Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
26/01/2012 първо гласуване
Доклад на комисия
Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх. №: 253-03-13/30.01.2012г.
ОТНОСНО: Законопроект за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции, № 102–01–89, внесен от Министерски съвет на 28.12.2011 г.
На свое заседание, проведено на 26 януари 2012 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции, № 102–01–89, внесен от Министерски съвет на 28.12.2011 г.
На заседанието присъстваха представители на министерство на правосъдието – г-жа Деница Вълкова – заместник-министър и г-жа Надя Хрингова – главен експерт в дирекция «Международно сътрудничество и европейски въпроси».
Законопроектът беше представен от името на вносителя от г-жа Вълкова.
С внесеният законопроект Република България ще отговори на ангажиментите, произтичащи във връзка с членството й в Европейския съюз. От друга страна, законопроектът ще допринесе за намаляването на формализма и опростяването на процедурите по взаимно признаване и изпълнение на съдебни решения и решения за пробация между държавите - членки на Европейския съюз, ще се постигне по-голяма степен на защита на правата и интересите на гражданите и ще се гарантира правовият ред в държавата.
Със законопроекта се въвеждат изискванията на Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета на Европейския съюз (ЕС) от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции.
Рамковите решения са актове на Европейския съюз, които обвързват държавите членки по отношение на резултатите, които трябва да бъдат постигнати, но им предоставят свободата сами да решат по какъв начин и с какви средства да транспонират техните разпоредби.
Процесът на непрекъснато разширяване на международното сътрудничество в рамките на Европейския съюз доведе до приемането на редица актове на Европейския съюз в областта на правосъдието, чрез които се създадоха нови форми и институти на правно сътрудничество между държавите членки. Рамково решение 2008/947/ПВР също се отнася към тази група актове и цели улесняване на международното сътрудничество по наказателни дела между държавите-членки на Европейския съюз. Съдържа правила във връзка с взаимното признаване и изпълнение на влезли в сила съдебни решения по наказателни дела и решения за пробация между държавите-членки на Европейския съюз.
„Съдебно решение“ по смисъла на Рамково решение 2008/947/ПВР е окончателно решение или разпореждане на съд на издаващата държава, с което се установява, че определено физическо лице е извършило престъпление и му се налага наказание лишаване от свобода или всякаква мярка, изискваща задържане, ако въз основа на това съдебно решение или на последващо решение за пробация е разрешено условно освобождаване; наказание с отложено изпълнение; условно отложено осъждане или алтернативна санкция.
„Решението за пробация” от своя страна представлява окончателен съдебен акт или окончателно решение на компетентен орган на издаващата държава, взето въз основа на такова съдебно решение, с което се разрешава условно освобождаване или се налагат пробационни мерки.
Легални дефиниции от Рамково решение 2008/947/ПВР са възпроизведени в законопроекта (чл. 3), като с оглед спецификата на действащото българско законодателство е изрично подчертано, че тази терминология е единствено за целите на признаването на съдебни решения и решения за пробация, постановени в друга държава-членка на Европейския съюз. По-нататък в закона са изброени видовете пробационни мерки и алтернативни санкции, подлежащи на признаване и изпълнение между държавите-членки на Европейския съюз, (чл. 4) и е посочена възможността за тяхното адаптиране в случай на несъвместимост с българското законодателство (чл. 5).
В законопроекта са посочени компетентните български органи за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация (чл. 8 и 9). За компетентни органи по признаване са определени окръжните съдилища по местоживеене на лицето на територията на Република България. Компетентни органи по изпращане на влезлите в законна сила актове са българските съдилища, постановили решението като първа инстанция.
В законопроекта е застъпен принципът на директната комуникация контакт между компетентните органи на издаващата и изпълняващата държава (чл. 10). Посочва и приложимостта на националното законодателство при изпълнението на вече признатите решения (чл. 11) и предвижда разноските по изпълнението да се поемат от изпълняващата държава (чл. 13). Регламентирани са и въпросите на двойната наказуемост и условията за допустимост (чл. 14).
Подробно са уредени предпоставките и процедурите по признаване на съдебни решения и решения за пробация, когато Република България е изпълняваща държава, както и производството по обжалване пред въззивна инстанция и последиците от признаването на решението на друга държава членка (чл. 16 - 19). Също така е детайлно развита и регламентацията по отношение на българските органи в случаите, когато български съд съобразно българското законодателство е издал решение за налагане на наказание пробация или е постановил пробационни мерки в случаите на условно осъждане или условно предсрочно освобождаване, необходимите действия за изпращане за изпълнение на такова решение и последиците от изпращането (чл. 23, 24 и 28).
Регламентирани са последиците от взаимното признаване и задълженията за насрещно уведомяване.
Със законопроекта се въвеждат изискванията и на Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г. за изменение на рамкови решения 2002/584/ПВР, 2005/214/ПВР, 2006/783/ПВР, 2008/909/ПВР и 2008/947/ПВР, с което се укрепват процесуалните права на лицата и се насърчава прилагането на принципа за взаимно признаване на решения, постановени в отсъствието на заинтересованото лице по време на съдебния. Член 6 от визираното решение разширява и прецизира факултативните основания за отказ от признаване и изпълнение на съдебни решения и решения за пробация, постановени вследствие на съдебен процес, на който заинтересованото лице не се е явило лично. В съответствие с неговите изисквания в законопроекта е предвидено съответното факултативно основание за отказ, когато решения, свързани с пробационни мерки или алтернативните санкции, са постановени при задочно производство, както и задължително консултиране между компетентните органи на издаващата и изпълняващата държава (чл. 15, ал. 1, т. 10 и ал. 3).
След проведената дискусия и обсъждане, единодушно с 19 гласа „за”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции, № 102–01–89, внесен от Министерски съвет на 28.12.2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ИСКРА ФИДОСОВА
Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх. №: 253-03-13/30.01.2012г.
ОТНОСНО: Законопроект за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции, № 102–01–89, внесен от Министерски съвет на 28.12.2011 г.
На свое заседание, проведено на 26 януари 2012 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции, № 102–01–89, внесен от Министерски съвет на 28.12.2011 г.
На заседанието присъстваха представители на министерство на правосъдието – г-жа Деница Вълкова – заместник-министър и г-жа Надя Хрингова – главен експерт в дирекция «Международно сътрудничество и европейски въпроси».
Законопроектът беше представен от името на вносителя от г-жа Вълкова.
С внесеният законопроект Република България ще отговори на ангажиментите, произтичащи във връзка с членството й в Европейския съюз. От друга страна, законопроектът ще допринесе за намаляването на формализма и опростяването на процедурите по взаимно признаване и изпълнение на съдебни решения и решения за пробация между държавите - членки на Европейския съюз, ще се постигне по-голяма степен на защита на правата и интересите на гражданите и ще се гарантира правовият ред в държавата.
Със законопроекта се въвеждат изискванията на Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета на Европейския съюз (ЕС) от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции.
Рамковите решения са актове на Европейския съюз, които обвързват държавите членки по отношение на резултатите, които трябва да бъдат постигнати, но им предоставят свободата сами да решат по какъв начин и с какви средства да транспонират техните разпоредби.
Процесът на непрекъснато разширяване на международното сътрудничество в рамките на Европейския съюз доведе до приемането на редица актове на Европейския съюз в областта на правосъдието, чрез които се създадоха нови форми и институти на правно сътрудничество между държавите членки. Рамково решение 2008/947/ПВР също се отнася към тази група актове и цели улесняване на международното сътрудничество по наказателни дела между държавите-членки на Европейския съюз. Съдържа правила във връзка с взаимното признаване и изпълнение на влезли в сила съдебни решения по наказателни дела и решения за пробация между държавите-членки на Европейския съюз.
„Съдебно решение“ по смисъла на Рамково решение 2008/947/ПВР е окончателно решение или разпореждане на съд на издаващата държава, с което се установява, че определено физическо лице е извършило престъпление и му се налага наказание лишаване от свобода или всякаква мярка, изискваща задържане, ако въз основа на това съдебно решение или на последващо решение за пробация е разрешено условно освобождаване; наказание с отложено изпълнение; условно отложено осъждане или алтернативна санкция.
„Решението за пробация” от своя страна представлява окончателен съдебен акт или окончателно решение на компетентен орган на издаващата държава, взето въз основа на такова съдебно решение, с което се разрешава условно освобождаване или се налагат пробационни мерки.
Легални дефиниции от Рамково решение 2008/947/ПВР са възпроизведени в законопроекта (чл. 3), като с оглед спецификата на действащото българско законодателство е изрично подчертано, че тази терминология е единствено за целите на признаването на съдебни решения и решения за пробация, постановени в друга държава-членка на Европейския съюз. По-нататък в закона са изброени видовете пробационни мерки и алтернативни санкции, подлежащи на признаване и изпълнение между държавите-членки на Европейския съюз, (чл. 4) и е посочена възможността за тяхното адаптиране в случай на несъвместимост с българското законодателство (чл. 5).
В законопроекта са посочени компетентните български органи за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация (чл. 8 и 9). За компетентни органи по признаване са определени окръжните съдилища по местоживеене на лицето на територията на Република България. Компетентни органи по изпращане на влезлите в законна сила актове са българските съдилища, постановили решението като първа инстанция.
В законопроекта е застъпен принципът на директната комуникация контакт между компетентните органи на издаващата и изпълняващата държава (чл. 10). Посочва и приложимостта на националното законодателство при изпълнението на вече признатите решения (чл. 11) и предвижда разноските по изпълнението да се поемат от изпълняващата държава (чл. 13). Регламентирани са и въпросите на двойната наказуемост и условията за допустимост (чл. 14).
Подробно са уредени предпоставките и процедурите по признаване на съдебни решения и решения за пробация, когато Република България е изпълняваща държава, както и производството по обжалване пред въззивна инстанция и последиците от признаването на решението на друга държава членка (чл. 16 - 19). Също така е детайлно развита и регламентацията по отношение на българските органи в случаите, когато български съд съобразно българското законодателство е издал решение за налагане на наказание пробация или е постановил пробационни мерки в случаите на условно осъждане или условно предсрочно освобождаване, необходимите действия за изпращане за изпълнение на такова решение и последиците от изпращането (чл. 23, 24 и 28).
Регламентирани са последиците от взаимното признаване и задълженията за насрещно уведомяване.
Със законопроекта се въвеждат изискванията и на Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г. за изменение на рамкови решения 2002/584/ПВР, 2005/214/ПВР, 2006/783/ПВР, 2008/909/ПВР и 2008/947/ПВР, с което се укрепват процесуалните права на лицата и се насърчава прилагането на принципа за взаимно признаване на решения, постановени в отсъствието на заинтересованото лице по време на съдебния. Член 6 от визираното решение разширява и прецизира факултативните основания за отказ от признаване и изпълнение на съдебни решения и решения за пробация, постановени вследствие на съдебен процес, на който заинтересованото лице не се е явило лично. В съответствие с неговите изисквания в законопроекта е предвидено съответното факултативно основание за отказ, когато решения, свързани с пробационни мерки или алтернативните санкции, са постановени при задочно производство, както и задължително консултиране между компетентните органи на издаващата и изпълняващата държава (чл. 15, ал. 1, т. 10 и ал. 3).
След проведената дискусия и обсъждане, единодушно с 19 гласа „за”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции, № 102–01–89, внесен от Министерски съвет на 28.12.2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ИСКРА ФИДОСОВА
0
