Доклад на комисия

---

Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх. №: 253-03-35/26.03.2012 г.
ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 202–01–14, внесен от Министерски съвет на 06.03.2012 г.

На свое заседание, проведено на 15 март 2012 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 202–01–14, внесен от Министерски съвет на 06.03.2012 г.

На заседанието присъстваха представители на Министерство на вътрешните работи: г-н Веселин Вучков – заместник-министър, г-н Илия Пулов - директор на дирекция „Международно оперативно сътрудничество”, г-жа Светла Захариева – началник сектор в Главна дирекция „Охранителна Полиция”, г-н Николай Нанков – началник отдел „Нормотворческа дейност” в дирекция „Правно нормативна дейност”, г-жа Кристина Лазарова и г-жа Весела Рачева – главни юрисконсулти в същата дирекция и г-н Борислав Хлебаров – дирекция „Координация на борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз”; г-н Любомир Крилчев – експерт при Омбудсмана на Република България, адв. Маргарита Илиева – заместник-председател на Български Хелзински комитет и адв. Йонко Грозев от „Център за либерални стратегии”.

Законопроектът беше представен от името на вносителя от г-н Веселин Вучков.
С него се извършват две групи промени.
Първата промяна е свързана със структурната реформа на МВР, предприета през есента на 2009 г., като неотложните мерки включваха възстановяването на ГДБОП като автономно структурно звено в министерството, както и елиминирането на дублирани функции между ДАНС и МВР. Промените през 2011 г. предвиждаха сливане на две от главните дирекции („Криминална полиция” и „Досъдебно производство” и интегриране на две звена от сходна сфера на дейност – „Пожарна безопасност” и „Гражданска защита” - в обща главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”.
Със законопроекта се предвижда завършване на структурната реформа чрез допълнителна интеграция на две от главните дирекции – „Криминална полиция” и „Охранителна полиция” - в нова Главна дирекция „Национална полиция”, като се цели по-добра координация. Новата Главна дирекция „Национална полиция” ще основава дейността си върху две основни дейности: дейност на криминалната полиция, която по силата на закона и Наказателно-процесуалния кодекс е призвана да събира доказателства за целите на наказателното производство и дейност на охранителната полиция, чиято приоритетна задача е опазването на обществения ред и засилена превантивна работа. Предлаганата структурна реформа е в синхрон и с промените в наказателните закони и особено в Наказателно-процесуалния кодекс от май 2010 г., когато всички полицейски органи добиха правомощия да извършват процесуално-следствени действия и да събират доказателства за наказателния процес.
За първи път в по-новата история ръководството на МВР разсекрети щатната численост на ведомството в началото на 2010 г.и по този начин се осигури необходимата прозрачност на системата и провеждането на дебати в професионалната и неправителствената общност. Последователността на реформите през последните две години позволи да се редуцира началническият състав в министерството, както и да се изпълнят задачите на административната реформа, доколкото реално заетите работещи служители в МВР през последните две години са с 3000 по-малко.
Втората група промени в закона отчита наложителния императив от въвеждането на стандарта „абсолютна необходимост” при използването на оръжие, физическа сила и помощни средства от полицейските органи. Целта на предложените норми е да се гарантира, че полицейските органи ще упражняват своите правомощия своевременно и при необходимата активност, за да осигурят ефективното противодействие на конкретни престъпни прояви, осигуряването на обществения ред и т. н. , но тези правомощия да отчитат съществуването на стандарти, установени в международни правни актове с всепризнато значение, които въвеждат прагове пред употребата на оръжие.
Факт са поредица от критични доклади именно по тази тема във връзка със състоянието на постмониторинг, установено след присъединяването към Съвета на Европа през 1992 г. Най-големият и влиятелен юрисдикционен орган в целия свят - Съдът по правата на човека в Страсбург - постанови повече от 30 решения с осъдителен диспозитив, в които се съдържа приоритетната критика за непроменена правна уредба. Критики са отправени и от Държавния департамент на САЩ, както и от авторитетни неправителствени организации с дейност в България и в чужбина. Поради тази причина се предлагат и настоящите промени.
Промяната на правната уредба не би била достатъчна, за да се ограничат проявите на превишени полицейски правомощия. Допълнителните мерки са: качествена предварителна и последваща подготовка на полицейските служители; структуриране на ефективен и независим орган за разследване на твърдения за превишени правомощия; своевременни вътрешноведомствени проверки при твърдения за превишени правомощия; възпиращи санкции за нарушителите.
Законопроектът включва и други промени, чиято цел е усъвършенстване действието на някои от правните норми или въвеждането на нови функции за част от дирекциите.
Г-жа Илиева от „Български Хелзински комитет” изказа безрезервната подкрепа към законопроекта, което не е често срещано явление, особено когато законопроект се внася от правителството. Министерството на вътрешните работи е показало безпрецедентната воля на държавата да се съобрази с Европейския съд по правата на човека, че порока е в законодателството, водещо до генериране на полицейско насилие и до смърт на много хора. Участвали са в изработването на законопроекта и са убедени, че текстовете адекватно адресират потребността от промяна на законодателството, така както е формулирано в множество осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека. От една година водят кампания за промяна на закона в посоката, в която е извършена в момента която се ползва от изключителна обществена подкрепа и ако законопроектът бъде приет в този му вид, Народното събрание и правителството ще се ползват от значило общественото одобрение. В случай, че законопроектът не бъде подкрепен активно ще работят и ще алармират обществеността и това ще бъде и сериозен негатив.
В дискусията се постави въпроса използвания термин в законопроекта „абсолютна необходимост” при използването на оръжие, физическа сила и помощни средства от полицейските органи внася ли необходимата яснота, намерена ли е необходимата формулировка и няма ли да се създаде проблем при прилагането на закона.
В отговор г-н Вучков подчерта, че изискванията за използването на оръжие, физическа сила и помощни средства от полицейските органи, само когато е абсолютно необходимо и те да са пропорционални, са ключови изисквания, предвидени в Европейската конвенция за правата на човека. Предлаганият стандарт „абсолютна необходимост” намира приложение в разписаните текстове на законопроекта и е необходимо предложените промени да се разглеждат комплексно с действащите разпоредби на закона. Ако се разглежда отделно понятието „когато е абсолютно необходимо” то ще изглежда неясно, но тълкувайки го в контекста на закона не може да се стигне до объркване или противоположно тълкуване от органите, прилагащи тези разпоредби.

След проведената дискусия и обсъждане, с 18 гласа „за” и 3 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 202–01–14, внесен от Министерски съвет на 06.03.2012 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ИСКРА ФИДОСОВА