Становище на комисия

---

С Т А Н О В И Щ Е
Вх. №: 253-03-53/10.05.2012 г.
Относно: Проект за решение за създаване на Временна парламентарна комисия за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с действия и инициативи на длъжностни лица от органи на изпълнителната власт, както и на граждани, при и по повод помилване, опрощаване на несъбираеми държавни вземания, и даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него през периода 2002 – януари 2012 г., № 254–02-69, внесен от Яне Янев и група народни представители на 24.04.2012 г.


На свое заседание проведено на 10 май 2012 г., Комисията по правни въпроси обсъди внесения проект за решение за създаване на Временна парламентарна комисия за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с действия и инициативи на длъжностни лица от органи на изпълнителната власт, както и на граждани, при и по повод помилване, опрощаване на несъбираеми държавни вземания, и даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него през периода 2002 – януари 2012 г., № 254–02-69, внесен от Яне Янев и група народни представители на 24.04.2012 г.

Проектът за решение беше представен от вносителя – народният представител Кристияна Петрова.
Конституционният съд със свое Решение № 6 от 11 април 2012 обяви за противоконституционно Решението на Народното събрание от 15 февруари 2012 за създаване на Временна парламентарна комисия за проучване на нормативните основания, фактите и обстоятелствата при помилване, опрощаване на несъбираеми държавни вземания и даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него през периода 22 януари 2002 – 22 януари 2012 г.
В мотивите си КС е изложил, че парламентът е възложил на комисията задачи за проучване, в които се визират действия на президента и вицепрезидента на републиката, което представлява парламентарен контрол върху действията на държавния глава, а това е конституционно не допусимо.
Народните представители уважават и в дейността си се съобразяват с решенията на Конституционния съд и в частност с посоченото решение. В същото време отбелязват, че въпросите за помилванията, опрощаванията и българското гражданство обективно съставляват обществен интерес, който намира своето отражение в общественото мнение. Безспорна е необходимостта от осветляване дейността на държавните органи по посочените теми. В този смисъл обявяването на решението на НС за противоконституционно не закрива обществения диалог .
Решението на Конституционния съд счита за противоречащи на Конституцията такива проучвания на Народното събрание, които имат смисъла на парламентарен контрол върху действията на държавния глава. Но издаването на президентския указ за помилване, за опрощаване или за българско гражданство е само един от елементите на съответната процедура (разбира се, най-висшият и най-същественият елемент). Той не изчерпва процедурата и като съдържание, и като законова рамка, и като фактически действия, и като ангажирани лица. Тази процедура започва далеч преди указа и продължава след него. Така например съгласно чл.34 от Закона за българското гражданство министърът на правосъдието е този, който предлага на президента да издаде или да откаже да издаде указ за придобиване, възстановяване, освобождаване или лишаване от българско гражданство, както и за отмяна на натурализация. Издаването на указ за опрощаването на несъбираеми държавни вземания предпоставя мотивираното мнение на министъра на финансите и на общинския съвет, без което не може да се издаде указ. За да се стигне до тези предложения на министрите има редица други процедурни стъпки, в които участват органи на изпълнителната власт, служби на администрацията и длъжностни лица. Президентът издава указа по своя воля и по своя преценка, но тази преценка по необходимост стъпва върху фактически данни и ангажирани становища, подадени му от редица други органи и лица. Всички те са част от системата на изпълнителната власт и изпълняват функции в процедурите именно в това си качество. Народното събрание е в правото си да контролира тяхната дейност, както и следва от решението на КС, вкл. и чрез механизма на временните парламентарни комисии. Както е посочено в решението на КС, Народното събрание „би могло да избира временни парламентарни комисии в обсега на своите правомощия и по-специално да се занимава с действията на изпълнителната власт, на министър-председателя и министрите, които са станали инициатори на съответните производства, които завършват с издаването на укази на президента на Република България, приподписали са указите и по този начин са го валидирали или пък е трябвало да уредят правните последици от тяхното издаване.”
В горния смисъл Народното събрание трябва да създаде нова временна комисия, която да проучи всички действия и обстоятелства по трите типа производства, предшестващи и последващи президентския указ, без да засяга правомощията на държавния глава.
В този смисъл предлаганата нова временна комисия може и трябва да представи на пленарната зала аргументирано становище дали са необходими законодателни промени. Крайната цел на проучването е Народното събрание да реши необходими ли са промени в законодателната уредба на помилванията, опрощаванията на несъбираеми държавни вземания и промените в българското гражданство. Няма пречка чрез закон да се определи процедура, с която да се реализира помилването. Няма пречка с изменение в законодателството да се въведе задължително обнародване в Държавен вестник на тези укази; аргументите в подкрепа на обнародването се основават на разбирането за правна симетрия. Доколкото съдебният процес и постановените присъди са публични, би следвало указите за помилване на свой ред също да бъдат публични. Със закон може да бъде уреден и режимът на правните последици от упражненото помилване. КС не забранява да се кодифицират отношенията, които касаят действията на всички органи и лица, свързани с помилването, с изключение на президента. Придобиването и отнемането на гражданството не е разгледано изрично и подробно от КС. Тази материя се урежда от Закона за българското гражданство, където са указани както условията, така и редът за тези действия. Безспорно в правомощията на парламента е да изменя този закон, стига да не засяга функциите на държавния глава. И накрая, Народното събрание е в правото си да създаде единна нормативна уредба на ниво закон, който да третира опрощаването на несъбираеми държавни вземания при горните ограничения.
Анализът на необходимостта от изменения в нормативната база и техният принципен характер е работа на временната комисия. За да бъде този анализ пълноценен и аргументиран, е необходимо комисията да проучи обстоятелствата по производствата, както е указано в текста на проекта за решение, и ако е необходимо да анализира нормативната база и практиката в България отпреди проучвания период и в ЕС. Тъй като една значителна част от документацията на временната комисия, създадена с решение на Народното събрание от 15 февруари, е релевантна към работата на предлаганата нова комисия, е целесъобразно тя да се възползва от нея, като я обработва за целите, изложени дотук, и в строго съответствие с ограниченията, постановени от КС.

След проведената дискусия и обсъждане, с 12 гласа „за”, 4 гласа „против” и 3 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание следния проект на решение:



Проект!


РЕШЕНИЕ

за създаване на Временна парламентарна комисия за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с действия и инициативи на длъжностни лица от органи на изпълнителната власт, при и по повод помилване, опрощаване на несъбираеми държавни вземания, и даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него през периода
2002 – януари 2012 г.

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 и 3 и чл. 80 от Конституцията на Република България и чл. 34 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

1. Създава Временна парламентарна комисия за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с действия и инициативи на длъжностни лица от органи на изпълнителната власт, при и по повод помилване, опрощаване на несъбираеми държавни вземания, и даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него през периода 2002 – януари 2012.
2. В изпълнение на правомощията си по предходната точка временната парламентарна комисия да извърши следните действия:
а) да проучи действията на лица от изпълнителната власт, инициирали производства, които са завършили с издаването на укази на президента на Република България за помилване, опрощаване на несъбираеми държавни вземания и даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него през посочения период;
б) да установи мотивите, нормативните основания и обстоятелствата, при които са инициирани действията на изпълнителната власт по съответните производства по предходния пункт;
в) да направи съпоставка с практиката в Република България отпреди периода на проучване, както и с нормативната уредба и практиката в други страни от Европейския съюз;
г) в изпълнение на горното на основание чл. 80 от Конституцията да изиска становища, документи, писмени и устни сведения от всички органи и длъжностни лица и от отделни граждани, които имат информация по предмета на проучването, както и да извърши всички други необходими действия за обективно проучване;
д) да изготви доклад, който да съдържа резултатите и изводите от проучването, както и предложения за решение на Народното събрание във връзка с установеното, в т.ч. да впише в доклада необходими ли са законодателни промени.
3. Архивът на създадената с Решение на Народното събрание от 15 февруари 2012 г. Временна парламентарна комисия за проучване на нормативните основания, фактите и обстоятелствата при помилване, опрощаване на несъбираеми държавни вземания и даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него през периода 22 януари 2002 – 22 януари 2012 г. (обн. ДВ бр.15 от 2012 г., отм. с решение № 6 на Конституционния съд от 11 април 2012 г. по конституционно дело № 3/2012 г.) се предоставя на комисията по т.1.
4. Временната парламентарна комисия се състои от 13 народни представители, излъчени на пропорционален принцип – 6 от Парламентарната група на ПП ГЕРБ, 2 от Парламентарната група на Коалиция за България, 2 от Парламентарната група на Движението за права и свободи, 1 от Парламентарната група „Синята коалиция“, 1 от Парламентарната група на партия „АТАКА“ и 1 независим.
5. Избира състав на Временната парламентарна комисия, както следва:
...................................................

6. Избира ръководство на Временната парламентарна комисия, както следва:
Председател: ...................................,
Двама заместник-председатели:
...............................................
.................................................

7. Временната парламентарна комисия се избира за срок от три месеца.


ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:

ТОДОР ДИМИТРОВ