Доклад на комисия

---

Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх. № 253-03-77/17.07.2012 г.
ОТНОСНО: Законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 254-01-71, внесен от нар. пр. Христо Бисеров и група народни представители на 21.06.2012 г.; № 254-01-77, внесен от нар. пр. Екатерина Михайлова и група народни представители нa 06.07.2012 г.; № 254-01-79, внесен от нар. пр. Яне Янев и група народни представители на 10.07.2012 г.; № 254-01-81, внесен от нар. пр. Мая Манолова и група народни представители на 10.07.2012 г., № 254-01-83, внесен от нар. пр. Искра Фидосова и група народни представители на 10.07.2012 г. и № 254-01-84, внесен от нар. пр. Волен Сидеров и група народни представители на 11.07.2012 г.

На свое заседание, проведено на 12 юли 2012 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 254-01-71, внесен от нар. пр. Христо Бисеров и група народни представители на 21.06.2012 г.; № 254-01-77, внесен от нар. пр. Екатерина Михайлова и група народни представители нa 06.07.2012 г.; № 254-01-79, внесен от нар. пр. Яне Янев и група народни представители на 10.07.2012 г.; № 254-01-81, внесен от нар. пр. Мая Манолова и група народни представители на 10.07.2012 г., № 254-01-83, внесен от нар. пр. Искра Фидосова и група народни представители на 10.07.2012 г. и № 254-01-84, внесен от нар. пр. Волен Сидеров и група народни представители на 11.07.2012 г.

Първият законопроект беше представен от един от вносителите – народният представител Христо Бисеров.
С настоящия законопроект Парламентарната група на Движението за права и свободи предлага да се преразгледат правилата на принципа за уседналост. Той следва да отпадне или да се видоизмени така, че да не се засягат основни човешки права. Всеки избирател трябва да може да гласува по постоянния си или по настоящия си адрес, независимо дали живее в страната или в чужбина.
Предлага се премахване на заличаването от избирателните списъци. Ако част от този регламент се запази, се предвижда алтернативно списъците по чл. 187 да бъдат съставяни, отпечатвани и оповестявани по общия ред и по правилата за всички списъци за гласуване и то в срокове, осигуряващи възможност за защита от неоснователно заличаване или поради пропуски. Засилва се контролът при отказ за вписване в списъка за гласуване в изборния ден. Отказът на председателя на СИК може да бъде отменен с решение на СИК. Отказът на СИК обаче трябва да може да се атакува не само пред РИК(ОИК), а като последваща инстанция и пред ЦИК, която се произнася незабавно.
Предлага се облекчаване на режимът на гласуване в чужбина чрез промени в правилата за подаване на заявления за гласуване, изработване на избирателните списъци и разкриване на избирателни секции.
С оглед завишаване на прозрачността на работата на всички видове изборни комисии се въвежда общо правило, че всичките заседания на комисиите са публични и на тях могат да присъстват кандидати, застъпници, представители на политически партии и коалиции, чуждестранни и местни наблюдатели, представители на неправителствени организации, журналисти. Изказваните от тях становища се записват в протокола.
Предлага се всички заседания на ЦИК да се предават онлайн в интернет, а също така да се публикуват на интернет страницата на комисията пълните протоколи от заседанията си, с изрично отразяване на начина на гласуване на членовете й. Всички протоколи с резултати от изборите, които постъпват в ЦИК трябва да бъдат незабавно публикувани на сайта на ЦИК.
Предвижда се с оглед предстоящите парламентарни избори своя интернет страница да имат и всички районни избирателни комисии. Тя трябва да изпълнява същата роля, както интернет страницата на ЦИК, включително и за пряко излъчване на заседанията.
Предлага се в чл.20 от ИК да се създаде изричен текст, че при невъзможност да се вземе решение поради липса на кворум, това да се счита не за отказ от вземане на решение, а за отхвърляне на проекторешение, което подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.
Една от важните препоръки, която отправи мисията на ОССЕ, отразена в раздел „приоритетни препоръки” е „на личности, които идентифицират себе си като принадлежащи към малцинствени групи, трябва да им бъде разрешена употребата на майчиния език по време на предизборната кампания, за да се подпомогне тяхното ефективно участие в обществените дела”. В тази връзка се предлага при необходимост и ако се осигури превод, на предизборни събрания и митинги може да се ползват и други езици, освен българския. Този текст е в синхрон на разпоредбите на чл.36 от Конституцията, в който се постановява, че гражданите, за които българският език не е майчин, имат право да ползват своя език. Случаите, в които се използва само официалния език, се посочват в закона, което означава, че няма никаква конституционна пречка избирателния закон да не забранява ползването на езици, различни от българския. Това е част от равнопоставеността на всички избиратели, с оглед тяхната възможност да направят своя избор в условия на максимална информираност.
Следва да се промени правилото, изборите да се провеждат непременно в неделен ден.
Предвижда се да отпадне знака „Х”.
Предлага се в секционните протоколи на отделни редове да се описват: броя на получените в СИК изборни бюлетини; броя на неизползваните бюлетини по кандидатски листи; броя на анулираните преди отварянето на урната бюлетини; броя на намерените в урната бюлетини в пликове и броя на намерените в урната бюлетини без пликове.
Предвижда се всеки член на секционната комисия да получава оригинален екземпляр от протокола с подписите на всички членове и с мокър печат на комисията.
Въвежда се задължение на РИК и на ОИК веднага след приемането на секционния протокол да го сканират и качват в интернет страницата на РИК, респективно в интернет страницата на съответната община.

Вторият законопроект беше представен от вносителя – народният представител Екатерина Михайлова.
С предлаганите от Синята коалиция промени в Изборния кодекс се въвежда съдебен контрол по отношение на актове, с които се ограничават правата на участващите в изборите партии, коалиции и кандидати, като случаите на отказ за регистрация, заличаване на съществуваща регистрация и т.н.
Предлага се забрана в наименованието или абревиатурата на коалиция от партии да се включва трите имена на физическо лице или неговото фамилно име, или комбинация от собственото и бащино или собственото и фамилно име на лицето, освен когато физическото лице е регистрирано като кандидат от името на същата коалиция или е дадено неговото изрично съгласие.
Предлагат се промени, целящи попълване на празнотите, респективно коригиране на неяснотите по отношение непрозрачността на бюлетините, статута на предизборните коалиции, особеното мнение при несъгласие на член на избирателна комисия с дадено решение, реда за провеждане на изборите зад граница и др.
Предвижда се при изборите за народни представители през 2013 г. да се проведе електронното гласуване, което ще разшири значително гражданското участие в изборите. Повишената чрез електронно гласуване избирателна активност е от важно значение за привличане и приобщаване на гражданското общество в управлението и за повишаване на доверието към избраните органи и взетите на референдуми решения. Електронното гласуване е поне толкова сигурно и надеждно, колкото е гласуването с хартиени бюлетини по отношение на процедурите по гласуването. Същото е не по-малко надеждно от широко прилаганото по света дистанционно гласуване по пощата. Преброяването на гласовете и обобщаването на данните от това гласуване са значително по-надеждни в сравнение с аналогичните операции при гласуване с хартиени бюлетини. Електронното гласуване отговаря на нуждите и изискванията на съвременното информационно и комуникационно общество и неговото внедряване и използване представлява обективна необходимост. Разходите за подаване и обработка на един глас при електронно гласуване в момента са съизмерими с тези при гласуването с хартиени бюлетини. Такова гласуване все повече се прилага в Европа и по света, и скоро ще преобладава над гласуването с хартиени бюлетини.

Третият законопроект беше представен от вносителя – народният представител Яне Янев.
Чрез предлаганите промени се стимулира упражняването на активното избирателно право без да се превръща в задължение. Въвежда се забрана за заемане на държавни длъжности, които не гласуват на национални избори, от една страна, и предимство при постъпването в държавни структури и търговски дружества на лица участващи в такива избори, от друга страна.
Нелогично е 4-процентовата бариера при парламентарни избори да бъде еднаква както за една партия, така и за коалиция, съставена от много партии. Предлага се да се запази 4 % бариера за партия и за коалиция, съставена от две партии, като се увеличава с по 1 % за всяка следваща партия, участваща в коалицията.
Предлага се увеличаване на депозита, който партиите и инициативните комитети внасят за участие в изборите на народни представители, за президент и вицепрезидент и за членове на Европейския парламент, което ще покрие част от разходите за отпечатване на бюлетините, а също може да се използва за финансиране на домове за деца в неравностойно положение.
Поради факта, че в Изборния кодекс не се предвижда механизъм за контрол на допитванията до общественото мнение и социологическите проучвания се предлагат: задължителна публичност на информацията за това кой е авторът на изследването, кой е неговият инициатор или поръчител, както и кой е източникът на неговото финансиране. Въвеждат се изисквания към начина за публично представяне на тази информация и се предлага се извършване на ревизия от НАП и Сметната палата на субектите, които обнародват данни от изследвания и механизъм за контрол и превенция.
Предвижда се забрана за публично представяне на фалшиви и манипулативни данни и санкция за нарушаването й, а също така се забранява данните от изследвания официално да са основание за действия, които влияят върху изборния процес.
Гарантира се правото на партии, коалиции от партии, инициативни комитети и кандидати да могат да изразят становище в медиите, ако преценят, че данните манипулират представата за тях.
Регламентираното в Изборния кодекс преференциално гласуване за народни представители е един възможен механизъм за въвеждане на така дълго търсения мажоритарен вот, което се базира на европейската практика. Във всички случаи обаче предвидената 9 – процентова бариера, определяща валидността на преференциите е твърде ниска. В този размер тя е стимул за купуване на гласове, ето защо се предлага бариерата да се повиши на 20 %.
Премахва се изискването чуждестранни наблюдатели на избори да бъдат канени само чрез Министерството на външните работи, т.к. по този начин се създава опасност прозрачността на изборния процес да бъде поставена в зависимост от желанието и съображенията на орган на изпълнителната власт, което е в разрез с принципите на демокрацията.

Четвъртият законопроект беше представен от народния представител Мая Манолова.
Предлагат се промени, които да осигурят публичност и прозрачност на дейността на ЦИК, като това включва допускане на наблюдатели до нейните заседания и своевременно обявяване на стенограмите от заседанията на интернет страницата й.
Въвежда се съдебен контрол върху всички актове на ЦИК, като по този начин ще бъдат пресечени опитите Централната избирателна комисия да бъде използвана като политическа цедка, която да преценява партийно-субективно кои политически субекти ще бъдат допускани до участие в изборите.
Належащо е законодателно да се регламентира начинът на вземане на решения от избирателните комисии с квалифицирано мнозинство от 2/3 предвид опитите да не постановяват откази, които впоследствие не могат да бъдат обжалвани.
Предвижда се разписването на ясни правила за начина, по който един гражданин попада в списъка по чл. 187, както и съответна защита срещу незаконното отнемане на правото му да гласува.
Други промени, които се предлагат се отнасят до начина на гласуване и отчитане на резултатите, като се въведе машинно гласуване, което да изключи ролята на субективния фактор при обработването на бюлетините.
Ако това предложение не бъде прието, се предлага на предстоящите парламентарни избори да бъде върнато гласуването с интегрални бюлетини.
Предвижда се промяна относно броя и регистрацията на застъпниците и политическите представители на партиите, което е "законно" купуване на гласове някои политически партии чрез регистрацията на неограничен брой застъпници или чрез политически пълномощници. Предлага се ограничаване на броят на застъпниците, които една политическа партия има право да регистрира - до удвоения брой на избирателните секции в избирателния район. Предлага се също политическите представители да се регистрират в ОИК и техният допустим брой да не надвишава броя на избирателните секции в района.
Предвиждат се промени, които засягат гласуването на българите в чужбина, с които да бъде улеснен достъпът на нашите сънародници зад граница в изборите.
Други предвиждани промени засягат правилата, регламентиращи предизборната агитация и отразяването й в медиите. Осигуряването на достъп на всички участници в изборите до медиите е важно не само за политическите партии, но най-вече за гражданите. Те имат право да бъдат информирани и за кандидатите, и за техните послания.
Необходимо е социологическите агенции, които извършват проучвания по повод на изборите - да обявяват по чия поръчка са изготвени и с какъв обхват.
Наложително е да се създадат правила, осигуряващи прозрачно финансиране на предизборната кампания. Използването на публичен административен ресурс осигурява служебно предимство на участници в предизборната надпревара, а в Изборния кодекс напълно отсъстват критерии, предотвратяващи използването на публичен ресурс в кампаниите. Предлага се изрична забрана за използването на обществени средства и ресурси в предизборни кампании. Предвижда се и ясно да се разпише материално-правната компетентност на съда по изборни дела.

Петият законопроект беше представен от народния представител Димитър Лазаров.
Предвижда се в случаите, когато избирателна комисия не може да приеме решение поради непостигане на изискуемото мнозинство от две трети, това да се счита за отхвърляне на проекторешението и същото подлежи на обжалване по реда приложим за приетите решения.
Предлага се ЦИК да се подпомага от постоянно действаща администрация, която да е част от държавната администрация, като назначаването, правомощията и израстването в ранг ще бъдат по реда на Закона за държавния служител. Това е гаранция за нейната независимост и че няма да се политизира от политическите сили, като за нея ще важат всички изисквания, които се отнасят за всички държавни служители в Република България и ще бъдат назначавани след конкурс. Същата ще бъде ангажирана с работа по подготовка на изборния процес, произвеждане на избори и обявяване на изборните резултати.
За осъществяване по-голяма степен на прозрачност се предвижда изрично да се вмени като задължение на ЦИК да приеме вътрешни правила за организацията на дейността си, да публикува стенографските протоколи от заседанията си, сканираните и получени по електронен път екземпляри от протоколи на районните и общинските избирателни комисии, както и да излъчва в реално време заседанията си на интернет страницата си. Предлага се Централната избирателна комисия да води и поддържа актуален списък на лицата с избирателни права по данни от регистъра на населението - Национална база данни "Население", като се осигурява възможност всеки избирател да може да прави справка в списъка по единен граждански номер.
Разширяват се съответно правомощията на районните и общинските избирателни комисии. Те ще поддържат интернет страница, на която ще публикуват решенията си, стенографските протоколи от заседанията си и други документи. Предвижда се районните и общинските избирателни комисии да сканират и изпращат в Централната избирателна комисия протокола си с данните от гласуването в съответния изборен район в срок до 48 часа след приключването му.
Предлага се създаване на регистър на застъпниците, които също ще публикува на интернет страницата на съответната районна или общинска избирателна комисия.
Застъпниците ще бъдат регистрирани по кандидатски листи от политическите партии, коалиции от партии и инициативни комитети. Предлага се ограничаване на общия брой на застъпници на всяка кандидатска листа на политическа партия, коалиция от партии или инициативен комитет, който не може да надвишава броя на избирателните секции в съответния изборен район.
Предлага се в срок не по-късно от 5 дни преди избора да се оповестяват на интернет страницата на съответната община списъците по чл. 187, ал. 1, т. 7, като се предвижда възможност за справка от избирателите. В срок до 24 часа от публикуването на списъците по чл. 187, ал. 1, т. 7 всеки избирател може да подаде писмено заявление и съответни документи чрез кмета на общината или района или кметството до Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” за заличаването му от списъка.
Въвежда се забрана за поставяне на агитационни материали по смисъла на закона, поставени преди началото на официалната предизборна кампания държавна и общинска собственост, по републиканската пътна мрежа и по общинските пътища, като се вменяват задължение за областния управител, съответно кмета на общината, района или кметството, като при необходимост може да се поиска съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи.
Предвидена е административна санкция за лицата, нарушили забраната за поставяне на агитационни материали преди началото на предизборната кампания.
С оглед на прозрачността на финансирането на изборите и за да се намали риска от злоупотреба се предлага да се предоставят правомощия на Сметната палата да проверява декларациите за произход на средства, дарени от физически лица, като минималният размер на дарението, което трябва да се съпътства с декларация за произход на средствата се предлага да бъде намалено до размера на една минимална работна заплата.
Предвижда се и отделно броене и отчитане в протоколите на съответните избирателни комисии на неизползваните и празните бюлетини, съответно пликове в зависимост от вида избор.
С предлаганата промяна в Закона за администрацията се предвижда министър-председател, заместник министър-председател, министри и др. да не могат да бъдат ръководители на предизборен щаб на политическа партия, коалиция от партии или инициативен комитет и да не използват за сметка на държавния бюджет моторни превозни средства, собственост на съответните министерства и ведомства, при участие в предизборна кампания.
С промяната в Закона за радиото и телевизията и се предвижда задължение на медиите да оповестяват незабавно и публично на интернет страницата си пълното съдържание на договорите с всички участници в изборния процес – политически партии, коалиции от партии и независими кандидати. По този начин ще се създаде гаранция за спазването на предвидените правила от всички участници при едни и същи условия.
В борбата с престъплението «купуване на гласове» се предлага промяна в Наказателния кодекс, Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за специалните разузнавателни средства, като се предвижда включването на съставите по чл. 167, ал. 3 и ал. 4 и чл. 169г в кръга на престъпленията, за чието разследване се допуска използването на специални разузнавателни средства. Право да искат използване на специални разузнавателни средства и да използват събраните чрез тях данни и веществени доказателствени средства съобразно тяхната компетентност ще имат окръжните прокуратури.
Предлага се да се създаде експериментално преброителна комисия за частичните избори, които предстоят, така и за местните избори, които ще се произведат през 2015 г., която да извърши преброяването на гласовете.
Предвижда се създаване на възможност за гласуване по електронен път чрез интернет при произвеждането на избори за народни представители през 2013 г. В предлаганите разпоредби са отразени мотивите от Решение № 4 от 2011 г. на Конституционния съд.

Последният законопроект беше представен от народния представител Десислав Чуколов.
С предложенията за промяна се гарантира честността на изборния процес и възможността за манипулиране на вота от представители на Централната избирателна комисия, на районните, общинските и секционните избирателни комисии.
Необходимо е в избирателните секции да се поставят и камери, които в реално време ще показват на избирателите, на медиите, на прокуратурата и не на последно място и на самите кандидати как протича изборният процес в съответната секция.
Предлага се ЦИК, РИК и ОИК да създадат и поддържат електронни страници в интернет, откъдето избирателите да се информират и да получават новините в реално време. Преди, по време на изборния ден и след това.
Друго основно предложение е да се постави целия изборен процес на паритетен принцип. Равнопоставеността, която се предлага гарантира, че никоя партия, която има временен превес в Народното събрание, не би могла конюнктурно да го използва в своя изгода.
Управлението на държавата не бива да се политизира по време на избори, поради което се предлага членовете на Министерски съвет, областните управители и кметове на общини да не участват в предизборната агитация.
Финансирането на предизборните кампании трябва да е максимално прозрачно. Затова предлагаме тези средства една година преди изборите да бъдат пренасочвани обратно към партията от която са влезли депутатите, в пълния си размер към датата на първата сесия на действащото Народно събрание.
През последните години беше повдиган нееднократно въпросът за членството на съдии, прокурори, магистрати, следователи в организации, изискващи полагането на клетва. Избирателите имат правото да знаят принадлежността на всеки един кандидат към недържавни организации, изискващи полагането на клетва, както и сексуалната ориентация на кандидатите. Това ще е сигурна гаранция, че няма да бъдат зависими от нищо друго, освен от волята на суверена – българския народ.
Предлага се също така социологическите агенции да бъдат извадени от предизборната агитация. Събираната от тях информация може да служи на предизборните щабове и на самите кандидати, но не бива да се употребява за насаждане на внушения у избирателите. Предлага се в самия изборен ден да бъде забранено изнасянето на резултати от провежданите екзитполове под формата на алегорични класации от медиите.
Предвижда се Българската национална телевизия и Българското национално радио да отразяват кампаниите на кандидатите безплатно, поради факта че получават достатъчно голяма сума от държавния бюджет за да изискват средства за отразяване идеите на кандидатите. Предлага се да се задължат и недържавните медии да отразяват кампаниите на цени по-ниски от търговската реклама която публикуват, защото точно по време на избори тези медии удвояват рекламните си тарифи.
Ограничава се броя на застъпниците до един човек за листа за една избирателна секция. Наличието на равнопоставеност във всички нива във всички изборни комисии на представители на всички партии, назначени от държавата, обезсмисля големия брой застъпници, а както и практиката показва, те се ползват за недопустимо набиране на гласове.
В последвалата дискусия участие взеха народните представители Мая Манолова, Четин Казак, Янаки Стоилов, Михаил Миков, Христо Бисеров и Искра Фидосова.
Г-жа Манолова в изказването си приветства намерението на всички парламентарно представени политически партии за предложените промени в Изборния кодекс и се надява те да станат факт. Ще подкрепи проекта на ПП ГЕРБ, но смята, че промените са недостатъчни и се надява те да претърпят промяна в хода на обсъждането. Изрази категорично несъгласие с предложението за използване на СРС по време на изборния процес, т.к. това ще стане легален начин за подслушване на политически опоненти и назначаването на постоянно действаща администрация, подпомагаща дейността на ЦИК, защото с нея също ще се търси начин да се влияе и оказва натиск върху изборния процес. Не възприема и начина по които се правят промени в „забранителните списъци”, защото проблемът е, че няма актуална информация за настоящия адрес на българските граждани в чужбина и много от тях ще бъдат застрашени от възможността за лишаване от избирателни права. Трябва да има гаранции за своевременното уведомяване на гражданите, че са попаднали в тези списъци и възможност да се реагира, когато незаконно са попаднали в тях.
Подкрепя ограничаване броя на застъпниците, но обърна внимание, че съществува опасност от злоупотреби и от страна на политическите представители и пълномощниците, които не се регистрират от съответната районна или общинска избирателна комисия.
Подкрепя също и идеята за прозрачността в работата на избирателните комисии и контролирането на недействителните бюлетини.
Подчерта, че ще подкрепи и проекта на Синята коалиция, макар че при електронното гласуване съществува възможност за манипулации и контролиране на вота и то би могло да бъде използвано само като експеримент.
Ще подкрепи и проекта на Движението за права и свободи, т.к. има редица разумни идеи – ограничаване броя на застъпниците, прозрачността в работата на комисиите, контрола върху бюлетините.
Не приема въвеждането на агитация на майчин език и предложението за отпадане на принципа за уседналост.
В законопроекта на Атака също има предложения, които могат да бъдат подкрепени – ограничаване броя на застъпниците и осигуряването на по - голяма публичност в работата на комисиите, но са неприемливи идеите за декларации на кандидатите за принадлежност към тайни общества и тяхната сексуална ориентация.
По отношение проекта на Яне Янев и гр. народни представители изрази най-голямо колебание, но за да се подобри изборното законодателство ще подкрепи и него.
Г-н Казак апелира между първо и второ гласуване да не се излиза извън обхвата на вече приетите промени в Изборния кодекс.
Приветства усилията за подобряване на изборното законодателство и всички моменти в законопроектите, целящи повишаване прозрачността на изборния процес.
Според него в някои от законопроектите, макар да има добри идеи съществуват и други, които ги правят неприемливи.
По отношение на проекта на ПП ГЕРБ изтъкна, че трябва да се предвиди разумен срок, в който лицата, попаднали в забранителните списъци да могат да обжалват вписването им в тези списъци.
Не подкрепя предложението за използване на СРС в хода на изборния процес.
Изрази подкрепата си към законопроекта на Коалиция за България, но според него предлаганото машинни гласуване оскъпява изборния процес и крие рискове от манипулации.
Категорично не подкрепя предложението в проекта на Атака за подаване на декларации от кандидатите за принадлежност към тайни общества и сексуалната им ориентация.
Г-н Стоилов в своето изказване изрази позиция, че няма прогрес в изборния процес през последните години, но е постигната кодификация на изборните правила. Качеството на изборния процес зависи не само от изборните правила, а и от политическата култура и от обстановката, в която се провеждат изборите.
Повечето промени, предлагани от ПП ГЕРБ, според него могат да бъдат споделени, но друга част трябва да бъдат ревизирани – постоянната администрация към ЦИК; запазването на отделните бюлетини за парламентарните избори, които крият възможности за злоупотреби и контролиране на вота.
Във всеки един от проектите съществуват идеи, които могат да бъдат подкрепени и трябва с общи усилия да се постигне такъв резултат, водещ до свободен избор на гражданите, който де не е повлиян от финансови, административни и други средства за мотивиране на избирателите и оказване на натиск.
Г-н Миков взе отношение по проекта на ПП ГЕРБ, като изтъкна, че няма да подкрепи предложението за използване на СРС в изборния процес, също така подчерта, че не се решава проблема със „забранителните списъци” и на хората с увреждания.
Постави въпросите, защо се предвижда отново се създаването преброителни комисии при произвеждане на частични избори за кметове на общини и за общински съветници и кметове през 2015 г.; как е определен броя на избирателите, за общините, в които се предвиждат такива комисии и какъв ще е начина за определяне на избирателните секции, в които ще се гласува по електронен път.
Г-н Бисеров в изказването си акцентира, че се наблюдават порочни практики при използването на СРС извън закона и на фона на предложението да се разшири приложното им поле, като има възможност да се използват в политическата борба е опасна тенденция. Необходимо е да се промени Закона за специалните разузнавателни средства, за да се избегне злоупотребата със СРС.
От името на ПП ГЕРБ г-жа Фидосова заяви, че между първо и второ гласуване на приетите законопроекти няма да се излезе извън обхвата на приетите промени и се изказа по всички внесени проекти.
По отношение на проекта на Синята коалиция има текстове, които се принципно се подкрепят, засягащи моментите на обжалване на решения на РИК и ОИК - § 2 и 3, но не в редакцията, която е предложена. В тази връзка се подкрепят и предложенията на ДПС и Коалиция за България.
С § 4 е направен опит да се реши собствен проблем, по отношение на наименованието на коалиция, но е необходимо да се прецизира текста, като цяло обаче идеята може да бъде подкрепена.
Заявено е, че се намалява броя на застъпниците, но никъде в законопроекта няма разписани такива текстове, каквито има при Коалиция за България и Атака.
Не се подкрепя предложението за промяна на чл. 107, ал. 1 с което се предлага кандидат за народен представител да бъде предложен за регистриране само от една партия или коалиция от партии в един многомандатен изборен район.
По отношение на електронното гласуване може да се направи крачка напред и да се търси вариант за експериментално електронно гласуване, като има предложения за машинно и за дистанционен начин за гласуване по интернет. В името на консенсуса и ако има разбиране от всички парламентарни групи може да се постави началото на експерименталното електронно гласуване, да се тестват и двете форми да се види какви грешки могат да се получат при двете форми на гласуване. Да се направят съответните изводи и едва тогава при следващи избори да се пристъпи към по-сериозно въвеждане на единия или друг начин на електронно гласуване. С оглед на изложеното заяви подкрепа на законопроекта
По отношение на законопроекта на Атака възразява срещу разпоредбата на § 1, с която се ограничава правото на български граждани притежаващи и друго гражданство да гласуват, предложението за поставяне на камери в секционните комисии; за подаването на декларации от кандидатите за принадлежност към тайни общества и сексуалната им ориентация; за начина на формиране на избирателните комисии.
В проекта на ДПС като рамка не се подкрепят повече от 2/3 от предложените текстове. Такива са текстовете за уседналост и предлагането за отпадане на свързаните с тях чл. 56, 60 и 61. Принципът на уседналост е преминал теста на Конституционния съд и на Венецианската комисия.
Не се подкрепя предложението за използване на други езици, освен българския език в предизборната кампания.
Не се подкрепя и предложението за отпадане на знака „Х”. По статистика на ЦИК недействителните бюлетини са намалели сравнение с предходни избори.
По отношение на законопроекта на Коалиция за България част от предложенията се съдържат и в проекта на ПП ГЕРБ и ще бъдат подкрепени.
В същото време не се подкрепя предложението за отпадане на едно от изискванията да се представя пред ЦИК документ за регистрация на партия за участие в избори – а именно дали е провеждала предвидените в устава заседания на върховния й орган повече от два последователни пъти, но не по-малко от веднъж на 5 години. Този текст е срещу партиите фантоми и срещу партиите с малоброен членски състав и които нямат никаква политическа дейност.
В § 10 са разписани подробни текстове относно изготвянето на списъците по чл. 187, , ал. 1, т. 7.
В законопроекта на ПП ГЕРБ е предвидено, освен че ще се публикуват избирателните списъци, ще се публикуват и списъците по чл. 187, ал. 1, т. 7. Така всеки избирател ще има възможност да направи справка в кой списък попада. Предвижда се и възможност в срок до 24 часа от публикуването на списъците по чл. 187, ал. 1, т. 7 всеки избирател може да подаде писмено заявление и съответни документи чрез кмета на общината или района или кметството до Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” за заличаването му от списъка.
Необходимо е да се обединят усилията на всички за да бъде решен този проблем, натрупван през годините.
По отношение на законопроекта на Яне Янев и гр. народни представители има текстове, които категорично се подкрепят от ПГ на ПП ГЕРБ, като публичност на информацията за възложителя и финансирането на социологическите проучвания и административно наказателните разпоредби, свързани с тях.
Не се подкрепя § 1, защото се обвързва активното избирателно право с възможността граждани да заемат изборна длъжност или длъжност по трудово или служебно правоотношение в държавната или общинските администрации.
Дебат заслужава и § 2 по отношение дали трябва да има промяна колко партии да бъдат в състава на една коалиция.
В дискусията взе участие и г-жа Антоанета Цонева - председател на Института за развитие на публичната среда.
Тя изказа удовлетворението си, че в повечето законопроекти се съдържат промени свързани с повишаване прозрачността на изборния процес и дейността на ЦИК.
По отношение на достъпа да медии направи предложение, всяко съдържание в медиите, което е платено да е изрично маркирано с ясен знак, което ще засили значението на предложението за промени в Закона за радиото и телевизията. Така ще може да се направи преценка между съдържанието на договора и това, което се отразява в медиите. Необходимо е да се разпише разумен срок за публикуването на съдържанието на договорите, за да няма заобикаляне на закона, поради неяснота на нормата.
Подкрепя предложението за отпадане на многомандатните райони, т.е. народен представител да може да се кандидатира само от един многомандатен изборен район. Така ще отпадне тази много остаряла установка кандидат да се кандидатира от две места, което обезсмисля идеята за преференция.
По отношение на социологическите проучвания се съгласи, че има злоупотреби със социологически данни, но според нея от предложеното няма да има ефект, а е необходимо да се обяви методологическата рамка, по която се провеждат изследванията, за да могат резултатите да бъдат установими и проверими.
В края на изложението си подчерта, че ще предостави писмено своите предложения за промени в Изборния кодекс.
Дискусията приключи с изказването на г-н Стефан Манов от „Френско-български форум”.
Той изтъкна, че българите в чужбина нямат свой изборен район, в който да се регистрират кандидатски листи, а също няма и преференциален вот, като може би трябва да се помисли и по този въпрос.
Приветства идеите в проектите за интернет гласуване, което е необходима и положителна стъпка за повишаване на избирателната активност.
В Изборния кодекс са разписани реда и условията за откриване на секции в чужбина и облекчаване на избирателите чрез подаване на заявление по електронен път. Може би този текст трябва да се прецизира, тъй като при последните избори тълкуването на ЦИК и практиката на Министерство на външните работи е затруднило в значителна степен българските граждани в чужбина за подаването на заявления.
Би могло чрез интернет страницата на ГРАО да се подава заявление в кой град в чужбина желаят да гласуват българските граждани в чужбина.
Също така може да се обмисли и идеята в тези градове, в които на предходни избори е имало избирателни секции, като може това да бъде ограничено времево, при следващи избори автоматично да се разкриват секции без да е необходимо да се подават заявления за гласуване. На база на данни, подадени от ГРАО ще се прецени колко секции ще трябва да бъдат разкрити за гласуване.
Всичко това би улеснило гласуването на българските граждани в чужбина.
След проведената дискусия и обсъждане, с 4 гласа „за”, 2 гласа „против” и 14 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 254-01-71, внесен от нар. пр. Христо Бисеров и група народни представители на 21.06.2012 г.;
- с 13 гласа „за”, 0 гласа „против” и 7 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 254-01-77, внесен от нар. пр. Екатерина Михайлова и група народни представители нa 06.07.2012 г.;
- с 14 гласа „за”, 3 гласа „против” и 3 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 254-01-79, внесен от нар. пр. Яне Янев и група народни представители на 10.07.2012 г.;
- с 15 гласа „за”, 0 гласа „против” и 5 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 254-01-81, внесен от нар. пр. Мая Манолова и група народни представители на 10.07.2012 г.;
- с 14 гласа „за”, 4 гласа „против” и 2 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 254-01-83, внесен от нар. пр. Искра Фидосова и група народни представители на 10.07.2012 г. и
- с 2 гласа „за”, 4 гласа „против” и 14 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 254-01-84, внесен от нар. пр. Волен Сидеров и група народни представители на 11.07.2012 г.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ИСКРА ФИДОСОВА