Доклад на комисия

---

Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх. 153-03-129/22.11.2011 г.
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 154–01–74, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 11.07.2011 г.

На свое заседание, проведено на 01 септември 2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 154–01–74, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 11.07.2011 г.
Законопроектът беше представен от народният представител – г-н Павел Шопов.
С него се цели предотвратяване на възможността българските граждани да имат двойно гражданство, с изключение на случаите, когато това се налага, за да бъдат защитени техните граждански права и икономически интереси.
Самостоятелността на българското гражданство е принцип, който може да бъде изведен от духа на Конституцията на Република България и Закона за българското гражданство.
В Комисията по правни въпроси е постъпило отрицателно становище на Министерство на правосъдието по законопроекта, като подробно са изложени мотивите.
В него се въвежда забрана за двойно гражданство, която се простира върху всички български граждани, независимо от начина на придобиване на българско гражданство – по произход, по месторождение или по натурализация.
В чл. 25, ал. 1 от Конституцията на Република България са уредени и трите способа за придобиване на българско гражданство. Ограничаване на случаите на двойно гражданство може да има само при придобиване на българско гражданство по натурализация, което според чл. 25, ал. 6 от КРБ се урежда със закон. Като тази възможност е уредена в Закона за българското гражданство.
Изключение от забраната за двойно гражданство се предвижда за лица от български етнически произход и с българско самосъзнание, живеещи в изчерпателно посочени части на света.
В действащият закон съществува изключение, уредено в чл. 15, ал. 1, т. 1, според което няма изискване за освобождаване от досегашното гражданство, за лицата от български произход и кандидатстващи за придобиване на българско гражданство по натурализация.
В законопроекта никъде не са дадени дефиниции за понятията „етнически произход” и „българско самосъзнание”. Редакцията е неудачна и по отношение опита за изчерпателно посочване на районите, населявани от етнически българи, поради факта, че динамичното развитие на миграционните процеси не позволява избор на такъв подход.
Предлага се отмяна на нормата на чл. 4, според която „гражданство не може да се установява по съдебен ред”. В българското законодателство съществува трайна традиция за установяване на наличието на българско гражданство по административен ред. Законодателят дава предпочитание на административното производство, тъй като министърът на правосъдието е органът в системата на изпълнителната власт, който упражнява правомощия, свързани с българското гражданство.
С проекта се предлага отпадане на привилегированата натурализация, т.е. освобождаване на кандидатите от някои от изискванията, важащи за общата натурализация, в това число и от изискването кандидатстващото лице да се е освободило от досегашното си гражданство. В проекта съществува вътрешно противоречие – в чл. 3 се предлага изключение за лица от правилото за недопустимост на двойното гражданство, а в чл. 15 за същата категория лица се предлага да отпадне тази привилегия.
Предлага се българските граждани, придобили друго гражданство, да бъдат задължени незабавно да поискат освобождаване от българското си гражданство, с изключение на лицата по чл. 3, ал. 2.
Нормата противоречи на чл. 6, ал. 2 от КРБ, според който „ Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние” и с разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Европейската конвенция за гражданството, според която „разпоредбите относно гражданството на държава - страна по конвенцията, не трябва да правят разграничение и да предвиждат практика, водеща до дискриминация, основана на пол, религия, раса, цвят на кожата или национален или етнически произход”.
В законопроекта е предложено лишаването от българско гражданство да е възможно и в случаите, когато лицето остава без гражданство. Предложението противоречи на чл. 4, буква „б” от Европейската конвенция за гражданството, според който „разпоредбите по гражданството на всяка държава - страна по конвенцията, липсата на гражданство трябва да се избягва” и на чл. 7 от Конвенцията, съгласно който „Държава - страна по конвенцията, не може да предвиди текстове в своето вътрешно законодателство по нейна инициатива, относно загуба на гражданство, ако съответното лице остава без гражданство”. Европейската конвенция за гражданството допуска изрично посочени изключения, в които не попада разглежданата хипотеза.
Изказа се становището, че във всяка Конституция въпросът за гражданството е основен въпрос и са необходими конституционни промени за да бъде приет така предложеният законопроект. Акцентира се, че в становището на министерство на правосъдието се намират правните аргументи за неговата не подкрепа.

След проведената дискусия и обсъждане, с 2 гласа „за”, 3 гласа „против” и 15 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 154–01–74, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 11.07.2011 г.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:

ИСКРА ФИДОСОВА