Доклад на комисия

---

Д О К Л А Д

Вх. № 353-03-21/19.02.2013 г.
ОТНОСНО: Общ законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 253-03-127 от 12 ноември 2012 г., на основание чл. 71, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание



Проект !
Второ гласуване

З А К О Н

за изменение и допълнение на Търговския закон
(обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г., изм., бр. 25 от 1992 г., бр.61 и 103 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 42, 59, 83 , 86 и 104 от 1996 г., бр.58, 100 и 124 от 1997 г., бр. 21, 39, 52 и 70 от 1998 г., бр. 33, 42, 64, 81, 90, 103 и 114 от 1999 г., бр. 84 от 2000 г., бр. 28, 61 и 96 от 2002 г., бр. 19, 31 и 58 от 2003 г., бр. 31, 39, 42, 43 , 66, 103 и 105 от 2005 г., бр. 38, 59, 80 и 105 от 2006 г., бр. 59, 92 и 104 от 2007 г., бр. 50, 67, 70, 100 и 108 от 2008 г., бр. 12, 23, 32, 47 и 82 от 2009 г., бр. 41 и 101 от 2010 г., бр. 14, 18 и 34 от 2011 г., бр. 53 и 60 от 2012 г.)
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Предложение от нар. пр. Я. Стоилов и Е. Радев:
Да се създаде нов § 1 със следното съдържание:
§ 1. В чл. 73 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, изречение първо накрая се добавя „или устава”, в изречение второ думите „акционерно дружество към” се заменят с „капиталово дружество към дружествения договор или” и се създава изречение трето: „При удостоверяване на подписа нотариусът проверява правата на вносителя.”
2. В ал. 5, изречение второ след думите «извлечение от» се добавя «дружествения договор или» и изречение трето се заличава.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията предлага да се създаде нов § 1:
§ 1. В чл. 73 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 в изречение първо накрая се добавя „или устава”, в изречение второ думите „акционерно дружество към” се заменят с „капиталово дружество към дружествения договор или” и се създава изречение трето: „При удостоверяване на подписа нотариусът проверява правата на вносителя.”
2. В ал. 5 в изречение второ след думите „извлечение от” се добавя „дружествения договор или”.



§ 1. В чл. 287 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Разпоредбите на чл. 303, ал. 2 и 3, чл. 307а и 307б се прилагат и когато поне една от страните по сделката е лице по чл. 2, т. 2.”

Предложение от нар. пр. Св. Тончев и И. Тошев:
§ 1 с текста на вносителя да отпадне, тъй като е предложено друго систематично място в § 2, в новия чл. 303а, ал. 6.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 1 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 2.



§ 2. В чл. 303 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се ал. 2 - 4:
„(2) Ако друго не е уговорено, плащането трябва да се извърши от длъжника в срок от 30 дни от получаването на фактурата или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди получаването на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня на получаване на стоката или услугата. Страните могат да уговорят срок за плащане, по-дълъг от 60 дни, при условията на чл. 307б.
(3) Когато договорът или законът предвиждат преглеждане или приемане на стоката или услугата, срокът по ал. 2 започва да тече от приемането или от приключване на преглеждането, ако фактурата или поканата за плащане са получени от длъжника преди това. Ако друго не е уговорено, срокът за преглеждане или приемане е 30 дни от получаването на стоката или услугата. В тези случаи страните могат да уговорят по-дълъг срок при условията на чл. 307б, включително когато страна по договора е възложител по чл. 7, т. 1 - 4 от Закона за обществените поръчки.
(4) Когато длъжникът е възложител по чл. 7, т. 1 - 4 от Закона за обществените поръчки и естеството на стоката или услугата - предмет на сделката, позволяват това, допуска се уговаряне на срок за плащане, който може да е по-дълъг от 30, но не повече от 60 дни.”

Предложение от нар. пр. Хр. Бисеров:
Параграф 2 се отменя.
Комисията не подкрепя предложението.


Предложение от нар. пр. Св. Тончев и И. Тошев:
§ 2 се изменя така:
„§ 2. Създава се чл. 303а:
„Срок при парични задължения
Чл. 303а. (1) Страните по търговска сделка могат да договорят срок за изпълнение на парично задължение не повече от шестдесет дни. По изключение може да бъде договорен и по-дълъг срок, когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина, ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави.
(2) Когато длъжникът е публичен възложител, страните могат да договорят срок за изпълнение на парично задължение не повече от 30 дни. По изключение може да бъде договорен и по-дълъг срок, но не повече от шестдесет дни, когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина, ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави.
(3) Ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това.
(4) Когато договорът или закон предвижда преглеждане или приемане на стоката или услугата, срокът по ал. 3 започва да тече от приемането или от приключването на преглеждането, ако фактурата или поканата за плащане са получени преди това. Срокът за преглеждане или приемане е 14 дни от получаване на стоката или услугата. По изключение може да бъде договорен по-дълъг срок за преглеждане или приемане, когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина.
(5) Разпоредбите на ал. 1-4 не се прилагат за:
1. менителничните задължения;
2. задълженията в открито производство по несъстоятелност;
3. обезщетенията за вреди, включително и застрахователни обезщетения.
(6) Правилата по този член се прилагат и за сделки, страна по които са занаятчии и лица, извършващи услуги с личен труд или упражняващи свободна професия.“
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
§ 2. Създава се чл. 303а:
„Срок при парични задължения
Чл. 303а. (1) Страните по търговска сделка могат да договорят срок за изпълнение на парично задължение не повече от 60 дни. По изключение може да бъде договорен и по-дълъг срок, когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина, ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави.
(2) Когато длъжникът е публичен възложител, страните могат да договорят срок за изпълнение на парично задължение не повече от 30 дни. По изключение може да бъде договорен и по-дълъг срок, но не повече от 60 дни, когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина, ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави.
(3) Ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това.
(4) Когато договорът или закон предвижда преглеждане или приемане на стоката или услугата, срокът по ал. 3 започва да тече от приемането или от приключването на преглеждането, ако фактурата или поканата за плащане са получени преди това. Срокът за преглеждане или приемане е 14 дни от получаване на стоката или услугата. По изключение може да бъде договорен по-дълъг срок за преглеждане или приемане, когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина.
(5) Разпоредбите на ал. 1-4 не се прилагат за:
1. менителничните задължения;
2. задълженията в открито производство по несъстоятелност;
3. обезщетенията за вреди, включително и застрахователни обезщетения.
(6) Правилата по този член се прилагат и за сделки, страна по които са занаятчии и лица, извършващи услуги с личен труд или упражняващи свободна професия.“



§ 3. Създава се чл. 307а:
„Неизпълнение на парично задължение
Чл. 307а. При забава на изпълнението на парично задължение, когато кредиторът е изпълнил задълженията си по договор и ако друго не е уговорено, без да е необходима покана, той има право на обезщетение в размер на законната лихва, както и на разноски за събиране на вземането си в размер 80 лева. Кредиторът може да търси разноски и обезщетение за вреди в по-висок размер съобразно общите правила.”

Предложение от нар. пр. Хр. Бисеров:
Параграф 3 се отменя.
Комисията не подкрепя предложението.


Предложение от нар. пр. Св. Тончев и И. Тошев:
§ 3 се изменя така:
„§ 3. Създава се чл. 309а:
„Неизпълнение на парично задължение
Чл. 309а. (1) Когато кредиторът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е в забава за плащане, ако не е уговорено друго кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, както и на обезщетение за разноски за събиране на вземането в размер на не по-малко от осемдесет лева, без да е необходима покана. Кредиторът може да търси обезщетение за действително претърпените вреди и направени разноски за събиране в по-висок размер съобразно общите правила.
(2) Когато е уговорено разсрочено плащане, обезщетенията по ал. 1 се дължат съответно за забавените вноски.
(3) Ограничаване на отговорността по ал. 1 и 2 може да бъде уговорено, само ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави. Ограничаване на отговорността е недействително, когато длъжникът е публичен възложител.”
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
§ 3. Създава се чл. 309а:
„Неизпълнение на парично задължение
Чл. 309а. (1) Когато кредиторът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е в забава за плащане, ако не е уговорено друго, кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, както и на обезщетение за разноски за събиране на вземането в размер на не по-малко от 80 лева, без да е необходима покана. Кредиторът може да търси обезщетение за действително претърпените вреди и направени разноски за събиране в по-висок размер съобразно общите правила.
(2) Когато е уговорено разсрочено плащане, обезщетенията по ал. 1 се дължат съответно за забавените вноски.
(3) Ограничаване на отговорността по ал. 1 и 2 може да бъде уговорено, само ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави. Ограничаване на отговорността е недействително, когато длъжникът е публичен възложител.”


§ 4. Създава се чл. 307б:
„Ограничаване на отговорността
Чл. 307б. Клаузи, които изключват или ограничават отговорността по чл. 307а, имат действие само когато длъжникът не е възложител по чл. 7, т. 1 - 4 от Закона за обществените поръчки и естеството на стоката или услугата - предмет на сделката, или обективна причина оправдават това.”

Предложение от нар. пр. Хр. Бисеров:
Параграф 4 се отменя.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 4 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 3.
Предложение от нар. пр. Св. Тончев и И. Тошев:
Текстът на вносителя за § 4 систематично е включен в предложението за изменение на § 3, поради което § 4 да добие следното ново съдържание:
„§ 4. В чл. 324 думите „в течение на времето, необходимо според обстоятелствата” се заличават.”
Комисията подкрепя предложението.

Комисията предлага да се създаде нов § 4:
§ 4. В чл. 324 думите „в течение на времето, необходимо според обстоятелствата” се заличават.



Предложение от нар. пр. Св. Тончев и И. Тошев:
Да се създаде § 4а:
„§ 4а. В чл. 327 се създава ал. 3:
„(3) Относно сроковете на плащане се прилагат съответно общите правила на глава двадесет и първа.”
Комисията подкрепя предложението.

Комисията предлага да се създаде нов § 5:
§ 5. В чл. 327 се създава ал. 3:
„(3) Относно сроковете на плащане се прилагат съответно общите правила на глава двадесет и първа.”


§ 5. В чл. 608 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение от частно държавно вземане.”
2. Създава се алинея 4:
„(4) Началната дата на неплатежоспособността е определената от съда дата, но не повече от три години преди деня на подаване на молбата.”

Предложение от нар. пр. Хр. Бисеров:
В параграф 5 се отменя т. 2.
Комисията подкрепя предложението.


Предложение от нар. пр. Я. Стоилов и Е. Радев:
В § 5 се правят следните изменения:
2.1. В т. 1, ал. 1 се изменя така:
„(1) Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо:
1. парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или
2. публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или
3. задължение по частно държавно вземане.”
2.2. Точки 2 и 3 да отпаднат.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 6:
§ 6. В чл. 608 ал. 1 се изменя така:
„(1) Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо:
1. парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или
2. публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или
3. задължение по частно държавно вземане.”


Предложение от нар. пр. Я. Стоилов и Е. Радев:
Да се създаде нов § 5а:
„§ 5а. В чл. 645, ал. 4 след думата „свръхзадължеността” да се добави „но не по-рано от 1 година преди подаването на молбата”.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията предлага да се създаде нов § 7:
§ 7. В чл. 645, ал. 4 след думата „свръхзадължеността” се добавя „но не по-рано от 1 година преди подаването на молбата”.


§ 6. В чл. 646 се правят следните изменения и допълнения:
1. В заглавието думата „Нищожност” се заменя с „Недействителност”.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността следните действия и сделки, извършени от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, но не по-рано от една година от подаване на молбата по чл. 625 :
1. изпълнение на парично задължение с ненастъпил падеж, включително чрез даване вместо изпълнение;
2. учредяване на ипотека или залог върху имуществено право от масата на несъстоятелността в полза на необезпечено дотогава вземане към длъжника.”
3. Създават се нови ал. 3-8:
„(3) За недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността може да бъде обявено и доброволното или принудително изпълнение на изискуемо парично задължение на длъжника, ако то поставя кредитора в по-благоприятно положение отколкото той би имал при разпределение на имуществото на длъжника съгласно чл. 722 и е извършено в 6-месечен срок преди подаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.
(4) Ако кредиторът е знаел, че длъжникът е неплатежоспособен или свръхзадължен срокът по ал. 2 е две години, а този по ал. 3 – една година.
(5) Знанието по ал. 5 се предполага, когато:
1. длъжникът и кредиторът са свързани лица или
2. кредиторът е знаел или е бил в състояние да узнае обстоятелства, въз основа на които може да се направи обосновано предположение за наличието на неплатежоспособност или свръхзадълженост.
(6) Ал. 2 и 3 не се прилагат, ако плащането е в кръга на обичайната дейност на длъжника и доколкото:
1. е извършено съобразно уговореното между страните едновременно с предоставянето на равностойна стока или услуга в полза на длъжника или до 30 дни след падежа на паричното задължение или
2. след извършване на плащането кредиторът е предоставил на длъжника равностойна стока или услуга, която е от полза за масата на несъстоятелността.
(7) Ал. 2 не се прилага доколкото залогът или ипотеката са учредени в кръга на обичайната дейност на длъжника:
1. преди или едновременно с предоставянето на кредит на длъжника;
2. заместват друго вещно обезпечение, което не може да бъде обявено за недействително според правилата на този раздел;
3. за обезпечаване на кредит, предоставен за придобиване на предмета на залога или ипотеката.
(8) Недействителността по ал. 2 не засяга правата, които добросъвестни трети лица са придобили възмездно преди вписването на исковата молба. Недобросъвестността се предполага до доказване на противното, ако третото лице е свързано лице с длъжника или с обезпечения кредитор.
4. Досегашната ал. 3 става ал. 9.

Предложение от нар. пр. Хр. Бисеров:
В параграф 6 се отменя т. 1.
Комисията не подкрепя предложението.


Предложение от нар. пр. Я. Стоилов и Е. Радев:
В § 6 се правят следните изменения:
4.1. В т. 2 ал. 2 се изменя така:
„(2) Могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността следните действия и сделки, извършени от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, в посочените в т. 1-3 срокове преди подаване на молбата по чл. 625:
1. изпълнение на неизискуемо парично задължение, независимо от начина на изпълнението, извършено в едногодишен срок;
2. учредяване на ипотека или залог за обезпечаване на необезпечено от длъжника дотогава вземане срещу него, извършено в едногодишен срок;
3. погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника, независимо от начина на изпълнението, извършено в 6-месечен срок, ако при разпределението по чл. 722 удовлетвореният кредитор би получил по-малко, отколкото е получил при изпълнението.”
4.2. Точки 3 и 4 се изменят така:
3. Създават се нови ал. 3-7:
(3) Ако кредиторът е знаел, че длъжникът е неплатежоспособен или свръхзадължен срокът по ал. 2, т. 1 и 2 е две години, а срокът по ал. 2, т. 3 – една година.
(4) Знанието по ал. 3 се предполага, когато:
1. длъжникът и кредиторът са свързани лица, или
2. кредиторът е знаел или е бил в състояние да узнае обстоятелства, въз основа на които може да се направи обосновано предположение за наличието на неплатежоспособност или свръхзадълженост.
(5) Алинея 2, т. 1 и 3 не се прилагат, ако изпълнението е в кръга на обичайната дейност на длъжника и когато:
1. е извършено съобразно уговореното между страните едновременно с предоставянето на равностойна стока или услуга в полза на длъжника или до 30 дни след падежа на паричното задължение, или
2. след извършване на плащането кредиторът реално е предоставил на длъжника равностойна стока или услуга.
(6) Алинея 2, т. 2 не се прилага, когато залогът или ипотеката са учредени:
1. преди или едновременно с предоставянето на кредит на длъжника;
2. да заместват друго вещно обезпечение, което не може да бъде обявено за недействително според правилата на този раздел;
3. за обезпечаване на кредит, предоставен за придобиване на предмета на залога или ипотеката.
(7) Недействителността по ал. 2 не засяга правата, които добросъвестни трети лица са придобили възмездно преди вписването на исковата молба. Недобросъвестността се предполага до доказване на противното, ако третото лице е свързано лице с длъжника или с лицето, с което длъжникът е договарял.”
4. Досегашната ал. 3 става ал. 8.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 8:
„§ 8. В чл. 646 се правят следните изменения и допълнения:
1. В заглавието думата „Нищожност” се заменя с „Недействителност”.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността следните действия и сделки, извършени от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, в посочените в т. 1-3 срокове преди подаване на молбата по чл. 625:
1. изпълнение на неизискуемо парично задължение, независимо от начина на изпълнението, извършено в едногодишен срок;
2. учредяване на ипотека или залог за обезпечаване на необезпечено от длъжника дотогава вземане срещу него, извършено в едногодишен срок;
3. погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника, независимо от начина на изпълнението, извършено в 6-месечен срок.”
3. Създават се нова ал. 3 и ал. 4-7:
„(3) Ако кредиторът е знаел, че длъжникът е неплатежоспособен или свръхзадължен, срокът по ал. 2, т. 1 и 2 е две години, а срокът по ал. 2, т. 3 – една година.
(4) Знанието по ал. 3 се предполага, когато:
1. длъжникът и кредиторът са свързани лица, или
2. кредиторът е знаел или е бил в състояние да узнае обстоятелства, въз основа на които може да се направи обосновано предположение за наличието на неплатежоспособност или свръхзадълженост.
(5) Алинея 2, т. 1 и 3 не се прилагат, ако изпълнението е в кръга на обичайната дейност на длъжника и когато:
1. е извършено съобразно уговореното между страните едновременно с предоставянето на равностойна стока или услуга в полза на длъжника или до 30 дни след падежа на паричното задължение, или
2. след извършване на плащането кредиторът реално е предоставил на длъжника равностойна стока или услуга.
(6) Алинея 2, т. 2 не се прилага, когато залогът или ипотеката са учредени:
1. преди или едновременно с предоставянето на кредит на длъжника;
2. да заместват друго вещно обезпечение, което не може да бъде обявено за недействително според правилата на този раздел;
3. за обезпечаване на кредит, предоставен за придобиване на предмета на залога или ипотеката.
(7) Недействителността по ал. 2 не засяга правата, които добросъвестни трети лица са придобили възмездно преди вписването на исковата молба. Недобросъвестността се предполага до доказване на противното, ако третото лице е свързано лице с длъжника или с лицето, с което длъжникът е договарял.”
4. Досегашната ал. 3 става ал. 8.”


§ 7. Член 647 се изменя така:
„Отменителни искове
Чл. 647. (1) Освен в предвидените от закона случаи могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността следните действия и сделки, ако са извършени от длъжника в посочените в т. 1-7 срокове преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност:
1. безвъзмездна сделка, с изключение на обикновено дарение, в полза на свързано лице с длъжника, извършена в тригодишен срок ;
2. безвъзмездна сделка в полза на трето лице, извършена в двугодишен срок;
3. възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена в двугодишен срок;
4. учредяване на ипотека, залог или лично обезпечение за чужди задължения, което е извършено в едногодишен срок;
5. учредяване на ипотека, залог или лично обезпечение за чужди задължения, в полза на кредитор, който е свързано лице с длъжника, извършено в двугодишен срок;
6. сделка, която уврежда кредиторите, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в двугодишен срок.
(2) Алинея 1 се прилага и за действия и сделки, извършени от длъжника в периода между подаване на молбата за откриване и датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
(3) Недействителността по този член не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписването на исковата молба. Чл. 646, ал. 9 се прилага съответно.”.

Предложение от нар. пр. Я. Стоилов и Е. Радев:
В § 7, чл. 647 се изменя така:
„Отменителни искове
Чл. 647. (1) Освен в предвидените от закона случаи могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността следните действия и сделки, ако са извършени от длъжника в посочените в т. 1-7 срокове преди подаване на молбата по чл. 625:
1. безвъзмездна сделка, с изключение на обичайното дарение, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в тригодишен срок;
2. безвъзмездна сделка, извършена в двугодишен срок;
3. възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена в двугодишен срок, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността;
4. учредяване на ипотека, залог или лично обезпечение за чужди задължения, извършено в едногодишен срок, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността;
5. учредяване на ипотека, залог или лично обезпечение за чужди задължения в полза на кредитор, който е свързано лице с длъжника, извършено в двугодишен срок;
6. сделка, която уврежда кредиторите, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в двугодишен срок.
(2) Алинея 1 се прилага и за действия и сделки, извършени от длъжника в периода между подаване на молбата по чл. 625 и датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
(3) Недействителността по този член не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписването на исковата молба. Член 646, ал. 8 се прилага съответно.”

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 9:
§ 9. Член 647 се изменя така:
„Отменителни искове
Чл. 647. (1) Освен в предвидените от закона случаи могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността следните действия и сделки, ако са извършени от длъжника в посочените в т. 1-6 срокове преди подаване на молбата по чл. 625:
1. безвъзмездна сделка, с изключение на обичайното дарение, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в тригодишен срок;
2. безвъзмездна сделка, извършена в двугодишен срок;
3.възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена в двугодишен срок, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността;
4. учредяване на ипотека, залог или лично обезпечение за чужди задължения, извършено в едногодишен срок, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността;
5. учредяване на ипотека, залог или лично обезпечение за чужди задължения в полза на кредитор, който е свързано лице с длъжника, извършено в двугодишен срок;
6. сделка, която уврежда кредиторите, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в двугодишен срок.
(2) Алинея 1 се прилага и за действия и сделки, извършени от длъжника в периода между подаване на молбата по чл. 625 и датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
(3) Недействителността по този член не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписването на исковата молба. В тези случаи съответно се прилага чл. 646, ал. 8.”


§ 8. Член 649 се изменя така:
„Предявяване на отменителен иск
Чл. 649 (1) Иск по чл. 645, 646 и 647 по този закон и по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите може да предяви синдикът, а при негово бездействие - всеки кредитор на несъстоятелността, в едногодишен срок от откриване на производството, съответно от момента на обявяване на решението по чл. 632, ал. 2. В тези случаи кредиторът може да предяви и обусловените от исковете по предходното изречение осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността. Когато искът се предяви от кредитор, съдът служебно конституира синдика като съищец. Ако прихващането е извършено след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, срокът по изречение първо тече от извършването на прихващането.
(2) В производството по обявяване на недействителност на сделка или на действие презумцията по чл. 135, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите се прилага за всички свързани лица.
(3) Иск по чл. 645, 646 и 647 от този закон, както и иск по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите, свързан с производството по несъстоятелност, се предявява пред съда по несъстоятелността.”

Предложение от нар. пр. Я. Стоилов и Е. Радев:
В § 8, чл. 649 се изменя така:
„Предявяване на отменителен иск
Чл. 649. (1) Иск по чл. 645, 646 и 647 от този закон и по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите, свързан с производството по несъстоятелност, може да предяви синдикът, а при негово бездействие - всеки кредитор на несъстоятелността, в едногодишен срок от откриване на производството, съответно от момента на обявяването на решението по чл. 632, ал. 2. Ако прихващането е извършено след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, срокът тече от извършването на прихващането.
(2) В случаите по ал. 1 синдикът, съответно кредиторът може да предяви и обусловените от посочените искове осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността.
(3) Когато искът е предявен от кредитор, съдът служебно конституира синдика като съищец. При предявен от кредитор иск по ал. 1 друг кредитор няма право да предяви същия иск, но може да встъпи като съищец не по-късно от първото по делото заседание.
(4) В производството по обявяване на недействителност на сделка или действие, презумпцията по чл. 135, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите се прилага за всички свързани лица.
(5) Иск по ал. 1 се предявява пред съда по несъстоятелността. Влязлото в сила решение има действие за длъжника, синдика и всички кредитори.
(6) В производствата по предявени искове по ал. 1 държавни такси за всички инстанции не се внасят предварително. Ако искът бъде уважен, следващите се държавни такси се събират от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавните такси се събират от масата на несъстоятелността.”
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 8, който става § 10:
§ 10. Член 649 се изменя така:
„Предявяване на отменителен иск
Чл. 649. (1) Иск по чл. 645, 646 и 647 от този закон и по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите, свързан с производството по несъстоятелност, може да предяви синдикът, а при негово бездействие - всеки кредитор на несъстоятелността, в едногодишен срок от откриване на производството, съответно от момента на обявяването на решението по чл. 632, ал. 2. Ако прихващането е извършено след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, срокът тече от извършването на прихващането.
(2) В случаите по ал. 1 синдикът, съответно кредиторът може да предяви и обусловените от посочените искове осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността.
(3) Когато искът е предявен от кредитор, съдът служебно конституира синдика като съищец. При предявен от кредитор иск по ал. 1 друг кредитор няма право да предяви същия иск, но може да встъпи като съищец не по-късно от първото по делото заседание.
(4) В производството по обявяване на недействителност на сделка или действие, презумпцията по чл. 135, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите се прилага за всички свързани лица.
(5) Иск по ал. 1 се предявява пред съда по несъстоятелността. Влязлото в сила решение има действие за длъжника, синдика и всички кредитори.
(6) В производствата по предявени искове по ал. 1 държавни такси за всички инстанции не се внасят предварително. Ако искът бъде уважен, следващите се държавни такси се събират от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавните такси се събират от масата на несъстоятелността.”



Предложение от нар. пр. Св. Тончев и И. Тошев:
Да се създаде § 8а:
„§ 8а. В Допълнителните разпоредби се създава § 1г:
„§ 1г. „Публичен възложител” е всяко лице по чл. 7 от Закона за обществените поръчки.”
Комисията подкрепя предложението.

Комисията предлага да се създаде § 11:
§ 11. В допълнителните разпоредби се създава § 1г:
„§ 1г. „Публичен възложител” по смисъла на този закон е всяко лице по чл. 7 от Закона за обществените поръчки.”




ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.

§ 9. Този закон въвежда изискванията на Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки (ОВ, L 48/1 от 23 февруари 2011 г.).

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 12.


ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.

Предложение от нар. пр. Св. Тончев и И. Тошев:
В Преходните и заключителни разпоредби да се създаде § 9а:
„§ 9а. Параграфи 2-5 и 12 не се прилагат за договорите, сключени до 15 март 2013 година.”
Комисията подкрепя предложението.

Комисията предлага да се създаде § 13:
„§ 13. Параграфи 2-5, 11 и 16 не се прилагат за договорите, сключени до 15 март 2013 година.”


§ 10. Член 646, ал. 6-8 и чл. 647, ал. 3 се прилагат и за заварените от този закон искови производства за попълване на масата на несъстоятелността.


Предложение от нар. пр. Я. Стоилов и Е. Радев:
§ 10 се изменя така:
§ 10. (1) Параграф 5а, § 6 относно ал. 2 и 5-7, § 7 и 8 се прилагат за заварените от този закон искови производства за попълване масата на несъстоятелността.
(2) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон предявените искове по досегашните разпоредби на чл. 645, ал. 4, чл. 646, ал. 2, чл. 647 и 649, по които производствата са висящи, могат да бъдат оттеглени без съгласието на ответниците, независимо от фазата, в която се намира производството. По тези дела държавна такса и разноски не се присъждат и не се събират.”

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 14:
„§ 14. (1) Параграф 7, § 8 относно ал. 2 и ал. 5-7, § 9 и 10 се прилагат за заварените от този закон производства по несъстоятелност и искови производства за попълване масата на несъстоятелността.
(2) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон предявените искове по досегашните разпоредби на чл. 645, ал. 4, чл. 646, ал. 2, т. 1 и 3, чл. 647 и 649, по които производствата са висящи, могат да бъдат оттеглени без съгласието на ответниците, независимо от фазата, в която се намира производството.”


§ 11. За висящите производства по искове по досегашните чл. 646, ал. 2, т. 2 и 4 от Търговския закон се прилагат досегашните правила.

Предложение от нар. пр. Я. Стоилов и Е. Радев:
§ 11 се изменя така:
„§ 11. Предявените до влизането в сила на този закон искове по чл. 646, ал. 2, т. 2 и 4 се решават по досегашните правила.”
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 15:
„§ 15. Предявените до влизането в сила на този закон искове по чл. 646, ал. 2, т. 2 и 4 се решават по досегашния ред.”


§ 12. В Закона за лечебните заведения (обн., ДВ, бр. 62 от 1999 г.; изм. бр. 88, 113 и 114 от 1999 г., бр. 36, 65 и 108 от 2000 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 2001 г. - бр. 51 от 2001 г.; бр. 28 и 62 от 2002 г., бр. 83, 102 и 114 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 46, 76, 85, 88 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 59, 80 и 105 от 2006 г.,бр. 31, 53 и 59 от 2007 г., бр. 110 от 2008 г., бр. 36, 41, 99 и 101 от 2009 г., бр. 38, 59, 98 и 100 от 2010 г., бр. 45 и 60 от 2011 г., бр. 54, 60 и 102 от 2012 г.) в чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 5:
„(5) Лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 и държавните лечебни заведения – търговски дружества, извършват плащания по сделките по ал. 4 в срок от 60 дни от деня на получаване на фактура или на друга покана за плащане.”
2. Досегашната ал. 5 става ал. 6.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 16.




ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:

ИСКРА ФИДОСОВА