Доклад на комисия

---

Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх. №: 253-03-14/07.02.2012 г.
ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 254–01–2, внесен от нар. пр. Четин Казак на 13.01.2012 г.

На свое заседание, проведено на 2 февруари 2012 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 254–01–2, внесен от нар. пр. Четин Казак на 13.01.2012 г.
На заседанието присъстваха: г-н Владислав Горанов – заместник-министър на финансите и представители на Министерски съвет – г-жа Лилия Борисова – секретар на Съвета за административна реформа и съветник в политическия кабинет на заместник министър-преседателя и министър на финансите; г-жа Галина Мариинска – началник на дирекция «Правна» и г-жа Клементина Попова – съветник в секретариата на Съвета за административна реформа.
Законопроектът беше представен от вносителя - народния представител Четин Казак.
Съгласно Конституцията Република България е република с парламентарно управление.
Конституционният законодател ясно е недвусмислено е установил характера и устройството на българската държава като парламентарна република, в която Народното събрание се явява конституиращ орган по отношение на органите на изпълнителната власт – Министерски съвет и министри. Тази конституционно установена субординация на изпълнителната власт по отношение на законодателния орган се потвърждава и от други конституционни текстове, предоставящи на Народното събрание изключителното правомощие да упражнява парламентарен контрол над изпълнителната власт (чл.62, ал. 1 и чл. 90 КРБ), както и правото да задължава министрите да се явяват на неговите заседания и да отговарят на поставените им въпроси (чл. 83, ал. 2 КРБ).
Поради тази причина е наложително законовото регламентиране на този въпрос с цел да се поставят ясни рамки на взаимодействието между двете власти и да се елиминират възможностите за колизия между осъществяването на възложените им от Конституцията функции.
С настоящия законопроект се предлага редовните заседания на Министерския съвет да се провеждат в дни и часове, които не съвпадат с тези на редовните пленарни заседания на Народното събрание.
В становището си Министерския съвет обръща внимание, че в Конституцията се урежда общата компетентност и правомощията на Министерски съвет, като висш орган на изпълнителната власт, като в нея не се предвижда Народното събрание да определи със закон организацията на работа на правителството.
В рамките на предвидените правомощия е и правото на Министерския съвет самостоятелно да определи организацията, която да осигури изпълнението на възложените му с Конституцията функции и отговорности. Министерският съвет е длъжен да съобрази своята дейност като колегиален орган с дейността на своите членове като еднолични органи със специална компетентност.
Народното събрание определя организацията на своята дейност чрез предвидения в чл. 73 от Конституцията правилник. В него се правен механизъм, който позволява взаимодействието на законодателната с изпълнителната власт – чл. 69, ал. 2, чл. 73, ал. 3, глава осма и др.
Конституционният съд в Решение № 9 от 2011 г. по к.д. № 7/2011 г. посочва: „Република България е правова държава и разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна от Основния закон установява един от принципите на държавното управление. Във всички случаи трите власти е необходимо да си взаимодействат и законодателят е длъжен да осигурява механизми за балансиране на взаимоотношенията между тях. Това взаимодействие обаче не може да бъде абсолютно. Трите власти взаимодействат помежду си и са проява на държавната власт. Те са равностойни, независими и се възпират една друга, като си взаимодействат.”
Предложеното от вносителя изискване по своя характер е за подзаконов нормативен акт, което е и направено с правилника за дейността на Министерски съвет.
Изложените към законопроекта мотиви не съответстват на Конституцията и не обосновават предложената в него забрана редовните заседания на Министерски съвет да не се провеждат във всички дни и часова на редовни пленарни заседания на Народното събрание.
По време на дискусията г-жа Екатерина Михайлова подчерта, че това не е нов проблем, но не това е начина за неговото решаване. Трябва е да има уважение между властите и когато е необходимо, при разглеждането и обсаждането на важни проблеми членовете на Министерски съвет да присъстват в пленарна зала.
След проведената дискусия и обсъждане, с 6 гласа „за”, 10 гласа „против” и 4 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 254–01–2, внесен от нар. пр. Четин Казак на 13.01.2012 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:

ИСКРА ФИДОСОВА