Доклад на комисия

---

Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх. № 253-03-61/05.06.2012 г.
ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 202–01–17, внесен от Министерски съвет на 27.03.2012 г.

На свое заседание, проведено на 31 май 2012 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 202–01–17, внесен от Министерски съвет на 27.03.2012 г.

На заседанието присъстваха представители на министерство на регионалното развитие и благоустройството и министерство на околната среда и водите.
Законопроектът беше представен от името на вносителя от г-н Добромир Симидчиев - зам.-министър регионалното развитие и благоустройството.
Със Законопроекта се цели определяне на ясни правила за собствеността върху водната инфраструктура, да се засили отговорността на държавата при осигуряване на достъп до питейна вода за населението и да се повиши ефективността на В и К операторите чрез икономия от мащаба при предоставяне на В и К услугите при социална поносимост на цената.
С предлаганите изменения се реформира отрасъла „Водоснабдяване и канализация”, като очакванията са: подобряване на качеството, обхвата и устойчивостта на предоставяните В и К услуги за потребителите в дългосрочен план; регулиране на обществените отношения, свързани с планиране изграждането, управлението и оперирането на В и К системите и съоръженията; оптимизация на работата във В и К дружествата; подобряване качеството и ефективността на предоставяните В и К услуги в съответствие с европейските практики и защита на обществения интерес чрез предвиждане на ясна регламентация на В и К услуги като дейности от обществен интерес.
Предвижда се границите на обособената територия, обслужвана от съответния В и К оператор, да съвпадат с границите на административно-териториалната единица област. С оглед на това отпада и необходимостта от определяне от страна на министъра на регионалното развитие и благоустройството на тези граници, съответно обнародването на това решение в „Държавен вестник". Всичко това ще позволи повишаване на ефективността, гарантиране на еднакво качество и цена на услугата на всички жители в съответната област.
Предлага се възлагането на дейностите по чл. 198о, ал. 1 да се извършва чрез сключване на договор между асоциация по В и К и В и К оператор, действащ на съответната обособена територия към датата на влизане в сила на закона. В случаите, когато към тази дата на обособената територия има повече от един действащ В и К оператор, се дава възможност посоченият договор да бъде сключен с холдингово дружество, обединяващо действащите на съответната обособена територия В и К оператори или В и К оператор – дружество, образувано в съответствие с глава шестнадесета, раздел II от Търговския закон.
Предвижда се представител на общината в асоциацията по ВиК да бъде единствено кметът на общината, като отпада възможността за определяне от страна на общинския съвет на друг такъв представител, което е с оглед ясно определяне на отговорността при вземане на решенията от асоциацията по В и К.
С направените предложения се предвижда кандидатите за издаване на разрешително за изземване на наносни отложения да посочат още в заявлението си системите или съоръженията, чрез които ще се реализира използването на повърхностен воден обект за изземване на наносни отложения.
Законопроектът предвижда въвеждане на такса за разполагане на системи или съоръжения, чрез които ще се реализира използването на повърхностен воден обект за изземване на наносни отложения от река Дунав. С приемането на направените предложения на законодателно ниво ще се постигне точно отразяване на дейността по издаване на разрешителни за изземване на наносни отложения от повърхностен воден обект, както и съгласуване и разрешаване разполагането за тази дейност на системи и съоръжения в българския участък на река Дунав, както и ще се регламентира част от дейността на ИА „ППД” - да съгласува и разрешава разполагането на системи и съоръжения за изземване на наносни отложения в българския участък на река Дунав, за което ще бъде събирана такса.
Законопроектът цели да се осигури контрол на техническото състояние и безопасност на всички язовири в страната с цел опазване на живота и здравето на населението, минимализиране на рисковете за икономиката и опазване на имуществото, интегриране на политиките и координиране на действията на ведомствата, осъществяващи държавната политика в областта на водите, защитата при бедствия и различните отрасли на водния сектор.
Предвижда се в срок 3 месеца от влизането в сила на закона общините да уведомят съответните областни управители за избран от тях оператор, който да извършва дейностите по стопанисването, поддръжката и експлоатацията на язовирите – публична общинска собственост, или за стартирана процедура за избор на оператор. След изтичането на този срок областните управители са длъжни да обобщят и изпратят на министъра на земеделието и храните получената от общините информация. В двумесечен срок от получаване на информацията се предвижда Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието и храните да възложи на определен от него оператор стопанисването, поддръжката и експлоатацията на всички язовири – публична общинска собственост, за които не е посочен оператор или не е получена информация за стартирана процедура за избор на нов оператор.
Предлага се създаване и поддържане на единен регистър за всички съоръжения във водния сектор – държавна и общинска собственост, който да съдържа данни за техническото състояние и параметри на хидротехническите съоръжения.
Въвеждат се административнонаказателни мерки при неосигуряване на изискванията за техническа годност и безопасна експлоатация на язовирите.
В хода на дискусията бяха поставени редица въпроси, засягащи преразпределянето на собствеността между държавата и общините, като се акцентира, че текстовете се нуждаят от прецизиране, за да не се натовари държавата със собственост от местно значение за сметка на качеството и ефикасността на управлението на обектите.
В законопроекта се предвижда всички водовземни съоръжения за питейно-битово водоснабдяване, а също и водоснабдителни системи и съоръжения, чрез които се доставя питейна вода от точката на отнемане до съответната граница, посочена в проекта, да станат публична държавна собственост, което поставя въпроса за конституционносъобразността. Подобно преразпределение на собствеността между държавата и общините засяга съществуваща вече публична общинска собственост, определена със закон като такава и по същество представлява безвъзмездно отчуждаване на публична общинска собственост в полза на държавата, което отново поставя въпроса за съответствието на тези изменения с разпоредбите на чл. 17, ал. 5 от Конституцията относно изискването за предварително и равностойно обезщетение. Освен това съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗОС имотите и вещите – публична общинска собственост, не могат да се отчуждават и да се прехвърлят в собственост на трети лица.
Изказа се и становище, че предлаганият срок в преходните и заключителните разпоредби на законопроекта, в който кметовете и областните управители трябва да извършат актуване на съответните съоръжения е недостатъчен.
С предлаганите промени се цели окрупняване на обособените територии, като те ще съвпадат с границите на областта. Премахва се възможността за промяна на броя или границите на обособените територии. Тъй като на една обособена територия ще може да има само един ВиК оператор, по същество тази промяна е насочена към премахване на ВиК дружествата-общинска собственост, обслужващи само съответната община. Тази материя обаче не е разработена подробно в законопроекта и не е развит юридическия механизъм, чрез който общинските дружества „преливат дейността си” в регионалните оператори. Съдържат се само две не особено ясни разпоредби, от които може да се направи извода, че вариантите са създаване на холдингово дружество, или чрез вливане или сливане на общинското с регионалното ВиК дружество при условията и по реда Търговския закон. Всяка една от тези възможности изисква решение на общинския съвет, което от своя страна поставя въпроса - може ли със закон принудително да се накара общината да си закрие дружеството и дали това е в съответствие с разпоредбите на чл. 17 и на чл. 19 от Конституцията.
Акцентира се, се предвидената промяна на сервитутните граници при изграждането на тръбопроводи и водопроводи и намерението размерът на тези граници да бъде увеличен ще наложи необосновани ограничения на собствениците на имотите.
Прехвърлянето на контрола върху язовирите на един контролиращ орган би довело до невъзможност за осъществяване на по-неефективен контрол в сравнение с този, осъществяван на местно ниво.

След проведената дискусия и обсъждане, с 13 гласа „за”, 0 гласа „против” и 8 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 202–01–17, внесен от Министерски съвет на 27.03.2012 г.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:

ИСКРА ФИДОСОВА