Становище на комисия

---

СТАНОВИЩЕ
Вх. №: 253-03-70/25.06.2012 г.
ОТНОСНО: Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2011 г., № 202–00–30, внесен от Министерски съвет на 13.06.2012 г.

На свое заседание, проведено на 21 юни 2012 г., Комисията по правни въпроси разгледа Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2011 г., № 202–00–30, внесен от Министерски съвет на 13.06.2012 г.

Докладът беше представен от г-н Георги Кръстев – съветник на Министър-председателя и секретар на Съвета по сигурност.
Настоящият доклад за състоянието на националната сигурност на Република България е изготвен в изпълнение на т. 157 от Стратегията за национална сигурност на Република България (ДВ, бр. 19 от 08.03.2011 г.).
Той има за цел да представи състоянието на националната сигурност, основните тенденции в рисковете, опасностите и заплахите, както и предприетите от правителството на страната действия по тяхното предотвратяване, овладяване и преодоляване на последствията от тях.
В доклада е отчетено, че корупцията продължава да е във фокуса на общественото внимание. Не престава активността на структурите на организираната престъпност и сивата икономика по отношение на непрекъснатия корупционен натиск върху служители от държавната, приходната и местната администрация и органите на съдебната власт.
Корупционните практики се възприемат от гражданите като механизъм за обществени отношения, което ги прави съществен фактор за националната сигурност. Съпричастността и споделените интереси на широк кръг участници в корупционните схеми прави това обществено явление изключително сложно.
Корупцията и в частност тази по високите етажи остава един от проблемите на обществото. Нейното разпространяване е следствие от непрозрачната промяна на собствеността, неадекватното регулиране на обществените и икономическите отношения, неефективния контрол и пропуските в правораздаването.
Една от основните цели на Стратегията за продължаване на съдебната реформа е противодействие на корупцията. В тази връзка като една от 17-те страни - учредителки на Групата държави срещу корупцията (GRECO), България активно участва в дейността на Групата за повишаване капацитета на страните членки в борбата с корупцията чрез един динамичен процес на взаимна оценка. Министерството на правосъдието организира и координира действията по провеждане на оценката на България, включително подготовката на отговорите на въпросниците на GRECO, предоставянето на допълнителна информация, програмата на посещенията на оценяващите екипи на GRECO в България и защитата на българската позиция при обсъждането и приемането на докладите за оценка.
Противодействието на корупцията е изведено като приоритет в Програмата на правителството и в Стратегията за Национална сигурност. Една от основните цели на правителството в борбата срещу това явление е да се прилага последователен управленски подход, ангажиране на целия властови ресурс на държавата и да се използват всички методи и механизми за превенция и противодействие.
Продължава изпълнението на Интегрирана стратегия за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност, като за реализирането й се ангажираха всички министерства, със съдействието на органите на законодателната и съдебната власт, гражданското общество и бизнес сектора. Същата се изпълнява чрез конкретни планове за действие, съдържащи мерки, придружени с ясен график и отговорни ведомства, показатели за изпълнение и очаквано въздействие.
В изпълнение на заложените в Плана за действие мерки са постигнати резултати по отношение на: подобряване на общото координиране на дейностите за превенция и противодействие на корупцията; утвърден е модел за планиране и отчитане дейността в областта на противодействие на корупцията на централните и териториалните органи на изпълнителната власт; предприети са конкретни действия за изменение и допълнение на конкретни закони, с което се влияе пряко върху средата, пораждаща условия за корупционни прояви; актуализирани са устройствените правилници на министерствата, държавните агенции, както и са синхронизирани разписаните функции на инспекторатите в чл. 46 от Закона за администрацията, във връзка с извършените промени в Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси; променени са редица подзаконови актове, регламентиращи условия и ред за извършване на разрешителен и лицензионен режим, чрез които се влияе пряко върху средата, пораждаща условия за корупционни прояви.
С цел утвърждаване на принципите, заложени в Стратегията за национална сигурност на Република България са утвърдени методика за оценка на корупционния риск и методология за анализ и оценка на ефективността от дейността на администрацията, които се прилагат от инспекторатите по чл. 46 и чл. 46а от Закона за администрацията.
При сложни казуси, изискващи съвместни усилия на повече от една институция, успешна форма на противодействието на корупцията е работата на съвместните екипи на ДАНС и МВР под ръководството на прокуратурата.
Европейската комисия оцени решимостта на българското правителство за предприетите действия и поетия ангажимент за продължаване на процеса на реформите. Продължи реформата в съдебната система, като беше укрепено законодателството относно конфликта на интереси. Беше предприета и структурна реформа в полицията и системата на наказателните съдилища.

През изтеклата година съдебната реформа продължи да се развива за постигане на стратегическите си цели. На 1 януари 2012 г. заработиха специализираните наказателни съдилища и прокуратури. При подготовката за започване на тяхната дейност особена важност беше отдадена на обезпечаването на ефективността и независимостта на тези специализирани структури. Конкурсите за подбор на магистрати в тези специализирани звена се проведоха в условията на прозрачност, като станаха пример за ефективността на новите правила за назначенията на магистрати.
Предприеха се действия за изменения и допълнения в редица закони, имащи значение за националната сигурност.
В доклада е посочено, че продължава подготовката на изцяло нов Наказателен кодекс (НК). Водещ принцип за проекта на нов НК е чрез изготвянето му да се отговори на настъпилите промени през последните 20 години както в обществените отношения, така и в социално-икономическата сфера, като чрез създаване на нови правила се гарантира адекватна наказателноправна защита на тези промени.
Прие се Концепция за продължаване на реформата на административното правосъдие и правораздаване за периода 2011 - 2014 г. Необходимостта от този акт, подобно на промените в наказателноправната сфера, се определя от развитието на обществено-политическите и социално-икономическите отношения в Република България с оглед членството й в Европейския съюз, като и усъвършенстване и актуализиране на правния регламент за ангажиране и реализиране на административнонаказателната отговорност на физически и юридически лица за осъществени административни нарушения.
Противодействието на корупцията остава основен приоритет за правителството. Необходимо е да се създадат условия за прозрачно осъществяване на процедурите по възлагането на обществени поръчки, включително - контрол на дейностите по веригата “възложител-изпълнител”. Трябва ясно да се дефинират на управленските отговорности в изпълнителната и местната власт, като не бива да се допуска делегирането на отговорности, особено в случаи на разпоредителни сделки с финансови средства, държавно и общинско имущество. Следва да се засили мониторингът на контролните органи по отношение законосъобразното упражняване на управленските правомощия и наличието на конфликт на интереси, а също и да се създаде система за мониторинг и противодействие на корупцията, която да обединява усилията на институциите, неправителствения сектор и гражданите.
Министерството на правосъдието чрез своята работа се стреми да осъществи преодоляване на недоверието към правосъдието в България чрез прозрачност, отчетност и публичност.
Общественият дебат се фокусира все по-целенасочено към недостатъците на съдебната система, отправят се искания за детайлни промени дори на конституционно ниво. Идеята за конституционен дебат беше заложена още в стратегията на правителството за продължаване на съдебната реформа. Необходимо е да бъде проведен истински задълбочен дебат по темата, който да постигне резултати, около които огромната част от българското общество да се обедини, а също така да се подобри организацията в органите на съдебната система. Министерството на правосъдието определя активизирането на дискусията за структурата, прозрачността и отчетността, ефективността и комуникацията на съдебната система с гражданите като позитивен фактор за продължаване на реформата.
Министерството на правосъдието ще продължи изпълнението на мерките за реализиране целите на Стратегията за съдебна реформа, а също и за изпълнение на ангажиментите в рамките на Механизма за сътрудничество и оценка с Европейската комисия за реформиране на съдебната система.
Стратегията за национална сигурност на Република България допринесе за създаване на предпоставки за устойчиво развитие на система от нормативни актове и институции в сферата на националната сигурност.
Повиши се участието на гражданите и техните организации в обсъждането на различни аспекти от националната сигурност и на нейното системно управление, което прави възможно отчитането на мнението на гражданското общество при формиране на политиката за национална сигурност.
В хода на дискусията нар. пр. Екатерина Михайлова заяви, че в доклада са посочени високи оценки на различни институции за дейността на съдебната система, което не се споделя, както и че реформите в съдебната система са недостатъчни и това е позиция, която не веднъж е заявявала. Подкрепя идеята за промени при необходимост и на конституционно ниво, но не е ясна изразена позицията за предложения за промени, поради което това може да се тълкува по различни начини.
Нар. пр. Искра Фидосова отбеляза, че в доклада е посочено, че е изработен проект на нов НК. Вариантът за нов НК, които е бил изготвен и предложен от една работна група е получил много критични бележки от всички институции и не е законодателен акт на Министерство на правосъдието, който да бъде внесен в Народното събрание.
При изготвяне на следващи доклади за състоянието на националната сигурност на Република България беше отправена препоръка по-подробно и коректно да се изписват всички факти по отношение на съдебната система.

След представянето на доклада, провелата се дискусия и последвалото гласуване, с 13 гласа „за”, 0 гласа „против” и 8 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да приеме проект на решение:

Проект!

РЕШЕНИЕ
за приемане на Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2011 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и т. 157 от Стратегията за национална сигурност на Република България, приета с решение на Народното събрание от 25 февруари 2011 г.(ДВ, бр. 19 от 2011 г.)

РЕШИ:
Приема Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2011 г.

Решението е прието от 41-то Народно събрание на ………….2012 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:

ИСКРА ФИДОСОВА