Доклад на комисия

---

Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх. №: 253-03-51/08.05.2012 г.
ОТНОСНО: Законопроект за изменение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 254–01–28, внесен от нар. пр. Христо Бисеров на 06.03.2012 г.

На свое заседание, проведено на 27 април 2012 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроект за изменение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 254–01–28, внесен от нар. пр. Христо Бисеров на 06.03.2012 г.

Законопроектът беше представен от вносителя – народния представител Христо Бисеров.
Същият е последица от Решение № 1 от 1 март 2012 г. по конституционно дело № 10 от 2011 г., образувано по искане на Омбудсмана на Републиката, с което Конституционният съд обяви за противоконституционен чл. 189, ал. 13 от Закона за движението по пътищата с пълно единодушие .
Отмененият текст гласеше, че "не подлежат на обжалване наказателни постановления и електронни фишове, с които е наложена глоба до 50 лв. включително.
Аналогично стои и въпросът с нормата на чл. 96, ал. 3 от Закона за лова и опазване на дивеча, съгласно която не подлежат на обжалване наказателните постановления, с които е наложена глоба до 100 лв. и/или е постановено отнемане в полза на държавата на вещи, чиято стойност е до 100 лв., или обезщетението за причинени щети е на същата стойност, както и лишаване от правото на лов за срок от една година.
С оглед конституционното решение, разпоредбата следва да бъде отменена.
В мотивите си Конституционния съд е изтъкнал, че наказателните постановления не са административни актове, а предвид естеството си представляват правораздавателни актове, макар че се издават от административен орган и в тях се определят административни наказания. Административното наказване има за предмет налагане на административно наказание, както и на съпровождащи го други вторични санкции във връзка с разрешаване на правен спор при следване на определено състезателно производство.
В правовата държава, когато става въпрос за правораздавателна дейност, достъпът до съд трябва да бъде винаги открит (Решение № 6 от 2008 г. по к.д. № 5 от 2008 г.). Правораздаването е дейност, която Конституцията предоставя на съдилищата и не може тя да бъде осъществявана без участието на съд. Ограничението да се обжалват наказателни постановления и така да се допусне осъществяване на правораздаване, без да е гарантирана възможност за достъп до съд, противоречи на чл. 119 от Конституцията.
Въобще санкционирането с наказателни постановления и издаваните въз основа на тях актове е правораздаване и елиминирането на достъпа до съд, който окончателно да се произнесе по него, влиза в противоречие с принципа на правовата държава. Той е предизвикателство и срещу разделението на властите, доколкото освобождава от съдебен контрол изпълнителната власт по въпроси, които засягат правата на гражданите. В тази връзка специално трябва да се наблегне, че правораздаването е свързано с възможност за съдебно обжалване. Щом дадена дейност притежава белезите на правораздаване, то защитата, която законът е длъжен да предостави на гражданите, не е достатъчно да се ограничи до обжалване пред административен орган, с административна защита.
За да се допусне елиминиране или редуциране на съдържанието на основни права или на тяхното упражняване по съображения за целесъобразност е недопустимо, защото нарушава принципа за правовата държава (чл. 4, ал. 1 от Конституцията) и внася промени в баланса между изпълнителната и съдебната власт (чл. 8 от Конституцията), без да има някаква опора в основния закон.
Аналогично стои и въпросът с нормите на чл.239, ал.3 и 4 от Закона за устройство на територията. Отнемането на правото на физически лица да обжалват наказателни постановления за налагане на глоби до 100 лв. включително и на юридически лица и еднолични търговци да обжалват наказателни постановления за имуществени санкции до 5000 лв. включително, e в противоречие с Конституцията, поради което тези разпоредби следва да бъдат отменени.
Г-жа Екатерина Михайлова изрази подкрепата си към законопроекта и се обърна към министъра на правосъдието да възложи да се направи преглед на цялото законодателство и да се види къде са въведени хипотези на необжалваемост, да се предложи решение.
Г-жа Искра Фидосова отбеляза, че приемайки мотивите на Конституционния съд по конституционно дело, Народното събрание ще следва да извърши законодателни промени в огромна част от действащите към момента нормативни актове. В този смисъл е целесъобразно в настоящия момент да се обсъди въпроса доколко оправдано и от гледна точка на законодателна техника правилно е промените в действащото законодателство да се извършват с множество отделни законопроекти, какъвто е в конкретния случай внесения от н.пр. Христо Бисеров ЗИД на Закона за горите, а не с един общ законопроект, в който да бъдат направени промени във всички нормативни актове, изискващи законодателна промяна.

След проведената дискусия и обсъждане, единодушно с 20 гласа „за”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 254–01–28, внесен от нар. пр. Христо Бисеров на 06.03.2012 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:

ИСКРА ФИДОСОВА