Доклад на комисия

---

Д О К Л А Д

Вх. № 253-03-137/27.11.2012 г.
ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, № 202-01-49, внесен от Министерски съвет на 23 юли 2012 г., приет на първо гласуване на 26 септември 2012 г.



Проект !
Второ гласуване

З А К О Н

за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(Обн., ДВ, бр. 60 от 1988 г.; изм. бр. 59 от 1993 г., бр. 12 от
1996 г., бр. 67 от 1999 г., бр. 92 от 2000 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 30 и 33 от 2006 г., бр. 43 от 2008 г., бр. 17 от 2009 г. и бр. 38 от 2012 г.)
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

§ 1. В чл. 1, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1.”

Предложение на нар. пр. Хр. Бисеров:
В § 1. В чл.1, ал. 1 изразът „при или по повод изпълнение на административна дейност” се заличава.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.


§ 2. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при:
1. задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, когато то е било отменено, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, наричана по-нататък „Конвенцията”, ратифицирана със закон (обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изменена с Протокол № 11 от 11 май 1994 г.; изм., бр. 38 от 2010 г.);
2. нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията;
3. обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано;
4. налагане на наказание по Наказателния кодекс или на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или административното наказание бъде отменено;
5. прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно;
6. изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер;
7. незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства.”
2. В ал. 3 след думите „Исковете по ал. 1” се добавя „и 2”.


Предложение на нар. пр. Хр. Бисеров:
В §2, относно чл. 2 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 след „задържане под стража” се добавя „домашен арест”.
б) в т. 3 накрая след думата „амнистирано” се слага запетая и след нея се добавя „както и в случаите, когато наказателното производство е прекратено поради изтичане на абсолютната давност за наказателно преследване”.
2. В т. 2, в ал. 3 след думите „установен в” се добавя „Глава 25 на Гражданския процесуален кодекс”.

Комисията не подкрепя предложението по т. 1, буква „б” и по т. 2 и го подкрепя по т. 1, буква „а”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
§ 2. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при:
1. задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 66 от 1992 г.)(обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г., изм., бр. 137 от 1998 г., попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.), наричана по-нататък „Конвенцията”;
2. нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията;
3. обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано;
4. налагане на наказание по Наказателния кодекс или на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или административното наказание бъде отменено;
5. прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно;
6. изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер;
7. незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства.”
2. В ал. 3 след думите „Исковете по ал. 1” се добавя „и 2”.



§ 3. Създава се чл. 2б:
„Отговорност за дейност на органите на съдебната власт за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок
(1) Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.
(2) Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда на Гражданския процесуален кодекс, като съдът взема предвид правната и фактическата сложност на делото, поведението на ищеца, на неговия процесуален или законен представител, на страните, на другите участници в процеса и на компетентните органи, довело до забавяне на производството, характера на правния интерес по делото, както и общата продължителност на производството.
(3) Предявяването на иск за обезщетение за вреди по висящо производство не е пречка за предявяване на иск и след приключване на производството.”

Предложение на нар. пр. Хр. Бисеров:
В § 3, в чл. 2б, ал. 2 след думите „по реда на” се добавя „глава 25 от Гражданския процесуален кодекс” и се създава ново изречение: „Вредите от забавеното производство се предполагат до доказване на противното.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
§ 3. Създава се чл. 2б:
„Отговорност за дейност на органите на съдебната власт за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок
Чл. 2б. (1) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.
(2) Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда на Гражданския процесуален кодекс, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
(3) Предявяването на иск за обезщетение за вреди по висящо производство не е пречка за предявяване на иск и след приключване на производството.”


§ 4. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думата „местожителството” се заменя с „настоящия адрес или седалището”.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Исковете за обезщетение по чл. 2б се предявяват пред съда, в района на който е настоящият адрес или седалището на увредения.”

Предложение на нар. пр. Хр. Бисеров:
В § 4, т. 2 за създаване на ал. 2 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията не подкрепя текста на вносителя по т. 2 и го подкрепя по т. 1.
Комисията предлага следната редакция на § 4:
§ 4. В чл. 7 думата „местожителството” се заменя с „настоящия адрес или седалището”.


§ 5. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1” се заменят с „чл. 1, ал. 1, чл. 2, ал. 1 и 2, чл. 2а и чл. 2б, ал. 1”.
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по
чл. 2б, ал. 1 по приключени производства само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а” от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.

Предложение на нар. пр. Хр. Бисеров:
В § 5 се правят следните допълнения:
1. В т. 2, за създаване на нова ал. 2 накрая, след „споразумение” се поставя запетая и се добавя „или когато се претендират обезщетения, надхвърлящи максималния размер, предвиден в глава трета „а” от Закона за съдебната власт”.
2. Създава се ал. 4:
„(4) За неуредените в този закон хипотези на увреждане, причинено на граждани и юридически лица от страна на държавата, общините и правозащитните органи, обезщетение може да се търси на основание чл. 7 от Конституцията на Република България по реда на този закон.”
Комисията не подкрепя предложението по т. 2 и го подкрепя по т. 1.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
§ 5. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1” се заменят с „чл. 1, ал. 1, чл. 2, ал. 1 и 2, чл. 2а и чл. 2б, ал. 1”.
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 по приключени производства само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а” от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение или когато се претендират обезщетения, надхвърлящи максималния размер, предвиден в глава трета „а” от Закона за съдебната власт”.
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.


§ 6. В чл. 9, ал. 2 след думите „по чл. 2, ал. 1” се добавя „и 2, чл. 2а и чл. 2б, ал. 1”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.



Предложение на нар. пр. Хр. Бисеров:
Създава се § 6а.
§ 6а. В чл. 10, ал. 1 се отменя.
Комисията не подкрепя предложението.


§ 7. В чл. 11, ал. 1 думата „предварителното” се заменя с „досъдебното”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.


ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.

§ 8. (1) В срок шест месеца от влизането в сила на закона или от уведомяването им от регистратурата на Европейския съд по правата на човека искове за обезщетение по чл. 2б могат да подават и лицата, чиито жалби пред Европейския съд по правата на човека са отхвърлени, поради неизчерпване на новосъздадените вътрешноправни средства за защита и производствата по тях са все още висящи пред националните инстанции.
(2) В срок шест месеца от влизането в сила на закона или от уведомяването им от регистратурата на Европейския съд по правата на човека лицата, чиито жалби пред Европейския съд по правата на човека са отхвърлени, поради неизчерпване на новосъздадените вътрешноправни средства за защита и производствата по тях са приключили пред националните инстанции, могат да подадат заявления за обезщетение по реда на глава трета „а” от Закона за съдебната власт.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8:
§ 8. (1) В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон или от уведомяването им от регистратурата на Европейския съд по правата на човека искове за обезщетение по чл. 2б могат да подават и лицата, чиито жалби пред Европейския съд по правата на човека са отхвърлени, поради неизчерпване на новосъздадените вътрешноправни средства за защита и производствата по тях са все още висящи пред националните инстанции.
(2) В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон или от уведомяването им от регистратурата на Европейския съд по правата на човека лицата, чиито жалби пред Европейския съд по правата на човека са отхвърлени, поради неизчерпване на новосъздадените вътрешноправни средства за защита и производствата по тях са приключили пред националните инстанции, могат да подадат заявления за обезщетение по реда на глава трета „а” от Закона за съдебната власт.

§ 9. Право да подадат заявление за обезщетение по реда на глава трета „а” от Закона за съдебната власт в шестмесечен срок от влизането в сила на закона имат и лицата, чиито национални досъдебни или съдебни производства са приключили към момента на влизане в сила на закона и не са изтекли повече от шест месеца от постановяването на окончателния акт.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9:
§ 9. Право да подадат заявление за обезщетение по реда на глава трета „а” от Закона за съдебната власт в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон имат и лицата, чиито национални досъдебни или съдебни производства са приключили към датата на влизане в сила на този закон и не са изтекли повече от 6 месеца от постановяването на окончателния акт.”


Предложение на нар. пр. Хр. Бисеров:
Създава се § 9а със следното съдържание:
1. Ал. 1-3 на чл. 204 от Административнопроцесуалния кодекс се отменят.
2. Ал. 4 на чл. 204 АПК се изменя така:
„Незаконосъобразността на акта, действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.
Комисията не подкрепя предложението.



§ 10. Законът влиза в сила от 1 октомври 2012 г.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 10 да бъде отхвърлен.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ИСКРА ФИДОСОВА