпоредби на НК, НПК и др. Това са текстове ,според които Комисията образува производство за установяване произхода на имущество на лице и когато образуваното наказателно производство е било прекратено,тъй като: т.1 е последвала амнистия, т.2.е изтекла предвидената в закона давност, т.3 деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което включва вменяемостта, или т.4 деецът е починал. Предлага се текстовете да се прецизират и съобразят с общите принципи на наказателния процес или да отпаднат.
В разпоредбата на чл.22 от проекта,отнасящ се до образуване на производство за установяване на имущество, за което може основателно да се предполага,че е получено в резултат на административно нарушение,от естество да създава облага, ако облагата е на стойност над 150 000лв. към момента на придобиването и не може да бъде отнета по друг ред, не е регламентиран, детайлизиран другият ред на отнемане на облага, получена в резултат на административното нарушение.
Изказано е становище, че текстът на чл.82, регламентиращ ,че правата на държавата по този закон се погасяват с изтичането на 15 годишна давност е противоречащ на общия принцип за погасителна давност, съгласно ЗЗД и ДОПК,според които абсолютната най-дълга давност по чл.171, ал.2 ДОПК е от 10 години, а по ЗЗД е 5 години.
В становището на Висш адвокатски съвет е изтъкнато, че в законопроекта са налице сериозни недостатъци и неговото прилагане ще доведе до нарушения на Конституцията на Република България и Европейската конвенция за правата на човека. Част от предлаганите разпоредби влизат в явно противоречие с препоръките, съдържащи се в предходните три становища на Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия). Уредбата на отнемането на имущество, придобито от престъпна дейност е в остро противоречие с презумпцията за невиновност, гарантирана от чл. 31, ал. 2 от Конституцията и чл. 6, ал. 2 от ЕКПЧ.
В становището са посочени и бележки по конкретни текстове, като се обосновава тяхната противоконституционност и противоречие с утвърдени принцип на международното и вътрешно законодателство.
В дискусията взеха участие народните представители Четин Казак, Михаил Миков, Христо Бисеров, Димитър Лазаров, Искра Фидосова, Емил Радев и Фани Христова.
Беше акцентирано, че членовете на Комисията по правни въпроси разполагат с едно становище на Венецианската комисия – Становище на шестия ревизиран законопроект, което е прието от Венецианската комисия на 87-та пленарна сесия във Венеция, 17-18 юни 2011 г.
Законопроектът е приет с решение на Министерския съвет от 30 май 2011 г. и внесен с писмо до Председателя на Народното събрание и е заведен в деловодството на Народното събрание на 31 май 2011 г.
Становището на Венецианската комисия е датирано от 17-18 юни, т.е. то трябва да бъде последващо текста на законопроекта, вижда се, че това становище общо взето в голямата си част е взето предвид в самия текст на закона. Във връзка с това беше отправен въпрос, коригирано ли е становището впоследствие след внасянето на текста на закона в Народното събрание.
Беше подчертано, че в становището на Венецианската комисия законът все още е в състояние на дискусионност. „В тази връзка е важно приемането на законопроекта да се съчетае с напредък по неговото прилагане; начинът, по който законопроектът ще се тълкува и прилага е от огромно значение в частта на съответствието му с международните стандарти за правата на човека.”, т.е. още в общите бележки Венецианската комисия е сложила една изключителна защита по отношение на прилагането на закона и не е дала категоричната си и безрезервна подкрепа, а ще обсъжда смисъла му с оглед неговото прилагане.
Изказа се мнение, че е нужно укрепване на административния капацитет на Комисията, създаване на по-големи правомощия на членовете на комисията и предприемане на редица мерки свързани с подобряване на на комуникацията между различните правоохранителни и правораздавателни институции действащи както на територията на страна така и в Европейския съюз.
В дискусията се изразиха мнения на подкрепа на посочените проблеми в постъпилите в Комисията по правни въпроси становища и се обърна внимание на още въпроси и проблеми в законопроекта.
По отношение на престъпленията има списък на съставите от Наказателния кодекс, който е от сега действащия закон, но по отношение на административните нарушения, няма посочено изчерпателно за кои видове административните нарушения ще се отнася.
Уреденият в Закона за административните нарушения и наказания акт за установяване на административно нарушение не е административен акт по смисъла на АПК. Няма самостоятелно значение. Не подлежи на обжалване. В случая липсва пропорционалността между необходимостта за защита на публичния интерес и спазването на основните права. Необходимо е изчерпателно да се посочат видове административните нарушения, т.к. тълкуването може да доведе до корупционни практики.
Искът за отнемане на имуществото, облагата от престъпна дейност ще се предявява в срок до три месеца от налагане на обезпечителните мерки, което е някакъв опит да се избегне сегашното състояние на дълъг изчаквателен период, но гарантиращ, че то ще стане след влязлата в сила присъда. Ако присъдата е оправдателна, се прокарва една линия, в която публичният интерес, упражняван от администрация на различни равнища в различни институции се разминава с обществените интереси, което рязко ще повиши обемите на искове за нанесени вреди.
Целият закон е структуриран на понятието „престъпна дейност”, а дефиниция за него няма, което ще доведе до сериозни затруднения при неговото прилагане.
По отношение „установяване на имущество, притежавано или контролирано от физическо лице, за което може основателно да се предполага, че е придобито от престъпна дейност на друго лице” – тия новости за нашето право при твърде противоречивата съдебна и административната практика може да доведе до различни тълкувания.
В чл. 20, ал. 1 е използван терминът „имущество, контролирано от физическо лице”, което е основание за образуване на производство от Комисията. Като беше подчертано, че такъв термин не е познат в българското право, а от страна на вносителите отказаха да отговорят какво са имали предвид. Този текст е основание за отнемане на имущество.
Беше поставен въпроса защо членовете на комисията, директорите, инспекторите няма да носят имуществена отговорност за причинени вреди. След като се дават права, трябва да има и персонален елемент и заплаха за администратора, че няма да злоупотреби с тия права.
Предвиденият в законопроекта 15-годишен срок за погасяване на правата на държавата е прекалено дълъг за такъв вид закон с обратна сила, каквото е и становището на Венецианската комисия и не се подкрепя от членовете на Комисията по правни въпроси, които се обединиха около становището, че срокът трябва да бъде съобразен с общата давност и давността предвидена в ДОПК. По отношение на третите лица, той по никакъв начин не бива да надвишава давностните срокове, предвидени в Закона за собствеността, защото в противен случай би била застрашена сериозно сигурността на гражданския оборот.
Според същата, може да се наложи КУИППДАН да ограничи проверката си до по-кратък период, по съображения за ефективност (т.е. концентрация на налични ресурси) и пропорционалност.
Относно обърнатата доказателствена тежест се акцентира, че ако привлеченото като обвиняем лице бъде оправдано и се окаже, че лицето не е извършило констатираното с акт за установяване административно нарушение, не трябва ли да има някакъв текст, който да каже какво се случва тогава. Трябва да има гарантиращи норми в този закон, след като се дават толкова права, гарантиращи норми, както за отговорността на изпълняващите закона, така и по отношение на обезщетяване на гражданите.
Беше отбелязано, че има редица закони, действащи отдавна в българското законодателство, които предвиждат конфискация на имущество придобито или като облага от административни нарушения. След като в общия Закон за административните нарушения и наказания е предвидено конфискация, отнемане на всяко имущество, придобито като облага от административно нарушение, защо трябва и Комисията, която е установена, която е утвърдена като занимаваща се изрично само с имущество, придобито от престъпна дейност, да се натоварва с тази задача, като и Венецианската комисия обръща внимание, че има неяснота и колизия по двете процедури.
Постави се и въпроса защо органът по закона, който се отменя, става орган по закона, който се предлага - на базата на каква логика.
Акцентира се, че дори когато по общият Закон по административните нарушения и наказания съдът е решил, че няма нужда от конфискация, в законопроекта се предлага започване производство по този закон.
Изказано беше и становище, че в чл. 87, ал. 5 са изброени критерии, като т. 4 е изключително важна – „4. вида на административното нарушение и наличието на причинна връзка между него и придобитата облага;”, това е същността на този закон и би трябвало да бъде основно изведено някъде в закона и то в първата част, за да е ясно, че става въпрос за облага, придобита от незаконна дейност. Трябва да има престъпна дейност и административно нарушение.
Изказано беше притеснение от предлаганата дефиниция на понятието „Облага от престъпна дейност” е всяко имущество, което не е вероятно да е произлязло или придобито по друг начин, освен от престъпление.”, но не и за облага от другото основание за образуване – от административно нарушение. Тук е дадено определение само за облага от административна дейност. Изрично трябва да бъде записано, че това е облагата, която е в пряка причинна връзка с административното нарушение или престъпната дейност, за да бъде ясно, точно и категорично.
В законопроекта се засягат много права и трябва терминологията да бъде уеднаквена, т.к. в чл. 20 един път се говори за имущество придобито, след това в чл. 22 се говори за получено, за да няма възможност за различно тълкуване от различните прилагащи органи.
По отношение на подсъдността визирана в чл. 41, ал. 3, относно предявяване на искането пред родово компетентния съд по местонахождението на имота, когато в е включен недвижим имот, се постави въпрос защо не е разписано изрично хипотезата, когато има повече имоти с различни местонахождения.
Обърна се внимание, че правомощието на комисията в чл. 87, ал. 6, когато производството е в съдебна фаза не е разписано на точното място в законопроекта. В съдебната фаза вече Комисията трябва да е изградила вътрешното си убеждение, въз основа на тези доказателства, че това имущество е придобито като облага от престъпна дейност.
В законопроекта в чл. 68, ал. 2 е предвидено, че органите по чл. 10, ал. 1 уведомяват проверяваното лице, предоставят му за запознаване материалите, които се отнасят до него, и му дават едномесечен срок, за да направи възражения и да представи доказателства. Беше акцентирано, че трябва да бъде добавен изразът „всички материали, които се отнасят до него”, за да няма спор по прилагането му, както и основание за удължаване на срока за възражение, който е едномесечен.
Акцентира се, че след като в закона е разписано, че се установява и се внася иск за отнемане на имуществото, което е в пряка причинна връзка с административното нарушение, и с престъпната дейност, очевидно е, че ако има обвинение за пране на пари от 1 януари 2000 г., то това е периодът, който подлежи на проверка от комисията. Защото това ще бъде съгласно духът на закона, имуществото придобито в пряка причинна връзка с тази престъпна дейност.
Изказа се становище, че промени са били необходими, защото очакването на обществото за дейността на тази комисия са прекалено големи и резултатите до настоящия момент, за съжаление, не са такива, каквито да отговарят на капацитета и на дейността, която трябваше да извърши комисията.
Подкрепи се законопроекта, в частта отнасяща се до укрепване на административния капацитет на комисията за даване на по-големи правомощия, за уреждане на други, свързани с членовете на комисията правомощия, с укрепване на институционалността и на комуникацията между различните институции. Необходимо е да се даде една по-широка възможност на комисията да действа съвместно с всички правоохранителни и правораздавателни институции на територията на страна, а и в международния обмен също.
Постави се въпроса необходим ли е бил нов закон и основно, включването на административното нарушение.
Съществува основен принцип в административното право, че за едно и също нарушение не може да бъде наказван извършителят два пъти. В законопроекта се предлага за едно данъчно нарушение с дадена облага, с влязъл в сила акт, което е и предпоставката да се тръгне на това производство по този закон. В един момент тръгва една процедура по този закон, тръгва друга процедура по ДОПК.
Използват се термини „с разумна степен на обоснованост”, че имуществото е придобито като благо от престъпна дейност или незаконен източник, което противоречи на общите принципи на гражданското право и на процесуалното право. В ГПК се говори за пълно доказване. Доказването е по общите правила на ГПК и доказателствената тежест е ясна.
В чл. 85 и 86 от законопроекта се предвижда обнародване в „Държавен вестник” за образуваното дело, но третите лица няма да могат да разберат за него и предявят искове за защита на правата и интересите си.
В чл. 74, ал. 2 е предвидено, че на отнемане подлежи имущество, съставляващо облага от престъпна дейност, придобита от юридическо лице, което е контролирано от проверяваното лице самостоятелно или съвместно с друго лице. Във връзка с това се постави въпроса има ли ситуация, в която едно юридическо лице не е контролирано от едно лице съвместно с други или самостоятелно.
Използван е терминът „или са могли да предполагат”, как се доказва това, как някой може да предполага, че преди 15 години някой е извършил едно данъчно или едно друго престъпление и част от тези пари са попаднали във фирмата му. Търговският оборот се блокира.
Използваният термин в законопроекта „вероятност” е трудно доказуем и е неудачно да се използва в законопроекта.
По отношение на обезпечителните мерки има редица принципи, които противоречат също на основни принципи в гражданския процес. Това имущество, което има обезпечителни мерки, то не е отнето, производството тепърва ще се произнесе ще се отнема или не. Може да се даде директно с решение на комисията за отговорно пазене на трети лица, като същевременно се заплащат и разноски.
При продажбата на бързо развалящи се стоки става по цени, които комисията прецени, че са нормалните цени, без да е необходимо разрешение на съда.
Предвидена е само отговорност за вреди, но не и за пропуснати ползи.
Предлаганата дефиниция за „контролирано лице” е в противоречие с норми, които действат в Търговския закон.
Отправен беше въпрос, свързан с прилагане на разпоредбата за централния регистър на особените залози, като беше обърнато внимание, че никога не са подлежали на вписване възбрани върху недвижими имоти, т.к. съгласно на закона за особените залози могат да се залагат: вземания, безналични ценни книжа, движими вещи, с изкл. на кораби и въздухоплавателни средства, дружествени дялове, съвкупност от вземания, права върху патенти, търговски предприятия и др.
Възрази се и срещу дефиницията на „пазарна стойност”, като се предлага нова и се отрича всичко действащо до сега. Съществуват дефиниции в Закона за общинската собственост, в Закона за държавната собственост на обективен критерий, които дефиниции трябва да се използват и в този закон.
Друга дефиниция обект на дебат бе и за „заместващо имущество”, като се обърна внимание на използваният термин „трансформация”, както и предлаганата дефиниция на „имущество”, в която дори са включени документи или актове, удостоверяващи правото на собственост върху активи или всякакви други права, свързани с тях.
По никакъв начин не е уреден периодът, в който ще се проверява дали дадено лице е придобило имущество, което подлежи на конфискация по закона. Това е съществен проблем, т.к. ключовото за законопроекта понятие за „значително несъответствие между доходи и имущество” се дефинира посредством фиксиран брой (400 или 500) минимални работни заплати за проверявания период. Няма съмнение, че несъответствие от 400 минимални работни заплати за една година проверяван период и 400 минимални работни заплати за 10 или 20 години проверяван период са различни неща.
Не е предвидена възможност засегнатите лица да получат обезвреда в случаите на неоснователни производства за установяване и/или отнемане на имущество по законопроекта. Препращането към закона за отговорността на държавата и общините за вреди в чл. 115 от законопроекта не е достатъчно, т.к. ЗОДОВ не съдържа хипотеза, в която засегнатите лица могат да търсят обезвреда за неоснователни проверки и производства образувани срещу тях от администрацията.
С чл. 31 от законопроекта е предвидена възможност комисията да възобнови производството в случаите, в които се открият нови обстоятелства от значение за случая, като присъедини материалите по първата преписка и това право на комисията не е ограничено със срок.
Недопустимо е предвиденото в чл. 1, ал. 2 от проекта ново доказателствено средство – финансов анализ. Според възприетия в българския граждански процес принцип на законоустановеност на доказателствените средства допустими са само онези доказателствени средства, които ГПК посочва изчерпателно по вид, и кръгът им не може да бъде разширяван.
Погрешно в ал. 6 на чл. 23 от проекта се използва понятието „административни актове, с които се установява административно нарушение”. Актът за установяване на административно нарушение е законоустановено понятие и има друго съдържание – ЗАНН, съответно друго производство и правни последици от съставянето му. Актът, който определя окончателната квалификация на административното нарушение, е този на административно-наказващия орган, а не на актосъставителя, поради което само той „установява” административното нарушение.
Въведеното като предпоставка за образуване на производството е наличието на „основателно предположение”, но липсва определение кога е налице основателно предположение и липсва процесуален способ за установяване основателността на предположението, защото преди образуването на производството по установяване действията на Комисията нямат процесуален характер и тя не може да приема решения без наличието на доказателства, събрани в хода на административно производство по реда и при условията на закона (всички действия по проверките преди образуването на административното производство са със съмнителен характер и доказателствената сила на събраните „данни” чрез такива действия може да има само вътрешноорганизационен, но не и доказателственоправен ефект).
Беше приветстван стремежа за укрепване на капацитета на комисията, сътрудничеството с други институции и международния обмен, но се изрази притеснение по прилагане на закона във връзка с възможностите на комисията и териториалните дирекции. Необходимо е да се прецизират текстовете и съставите, като комисията да концентрира работата си върху големите престъпни групи, за да осъществи закона своята цел – борба срещу организираната престъпност и корупция.

След проведената дискусия и обсъждане, с 12 гласа „за”, 9 гласа „против” и 2 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и от административни нарушения, № 102–01–34, внесен от Министерски съвет на 31.05.2011 г.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ИСКРА ФИДОСОВА