Доклад на комисия

---

Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх. №: 253-03-28/02.03.2012 г.
ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 254–01–13, внесен от нар. пр. Ивайло Тошев, Емил Радев и Даниела Миткова на 14.02.2012 г.

На свое заседание, проведено на 23 февруари 2012 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 254–01–13, внесен от нар. пр. Ивайло Тошев, Емил Радев и Даниела Миткова на 14.02.2012 г.

На заседанието присъстваха от министерство на правосъдието: г-жа Денница Вълкова – заместник министър и г-н Георги Данков – главен инспектор в Инспектората към министъра на правосъдието; от Камара на частните съдебни изпълнители – г-жа Валентина Иванова – председател и г-жа Елена Петкова – член на камарата.
Законопроектът беше представен от вносителя народния представител Емил Радев.
С приемането през 2007 година от Република България на нов Граждански процесуален кодекс се въвеждане правния институт на „заповедното производство”, който заработи с изключителна ефективност и практическа приложимост.
В началото на месец юни 2009 г. са предприети промени на Граждански процесуалния кодекс, касаещи и института на „заповедното производство”, като тези промени се оказаха лишени от житейска и правна логика.
Отпадна възможността заповедното производство да се осъществява по местоизпълнение на задължението, т.е. изрядните кредитори бяха вече лишени от възможността да получават заповеди за изпълнение от съдилищата по тяхното седалище, което е свързано със загуба на време и разходване на средства за пътуване до седалището на съда на длъжника, с цел реализиране на заповедната процедура.
С разпоредбата на чл.413 законодателят е установил режим на обжалване на заповедта за изпълнение, като предпоставките за издаването й са уредени по отрицателен начин в чл.411, ал.2 – чрез посочване на основанията, при чието наличие заповед не се издава, като първата от тях е – когато искането не отговаря на изискванията на чл.410. Заявителят може да поиска издаването на заповед за изпълнение на вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районен съд, а съгласно чл.104, т.4 във вр. с чл.103 това са исковете по граждански и търговски дела с цена на иска под 25 000,00 лв. Следователно, в случаите, когато е налице вземане за сума над 25 000,00 лв., производството по чл.410 е недопустимо. В практиката зачестяват случаи, когато съдилищата издават заповеди за изпълнение по чл.410 за размери на вземанията над 25 000,00 лв. Получава издаден недопустим съдебен акт - заповед за изпълнение по чл.410 за размер на вземането над 25 000,00 лв. Оказва се, че длъжникът срещу когото е издадена недопустимата заповед за изпълнение няма форма на защита чрез обжалване на този порочен съдебен акт, поради което се предлага да предвиди такава възможност за длъжника чрез изменението в чл. 413, ал.1.
Разпоредбата на чл. 455 урежда начина на изплащане на суми постъпили за погасяването задължението на длъжника, но в нея не е предвиден срок за превеждане на постъпилите суми от сметката на съдебния – изпълнител по сметките на взискателя или присъединените кредитори. Поради факта, че всички участници в съдебно изпълнителното производство са обвързани със срокове на изпълнение на определени процесуални действия, включително и за съдебния изпълнител са предвидени срокове за извършване на определени процесуални действия, се предлага в едноседмичен срок съдебният изпълнител да превежда постъпилите суми от длъжника на взискателя и на присъединените кредитори. Липсата на срок за изпълнение на това действие от страна на съдебния изпълнител създава неудобства за другите участници в изпълнителното производство – взискател, присъединени кредитори и длъжник, както и предпоставки за злоупотреба с права от страна на съдебния изпълнител.
Предлаганите промени в чл. 487 гарантират публичността на обявяваните продажби от съдебни изпълнители, водещи до улесняване купувачите на търгове относно набавяне на информация за обявени публични продажби и премахване на евентуални корупционни практики при съдебните изпълнители.
Реформата, с която през 2005 г. се въвежда смесеният модел на принудително изпълнение има за цел постигането на бърз, прозрачен и ефективен изпълнителен процес, но наред с положителните резултати от реформата са налице и някои слабости, в това число и относно таксите и разноските, събирани от съдебните изпълнители. В първоначалната редакция на чл. 83 от Закона за частните съдебни изпълнители е бил предвиден праг на пропорционалните такси. С промяната през 2007 г. отпада минималния и максималния размер на таксата по чл. 83. Така въведеното изменение дава възможност за неограничено начисляване на такси в хода на изпълнението. Анализът на статистическата информация показва, че след 2007 г. темповете на нарастване на събираните такси от частните и държавните съдебни изпълнители са по-бързи от темповете, с които нарастват събраните суми по изпълнителни листове. Практиката показва, че в някои случаи начисляваните пропорционални такси достигат до повече от половината от размера на дълга, а в отделни случаи и дори го надвишават, обстоятелство, което не би могло да се предвиди от длъжника към момента, в който задължението му е установено в годен изпълнителен титул. За отстраняване на това противоречие се предлага промяна в чл. 83 и въвеждане на максимален размер на пропорционалните такси по изпълнението. Предложеното решение за заварените случаи е диференцирано в зависимост от това дали таксите вече са внесени - от една страна за да се отчете фактът, че таксите са получени добросъвестно, а от друга страна - като своеобразна подкрепа за спазването на тарифата и предотвратяването на нелоялната конкуренция между частните съдебни изпълнители, част от които, с цел да привлекат повече взискатели, не събират авансово такси.
Предвидено е с цел да не се ощетява длъжника при добросъвестно поведение да не се събират такси върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение.
Предлага се при определяне на сумата на материалния интерес върху която се начислява пропорционална такса от частните съдебни изпълнители да не се включва адвокатското възнаграждение, като по този допълнително да се натоварват финансово участниците в изпълнителното производство.
За уеднаквяване на режима на частните и държавните съдебни изпълнители се предлагат и съответни промени Гражданския процесуален кодекс.
В становището на министерство на правосъдието, а също и в заседанието на комисията г-жа Деница Вълкова изказа принципната подкрепа към законопроекта и заяви, че по отделните параграфи има конкретни бележки.
Според Камарата на частните съдебни изпълнители внесеният законопроект не е съгласуван с тях и с други държавни институции, имащи отношение към предлаганите промени. Същият е необоснован, внесен при липсата на каквато и да било икономическа и финансова обосновка на предложените промени и анализ на последиците от тях и засяга интересите на фиска.
В дискусията взеха участие народните представители Христо Бисеров, Мая Манолова, Четин Казак, Светослав Тончев, Юлиана Колева, Искра Фидосова и Янаки Стоилов.
Поставиха се на обсъждане редица въпроси, между които защо се предлага горна граница на пропорционалните такси и не е ли по-удачно да се намалят авансовите такси или да се промени тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители.
Изказа се опасение, че предвидената в § 3 възможност за промяна на подсъдността в заповедното производство - по седалището на длъжника или по местоизпълнението, ще доведе до концентрирането на повечето от тези производства в Софийския градски съд, поради което се предложи прецизиране на § 3 между първо и второ гласуване.
За стимулиране на длъжниците да погасяват задълженията си в срока за доброволно изпълнение се предлага да не се събира такса, като е необходимо между първо и второ гласуване да се уточни коя такса не се събира – обикновени или пропорционални такси.
От името на вносителите г-н Радев подчерта, че внесените промени целят преодоляване на неравнопоставеността между държавните и частните съдебни изпълнители, т.к. в тарифата за държавни такси, които събират съдилищата по Гражданския процесуален кодекс в чл. 53, ал. 2 е предвидено, че върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такса не се събира, същото се предлага в § 7 т. 1 и в Закона за частните съдебни изпълнители.
Предлага се и създаването на нова ал. 4 в чл. 83 от Закона за частните съдебни изпълнители – при определянето на материалния интерес да не се включва адвокатското възнаграждение, т.к. с нарастването на материалния интерес се увеличава и събираната такса, което от своя страна води до финансово натоварване на длъжниците.
В изложението се г-н Радев акцентира, че при промяна на Закона за частните съдебни изпълнители (обн., ДВ, бр. 31 от 2007 г.) предвиденият максимален размер на пропорционалните такси е отпаднал без мотиви между първо и второ гласуване на законопроекта, което от своя страна т.е. създава възможност за неограничено начисляване на такси в хода на изпълнението, но от друга страна не е допустимо начисляваните пропорционални такси достигат до повече от половината от размера на дълга, а в отделни случаи и дори го надвишават. Изрично подчерта, че съдебните изпълнители, когато съществува разлика между задължението и цената на имота, събират такса и върху разликата. Тази възможност е предвидена в забележката към т. 20 тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители и предложи тя да се отмени, и изрично да се разпишат в закона разпоредби, уреждащи параметри на тарифата за таксите, за да не се стига до злоупотреби от страна на съдебните изпълнители.
Несправедливо е за дадено задължение, начисляваните пропорционални такси при опис на движими и недвижими имущества, включително на налични ценни книжа да надвишават многократно размера на дълга.
В тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност съществува максимален праг на събираните пропорционални такси, което се предлага да се приложи и в тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители и тарифата за държавни такси, които събират съдилищата по Гражданския процесуален кодекс.
Единодушно беше подкрепен § 6 от законопроекта, който гарантира публичността на гражданите за обявените продажби, но се постави принципния въпрос, по какъв начин частния съдебен изпълнител ще има достъп до официалния интернет сайт на районния съд по место изпълнението, за да може да публикува обявление за продан на имот.
Относно § 4 (чл.413) и предложената възможност за длъжника да оспорва заповедта за изпълнение в случаите, когато са нарушени изискванията на чл.410 от Гражданския процесуален кодекс, Комисията по правни въпроси се обедини около становището, че е излишна и трябва да отпадне от законопроекта.
Длъжникът разполага с много по – просто и ефективно средство за защита – възражението по чл.414. Съгласно чл.415, когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. Последицата е, че се открива нормално състезателно исково производство. Когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение.
Освен това съгласно чл.414, ал.1 обосноваване на възражението не се изисква. То се подава по образец, утвърден с наредба на министъра на правосъдието. Докато евентуалната жалба ще трябва да бъде обоснована, както и да се спазят определени реквизити.
Бяха отправени въпроси към членовете на Камарата на частните съдебни изпълнители има ли образувани дисциплинарни дела и какви санкции са наложени. Оказа се, че за периода 2006 – 2010 г. има 16 производства с наложени дисциплинарни наказания – 1 лишаване от права за 8 месеца, а другите мъмрене или порицание и глоба от хиляда до 5 хиляди лева.
Изказаха се становища, че законопроекта засяга наболели проблеми в обществото, относно действията на частни съдебни изпълнители при образуването и воденето на изпълнителни дела.
Членовете на Комисията по правни въпроси се обединиха около становището, че съществуват освен тези проблеми и други, като например, дисциплинарната отговорност на частните съдебни изпълнители е ограничена, неизяснена и пречи на справедливото реализиране на изпълнителното производство, предвиденото в чл. 81 от Закона за частните съдебни изпълнители изплащане от бюджета на съответните окръжни съдилища на авансови такси по изпълнението на вземане за издръжка, за предаване на дете, както и на вземане на работник по трудово правоотношение, които водят до неравнопоставеност между държавни и частни съдебни изпълнители.
В края на дискусията г-н Георги Данков – главен инспектор в Инспектората към министъра на правосъдието също изказа принципната си подкрепа към законопроекта, като в него се засягат част от проблемите, които се генерират във времето във връзка с текстовете на действащия Граждански процесуален кодекс и Закона за частните съдебни изпълнители, които могат да бъдат решени и към приложените текстове могат да се приобщят и други, които да доразвият заложената теза.
Той изложи статистика относно реално събрани суми от частни и държавни съдебни изпълнители – 2006 г. - първото полугодие на 2011 г.
През 2010 г. от частните съдебни изпълнители събрани суми по изпълнителни листове и лихви – приблизително 428 млн. лева; такси, допълнителни разноски и приети други разходи – 78 392 984 лв.; процент на събраните такси и разноски отнесен към събрани суми по изпълнителни листове и лихви - 16,4 % .
През 2010 г. от държавните съдебни изпълнители събрани суми по изпълнителни листове и лихви – приблизително 64 196 292 млн. лева; такси, допълнителни разноски и приети други разходи – 7 139 555 лв.; процент на събраните такси и разноски отнесен към събрани суми по изпълнителни листове и лихви - 11,1 % .
Поставиха се въпроси, дали Инспектората е сезиран за нарушения от страна на частните съдебни изпълнители и поемал ли е инициатива за образуване на дисциплинарни производства; не е ли направило впечатление прилагането на т. 20 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (обн., ДВ, бр. 35 от 2006 г.), че за извършване на опис на движими и недвижими имущества, включително на налични ценни книжа, се събира такса в размер 1,5 на сто върху сумата, за която се иска изпълнението и защо не се е стигнало до промяната й.
В отговор на въпросите г-н Данков изтъкна, че е много нисък процента за удовлетворяване на исканията за образуване на дисциплинарни дела от дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители, както и че се подавани констатации относно прилагането на т. 20 от тарифата, но не е имало развитие по въпроса.
В заключение от името на вносителите г-н Радев изтъкна, че решаването на изложените проблеми е сложно, необходимо е да се намери баланс за защита интересите на длъжниците, кредиторите и съдебните изпълнители, за относно допуснатите в законопроекта правно-технически проблеми те ще бъдат отстранени между първо и второ гласуване, като се съобразят с всички бележки и изказани становища.

След проведената дискусия и обсъждане, с 16 гласа „за” и 6 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 254–01–13, внесен от нар. пр. Ивайло Тошев, Емил Радев и Даниела Миткова на 14.02.2012 г.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:

ИСКРА ФИДОСОВА