Доклад на комисия

---

Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх. № 253-03-45/09.04.2012 г.

Относно: Законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 254-01-42, внесен от н.пр. Михаил Миков на 19.03.2012 г. и № 254-01-47, внесен от н.пр. Анастас Анастасов и група народни представители на 28.03.2012 г.

На свое заседание, проведено на 5.04.2012 г. Комисията по правни въпроси обсъди законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
На заседанието присъстваха г-жа Велина Тодорова и г-жа Деница Вълкова, заместник-министри на Министерството на правосъдието; Николай Георгиев-прокурор, завеждащ отдел „Информация, анализ и методическо ръководство„ във Върховна касационна прокуратура; г-н Гроздан Илиев-заместник-председател на Върховния касационен съд;г-жа Нина Чимова - държавен експерт в Дирекция „Правно-нормативна дейност” и г-жа Кристина Лазарова-главен юрисконсулт в Дирекция „Правно-нормативна дейност” в Министерство на вътрешните работи.
На заседанието присъстваха и родители на пострадали деца-Мария и Валентин Димитрови, Трифон Трифонов, Султанка Статева, Нели Петрова, Ангел Борисов.
Н.пр. г-н Анастас Анастасов представи законопроект № 254-01-47, внесен от него и група народни представители на 28.03.2012 г.
Г-н Анастасов изтъкна, че проектът на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс е продиктуван от необходимостта наказателното законодателство, свързано с пътните инциденти, да бъде максимално адекватно на реалната пътна обстановка и сериозните последици /както в имуществен, така и в неимуществен план/ при причиняване на тежки пътно-транспортни произшествия. Независимо от обстоятелството, че през последните две години е регистриран спад на смъртните случаи и броя на ранените при ПТП-резултат от целенасочената политика на МВР за действия по превенция и контрол на пътя, ние открояваме и тревожна тенденция –все по-често пешеходци, голяма част от тях и деца, да намират смъртта си именно на пътя, като пълноправни участници в движението. Броят на убитите на пешеходна пътека се увеличава тревожно. Предложените промени са съобразени с очакванията на родители и близки на загинали у нас и на обществото като цяло. Цели се засилване на превенцията и налагане на наказания на извършителите, адекватно на тежестта на извършеното от тях. Г-н Анастасов изказа благодарност на институциите за изразената подкрепа на внесените промени - Министерство на вътрешните работи, Министерство на правосъдието, като заяви, че между първо и второ гласуване ще бъдат съобразени правно-техническите препоръки на ВКП. Г-н Анастасов подчерта ,че са използвани два способа-на завишаване на наказанията за тежките състави при причиняване на ПТП, а също така и въвеждане на нови квалифициращи обстоятелства-завишаване наказателната отговорност при ПТП, причинено от неправоспособен возач или при ПТП, извършено на пешеходна пътека. Г-н Анастасов подчерта, че внесените промени в НК , налагат и промени в НПК, а именно-засягане приложното поле на института „ решаване дела със споразумение”, като с допълнение в разпоредбата на чл.381,ал.2 се предлага да не се допуска споразумение не само в изрично посочените случаи, но и за всяко друго престъпление, с което е причинена смърт, като по този начин се избягва възможността за смекчаване на наказателната репресия спрямо лицата, извършили деяние с такъв тежък резултат, на база на така допустимите и сключвани към този момент споразумения. Предлага се и промяна в разпоредбата на чл.68 от НПК относно мярката за процесуална принуда-забрана за напускане пределите на Република България, като се предвижда прокурорът да може да налага тази забрана освен за тежко умишлено престъпление и за друго престъпление, с което е причинена смърт.
Г-жа Деница Вълкова, зам.министър на Министерство на правосъдието заяви, че подкрепят по принцип съображенията, изложени в мотивите към законопроекта, както и самите изменения и допълнения.
Г-н Николай Георгиев от ВКП също изрази подкрепа от името на Върховна касационна прокуратура , като изтъкна , че въвеждането на по-сериозна репресия е адекватна мярка по отношение на случващото се по пътищата. Избраните способи-на разширяване обхвата на квалифициращите обстоятелства и на завишаване на наказателната отговорност, следва да бъдат подкрепени. Направените писмени бележки са от правно-техническо естество.
Г-н Гроздан Илиев-зам.председател на ВКС също изрази от името на своята институция подкрепа за законопроекта, който е израз на решителност за справяне с този вид престъпления. Изрази становище, че санкциите са достатъчно завишени и новите квалифициращи състави ще допринесат за по-адекватно наказание. Г-н Илиев заяви, че няма принципни възражения по отношение стесняване на приложното поле на института на споразумението, на ретроспективно припомни и какви са били и причините за неговото налагане-постигане на бързина в наказателния процес и избягване на осъдителни присъди от Съда по правата на човека за нарушаване на разумния срок. Г-н Илиев изрази опасение, че изключването на споразумението във всички случаи на непредпазливо извършени престъпления, завършили със смърт, отново ще доведе до забава при решаването им, подчерта сложността на експертизите и необходимостта да се изготвят по няколко такива. Изказа съображение, че прокуратурата е могла да изготви методически указания, които по-адекватно да ориентират прокурорите в материята на споразуменията, по които съдът не е страна.
Г-жа Нина Чимова, държавен експерт от Министерство на вътрешните работи изрази подкрепа от името на ведомството.
В дискусията по законопроекта взеха участие народните представители Михаил Миков, Четин Казак, Янаки Стоилов, Димитър Лазаров, Юлиана Колева, Искра Фидосова.
Г-н Михаил Миков заяви, че ще гласува „ въздържал се”. Заяви, че наказателното законодателство дава възможност за популистки реакции и капацитет и че предложените промени няма да доведат до очаквания резултат. Посочи, че статистиката очертава превишената скорост като основна причина за ПТП и че въвеждането на такъв квалифициращ признак ще е много по-добра законодателна реакция, включително и при причиняване на смърт или тежка телесна повреда на пешеходна пътека. Г-н Миков даде пример с въвеждане на мъртъв текст в НК, в отговор на обществените очаквания, породени от причинена смърт на много лица на автобусна спирка преди около 40 години в гр.Хасково. Тогава законодателят е въвел евентуален умисъл при ПТП. Г-н Миков изрази виждането си, че споразумението е взаимствано от англо-саксонската система и е чуждо на нашата доктрина, въведено е в отговор на намаления капацитет на прокуратурата и следствието да събират годни доказателства в разумен срок. Г-н Миков изрази готовност при второ гласуване да подкрепи текстовете, които въвеждат минимум и завишават наказанията и категорично изключи подкрепа за въвеждане изменения в чл.68 от НПК-като текст, който противоречи на европейския принцип за свободно движение на хора, както и на съдебно решение, което е наложило отмяната на тази мярка в 41 НС.
Г-н Янаки Стоилов заяви, че институтът на споразумението е един от големите проблеми на наказателното ни правораздаване. Проблем е отпадане на възможността пострадалите да се конституират като граждански ищци и частни обвинители още във фазата на досъдебното производство. Изрази виждането си, че е възможно да се обмисли хипотезата, в която пострадалите да преценяват дали да има споразумение, за да отпадне съмнението, че всичко се върши зад гърба им.Освен да се удовлетвори болката на родителите, следва да се мисли и за по-добрата регулация в бъдеще.
Н.пр. г-н Димитър Лазаров заяви, че подкрепя законопроекта и че е наясно, че той има за задача да коригира съдебната практика, която възмущава близките, чрез завишаване на наказанията.Г-н Лазаров припомни, че при съкратеното производство се признават факти, докато при споразумението се признава и вина и че съдът е автономен да не го одобри, ако в делото липсват доказателства за вина. Нужен е баланс, който от една страна да позволи по-бързо правораздаване, а от друга да отговори на обществените очаквания.
Н.пр. Юлиана Колева изрази подкрепата си законопроекта, но изрази опасения, че и в бъдеще можем да бъдем свидетели на неудовлетворителни присъди. Припомни, че години наред съдиите са налагали ефективни присъди при ПТП със смъртен резултат и че причината за законодателна намеса е именно изкривената съдебна практика в последно време, правоприлагането.
Н.пр. Четин Казак заяви, че ветрилото, в което се разполага наказателната репресия следва законодателно да се скъси, да се притвори. Проблемите, с които се ангажираме, са проблеми на съдебната практика. След като Върховният касационен съд, по пътя на тълкуването и уеднаквяване на практиката не може да се справи, следва да се намеси законодателят.Смята, че начините за справяне със ситуацията са два: или въвеждане на съгласие на пострадалите за прилагане на споразумение или въвеждане на минимум, под който да не може да се налага наказание, несвързано с ефективно лишаване от свобода.
Н.пр.Калина Крумова приведе примери с конкретни присъди за наложени несправедливо ниски наказания за причинена смърт при ПТП и изрази становище, че наказателната практика по тези дела не удовлетворява обществото.
От името на родителите на пострадали деца, отношение взе г-н Борисов. Той съобщи, че при проведената кръгла маса е изведено виждането, че превишената скорост също следва да се въведе като квалифициращ признак. Заяви, че като родители разбират, че споразумението е способ да се достигне по-бързо до резултат. Не могат да бъдат съгласни с циничността на ситуацията-да получат по пощата известие, че делото е приключило със споразумение и че участието на пострадалите и правото им на вето е решение на проблема.
Г-н Трифон Трифонов, родител, също изрази подкрепа за законопроекта и изрази становище, че споразумението в тези случаи следва да отпадне.Най-скъпото благо е човешкият живот и поради това следва да се завишат и долната и горна граница при престъпления, завършили със смъртен резултат.

Народните представители се обединиха във виждането си между първо и второ гласуване да съобразят изразените становища , да обсъдят възможността за въвеждане на ново квалифициращо обстоятелство-превишената скорост, както и да излъчат работна група, която да направи окончателната редакция на предлаганите изменения и допълнения.

Н.пр. г-н Михаил Миков представи законопроект № 254-01-42, внесен от него на 19.03.2012 г. Г-н Миков се позова на проект на Директива на Европейския парламент и на Съвета на Европа за обезпечаване и конфискация на облаги от престъпна дейност в Европейския съюз.
Направените от него предложения за пълна или частична конфискация са свързани с модерни престъпления, най-вече патент на организираната престъпност. Изброи състави на убийство по поръчение на престъпна група, отвличане, продажба или държане на акцизни стоки без бандерол, изпиране на пари, използване не по предназначение на средствата от европейските фондове, в големи размери и особено тежък случай, организиране и ръководене на престъпна група, производство, преработване и разпространение на наркотици, устройване на хазартни игри не по установения ред. Г-н Миков подчерта виждането си , че следва да се разшири приложното поле на конфискацията като вид наказание по смисъла на чл.37, ал.1, т.3 и чл.44 от Наказателния кодекс. Според статистиката се наблюдава спадащ процент на наложено наказание конфискация и тревожна тенденция прокуратурата да не ползва в пълен обем дадените и в тази насока правомощия.
От името на Върховния касационен съд отношение взе г-н Гроздан Илиев-Зам.председател. ВКС се отнася с резерва с оглед решаващите мотиви на законопроекта. Подчерта двата вида конфискация и изрази предпочитание за гражданската конфискация, която държи сметка на произхода на средствата, за разлика от наказателната конфискация, която по същество е гражданска смърт.
От името на Върховна касационна прокуратура г-н Николай Георгиев, прокурор, сподели направената от г-н Миков оценка и заяви подкрепа по принцип. Съобщи че е изготвено указание за прокурорите във връзка с финансовата оценка на конфискуваното имущество.
В разискванията взеха участие народните представители Димитър Лазаров и Юлияна Колева.
Н.пр. Димитър Лазаров заяви, че не подкрепя законопроекта и изложи своето виждане за широко ползване на гражданската конфискация, при която се изследва начина на придобиване на имуществото и се търси несъответствие в законните доходи.
Н.пр. Юлиана Колева също изрази своето виждане да не подкрепи законопроекта с мотива, че наказателната конфискация засяга и други лица-членове на семейството , поради което не следва да се разширява приложното поле на този вид наказание.



След проведеното обсъждане и гласуване:
1. С 16 гласа „за”, 0 гласа „против” и 1 глас „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 254-01-47, внесен от н.пр. Анастас Анастасов и група народни представители, внесен на 28.03.2012 г;
2. Със 7 гласа „за”, 0 гласа „против” и 8 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 254-01-42, внесен от н. пр. Михаил Миков на 19.03.2012 г.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:


ИСКРА ФИДОСОВА