КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
21/06/2012 първо гласуване
Доклад на комисия
Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх. №: 253-03-71/25.06.2012 г.
ОТНОСНО: Законопроект за временно въвеждане на ограничения за заемане на ръководни длъжности, № 254–01–59, внесен от нар. пр. Лъчезар Тошев и група народни представители на 11.05.2012 г.
На свое заседание, проведено на 21 юни 2012 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за временно въвеждане на ограничения за заемане на ръководни длъжности, № 254–01–59, внесен от нар. пр. Лъчезар Тошев и група народни представители на 11.05.2012 г.
Законопроектът беше представен от вносителя – народния представител Лъчезар Тошев.
След падането на желязната завеса в редица държави в Европа бяха приети и приложени лустрационни закони, които не са акт на реванш или налагане на справедливост.
Извършените престъпления по времето на комунистическите режими, следва да се наказват в съответствие с Наказателния кодекс, като трябва да се отбележи, че въпросът за давността на тези престъпления в България все още не е намерил справедливо решение.
Лустрационните закони целят да гарантират успешното провеждане на държавната политика в процеса на демократизация и ефективно прилагане на преориентирането на българската политика към Европейския съюз и НАТО.
С цел за правилното прилагане на лустрационните закони, Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) прие Резолюция 1096/1996 г. В нея се посочва, че някои страни са въвели административни мерки, като лустрационни или декомунизационни закони за разрушаване наследството на бившите комунистически тоталитарни системи. Целта на тези мерки е да бъдат изключени лицата от изпълняване на управленска власт, ако не може да им се има доверие.
Асамблеята подчертава, че по принцип тези мерки могат да бъдат в съответствие с демократичната държава под върховенството на закона, ако бъдат спазени няколко критерия - вината, като лична такава, а не колективна, трябва да бъде доказана във всеки отделен случай и правото на защита, презумпцията за невинност до доказване на противното и правото на обжалване пред съда трябва да бъдат гарантирани. В тази връзка Асамблеята предлага да се гарантира, че лустрационните закони и подобни административни мерки отговарят на изискванията за държава основана на върховенството на закона и са насочени срещу заплахите към основните права на човека и процеса на демократизация.
При всички лустрационни закони прилагани в европейските държави, се въвежда принцип на преценяване на всеки случай индивидуално, от независим орган избиран от парламента с голямо мнозинство.
Същият модел е запазен и в настоящия законопроект. Всеки акт на административен ръководител на институциите и ведомствата изброени в чл.1 и чл.2 на законопроекта подлежи на съдебен контрол.
При определянето на дефиницията „ръководни длъжности” е използвано определението от Национална класификация на професиите и длъжностите в Република България, с изключение на изборните длъжности.
В хода на дискусията участие взеха народните представители – Анастас Анастасов, Янаки Стоилов, Емил Радев и Кристияна Петрова.
Нар. пр. Анастас Анастасов отбеляза, че законопроектът е бил отхвърлен в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и цитира редица конституционни решения по сходни разпоредби на различни закони, обявени за противоконституционни от Конституционния съд. Също така постави въпроса има ли смисъл от законопроекта, т.к. е трябвало такъв да бъде приет преди 20 години.
Нар.пр. Янаки Стоилов и Емил Радев посочиха, че със законопроекта се предвижда да бъдат временно въведени ограничения за заемане на ръководни длъжности в „държавната и общинската администрация, Висшия съдебен съвет, Министерството на отбраната, Българската народна банка, съвременните служби за разузнаване и сигурност, МВР, институцията на Омбудсмана и ръководните органи на Националната Електрическа компания ЕАД и Българския Енергиен холдинг ЕАД и дружествата с преобладаващо държавно участие”. Критерий за това, според вносителите, е принадлежността на лицата , които са били щатни или нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
От тези разпоредби на законопроекта се поставя въпроса за противоречието им с Конституцията на Република България. В случая противоконституционно се ограничава правото на труд, защото то се прави въз основа на конституционно недопустим критерий какъвто е принадлежността към ДС и разузнавателните служби на Българската народна армия. В този смисъл е и константната практика на Конституционния съд.
В тази насока са и отделни решения на Европейския съд за правата на човека. С тях той приема че наличието на подобен признак- принадлежност към структурите на бившите служби на ДС, дори и в страни с действащи лустрационни закони, противоречи на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, поради което няма да подкрепят законопроекта.
Освен гореизложеното г-н Стоилов посочи, че в редица страни са били приети такива лустрационни закони, ефектът от прилагането на които е противоречив. Също така в резолюцията на ПАСЕ се подчертава, че предприетите мерки трябва да бъдат в съответствие с демократичната държава под върховенството на закона при спазване на няколко критерии. Вината, като лична такава, а не колективна, да бъде доказана във всеки отделен случай и правото на защита, презумпцията за невинност до доказване на противното и правото на обжалване пред съда да бъдат гарантирани. В този вид предложеният законопроект противоречи на идеята на резолюцията на ПАСЕ, а освен това е и не е актуален.
Нар.пр. Кристияна Петрова заяви подкрепата си към внесения законопроект, но постави въпрос защо не е бил приет такъв по-рано, по време на управлението на СДС.
След проведената дискусия и обсъждане, с 3 гласа „за”, 4 гласа „против” и 14 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за временно въвеждане на ограничения за заемане на ръководни длъжности, № 254–01–59, внесен от нар. пр. Лъчезар Тошев и група народни представители на 11.05.2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ИСКРА ФИДОСОВА