Стенограма от заседание на комисия

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 1

Днес, 13.08.2009 г., четвъртък, от 14:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Софийския университет „Климент Охридски” - Красимир Димитров, преподавател по нотариално право, от Нотариалната камара - Димитър Танев, председател и народните представители Яне Янев и Атанас Семов.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Уважаеми колеги народни представители,
Уважаеми представители на институции,
Уважаеми експерти,
Уважаеми представители на медиите,
В качеството ми на председател на Комисията по правни въпроси имам честта и удоволствието да открия първото заседание на комисията за 41-то Народно събрание.
Съгласно чл. 30 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание постоянните комисии заседават когато присъстват повече от половината от техните членове. В момента имаме изискуемия се по правилник кворум и заседанието може да започне.
Преди да пристъпя към обявения предварително дневен ред, който беше обявен при спазване на изискванията на чл. 30, ал. 1 заедно със съответните материали, които са постъпили за разглеждане в комисията, искам да представя поименно всеки член и колегите заместник-председатели на комисията.
Тодор Димитров, адвокат – заместник-председател на комисията от парламентарната група на политическа партия ГЕРБ;
Явор Божилов Нотев, адвокат – заместник-председател – от парламентарната група на партия „Атака”;
Любен Андонов Корнезов, заместник-председател от парламентарната група на „Коалиция за България”;

и членове:
Анастас Василев Анастасов от парламентарната група на ГЕРБ;
Веселин Методиев от парламентарната група на „Синята коалиция”;
Даниела Димитрова Миткова от парламентарната група на ГЕРБ;
Десислава Вълчева Атанасова от парламентарната група на ГЕРБ;
Димитър Николов Лазаров от парламентарната група на ГЕРБ;
Екатерина Иванова Михайлова от парламентарната група на „Синята коалиция”;
Емил Йорданов Радев от парламентарната група на ГЕРБ;
Ивайло Георгиев Тошев от парламентарната група на ГЕРБ;
Красимир Георгиев Ципов от парламентарната група на ГЕРБ;
Кристияна Методиева Петрова от парламентарната група на „Ред, законност и справедливост”;
Мая Божидарова Манолова от парламентарната група на „Коалиция за България”;
Митхат Сабри Метин от парламентарната група на „Движение за права и свободи”;
Михаил Райков Миков от парламентарната група на „Коалиция за България”; (не присъства)
Павел Илиев Димитров от парламентарната група на ГЕРБ;
Петър Иванов Хлебаров от парламентарната група на партия „Атака”; (не присъства)
Петя Николова Раева от парламентарната група на „Движение за права и свободи”;
Светослав Тончев Тончев от парламентарната група на ГЕРБ;
Фани Иванова Христова
Христо Дамянов Бисеров от парламентарната група на „Движение за права и свободи”;
Четин Хюсеин Казак от парламентарната група на „Движение за права и свободи”;
Юлияна Генчева Колева от парламентарната група на ГЕРБ;
Янаки Боянов Стоилов от парламентарната група на „Коалиция за България”;
С това представих всички колеги в Правната комисия.
Уважаеми колеги,
Дневният ред, който беше обявен по надлежния ред на основание чл. 30 от Правилника за организация и дейността на 41-то Народно събрание, съдържа три точки:
1. Обсъждане на Правила за работата и дейността на Комисията по правни въпроси при 41-то Народно събрание.
2. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на Велико народно събрание, № 954-01-1 от 23.07.2009 г., внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители.
3. Обсъждане първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, № 954-01-2 от 12.08.2009 г., внесен от Бисерка Борова Петрова, Явор Божилов Нотев и Тодор Атанасов Димитров.
Предлагам ви да пристъпим към точка първа от настоящия дневен ред - Обсъждане и приемане на Правила за работата и дейността на Комисията по правни въпроси при 41-то Народно събрание.
Заповядайте, г-жо Манолова.
Мая Манолова:
Г-жо Председател,
Съвсем добронамерено, като имам предвид, че това е първо заседание на Правната комисия, ще помоля да си създадем един по-работещ порядък за информиране за предстоящите заседания, както и за техния дневен ред, а също така и за начина на снабдяване с материалите за заседанията, тъй като правилата днес ги виждаме за първи път и е добре, че те не се отклоняват много от правилата, по които работеше Правната комисия, така че не възразявам да ги разглеждаме, както и останалите два законопроекта. Но за по-добрата работа на Правната комисия би било по-добре, ако своевременно получаваме материалите и своевременно се информираме за дневния ред. Те са били раздадени в пощенските кутии, но вероятно вчера след обяд и то не всички материали. Предложението ми е просто за да бъдем полезни в обсъждането на законопроектите.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-жо Манолова.
Това, което направихме вчера, включително и аз като председател след като получих материалите веднага те бяха подписани и разпределени. И този ред, който е спазван досега, го спазихме и за днешното заседание, като материалите бяха раздадени по пощенските кутии. Разбиране се, оттук нататък е въпрос на разбиране и стиковане чисто технически как ще става уведомяването и няма пречка това да става и по E-mail със сканиране на документи. Това е въпрос, който трябва да коментираме точно в точка първа по отношение на правилата.
Това, което предлагаме, е тези правила, които са били до този момент за работа на Комисията по правни въпроси с две уточнения и едно предложение за допълнение на едно изречение. Правилата са раздадени предварително на всички. Предложенията за изменения са:
В т. 9 „чл. 22” се коригира и става: „В съответствие с чл. 24, ал. 1 от Правилника...”, тъй като след като приехме новия правилник, има преномерация.
Втората редакция, която си позволявам да предложа, е в т. 7 да се добави второ изречение със следното съдържание:
„Покана за изслушване се отправя след вземане на решение от комисията.”
Това се прави с оглед на това да няма безразборно заявяване за изслушване на представители на различни институции. Когато трябва да се изслуша представител на определена администрация, министерство, ведомство, това предварително да се коментира в комисията съобразно актовете, които ще бъдат представени за разглеждане и да се вземе решение. Така ще има някакъв ред с оглед и на това да се пести време и да се отделя повече време за разглеждане на законопроектите, а не тук да става трибуна за повече политически изказвания. Т.е. идеята е примерно, когато имаме законопроект за адвокатурата, да поканим представител на адвокатурата, което ще определим на предишно заседание с решение. Примерно днес имаме законопроект за нотариалната дейност. Каним председателя на Камарата на нотариусите и представител на Министерството на правосъдието.
Имате думата, колеги, за изказвания по така предложения проект на Правила за работата и дейността на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, г-н Корнезов.
Любен Корнезов:
Това, което предложихте за т. 7 на мен не ми е ясно. Нормално е комисията да вземе с гласуване решение кой да присъства от органите на изпълнителната власт и на съдебната власт. Но питам се няма ли да смутим вашата работа. Примерно, сега трябва да разглеждаме доклада на Висшия съдебен съвет за съдилищата. Когато вие предлагате този дневен ред нормално е да поканите членове на Висшия съдебен съвет, респ. председателя на Върховния касационен съд и т.н. Трябва ли за това да се събира цялата комисия, за да го гласува.
Искра Фидосова:
Не е необходимо да се събира.Това е нещо, което ще докладвам на днешното заседание. Има постъпил при нас доклад на Висшия съдебен съвет. Вчера разговарях с г-жа Мингова. Поисках препотвърждение на изпратения доклад, за да няма ново внасяне. Вчера получихме отговор от страна на Висшия съдебен съвет и днес след като оформихме надлежно по съответния ред документацията между нас като институция и Висшия съдебен съвет, ще предложа да вземем такова решение, след като разбира се бъдат приети тези правила, да бъдат поканени за следващия път за изслушване всички, които участват като представители на различните институции, които засяга доклада на Висшия съдебен съвет.
Г-жо Михайлова, заповядайте.
Екатерина Михайлова:
Аз искам да продължа по това, което каза г-н Корнезов. Мисля, че допълнение на чл. 7 от правилата ще затрудни работата на комисията. Много често не знаем на заседанието, което провеждаме, какво ще гледаме на следващото заседание. Примерно днес имаме заседание и другата седмица в четвъртък пак ще имаме заседание, ако четвъртъкът ни е денят за заседания на комисията. Но дотогава може да се появи необходимост да се разглежда един или друг дневен ред, да има внесен законопроект, за който се настоява спешно да се разгледа. Съвсем нормално е ръководството на комисията да има оперативната възможност да прецени и да покани необходимите институции. Нека този текст, ако съществува, да е само когато комисията изрично поиска. Например, по време на заседание аз поискам за следващото заседание при гледането на Закона за съдебната власт да присъстват не само представители на Висшия съдебен съвет, а и от прокуратура, следствие, адвокатура и още някои и да помоля комисията да вземе решение, ако всички не сме съгласни. Но иначе нека да бъде в рамките на ръководството на комисията оперативно да решава. Мисля, че така ще бъде по-лесно. Така се е процедирало досега и не се е злоупотребявало. Ако трябва да има въобще такъв текст, то да бъде само в случаите, когато някой от комисията пожелае изрично покана на определена институция, тогава да се подлага на гласуване. Иначе може да се блокираме в определен момент.
Искра Фидосова:
Т.е. Вие предлагате текст, който засяга оперативна самостоятелност на председателя и на заместник-председателите на комисията, които да преценяват. Аз лично нямам възражения срещу това. Това, което сме имали предвид по отношение на изслушването е, че на самото заседание, например на днешното при разглеждането на точка първа можем да вземем решение по точки втора и трета да бъдат изслушани ръководителите на съответните ведомства. Аз не смятам, че ще има блокиране на работата по този начин. Мисля, че няма да има пречка и на същото заседание да се вземе такова решение. Има поканен представител на съответната институция, поставяме го на обсъждане, вземаме решение да бъде изслушан по съответната точка и когато стигнем до нея, той казва своето становище.
Заповядайте, г-н Корнезов.
Любен Корнезов:
В интерес на оперативната ни работа, досега този правилник не е създавал никакви проблеми. Заседанията на Правната комисия са публични, както виждаме и сега. Могат представители на различни органи без да са поканени да дойдат. Може да искат и да вземат думата без да са поканени и вие да им дадете думата, защото се счита, че е необходимо да се чуят. Защо трябва предварително да си връзваме ръцете с това да има решение на цялата комисия, за да бъдат изслушвани или поканени. Досега не е създавал проблеми този текст. Но във вашите ръце е, г-жо Председател. Не си ограничавайте правата, бих казал.



Искра Фидосова:
За да не ни обвините в авторитаризъм, както беше на предишното заседание, за това предлагаме един доста по-демократичен начин за решаване на този въпрос.
Колеги, всъщност имаме три предложения, касаещи т. 7:
Едното предложение е да си остане настоящия текст на т. 7.
Второто предложение е да се допише второ изречение: „Покана за изслушване се отправя след вземане на решение от комисията.”
Третото предложение е това, което г-жа Михайлова предложи – да се допише текст, касаещ оперативна самостоятелност на ръководството на Комисията по правни въпроси.
Г-жо Михайлова, ще го формулирате ли вашето предложение като текст.
Екатерина Михайлова:
Да си остане текста, както е сега.
Искра Фидосова:
Значи имаме две предложения:
Първото предложение е да си остане същия текст на т. 7. Ще подложа първо него на гласуване. Моля, който е „за” предложението да остане настоящия текст на т. 7, да гласува. Седем гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Единадесет се въздържат.
Второто предложение: „Изслушването на съответните ръководители се осъществява след взимане на решение от комисията.”
Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Благодаря. Против? Няма. Въздържали се? Седем „въздържали се”. Благодаря.
По отношение на т. 9 предложението е ясно. То е корекция съгласно преномерацията на правилника.
Тъй като няма постъпили други предложения по така представените ви Проектоправила за работата и дейността на Комисията по правни въпроси при 41-то Народно събрание, ще ги подложа на гласуване.
Моля, който е „за”, да гласува. Двадесет и един гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Благодаря.
Честито, колеги! Имаме правила за работа на нашата комисия.
С това изчерпихме съдържанието на точка първа от настоящия дневен ред.
По втора точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на Велико народно събрание, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители.
Г-н Янев, имате думата като вносител на законопроекта.

Яне Янев:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Парламентарната група на „Ред, законност и справедливост” е внесла законопроекта с мотиви, с които предполагам са се запознали всички членове на Правната комисия. Те, от една страна, са свързани с привеждането в съответствие с духа и буквата на последните промени в изборното законодателство и на Закона за избор на Велико народно събрание. Коригирани са очевидни несъответствия на разпоредбите на закона с държавната структура и избирателната практика, която беше наложена през последните 20 години. Същевременно е запазен принципът на сега действащия закон, а именно да се избират 200 народни представители по пропорционалната система и 200 по мажоритарната с обособени едномандатни мажоритарни райони така, както са разделени от Централната избирателна комисия за избор на Велико народно събрание.
Най-обемната промяна в закона се изразява във въвеждане на условия и механизми за съставяне на избирателни списъци, изграждането на правомощията на избирателните комисии, провеждането на самата предизборна кампания, правилата и редът за гласуване. Защото този закон, който е бил приет през 1990 г. не е бил съобразен с по-късно променилите се условия и правила.
Също така законът се привежда в съответствие със сега действащия Закон за политическите партии и всички останали релевантни български закони.
Предвидени са и текстове, които въвеждат в законова норма правила, които досега са се уреждали с подзаконови актове, като решение на Централната избирателна комисия.
Направени са и редакции от чисто структурно и граматическо естество. Има неиздържани формулировки в стария закон, които са коригирани.
Освен всичко изложено, бих искал да подчертая, че идеята за Велико народно събрание намира все по-голяма популярност в обществото. Така или иначе ще трябва в близко бъдеще да се проведе един сериозен дебат между всички парламентарни партии. Ние не можем да очакваме, че в последния момент, ако се стигне до консенсус за свикване на Велико народно събрание, ще трябва да се променя изборното законодателство. Би било редно така, както заявиха почти всички партии от конституционното мнозинство, че изборното законодателство трябва да се приеме в началото на мандата, а не в последния момент – в 12 без 5, както е ставало през целия 20 годишен преход. За това ние като вносители апелираме тази порочна практика за приемане на изборното законодателство в последния момент и в полза на управляващите да бъде променена. Законът да бъде приет от комисията и да бъде вкаран в пленарна зала още в първата сесия, за да се разгледа на първо чете, за да може след това всеки един от колегите народни представители да внесат своите изменения и допълнения между първо и второ четене. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-н Янев.
Колеги, имате думата за изказвания. Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги народни представители,
Взимам повод от последните думи, които каза г-н Яне Янев, за ангажимента, който е поело новото конституционно мнозинство за промени в изборното законодателство не в последния момент, а на един значително по-ранен етап и още по-силно казано, в самото начало на сегашния мандат на 41-то Народно събрание. От тази гледна точка възникват някои въпроси, на които може би вносителите трябва да отговорят.
Първият въпрос е дали промените в Закона за избиране на Велико народно събрание изчерпват всички промени в изборното законодателство, които трябва да бъдат приети в началото на този мандат. Ако не е така, защо днес ние разглеждаме само и единствено промените в този закон. Това е първият въпрос.
Вторият въпрос е доколкото си спомням управляващата партия ГЕРБ заяви най-категорично, дори ние гласувахме като декларация на 41-то Народно събрание текст, в който ясно е записан ангажимент да се приеме избирателен кодекс. Т.е. има ясно изразено намерение на водещата политическа сила от новото конституционно мнозинство за това да се пристъпи към хармонизиране и обединяване на цялото изборно законодателство в един нормативен акт, какъвто би бил този избирателен кодекс. От тази гледна точка въпросът ми е и към представителите на политическа партия ГЕРБ споделят ли те подхода сега ние да се занимаваме, след като те са изразили тази ясна своя позиция, с изменение на един от избирателните закони.
На последно място искам да кажа, че най-вярното от това, което каза г-н Яне Янев е, че се налага един задълбочен дебат за това какви промени ни са необходими, ако се пристъпва наистина към хармонизиране и обединяване на цялото изборно законодателство в един избирателен кодекс, какъв вид ще бъде той, какви ще бъдат основните принципи на новото избирателно право. Оттам нататък да се пристъпи към разглеждането на конкретни законодателни инициативи.
Ето защо моето лично мнение е, че ние не трябва да приемаме този законопроект не защото той съдържа в себе си някакви кой знае какви неприемливи тези, а просто защото не отговаря на приоритетите, които е гласувало 41-то Народно събрание и няма ясна визия за това накъде върви нашето изборно законодателство оттук нататък.
Оставям настрана другия въпрос, който няма общо с конкретния законопроект, а именно въпросът дали и кога трябва да се проведат избори за Велико народно събрание. Това е въпрос, който заслужава отделен дебат. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Г-н Янев, заповядайте.
Яне Янев:
Искам да направя едно много важно уточнение заради колегите от ДПС, които се правят сякаш са паднали от друга планета. Законът за изменение и допълнение на Закона за Велико народно събрание не може да се разглежда в общ пакет с останалото изборно законодателство поради простата логика, че Великото народно събрание или поне има такъв консенсус, че това ще бъде последното Велико народно събрание, тъй като ще се закрие като институция. Такива дебати са проведени в обществото години наред и вие също сте участвали в тях и това и ваша теза, която вие сега по презумпция отхвърляте. Не зная поради каква причина.
Второ, не може този закон да бъде с всички останали изборни закони поради простата причина, че Великото народно събрание е особен институт и той не е обикновен избор, както всички останали. Тук става въпрос за 400 народни представители, фиксирано избрани 50% по мажоритарна и 50% по пропорционална система. Така че това изборно законодателство, което се предвижда като избирателен кодекс няма как да включи Закона за изменение и допълнение на Закона за избор на Велико народно събрание. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-н Янев. Заповядайте, г-н Казак.
Четин Казак:
Понеже беше отправена конкретна забележка към нас, моля за право на дуплика.
Първо, ние не сме паднали от небето, а напротив, следим много внимателно целия законодателен процес в България и считаме, че не е ясно дали ще има и кога ще има избори за Велико народно събрание. Това е въпрос на отделен дебат. Съвсем не е решено предварително кое изборно законодателство е по-належащо – дали приемането на цялостен нов избирателен кодекс, или приемане на отделни изменения само за избиране на Велико народно събрание, което би означавало, че Народното събрание се ангажира отсега нататък следващите избори, които ще проведе, да бъдат именно за Велико народно събрание. Мисля, че това е въпрос, който не е решен.
Второ, нека да не предполагаме отсега какви изменения ще има, какви изменения ще има в Конституцията и дали ще се премахне института Велико народно събрание и т.н. Това са въпроси, които са предмет на друг дебат.
В момента ние сме изправени пред казуса вървим ли в посоката, заявена в декларацията на 41-то Народно събрание за приемане на цялостен избирателен кодекс или започваме на парче отново да приемаме изменения в този или онзи избирателен закон – избирателни закони за различни видове избори, всеки от които е уникален. Няма нищо кой знае колко по-уникално в избора за Велико народно събрание от Закона за избиране на президент и вицепрезидент, Закона за местните избори и т.н.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак.
Тъй като се отправиха въпроси към управляващата политическа партия ГЕРБ, от името на политическа партия ГЕРБ в качеството ми на съпредседател ще взема отношение по този въпрос.
Да, за нас е приоритет приемането на изборен кодекс. Това, което ще предложим от страна на политическа партия ГЕРБ е създаването на работна група, която да коментира в детайли въпросите по изборното законодателство и обобщаването им в един такъв кодекс. Намерението ни е наистина в първите шест месеца да успеем да внесем в пленарна зала такъв изборен кодекс, който е необходим на страната ни и който сме коментирали много пъти не само в момента, в който приключиха последните избори, но и много месеци – две години преди това. Мисля, че с това отговарям на въпроса.
Въпросите, които г-н Янев като вносител поставя, са изключително актуални, интересни и тук всеки един от вас ще прецени дали да подкрепи по принцип на първо четене този законопроект или не. Аз лично смятам, че трябва да отидем към сформирането на работна група, която да започне да работи в посока изработване на изборен кодекс. Благодаря.
Г-н Ципов, заповядайте. След това г-жа Михайлова.
Красимир Ципов:
Г-н Янев, без да изказвам становище против Вашия законопроект, моето лично мнение е, че един Закон за избиране на Велико народно събрание би следвало да бъде част от избирателен кодекс, още повече, че това, което предлагате Вие като законопроект за изменение и допълнение е въз основа на този закон, който е приет при условията на старата действа Конституция.
Освен това, предлагате доста голям брой изменения и допълнения, така че дори и комисията да стигне до решение да приеме промени в този закон, би било по-добре да се пристъпи към изготвяне на един нов Закон за избиране на Велико народно събрание. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Ципов. Г-жа Михайлова. След това г-н Корнезов.

Екатерина Михайлова:
Аз ще подкрепя този законопроект само поради една причина. Причината е, че смятам че има необходимост от свикване на Велико народно събрание. Оттам нататък следват възраженията ми. За това казах по една единствена причина. Тя е политическа и става въпрос за първо четене и за това казах, че ще го подкрепя.
Сериозните ми възражения са:
На първо място това, което вече беше казано от преждеговорившите, а именно, че има необходимост от изработване на един общ избирателен кодекс, който да уреди всички видове избори и да ги унифицира. Защото, ако приемем този законопроект, ще правим пропорционална система – избор по системата Донт. Преди няколко месеца мина избор по системата Хенри-Маер. Малко преди това пропорционална по Хенри-Маер по преференциална квота. Сами разбираме, че не може всеки вид избор да бъде по различен начин направен, с различни бюлетини по различни правила. Дори тук част от правилата, които колегите ни предлагат, не са в синхрон с последните изменения на закона, който приехме преди изборите в края на предишния мандат. Разбираемо е защо е така. Няма да навлизам в тези подробности, защото те не са най-важното. По-важното е дали трябва да вървим към изработване на изцяло ново изборно законодателство, което да уреди всички видове избор да бъдат в синхрон.
И нещо много важно, което в този проект за закон го няма, пресичане на изборния туризъм, пресичане на купуване на гласове, пресичане на корпоративен вот, което практически не е предвидено. Тук е по старите правила, при които видяхме какво се случва на избори.
Приветствам това, че ще се създаде работна група за промяна на избирателните закони и надявам се, че това ще стане в най-скоро време.
Бих предложила и още нещо, защото изборите за Велико народно събрание, когато ги уреждаме законодателно, трябва много сериозен прочит на Конституцията. Моето мнение е, че трябва да има и едно тълкуване на Конституционния съд. Защото ако погледнем текстовете на чл. 160 и чл. 161 ще видим колко отворени въпроси имаме, ако стигнем до свикване на Велико народно събрание за каквото и да е то – дали да премахне Велико народно събрание, дали нова Конституция, дали нещо друго.
В чл. 160, ал. 3 се казва, че с произвеждането на избори за Велико народно събрание пълномощията на Народното събрание се прекратяват.
В чл. 162, ал. 2 се казва, че Великото народно събрание в неотложни случаи изпълнява функциите и на Народно събрание.
Тук аз ги поставям въпросите, може да нямам основание, но не намирам директно отговор в Конституцията как функционира правителството, което е излъчено към този момент. То подлежи ли на контрол? Може ли да му се търси политическа отговорност от едно Велико народно събрание след като Народното събрание е прекратено по силата на конституционния текст. Т.е. има още много въпроси, които трябва да намерят отговор преди да тръгнем да уреждаме законодателството и да предприемаме конкретни действия.
Моето предложение е ако правим работна група за избирателен кодекс да подготвим в тази работна група и едно питане до Конституционния съд с аргументите, които заедно да изработим. Смятам, че биха били в помощ и една яснота, от която няма да загуби парламента. Най-малкото, когато изработва законите, ще е наясно какво точно може да предвиди, а да не предвижда хипотези, които ако утре бъдат атакувани, може да се окажат противоконституционни.
Има необходимост от такъв закон. Но по-скоро бих казала, че има необходимост от избирателен кодекс за всички видове избор.
От името на „Синята коалиция” заявявам, че ще участваме много активно с конкретни предложения и идеи именно за такова нещо, което да бъде изработено.
Искра Фидосова.
Благодаря, г-жо Михайлова. Г-н Янаки Стоилов.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател,
Г-да народни представители,
Ако преценяваме законопроекта от гледна точка на неговата допустимост, той може да бъде обсъждан, защото Народното събрание може да прецени да има един актуален по своето съдържание Закон за избиране на Велико народно събрание. Но ако следваме политическата и конституционната логика би трябвало преди това да се реши по-трудната задача какви промени да бъдат направени в действащата Конституция. И в хода на обсъждане на тези промени, ако се стигне до убеждението, че определени промени са необходими, тогава ще е необходим инструментът – Закон за избиране на Велико народно събрание. Най-вероятно той трябва да бъде изцяло нов закон не само заради това да бъде приет при действието на сегашната Конституция, а и за да бъде актуализиран с оглед на всички тези проблеми, които се появиха в хода на различните видове и специално на парламентарните избори.
Аз ще посоча конституционните основание, които според мен правят най-малкото преждевременно решаването на този въпрос. Искам да обърна внимание върху чл. 159 на Конституцията. Тя е предвидила един много усложнен ред в две фази за промяна на Конституцията и дори за изработване на нова Конституция. Инициативата за това принадлежи на поне ½ от народните представители и на президента.
„Проектът за нова Конституция или за изменение на действащата Конституция”, гласи ал. 2, „се внася и се разглежда от Народното събрание.” От това Народно събрание, а не от следващото, което трябва да одобри, измени или отхвърли този проект.
Това го казвам за информация на г-н Янев, тъй като той обикновено нарича тази Конституция „Луканова”, но с по-голямо основание би трябвало да използвате моето име и името на г-н Корнезов. Аз не знам дали някой е получавал от покойния г-н Луканов указание точно как да изглежда, но специално в частите, по които съм работил и в цялостната конструкция на Конституцията идеята беше тя да има устойчивост и конституционният процес да започне в един парламент и да завърши в следващ, като двете решения са разделени от вота на избирателите. Това е бил механизмът, който да не даде възможност на определено мнозинство еднолично да решава основните въпроси на държавното управление, организацията на държавата. Това наистина е твърде сложно Подобен механизъм има в Испания, само че те там не използват институт на някакво специално „Велико събрание”, а просто това е следващия парламент, но и двата парламента действат с квалифицирани мнозинства при определени изисквания. Те трябва да преценят поотделно промените. Промените влизат в сила едва когато бъдат одобрени от два последователни парламента. Това е осъвременяването на модела на Великото народно събрание, което е съществувало по Търновската конституция.
Според мен, аз чувам повече критики за сега действащата Конституция и по-малко идеи какво да се промени в нея и какво да се направи изцяло като нов институт.
По инициатива на г-н Семов вече десетина години в Университета ние провеждахме една научно-практическа конференция от какви промени се нуждае българската конституция. Тази дискусия започна преди десетилетие, но аз не виждам реално тя да е напреднала много с оглед на това да бъдат поставени ясни задачи, да бъдат обосновани и те да бъдат обсъждани от различните политически сили, като изключим различни формати на някакви научни или други конференции или сбирки, финансирани по различни линии, където всеки вади по три-четири проблема, като да речем темата с вицепрезидента и броя на народните представители. Ако това смятате, че е голямата конституционна промяна, да не се занимаваме с темата.
Аз допускам, че наистина са необходими значителни промени в Конституцията, но това днес никой не поставя като въпрос какво точно предлага, за да знаем ние да го подкрепяме или да го отхвърляме.
Освен това, темата неминуемо ще се актуализира с приближаването на следващите президентски избори, които ще са след около две години. Тогава ще имаме много повече яснота от отделните партии, парламентарни групи какво искат, как виждат себе си в една или друга роля и как смятат да упражняват властта. За това смятат и самите вносители да не настояват. Но ако гласуваме законопроекта, аз ще го отхвърля поради тези мотиви, които казах, а не поради това, че няма необходимост за дискусия върху съдържанието на действащата Конституция.
Предлагам да се заемем с по-трудните задачи. Това е моят апел и не само по тази тема. Защото ако е въпросът да уплътним летните седмици и да покажем, че нещо вършим, от тази работа няма да излезе нещо, което да ни помогне за напред. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Самите вносители казаха, че има нужда от промяна на изборното законодателство. Този законопроект за избор на Велико народно събрание така представен в по-голямата си част препраща към Закона за избор на народни представители. А тук се подчерта, че този закон също следва да бъде променен. Тази законодателна техника да препращаме към един закон, който след месец-два или три ще бъде променен лично мен не ме удовлетворява и мисля, че всички нас не би следвало да ни удовлетворява. Защото на практика това означава, че ако този законопроект бъде приет и стане закон, след промяната на Закона за избор на народни представители или кодифициране на изборното законодателство той следва наново да бъде променян. Защото ние не знаем, препращайки тук към Закона за избор на народни представители каква промяна ще има там. А да не говорим чисто технически дали ще съвпаднат текстовете, които сега са посочени. Това е първото.
Второ, буквално сроковете, които са посочени тук, доколкото говорим за избор на Велико народно събрание при 200 мажоритарни кандидата и 200 пропорционални, са същите, както са за избор на народни представители, където изборът е практикуван вече 20 години.
Основното ми възражение е, че следва да се направи един кодифициран нормативен акт, който да обхване изборните закони и евентуално да влезе и този закон вътре. Няма пречка да бъде приет и отделно, но не може да препращаме към нещо, което ще променяме.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Лазаров. Има думата г-н Корнезов.
Любен Корнезов:
За мен този закон е излишен, политически и юридически вреден. Той поставя каруцата преди коня. Ние не обсъждаме, а трябва да обсъждаме евентуални конституционни промени или нова Конституция с всичките проблеми, които стоят и на които тук колегите се спряха, включително и г-н Янаки Стоилов, с който единствено сме мажоритарно избрани във Великото народно събрание, а се занимаваме с технически въпроси, които всъщност нищо ново не ни казват. Ако ние приемем този закон и то в началото на 41-то Народно събрание, какво казваме на обществото - че трябва да си отиваме. Това е политически неграмотно, вредно.
Трябва ли да направим избирателен кодекс? Мисля, че сме единодушни. И ГЕРБ го каза, но ние го приказваме от 10 години и още не сме го направили. Дайте да направим избирателния кодекс, защото сега имаме 5-6 закона, които се занимават с избори и тогава да мислим за кодификация или препращане във връзка с избор на Велико народно събрание.
И още нещо, на което колегите обърнаха внимание. С цялото ми уважение към вносителите ще кажа, че е изключително слаба законодателна техника, неочаквана за мен. Това законче точно 13 пъти, а аз съм фаталист, препраща към сегашния Закон за избор на народни представители. Само на това основание той не трябва да бъде приет.
Обърнете внимание на законодателната техника.
Параграф 2, чл. 3, ал. 3. Става въпрос за досиетата. „Държавната комисия проверява кандидатите, включително и техните предшественици и правоприемници.” Не само кандидата за Велико народно събрание, но и техните предшественици. Кои са тези предшественици? За мен предшественик като българин е хан Крум. Кои са предшествениците на този кандидат? „Правоприемници”! Като говорим за правоприемници ние говорим преди всичко за юридическите лица. За „наследници”! Кои наследници? По завещание ли, по закон ли? До кое коляно? За баба, дядо, прадядо, вуйчо, чичо? И то от 9 септември 1944 г. Значи голямо изследване ще стане.
Това не може да бъде закон, който може да бъде приет за „честа на пагона”. За това аз ще гласувам против законопроекта, защото той е излишен, юридически и политически вреден. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Корнезов. Друг, желаещ да вземе думата?
Г-жо Манолова, заповядайте.
Мая Манолова:
Ще си позволя едно по-лежерно изказване в стила на основния вносител на този законопроект г-н Янев.
Уважаеми колеги, първото заседание на Правната комисия и законопроектите, които разглежда комисията, мисля, че са знакови и имат значение за възприятието на хората за това с какво се занимава Правната комисия и с какво ще се занимава респективно българският парламент.
Погледнете с какво започваме – с изменение на Закона за избиране на Велико народно събрание, който неизбежно задава въпроса дали това е основната политическа задача, която стои пред този парламент. Дали това е най-важната задача, дали, както каза г-н Корнезов, след приемането на този закон предстои насрочване на следващо Велико народно събрание и разпускане на сега действащото. Аз не изключвам това да е една добра новина за българските граждани, но показва един не особено сериозен подход.
Вторият законопроект, който предстои днес да разглеждаме, е свързан с дейността на нотариусите – Закон за изменение и допълнение на Закона за нотариусите, който от своя страна има за основен предмет разглеждане и уреждане на интереси на наши колеги народни представители, които упражняват нотариална дейност.
Това, което липсва може би на това наше първо заседание е един проект за закон за промени в Закона за адвокатурата, за да създадем наистина впечатление с какво ще се занимаваме оттук занапред като една от основните комисии в парламента.
Позволявам си с това изказване да кажа, че няма да подкрепя този закон именно по изказаните съображения и най-вече, че в контекста на общите промени на изборното законодателство след като в самата Конституция се казва, че изборите за Велико народно събрание се провеждат по общия ред, предвиден за избор на народни представители. Най-малкото при една заявена предстояща промяна на начина, по който ще се избира обикновено народно събрание, следва този закон да следва основния закон, а именно след общите промени в изборното законодателство.
Иска Фидосова:
Благодаря, г-жо Манолова. Г-н Семов, имате думата.
Атанас Семов:
Уважаеми колеги, аз ще се опитам да се въздържа от емоционална реакция спрямо някои оценки, които се чуха, първо, защото част от тях смятам за несериозни като оценката, че законопроектът е вреден, а други смятам за неуместни, свързани с технологични недостатъци или възможни корекции в законопроекта, които не смятам за непреодолими, първо и второ, нали за това имаме процедура между първо и второ четене.
Това, което държа да кажа е като чели не се разбира големият смисъл на тази инициатива. Големият смисъл на тази инициатива е да се даде ясен знак, че този парламент с този си състав е готов да направи една политико- морална крачка, на която не се решиха предишните парламенти и това е крачката да прекрати своя мандат, независимо дали ще го направи на втория или на 40-тия месец от работата си и да разчупи оковите на конституционната догма, които очевидно или по мнението на една не малка част от експертите и от изказващите се по тези въпроси в последните десетина години в България спъва развитието на държавата. Т.е. големият смисъл на днешното обсъждане и на внасянето му като първи законопроект в Комисията по правни въпроси, е да се покаже готовност този парламент да преодолее страха, нерешителността, политическия интерес, ако щете или робуването на конюнктурата и да свика избори за Велико народно събрание, като отделен е въпросът кога ще бъде направено това.
Вторият въпрос, много съществен, поставен не без основание, но на грешна основа и от г-жа Михайлова и от някои други колеги, въпросът за избирателния кодекс. Нашата логика е, че законът за избиране на Велико народно събрание трябва да предшества въпроса за избирателния кодекс, доколкото ние не можем да приемем една обща уредба за изборите в България без да сме преуредили конституционната основа на политическия процес в България. Нашата категорична убеденост е, че част от проблемите на политическия процес у нас са заложени в Конституцията и това е една от причините да искаме нова Конституция, а не прост поправки в действащата. В този смисъл и това беше заявявано от нас не веднъж по време на предизборната кампания ние сме убедени, че колкото и политическото самодоволство да е трайна тенденция у нас, колкото и удобно извинение да е икономическата криза, ние трябва да вървим към избори за Велико народно събрание колкото се може по-рано именно за да можем в една нова Конституция или ако искате в една сериозно изменена действаща Конституция, това е отделен въпрос, да направим тези промени, които да ни позволят след това да приемем едно модерно и очаквано от българския избирател законодателство на първо място свързано с изборите и организацията на политическия живот в страната. Или това да е на второ място, а на първо място свързано с функционирането на основните власти и взаимоотношенията между тях.
В никакъв случай не приемам иронията, че ако въпросите се сведат до премахването на фигурата на вицепрезидента или на броя на депутатите, това едва ли не прави безсмислена промяната. Много добре знаете, г-н Стоилов, който е бил докладчик на конференциите, които съм организирал в Университета, и някои други колеги, че в тези 10-12 години са правени множество много задълбочени обществени обсъждания, експертни с участие на конституционни съдии, на външни експерти. Институт „Отворено общество” имаше инициатива, наречена „Граждански конвент” в рамките на която на 5-6 пъти бяха обсъждани много сериозно важни въпроси на Конституцията. Това е едното от основанията да твърдим, че като чели съществува един доста широк консенсус относно разбирането за премахването на самото Велико народно събрание като фигура. Почти не съм чувал в рамките на тези дискусии в продължение на повече от десетилетие съществени аргументи против премахването на Великото народно събрание.
Да се върнем ли на въпроса и с това ще приключа, какъв огромен проблем създаде тълкувателното решение на Конституционния съд № 3 от 2003 г. по повод реформата на съдебната власт, когато един разгърнат проект за изменения, свързани със съдебната власт, беше спрян с аргумента, че той противоречи на Конституцията, тъй като внася съществени изменения във формата на държавно управление. Дали позицията на Конституционния съд е била правилна или не, не е уместно сега да се коментира, но че беше забавено осъществяването на реформа нужна, очаквана и според мен, забавяне с много тежки политически последици в тия последни няколко години, е безспорно.
Завършвам с убедеността си, че е много необходимо да покажем готовност да приемем сега избирателния закон, без да предрешаваме окончателно въпроса кога ще се свикат избори за Велико народно събрание, за да не се налага към момента на свикването на избори за Велико народно събрание да приемаме и изборния закон така, както се приемат в последните години промени в избирателното законодателство в навечерието на различни видове избори.
Колкото до конкретните промени, няма как те да бъдат предмет на обсъждане по повод Закона за избор на Велико народно събрание, но имаме доста напреднала готовност да предложим, да инициираме нов кръг политически и експертни дебати още тази есен по необходимите според нас и във всички случаи по предлаганите от нас изменения в Конституцията и в контекста на идеята за нова Конституция, тъй като убедеността ни е категорична и след днешната дискусия тя става още по-силна в необходимостта от свикване на Велико народно събрание и внасяне на много съществени изменения в действащата Конституция. И пак казвам, оставам „отворена вратата” като вариант или приемане на нова Конституция, включително имаме предвид ново изборно законодателство и ново законодателство, свързано с политическия процес. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Семов. Има ли други желаещи да се изкажат? Г-н Янев, заповядайте.
Яне Янев:
Нашата политическа и държавническа логика е, че на първо място трябва да бъде свикано Велико народно събрание, което да приеме нова Конституция. На базата на тази Конституция и на тези нови текстове, които уреждат и изборното законодателство, да се направи нов избирателен кодекс. Иначе другото е лишено от каквато и да било логика. Ние не можем да правим сега изборен кодекс, който е базиран на основните текстове на Лукановата, Янаки Стоиловата и Любен Корнезовата Конституция. Ако някой иска да прави такъв избирателен кодекс върху тази конституция, която не дава никакви възможности да се пресекат най-уродливите явления, от които българският народ се отврати тотално за тези 20 години, нека да гласува и да подкрепя. Всичко има логика, има ясна и категорична визия и всеки носи отговорност пред избирателите си. Нашият подход е този и не случайно изключително символично и убедено вкарахме този пръв законопроект, за да може да стане ясно на обществото каква е целта. Ако някой иска да прави някакви половинчати реформи в изборното законодателство, това е само за негова сметка. Но ние от „Ред, законност и справедливост” твърдим, че без основни промени в Конституцията или нова Конституция и то в частта по отношение на изборното законодателство, които не са заложени в Конституцията, няма да доведат до нищо положително. Това е нашата позиция. Благодаря ви.
Любен Корнезов:
Г-н Янев, отворете чл. 159 от Конституцията. Дайте този Ваш проект и нека да го наречем „Яневия проект” за Конституция. Нека най-напред него да видим и тогава да мислим ще приемаме ли закон или няма да приемаме. Тогава ще кръстим тази конституция на Ваше име. Но Вие много добре знаете, че това няма да стане.
Яне Янев:
Имам право на дуплика.
Г-н Корнезов, учудих се днес, че Вие говорите като литератор. Не ви прави чест. Жонглирате и артикулирате тези, които нямат нищо общо по съществото на обсъжданата тема. И ако трябва да водим дебат, аз Ви каня на тази тема, което студио Вие изберете, пред обществото на България да водим необходимата полемика. Ще бъде много интересно.
Любен Корнезов:
Но ще бъде безинтересно за мен.
Искра Фидосова:
Колеги, темата, която дискутираме, е изключително важна за цялото общество. Аз смятам, че и промяна в Конституцията и промяна в Закона за избиране на Велико народно събрание, както и в цялото изборно законодателство трябва да има и то синхронизирана промяна. Така че това, което предвиждаме да се промени с изборния кодекс, то трябва да бъде предвидено като промяна и в Конституцията и в Закона за избиране на Велико народно събрание.
Да, прави сте колеги от „Ред, законност и справедливост” за това, което предлагате. Но нека да се върнем на това, което предложих в началото на обсъждането на тази точка. Не възразявам дори днес да преминем към предложение за формиране на такава работна група, на която да поставим време и задание какво трябва да изработи и там да дискутираме в детайли дали трябва да се промени първо Конституцията, дали паралелно, по каква технология, как да стане и тогава да пристъпим към конкретно обсъждане било на този закон за изменение и допълнение на Закона за избиране на Велико народно събрание или на останалите актове, касаещи изборното законодателство. Това, което предварително коментирахме преди заседанието е, че на следващото заседание ще започнем с формирането на такава работна група. Но ако смятате, че днес има достатъчно интерес от представителите тук на всички парламентарни групи, които са в Комисията по правни въпроси и не е нарушение на правилника, тъй като предварително го нямаме в дневния ред, няма пречка да коментираме създаването на такава работна група.
Длъжна съм да поставя на гласуване така внесения проект за изменение и допълнение на Закона за избиране на Велико народно събрание от колегата Яне Янев.
Ако няма други желаещи да се изкажат по така внесеното предложение, да преминем към гласуване. Г-н Семов, заповядайте.
Атанас Семов:
Струва ми се много необходимо добре да се разбере, че смисълът на подкрепянето на този законопроект е в това да се даде категоричен знак за политическа воля и морал на новото политическо представителство, на новия политически елит на България. Т.е. комисията и парламентът да дадат ясен знак, че това народно събрание не се страхува от избори за Велико народно събрание и е готови да осъществи всички необходими промени в Конституцията. Какви ще бъдат тези промени, разбира се, е предмет на отделно обсъждане и на отделно решение и на комисията и на парламента.
Искра Фидосова:
Аз също смятам, че е ясен знак към обществото от всички нас не само като представители на управляващата партия, но и от всички, които се изказахте до този момент, е създаването на такава работна група и даване на приоритет на това изборно законодателство, което в себе си включва и избирателния кодекс и промяна на Конституцията и промяна на Закона за избиране на Велико народно събрание.
Заповядайте, г-н Казак.
Четин Казак:
Не разбрах. Тази работна група ще се занимава и с конкретни идеи за промяна в Конституцията или само с промените в изборното законодателство.
Иска Фидосова:
Нека да остане за следващото заседание, за да може да се съгласува с парламентарните групи. На следващото заседание на Правната комисия, независимо от това какви актове ще постъпят в деловодството, да започнем като точка първа с коментар за предмета на работа на такава работна група и нейното сформиране.
Има ли други желаещи за изказване. Няма.
Подлагам на гласуване така внесения Закон за изменение и допълнение на Закона за избиране на Велико народно събрание на първо четене. Който е „за”, моля да гласува. Три гласа „за”.
Който е против, моля да гласува. Пет „против”.
Който е въздържал се, моля да гласува. Тринадесет „въздържали се”.
Благодаря.
Г-н Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров:
Уважаеми колеги, изчаках гласуването по законопроекта, за да обърна внимание, г-н Янев, че Вашата забележка по отношение на ДПС се оказа доста неуместна. Видяхте гласуването по Вашия законопроект.
Добавям, че Вашите забележки по отношение на г-н Корнезов са още по-неуместни. Това е първо.
Второ, по въпроса за работната група. Моля да не считаме, че сме взели някакво принципно съгласие за съществуването на такава работна група в тази комисия. Това е една работна група, която няма да бъде от членове на Правната комисия евентуално. Тук има много политика. Така че такава работна група би могла да работи на едно друго ниво – на ниво между парламентарни групи, а не тук между нас. Това за работната група днес между нас е само разговор.
Искра Фидосова:
Да, това имах предвид, че е само разговор и нищо друго.
Уважаеми колеги, с това изчерпахме точка втора от дневния ред.
По трета точка - Обсъждане първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, № 954-01-2 от 12.08.2009 г., внесен от Бисерка Борова Петрова, Явор Божилов Нотев и Тодор Атанасов Димитров.
Тъй като знаете, че аз съм упражнявала тази професия допреди да стана народен представител, за да няма обвинение в конфликт на интереси, оттеглям се като председателстващ на настоящото заседание. Ще дам думата на един от колегите заместник-председатели да водят заседанието. Оттеглям се и от гласуване по тази точка. Благодаря ви.
Давам думата на г-н Димитров.
Тодор Димитров:
Уважаеми колеги, представям на вашето внимание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност. То е в няколко посоки:
Първо, изменение относно фактическия състав на придобиване на правоспособност на нотариусите.
Второ, относно преместване на нотариус в друг район на действие.
Третите изменения са свързани с института на заместване на нотариус.
Всички имате законопроекта. Приложили сме и мотиви към него, които поддържаме и към настоящия момент. Като допълнение към тях искам само да кажа, че тези изменения не са внесени интуито персоне. Тези изменения са принципни и са наложени от практиката. В този смисъл ние сме си позволили и сме поканили на нашето заседание Красимир Димитров, преподавател в Софийския университет по нотариално право и г-н Димитър Танев, председател на Нотариалната камара. Считам, че е редно да ги изслушаме и тях, преди да вземем становище по проекта.
Моля г-н Димитров и г-н Танев да заемат места на банките. Заповядайте.
Заповядайте, г-жо Манолова.
Мая Манолова:
Аз не възразявам посочените господа да участват в днешното заседание, но мисля, че беше нормално да бъде поканен и представител на Министерството на правосъдието, който има определено функции по отношение най-малкото на мониторинга на дейността на българския нотариат.
Тодор Димитров:
Г-жо Манолова, забележката Ви е уместна. Ние сме поканили такъв представител. Той не може да присъства днес, за което се извини, но заяви позицията на министерството, че поддържат измененията така, както сме ги представили на вашето внимание. Допълнително ще ви кажем кой е представителят на министерството, с когото е съгласуван проектът.
Отделно от това искам да ви кажа, че такъв проект за изменение на закона е бил представен и в 40-то Народно събрание. Мисля, че г-н Четин Казак го е внесъл, което още веднъж показва, че практиката налага такива промени.
Мая Манолова:
Становището на Министерството на правосъдието беше отрицателно при представянето на този законопроект в края на предишния парламент Но тъй като това е първо заседание, нека да се уточним, че особено представители на изпълнителната власт, на правителството ще дават становище в качеството на своята позиция и със своите имена. Защото това е повече от несериозно да кажем, че Министерството на правосъдието чрез представителя си „Х” не възразява. Това е важен законопроект, който според мен би трябвало да получи съответната санкция и от изпълнителната власт, тъй като става дума за субекти нотариуси, които изпълняват изключително и публични функции.
Тодор Димитров:
Г-жо Манолова, ние сме поискали писмено становище. Считам, че до разглеждането на второ четене ще получим и писменото становище, с което ще ви запознаем когато обсъждаме по същество.
Аз считам, че на днешното заседание няма пречка да разгледаме на първо четене така предложените промени.
Мая Манолова:
Аз искам да направя едно официално възражение, че има нарушение и на процедурата, а именно съгласно новия правилник, който е приет от парламента, е необходимо да изминат 24 часа от получаването от народните представители на проекта на закон. Аз не бих направила това процедурно възражение и не го правя, ако е създадена необходимата организация и ако има отказ от Министерството на правосъдието да се яви и да заяви свое становище. Но както виждате, когато едно нещо се прави в изключително съкратени срокове, то не дава възможност съответните органи и институции, които имат отношение по темата да изразят своето становище. Нека да кажа и другите колеги, но аз считам, че мнението на Министерството на правосъдието, когато става дума за работата на нотариусите и за толкова съществени промени, включително преместването на нотариус, т.е. нови правила за преместването, възможност нотариусите в случаите на несъвместимост да продължава работата на тяхната нотариална кантора чрез помощник нотариусите и други промени толкова съществени да се правят без ясно изразено становище на изпълнителната власт, на правителството, на съответния ресорен министър.
Тодор Димитров:
Уважаема г-жо Манолова, председателят на комисията още в началото на заседанието заяви, че този ред е спазен и във всички пощенски кутии материалите са били раздадени, така че нямаме формална пречка да разгледаме този проект днес.
Мая Манолова:
Уважаеми колега, че това не е така е видно даже от часа на внасяне на законопроекта. Той е внесен вчера в 12:55 ч. Кога е бил разпределен и кога е бил раздаден на колегите народни представители. Сега не искам да изпадам във формализъм, но ако считате, че мнението на правосъдния министър не ви интересува за тези промени в Закона за нотариусите, това е ангажимент, който вие ще поемете. Според мен, важно е да се чуе какво мисли новият министър на правосъдието по темата, още повече, че предишният изрази принципно несъгласие с подобни промени.
Искра Фидосова:
По отношение на това кога са раздадени материалите – вчера в 13:30 часа във всички пощенски кутии на всички членове на Комисията по правни въпроси бяха раздадени материалите.
Мая Манолова:
Неразпределени от Председателя на парламента? Така ли? Тук пише 12:55 ч. Кога се разпредели, кога се размножи и кога се раздаде.
Искра Фидосова:
Аз смятам, че показахме достатъчна експедитивност, след като успяхме за четири заседания да приемем Правилник за организация и дейността на парламента и да работим вече по същество. Не смятам, че има някакъв проблем с тези материали.
Мая Манолова:
Вчера на обяд нямаше материали в пощенската кутия.
Искра Фидосова:
Само Вие възразявате, че не сте ги получили.

Реплика:
Не стоим до пощенските кутии.
Искра Фидосова:
Колеги, нека да уточним за следващото заседание по какъв начин да бъдат изпращани материалите. Може и по E-mail. Оттук нататък ще ги изпращаме и по E-mail и в пощенските кутии и ако трябва и по парламентарните групи.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател, аз предлагам да започнем дискусията по същество. Но настоятелно Ви предлагам да създадете достатъчно уважение от страна на ръководството на Министерството на правосъдието с министър или заместник-министър да участва в заседанията на комисията – тва, което ние сме се опитвали почти неотклонно да спазваме. Ако е имало някакво проблеми, ние предварително сме давали съгласие, че може и някой директор на дирекция, който се занимава със съответната материя, да представи становището на министерството. Това е една тема, която е не толкова експертна, която е обществена. Мисля, че не трябва да се създава впечатление, че тук надделяват някакви интереси на Нотариалната камара, на отделни хора в парламента или други, а че се действа институционално.
Според мен, не трябва първото заседание да започва с такова неглижиране, ако разбира се е създадена необходимата организация.
Но нека по същество сега да се представят идеите и да ги обсъждаме.
Тодор Димитров:
Г-н Стоилов, за следващото заседание ще поканим повторно представител и считам, че няма пречка наистина на първо четене днес да мине законопроекта.
Давам думата на Красимир Димитров.
Красимир Димитров:
Благодаря, г-н Председателстващ.
Благодаря на ръководството на Правната комисия, че бях поканен да изразя становище по този законопроект, предложен за първо четене.
От създаването на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, т.е. от началото на нотариалната реформа съм взимал участие във всички работни групи, които са изготвили предложение за изменение и допълнение на закона.
Ще припомня само, че нотариалната реформа е една от най-глобалните или може би директно казано най-сериозната реформа в правната сфера, тъй като 1998 г. се направи нещо, което не е било в цялата повече от 120 годишна история на българския нотариат. Създаде се един нотариус от латински тип, създадоха се органите на нотариалната камара. България беше приета за член на Международния съюз на латинския нотариат, респ. и следващото членство в Европейския съюз.
Това, че тя е от най-глобалните е свързано и с друго, че би е най-успешната или може би така международно призната в правната сфера. Но от 2003 г., макар да са посочени и виждате пред вас много изменения, сериозни изменения в Закона за нотариусите не са правени. Безспорно мога да изразя такова становище, че тези промени са наложителни не към 2009 г. Те бяха наложителни още към 2004 г. и 2005 г., защото тогава някъде бяха установени не само теоретично, но и чисто практически сериозни проблеми във връзка с предложените за изменение текстове. За това смята, въпреки че досега нито в работата на 39-то, нито на 40-то след 2003 г. се намери приоритетност на този законопроект, защото просто някакви сериозни бележки във връзка с него нямаше.
Предложенията, които виждам, са наистина предложения, свързани или продиктувани от създадени много сериозни практически проблеми. Ще дам само два примера, тъй като това не е разглеждане на законопроект по същество, а за първо четене.
Липсата на критерии за откриване на допълнителни места и липсата на достатъчно яснота на това какво представляват важните причини за преместване, доведе до многобройни съдебни дела, доведе до обжалване на всеки един конкурс първоначално от нотариалната камара, след това от нотариуси, след това от кандидати за нотариуси и т.н.
При заместването, за което става дума, правна празнота, която в закона съществува с оглед на това какво се случва след като изтече срока за заместване, доведе до абсурда помощник нотариуса, действащ по заместване да се явява повторно на изпит за това, че той вече придобива една правоспособност, но тъй като липсва норма, той започва да повтаря целия фактически състав след две години.
И чисто теоретичният интересен въпрос, който може да се зададе, наистина Министерството на правосъдието прие, че е така и то няма какво друго да се приеме, а ако той вече е издържал изпит, замествал е нотариуса, който отсъства и е в невъзможност да изпълнява функциите си, а след две години бъде скъсан на този изпит, това означава ли, че всички тези действия, които той е извършвал всъщност той ги е извършвал без да притежава достатъчно компетентност.
Изобщо предлагат се неща, които са съществени в нотариалната работа, с тези изменения, както и свързани със самия правен статут на нотариуса. Например, едно от допълненията, което виждам, никога от първата редакция на закона от 1996 г. не е предвидена такава несъвместимост с Президент на Република България. Това означава, че нотариусът не може да се кандидатира за президент. Но това в рамките на шегата.
Аз съжалявам, че така започна дискусията. Мога да се огранича с това горещо да препоръчам на всички колеги да подкрепят на първо четене тези промени. Виждам, че са постъпили някакви предложения от обществени организации. Може да второ четене да се видят и други неща.
Моето становище, което искам да заявя, е, че тези промени не са актуално, поне от моя гледна точка, която е по-теоретична като преподавател към сега и наложителни сега. Те бяха наложителни още преди пет години реално – 2004 г., когато се провежда един конкурс за нотариуси и последващия миналата година и биха решили, според мен, най-малкото много практически проблеми. Благодаря.
Тодор Димитров:
Благодаря Ви, г-н Димитров. Давам думата на г-н Танев. Заповядайте.
Димитър Танев:
Аз съм председател на Нотариалната камара и искам първо да благодаря на г-н Ятнаки Стоилов, на г-н Четин Казак и на всички представители на Правната комисия, които са участвали в предходния парламент и дадоха възможност да се приеме една много съществена поправка в Закона за нотариусите и нотариалната дейност месец юни, а именно създаването на информационната система като една процедура по възпрепятстване измамите с недвижими имоти. С това искам да допълня г-н Димитров, че по Закона за нотариусите са правени поправки и то много важни поправки.
Вярно е, че обществените отношения, които урежда този закон, изглеждат маловажни и може би нотариусът образно казано е лице, което изпълнява охранително производство и портиерът на съдебната система на някои им се струват незначителни, но и на най-незначителния закон, според мен, трябва да се отдаде необходимото внимание.
Практиката е доказала, че когато се касае за преместване от едно населено място в друго, че много пъти са необосновани тези премествания. Липсват обективни причини, липсва прозрачност. Нашето становище е, че трябва да има писани правила. Когато правилата са писани, тогава няма възражения, няма недомлъвки.
Относно предложението нотариусът да бъде едновременно – когато нотариусът бъде избран да депутат, общински съветник или министър, да остава да работи нотариалната му кантора, аз бих допълнил съображенията на г-н Димитров със следните обстоятелства. Нотариалната кантора не е кантората на един адвокат, не е кантора на юрист. В нотариалната кантора са оставени автентични документи. Тя е един жив организъм на много граждани. Водят се дела, изискват се. Ако нотариусът престане да работи и да упражнява своята дейност, тя отива при съдията по вписванията, отива в съответния архив на районния съд. В обществен интерес е този архив да се наблюдава и да се работи по него.
Чисто житейски, за мен е неоправдано, ако един търговец има предприятие (фирма), когато той стане депутат или министър, той не я закрива, не я ликвидира, не я продава, а просто излиза от нея и е възпрепятстван лично да упражнява съответната дейност. Това е единствената професия в страната (за друга не знам), ако човек има някакви политически амбиции, той трябва да я напусне изобщо да спре работата си. За мен не е в интерес нито на неговите клиенти, нито в интерес на цялата система такава кантора да се закрива.
Това е, което мога да кажа, по отношение на мотивите.
Тодор Димитров:
Благодаря Ви, г-н Танев. Давам думата за изказвания.
Г-жо Манолова, заповядайте.
Мая Манолова:
Аз отново ще потвърдя своето становище, което изразих процедурно, че не е редно да бъде подкрепен този законопроект без ясното становище на Министерството на правосъдието, като изхождам от обстоятелството, че Министерството на правосъдието при предлагането на този изменителен закон в края на работата на предишния парламент изказа отрицателно становище с подробно развити аргументи.
Аз считам, че включването на този законопроект в първото заседание и изобщо, че това е първият законопроект, който внася политическа партия „ГЕРБ” в парламента е знаково и аз лично се чувствам малко неудобно, защото реално наистина започваме с тема, която касае нашите колеги народни представители.
Аз не мога да се съглася с казаното от колегата председател на Нотариалната камара, защото самите функции на нотариуса са едно съчетание между публични функции, които му се възлагат от държава и които са съчетани с упражняването на тези функции в негово лично качество. Поради това е възприета и сложната процедура за придобиване правоспособност на нотариус, което в крайна сметка е отговор на това, че наистина изискванията към лицето, което ще изпълнява тези функции са достатъчно високи, за да могат да бъдат прехвърляни за един дълъг период от време, включително четири годишен, на друго лице.
Ако се вгледате в основните текстове, които регламентират правата и задълженията на нотариуса, вкл. и на неговия помощник, ще се види, че правоспособността на помощника нотариуса следва правоспособността на нотариуса. Той не може да съществува самостоятелно. Той може да изпълнява функции само дотолкова доколкото съществува правоспособност за нотариуса да изпълнява тези функции. И това има своето основание и може би колегите, които са поканени да участват в днешното заседание ще оспорят или ще продължат тази мисъл. Самият факт, че помощник нотариусът, нека да говорим с конкретните текстове на основния закон, извършва действия от неговата компетентност съгласно указанията на нотариуса говори за неговото производно, подчинено положение на това, което е на основната фигура на една нотариална кантора.
По-нататък, ако проследим правоспособността на помощник нотариуса, а именно че той я загубва в случаите в които нотариуса загубва тази своя правоспособност, вкл. и ограничаването на правомощията на помощник нотариуса без основните актове, които касаят прехвърляне, прекратяване на вещни права и пр.
Тази промяна неизбежно води след себе си и други промени, включително и изискването заместването, което е допустимо в някои изключителни случаи, да се продължи за срок от още две години от помощник нотариуса, при това без да е съпроводено с полагането на съответен изпит. По логиката, която се развива тук, означава, че доколкото съществува несъвместимост за президента, това ще означава, че един президент може да бъде и нотариус по време на изпълняване на своите правомощия.
Освен това, както знаете, изпълняването на определени функции, които касаят хората от един нотариален район, е свързано и с едно по-строго регламентиране на тази дейност извън пределите извън които се регламентира дейността на един адвокат, включително изискването нотариалната кантора да е отворена, да е на разположение на гражданите в определени часове така че да могат да си изпълняват по един нормален начин всички нотариални функции, които касаят един такъв район. Много ми е интересно как това ще се случи например с общинските съветници, които се изключват от несъвместимостта и дали в крайна сметка това няма да засегне правата на гражданите от съответния нотариален район, ако се даде възможност и на тях да упражняват своята нотариална дейност по време на мандата, който имат като общински съветници.
Склонна съм да се съглася, след като практиката е показала необходимост от регламентиране на преместването на нотариус от един в друг район, ако наистина това е проблем, който да касае конкурсите за нотариуси. Според мен, точното прилагане на закона изисква нотариусът да изпълнява своите функции за нотариалния район, за който е определен, за съдебния район, за който е определен. Всички знаем, че става дума за заобикаляне на закона и една допълнителна регламентация едва ли ще реши този въпрос. Може би тук трябва да бъде предложено едно по-радикално решение, което да изключва подобна злоупотреба. Но за да бъде намерено оптималното решение, според мен, отново е необходимо да се чуе становището на Министерството на правосъдието и на министъра на правосъдието, който има и конституционни задължения по отношение наблюдаване дейността на нотариусите и да не се предприемат в никакъв случай законодателни промени, които да не са съгласувани с този орган на изпълнителната власт, който има ангажименти по наблюдаване на нотариалните дейности.
Тодор Димитров:
Благодаря Ви, г-жо Манолова. Други изказвания?
Г-н Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров:
Г-н Заместник-председател,
Уважаеми колеги, бързият прочит на законопроекта показва, че директно има текстове, които променят правомощията на министъра. Така че искането да чуем министъра е съвсем резонно и то произтича от съдържанието на закона, а не изобщо като принципна част от нашата работа.
На първо място, дебатът започва да подсказва, че става въпрос за доста сериозни промени. Защото най-щекотливите и парливи въпроси в тази материя са били бройките, местенето, статута на помощника. Т.е. законопроектът не е просто от няколко текста. На фона на това свое заключение искам да ви напомня, че предложението на г-н Казак, което гледах миналата седмица, касаеше само един от въпросите, така че г-н Казак не е обвързан с този законопроект.
Очевидно има нужда от премисляне на нещата, защото тук има и текстове, с които аз не мога да се съглася. Например, какво означава да създаваме норма, която уж да изчисти правилата – „Необходимостта се мотивира в заповед с обективни критерии, като икономическо състояние на района, брой на извършени нотариални удостоверявания и други важни обстоятелства.” „... и други важни обстоятелства” – това прецизиране ли е? Това е едно изчерпателно изброяване, което завършва накрая с израза: „и други важни обстоятелства.” Не знам кой го е писал този текст?
Или пък в ал. 2, на с. 2 (§3. чл. 34б). Няма да чета целия текст, но той звучи като текст от учебник, а не като текст от нормативен акт.
Т.е. темата е важна, добре е да я изчистим, но нека да го направим на стъпки: да чуем министерството, да помислим по текстовете, да видим къде промените са наложени от практиката или пък някъде да има идеи, с които да се търси начин да се заобиколи добрата практика.
Без да се съпротивляваме на законопроекта, да се ориентираме към приключване на дебата с ясното съзнание, че той ще продължи другия път. Благодаря.
Тодор Димитров:
Г-н Бисеров, аз разбирам Вашето изказване като процедурно предложение, което да гласуваме. Т.е. да прекратим дебата и да отложим гласуването за следващото заседание, след като получим писмено становище или след като изслушаме представител на Министерството на правосъдието.
Заповядайте, г-н Лазаров.


Димитър Лазаров:
Преди да се подложи процедурното предложение на гласуване по отношение на законопроекта искам да кажа, че очевидно има обществени отношения, които следва да бъдат регулирани с този законопроект, касаещи преместването. Може би е по-спорна функцията на помощник нотариуса.
Г-жо Манолова, не съм съгласен с Вашето изказване, че видите ли това е първият законопроект за изменение на Закона за нотариусите. Мисля, че е нормално да има законопроект, дали е първи или не, аз разбирам вашите притеснения и очаквания. Може би вие сте искали днес да разглеждаме Закона за изпълнение на наказанията, който третира една друга материя – за права, свободи и т.н. Така че с това ви политическо изказване не съм съгласен. Защо било първият законопроект на ГЕРБ.
Съгласен съм казаното да се чуе мнението на министъра на правосъдието. Но за мен този законопроект следва да бъде внесен и разглеждан.
Тодор Димитров:
Уважаеми колеги, искам само да напомня, че този законопроект не е внесен от групата на ГЕРБ. Той е внесен от трима народни представители, един от които съм аз, г-н Явор Нотев и Бисерка Петрова.
Заповядайте, г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Аз ще поставя някои въпроси, на които търся отговор и ако имат вносителите или авторите на законопроекта възможност, могат да дадат разяснения.
Аз намирам и два мотива в подкрепа на законопроекта.
Единият е, че за почти всички професии, които са упражнявали избраните за народни представители после се дава възможност те да не загубват своята правоспособност – или да продължат да упражняват професията, или да се намери някакъв заместващ начин, който да им даде възможност след приключване на техния мандат да възобновят нейното осъществяване.
Освен това, вероятно има нужда в различните райони за една по-голяма гъвкавост, която диктува възможностите за преместване, за откриване на допълнителни места. Но наистина тези основания са доста разтегливи и позволяват твърде субективно те да бъдат решавани. Аз се сещам за един пример, който ще се окаже не толкова рядко изключение. Да се мотивира, че двамата съпрузи живеят на различни места, нотариусът е спечелил конкурс за съответен район, неговият съпруг е адвокат в друг район и той казва: „По семейни причини може ли мен като нотариус мен да ме прехвърлите там, защото съпругът ми е адвокат в еди-кой си район.” Това за мен не е достатъчно сериозен мотив, тъй като има много по-голяма връзка между нотариалния район и нотариуса отколкото между този, който осъществява някакво процесуално представителство и по-логично е адвокатът да се премести при нотариуса, а не нотариусът при адвоката. Това е така, защото нотариусът е неразделен от района, в който работи.
Терминът „и други важни обстоятелства” дава възможност за един неограничен субективизъм, било то от страна на министъра на правосъдието или от нотариалната камара.
Използвам да поставям въпросите, казвайки какви вероятно са били мотивите.
Другият момент във възможната подкрепа на вносителите на законопроекта е, че когато се изпълняват функции по заместване, заместникът изцяло влиза в правомощията на нотариуса. Но все пак има различни изисквания, за да придобиеш статут на нотариус и на помощник-нотариус. Сега се разширяват основанията заместникът когато отговаря на определени условия, т.е. помощникът да стане изцяло заместник, но виждаме че има някои действия, които са описани в чл. 40, които са всъщност едни от най-съществените удостоверителни действия, които осъществява нотариуса и тях може да ги осъществява само той, а не неговият помощник.
Законопроектът, който гледахме преди 3-4 месеца третираше една много по-тясна материя. Той беше свързан само с възможността за изборите. Когато едно лице е на изборна длъжност, то да може да бъде замествано от помощника по право, което беше прието. Тогава ние отхвърлихме второто предложение. Не че сме пренебрегвали мотивите, които са съществували за него, но надделя разбирането, че като чели така се създават твърде големи възможности помощник-нотариусът при тези допълнителни основания да се превърне в постоянен заместник на нотариуса.
За мен единственият практически проблем, който би възникнал, аз не знам дали той някъде съществува (може би ще каже г-н Танев) е, ако този нотариус, който е избран за народен представител и другите длъжности, които са описани (министър или кмет), е практически единственият нотариус в района, независимо че има и други места, но те са вакантни. Ясно е, че в този случай трябва да има лице, което да осъществява нотариални функции в съответния район. Но когато има райони, в които при 4-5 нотариуси, единият в момента не упражнява своята дейност, на практика това няма да създаде някаква промяна и затруднение в хората, които ползват тези услуги. Но на този единствен казус, който аз виждам като някакъв неоспорим мотив да се търси решение, той вероятно ще мине в рубриката, т.е. съдът може да влезе във функциите, които има нотариуса, когато те не са заети.
За това моите резерви и в този случай надделяват с още по-голямо основание, тъй като тук се поставят редица въпроси, които може би имат известни свои основания, но те поне чрез самият законопроект не дават достатъчно убедителни отговори, защото стават по силата на чистото усмотрение от министъра или от Нотариалната камара да се вземат решения, които в много случаи могат да са продиктувани от мотиви, които надхвърлят поне ясните основания, които са изброени. Защото другите са в рубриката „други”.
За да не се засягат колегите ще кажа, че аз поставям на тяхното внимание една идея. Не е предложение! Тъй като говорим за нотариуси и за адвокати при всички случаи никой не настоява действащите нотариуси да продължат да упражняват своята професия, а се търси начин те да бъдат замествани, като се запази дейността на тяхната нотариална кантора.
По отношение на адвокатите. Те не изпълняват функции, които държавата е предоставила на нотариусите и това може да бъде аргумента, че няма несъвместимост между политическото представителство и адвокатската дейност.
Но той като говорите за нов морал, попитайте в които искате европейски парламенти колко от депутатите ефективно практикуват своята адвокатска професия. Защото, сами си отговорете на въпроса, ако един адвокат е корпоративен представител и той отстоява много големи финансово-икономически интереси на двама-трима души, или на две-три корпорации и трябва да представлява в същото време още пет, десет или петнадесет хиляди свои избиратели, на кои ще отдаде предпочитания. Ето поради тази причина дори и в този случай, където има много повече възможности за гъвкавост, хората които се занимават с политическо представителство общо взето не се занимават с процесуално представителство. Но това е само част от по-голямата тема. Благодаря.
Тодор Димитров:
Благодаря Ви, г-н Стоилов.
Заповядайте, г-н Танев.
Димитър Танев:
Само искам да допълня г-н Стоилов. Действително помощник-нотариусите по заместване имат самостоятелна правоспособност. Той се явява на изпит и има всички правомощия на нотариуса. Тази фигура на помощни-нотариуса по заместване я въведохме по инициатива на Камарата 2003 г. именно с оглед възможността да не би неограничен кръг лица безпрепятствено да се занимават с тази дейност и да няма гаранция, че те са положили изпит, че имат нужните качества да бъдат като нотариуси.
По отношение на становището на Министерството на правосъдието аз съм откровен и Министерството на правосъдието трябва да даде становище, тъй като ние черпим публичната си власт от държавата. Аз може да съм председател на Нотариалната камара, но наистина правосъдието като охранител на държавния печат е първият нотариус на държавата.

Красимир Димитров:
Аз ще си позволя, ако може, само няколко думи, защото се зададоха много въпроси. Мисля, че това обикновено се дискутира на друго заседание, но явно натам тръгнаха нещата.
Ще започна с едни конкретни и много прости отговори.
В самия действащ закон, имам предвид принципи, залегнали във всички страни, членуващи в Международния съюз на латинския нотариат, а не нещо, което е българско и характерно само за тази държава.
Двата критерия или двете хипотези, при които възниква необходимост от заместване са:
Първо, когато нотариусът отсъства, казва законът. Това означава, че той не е в своя район.
Второто, когато е в невъзможност да изпълнява функциите си. Какво значи да е в невъзможност да изпълнява функциите си? Може да е болен, може да е в кома, може по някаква друга причина, макар да е в района и фактически да не може. А може би да има както в правото говорим за правна невъзможност, като някакъв вид пречка поради която той не може. Другият въпрос, който е много по-теоретичен – тази пречка каква може да бъде? Може да е, когато е извършил някакво престъпление, когато губи правоспособност завинаги заедно с неговия помощник. Може изброените в чл. 8 и чл. 9 от действащия закон. Това да бъдеш избран за народен представител, министър и кмет не е нещо неправомерно. Не може да се тълкува като санкция.
Добре, нотариусът загубва правоспособност. Той е в невъзможност да изпълнява функциите си поради тази пречка на чл. 9, но това значи ли че трябва да преустанови да функционира цялата му кантора. Помощник-нотариусът, както казва и г-н Танев, по заместване отговаря на всички условия. Той за да може да замества нотариуса трябва да има 3 години юридически стаж, трябва да е издържал изпит – изобщо всичко онова, на което трябва да отговаря и нотариуса.
Вярно е, че не е самостоятелно, каза г-жа Манолова. Но тези указания, г-жо Манолова, в теорията казваме, се уреждат в трудовия договор. Помощник-нотариусът е работник на нотариуса. Те сключват трудов договор и вътре както на работника работодателят може да отправя нареждания, така и нотариусът казва какво да върши и прави помощник-нотариуса.
На следващо място, както обикновено, така и при заместване помощник-нотариусът ако причини вреди за това отговаря нотариуса. Тази солидарна отговорност е принципна просто защото нотариусът има застраховка. Той има и много по-голямо имущество. Така че никаква опасност да бъдат увредени интересите. Цялата отговорност изобщо ще легне върху самия нотариус.
Връщам се на други норми, които се критикуваха, че били теоретични, учебникарски или не знам какви. Виждам тук чл. 10. Досегашният чл. 10 не казва нищо. Той казва, че министърът според необходимост самостоятелно или по предложение на Нотариалната камара може да обяви допълнително места.
Христо Бисеров:
Няма нужда от структурен анализ на нашите изказвания. Ние не сме на семинар.
Тодор Димитров:
Ще ви помоля по-кратко, по-синтезирано.
Красимир Димитров:
Само още две изречения. Идеята в тези случаи е все пак някакви изисквания да има. Вярно е, че министърът на правосъдието трябва задължително да даде становище и за първо и за второ четене, тъй като в крайна сметка той е натоварен с контрола на тази дейност.
При преместването простичкият проблем е, че нотариалната реформа ще бъде завършена тогава, когато всички съдебни райони има нотариус и поне двама. В момента продължава да няма нотариуси в малки райони. А там където някой печели конкурс, след това търси начин да се премести в друг район.
Последно, с което завършвам. Да, института на преместването ще бъде прозрачен тогава, когато в две еднакви молби пише, че двама по еднакви семейни причини искат да се преместят. Единият се премества със заповед на министъра, а другият не. Благодаря.
Тодор Димитров:
Уважаеми колеги, ще подложа на гласуване процедурното предложение, което направи г-н Бисеров, да прекратим днес дебата и да го продължим, включително да гласуваме този проект за решение едва след като получим становище от Министерството на правосъдието.
Който е „за” това процедурно предложение, моля да гласува.
Въздържали се? Няма. Против? Няма. Приема се единодушно.
Отлагаме обсъждането. Ще изискаме становище от Министерството на правосъдието.
Искра Фидосова:
Колеги, преди да закрия днешното заседание искам да ви съобщя, че следващото заседание на комисията ще бъде в сряда от 14:00 часа.
Екатерина Михайлова:
В бъдеще заседанията на комисията ще бъдат в сряда или в четвъртък?
Искра Фидосова:
Ако искате, бихме могли да го уточним. Ако трябва, може да се провеждат и в четвъртък.
За следващото заседание няма възражения да бъде в сряда, а след това ще уточним дали в бъдеще заседанията ще бъдат в сряда или в четвъртък. Аз мисля, че е по-добре да бъдат в сряда, защото когато имаме материали за първо четене да можем да ги пускаме за следващите заседания, за да не губим време.
Следващото заседание е в сряда, 19.08.2009 г. от 14:00 часа. Ако има пленарно заседание и то не приключи до 14:00 часа ще отложим заседанието на комисията с един час.
Благодаря на всички.
Закривам първото заседание на Комисията по правни въпроси.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
Искра Фидосова