Доклад на комисия

---

Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх. №: 153-03-126/11.11.2011 г.
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, № 102–01–70, внесен от Министерски съвет на 31.10.2011 г.

На свое заседание, проведено на 9 ноември 2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, № 102–01–70, внесен от Министерски съвет на 31.10.2011 г.
На заседанието присъстваха представители на министерство на вътрешните работи: г-жа Дора Згуровска – началник сектор в Дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество” и г-жа Людмила Кръстинова – експерт в същата дирекция.
Законопроектът беше представен от името на вносителя от г-жа Дора Згуровска.
Необходимостта от предложения проект на закон произтича от привеждане на българското законодателство в съответствие с изискванията на Директива 2004/38/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и с изпълнение на препоръките на Европейската комисия за правилното й транспониране, с изискванията на Директива 2005/71/ЕО на Съвета от 12 октомври 2005 относно специфична процедура за прием на граждани от трети страни за целите на провеждане на научноизследователска дейност, както и с тези на Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 за предвиждане на минимални станадарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трети държави.
Предвижда се задължение за оказване на съдействие в отговор на искане от компетентните органи на друга държава членка, като органите на дирекция „Миграция” самостоятелно или в сътрудничество с други компетентни национални органи извършват съответните проверки и предоставят информацията в двумесечен срок.
Въвежда се изричен текст относно срока, в който компетентните национални органи следва да издадат на гражданина на ЕС и членовете на семейството му, които са граждани на ЕС, удостоверение за постоянно пребиваване.
Предвижда се, че с изтичане на срока на валидност на личната карта или на паспорта, въз основа на които лицето е влязло в Република България и въз основа на които му е било издадено удостоверение за регистрация или карта за пребиваване, да не е основание за налагане на принудителна административна мярка на лицето.
Въвежда се императивен текст от директивата: когато се касае за основание, свързано с общественото здраве, няма да се издава заповед за налагане на принудителна административна мярка, а издадената няма да се изпълнява в случаите, когато се установи, че заболяванията са настъпили след период три месеца от датата на пристигане на лицето.
Предвижда се и въвеждане на разпоредби неправилно или пропуснати при първоначалното транспониране.
С § 9 от законопроекта се въвежда разпоредба на директивата, свързана със защита на правото на продължително пребиваване на членовете на семейството на гражданин на ЕС, които не са граждани на ЕС, при промяна на обстоятелствата.
Изрично се регламентира, че притежаването на документите, които удостоверяват правото му на пребиваване, не може при никакви обстоятелства да представлява предварително условие за упражняване на дадено право или за изпълнението на административна формалност. Притежаването на права може да бъде удостоверено посредством всякакви други доказателствени средства.
Въвежда се изрична забрана принудителни административни мерки спрямо граждани на ЕС и членовете на техните семейства да се основават на съображения за икономически цели, нито да бъдат автоматична последица от прибягване до системата за социално подпомагане или единствено поради това, че лицата търсят работа.
С оглед хармонизиране с директивата се предлага изменение на
чл. 25, ал. 1 – експулсиране на гражданин на ЕС или на член на семейството му се налага, когато присъствието му в Република България създава сериозна заплаха за националната сигурност или обществения ред.
Аналогична промяна се въвежда и с § 18, който регламентира, че забрана за влизане в Република България се налага на гражданин на ЕС или на член на семейството му, който с действията си създава сериозна заплаха за националната сигурност.
С § 20 от законопроекта и с оглед на особеното внимание, което директивата обръща на ограничаването на свободното придвижване на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства, е предвидената промяна в чл. 30, даващ възможност на засегнатото лице, на което е наложена принудителна административна мярка, да подаде молба за отмяна на мярката и преди изтичане на три години от влизането в сила на заповедта за налагането й, когато е настъпила съществена промяна в обстоятелствата, които са дали основание за нейното налагане, и лицето представи достатъчно доказателства за това. Досега тази възможност съществуваше само за ПАМ на основание, свързано с националната сигурност.
В законопроекта предлагат редакции на текстове от закона, като се отстранява смислова неточност при първоначалното транспониране.
В Доклада на ЕК относно прилагането на директивата от държавите членки като сериозен проблем е посочен фактът, че в редица държави членки, включително в България, картата за пребиваване не се нарича „Карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза”, както се изисква в член 10 от директивата. За засегнатите членове на семейството може да се окаже трудно да докажат, че тяхното положение попада в обхвата на директивата, а не на по-ограничителните национални правила относно гражданите на трети страни.
С Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта се предлагат изменения и в Закона за чужденците в Република България, Закона за българските лични документи и Закона за българското гражданство.
Част от предложенията за изменение в Закона за чужденците в Република България са с цел пълното въвеждане в българското законодателство на Директива 2005/71/ЕО на Съвета от 12 октомври 2005 г. относно специфична процедура за прием на граждани от трети страни за целите на провеждане на научноизследователска дейност.
Предложените изменения и допълнения на Закона за българските лични документи са свързани с необходимостта за удостоверяване пребиваването на категорията лица „научни работници” в съответствие с изискванията на Директивата за научните работници 2005/71/ЕО.
В дискусията взеха участие народните представители Искра Фидосова, Емил Радев и Димитър Лазаров.
Изказа се становище, че първо и второ гласуване някои от разпоредбите на законопроекта се нуждаят от прецизиране - § 14 относно чл. 21, ал. 3 и § 16, относно чл. 23, ал. 2.
Целта на законопроекта е свободното придвижване, като при установяване на липса на валиден документ за самоличност, гражданите на ЕС могат да използват вякакви доказателствена средства за установяване на тяхната самоличност.
В § 15 се предвижда, че изтеклият срок на валидност на документа за самоличност не е основание за налагане на принудителна административна мярка. Не е указан срок, в който ако не се поднови изтеклия документ за самоличност ще се налага такава.
Поставиха се въпроси в § 21, т. 1 какво налага измененията и защо „възходящият на съпруга” е лишен от право на наследяване, както и в § 23, т. 5 не е ли прекалено дълъг срока за разглеждане на заявлението за издаване на разрешение за продължително пребиваване на територията на Република България.
След проведената дискусия и обсъждане, с 12 гласа „за”, 1 глас „против” и 10 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, № 102–01–70, внесен от Министерски съвет на 31.10.2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ИСКРА ФИДОСОВА