Доклад на комисия

---

Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх. №: 253-03-10/30.01.2012г.
ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 102–01–91, внесен от Министерски съвет на 30.12.2011 г.

На свое заседание, проведено на 26януари 2012 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 102–01–91, внесен от Министерски съвет на 30.12.2011 г.

На заседанието присъстваха представители на министерство на земеделие и храните: Красимир Каменов – зам.-изпълнителен директор на Ипълнителна агенция по горите /ИАГ/, г-жа Милена Трифонова – директор на дирекция Правна, ИАГ, г-жа Даниела Ангелова – юрист в ИАГ и г-жа Ивелина Колева – главен юрисконсулт в МЗХ.
Законопроектът беше представен от името на вносителя от г-н Каменов.
Със законопроекта се предвиждат промени, свързани с провеждане на административните процедури по промяна на предназначението, учредяване на ограничени вещни права и управление на горските територии.
Предлага се ивентаризацията, изработването на плановете за ловностопански дейности и на дейностите по опазване от пожари да се извършват в границите на държавните горски стопанства (ДГС) и държавните ловни стопанства (ДЛС), както и учебно-опитните горски стопанства.
Министърът на земеделието и храните по предложение на директорите на държавните предприятия по чл. 163 от ЗГ ежегодно ще утвърждава начални цени за провеждане на търгове за отдаване под аренда на поземлени имоти в горски територии – държавна собственост, управлявани от държавните предприятия.
Законопроектът предвижда освен за стълбове за въздушни електропроводи право на строеж върху поземлени имоти в горски територии без промяна на предназначението на територията да се учредява и за изграждане на стълбове за лифтове и влекове или за стълбове за други съоръжения за транспорт без контакт с повърхността на терена.
По сега действащия закон „сервитут върху поземлени имоти в горски територии може да се учреди за изграждане и/или обслужване”. Предлага се думите „изграждане и/или” да отпаднат, тъй като правото на строеж е право на изграждане, а сервитутът е за обслужване.
Законопроектът предвижда правна възможност да се учредява право на ползване и върху съществуващи ски писти, като компетентният орган, пред който се подава заявление, е министърът на земеделието и храните.
Предлага се промяната на предназначението на поземлени имоти в горски територии за създаване на нови или разширяване строителните граници на съществуващи урбанизирани територии в случаите, когато има приети общи устройствени планове на общините или за части от тях, в които се намират имотите, да се извършва само след като заявителят е придобил правото на собственост върху имота.
Предвижда се цената за учредяване право на ползване, учредяване на сервитут и учредяване право на строеж да постъпва в бюджета на Изпълнителната агенция по горите.
Действащият закон урежда собствеността на дървесината от поземлени имоти в горски територии, чието предназначение е променено. Предлага се допълнение, съгласно което дървесината от поземлени имоти в горски територии – държавна собственост, управлявани от държавните предприятия по чл. 163 от ЗГ, чието предназначение е променено безвъзмездно, да остане в собственост на предприятието.
Предвидени са промени, свързани с предвиждане на допълнителни правомощия при осъществяване на функциите по опазване на горските територии. Предлага се да се допълнят правомощията на служителите, назначени в предприятията по чл. 163 от ЗГ за опазване на горските територии. Предвижда се служителите в ИАГ и в нейните структури, които заемат длъжности, за които се изисква лесовъдско образование, както и определените със заповед на изпълнителния директор на ИАГ да имат право да използват моторни превозни средства със специален режим на движение, както и да носят и използват за служебни цели служебно дълго и късо оръжие за охрана и лично късо нарезно оръжие. Също така се предвижда изискването за професионален опит на горските инспектори със средно лесовъдско образование да се намали от 3 години на една година.
Действащият закон не предвижда с какъв документ се транспортират недървесните горски продукти, които са предмет на стопанска дейност, както и коледните елхи. С разпоредбата на новия чл. 211а се създава ред за транспортиране на недървесните горски продукти, какъвто няма в действащата нормативна уредба и поради липсата на законово основание не е предвиден да бъде въведен чрез подзаконовите нормативни актове. Това ще гарантира възможността да бъде извършвана проверка относно законния произход на транспортираните недървесни горски продукти.
Предвид празнотата в закона със законопроекта се създава възможност да бъде търсена административнонаказателна отговорност от нарушителите при неспазване на тази разпоредба.
Законопроектът предвижда приходите от средства за компенсационно залесяване по отменения Закон за горите, действал до 9 април 2011 г., да постъпват в приход на държавните предприятия по чл. 163 и да се разходват за създаване на нови гори.
Законопроектът предвижда промяна и в § 12а от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за движението по пътищата с оглед предложението за допълване правомощията на служителите, осъществяващи функциите по опазване на горските територии.
В дискусията взеха участие народните представители Светослав Тончев, Четин Казак, Ивайло Тошев, Емил Радев и Искра Фидосова.
Акцентира се върху § 48, с който се изменя § 12а от ПЗР на Закона за движение по пътищата. Бяха отправени въпроси, защо не е разписан изрично кръга от длъжностните лицата, за които се иска въвеждането на използването на моторни превозни средства със специален режим на движение и какъв е аргумента да се иска това изменение. Комисията по правни въпроси се обедини около становището, че това предложение е не приемливо и не подкрепя това изключително разширяване на кръга – до всички длъжностни лица.
Беше отбелязано, че с § 29 се регламентира достъпа на велосипедисти в горските територии, като беше отправен и въпрос не е ли възможно да бъде вдигната забраната за достъп за кросови мотори и АТВ.
С предлаганото изменение в § 25, чл. 111, ал. 2 се създават предпоставки физически лица неправомерно да изсичат големи количества дървесина, повече от необходимото им за лични нужди, т.к. това не се контролира чрез вписване в публичния регистър тъй като за тях няма лицензионен режим по чл. 241 и това ще доведе до заобикалянето на закона. Препоръката на КПВ е този § да отпадне и да остане действащата разпоредба или текста да се прецизира по отношение на въвеждане на ограничение на количеството дървесина - не повече от 5 кубика годишно на едно физическо лице, което да се отчита писмено, както и заменянето на термина „добива” с „добива и заплаща”.
С § 26 и 30 се създават условия за неконкурентни и монополни отношения на държавните горски предприятия и техните клонове на пазара на услуги. Създават се предпоставки за ликвидиране на горското предприемачество и неравнопоставеност на държавата и частните структури. Необходимо е в чл. 116а да се разпишат извършваните дейности от държавните предприятия, ограничение в количеството ползвана дървесина, ред и процедура за отчитането й, както и въвеждането на контрол върху използването на добиваната дървесина.
С § 42 се предлага контрола по закона и подзаконовите актове по прилагането му, да бъде отнето от основните контролни органи по закона, като наказателните постановления за нарушения в горските територии – държавна собственост да бъдат издавани от оправомощени от министъра на земеделието и храните длъжностни лица. Предлаганата законодателна промяна създава сериозна опасност в кръга на оправомощените от министъра лица да бъдат включени и служители на държавните предприятия, държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства, а това би означавало смесване на контролни и стопански функции по закона в един и същ субект.
Съгласно разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от Закона за горите, наказателните постановления за нарушения по закона и подзаконовите актове по прилагането му в горските територии – държавна собственост се издават от регионалните дирекции по горите като структури на Изпълнителната агенция по горите, на които след извършената реформа в отрасъла бяха възложени контролните правомощия в горите, а с § 43 се предлага отпадането на това им правомощие, което е неприемливо.
В преходните и заключителните разпоредби към закона се предлагат изменения в Закона за лова и опазване на дивеча, като е дадено право в зависимост от биологичното развитие на дивеча, щетите, нанесени от него и епизоотичната обстановка министърът на земеделието и храните, по предложение на изпълнителния директор на ИАГ или изпълнителния директор на БАБХ и след съгласуване с министъра на околната среда и водите, да променя сроковете за ловуване.
Следва да се има предвид, че сроковете за ловуване на дивеч – обект на лов са изрично регламентирани в приложение § 3 към чл. 54, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча, поради което същите могат да бъдат променени единствено със съответни законодателни промени, а не със заповед на министъра, което е правно недопустимо - като и нецелесъобразно. Не подкрепяме възможност за ново удължаване на срока за ловуване и то с административен акт.
С оглед направените възражения, Комисията по правни въпроси изрази категорична неподкрепа относно § 42, 43 и 47, т. 1.
В проекта са предложени промени в режима за учредяване на право на строеж и сервитути за изграждане на национални обекти и обекти от републиканската пътна мрежа - § 8, относно чл. 54, ал. 4, § 9, относно чл. 55а, § 11, относно чл. 57, ал. 4, § 12, относно чл. 61, ал. 3, § 13, относно чл. 62а, § 14, относно чл. 63, ал. 5 и ал. 11 и § 18, относно чл. 73, ал. 1, т. 5 и ал. 5. Промените предвиждат във всички изброени случаи правото на строеж, съответно сервитутите, да се считат учредени с влизането в сила на подробния устройствен план и учредените права да са безвъзмездни.
Предлаганите промени не следва да бъдат подкрепени, тъй като е правно недопустимо и неприемливо възникването на вещни права по силата на влязъл в сила ПУП. В тази връзка в проекта следва да бъдат разграничени две хипотези.
В случай, че ПУП се отнася само за територии – държавна собственост, не е необходимо учредяване право на строеж, тъй като държавата ще строи в собствените си имоти.
Ако засегнатите имоти са частна или общинска собственост, влезлият в сила подробен устройствен план е основание за отчуждаване на съответните имоти, освен ако собствениците им учредят право на строеж на държавата, но държавата не може да придобива безвъзмездно права върху тях.
Следва да се има предвид също така, че правото на строеж е неприложимо за обектите от републиканската пътна мрежа, тъй като при тях във всички случаи следва да има отчуждаване съгласно чл. 207 от ЗУТ. Що се отнася до учредяването на сервитути, те възникват по силата на влязъл в сила ПУП, но след като се плати на собствениците еднократно обезщетение, т.е. отново разпоредбата за безвъзмездно учредяване на вещното право е неприложима.

След проведената дискусия и обсъждане, с 10 гласа „за”, 0 гласа „против” и 7 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 102–01–91, внесен от Министерски съвет на 30.12.2011 г.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ИСКРА ФИДОСОВА