Становище на комисия

---

С Т А Н О В И Щ Е


ОТНОСНО: ДОКЛАД НА ОГРАНИЧЕНАТА МИСИЯ НА ОССЕ/СДИЧП ЗА НАБЛЮДЕНИЕ НА „ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ И МЕСТНИТЕ ИЗБОРИ - 23 И 30 ОКТОМВРИ 2011 Г.”


С прието от Народното събрание на 3 февруари 2012 г. и обнародвано в ДВ бр. 13 от 2012 г., решение във връзка с разискванията по питането на народните представители Георги Пирински, Янаки Стоилов и Мая Манолова към министъра на външните работи Николай Младенов относно предложения по доклада на ограничената мисия на ОССЕ/СДИЧП за наблюдение на „Президентските и местните избори – 23 и 30 октомври 2011 г.“, Комисията по правни въпроси има задължение в срок до три месеца да подготви предложения, с които да отговори на препоръките в доклада.

Текстовете на Изборния кодекс (ИК) бяха обсъждани задълбочено, като неговите разпоредби бяха съобразени с международните стандарти в областта на изборното законодателство.
Като цяло, в Изборния кодекс бяха отразени основните принципи, залегнали в Кодекса за добрите практики по изборните въпроси, приет от Венецианската комисия през 2002 г., за всеобщо, равно, свободно, тайно и пряко избирателно право, както и за провеждането на изборите на редовни интервали. Изборният кодекс е съобразен и с препоръките, отправени към България в докладите на GRECO (Група държави срещу корупцията) и ОССЕ/СДИЧП за оценка на изборите. Неговите разпоредби са в съответствие с Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, както и с Директива 94/80/ЕО за определяне на условията и реда за упражняване на правото да избират и да бъдат избирани в общински избори от гражданите на Съюза, пребиваващи в държава-членка, на която не са граждани и Директива 93/109/ЕО за определяне на условията и реда за упражняване на правото да избират и да бъдат избирани в избори за Европейски парламент от граждани на Съюза, пребиваващи в държава-членка, на която не са граждани.
В своето Съвместно становище от 21.06.2011 г., ОССЕ/СДИЧП и Венецианската комисия подчертаха, че Изборният кодекс осигурява солидна правна база за провеждането на демократични избори. Дадена му е добра оценка, като е подчертано, че той е достатъчно изчерпателен и покрива в подробности правилата и процедурите, уреждащи всички етапи на изборния процес за всички видове избори. Посочва се, че в Изборния кодекс за пръв път са взети предвид препоръките от различни международни организации и наблюдатели и огромна част от тях са отразени в неговите разпоредби.
Тази предварителна оценка на ИК съвпада с констатациите и изводите за проведените избори на 23 и 30 октомври 2011 г. Тези констатации са в две посоки: 1) Изборният кодекс съдържа принципи и правила, съобразени с изборните стандарти и позитивни практики, които биха могли да търпят развитие и усъвършенстване не като принципни положения, а единствено по отношение на отделни детайли; 2) появилите се слабости по време на изборния процес имат преди всичко организационно-технически характер и държавните органи, политическите партии и всички участници в процеса трябва да работят за преодоляването им.
Следва да се отбележи, че констатациите в доклада на наблюдателите от Ad – hoc комитета на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) за президентските избори в България на 23 и 30 октомври 2011 г. съвпадат с констатациите в доклада на ограничената мисия на ОССЕ/СДИЧП за наблюдение на „Президентските и местните избори – 23 и 30 октомври 2011 г.“

На свое заседание, проведено на 4 май 2012 г. Комисията по правни въпроси обсъди препоръките от Доклада на ограничената мисия на ОССЕ/СДИЧП за наблюдение на „президентските и местните избори - 23 и 30 октомври 2011 г.”.
Представители на опозицията не изразиха, нито представиха позиция по конкретните препоръки от доклада. Беше представено становище по цитирания доклад само от парламентарната група на ПП ГЕРБ.
В началото на заседанието, преди започване на разискванията на препоръките по доклада се обсъди процедурата, по която ще протече същото. Взе се решение да се изготви становище от името на комисията, което да съдържа в себе си изразените мнения и позиции от членовете на Комисията по правни въпроси, представители на различни политически партии, без да се гласува конкретно решение, тъй като в съгласно приетото от Народното събрание решение, Комисията по правни въпроси следва да подготви предложения, с които да бъде отговорено на препоръките в доклада на ограничената мисия на ОССЕ/СДИЧП за наблюдение на „Президентските и местните избори – 23 и 30 октомври 2011 г.“

На заседанието присъстваха г-н Николай Младенов – министър на външните работи, г-жа Антоанета Цонева и г-н Асен Генов от Института за развитие на публичната среда, които взеха активно участие в обсъждането на препоръките по доклада.
Министър Младенов запозна в резюме членовете на Комисията по правни въпроси с доклада на Министерство на външните работи относно доклада на ОССЕ/БДИПЧ за произведените президентски и местни избори.
Изтъкна, че министерство на външните работи е изпратило писмо до широк кръг от институции за бележки и мнения по препоръките в доклада.
Подчерта, че част от препоръките са свързани по-скоро с практически проблеми, отколкото със законодателното регламентиране на изборния процес.
Други от препоръките пък са в противоречие с конституционните норми на Република България и приемането им би означавало промяна на основния закон.
Третата част от препоръките са свързани със законодателни промени в различна степен.
В своето изложение обърна внимание на някои от препоръките, които според министерство на външните работи са от особено значение.
Акцентира, че към ЦИК като постоянно действащ орган, който в рамките на своя 5 годишен мандат организира произвеждането на всички видове избори, следва да се създаде постоянно действаща администрация, тъй като в следващите години в страната ни ще има освен частичните избори и ежегодни редовни избори.
Следва да се приемат законодателни промени, които да осигурят постоянен щатен състав служители, материално-техническа база и независим бюджет за изборната администрация, както и осигуряването на прозрачност при вземането на решения.
С оглед на прозрачността на финансирането на изборите и за да се намали риска от злоупотреба направи предложение да се предоставят правомощия на Сметната палата да проверява тези декларации, както и минималният размер на дарението, което трябва да се съпътства с декларация за произход, да бъде намалено до една минимална работна заплата.
Cъгласно ИК - чл. 37, ал. 4, министърът на външните работи или оправомощен от него заместник-министър предлага по един член във всяка СИК извън страната. Участието на работещите в министерство на външните работи в СИК е неспецифична дейност за тях и ще се създаде база данни на имащите опит като членове на СИК, за да се продължи тяхното обучение.
След продължилото 5 часа обсъждане на доклада, по отношение на конкретните препоръки, формулирани в доклада на ограничената мисия на ОССЕ/СДИЧП се оформи следното становище:


По препоръка № 1 – „Докато от една страна създаването на ЦИК с петгодишен мандат за администриране на всички видове избори е стъпка, която трябва да бъде приветствана, може да се помисли за осигуряването на постоянен щатен състав и независим бюджет за ЦИК. Това би допринесло за изграждането на капацитет и институционална памет и би дало възможност на ЦИК да разработва и предлага необходимите подобрения и изменения значително време преди изборите.”

Изборният кодекс предвиди, че ЦИК е мандатен орган, чийто мандат е 5 години. Това означава, че действащата в момента ЦИК ще организира и предстоящите през 2013 г. избори за народни представители. В ИК няма ограничения относно момента, от който следва да започне подготовката на изборите. ЦИК може да направи това в достатъчно ранен момент, така че да е в състояние добре и спокойно да организира едни законосъобразни и честни избори.
Предложение за създаването на постоянна изборна администрация, в която да няма превес на една или друга партия за всичките видове избори, за да се гарантира честност на изборите, беше обсъждано по време на изготвянето на проект за Изборен кодекс, като същото отпадна по настояване на част от опозицията (БСП).
Подготвя се предложение от ПГ на ПП ГЕРБ за законодателна промяна ЦИК да бъде юридическо лице със самостоятелен бюджет и да се подпомага от постоянна администрация.
Тази администрация ще е част от държавната администрация, като назначаването, правомощията и израстването в ранг ще бъдат по Закона за държавния служител.
Това е гаранция за нейната независимост и че няма да се политизира от политическите сили, като за нея ще важат всички изисквания, които се отнасят за всички държавни служители в Република България и ще бъдат назначавани след конкурс.
Същата ще бъде ангажирана с работа по подготовка на изборния процес, произвеждане на избори и обявяване на изборните резултати.
Осигуряването на постоянен щатен състав служители, материално-техническа база и независим бюджет за издръжка би допринесло за подобряване капацитета на изборната администрация и изисква съответни промени в Изборния кодекс, каквито вече се подготвят.


По препоръка № 2 - „Изборният кодекс следва да предвиди включването на лица, предложени от опозиционни партии на ръководни длъжности по всички равнища на изборната администрация, за да се ограничат опасенията за политическа пристрастност.”

Следва да се отбележи, че тази препоръка е изпълнена в Изборния кодекс.
Възприет е еднакъв принцип за формиране на органите, произвеждащи изборите – ЦИК, РИК, ОИК и СИК. Създава се една централна избирателна комисия за всички видове избори с мандат 5 години, което е в съответствие и с препоръка № 7 от окончателния доклад на ОССЕ/СДИЧП за оценка на изборите от 2009г. Препоръка № 8 от окончателния доклад на ОССЕ/СДИЧП за оценка на изборите от 2009 г. е намерила своето систематично място в чл. 15 от Изборния кодекс, в който е предвидено избирателните комисии да се състоят от председател, заместник-председатели, секретар и членове и да се представляват от своя председател, а в отделни случаи - от определен с решение на съответната комисия заместник-председател, секретар или член, като представителите на една партия или коалиция от партии не могат да имат мнозинство в една и съща избирателна комисия. Председателят и секретарят не могат да бъдат от една и съща партия или коалиция от партии. Тази разпоредба е една от гаранциите, че опозиционните партии ще имат свои представители в ръководството на комисиите.
Наред с това чл. 35, ал. 3 ИК изисква при определяне на състава и ръководствата на СИК в изборния район да се спазва съотношението между партиите и коалициите от партии, представени в ЦИК. Това е още една гаранция, че за представителите на опозиционните партии има гарантирано с ИК място в ръководствата на СИК. Аналогична разпоредба има и за СИК извън страната – чл. 38, ал. 2 ИК.
На базата на свободния мандат, членовете на ЦИК изпълняват задачите си като независим орган и подготвят и провеждат честни избори, както изисква чл. 3 от Допълнителния протокол към КЗПЧОС. Изискване на Венецианската комисия е избирателните комисии да са неутрални и независими органи (Кодекса за добрите изборни практики).
Съгласно чл. 34, ал. 1 от Изборния кодекс районната или общинската избирателна комисия ще назначава секционните избирателни комисии за всяка избирателна секция, както и подвижните секционни избирателни комисии при гласуване с подвижни избирателни урни. При кмета на съответната община се провеждат консултации, като парламентарно представените партии и коалиции от партии и партиите и коалициите от партии, които имат членове на Европейския парламент, но не са парламентарно представени, като представят документите, изчерпателно изброени в ал. 2 и 3. Разписана е и подробно процедурата за определяне и назначаване състава на секционните избирателни комисии.
С нарочно решение ЦИК утвърди методиката, към която общинските избирателни комисии са длъжни да се придържат при определяне на състава и ръководството на секционните избирателни комисии за изборите за президент и вицепрезидент на републиката и изборите за общински съветници и кметове на 23 октомври 2011 г., което гарантира, че при определянето на състава и ръководствата на секционните избирателни комисии в рамките на изборния район ще се запази съотношението между партиите и коалициите от партии, представени в Централната избирателна комисия.
По-активното включване в националните избори на българските граждани, живеещи извън територията на страната, наложи въвеждане на подробни правила за формирането на съответните изборни органи извън страната, както и за усъвършенстване на правилата за гласуване в чужбина – чл. 37 от кодекса.


По препоръка № 3 – „Сесиите на избирателните комисии от всички равнища следва да са открити за обществеността през целия изборен период. В Изборния кодекс следва изрично да се предвиди, че упълномощени представители на участниците в изборите, национални и международни наблюдатели и представители на медиите имат право да присъстват на сесиите на избирателните комисии.”

Действащата в момента нормативна уредба и установилата се практика осигурява в добра степен прозрачността в работата на комисиите. ЦИК традиционно има поне двама говорители, които са в непрекъснат контакт с медиите и ги осведомяват за взетите от комисията решения чрез редовни брифинги и многобройни интервюта. Комисиите на по-ниско ниво също имат установена практика за предоставяне на информация на средствата за масово осведомяване. Наред с това разпоредбата на чл. 20, ал. 7 от ИК изрично се предвижда, че на заседанията на РИК и ОИК може да присъства по един застъпник на всяка партия, коалиция от партии или инициативен комитет. Изказаните от него становища, мнения и възражения се записват в протокола.
В чл. 26, ал. 1, т. 26 от ИК е разписано изрично в правомощията на ЦИК да определя условията и реда за участие на наблюдатели не по-късно от 50 дни преди изборния ден и им издава удостоверения.
Въпрос на вътрешна организация на ЦИК, която със свои вътрешни правила да определи процедурата, при която наблюдателите да имат право да присъстват на сесиите на избирателните комисии, така че да не се затруднява тяхната работа.
Пропуск на ЦИК е, че не са публикували протоколите от провежданите заседания.
Това вече е коригирано от тях и от 26 март 2012 г. те се публикуват на страницата на ЦИК, какъвто текст и в момента съществува в Изборния кодекс - чл. 26, ал. 1, т. 22. (Макар че в други закони не е възприет този подход, няма пречка и можем да го разпишем с изричен текст за публикуване на протокола.)
Застъпниците на кандидатите могат пряко да наблюдават работата на СИК в изборния ден. Съгласно §5, т.10 от ДР на Изборния кодекс при произвеждане едновременно на два или повече вида избори кандидатите, включени в една кандидатска листа, включително кандидатите за кметове, издигнати от една и съща партия или коалиция от партии, могат да бъдат представлявани общо от двама застъпници в една избирателна секция в изборния ден за всички произвеждани избори, като в изборното помещение може да присъства само един застъпник. Застъпникът има право да подпомага кандидата в избирателната кампания и да представлява неговите интереси пред избирателните комисии и държавните органи.
За прозрачността на изборния процес допринася и участието на наблюдатели.
В § 1, т. 18 има легална дефиниция за „наблюдатели”, а в чл. 26, ал. 1, т. 26 ЦИК определя условията и реда за участие на наблюдатели не по-късно от 50 дни преди изборния ден и им издава удостоверения. Те имат право да присъстват в изборното помещение при откриване на изборния ден и през целия ден и при установяване на резултатите от гласуването.


По препоръка № 4 – „В Изборния кодекс следва ясно да се посочи, че когато избирателна комисия не може да приеме решение поради непостигане на изискуемото мнозинство от две трети, това неприемане се счита за отхвърляне на проекторешението, а не „отказ“ за вземане на решение. Отхвърлянето следва да се публикува и да подлежи на обжалване по реда приложим за приетите решения.”

Мнозинството от две трети е въведено като гаранция, че една партия или коалиция няма да може да налага решенията на комисията. Така тази разпоредба гарантира интересите на опозиционните партии. Понякога обаче изискването за мнозинство от 2/3 може да затрудни работата на комисията. Затова в чл. 20, ал. 2, изречение второ е предвидено, че когато за приемане на решение липсва необходимото мнозинство, се смята, че е налице отказ. Би могло да се помисли дали не е по-правилно да се приеме, че ако едно предложение не е събрало нужното мнозинство, то е отхвърлено. Що се касае до втората част от препоръката, следва да се отбележи, че и при сега действащата уредба наличието на „отказ“ се оформя като писмено решение, което се обявява по съответния ред и подлежи на обжалване по общите правила за обжалване на решенията на избирателните комисии. Въпреки това, няма пречка да се разпише още веднъж в ИК, че отхвърляне на проекторешението се публикува и подлежи на обжалване по реда приложим за приетите решения.


По препоръка № 5 – „Както беше препоръчано през 2009 г., може да се помисли за преразглеждане на процеса за регистрация на избирателите чрез цялостен преглед, за да се решат въпросите, свързани с големия брой гласоподаватели в избирателните списъци спрямо общия брой на населението. Необходимо е да се изяснят отговорностите на съответните институции, които работят по поддържането и актуализирането на избирателните списъци.”

По въпроса за предварителната регистрация на гласоподавателите може да се мисли в перспектива и постепенно след създаването на електронно правителство, каквото няма в момента. Считаме, че е необходимо да съсредоточим нашите усилия в областта на актуализирането на данните, извлечени от националния регистър на населението, поддържан от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” към Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
Избирателната активност на изборите в Република България по принцип не е висока и ако предвидим предварителна регистрация, това ще доведе още веднъж до нейното намаляване.


По препоръка № 6 – „На лица, които се идентифицират като принадлежащи към малцинства, следва да се разреши използването на майчин език в предизборната кампания, за да се насърчава ефективното им участие в обществените дела. Може да се помисли за издаване на информация за гласоподавателите и други официални изборни материали на езици на малцинствата, което би направило изборния процес по-разбираем за всички общности.”

Агитацията в предизборния период има за цел участие в политическия живот на страната и заемане на позиции в органите на власт и управление. Агитацията трябва да достигне до и да бъде разбираема за всички граждани, за да могат да изградят своя позиция, която да споделят, коментират и дискутират с други граждани. При агитацията се споделят виждания за управлението на държавата и обществото и колкото по-открити са те, толкова по-голямо е доверието на гражданите към политическите субекти. Кампанията е отворена към всички избиратели. Провеждането на агитация на езика на малцинство, който не е разбираем за другите граждани, може само да доведе до формиране на недоверие между отделните общности в страната. Наред с това биха възникнали процеси на обособояване, затваряне, капсулиране и дори автосегрегиране на цели общности в отделни територии, което противоречи на всички разбирания за принципите и ценностите на развитие на Европейския съюз и на държавите-членки. Провеждането на агитация на малцинствен език дискредитира и усилията за постигане на интегрираност на обществото. Не съществуват обективни основания за провеждане на агитация на друг език освен на официалния, тъй като в нашата страна са създадени всички условия за изучаването му. Съгласно чл. 53 от Конституцията обучението до 16 години е задължително, като съгласно чл. 36, ал. 2 гражданите наред със задължителното изучаване на български език могат по желание да изучават и майчин език, но това не е основание за изолиране на тези граждани от обществото. Агитация на друг език при предизборни дейности, освен на официалния, не следва да се допусне, защото това би означавало да се допусне такава агитация и по дейности в рамките на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Да не говорим, че такова допускане трябва да се направи и при общественото обсъждане на проекти на закони, стратегически документи и т.н.


По препоръка № 7 – „Правната уредба на медиите следва да гарантира редакторска свобода за отразяване на кампанията, особено за обществените електронни медии. Освен това тя следва да вменява на всички електронни медии задължение за честно, балансирано и обективно отразяване в новините и актуалните предавания в съответствие с добрите международни практики. Може да се помисли за въвеждане на ясни указания за това какво представлява безпристрастното отразяване на кандидати и политически партии в новинарските програми, за да бъдат защитени журналистите от външен натиск.”

В ИК има разписан ясен и подробен регламент за БНТ, БНР и регионалните им центрове по отношение участието на кандидатите в различните форми на предизборна кампания – диспути, хроники, клипове и др. Всички участници са поставени при равни условия. Принципът на равнопоставеност е въведен и при отразяване на предизборната кампания от другите електронни медии, извън БНТ и БНР (чл. 148, ал. 1 ИК) .
Кандидатите и партиите, коалициите от партии и инициативните комитети, регистрирали кандидати, имат право на еднакъв достъп до източниците на информация, която им е необходима за целите на предизборната кампания (чл. 129). Защитено е правото на отговор на кандидатите или на лице, което представлява партията, коалицията от партии или инициативния комитет (чл. 131 и сл.), както и правото на жалба при нарушаване на правилата на предизборната кампания от доставчиците на медийни услуги (чл. 149, ал. 1 ИК). Наред с подробните разпоредби на ИК, приложение намират и разпоредбите на Закона за радиото и телевизията.
По силата на този закон Съветът за електронни медии осъществява надзор върху дейността на доставчиците на медийни услуги за спазването на закона, отразяването на изборите на държавни органи и органи на местното самоуправление и на принципите - гарантиране на правото на свободно изразяване на мнение; гарантиране на правото на информация; запазване на тайната на източника на информация; защита на личната неприкосновеност на гражданите; недопускане на предавания, внушаващи нетърпимост между гражданите; недопускане на предавания, които противоречат на добрите нрави, особено ако съдържат порнография, възхваляват или оневиняват жестокост или насилие или подбуждат към ненавист въз основа на расов, полов, религиозен или национален признак; гарантиране на правото на отговор в програмите. В заключение може да се каже, че както ИК, така и Законът за радиото и телевизията съдържат достатъчно гаранции за свободно, честно, балансирано и безпристрастно отразяване на предизборната кампания.
В ИК е разписан много подробно регламент за участието на кандидатите в различните форми на предизборна кампания, но въпреки това можем да надградим приетия текст, като се приеме промяна в Закона за радиото и телевизията и други закони, и вменим задължение на медиите да оповестяват незабавно, публично договорите с всички участници в изборния процес – политически партии, коалиции от партии и независими кандидати. По този начин ще се създаде гаранция за спазването на предвидените правила от всички участници при едни и същи условия.


По препоръка № 8 – „Може да се помисли за удължаване на срока за обжалване на решения, с които се отказва регистрация на политически партии, коалиции, инициативни комитети и кандидати, от един на три дни. Всички жалби трябва да бъдат окончателно решени значително време преди изборния ден. Заличаването на кандидати също трябва да се решава значително време преди изборния ден и следва да се предвиди реална възможност за обжалване в съда.”

Кратките срокове за обжалване на отказа за регистрация и на заличаванията на регистрация са свързани с динамиката на самия изборен процес. При определянето им са отчетени случаите, когато заявленията за регистрация се подават в последните дни, като по този начин се дават гаранции, че правата на всички участници ще могат да бъдат защитени. Поради тази причина са кратки и сроковете за произнасяне по подадените жалби. Именно по този начин ИК е отговорил на втората част от препоръката – въпросите за регистрацията и заличаването й да се решават значително време преди изборния ден.


По препоръка № 9 – „Разглеждането на свързани с изборите сигнали и жалби от избирателните комисии следва да е напълно прозрачно и открито за заинтересованите лица и обществеността. Правилата за обжалване на решения на избирателните комисии следва да се кодифицират, вземайки предвид последните решения на Конституционния съд и Върховния административен съд. Обжалването трябва да гарантира съдебен контрол върху решенията, свързани с правото на упражняване на глас, правото за кандидатиране, валидността на кандидатурите, регистрацията на избирателите, спазването на правилата уреждащи предизборната кампания и достъпа до финансирането на медии или партии.”


Процедурата по вземане на решенията от избирателните комисии, установена с ИК, отговаря на изискванията за прозрачност. Решенията, заедно с техните мотиви, се обявяват публично (на ЦИК – на интернет страницата на комисията и в електронната емисия на БТА, на ОИК/РИК – на общодостъпно място, в сградата, в която заседава комисията) и така стават достояние не само на политическите субекти, за които пряко се отнасят, но и на цялото общество.
Правилата за обжалване на решенията на избирателните комисии не се различават от общите правила за оспорване на административни актове, уредени в Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
В ИК са уредени само отклоненията в сроковете и начина на обжалване от общите правила по АПК.
В чл. 26, ал. 1, т. 8 от ИК е предвидено правомощие на ЦИК да разглежда жалби срещу решения и действия на районните избирателни комисии, общинските избирателни комисии и секционните избирателни комисии извън страната, произнася се по тях в срок до 24 часа от постъпването им, а в изборния ден - незабавно, с решение, което не подлежи на обжалване; решението се обявява незабавно.
Извън общата уредба по АПК стои редът за обжалване на решенията на ОИК и СИК, които се вземат по сигнали и жалби срещу действия и актове в самия изборен ден (по конкретния изборен процес).
Този ред вече е частично уреден чрез правила и процедури, приети от ЦИК с решение № 1736 – МИ от 26 март 2012 г.
Необходимо е ЦИК при издаването на методически указания за работата на РИК и ОИК да продължи уреждането на процедурни правила, относно окомплектоване и разглеждане на жалби и сигнали, като в същото време самите избирателни комисии също следва да приемат вътрешни правила за разглеждане на подадени жалби и сигнали.



По препоръка № 10 – „Необходимо е да се предвиди механизъм за контрол на декларациите, подавани от дарители-физически лица за произхода на средствата дарявани за предизборни кампании. На Сметната палата може да се предоставят правомощия да проверява тези декларации, като ги сверява с данни, примерно, от Националната агенция по приходите. При необходимост по-нататъшни разследвания могат да се извършват от полицейските органи.”

Единният регистър по Изборния кодекс на Сметната палата осигурява публичност и прозрачност на финансирането на предизборните кампании. Всеки гражданин може да открие в него информация за партиите, коалициите от партии и инициативните комитети, участващи в съответния вид избори, която те са подали в Сметната палата.
В отговор на препоръка ii от Доклада на GRECO за оценка на България по Тема ІІ от третия кръг на мониторинга „Прозрачност при финансирането на политическите партии” в ИК е предвиден механизъм за контрол на декларациите, подаване от физически лица – дарители за произхода на средствата, дарявани за предизборната кампания.
Предвидено е, че средства дарени от физически лица не може да надхвърлят размера, посочен в чл. 155 от кодекса. Съгласно чл. 151, ал. 1 и 2 дарението от едно физическо лице за една партия или коалиция от партии или за един инициативен комитет и регистрирания от него кандидат не може да надхвърля повече от 10 000 лв. за една календарна година. В чл. 154 от кодекса е предвидено когато общият размер на дарението от едно физическо лице надхвърли 1000 лв., то да представя декларация по образец за произход на дарените средства, като това правило се прилага и когато кампаниите се финансират със средства от кандидатите и членовете на инициативни комитети. Уредени са и случаите, когато едно физическо лице предостави за безвъзмездно ползване свои движими или недвижими вещи за предизборните кампании, то също да представя декларация по образец за собствеността на тези вещи.
Предвидено е, че всички приходи и разходите, а не само даренията, както досега, свързани с предизборната кампания на стойност над 1000 лева, ще се извършват по банков път.
Осигуряването на публичност, прозрачност, контрол и информация при финансирането на политическите партии, коалиции от партии и инициативни комитети са намерили своето систематично място в чл. 158, 159 и 160 от Изборния кодекс. В чл. 158, ал. 1 от Изборния кодекс е предвидено в Сметната палата да се създаде единен публичен регистър на партиите, коалициите от партии и инициативните комитети, участващи в съответния вид избори, който да се поддържа до следващите избори от същия вид. В този регистър, по време на предизборната кампания ще се публикуват: обстоятелствата по чл. 17 от Закона за политическите партии; наименованието на коалицията от партии и наименованието на инициативния комитет и имената на лицата, които ги представляват; имената на дарителите, видът, целта, размерът или стойността на направените дарения; имената на физическите лица, предоставили безвъзмездно ползване или услуги за предизборната кампания, срокът на ползването, видът и описанието на предоставените за ползване вещи, видът на услугите; декларациите за произхода на дарените средства, декларациите за произхода на средствата на кандидатите и на членовете на инициативните комитети и декларациите на физическите лица за собственост на предоставените за безвъзмездно ползване вещи; наименованията на социологическите и рекламните агенции, както и на агенциите за осъществяване на връзки с обществеността, с които работят. След провеждане на изборите в регистъра ще се публикуват отчетите по чл. 159, ал. 1.
Във връзка с отчета за финансирането в Изборния кодекс е предвидено в срок до 30 дни след изборния ден партиите, коалициите от партии и инициативните комитети да представят пред Сметната палата на хартиен и електронен носител отчет както за приходите и разходите, така и за поетите от тях задължения за плащане във връзка с предизборната кампания, придружен с извлечение от банковата им сметка. По този начин се разширява приложното поле на разпоредбата, действаща досега, като се обхващат и напр. взети заеми, купени материали за кампанията преди започване на предизборната кампания. Средствата на кандидата и/или на член на инициативния комитет за предизборната кампания се отчитат в отчетите по ал. 1. Към отчетите се прилага и декларация за произход на средствата, в случаите когато те са в размер над 1000 лв. (за произведените през есента на 2011 г. избори това вече е направено на практика).
Отчетите на партиите, коалициите от партии и инициативните комитети ще се изготвят и представят по образец за всеки вид избор, утвърден от Сметната палата. В срок до 15 дни от изтичане на срока за представянето им, Сметната палата ги публикува и проверява за съответствие декларираните приходи и реално извършените разходи във връзка с предизборната кампания.
В съответствие с препоръки ii и iii от Доклада на GRECO за оценка на България по Тема ІІ от третия кръг на мониторинга „Прозрачност при финансирането на политическите партии” в Изборния кодекс е предвидено всяка партия, коалиция от партии и инициативен комитет да има само една банкова сметка, по която да обслужва предизборната си кампания. В тази връзка се предлага при регистрацията си партиите, коалициите от партии и инициативните комитети да представят удостоверение за актуална банкова сметка, по която ще се обслужва предизборната кампания (чл. 82, ал. 3, т. 11, 84, ал. 4, т. 5, 89, ал. 3, т. 9, 91, ал. 4, т. 5, 95, ал. 5, т. 6 или 97, ал. 8, т. 5). Същата банкова сметка се представя пред Сметната палата от партиите, коалициите от партии и инициативните комитети в срок до 5 дни от регистрацията им за участие в съответния вид избор.
В чл. 154, ал. 1 от Изборния кодекс е предвидено, че когато общият размер на дарението от едно физическо лице надхвърли 1000 лв., то представя декларация по образец за произход на дарените средства.
Подготвя се предложение от ПГ на ПП ГЕРБ за намаляване на минималният размер на дарението от едно физическо лице, което трябва да се придружава от декларация за произход на средствата да бъде намалено до размера на една минимална заплата, както и да се предоставят правомощия на Сметната палата и Националната агенция по приходите да проверяват тези декларации, а също и фиксирането на срок за обявяването на даренията в хода на предизборната кампания.


По препоръка № 11 – „Въпросът дали кандидатите за президент отговарят на изискването за петгодишно местожителство следва да се решава значително време преди изборите и впоследствие не трябва да се допуска като основание за оспорване на изборите.”

Съгласно чл. 93, ал. 2 от Конституцията на Република България кандидатът за президент трябва да е живял последните пет години в страната. Преценката дали това изискване е спазено се прави от ЦИК при вземането на решение за регистриране на кандидата. Тя не може да бъде направена в други срокове.


По препоръка № 12 – „Български граждани с двойно гражданство следва да имат правото да участват в изборите като кандидати.”

Относно забраната на български граждани с двойно гражданство да участват в изборите като кандидати, трябва да се отбележи, че при парламентарните и президентските избори тя е записана в Конституцията.
Пасивното избирателно право на гражданите с двойно гражданство е ограничено в чл. 65, ал. 1 от българската Конституция, съгласно който за народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода. Освен това, в ИК е предвидено и ограничаване на пасивното избирателно право за местни избори и за избори за ЕП на българските и европейските граждани, имащи гражданство в държава извън Европейския съюз.
България е ратифицирала Европейската конвенция за гражданството, която задължава държавите - страни по конвенцията да предоставят на гражданите си, притежаващи друго гражданство, същите права и задължения като останалите граждани на тази държава (чл. 17 от Конвенцията). Следва да се има предвид, че при ратифицирането на Конвенцията, България е изразила следната резерва по отношение на чл. 17: „В съответствие с член 29, параграф 1 от Конвенцията, Република България си запазва правото да не прилага разпоредбата на член 17, параграф 1 от Конвенцията. Съгласно условията на тази резерва, Република България няма да прилага по отношение на гражданите на Република България, които имат друго гражданство и които пребивават на нейна територия, правата и задълженията, за които Конституцията и законите изискват само българско гражданство”.


По препоръка № 13 – „По отношение на гражданите, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“, от право на гласуване следва да са лишени само тези, които са осъдени от съда за тежки престъпления”

За да се приеме тази препоръка са необходими конституционни промени, т.к. разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от Конституцията лишава от избирателни права лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода.


По препоръка № 14 – „Може да се помисли за допускане на граждани на държави извън ЕС, които имат постоянно местожителство в страната, да гласуват в местните избори.”

Предложението е свързано с конституционни промени. Член 42 от Конституцията се отнася само до активното избирателно право на българските граждани и гражданите на ЕС. Видно от сравнителните справки е, че в повечето европейски държави гражданите на трети страни нямат право да гласуват.


По препоръка № 15 – „Може да се помисли за изясняване на правата на избирателите да подават сигнали за изборни нарушения. Може също така да се помисли за изясняване в Изборния кодекс на правата на избирателите за оспорване на изборните резултати.”

Би могло да се помисли в посока провеждане на по-подробна разяснителна кампания и запознаване на избирателите с правата им, но относно оспорването на изборните резултати от избиратели, то това не е възможно без промени в Конституцията, т.к. чл. 150, ал. 1 от Конституцията на Република България предвижда резултатите от изборите да бъдат оспорвани от най-малко от една пета от народните представители, президента, Министерски съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор.


По препоръка № 16 – „Може да се помисли за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс с оглед на прокуратурата да се даде право да изисква използване на специални разузнавателни методи при разследването на случаи, в които има съмнение за купуване на гласуване.”

И на последните проведени избори през есента на 2011 г., както и на проведените частични избори на 13 май 2012 г. имахме завишаване на сигналите за извършено престъпление „купуване на гласове”.
В тази връзка се обсъди необходимостта от законодателна промяна, която да допусне използването на специални разузнавателни средства по отношение на престъплението организиране «купуването на гласове», като допускането на използване на специални разузнавателни средства да става само по искане на прокуратурата.
Идеята е да се засегнат само престъпленията за организацията за „купуване на гласове” в един по-ранен етап.
В подкрепа на предложението е сравнително ниският процент на доказани престъпления от този вид с помощта на други доказателствени средства.
Използването на СРС в тяхната разновидност би позволило разследване на тези престъпления да бъде планирано и започнато на много по-ранен етап с цел установяване на източниците на финансиране при покупката на гласове.
Постановената присъда не би могла да се основава само на доказателства, събрани със СРС, като приложението им в разследването не ограничава задълженията на разследващите органи и прокуратурата да съберат всички необходими доказателства по надлежния ред.
Неоснователни са опасенията, че използването на СРС в предизборната кампания би могло да бъде използвано от изпълнителната власт неправомерно срещу определени политически опоненти.
В тази насока ще обмислим какви точно законодателни промени в Закона за специалните разузнавателни средства, Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс са необходими и ще се предложат такива по изявление на ПГ на ПП ГЕРБ.


По препоръка № 17 – „Необходимо е да се разработи комплексна и единна програма за обучение на всички членове на СИК, с особено ударение върху процедурите за преброяване и попълване на протоколите с резултати. Може също така да се предостави едно ясно и стегнато ръководство в допълнение към Методическите указания, приети от СИК.”

Следва да се отбележи, че в чл. 26, ал. 1, т. 3, чл. 29, ал. 1, т. 1 и чл. 33, ал. 1, т. 1 са уредени обучението на членовете на секционните избирателните комисии и издаването на методически указания от ЦИК за работата на избирателните комисии по прилагането на Изборния кодекс. Изготвянето на обучителни програми за СИК е изцяло в правомощията на ЦИК и няма пречка това да бъде направено достатъчно рано за следващите избори.


По препоръка № 18 – „След провеждането на дадени избори може да се създава база от данни с опитни и компетентни кандидати за членове на СИК, която да се използва от политическите партии при определяне на номинациите за следващи избори.”

Практическото приложение на тази препоръка на централно/държавно ниво е много трудно и дори невъзможно. А и то едва ли ще доведе до значими резултати. Няма основания за законодателни промени в ИК в това отношение.
От друга страна, препоръката вероятно и сега се прилага, но неформално и на партийно ниво. Няма пречка (и вероятно това се прави от повечето партии) партиите да си изграждат база данни с опитни лица, които да бъдат предлагани за членове на СИК на следващи избори. Напълно логично е именно партиите да изграждат и поддържат тези бази данни, тъй като върху тях лежи задължението да предлагат членове на СИК. Това е чисто практическа дейност в интерес на партиите и те трябва да бъдат оставени да я осъществяват според своите вътрешни правила и решения на компетентните си органи.
Изборните закони след 1991 г. традиционно предоставят на политическите партии правото свободно да определят своите представители в СИК и да представят резервни членове и заместници на неявилите се членове на СИК в изборния ден.
Създаването на подобна база данни не гарантира еднаквото разпределение на кандидатите за членове на СИК на територията на страната и би довело до проблеми, свързани със своевременното попълване на състава на СИК в изборния ден (например, придвижването в изборния ден и упражняването на правото на глас от страна на самите кандидат-членове и намаляване на потенциала на партиите да предлагат заместници на неявилите се в изборния ден членове на СИК).
От друга страна се завишиха критериите към членовете на РИК и ОИК. В чл. 16 от ИК е предвидено като задължително изискване към лицата, които ще се назначават за членове на ЦИК, РИК и ОИК, да имат завършено висше образование.


По препоръка № 19 – „Обучението на избирателите може да се провежда по-своевременно и обхватно чрез разнообразни канали и евентуално в сътрудничество със съответни НПО.”

В чл. 26, ал. 1, т. 25 ИК е уредено правомощието на ЦИК да организира и провежда чрез средствата за масова информация разяснителна кампания относно правата и задълженията на гражданите в подготовката и провеждането на изборите. Въпрос на конкретна организация от страна на ЦИК е как (в какви срокове и в какъв обем) ще бъде проведена тази кампания.
Вече на интернет - страницата на ЦИК е публикувано съобщение до
всички неправителствени организации, като е даден и срок за представяне на писмени становища във връзка с необходимостта от непрекъснато усъвършенстване и развитие на формите на обучение и информираност на избирателите за техните права и задължения в изборния процес. ЦИК предвижда да започне консултативен процес с неправителствените организации относно възможните форми на взаимодействие и сътрудничество.


По препоръка № 20 – „Ако се поддържа така нареченият „забранителен избирателен списък“, включените в него избиратели следва да бъдат уведомявани за това своевременно и да имат възможност за обжалване на решението.”

За всички видове избори избирателните списъци се съставят по постоянен адрес по постоянен адрес на лицата.
Българското законодателство познава постоянен и настоящ адрес.
Съгласно българското законодателство постоянният адрес на българските граждани е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението, който е и адрес за кореспонденция. Същият може да съвпада с настоящия адрес или да се различава от него.
Настоящият адрес е адресът, на който лицето живее.
За всички видове избори списъците се съставят по постоянен адрес.
За да могат да гласуват на местните избори, произведени през есента на 2011 г. българските граждани трябваше да имат адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес на територията на Република България. Няма никакъв проблем избирателя да гласува по постоянния си адрес, но за да може да гласува по настоящ адрес той трябваше да има „уседналост” в даденото населено място от 4 месеца.
Със свое решение Конституционния съд от 2011 г. се произнесе относно конституционосъобразността на изискването за „уседналост”.
Съгласно разпоредбите на ИК, избирател, чийто постоянен и настоящ адрес са в различни населени места, може да поиска писмено да бъде вписан в избирателния списък по настоящ адрес не по-късно от 14 дни преди изборния ден – чл. 53, ал. 1, след като предварително вече е проверил в кой избирателен списък фигурира.
Срокът е достатъчно дълъг, и ако избирателя отговаря на изискванията на закона, заяви писмено до компетентния орган, ще бъде включен в избирателния списък по настоящ адрес.
Предвиден е дълъг срок за обявяване на избирателните списъци – не по-късно от 40 дни преди изборния ден на видно място в района на съответната избирателна секция и в същия срок се публикуват на интернет страницата на съответната община и съдържат имената на избирателя и номера и адреса на избирателната секция (чл. 54, ал. 1 и 4 от ИК).
Всеки избирател има възможност да провери фигурира ли в избирателни списък и ако е пропуснат да подаде заявление за включването му. В избирателните списъци се дописват имената на гражданите, които имат право да гласуват в съответната секция, но са пропуснати (чл. 46, ал. 3 от ИК).
Може да поиска отстраняване на непълноти и грешки в избирателния списък с писмено заявление до кмета на общината или района или кметството, като заявленията се приемат от съответната администрация не по-късно от 7 дни преди изборния ден ( чл. 50, ал. 1 и 2 от ИК).
След присъединяването на Република България към Европейския съюз, българската държава не разполага с данни за движението на българските граждани в рамките на ЕС.
Констатира се, че голяма част от българските граждани не са спазили изискванията на Закона за гражданската регистрация и не са подали актуален настоящ адрес и в регистъра на населението, поддържан от ГД "Гражданска регистрация и административно обслужване" към Министерството на регионалното развитие и благоустройството фигурира неактуален настоящ адрес.
С направените вече от нас промени в Закона за гражданската се предвижда всички данни да постъпват само в регистъра на ГРАО, премахва се изискването за заявяване на адресна регистрация през заявление за издаване на документ за самоличност чрез дипломатически и консулски представителства, както и отпада задължението на министерство на вътрешните работи да предоставя данни за адрес чужбина на български граждани.
Не отпада и не може да отпадне задължението за заявяване на промяна на настоящ адрес, като всяко лице е длъжно в срок 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес - чл. 99, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация.
Задължение на българските граждани е да подават заявления за промяна на постоянен и настоящ адрес.
Българската държава не може да се стимулира неизпълнението на задълженията предвидени в закон за заявяване на настоящ адрес и промяната на същия.
В Изборния кодекс не се използва понятието „забранителни списъци”.
В чл. 187, ал. 1, т. 7 се използва „списък на заличените лица, които нямат право да бъдат дописвани в избирателния списък в изборния ден”, като това са лица загубили избирателни права по отношение на отделния вид избор.
По този начин избирателните списъци ще се изготвят с актуални данни, съдържащи се в регистъра на населението, поддържан на ГД „ГРАО”.
ЦИК следва да проведе по-подробна разяснителна кампания при следващи избори, като запознава избирателите с правата им, в това число с възможността да направят съответни проверки в избирателните списъци.
Обсъждахме възможността за извършване на законодателна промяна, с която в няколко дневен срок преди изборния ден да се предвиди възможност за публикуване на списъците със заличените лица и лицата, които нямат право да бъдат дописвани в избирателния списък в изборния ден, за да се даде възможност още веднъж българските граждани, имащи право на глас на направят проверка по отношение на своите избирателни права и ако се констатира грешка, своевременно до изборния ден да бъде отстранена.


По препоръка № 21 – „ЦИК може да помисли за издаване на указание относно начина, по който в агитационните материали да се посочват данни за лицето, от чието име тези материали се издават.”

Тази препоръка е изпълнена, като изрично е разписано в чл. 134, ал. 1 ИК - „По време на предизборната кампания кандидатите, партиите, коалициите от партии и инициативните комитети могат да изготвят и разпространяват плакати, реклами, обръщения и други агитационни материали. На всеки агитационен материал задължително се отбелязва от чие име се издава.”.


По препоръка № 22 – „Може да се помисли за изменение на Изборния кодекс с оглед включването на дефиниция за дейностите, които представляват агитация. Това ще позволи на ЦИК да решава ефикасно проблема с провеждането на агитация преди началото на официалната кампания.”

При последните избори се стигна да открита агитация за отделни кандидати доста преди началото на предизборната кампания. ЦИК е органът който извършва контрол от началото на предизборната кампания до обявяването на резултатите от избора. Не следва да е в правомощията на ЦИК да се произнася по жалби относно провеждането на агитация преди началото на официалната кампания, поради което се подготвя се и ще се предложи законодателна промяна в Закона за местното самоуправление и местната администрация и Закона за държавната собственост, по отношение вменяване задължение на кмета, съответно областния управител, за незабавно премахване на агитационни материали, поставени в периода извън предизборната кампания, в терени държавна собственост и републиканската пътна мрежа или в терен общинска собственост, при необходимост със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи и налагането на съответното административно наказание.
Може би е необходимо да се даде легална дефиниция на понятието „агитация”, под което да се разбира призив за подкрепа на определен кандидат, политическа партия или коалиция от партии.
В същото време трябва да се разграничи от рекламните материали на партиите, които следва да съдържат наименованието на партията без призив за подкрепа, тъй като те не следва да се считат за агитация по смисъла на изборния закон, в период в който не се произвеждат избори.
Тази промяна не касае изборния процес, поради което не се урежда в Изборния кодекс.


По препоръка № 23 – „Може да се помисли за това държавата да възстановява разходите по предизборната кампания на независими кандидати, които получат значителна подкрепа. Това би насърчило по-широкото участие на независими кандидати и може да балансира съществуващата система за държавно финансиране, която дава предимство на партийните кандидати.”

Ако тази препоръка бъде възприета, ще се стигне до неравнопоставеност между независимите кандидати и тези, издигнати от партии и коалиции. Такава неравнопоставеност не може да бъде приета в изборен закон.


По препоръка № 24 – „Необходимо е да се гарантира подаването от всички политически партии и инициативни комитети на текуща информация за техните дарители и договорни партньори в публичния регистър, воден от Сметната палата. Самата Сметна палата следва да има правомощия да изисква тази информация, ако има основания да счита, че не е подадена, както и да глобява съответната партия за неспазване на законодателството.”

Изрично в ИК е разписано, че партиите, коалициите от партии и инициативните комитети в срок до 5 дни от регистрацията си за участие в съответния вид избор представят пред Сметната палата данни за банковата сметка по обслужването на предизборната им кампания.
В Сметната палата е създаден единен публичен регистър на партиите, коалициите от партии и инициативните комитети, участващи в съответния вид избори, който се поддържа до следващите избори от същия вид, като изрично е разписано какво се публикува в регистъра по време на предизборната кампания.
В срок до 30 дни след изборния ден партиите, коалициите от партии и инициативните комитети представят пред Сметната палата на хартиен и електронен носител отчет за приходите, разходите и поетите от тях задължения за плащане във връзка с предизборната кампания, придружен с извлечение от банковата им сметка. В Закона за Сметната палата са разписани правомощията й, както и възможността за налагане на административни наказания при неспазване на законодателството.
С оглед осигуряване на адекватен и последователен надзор над финансирането на изборните кампании на политическите партии, кандидати и другите участници в кампаниите и предвиждане на ефективни, пропорционални и възпиращи санкции е предвидена глоба от 5000 до 10 000 лв. за лицето, което представлява партията или инициативния комитет, или на лицата, които представляват коалицията от партии, при нарушаване на изискванията за финансиране на предизборната кампания по глава осма, раздел VI; глоба в размер на 5000 лв. ще се налага и на кандидат за общински съветник или кмет, който е нарушил изискванията за набиране на средства по глава осма, раздел VI - чл. 289 от Изборния кодекс. Актовете за установяване на тези нарушения ще се съставят от длъжностни лица, оправомощени от председателя на Сметната палата, а наказателните постановления ще се издават от председателя на Сметната палата.


По препоръка № 25 – „Правната уредба следва да предвижда безплатно ефирно време по обществените електронни медии за кандидатите, участващи в избори.”

С Изборния кодекс за първи път всички условия и цени за участниците в предизборната кампания са изравнени, като те се изпращат освен на Централната избирателна комисия и на Сметната палата. Правилата са подробно и ясно разписани и са изцяло съобразени с препоръките, които се съдържат в Доклада за оценка на България, тема ІІ „Прозрачност при финансирането на политическите партии”, приет от GRECO (Група държави срещу корупцията) по време на 48та пленарна сесия (Страсбург, 27 септември - 1 октомври 2010 г.). Субсидиарно се прилага и Законът за радиото и телевизията. Не е възможно да се предвиди безплатно ефирно време по обществените електронни медии за всички кандидати, участващи в отделните видове избор. Това с особена сила проличава при местните избори, в които участват огромен брой кандидати.


По препоръка № 26 – „Може да се помисли за това отразяването на предизборната кампания да бъде подробно регламентирано в Закона за радиото и телевизията, като основните разпоредби останат в Изборния кодекс. На органа, отговарящ за прилагането на Закона за радиото и телевизията – Съвета за електронни медии (СЕМ) – следва да се възложи да упражнява контрол върху спазването на разпоредбите въз основа на количествено и качествено наблюдение на медиите и да се предоставят правомощия за своевременно предприемане на коригиращи мерки по време на предизборната кампания.”

Подробната регламентация за отразяването на предизборната кампания е разписана в Закона за радиото и телевизията. Органът отговарящ за прилагането на закона – Съвета за електронни медии, осъществява надзор върху дейността на доставчиците на медийни услуги за спазването на закона, отразяването на изборите на държавни органи и органи на местното самоуправление и на принципите - гарантиране на правото на свободно изразяване на мнение; гарантиране на правото на информация; запазване на тайната на източника на информация; защита на личната неприкосновеност на гражданите; недопускане на предавания, внушаващи нетърпимост между гражданите; недопускане на предавания, които противоречат на добрите нрави, особено ако съдържат порнография, възхваляват или оневиняват жестокост или насилие или подбуждат към ненавист въз основа на расов, полов, религиозен или национален признак; гарантиране на правото на отговор в програмите.
В ИК в чл. 26, ал. 1, т. 20 е предвидено правомощие на ЦИК да контролира провеждането на предизборната кампания от доставчиците на медийни услуги с национален обхват, както и да се произнася се по жалби и нарушения на предизборната кампания в срок до 24 часа от постъпването им.
Ето защо смятаме, че е в правомощията на ЦИК да предприема необходимите контролиращи мерки по време на предизборната кампания.
Няма необходимост от законодателна промяна. Не следва да се прави разграничение и да се създава понятие „политическа реклама”.


По препоръка № 27 – „С оглед оповестяването на потенциални политически и бизнес интереси и прекомерни концентрации в собствеността на медиите може да се създаде публичен регистър на собствениците на електронни медии.”

Съгласно Закона за радиото и телевизията, Съвета за електронни медии поддържа публичен регистър с пет раздела относно: български радио- и телевизионни програми, както и за чуждестранните програми, които могат да бъдат разпространявани на територията на Република България чрез кабел и сателит; лицензирани радио- и телевизионни програми; медийните услуги по заявка и предприятията, които разпространяват български и чуждестранни програми. В него се вписват данни, между които и наименованието (фирмата) и седалището на радио- или телевизионния оператор; данни за юридическите и физическите лица, упражняващи контрол върху управлението на оператора; идентификационни данни - наименование (фирма), седалище и адрес на управление на юридическото лице или на физическо лице - едноличен търговец, което осъществява медийни услуги по заявка след подаване на уведомление; данни за юридическите и физическите лица, упражняващи контрол върху управлението на предприятието, а също и данни за органите на управление на предприятието, включително персонален състав.
Регистърът е публичен и се публикува на интернет страницата на Съвета за електронни медии. При промяна на вписаните в регистъра обстоятелства или на данните от уведомлението, регистрираният оператор или е лицето, осъществяващо медийни услуги по заявка са длъжни да заявят промяната в Съвета за електронни медии.
Ето защо в този аспект може да се каже, че отговорът на тази препоръка са съдържа в разпоредбите на Закона за радиото и телевизията.


По препоръка № 28 – „Усилията за активно привличане на ромските общности във формулирането на политиките могат да бъдат увеличени. Следва да се положат допълнителни усилия за насърчаване на ефективното участие на ромите в обществения и политическия живот в съответствие с Решения на Съвета на министрите на ОССЕ № 6/08 относно „Увеличаване на усилията на ОССЕ за прилагане на плана за действие, насочен към подобряване на положението на ромите и синтите в региона на ОССЕ“ и № 8/09 относно „Увеличаване на усилията на ОССЕ за осигуряване на устойчива интеграция на ромите и синтите“.”

Съгласно чл. 36, ал. 2 гражданите наред със задължителното изучаване на български език могат по желание да изучават и майчин език, но това не е основание за изолиране на тези граждани от обществото. Държвата подкрепя всички форми на образование. Тя е създала специална институция - Център за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства (второстепенен разпоредител с бюджетни кредити) - чиято цел е подпомагане интегрирането на децата от малцинствата в обществото и подкрепа на дейности, насочени към запазване и развитие на етно-култутрните характеристики. Дейности в тази насока провежда и Министерството на културата според своята компетентност. Гражданите, принадлежащи към етнически малцинства имат право да формират свои сдружения, които не могат да осъществяват политическа и синдикална дейност. Такива организации членуват в Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси, който е консултативна и координираща структура към Министерския съвет. Към всеки областен управител и в много общини са създадени аналогични на националния съвет струкутри. В този смисъл не може да се твърди, че в нашата страна съществуват несъобразени с ценностите на демокрацията и правовата държава ограничения за формиране на организации на гражданите. На 6 февруари 2012 г. в Народното събрание се откри петата стажантска програма за млади роми, която представлява възможност за подпомагане на ромската общност да се включи в политимеския живот на страната и в публичните дебати.
На първи март 2012 г. Народното събрание за първи път прие решение за приемане на Национална стратегия за интегриране на ромите (2012-2020).
В момента се подготвя план за изпълнението на стратегията, за която от съществено значение е сътрудничеството на всички пряко ангажирани институции на национално, регионално и местно ниво с представители на неправителствени организации и на ромската общност. Осигуряването на активното участие на ромите е от ключово значение. Като участници не само във формирането и реализацията на политиките за интеграция на ромите, но и във всички политики, те допринасят за развитието на обществото. Включването им във всеки етап от създаването, изпълнението, наблюдението и оценката на политиките на всички нива обогатява процеса от гледна точка на интересите на общността.
Стратегията прилага целенасочен интегриран подход към гражданите в уязвимо положение от ромски произход, който се прилага в рамките на по-общата стратегия за борба с бедността и не изключва предоставянето на подкрепа и за лица в неравностойно положение от други етнически групи.
Националната стратегия за интегриране на ромите е стратегически документ, израз на политическата ангажираност на правителството за европейско развитие на България и в изпълнение на общонационалната политика за повишаване на качеството на живота и за гарантиране на равни възможности на българските граждани.
Ето защо може да се обобщи, че правителството полага усилия за привличането на ромските общности в обществения и политическия живот, с което е отговорено и на тази препоръка.


По препоръки № 29 и 30 – „29. В съответствие с ангажиментите, съдържащи се в Копенхагенския документ на ОССЕ от 1990 г., Изборният кодекс следва изрично да предвижда безпрепятствено наблюдение на целия изборен процес, на всички равнища, от национални и международни наблюдатели.

30. Правата на националните наблюдатели следва да бъдат изяснени специално за утвърждаване на правото им да подават сигнали до избирателните комисии.”

Посочените препоръки касаят наблюдението на изборния процес и правата на националните наблюдатели.
Следва да се отбележи, че в Изборния кодекс съществуват разпоредби, в които са разписа на правата на наблюдателя. Наблюдателят има право: да присъства при откриване и закриване на изборния ден; да присъства в изборните помещения по време на гласуването, без да пречи на гласуването; да присъства при отварянето на избирателните урни и при установяване на резултатите от гласуването, за което му се осигурява пряка видимост; да проверява за наличието на бюлетини в избирателната кабина при произвеждане на избори за народни представители и за членове на Европейския парламент от Република България; да получи извлечение от протокола на съответната СИК и ОИК/РИК с данните от гласуването съобразно установените образци.
В чл. 26, ал. 1, т. 25 от ИК е предвидено ЦИК да организира и провежда чрез средствата за масова информация разяснителна кампания относно правата и задълженията на гражданите в подготовката и произвеждането на изборите.
Именно в разяснителната кампания е мястото, където подробно ще се разяснят правата и задълженията на гражданите, в които се включват и наблюдателите да подават сигнали за различни нарушения на изборния процес без да е необходимо законодателна промяна.


По препоръка № 31 – „Протоколите на СИК могат да бъдат опростени и допълнени с формули за междинна проверка. Равняването на бюлетините следва да е пълно, включително всички получени, използвани и неизползвани бюлетини. Празните бюлетини следва да се отчитат отделно.”

Изготвянето и приемането на изборните книжа за отделния вид избор се извършва от Централната избирателна комисия и същите се обнародват в „Държавен вестник”. В компетентността на ЦИК е да определи съдържанието на протоколите на СИК, да прецени възможно ли е опростяването им, както и въвеждането на формули за междинна проверка.
Обсъди се възможността за законодателна промяна, която да предвиди в протоколите на СИК самостоятелно отчитане на празните бюлетини, които в момента се отчитат в общия брой недействителни бюлетини, а също така и самостоятелно отчитане на броя неизползвани бюлетини.
Това е още една мярка за честни и прозрачни избори, която ще се затрудни допълнително работата на СИК, но е необходима мярка за предотвратяване на възможността за извършване на нарушения в секционните комисии.


По препоръка № 32 – „Може да се помисли за изменения на Изборния кодекс, с които да се даде възможност за повторно преброяване на бюлетините на равнище изборна секция или избирателен район.”

В ИК са предвидени текстове, съдържащи в себе си изключение за повторно преброяване на бюлетини – чл. 233, ал. 3 и чл. 242, ал. 3 – само при установяване несъответствие между фабричните номера на получения и предадения протокол от секционната избирателна комисия за съответния вид избор, секционната избирателна комисия заедно с районната/общинската избирателна комисия извършват преброяване на гласовете след приемането на протоколите на всички секционни избирателни комисии.
С § 12 от преходните и заключителни разпоредби на ИК се създаде експериментално преброителна комисия, която при произвеждане на изборите за общински съветници и кметове през 2011 г. успешно извърши преброяването на гласовете, подадени за съответните видове избори на територията на една община с население до 20 000 избиратели.
Ще се работи по разширяване на това експериментално преброяване и за следващи избори на повече места.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ИСКРА ФИДОСОВА