Доклад на комисия

---

Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх. №: 153-03-118/04.11.2011 г.
Относно: Законопроект допълнение на Закона за кредитните институции, № 154-01-63, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 16. 06. 2011 г.

На свои заседания, проведени на 13.07. 2011 г. и 02.11.2011 г. Комисията по правни въпроси обсъди законопроект за допълнение на Закона за кредитните институции, № 154-01-63, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 16. 06. 2011 г.
Законопроектът беше представен от народния представител Волен Сидеров. Предлаганият законопроект цели да постави законови рамки на максималния размер на лихвата по най-разпространените търговски сделки, свързани със заем на пари – кредитите, както и по лизинга. В същото време законопроектът има за цел да регламентира максималните нива на лихвите по начин, годен за пазарните отношения, като дефинира максималния размер в рамките на пазарните принципи, свързани с търсенето и предлагането на банковите продукти. Вносителят представи и Обобщеният отчет на Българската народна банка за периода 01-31 март 2010 г. и сравнителен анализ с предходни години, които се съдържат в мотивите на законопроекта. Статистическите данни са показател, че приходите превишават разходите по лихви повече от два пъти. Предлага се правно обвързване на размера на лихвите по депозитите с този по кредитите чрез изчерпателно уреден механизъм. Възлага се на БНБ, като институцията, на която законът е вменил да осъществява по-голямата част от банковия надзор, да изчислява специален параметър, наречен „средна лихва по влоговете”. Предвижда се БНБ да извършва преизчисляване на средния лихвен процент, а от там и на максималния кредитен процент 2 пъти годишно. След всяко ново преизчисляване, банките се задължават, в срок от един месец от обнародването на променената средна лихва, да приведат в съответствие всички свои кредити. Законопроектът предвижда въвеждането на максималната лихва и спрямо обикновените заеми в гражданския оборот и по отношение на лихвите по лизинги, с цел равното третиране на банките, лизинговите фирми и гражданите. Законопроектът цели като ефект да намали разходите на бизнеса и гражданите по обслужването на лихви по банкови кредити и лизинг, стимулирайки банките да отпускат повече кредити. Г-н Сидеров посочи като основен мотив на законопроекта сравнителният анализ между състоянието на сектора в България и в Еврозоната, отбелязвайки огромната разлика в лихвените нива у нас и в страните, използващи еврото, за което в мотивите се съдържа подробно информация за доклада на Европейската централна банка от май 2010 г, изготвен въз основа на регламент на Европейския съвет от 1998 г., който възлага на Банката да следи лихвените нива, включително за държавите, в които има таван на лихвата. Това означава, че Европейския съвет счита определянето на държавни тавани върху лихвите за нормална европейска практика, признава я и очаква тя да бъде включвана в официалната статистика.
Председателят на Комисията по правни въпроси г-жа Искра Фидосова представи основните моменти от становищата по законопроекта на БНБ и Министерство на финансите. В становището на БНБ се отбелязва, че административното регулиране на размера на максималния лихвен процент по кредити, което е в противоречие с принципите на пазарна икономика, българското и европейското законодателство. Налагането на ограничения върху размера на лихвите би противоречало на изискванията, залегнали в Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка. Според същото становище на БНБ налагането на ограничения върху размера на лихвите би противоречало на европейската правна рамка от директиви, регулиращи финансовия сектор, в който не се съдържат ограничения, подобни на предвидените. Според БНБ законопроектът дава основание за нарушение на няколко члена от Конституцията: чл. 17, ал. 3 по отношение на частната собственост, обявена за неприкосновена.; чл. 19, ал. 1, според който икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива и на ал. 2 на същия член, според който законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя. В становището на БНБ се твърди, че въвеждането на държавно регулирани цени на лихвата по кредити ще доведе до липса на конкуренция в банковия и финансов сектор. Черпят се аргументи и от Закона за защита на конкуренцията, действащи норми в Закона за Българска народна банка. В заключение според БНБ, законопроектът съгласно чл. 127, ал. 4 от Договора за функциониране на Европейския съюз трябва задължително да бъде съгласуван с Европейската централна банка. До момента на разглеждане на законопроекта БНБ не разполага с данни, че е осъществено такова съгласуване с Европейската централна банка, поради което законопроект с подобен обхват не следва да бъде подкрепен.
В становището на Министерство на финансите също се обръща внимание на обстоятелството, че финансовият сектор, в частност банковия сектор, има много подробна регулация на ниво ЕС, като концепцията на тази регулация е да се гарантира финансовата стабилност. Освен това подчертават, че законопроектът би нарушил основния конституционен принцип в чл. 19, ал.1 за свободната стопанска инициатива. От друга страна според МФ законовото регулиране на лихвите ще лиши банките от прогнозираните приходи, респ. ще доведе до загуби за тях, което чрез различни такси по обслужването на кредитите ще повиши тяхната цена. МФ обръща сериозно внимание, че в предметния обхват на Закона за кредитните институции не се включват другите видове лица, които могат да отпускат кредит, което означава, че те няма да бъдат обхванати от това ограничение. Това би поставило банките в по-неравностойно положение и би се отразило съществено върху тяхната конкурентноспособност и респективно върху тяхната политика по отношение на отпускането на кредити.
Г-н Сидеров се възползва от правото си на реплика по становищата на БНБ и МФ, в която в обобщение призова народните представители да не се смята като администриране и държавна намеса, а като регулиране на една дейност в определени граници в обществен интерес.
По законопроекта се проведе дискусия, в която взеха участие народните представители - Янаки Стоилов, Юлияна Колева, Веселин Методиев. В дискусията бяха обсъдени следните въпроси:
- припомни се проблемът с така наречения „референтен лихвен процент” като обективна основа на определяне на този процент, без да поставя ограничители върху нивата на лихвите;
- предложи се и друг прочит на цитираните конституционни текстове от страна на БНБ и МФ за еднаквите правни условия за стопанска дейност, и обвързващия без аргументи извод, че въвеждането на държавно регулирани цени на лихвата по кредити ще доведе до липса на конкуренция в банковия и финансовия сектор, тъй като вносителите предлагат диапазон, в който да се развива конкуренцията;
- посочени бяха и примери като този в Словения с предвидения минимален данък върху общия финансов баланс на банките и освобождаването от този данък на банки, които създават по-благоприятни условия за кредитиране, особено на малкия и средния бизнес, както и при оперирането при по-добри условия с парите на гражданите;
- направи се уточнение, че банките оперират не просто с частна собственост, а със заети средства и в този смисъл парите в точния смисъл не са тяхна собственост;
- беше поставен въпросът на банките - защо България е в първата тройка на най-високи лихви на влогове и на кредити сред страните членки? На този въпрос според народните представители за сега не се дават задоволителни отговори;

След проведеното обсъждане и гласуване с 5 гласа „за” и 2 гласа „против” и 13 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси не предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект допълнение на Закона за кредитните институции, № 154-01-63, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 16. 06. 2011 г.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:

ИСКРА ФИДОСОВА