Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
01/09/2011
Доклад
ДОКЛАД
Вх. : 153-03-101/02.09.2011 г.
ОТНОСНО: Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления COM(2011) 275 и рамкова позиция на Министерския съвет по т. 53 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011 г.), N 102-00-45, внесени на 13.07.2011 г.
На заседание, проведено на 1 септември 2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления COM(2011) 275 и рамкова позиция на Министерския съвет по т. 53 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011 г.), N 102-00-45, внесени на 13.07.2011 г. На заседанието присъстваха представители от Министерството на правосъдието – г-жа Даниела Машева – заместник-министър и г-н Борислав Петков – директор дирекция „Международно-правно сътрудничество и европейски въпроси”.
Предложението за директива и рамковата позиция на Република България бяха представени от г-жа Даниела Машева.
Предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления е представено от Европейската комисия на 18.05.2011 г. То ще замени разпоредбите на Рамково решение на Съвета 2001/220/ПВР от 15 март 2001 г. относно правното положение в наказателното производство на жертвите от престъпления. Целта на предложението за директива е да се гарантират минимални стандарти от които да се ползват жертвите на престъпления на територията на ЕС. Предвижда се и осигуряването на подкрепа и защита за членовете на семейството на жертвите. Жертвите следва да получават достатъчно информация в разбираема за тях форма, като подробно е уредено правото на получаване на информация при първия контакт с компетентния орган (чл. 3), правото им да получават информация по случая (чл. 4), правото им на устен и писмен превод, когато не разбират или не говорят езика (чл. 6). Съгласно чл. 7 от предложението за директива, на жертвите и членовете на семействата им следва се осигури достъп до служби, осигуряващи безплатни услуги в подкрепа на жертвите. По отношение на участието им в наказателното производство, на жертвите следва да бъде гарантирано правото да получат потвърждение за жалбата си, право на изслушване, право да поискат преразглеждане на решение да не се повдига обвинение, правна помощ, възстановяване на разходите, право да получат обезщетение и др. (чл. 8 - 16 от предложението). В чл. 18 се регламентира установяването на уязвимите жертви (деца, хора с увреждания, жертви на сексуално насилие, жертви на трафик на хора). Предложението за директива съдържа и общи разпоредби, изискващи служителите на полицията, прокуратурата и съда да получават общо и специализирано обучение до ниво, подходящо за контакта им с жертвите, което да им позволи да разбират по-добре нуждите на жертвите и да се отнасят с тях с безпристрастност, уважение и професионализъм (чл. 24 от предложението).
Въпреки че в българското законодателство са предвидени голяма част от правата на пострадалия от престъпление, при транспонирането на директивата е възможно да се наложат промени в Наказателно-процесуалния кодекс, Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления, както и в Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство.
Съгласно позицията, внесена от Министерския съвет, Република България подкрепя предложението, тъй като счита предложеният нов инструмент за крайно необходим с цел подобряване ефективността на защитата и подкрепата на жертвите.
В резултат на проведената дискусия, народните представители се обединиха около следното становище:
Предложението за директива съответства на принципа на субсидиарност, установен в чл. 5, параграф 3 от ДЕС, тъй като целите на предложението могат да бъдат постигнати по-добре на равнище Европейски съюз. Въпреки че транснационалните аспекти на предложението не са достатъчно ясно очертани, минималните гаранции за пострадалите ще доведат до увеличаване на доверието в съдебните системи на държавите-членки. По този начин ще се насърчи свободното движение на европейските граждани, които ще могат да се ползват от едни и същи права, в случай че пострадат от престъпление в друга държава-членка. Предложението за директива съответства на принципа на пропорционалност, залегнал в чл. 5, параграф 4 от ДЕС, тъй като не надхвърля необходимото за постигане на целите на Договорите. Голяма част от разпоредбите представляват минимални гаранции за жертвите и не би трябвало да създадат прекомерна административна или финансова тежест.
Към текста на предложението за директива могат да се отправят някои препоръки. По отношение на понятието „жертва на престъпление” следва да се обсъди необходимостта от разширяването на понятието „членове на семейството” на пострадалия от престъпление. Включването на регистрираните партньори в кръга на лицата, които се считат за „членове на семейството” ще затрудни транспонирането и прилагането на директивата в България, имайки предвид, че този институт не е уреден в Семейния кодекс. Що се отнася до „небрачните партньори”, може да се посочи, че фактическото съпружеско съжителство съществува като понятие в българското законодателство, като например в ГПК или още в Закона за защита от домашното насилие, но отново е необходимо да се прецени доколко е уместно разширяването на кръга от лица, които да се считат за членове на семейството и да им се предоставят съответни права.
В заключение, Комисията по правни въпроси подкрепя приемането на предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления COM(2011) 275, тъй като предложените разпоредби ще допринесат за утвърждаване на основните права на пострадалите от престъпления в Европейския съюз, независимо от тяхното гражданство или държава на пребиваване.
Докладът бе подкрепен единодушно с 18 гласа „за”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ИСКРА ФИДОСОВА
ДОКЛАД
Вх. : 153-03-101/02.09.2011 г.
ОТНОСНО: Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления COM(2011) 275 и рамкова позиция на Министерския съвет по т. 53 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011 г.), N 102-00-45, внесени на 13.07.2011 г.
На заседание, проведено на 1 септември 2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления COM(2011) 275 и рамкова позиция на Министерския съвет по т. 53 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011 г.), N 102-00-45, внесени на 13.07.2011 г. На заседанието присъстваха представители от Министерството на правосъдието – г-жа Даниела Машева – заместник-министър и г-н Борислав Петков – директор дирекция „Международно-правно сътрудничество и европейски въпроси”.
Предложението за директива и рамковата позиция на Република България бяха представени от г-жа Даниела Машева.
Предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления е представено от Европейската комисия на 18.05.2011 г. То ще замени разпоредбите на Рамково решение на Съвета 2001/220/ПВР от 15 март 2001 г. относно правното положение в наказателното производство на жертвите от престъпления. Целта на предложението за директива е да се гарантират минимални стандарти от които да се ползват жертвите на престъпления на територията на ЕС. Предвижда се и осигуряването на подкрепа и защита за членовете на семейството на жертвите. Жертвите следва да получават достатъчно информация в разбираема за тях форма, като подробно е уредено правото на получаване на информация при първия контакт с компетентния орган (чл. 3), правото им да получават информация по случая (чл. 4), правото им на устен и писмен превод, когато не разбират или не говорят езика (чл. 6). Съгласно чл. 7 от предложението за директива, на жертвите и членовете на семействата им следва се осигури достъп до служби, осигуряващи безплатни услуги в подкрепа на жертвите. По отношение на участието им в наказателното производство, на жертвите следва да бъде гарантирано правото да получат потвърждение за жалбата си, право на изслушване, право да поискат преразглеждане на решение да не се повдига обвинение, правна помощ, възстановяване на разходите, право да получат обезщетение и др. (чл. 8 - 16 от предложението). В чл. 18 се регламентира установяването на уязвимите жертви (деца, хора с увреждания, жертви на сексуално насилие, жертви на трафик на хора). Предложението за директива съдържа и общи разпоредби, изискващи служителите на полицията, прокуратурата и съда да получават общо и специализирано обучение до ниво, подходящо за контакта им с жертвите, което да им позволи да разбират по-добре нуждите на жертвите и да се отнасят с тях с безпристрастност, уважение и професионализъм (чл. 24 от предложението).
Въпреки че в българското законодателство са предвидени голяма част от правата на пострадалия от престъпление, при транспонирането на директивата е възможно да се наложат промени в Наказателно-процесуалния кодекс, Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления, както и в Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство.
Съгласно позицията, внесена от Министерския съвет, Република България подкрепя предложението, тъй като счита предложеният нов инструмент за крайно необходим с цел подобряване ефективността на защитата и подкрепата на жертвите.
В резултат на проведената дискусия, народните представители се обединиха около следното становище:
Предложението за директива съответства на принципа на субсидиарност, установен в чл. 5, параграф 3 от ДЕС, тъй като целите на предложението могат да бъдат постигнати по-добре на равнище Европейски съюз. Въпреки че транснационалните аспекти на предложението не са достатъчно ясно очертани, минималните гаранции за пострадалите ще доведат до увеличаване на доверието в съдебните системи на държавите-членки. По този начин ще се насърчи свободното движение на европейските граждани, които ще могат да се ползват от едни и същи права, в случай че пострадат от престъпление в друга държава-членка. Предложението за директива съответства на принципа на пропорционалност, залегнал в чл. 5, параграф 4 от ДЕС, тъй като не надхвърля необходимото за постигане на целите на Договорите. Голяма част от разпоредбите представляват минимални гаранции за жертвите и не би трябвало да създадат прекомерна административна или финансова тежест.
Към текста на предложението за директива могат да се отправят някои препоръки. По отношение на понятието „жертва на престъпление” следва да се обсъди необходимостта от разширяването на понятието „членове на семейството” на пострадалия от престъпление. Включването на регистрираните партньори в кръга на лицата, които се считат за „членове на семейството” ще затрудни транспонирането и прилагането на директивата в България, имайки предвид, че този институт не е уреден в Семейния кодекс. Що се отнася до „небрачните партньори”, може да се посочи, че фактическото съпружеско съжителство съществува като понятие в българското законодателство, като например в ГПК или още в Закона за защита от домашното насилие, но отново е необходимо да се прецени доколко е уместно разширяването на кръга от лица, които да се считат за членове на семейството и да им се предоставят съответни права.
В заключение, Комисията по правни въпроси подкрепя приемането на предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления COM(2011) 275, тъй като предложените разпоредби ще допринесат за утвърждаване на основните права на пострадалите от престъпления в Европейския съюз, независимо от тяхното гражданство или държава на пребиваване.
Докладът бе подкрепен единодушно с 18 гласа „за”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ИСКРА ФИДОСОВА
0
