Доклад на комисия

---

Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх. №: 253-03-03/23.01.2012г.
ОТНОСНО: Законопроект за резерва на въоръжените сили на Република България, № 102–01–82, внесен от Министерски съвет на 02.12.2011 г.

На свое заседание, проведено на 18 януари 2012 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за резерва на въоръжените сили на Република България, № 102–01–82, внесен от Министерски съвет на 02.12.2011 г.

На заседанието присъстваха представители на Министерство на отбраната – генерал - лейтенант Атанас Запрянов – съветник на министъра на отбраната и полковник Стоян Стаматов – началник на Централно военно окръжие.
Законопроектът беше представен от името на вносителя от генерал - лейтенант Атанас Запрянов.
Целта на законопроекта е създаване на нова нормативна уредба, регламентираща дейността на резерва и повишаване на приноса му за отбраната на страната и международната система за сигурност.
Отмяната на задължителния характер на наборната военна служба считано от 1 януари 2008 г. породи необходимост от изготвяне проект на Закон за резерва на въоръжените сили на Република България, т.к. това доведе и до отмяна на задължителните воински задължения на гражданите, изпълнявани основно при служба в запаса, както се преустанови и провеждането на мобилизационна подготовка.
Промените в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от Конституцията не бяха последвани от такива в съществуващата законова уредба, в резултат на което се яви нормативна празнота относно подготовката на гражданите за защита на отечеството и по въпросите за формирането, състава, подготовката и използването на резерва на въоръжените сили.
Със законопроекта се уреждат обществените отношения, свързани с ръководството, състава, подготовката, използването, отчета и службата в резерва на въоръжените сили на Република България и подготовката на българските граждани за защита на отечеството на доброволен принцип. С него се определя състава на резерва като доброволен резерв и запас.
Българските граждани, които са изявили желание да служат в резерва или да предоставят техника за определен период от време срещу заплащане, сключват договор при условия и по ред, определени в закона. За срока на действие на договора българските граждани придобиват статус на резервисти, а техниката - статус на техника-резерв, и ще получават определено в законопроекта финансово възнаграждение.
На доброволен принцип се комплектова доброволният резерв с резервисти и техника-резерв на единния комплект въоръжени сили на военните формирования от Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, за изпълнение на задачи по отбраната на страната, за участие в операции и мисии извън територията на Република България и други задачи по защита на националната сигурност в мирно време.
Предвижда се приемането на служба в доброволния резерв да се извършва след провеждане на конкурс и сключен договор, което ще даде възможности за определяне на най-подходящите резервисти за определена длъжност или техника-резерв, с което ще се постигне необходимото качество от ресурси за поддържане на необходимите способности на въоръжените ни сили.
За военно време съгласно чл. 59, ал. 1 от Конституцията е предвиден задължителен принцип за комплектуване със запасни и техника-запас на военните формирования и структурите по чл. 50, ал. 2 от ЗОВСРБ. Задължителният принцип се прилага при необходимост от защита на отечеството и възниква с привеждането на страната във военно положение или в положение на война. Тогава освен действията на доброволния резерв чрез мобилизация ще се прилага и задължителният принцип за комплектуване на резерва със запасни и техника-запас. Запасни и техника-запас са българските граждани и техника, които се водят на военен отчет и не са сключили договор за служба в доброволния резерв.
Законопроектът предвижда уреждане на правоотношенията между работодателя на резервиста и собственика на техника, от една страна, и държавата, от друга страна.
Определя се и редът за обезщетяване на работодателите за направени допълнителни разходи при извикване на техни служители – резервисти, за изпълнение на задължения по отбраната на страната в мирно време, ако те са на активна служба повече от 30 дни годишно.
Собствениците на техника-резерв с договор за предоставяне ще имат право на възстановяване от бюджета на Министерството на отбраната на разходите за извършване на годишен технически преглед и на допълнителни разходи за монтиране на специални съоръжения на техниката при предоставянето й.
Предвижда се подготовка на българските граждани за усвояване на знания за отбраната на страната и защита на отечеството, която ще започва в средните училища. Завършилите начална или специална военна подготовка ще се вписват на военен отчет и ще бъдат ресурс за потребностите на резерва, което ще им дава право да сключат договор за служба в доброволния резерв.
Със законопроекта се предвижда намаляване броя на водещите се на военен отчет български граждани и техните задължения по отчета. Задължения по отчета ще имат само резервистите, запасните, военнослужещите, освободени от военна служба, прекратилите служебните си правоотношения с министерствата и ведомствата по чл. 50, ал. 2 от ЗОВСРБ и притежаващите граждански специалности, необходими на въоръжените сили.
Предвижда се създаване на Централно военно окръжие – военно формирование на пряко подчинение на министъра на отбраната, с подчинени териториални структури, които са органи за водене на военния отчет - За постигане на оптималност в управлението на резерва.
Така предложената система на резерва в законопроекта ще осигури качествен ресурс за военните формирования в мирно и във военно време, ще утвърди ролята му на съставна част от въоръжените сили, ще го освободи от редица извършвани досега излишни дейности по отчета на българските граждани и техника.
В дискусията взеха участие народните представители Янаки Стоилов, Искра Фидосова и Димитър Лазаров.
Г-н Стоилов подчерта, че създаването на доброволния резерв е в унисон с разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от Конституцията на Република България и постави въпроса след като е отменена задължителната военна служба има ли основание за въвеждането на задължителен резерв на въоръжените сили. Ако е предвидено за тези граждани отбили задължителна военна служба и същите се включват в задължителния резерв не се ли създава неравнопоставеност с тези граждани, освободени от военна служба, които същевременно се освобождават и от включването им резерва. Необходимо е да се уточни дали свикването на задължителния резерв ще става по всяко време или само във военно време.
Г-н Лазаров отправи въпрос към вносителите кога започва активната служба в доброволния резерв и къде е записано в законопроекта.
Г-жа Фидосова акцентира върху няколко момента от законопроекта.
В чл. 56 се предвижда гражданите на Република България да преминават подготовка за усвояване на знания за защита на отечеството в девети и десети клас на средното образование в рамките на пет учебни часа и за двата класа. Не е ли ранен момента, от който се предвижда обучението на децата и не е ли по-подходящо това става в последните два класа от средното образование.
Законът предвижда задължително разкриване на курсове по начална или специална военна подготовка към граждански висши училища, военни академии и висши военни училища за студентите в тях, като участието е на доброволен принцип (чл. 57). Изрази се мнение, че това трябва да е правна възможност, а не задължение. Съдържанието на подготовката по чл. 56, редът и начинът за провеждането й, както и организацията на подготовката по чл. 57 се определят с наредба на Министерския съвет (чл. 58).
Поставя се въпрос допустимо ли е да се определя съдържанието на подготовката за усвояване на знания за защита на отечеството и провеждането й с наредба на Министерския съвет, и не е ли в противоречие с разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от Конституцията на Република България, която предвижда подготовката на гражданите за защита на отечеството да се урежда само със закон.
Формулираните разпоредби съобразени ли са със Закона за народната просвета, Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, Закона за висшето образование и дали е необходима промяна в тези закони, като се има предвид, че тази подготовка на практика се явява част от образованието.
Следва да се отбележи, че законопроектът не съдържа разпоредба относно това на кого се възлага изпълнението му, което може да доведе до затруднения в прилагането му при провеждането на въпросната подготовка, която засяга не само Министерството на отбраната, респективно министъра на отбраната, но и Министерството на образованието, младежта и науката, съответно министъра.
Въпроси поставят и някои от административно-наказателните разпоредби, като напр. тази на чл. 98, ал. 2, 3 и 4, които противоречат на основни правни принципи и са недопустими в този си вид като съдържание. Тези разпоредби Комисията по правни въпроси в целия си състав неподкрепи.
Неправилно е с преходни и заключителни разпоредби на закон за се изменят кодекси, като в случая е предвидена промяна в Наказателния кодекс и в Наказателно-процесуалния кодекс.
Необходимо е прецизирането на разпоредбата на чл. 56 относно това в кой клас на средното образование да започне подготовка за усвояване на знания за защита на отечеството, както и тематиката обучението, като същевременно в закона да бъде дадена легална дефиниция на понятието „защита на отечеството”.

След проведената дискусия и обсъждане, единодушно с 23 гласа „за”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за резерва на въоръжените сили на Република България, № 102–01–82, внесен от Министерски съвет на 02.12.2011 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ИСКРА ФИДОСОВА