Стенограма от заседание на комисия

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси




ПРОТОКОЛ
№ 2

На 3 септември 2009 г., четвъртък, се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обобщен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2008 г., № 911-00-4/ 26.05.2009 г., препотвърден с писмо вх. № 930-00-3 от 12.08.2009 г., внесен от Висшия съдебен съвет.
2. Доклад за прилагането на закона и дейността на Върховния административен съд през 2008 г., с вх. № 911-00-2/26.05.2009 г., препотвърден с Писмо вх. № 930-00-3 от 12.08.2009 г., внесен от Висшия съдебен съвет.
3. Позиция на Министерски съвет:
- по т. 7 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2009 г.) - Предложение за изменение на Рамково решение на Съвета относно борбата със сексуалната експлоатация на деца и детската порнография, № 902 00-4, внесена на 18.08.2009 г.;
- по т. 8 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2009 г.) - Предложение за Рамково решение на Съвета относно предотвратяване и борбата с трафика на хора и защитата на жертви, № 902-00-4, внесена на 18.08.2009 г.;
- Рамкова позиция на Министерски съвет по т. 10 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2009 г.) – Предложение за Рамково решение относно процедурните права в наказателни производства – Предложение за рамково решение на Съвета относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, N 902-00-9, внесена на 27.08.2009 г.
4. Определение на Конституционния съд от 11.08.2009 г. с искане на 77 народни представители от 41-то Народно събрание на Република България, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 8/2009 г., относно оспорване законността на избор на народен представител, с вх. № 918-00-4/20.08.2009 г.
5. Определение на Конституционния съд от 11.08.2009 г. с приложено искане на главния прокурор, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 9/2009 г., относно оспорване законността на избор на народен представител, с вх. № 918-00-5/20.08.2009 г.
6. Определение на Конституционния съд от 11.08.2009 г. с приложено искане на Яне Георгиев Янев, представляващ политическа партия „Ред, законност и справедливост” и кандидатите на народни представители от същата партия Красимир Дончев Каракачанов, Борис Янков Ячев и Бойко Иванов Ватев, препратено от главния прокурор до Конституционния съд, с което Народното събрание на Република България е конституирано като страна по к.д. № 10/2009 г., с което се оспорва законността на изборните резултати от проведените на 05.07.2009 г. избори на Четиридесет и първото Обикновено Народно събрание, с вх. № 918-00-6/20.08.2009 г.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 16,03 ч. и ръководено от госпожа Искра Фидосова – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаеми народни представители, уважаеми представители на институции, уважаеми експерти, уважаеми представители на медиите! Имам удоволствието да открия заседанието на Комисията по правни въпроси. Съгласно чл. 30 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, постоянните комисии заседават, когато присъстват повече от половината от техните членове. В момента имаме изискуемия кворум, присъстват 23 от членовете на комисията.
За мен е удоволствие да представя и да приветствам проф. д-р Анелия Мингова, представляваща Висшия съдебен съвет, господин Иван Колев, господин Георги Шопов, господин Константин Пенчев, госпожа Ана Караиванова, госпожа Елма Пенчева, госпожа Даниела Машева, госпожа Бранимира Борисова.
Моля колегите, които може би не съм представила, да ме извинят.
Преди да пристъпим към обявения предварително дневен ред, който ви е раздаден, ще ви помоля да пристъпим към приемане на процедурните правила за обсъждане доклада за дейността на Висшия съдебен съвет и Инспектората към Висшия съдебен съвет и докладите за дейността и прилагането на Закона за Върховния касационен съд и съдилищата, Върховния административен съд и административните съдилища, Главна прокуратура и разследващите органи.
Колеги, тези процедурни правила са ви раздадени предварително. Имате ли предложения по така раздадените ви процедурни правила? Няма.
Колеги, моля, който е за, да гласува.
За – 23, против и въздържали се няма.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ОБОБЩЕН ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ И ЗА ДЕЙНОСТТА НА ИНСПЕКТОРАТА КЪМ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ ЗА 2008 Г.
Уважаема проф. Мингова, имате думата да представите в резюме Вашия доклад.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми членове на комисията на Народното събрание, уважаеми колеги! Пред вас е вторият доклад, изготвен от Висшия съдебен съвет за неговата дейност през изтеклата 2008 г. и всъщност първият доклад, който отразява един цялостен двугодишен период от действието на първия постоянно действащ Висш съдебен съвет. Това всъщност позволява да се направи един цялостен анализ, да се изведат основните насоки в дейността на Съвета, да се отчетат по възможност цялостно резултатите от една едногодишна негова дейност и да се види доколко задачите, които той е поставил и набелязал, са изпълнени.
Също така този първи цялостен доклад ще позволи да се направят и изводи за акцентите в дейността на Съвета, за намеренията на членовете на Висшия съдебен съвет за по-нататъшната му дейност. Също така ще може да се анализира и новото на взаимодействие с другите институции, включително и с Народното събрание, тъй като този доклад, вероятно сте забелязали, съдържа отражение и на препоръките, които Народното събрание беше направило при обсъждането на първия ни доклад за 2007 г.
Видели сте, че докладът съдържа, на първо място, като акценти внесени някои от основните актове и решения на Висшия съдебен съвет като негова цялостна дейност, а след това разглежда дейността на Съвета по неговите постоянни комисии, тъй като Висшият съдебен съвет осъществява своята дейност главно чрез дейността на постоянните си комисии.
Затова аз не бих искала да повтарям съдържанието на доклада, а и вие сте имали възможност да го посочите. Вероятно в това, което ще изложа пред вас, ще съдържа акцентите за дейността на Съвета, отразени в доклада, но те неизбежно ще съдържат проекция към дейности, които ние осъществяваме понастоящем в изтеклия период на текущата година, доколкото дейността на този орган на съдебната власт не може да бъде разглеждан строго в рамките на отчетния период.
На първо място, искам да подчертая пред вас, надявам сте да сте видели от доклада, че от него личи, че Висшият съдебен съвет всъщност ясно и отговорно е поел функциите си на основен субект на съдебната реформа. Това според мен е изключително важно и затова го поставям като първи акцент в дейността на Съвета. Тази осъзната роля на субект на съдебната реформа неминуемо личи във всички конституционно зададени правомощия за дейността на Висшия съдебен съвет. Но тук искам да подчертая особено анализа, който е направен на участието на Висшия съдебен съвет при актуализиране на графика по изпълнение на показателите за напредък на България в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност, която ние направихме заедно с предишното правителство след Доклада на Европейската комисия от м. юли 2008 г.
На тази база Висшият съдебен съвет създаде своя специална комисия, която предлага подробни мерки, чиито субект е самият Висш съдебен съвет и органите на съдебната власт и което, надявам се, макар и в проекция, намери отражение в Доклада на Европейската комисия от тази година, който отчете дейността на Съвета, макар и като първи положителни стъпки в положителна посока.
Във връзка с това друг акцент, който искам да посоча, е създаването на една специална комисия към Висшия съдебен съвет по изпълнение на мерките, зададени от Съвета за организация на работата по делата с така наречения висок обществен интерес. Една категория, която разбуни общественото мнение, но която е категория, зададена ни както в Доклада на Европейската комисия, така и в докладите на ОЛАФ. Също така е едно понятие, което борави със своите статистики Прокуратурата на Република България. Така че то е понятие, което се използва от институциите и от обществото и което ние се опитахме да изнесем, да обосновем с конкретно съдържание, така че да успяваме да проследяваме движението на тези дела. Като акцентът в тази наша дейност е да се опитаме и надявам се мога да цитирам и успехи в тази посока, да оспорим движението на тази категория дела и да преодоляваме с организационни, административни, а също и с мерки от законодателен порядък, които ние можем да предложим, забавянето на това движение, което има изключително негативен ефект не само в публичното пространство, но и за авторитета на съдебната система в обществото, а и за европейския имидж на страната ни.
Тук искам да посоча само две цифри. Тази комисия на практика започна своята дейност към края на миналата година. Това е заложено и в доклада. Но резултатите от нейната дейност тепърва се видяха. Те бяха отразени особено положително в Доклада на Европейската комисия и смея да твърдя, че от тези дела, които ние пряко наблюдаваме и чието движение следим, за което сме предприели необходими мерки и препоръки, зададени към административните ръководители, в резултат проверка движението на 20 дела от първата категория дела с обществен интерес, осем от тях са приключили със съдебен акт, а по отношение на втората група, проверявани от нас дела, които ние следим ежемесечно, чрез отчетите на административните ръководители и чиито брой понастоящем е някъде около 150, въпреки че този брой е мобилен, от тях са приключени 97.
Разбира се, вие сте видели най-важното от нашата дейност, а именно изводите и препоръките, които Съветът е направил в резултат от работата на тази комисия. Няма да ги повтарям, те ясно са отразени в съдържанието на самия доклад.
Като следващ акцент в работата на Висшия съдебен съвет е работата, от която изключително добре личи взаимодействието с Народното събрание, свързано с нашия опит да подпомогнем законодателната дейност на законодателния орган, разбира се в сферата, в която имаме компетенции. Доколко това е успешно може би ще бъде оценявано тепърва, но смея да твърдя, че много от предложенията, които бяхме направили, предложени на правителството и оттам внесени в законопроекта за промяна, станал пак през юли на тази година. Доста от тези предложения може би ще имат положителен ефект и това ще се види при нашата бъдеща дейност. Не само нашата, имам предвид на органите на съдебната власт.
За да не ви отегчавам и да дам възможност за въпроси и ваши мнения, друг момент е дисциплинарната практика на Съвета. Тук правя анонс към органа, който е нов орган в Конституцията с последното изменение и вие ще чуете госпожа Караиванова от Инспектората към Висшия съдебен съвет, дисциплинарната практика е една от областите, не единствената, но една от основните области, в която взаимодействието между Инспекторат и Висш съдебен съвет може да проличи особено ярко и може да се очакват положителни резултати.
Далеч съм от мисълта, че трябва да се хвалим че имаме завишена в пъти дисциплинарна практика. Вероятно след година или след две тази наша дейност ще даде отражение в обратната посока да имаме повече поощрения за магистратите, които, оставяйки в системата мотивирано и професионално заслужават такова поощрение, но на този етап като че ли акцентът е върху повишения в пъти брой на дисциплинарни преписки и дела, защото очевидно тази дисциплинарна дейност в този момент отразява действителното състояние на системата. Все още има магистрати, които трябва да почувстват дисциплинарната санкция не само защото това ще се отрази благоприятно върху това, че те ще подобрят своята практика, но и че това ще се отрази превантивно за системата, това всъщност ще поощри и тези, които са добросъвестните, професионално работещите магистрати да продължат по-мотивирано да изпълняват функциите си.
Тук бих искала да посоча и един много важен акцент във връзка с работата ни по усъвършенстване на информационните технологии, защото без тях и без активна дейност в тази посока, за която, разбира се е нужен и много голям финансов ресурс, не би могло да се обезпечи съвременно технологично доброто работене на системата, така че това да облекчи и достъпа на гражданите до резултатите от работата на органите на съдебната власт. Веднага искам да посоча, че миналата година бяха спечелени много убедително и се изпълняват успешно, надявам се да бъдат финализирани към края на м. ноември два проекта по оперативна програма „Административен капацитет”. Те имат много точно отношение именно към въпроса за подобряване на технологичното с оглед информационните технологии, и състояние на работата на съдебната система, която Висшият съдебен съвет иска и трябва да може да управлява така, както го задава и законът.
На последно място искам да подчертая кадровата политика, кадровите правомощия на Висшия съдебен съвет, може би най-важните. Знаете, че това е и единствената законово фиксирана комисия – Комисия по атестации и предложения. Нейният председател присъства на това заседание. Всъщност ние проведохме много голям брой назначения след организирани и проведени конкурси, както законът ги задава за първоначално встъпване в системата, за кадрово израстване чрез атестации, а също успешно приключи и първият проведен от този Висш съдебен съвет конкурс за младши магистрати. Така че системата беше обременена в този първи порядък от многото свободни щатни места, които буксуваха незаети до този момент.
Разбира се тук веднага искам да кажа, че съзнаваме необходимостта от много други продължаващи мерки във всяко едно от нашите правомощия, зададени от Конституцията и от закона. Аз няма да вземам думата сега за това, което ни предстои. Очаквам да го чуя във ваши препоръки, във ваши критики и бележки, за да ви кажа какво до този момент в рамките на тази година евентуално сме предприели, или което смятаме да направим, за да може нашата работа и ефектът от нея да бъде усетен както в системата, така и от обществото.
С това ми позволете на този етап да приключа представянето. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря на проф. д-р Мингова.
Ще си позволя да дам думата на госпожа Караиванова, след което, колеги, ще пристъпим към изказвания, въпроси и препоръки.
Заповядайте, госпожо Караиванова.
АНА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин председател на Върховния административен съд, уважаема госпожо Мингова, колеги! Както е посочени и в доклада, създаването на Инспектората стана с четвъртата поправка на Конституцията въз основа на настоятелните съвети, на предприсъединителни съветници и служители, представители на Европейската комисия като условия за окончателното ни приемане в Европейския съюз. Иначе Инспекторатът у нас има 130 годишна история, каквато наскоро чествахме на правосъдието. И той винаги е бил ситуиран с изключение на прокуратурата след 1948 г. към Министерството на правосъдието, както е и до днес във Франция. Така че не е непозната като функция.
Избран в последните дни на 2007 г. Инспекторатът всъщност стъпи като персонален състав на 16 януари 2008 г. и през цялата 2008 г., особено първото шестмесечие, беше принуден да заработи от първите дни буквално само от избрания състав, като едновременно да се конституира както административни, така и също и чисто технически, тъй като ние отидохме на два празни етажа. Същевременно с помощта на Висшия съдебен съвет и Министерство на правосъдието също ни оказваше помощ в материалното оборудване и други въпроси. Първите дни буквално бяха отделени на всички тези административни въпроси за започването на дейността, за изработването на Правилник за дейността на администрацията, методики за извършване на проверките. Но ми се ще да наблегна макар и накратко на същинската дейност на Инспектората с оглед това, което години наред ние говорим и изписваме в стратегия, провеждаме кръгли маси, съвещания и семинари, а именно осигуряването на независима, отчетна, прозрачна, качествена и най-вече бърза, ефективна съдебна власт.
Ние заложихме на практическата си дейност като още в изработването на годишната програма решихме в плановите проверки да проверим изцяло два апелативни райони Ямболски, Бургаски и Великотърновски. Тук има представители, които знаят, че в Бургаския апелативен район има 18 съдилища, 18 прокуратури и 3 следствени служби. Във Великотърновския апелативен съд са 26 съдилища, 26 прокуратури и 5 следствени служби. Всички те за сметка на големия обем от органи на Съдебната власт.
Ние скъсихме периода на проверките, но още в началото на конституирането ни искахме в рамките на четиригодишния мандат да имаме възможност да проверим всички съдилища и прокуратури в България, за да имаме и ние база за сравнение, да видим кои работят добре, кои работят не толкова добре, да можем и ние да даваме предписания и препоръки с оглед да използват положителния опит, защото има много добре работещи съдилища. Изготвени са доклади, изпратихме препоръки, получихме отговори в изпълнение на препоръките и тази година през това шестмесечие сме планирали и ще направим контролни проверки дали само на хартия са ни изпратили, че са изпълнени препоръките или те действително се изпълняват.
Мисля, че нашите инспектори са посрещани добронамерено, защото те извършват проверките добронамерено, но и ефективно. Те имат богат опит, голямата част от тях идват от съдебната система, ще се върнат в нея, така че знаят какво е да си магистрат, знаят какво е значението на натоварването и затова се отнасят достатъчно добронамерено с колегите си със стремеж да помогнат на младите колеги, а от друга страна са в непримиримост към тези, които допускат нарушения.
Първата ни дейност е по сигнали на гражданите. Там, както всички, които работят със сигнали на граждани, знаят, че голяма част от тези сигнали, които ни се изпращат, а те са описани в доклада за миналата година, са 1644. Те са неотносими към пределите на нашата дейност. Немалка част от тях се изпращат и от комисиите на Народното събрание, но ние бихме могли нито да отменяме присъди, нито указание как да се преценяват доказателства. Но по тези, които сме сметнали, и имат място за нашата намеса, към нито един не сме се отнесли с повърхностно отношение. Особено ценя макар и редките благодарности на гражданите, когато са почувствали в резултат на нашата намеса настъпването на положителен резултат.
Естествено, някои от тях завършиха и с предложения за налагане на дисциплинарни наказания било то до Висшия съдебен съвет при по-тежките наказания, било и до административните ръководители.
Друга част от нашата дейност са така наречените тематични проверки, когато проверяваме приложението на дадени текстове от закона. Една тях беше в Костинброд. Тя прерасна от конкретни сигнали за жилищните измами в проверка на дейността на Костинбродския съд по издаването на определение за предварително обезпечаване на исковете, а също така изпълнителни листи на извън съдебно основание. Констатациите, които направихме във връзка с това дадоха основание на инспекторите особено тези, които проверяват в гражданската част, да заложат в тазгодишна програма проверки в различните съдилища именно по тази група въпроси, защото смятаме, че обезпечението на бъдещи искове невинаги се използва в предвидената от закона цел, понякога и да се услужи и да се решават чисто търговски взаимоотношения между различните субекти.
Една много полезна наша дейност е подаването на сигнали за констатирана противоречива практика с оглед издаването на тълкувателни решения. Отправили сме четири такива сигнала до органите, компетентни да разследват престъпления – два до председателя на Върховния административен съд, по който един наш сигнал беше приет за основателен, той внесе такова предложение и вече има тълкувателно решение за таксите по Закона за административните нарушения и наказания при касационните производства. Втори сигнал, който беше уважен, макар че не беше изпратен само от нас, а именно засекретеното съдебно следствие по чл. 371 от НПК – наболял въпрос. Останалите две не бяха до съответните органи, до които ги отправихме – министъра на правосъдието по чл. 216, и за концесиите до председателя на Върховния съд именно поради това, че още няма натрупана практика. Смятам, че това е една особено полезна дейност. Неслучайно беше посочено и в последния доклад, че дейността на Върховния касационен съд е много положително, а именно осигуряването на точното и еднакво приложение на закона – нещо, от което особено адвокатурата много се оплаква.
Другата ни част е предложенията за дисциплинарни наказания. За миналата година сме изготвили 16. Те са почти наполовината, отколкото другите вносители. До тази година надвишаваме още първото шестмесечие. Естествено, ще се помъчим все още, макар че направихме един анализ през тази година, да уеднаквяваме практиката по приложението, която не е много единна.
Мисля, че бихме могли да бъдем особено ценни при атестирането на магистратите, без да проявяваме ревност и да изземваме функциите на Висшия съдебен съвет, които са негови. Но бих искала да кажа, че нашите инспектори са на място, те четат делата и могат да видят дали максималният брой точки за срочност отговарят, или когато проверят по книгите, по делата има много просрочени дела, а също така и в качеството на съдебните актове, които са отменени с оглед решенията на по-горните инстанции за отменянето. Затова дейността е огромна. Спомням си госпожа Радка Петрова казва: ние много съкратихме, вие много сте писали. Казах: много писахме, защото много работихме.
Няма да ви ангажирам с повече изложения. Но това, което смятам за много важно от нашата дейност като резултат, това е преди всичко превантивният ефект. Магистратите разбраха, че вече няма да бъдат непроверявани. Пак бих казал нещо по-неформално. Когато извършихме първите проверки в Ямбол, а след това в Бургас, магистратите вече знаеха какво проверяват инспекторите при проверката и съответно се бяха подготвили. Ние намираме нищо лошо в това напротив, както и тази година ми казаха някои председатели на окръжни съдилища, които тръгнаха на проверки, казаха: съдиите изписват делата, та пушек се вдига, светят до късно прозорците. Това е предварителният резултат.
Вторият аспект на нашата работа, с която аз намирам повод да се гордея, това е аналитичната работа на инспекторите. Те не само гледат броя просрочени, написани в срок, ненаписани, напротив, напипват проблемите, особено затрудненията при новите закони и ние изготвихме два сигнала до председателя на Върховния касационен съд с копие до Висшия съдебен съвет какви институти в новия Гражданскопроцесуален кодекс още затрудняват магистратите, още не са избистрили правилно приложението им, в някои съдилища го тълкуват по един начин, в друг по друг начин.
И затова смятам, че те ще предизвикат или съвещания, или пък могат да изберат и допълнително да представим данни за противоречива практика с оглед изготвянето на предложения за тълкувателни решения. Един от анализите ни, първия за причините за връщането на делата за допълнително разследване като резултат, когато освен проведените съвещания по апелативни райони, когато сравнихме статистическите данни на следващата година видяхме, че има голямо намаление, особено на върнатите от съдебно заседание дела, което означава да не се разкарват ненужно гражданите, адвокатите, страните, вещите лица. Надявам се инспекторите да продължат тази си дейност, която аз намирам за изключително полезна. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви, госпожо Караиванова. Уважаеми колеги, имате думата за изказвания и въпроси към представителите на Висшия съдебен съвет и на Инспектората.
Заповядайте, господин Анастасов.
АНАСТАС АНАСТАСОВ: Искам да поздравя всички колеги от Висшия съдебен съвет, които са тук в момента. Това, че на нашия съд се падна честа да бъдем проверявани първи, не вярвам да е било нарочно. Но ние може би бяхме удовлетворени, от една страна, че бяхме първи, от друга страна, пък най-притеснени пак по същата причина. Радвам се, че нашата ревизия мина успешно в съда във всяко едно отношение.
Ние и тогава разговаряхме с колегите от Инспектората, които извършваха проверката и изрично им споменахме, че нашето желание е наистина да бъдем проверявани и то не толкова рядко, както сега се беше случило, но все пак трябва да има някакъв коректив в нашата работа. Това е изключително важно. Сами знаете, че голяма част от законите вече не предвиждат касационно обжалване на част от делата и те не стигат до Върховния съд. Липсва единна практика в съдилищата и много често се случва, ако щете съдилища в Сливен и Ямбол, които са на 30 км един от друг като градове и като съдилища, да съществува различно решение по еднакви казуси в съдилищата.
Прочетох самия доклад, беше ми интересно. Много работа е свършена от Висшия съдебен съвет. Имам само една молба, ние сме го обсъждали с господин Колев, той беше председател тогава на Районен съд – София. Смятам, че трябва да се извърши една промяна в закона и тя да стане в най-скоро време – външните конкурси да бъдат за районен съд. Говорим за външните конкурси, за колеги, които идват отвън. За мен няма никаква логика един районен съдия, който е работил в районен съд 10-15 години, скоро ще станат и с по 20 години стаж в тези съдилища, и по силата на жребия в окръжния съд или се е освободило някакво място, се пада външен конкурс, и направо ви казвам се получава едно закрепостяване към съответното място.
Другият вариант, който виждам като излизане от тази ситуация в облекчен вид, е премахването на ранговете, възможността да се расте на място само с два ранга. Честно ви казвам, че колеги, които са в районните съдилища, нямат никаква амбиция да растат в кариерата. Не са заинтересовани да се качат нито в окръжен, нито в апелативен съд. Но възнагражденията, които получават за времето, за което работят, за стажа, остава изключително ниско. И тогава се създава впечатлението и понякога противоречие между съдилищата.
Другото, което ми направи впечатление, това е липсата на сграден фонд за Районен съд – София. Това вече колко години съществува като проблем, с господин Колев сме говорили много пъти по този въпрос. Знаем, че колегите в Районен съд – София, получават с един ранг повече от останалите колеги в страната. Няма лошо, има много повече дела, но мисля, че това не е проблем на съдиите. Кадровата обезпечаемост и възможността да има достатъчно зали да се гледат нормално делата, не е проблем на съдиите в останалата част на страната. Така че мисля, задължение на ВСС е да осигури тази възможност на тези хора да работят нормално.
Съвсем наскоро мина документ, мисля, че госпожа Каменова го беше подписала, до Националната асоциация на психолозите. Установявахме колко са стресирани съдиите и т.н., и т.н. Това не е повод отново да се увеличат заплатите на съдиите в Софийския районен съд, защото са най-стресирани от всички в страната.
Сами знаете, че много може да се говори. Ние с колегата работихме по тази програма на ОПАК, в която сме включени седем съдилища. Там конкретно по темите, особено по втората тема, където работеха Ямболски и Сливенски районен съд, имаме и конкретни предложения за законодателни промени, така че ще ги поставим на Правната комисия и на всички, които са заинтересовани да се запознаят с тях, и на министъра на правосъдието. Там има предложения за промени в НК, в ГПК и в Закона за МВР, така че много неща, с които ние можем да помогнем, ще бъдат направени. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Анастасов.
Господин Нотев, заповядайте.
ЯВОР НОТЕВ: Благодаря.
Въпросът ми е към госпожа Караиванова във връзка с доклада за действията на Инспектората.
Чухме във Вашите думи, че проверките се извършват ефективно и добронамерено. Има ли процедура, която ви позволява да имате поглед и контрол върху начина, по който се извършва проверката? И конкретно съхранено ли достойнството и самостоятелността, независимостта на проверяваните магистрати? Имате ли спокойствието, че не се излиза извън предмета на проверката и по никакъв начин при тези проверки не се влияе върху вътрешното убеждение и решаването на делата и казусите по същество в зависимост от проверявания. Въпросът е предизвикан от конкретен случай, не е случаен.
Моля Ви за кратък отговор.
АНА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, господин Нотев.
При мен, да си призная, не е достигнала такава информация, въпреки че е уредена процедура, който не е доволен от проверката, даден магистрат да направи конкретното възражение. Понякога получаваме пространни възражения от хора, които действително се вижда, че са извършили нарушения, но това е друг въпрос. Естествено е да съхраним достойнството на магистратите. В началото инспекторите дори разговаряха единствено с председателя и след това се пишат докладите. Но при срещите някои казаха, че не са разбрали, сега ние често се събираме, освен официалните заседания, и ги съветвам да разговарят и с магистратите.
Ако имате някакво изключение, бихте могли да сигнализирате и съответно да взема мерки.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря за отговора.
Има думата госпожа Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, това е вторият доклад, който Правната комисия и респективно парламентът разглежда, поставени от Висшия съдебен съвет за превръщането му в постоянен орган. И първият доклад за дейността на Инспектората, тъй като всички знаем, че са от четвъртата поправка на Конституцията, това практически беше сформиран в началото на миналата година.
Аз със задоволство мога да кажа, че в този доклад са отчетени препоръки, които Правната комисия и респективно парламентът даде към Висшия съдебен съвет при изнасянето на този доклад миналата година. Това безспорно е подобрило неговото качество, защото в него виждаме не само статистически данни, които между другото сами по себе си са достатъчно показателни, но и един анализ по проблемите в тяхната динамика, в тяхното развитие, варианти за тяхното решение и естествено предложения за съответни законодателни промени. Един от основните въпроси, който беше поставен миналата година при разглеждането на този доклад беше за дисциплинарните производства, за техния брой, за тяхната продължителност и виждаме, че има очевиден напредък, който в голяма степен се дължи на доброто взаимодействие, което очевидно има между бившия Съдебен съвет и Инспектората. И за бих казал не само като народен представител и като юрист, но и като гражданин, че отзвукът в обществото за резултатите от дисциплинарните производства определено е положителен. Още повече, че на ред производства, които касаят както срочност, разглеждане на делата, изготвяне на съдебни актове, така и дисциплинарни наказания, наложени за уронване на престижа на съдебната власт, което е важно и е нужно да се чуе от хората.
Защото, както вече стана дума и по други поводи, едно от основните чувства и права, които са нарушени у гражданите, е чувството за справедливост, а именно съдебната власт е тази, която е призована да го раздава и да го създава. В този смисъл мога да кажа, че в дейността си Висшият съдебен съвет и Инспекторатът през изминалата година направиха една важна крачка напред, че наистина справедливост ще се раздава, включително за магистрати, които са злоупотребили със своите правомощия.
Аз не можах съвсем да се ориентирам в данните, които касаят кадровата дейност и по-специално конкурсите, които се провеждат от Висшия съдебен съвет и въпросът ми е конкретен и практически. Знаете, че в края на работата на предишния парламент бяха направени съществени промени в Закона за съдебната власт, една част от които са ориентирани към това конкурсите да станат една по-бърза, по-предвидима и в крайна сметка по-ефективна процедура, защото броят на заетите места в съдебната система рефлектират върху натовареността на съдиите и в крайна сметка върху качеството на съдебните актове.
В този смисъл, освен отговора на този въпрос, бих искала да чуя и вашето мнение, ако вече имате впечатление за това как действат промените в Закона за съдебната власт, ще се прави ли мониторинг върху тези изменения и тяхното действие, още повече, че вече чувам, че колегите от ГЕРБ ще имат свои законодателни предложения в тази посока, части от които безспорно са разумни, защото тук на първо място всички сме юристи.
На второ място използвам случая да заявя и своето задоволство от това, че Инспекторатът като орган, който беше въведен с много остри дискусии в парламента, включително и чисто политически, в крайна сметка има свой добър прием и разбиране на ползите от неговата дейност от магистратите, което е изключително важно, защото тук политиката си е политика, дебатите в политически контекст са си дебати, но в крайна сметка всички ние сме заинтересовани, особено хората в тази комисия, съдебната власт наистина да започне да работи по-ефективно, по-бързо и по-справедливо. Надявам се, че в тази посока ще бъдат насочени и нашите усилия.
Със задоволство също така се информирах от доклада, признавам си, че нямах отговор на този въпрос, за това доколко препоръката, която беше дадена, е била практически възможна за реализация, а именно за обявяване на съдебните актове на всички съдилища в Интернет-страницата, което беше изключително важно най-вече и за работата на Върховния касационен съд, и за актовете на апелативните и другите съдилища, с оглед промените, които направихме в ГПК, а именно институтът на допустимостта за касационен контрол на част от актовете в зависимост от това дали противоречат или не на съществуващата съдебна практика. И със задоволство ви поздравявам, че в крайна сметка това наистина е свършено, или поне така пише в доклада. Това наистина е много добре, защото това беше една от формалните пречки за прилагането наистина на ГПК.
Също така със задоволство установявам и от двата доклада, че Временната комисия, която се занимаваше с реализация на препоръките на Европейската комисия по механизма за контрол и сътрудничество, е станала постоянна и че това е един от въпросите, които стоят на вниманието на Висшия съдебен съвет и на Инспектората. Защото в крайна сметка за оценката и на Европейската комисия за нашите усилия, като парламент, сега и за изпълнителната власт важна част е усилията, които полага съдебната система и най-вече Висшия съдебен съвет и Инспекторатът като органи, които един вид осъществяват ръководство на органите на съдебната власт.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Заповядайте за отговор, проф. Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря, госпожо председател.
Първо, бих искала от името на членовете на Съвета да благодаря за позитивния тон, за добрите оценки. Поне аз ги приемам като обективни. Разбира се, ще отговоря на поставените въпроси.
На първо място, господин Анастасов, два от поставените въпроси – въпроса да се ограничат външните конкурси до определено ниво и въпросът с ранговете е въпрос, който е от компетентност на законодателния орган. В първата си част искам да ви кажа, че ние направихме подобно предложение в Проекта за изменение на Закона за съдебната власт – да се ограничи възможността за първоначално назначаване, така наречените външни конкурси, до първоинстанционно ниво. Това включва и окръжните нива. Но това не беше възприето. Ако има политическа воля за корекция в тази насока Съветът би помогнал с мнение, с впечатление и с предложение.
По отношение на сградния фонд за съжаление Висшия съдебен съвет няма компетенция. По закона това е в правомощията на министъра на правосъдието. Ние имахме успешно взаимодействие с предишното правителство. Някакви стъпки бяха направени в тази насока. Вероятно трябва да се продължи. Надявам се, че ще се намери решение на този въпрос с разбирането на изпълнителната власт.
По отношение на въпросите, които постави госпожа Манолова. Измененията, които и с наше участие бяха реализирани в Закона за съдебната власт, като цяло мисля, че дават положителни резултати. Това е свързано и с промените, свързани с процедурата за назначаване в посока на нейното облекчаване, уточняване на правомощията на Съвета по предложение, вкарването на етичните правила като позиция, от която вече може да бъде отправна точка както за дисциплинарните нарушения и санкции, така и по отношение на атестациите. Да не цитирам положителните моменти. Просто бих искал, защото са свързани с Вашия въпрос, да посоча две неща, които отново трябва да намерят законодателен израз, защото на този етап се оказва, че в закона дейността ни не може да бъде подпомогната при осъществяването й на този етап.
Става дума за конкурсите. Данните така, както са цитирани тук, аз не бих могла да кажа нещо по-конкретно. Още повече, че в рамките на текущите месеци, изминали през тази година, много назначения, включително 80 назначения на административни ръководители през тази година, знаете, че това е пост, който е законно обусловен в сроковете си, но по отношение на конкурсите, става дума за тези, които са чрез атестация, чрез първоначално назначение, срещаме и проблеми, защото чрез промените в закона има едно нееднакво третиране на видовете конкурси. Ние бяхме предложили оптималното провеждане на всеки един от тези видове конкурси, включително и за младшо ниво да бъде един път в годината. Много голямо е технологичното време, което ни е нужно, за да проведем достатъчно добре чрез атестация, чрез проверки, чрез самото гласуване, чрез самите конкурси, организации, провеждане, за да могат да бъдат повече. Оказва се, че разликата в броя на конкурсите ще доведе до разминаване между тях, а те са обединени чрез разделянето на 100% на две – 80 и 20. Така че отново се налага намесата на законодателя. Това, което бихме искали, е да се изравни броят на конкурсите и то да е в посока младшо ниво, атестация, външно назначение. Това е едното. Значи още тук има проблеми.
И второто, особено голям проблем, който дойде именно с промените през юли. Аз не искам да критикувам тази промяна, но я казвам с оглед на проблема. Предвиди се възможност, което вероятно е справедливо, магистрати, които са напуснали системата, но са имали определен брой години в нея – пак по сегашния закон, да могат да се върнат, без да преминават първоначалния конкурс.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Защото не ни чухте като възразявахме за това.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Следователно, някъде трябва да има корекция, свързана с възможностите да се проведе атестация на такива колеги. Сега те не могат да бъдат атестирани от Комисията за атестации, защото законовите критерии визират само колеги, които са работили в предходните месеци, години като магистрати. И ние сега се затрудняваме да обявим следващия конкурс, защото просто сме в безизходица как колеги, които искат да се върнат след петгодишен стаж, ще бъдат атестирани. Това означава или да не бъдат атестирани, което ще опорочи конкурса, или ние да прилагаме някакви критерии, които на практика са неприложими. Не можем един колега успешен адвокат, който иска да се върне в магистратурата след 2 години стаж в нея, да го атестираме по подходящ начин, тъй като в закона нямаме критерии. Ние бихме могли да допишем закона с нашата наредба, която сега изготвяме, тъй като критериите са в закона.
Следователно, те бяха именно в тези два пункта да визирате някаква промяна от спешен порядък, която ще облекчи системата, разбира се, и нашата дейност.
И последно за обявяване на актовете. Действително положихме много усилия да го направим. Може би още ни куца контрола да проверяваме как това се осъществява, но той е перманентен. И второто, което ще направи възможно в пълнота еднакво да бъдат качвани тези решения и то своевременно, това е успешното реализиране на един от проектите по ОПАК, който цитирах в началото, който именно е насочен към технологичното обезпечаване на този процес. Надявам се да можем в най-скоро време да кажем, че това действително се прави еднакво за всички актове, по еднакъв начин и успешно се заличават личните данни, което е голям проблем. И в крайна сметка е еднаква за всички съдилища и касае всички актове, така че да може и социалната практика да бъде облекчена, и колегите, които получават жалби, да бъдат облекчени.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо Мингова.
Благодаря за това, което направихте като предложение и препоръка за законодателни промени. Надявам се, че оттук нататък ще направим допълнения и ще коментираме съвместно на един предварителен етап законодателните инициативи, когато стигнем до тяхното формулиране в законопроект, ние да имаме едно и също становище. Това е в интерес на всички.
Господин Четин Казак поиска думата. Заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми представители на Висшия съдебен съвет и на Инспектората, уважаеми колеги! Имам само два кратки въпроса наред с това, което и колегите казаха като констатация. Аз също съм удовлетворен от двата доклада, обединени в този общ доклад на Висшия съдебен съвет. Мисля, че специално за Инспектората това е много добро начало. И наистина тази нова институция успя да намери своето място бързо, явно поради добрата организация, добрия подбор на кадрите вътре в Инспектората. Както каза госпожа Караиванова, те успяха бързо да се интегрират и да бъдат възприети от магистратите, да се работят в синхрон тези две институции.
Въпреки това аз си спомням наскоро едно интервю на госпожа Караиванова в един авторитетен ежедневник. Там, наред с положителните констатации, тя изказа и някои думи на неудовлетвореност докрай от взаимодействието си с Висшия съдебен съвет. Искам да попитам по-специално по отношение на дисциплинарните производства счита ли госпожа Караиванова, че нещо трябва да се промени във взаимодействието между Инспектората и Висшия съдебен съвет по отношение на това дали Висшият съдебен съвет изцяло се съобразява с предложенията за вида и най-вече за тежестта на предлаганите дисциплинарни санкции на проявили се магистрати? Тоест, усеща ли тя известна снизходителност от страна на Висшия съдебен съвет тогава, когато се предлагат подобни санкции.
И вторият въпрос към Висшия съдебен съвет е какви трудности срещате и имате ли евентуално предложения за законодателни промени при прилагането на сравнително новия Закон за конфликт на интереси, специално в магистратурата?
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря на господин Казак.
Госпожо Караиванова, заповядайте.
АНА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Казак, вярно е, че аз нямам навик недоволството си от някой проблем да го спестявам, казвам ги публично. Вярно е, че имам недоволства. Те са и нормални. Вярно е, че Висшият съдебен съвет не се съобразява, той не е и длъжен. Ние даже не сме длъжни да посочим какво наказание искаме, но го посочваме. Но аз и Инспекторатът като цяло, защото тези предложения се гласуват от Инспектората, така възприехме тенденцията, така изтълкувахме закона, а и общата ни практика е, че особено при забавяне и неспазване на сроковете в процесуалните закони – било за изписването, най-вече за изписването на мотивите, както е посочено и в самия закон, едно основно дисциплинарно нарушение е и не би следвало с лека ръка да се оправдава с натовареност. Това беше посочено и в последния закон.
Европейският съд по правата на човека не се съобразява с натовареност. Щом едно дело не е решено той съди държавата и държавата заплаща средства. Не смятам, че трябва да се отнасяме толкова снизходително. Да, наказателните съдии в Софийския районен съд всички знаем, че са много натоварени. Но когато един наказателен съдия, ние правихме проверка, не е изписал 100 дела в рамките на едномесечния срок, а други шест съдии нямат нито едно просрочено, ние какво ще кажем, какъв сигнал ще дадем на тези съдии – били са будали, писали са ги, а другият се оплаква за натовареност. А пък натовареността им е еднаква. В този смисъл аз реагирам по-остро.
Също така смятам, че някои драстични нарушения трябва да намерят отговор с по-тежки наказания. Такъв е и случаят със съдиите в Дупнишкия съд, от който аз бях изненадана от такъв закон като Закона за дребното хулиганство, който се прилага 50 години и няма никакъв проблем. Те го прилагат за делник и празник, в празничните дни не са провеждани открити съдебни заседания, защото трябвало да се разкарват до съда.
Аз също се надявам и мисля, че в следващите години ще намалеят предложенията за дисциплинарно наказание. И това ще бъде резултат именно от засиленото прилагане на дисциплиниращите функции на наказанието. Старая се аз поне къде по-остро, къде по-принципно, по наше предложение беше този съвместен семинар за уеднаквяване на практиката, използваме промяната в закона да обжалваме решенията, вече имаме три жалби. След промяната на закона и даването на възможност за обжалване, така че да постигнем един баланс във вижданията си каква трябва да бъде отговорността, която да носят магистратите, защото тя поначало е една много отговорна дейност.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Заповядайте, госпожо Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Най-напред по втория въпрос на господин Казак. Не сме констатирали проблеми в рамките на нашата комисия, която ние имаме, свързана с прилагането на този закон, по отношение на магистрати. Това е отговорът ми.
Само няколко изречения по първия въпрос, тъй като той беше зададен и към Съвета, и към Инспектората. Не можем винаги да бъдем на еднакво мнение за това каква трябва да е дисциплинарната санкция и как да се квалифицира дисциплинарното нарушение. Ще постигаме единомислие чрез взаимодействие, което ние правим. Но мисля, че е нормално, както по едно дело обвинението никога не е на едно мнение със защитата, а пък съдът е този, който трябва да отсъди, винаги съдът ще посрещне упрека на една от двете страни. Това, разбира се, в рамките на шегата като сравнение. Но действително, образно казано, се получава такъв момент. Може би и затова не напразно е големият брой членове на Висшия съдебен съвет, защото решаваме много важни въпроси по Конституция. И в крайна сметка с едно квалифицирано мнозинство от 13 човека се определя конкретното наказание за конкретния случай.
Следователно не може така еднозначно да се каже дали нашите наказания са завишени или занижени. В крайна сметка добре стана с последното изменение на закона, че се даде възможност на този, който предлага наказание, да обжалва решенията ни. Съдът е този, който ще оцени дали ние също не сме допуснали някакво нарушение, преценявайки вида, тежестта на нарушението, респективно наказанието.
Но примерът за Дупница, понеже беше нещо изключително като пример, предложението беше за наказание на всички 13 съдии от Дупнишкия районен съд. Как щеше да прозвучи това Висшият съдебен съвет да използва правомощието си и да наложи една от тежките санкции в закона на всички 13 съдии за едно и също нарушение? Затова ние решихме да не пострада и авторитетът на магистратите, за които в крайна сметка имаше и обективни причини за подобна практика, да стимулираме административния ръководител да упражни правомощията си и да наложи едно от малките наказания. Резултатът обаче беше, че този административен ръководител отговори, че няма да го приложи, защото законът единствено на него предоставя тази възможност.
И тук веднага се подсещам, съгласувано с колегите ми, за едно наше предложение. Нека да направим промяна така, че когато бъдем сезирани за едно от големите по-тежки наказания и констатираме, че то не следва да бъде наложено, а е редно да се наложи някое от по-малките, да не изпращаме по компетентност на съответния административен ръководител, а да можем при такава ситуация Висшият съдебен съвет да наложи такова наказание. Защото, ако такъв беше законът, всички тези колеги по мнение на мнозинството в Съвета щяха да получат или забележка, или порицание, но щяха да бъдат, от една страна, санкционирани, а от друга, щяхме да отчетем това, че не може цял един съд да бъде санкциониран с тежко наказание по Закона за съдебната власт.
Ще продължим взаимодействието ни. Мисля, че колкото повече изразяваме публично това, че понякога не сме доволни един от друг, това е от полза и на двете институции. Мисля, че ще го оцените.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, проф. Мингова.
Колеги, има ли друг, който желае да се изкаже, или да постави въпроси? Няма желаещи.
Поставям на гласуване Обобщен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет, който беше поставила за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2008 г.
Моля, който е съгласен, да гласува.
За – 23, против и въздържали се – няма.
Приема се.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ДОКЛАД ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАКОНА И ДЕЙНОСТТА НА ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПРЕЗ 2008 Г.
Господин Пенчев, имате думата да представите в резюме Вашия доклад.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги! Аз ще бъда съвсем кратък с оглед напредналото време. Това е третият доклад, който се разглежда от Народното събрание с оглед приетата поправка на Конституцията. Структурата на доклада е такава, каквато е определена с решение на Висшия съдебен съвет, тоест нищо оригинално не можем да търсим в този случай. Опитал съм се да изложа както качеството и бързината на работа на съдиите от Върховния административен съд, така и работата на създадените с Административно-процесуалния кодекс 28 административни съдилища.
Приложил съм и таблици към доклада за онагледяване на резултатите.
С оглед минали дискусии в Народното събрание, в доклада е обърнато по-особено внимание на някои категории дела – делата, които са срещу пет законови нормативни актове, защото е важно да се знае как се движат и какво е качеството на работа на правителството. Описани са конкретните дела, които са довели до отмяна и до обявяване за нищожни на съответните подзаконови нормативни актове. Също така е обърнато по-специално и разширено внимание върху тълкувателната дейност през 2008 г. Следва да се отбележи, че трета или четвърта поредна година тълкувателната дейност на Върховния административен съд е доста активна както от моя страна, така и от страна на главния прокурор. Всички спорни въпроси гледаме да ги решим еднакво.
Искам да отбележа, че преди няколко дни си позволих да изпратя на председателя на Народното събрание 30-40 бройки специални книжки с тълкувателните решения, приети през 2008 г. Знаете, че Законът за съдебната власт ни задължава да публикуваме тълкувателните си решения в бюлетин, ние го правим в отделни книжки на български и английски език и ги разпространяваме както в Народното събрание, така и в заинтересовани наши международни институции, за да знаем каква е тълкувателната дейност на Върховния административен съд.
Също така по изрична препоръка на парламента сме обърнали по-широко внимание върху изборните дела. Става дума за тези дела, които са по местните избори. През 2008 г. бяха разгледани доста изборни дела. Позволили сме си да направим някои поправки за законодателни промени в тази област. И тъй като знаем, че в този парламент предстои да се подготви и приеме Избирателен кодекс, което аз лично приветствам, отдавна имам чувството, че България имаше нужда от такъв Избирателен кодекс, който да уреди правилата, изразявам готовност при съответна покана да изкажа моите съображения за това каква точно трябва да бъде работата на съда в изборния процес, съдебния контрол, до каква степен трябва да има такъв контрол. Без него не може, но следва ли съдът да бъде трети тур на изборите или не? Защото аз лично смятам, че ролята на съда трябва в един момент да спре. Лично моето мнение е, че тази практика, която е позволена от закона и ние не можем да не я прилагаме – повсеместно да се броят бюлетини, съдът едва ли не контролно да проверява работата на избирателните комисии, това едва ли е полезно за когото и да било. Разбира се, това е в ръцете на законодателя. Аз само казвам, че съм готова всеки един момент да участвам и аз, и специалистите от нашия съд с идеи и с нашата практика по този въпрос.
Във втори раздел е разгледана работата на административните съдилища. Следва да се отбележи, че това е първата цялостна година на работа на тези административни съдилища. Знаете, че те започнаха работата си от 1 март 2007 г. Така че ние в миналия доклад сме отчели 10 месеца от работата на тези съдилища. За първи път имаме целогодишна картина на работата.
И тук трябва да кажа, че беше много удачно законодателното решение да има административни специализирани съдилища. Това увеличава възможността за достъп до правосъдие, повишава качеството на работа по обжалване на административните актове. Тук обаче се наблюдава картина, че с изключение на Софийския градски административен съд, всички други съдилища са доста малко натоварени.
И оттук използвам случая да направя преход към заключителната част на моя доклад, в която сме си позволили да направим конкретни предложения, даже с текстове за промени на ред нормативни актове, разбира се, на първо място в Административнопроцесуалния кодекс. Целта на тези предложения е да се разтовари Върховният административен съд и да се натоварят административните съдилища. Защото това помоему е смисълът ние да бъдем касационна инстанция и да наблегнем на тълкувателната дейност, а административните съдилища да поемат основния удар.
Една от причините е, че поради ред законодателни решения на колегите през годините Върховният административен съд се превърна в един Върховен районен съд. Тоест ние гледаме от първа до втора инстанция много, много дела, голяма бройка. Вие ще видите в отчета – по над 200 дела на година решават съдиите във Върховния административен съд. Това е единственият съд в България, не зная дали в света има такъв аналог, в който един съд е и първа, и втора инстанция и проверява делата на самия себе си. В един момент аз съм първоинстанционен съдия и моят колега ми отменя решението, а в следващият момент аз отменям решението на моя колега. Така е по закона, така е по Административнопроцесуалния кодекс. Но за мен трябва да се направи нещо в спешен порядък, за да се разтовари съдът, защото тези дела - по важност на делата, по срочното им решаване, които са постигнати през годините, едва ли ще можем да ги постигнем тази година. Ние вече насрочваме дела за октомври, за ноември, а някои колеги дори за догодина. Затрупани сме и няма как да поемем тази лавина от дела. Тенденцията е, че всяка година с по 2-3000 дела се увеличават постъпленията във Върховния административен съд.
Пак ви казвам, за мен единственият начин е чрез по-радикални промени в Административнопроцесуалния кодекс и съответно в неговите заключителни разпоредби и промени в ред други закони да се върви към сваляне на подсъдността. Защото аз не считам, че уволнението на полицай е толкова сложен казус, че трябва да се гледа на две инстанции от върховен съд, когато малко или повече това е едно трудово дело. Понеже заповедта е на министър, върховният съд се явява първа и втора инстанция.
Много сме говорили по тези въпроси и в миналия парламент. Имаше колегиално подаване на ръка и опит да се внесат тези промени, но това по една или друга причина не се случи. И аз се надявам сега вече да имаме възможност доста по-спокойно и в делова обстановка да се помисли по всички тези промени. Знам, че в Министерството на правосъдието има някаква работна група за промени в Административнопроцесуалния кодекс с участието на заместник-министър Жанета Петрова, която за щастие доскоро беше съдия във Върховния административен съд и тя знае много добре на какви натоварвания сме поставени. Знаем, че там имат участие и съдии от Магистратския съвет, където има представители на съдии от административните съдилища. Много се надявам съвсем делово и ползотворно да се направят предложения и евентуално те да се внесат за разглеждане в Народното събрание. Работата на административните съдилища е необятна, проблемите са много, конфликтите са много. Така че предпочитам да спра дотук и ако имате въпроси да ви отговоря. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания и за въпроси.
Господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаеми колеги, първо искам да поздравя господин Пенчев за това, че специално се е съобразил с препоръките на Правната комисия в доклада за дейността на Върховния административен съд за миналата година да се съдържат конкретни предложения за законодателни промени. Мисля, че това, което той ни е представил, заслужава сериозно внимание. И може да се възложи на някой от експертите в Правната комисия да го прегледа и ние да вземем становище по тези въпроси. Още повече, както каза и той, специално кръгът от предложения, свързани с облекчаване на Върховния административен съд и сваляне на подсъдността на редица дела на по-ниско ниво в административното правораздаване, наистина беше внесено. Но основната причина е, че това беше направено съвсем в края на предишния мандат не поради някакво нежелание или нещо друго, но не можа да се осъществи. Така че сега е моментът да се разгледат тези предложения. Всички ние сме наясно с тези проблеми, всички ние сме наясно, че специално в административните съдилища в провинцията натовареността съвсем не е толкова голяма. И трябва наистина да се наблегне в тази насока. Така че ние оставаме напълно добронамерени към тези предложения. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Казак.
Заповядайте, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Аз, за разлика от господин Казак, искам да съм малко по-критичен. Вярно е, че това е третият поред доклад. И на фона на предишните два доклада този изглежда доста постен.
Колеги, 12 страници! От тези 12 страници 6 са цитати на тълкувателни решения. Разбира се, оценяваме труда, който е вложен в предложенията за промени в закона. Това е една тема, която ние познаваме от края на миналия мандат и с която ние по принцип сме съгласни и не възразяваме, че трябва да подходим сериозно към нея. Очакваме обаче да има вносители на тези текстове. Вносители, които визираме в изпълнителната власт. Тоест, не само народни представители, а изпълнителната власт и то през Министерството на правосъдието да се ангажира с реформа и политика в тази дейност.
Казвам, че докладът изглежда постен, защото наистина липсват пространни анализи, задълбочени изводи. Не че вие не можете да ги направите. Всъщност аз затова изказвам учудването си, че липсват елементи, които ние вече познаваме, че административните съдилища в България и техните ръководители са правили. В този смисъл проектът за решение, госпожо председател, е в правилна посока.
Комисията по правни въпроси прави следните констатации и препоръки към доклада: да се изработят единни критерии за представяне на статистическите данни – много правилна забележка. Още по-правилна забележка е, че искаме докладите да акцентират върху анализа на данните и изводите, които произтичат от тях. Смятам, че по един деликатен начин подсказваме, че имаме забележки към доклада в тази посока.
Съзнавам, че разглеждаме доклада за миналата година в края на тази година. Причините за това са обективни. Включително те са в това, че мандатът на Народното събрание започва отсега. Така че взимам думата, за да кажа, че смятам, че проектът за решение на Правната комисия е добре редактиран. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Аз също благодаря, господин Бисеров, и за оценката, и за подкрепата. Да, аз също имам забележки, които съм си позволила с колегите предварително да изложим в това проектостановище, което сме представили, което е раздадено и е пред вас.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Можем да поспорим по отношение на това дали който пише повече, работи повече. Аз бих си позволила след разчитането на цифрите, които са представени в този доклад, да не се съглася с господин Бисеров, защото цифрите са най-обективният критерий и говорят сами за себе си. С очертаната трайна тенденция не само за увеличаване на делата, които постъпват във Върховния административен съд, но и на свършените дела, а те са увеличени с няколко хиляди, можем да направим извода, че и от този доклад е видно, че Върховният административен съд си е един отличник в съдебната власт, какъвто е бил винаги. И може би затова тук проблеми от такъв характер, каквито можем да видим в някои от докладите на другите органи на съдебната власт, няма разписани в тяхната динамика и с продължение за решение. Видно от тези цифри е, че основният проблем, който съществува в административното правораздаване и в системата на административните съдилища, е неравномерната натовареност на регионалните административни съдилища и на Върховния административен съд. И според мен е очевидна необходимостта от решаването на този въпрос.
Съгласете се, че 200 съдебни акта в рамките на една година за един върховен съдия е малко прекалено, ако очакваме Върховният съд да изпълнява своята функция, а именно да се произнася за еднаквото прилагане на закона от всички съдилища. Всъщност това са и данните. Има съдии. Ако се видят справките в края на този доклад, господин Бисеров, вижда се броят на решените съдебни актове за всеки един от съдиите във Върховния административен съд.
Аз лично бих изказала задоволство от сериозната тълкувателна дейност, която тази година е развил Върховният административен съд, която е в посока уеднаквяване на съдебната практика и която в редица от случаите е по инициатива на председателя на Административния съд.
Също така аз лично изказвам задоволство от изпълнението на препоръките, които даде Правната комисия през миналата година към Върховния административен съд, а именно с искането за предложения за законодателни промени, като смятам, че това, което е предложено в посока изборно законодателство, е изключително важно, състоятелно. И тук, ако мога да кажа, да дам известно пояснение защо парламентът не извърши тези промени. Просто ще посоча, че те касаят изборното законодателство, което касае местните избори. За първи път в изборите през 2007 г. имахме такъв бум на обжалване на изборни резултати. За първи път съдебната система беше поставена пред такава ситуация, в която се наложи съдът практически на места да се явява трети тур на изборите.
Разумни са тези законодателни предложения. Разбира се, за всяко едно от тях не е толкова просто да се каже кое правилното решение, но се надявам, че в рамките на работата по нов Избирателен кодекс те ще бъдат обсъдени и в крайна сметка ще се вземат добрите решения.
Аз бих подкрепила и законодателното предложение, което е направено в края на този доклад, тъй като аз съм един от вносителите на подобен законопроект в края на работата на предишния парламент. Макар този законопроект да беше подкрепен от мнозинството или от най-голямата парламентарна група в предишния парламент, в крайна сметка не получи сумарно подкрепата на пленарната зала. Реално този изключително важен проблем, а именно за разтоварване на Върховния административен съд от неговата функция на висш районен съд, не беше извършена.
Ще си позволя да кажа, че колегите от ГЕРБ ще се убедят, предполагам Министерството на правосъдието, ако се яви инициатор на подобна законодателна промяна, че предложението е малко прекалено и че в някои посоки се стига до неприемливи законодателни решения, като например невъзможност за обжалване на някои административни актове, а именно прекратяване на възможността за техния касационен контрол. Визирам данъчните актове. Тук се предлага един необжалваем минимум от 100 хил. лв. за данъчни актове за юридически лица и 10 хил. лв. за физически лица и други решения, които аз считам за неприемливи и в разрез по принцип с политиката на административното правораздаване, а именно почти всичко, което касае правата на гражданите, да подлежи на съдебен контрол. Също така и популярният пример, който се дава с уволнения полицай. Няма толкова просто решение, защото според Конституцията всички актове на министрите би следвало да бъдат атакувани пред Върховния административен съд. Така че тези казуси не са толкова прости за решаване, но аз лично бих подкрепил обсъждането на един подобен законопроект, с който да се направи промяна в редица закони, които сочат Върховния административен съд като първоинстанционен по редица дела. Защото и самата европейска практика показва, че случаите, в които един съд действа и като първа, и като втора инстанция са или много малко, или изобщо не съществуват. Това по принцип е прецедент. Така че могат да се извършат съответни промени в тази посока. Естествено е, че в момента, в който се разтовари Върховният съд, а именно съдиите не пишат по 200 акта годишно, това ще се отрази и на срочността, и на качеството на тези актове.
Макар че, господин Пенчев, както сте си написали тук Вашия доклад, с това че повечето от съдиите си се справят и с тези двеста акта, пишат си ги в срок, не се отменят и са качествени, едва ли можете да разчитате на Бог знае какво съчувствие на парламента. След като си се справят, може и така да останат нещата. Това е в рамките на шегата. Просто работата и дейността, която извършват върховните съдии, би била по-коректна, ако се насочи към същинската дейност на един върховен съд, а именно тълкуване на закона и уеднаквяване на съдебната практика.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Преди да Ви дам думата, господин Пенчев, искам само да внеса една яснота по отношение на проектодоклада, който съм представила на вашето внимание, тъй като не знам дали всички успяхте да видите какво имаме предвид - констатации и препоръки във връзка с доклада, който сте ни представили. Първата е да се изработят единни критерии за представяне на статистическите данни, като при изнасянето им в доклада да се акцентира върху анализа на данните и изводите, които произтичат от тях. И втората е констатацията за установените проблеми в работата на Върховния административен съд и на административните съдилища да са съпроводени с описание на предприетите мерки за тяхното преодоляване и поставяне на конкретните резултати от взетите мерки. Това пак е във връзка с един по-подробен доклад, с по-сериозен анализ, обосновка и изводи.
Госпожо Мингова, имате думата.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви.
Висшият съдебен съвет е вносител на този доклад и ние с решение на съвета сме го приели с положителна оценка.
Искам само да кажа, че един доклад не бива да бъде премерван по стойността си за това дали е подробен преразказ на дейността на съдилищата. Не е нужно да бъде така. Нужно е да съдържа определени неща, които според нас този доклад съдържа. И това е, първо, статистика. Въз основа на една оценка и тенденции.
На следващо място – очертани проблеми.
И на следващо място – способи за решаването им. Според нас този доклад съдържа тези четири пункта. Вероятно има какво да бъде препоръчано, но като цяло аз лично и членовете на съвета оценяваме положително това, че докладът е синтезиран и от него на всеки, който го чете, става ясно какво са правили съдилищата, какви са проблемите, какви са предлаганите способи за решаване и кои са акцентите в дейността на административните съдилища.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Да, може би наистина трябва да има еднакви критерии и еднакъв подход при изготвяне на тези доклади.
Господин Пенчев, преди да обобщите и да отговорите ще си позволя да дам думата и на останалите колеги. Заповядайте, господин Нотев.
ЯВОР НОТЕВ: Искам да заявя една лична оценка. Тези, които познаваме лаконичният изказ и деловият стил на работа на господин Пенчев, ще го разпознаят и в този доклад. Аз намирам, че това, което ни се представя като информация в този доклад, респектира с оглед на отчетената работа. И донякъде мога да приема, че е напълно достатъчно с добавките, които се направиха тук. И разбира се, комисията е извършила констатации и определени препоръки. И това, което колегата Бисеров определи, че е правилен подход като елемент от решението на комисията, бих искал да направя уточнение. В документа, който представлява проект за становище на Комисията по правни въпроси, се съдържат тези препоръки. Иначе на вашето внимание е предложено решение, с което се приема докладът. Тоест, не се намира за пречка в този му вид така, както е приет с положителна оценка от Висшия съдебен съвет, да бъде приет и от нас.
Аз поддържам този проект за решение и като лична оценка давам положителна оценка на доклада, който ни е предоставен от Върховния административен съд. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря на господин Нотев.
Имате думата, господин Димитров.
ТОДОР ДИМИТРОВ: Ще си позволя да дам една препоръка – нека по кръга от делата, които са по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, актовете на Върховния административен съд да се дават в по-кратки срокове. Защото в противен случай една санкция, примерно, отстраняване от длъжност, може да няма никакъв смисъл, ако след година и половина е акт на съда. Просто виновното лице няма да заема тази длъжност. И за да не съм голословен, има конкретен случай – Административният съд решава такова дело за 24 часа, а Върховният административен съд го отлага за 2010 г., след осем месеца. И ако вследствие, примерно, на добра адвокатска защита се отложи още един път, просто това виновно лице няма да заема тази длъжност. И се губи ефектът от целия закон.
Аз смятам, че този закон е от сериозен обществен интерес, наблюдава се от европейските институции и тук следва доста по-бързо и по-ефективно да се правораздава. Смятам, че тази практика не трябва да се налага. Има такава тенденция и затова си позволявам да направя такава препоръка.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря на господин Димитров.
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА: С извинение, че вземам за втори път думата, но не бях разбрала, че има становище на комисията, което ни е представено. Конкретно моето предложение по този доклад, с който току-що се запознах, и с препоръките е втора точка да отпадне, защото аз мисля, че има анализ на проблемите и предложения за тяхното решаване. Включително предполагам, че за конфликта на интереси отговорът ще бъде, че докато съдиите решават по 240 дела, ще ги насрочват за другата година. Така че по втората точка моето предложение е да отпадне.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Аз ще изразя несъгласие с това предложение, но впоследствие ще го подложим на гласуване.
Господин Пенчев имате думата.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Първо, започвам от края. Аз за токова дело не знам и ще Ви бъда благодарен, ако ми посочите номера на делото. Мога да Ви уверя, че няма да бъде за март 2010 г., а ще бъде разгледано в най-скоро време. Просто не знаех, че има такъв случай.
ТОДОР ДИМИТРОВ: Да уточня, това е първото дело за конфликт на интереси, което беше заведено. И то тръгва по този ред. Затова просто считам, че сега е моментът да ви го кажа.
КОНСТИНТИН ПЕНЧЕВ: Имате предвид за депутатите от парламента – за неподаване на декларации ли?
ТОДОР ДИМИТРОВ: Не, то е за конфликт на интереси. Не исках да бъда конкретен, исках да се изкажа принципно. (Оживление.) Ще ви кажа номера на делото след като приключим.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Аз съм съгласен с Вас, това просто ми е убегнало от погледа, ще говоря с ръководителя на отделението, което гледа такива дела.
Относно предложенията за законодателни промени, госпожо Манолова, то е посочено и в доклада, това бяха предложения, които бяха изработени от една работна група. Аз не бих могъл да стоя зад всяко едно тях и да кажа, че това е най-правилното решение. Това е по-скоро материал за мислене. И аз не съм недоволен от това, че въпреки нашата колегиална намеса миналия парламент не можа да приеме тези предложения, защото смятам, че мястото им не беше в преходните разпоредби на ГПК. И второ, действително ми се струва, че такива промени трябва да бъдат по-добре обмислени. Това за мен е един материал, който може да бъде полезен на Министерство на правосъдието, защото по този ред би трябвало да се променя АПК – от изпълнителната власт.
Нека да се спра на обема на доклада и дали е задълбочен или не. Аз приемам вашата оценка, но искам да ви кажа, че ако влезете в сайта на Висшия административен съд, ще видите, че в доклада на Върховния административен съд, който сме приели на наше общо събрание, това са 30 или 40 страници. Аз отдавна съм в съдебната система и съм правил много доклади. Има няколко подхода. Утвърденият подход на доклада в съдебната система е като се види таблицата, да се опише с думи: в едната таблица за този съдия е решил 100, другият решил 20 и т.н. Значи, този решил повече от другия. Или например: в една таблица преди три години са постъпили 1000, сега 2000, догодина 3000, тоест има тенденция за увеличаване.
Аз съм наблегнал повече на табличното изражение с оглед на това, че на народните представители би било по-интересно точно това словесно преразказване на таблицата. Идеята беше да се добие една представа от всеки един как точно работи Върховният административен съд и административните съдилища.
Що се отнася до описанието на тълкувателните дела, аз искам да припомня, че в първият доклад, който беше обект на внимание на Народното събрание, само бях споменал колко решения има. И тогава от Правната комисия ми направиха забележка, че би било полезно за народните представители да се преразказват решенията с оглед познавателна цел. Затова съм се съобразил с това искане, като зная, че това не е най-важното, но това е било обект на внимание на народните представители и те са ми го препоръчали в Правната комисия в миналия парламент да наблегна на него. Иначе аз съм се ръководил от схемата на Висшия съдебен съвет.
Съгласен съм, бих могъл всички тези таблици, които са приложени, да ги преразкажа и тогава може би докладът би имал по тежък вид. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Пенчев.
Колеги, има ли желаещи за изказвания или за въпроси? Няма.
Първо ще се наложи да гласуваме предложението на госпожа Манолова в предварително раздадения ви проект на решение и проект на доклада да отпадне втората препоръка, която сме записали, а именно констатацията за установените проблеми в работата на Върховния административен съд и на административните съдилища да са съпроводени с описание на предприетите мерки за тяхното преодоляване, представяне на конкретните резултати от взетите мерки.
Който е за това тази констатация да отпадне, моля да гласува.
За - 5, против - 13, въздържали се - 5.
Не се приема.
Поставям на гласуване проект за решение с две точки:
1. Приема доклад за приемането на Закона за дейността на административните съдилища през 2008 г., внесен от Висшия съдебен съвет.
2. Предлага на вниманието на Висшия съдебен съвет и Върховния административен съд констатацията и препоръките, които се съдържат в становището на Комисията по правни въпроси.
Който е за приемане на доклада и решението, моля да гласува.
За - 23.
Приема се.
Благодаря на колегите, които участваха по т. 1 и 2 от днешния дневен ред – представителите на Висшия съдебен съвет, на Инспектората и на Върховния административен съд.

Уважаеми колеги, продължаваме с трета точка от дневния ред – ПОЗИЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ:
- по т. 7 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз – продължение за изменение на Рамково решение на Съвета, относно борбата със сексуалната експлоатация на деца и детската порнография, № 902-00-4, внесена на 18 август 2009 г.;
- по т. 8 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз – предложение за Рамково решение на Съвета, относно предотвратяване и борбата с трафика на хора и защитата на жертви, № 902-00-4, внесена на 18 август 2009 г.;
- рамкова позиция на Министерския съвет по т. 10 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз – предложение за Рамково решение относно процедурните права в наказателни производства – предложения за Рамково решение на Съвета относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, № 902-00-9, внесена на 27 август 2009 г.
Уважаема госпожо Машева, ще Ви предложа, ако не възразявате, да представите Вашето становище и проект на решение, които предлагате по трите позиции, а след това отделно ще ги поставим на гласуване, тъй като в една от позициите, съгласно предварително раздадените ви материали, имаме една препоръка, която съвпада с тази, която е подготвена и от Министерския съвет. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА МАШЕВА: Благодаря Ви.
На първо място, представям Рамковата позиция относно предложението за изготвяне на Рамково решение на Съвета на Европейския съюз относно борбата със сексуално насилие, сексуална експлоатация на деца и детска порнография. С изготвянето на това рамково решение съответно се предвижда доразвиване на материята, доразвиване на правните инструменти за борба с нарастващия брой престъпления, касаещи тежката сексуална експлоатация.
Поддържам изцяло предложението на Европейската комисия за изготвяне на това ново рамково решение, с което ще бъде отменено и досега съществуващото Рамково решение от 2004 г., № 68, като считаме, че именно с този подход се явява най-удачният и най-подходящият от правна гледна точка за доразвиване на инструментите за адекватна борба с нарастващия брой престъпления.
В какво се изразява добавъчната стойност и новите елементи на така предложеното ново рамково решение?
На първо място, предлага се да бъдат криминализирани тежки форми на сексуално насилие и експлоатация на деца, които към момента не са били криминализирани на ниво общностно право.
На следващо място, предвижда се също така криминализиране на нови престъпления, извършвани в информационно-технологичната сфера.
Относно разследването на този вид престъпление и започването на наказателно производство, предложението е да бъдат въведени редица разпоредби за усъвършенстване на разследването на този вид престъпления и повдигането на обвинения. Включен е механизъм за координиране на съдебното преследване в случаи, когато са засегнати няколко юрисдикции предвид факта, че в повечето случаи се касае за транснационални престъпления.
Също така относно наказателното преследване за престъпления, извършени в чужбина, включително и когато извършителят на престъплението се намира извън границите на Европейския съюз, се предвижда възможност за приложно поле на това рамково решение. Разбира се, предвижда се да бъдат усъвършенствани мерките относно защитата на жертвите, като се предвижда да бъдат включени нови разпоредби, с които на децата, жертви на престъплението, както и на свидетелите на тези престъпления да бъде осигурен по-лесен достъп до правна защита и съответно да бъдат спестени излишни страдания, свързани с участието им в наказателното производство.
Относно предотвратяването на престъпленията се предвижда акцент върху предотвратяването на повторни престъпления и ограничаване достъпа до детска порнография в интернет. Съответно сме готови да защитим и изложим нашата позиция в съответните работни групи и формати на Съвета и след обсъждане и съпоставяне с позициите на останалите държави членки да достигнем до вариант на изработване на рамковото решение, като впоследствие ще бъде направена оценка за съвместимост на нашите национални норми, касаещи тази материя, и евентуално за предприемане на подходящи мерки с оглед транспониране на разпоредбите на рамковото решение.
Втората рамкова позиция е относно предложение за изготвяне на Рамково решение на Съвета за предотвратяването и борбата с трафика на хора и защита на жертвите. Съответно с това рамково решение също се предвижда отмяна на досега съществуващото Рамково решение № 629 от 2002 г.
Подкрепяме изцяло предложението на Европейската комисия за изготвяне на това рамково решение, което също ще доразвие способите и механизмите за борба с нарастващия брой престъпления, касаещи трафика на хора. Също така са предвидени мерки за усъвършенстване на закрилата на жертвите. Предвижда се съответно и вземане на мерки за неналагане на наказателна отговорност относно съпътстващите престъпления, които жертвите на трафик на хора биха могли да извършват, свързани с тяхното трафикиране.
Също така се предвижда необходимост от налагане и на наказателни санкции за ползвателите на тези услуги, които съзнават, че ползват услуги на лице, което е жертва на трафик на хора.
Изразяваме готовност на предстоящите заседания на съответните групи и формати на Съвета да защитим нашата позиция, да обсъдим същата в съответствие с мнението на останалите делегации на държавите членки и след като достигнем до един окончателен вариант на изготвяне на рамковото решение, да направим оценка за съответствие с нашето национално законодателство.
Третата рамкова позиция се отнася до предложение за изготвяне на Рамково решение на Съвета за правото на устен и писмен превод в наказателното производство. По това предложение подкрепяме в най-общи линии така предоставения проект за рамково решение, като имаме няколко резерви, които са в следните насоки, а именно: относно разпоредбите за етапа на наказателното производство, на който следва да бъде осигурена възможността за устен и писмен превод; по отношение на изискването за превод на всички необходими срещи между обвиняемия и адвоката; създаването на специална процедура за установяване на владеенето на езика на производството от страна на обвиняемия, по което би могло да се предвиди право на обжалване; относно правото на превод на всички съществени документи, без да се определя кой е критерият, който определя обхвата на тяхната същественост; и относно обучението на съдии, адвокати и съдебен персонал, за да се осигури способността на заподозрения да разбира от производството срещу него.
Поради това считаме, че България следва да наложи резерва за проучване върху преработения проект на рамковото решение, като сме готови на предстоящите заседания на различните групи и формати на Съвета да изложим нашата позиция, която именно да има следните насоки:
- да не се допуска прекален формализъм в наказателното производство, което да доведе до неговото забавяне;
- ще настояваме за прецизиране на точния етап на наказателното производство, от който обвиняемият може да ползва това право на превод, както изясняване на понятията необходими срещи между обвиняемия и неговия адвокат и правните съвети, получени в хода на предварителното производство, за които се предвижда превод;
- за нас не е подходящо да се развива специална процедура за установяване дали заподозреният разбира езика на производството, като считаме, че това безпроблемно може да се осъществява от съответния разследващ или съдебен орган;
- относно правото на обжалване в случаи за неразбиране на езика на наказателното производство на обвиняемия считаме, че това право е напълно гарантирано от Европейската конвенция за защита правата на човека, отделно от това би довело до евентуална отмяна на постановения съдебен акт и не бива да се допускат злоупотреби с правото да се изисква превод на всички съществуващи документи, без да се определят критерии как или кой ще преценява тяхната важност.
Поради това считаме, че е безпредметна и разпоредбата да се обучават съдии, адвокати съответно съдебен персонал, които биха обезпечили способността на заподозрения или обвиняемия да разбира производството.
Смятаме, че следва да поставим тези въпроси на нашите европейски партньори и след обсъждане да се стигне до най-удачния вариант на рамково решение.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо Машева.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Нямам никакви забележки към първите две позиции на Министерския съвет за рамковите решения, но имам съществени резерви към последната, която беше посочена, а именно позицията по Рамковото решение на Съвета относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство.
Струва ми се, че по това рамково решение позицията на министерството e много остра, изказани са прекалено много резерви. Явно личи неразбиране или нежелание да се вникне в мотивите, подтикнали Съвета на министрите на Европейския съюз по правосъдие и вътрешни работи да предприемат инициативата да предложат подобно рамково решение. Под предлог, че трябва да се избегне излишният формализъм и т.н., ние си позволяваме да отричаме усилията, които да гарантират наистина правото на ефективна защита на обвиняеми в наказателното производство. Струва ми се, че след като има подобна инициатива за рамково решение от страна на министрите по правосъдие и вътрешни работи, значи то се основава на сериозни наблюдения и констатиране на сериозни проблеми именно в тази област, за да се предприема подобно рамково решение.
Искам специално да подчертая, че когато ние изказваме позиция например по този въпрос, не бива да изхождаме само и единствено от опасността при нашите български условия да се получи прекалено голям формализъм и т.н., някой да злоупотребява с нашите вътрешни процедури. Това е половината от проблема.
Нека да погледнем и другата страна на въпроса. Аз лично съм се срещал с многобройни случаи, по медиите много често се говори за това, че български граждани страдат и пострадват точно по подобни причини, когато те са задържани в страни – членки на Европейския съюз. Срещу тях започва наказателно производство, извършват се процесуални действия. Те не разбират нито текста, нито смисъла на извършените актове, дават им да подписват някои от тях, без да са ги разбрали, без да има осигурен превод и т.н. Завърта се една процедура, след което се назначава някакъв адвокат от съответната държава, който констатира, че вече са пропуснати срокове, задържаният е признал, подписвайки някои неща и т.н., и т.н. И нещата се задълбочават.
Затова мисля, че нашата позиция трябва да бъде малко по-балансирана. Не може да се твърди, че понеже правото на обжалване в случай на неразбиране на езика така или иначе е гарантирано от Европейската конвенция. Европейската конвенция за правата на човека няма пряко действие. Тя трябва да бъде транспонирана, нейните разпоредби трябва да бъдат гарантирани и транспонирани в българското законодателство. Не може да се изтъква като аргумент, че дадено право е гарантирано от Европейската конвенция, ако то не е гарантирано във вътрешното законодателство. Именно затова е това рамково решение.
Аз апелирам за една по-балансирана позиция на българската позиция с по-малко резерви, по-малко категорични позиции на несъгласие специално по отношение на тези разпоредби. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Казак.
Господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Ще си позволя да изкажа становище, противоположно на изказаното от господин Казак.
Първо, считам, че Европейската конвенция за правата на човека има пряко приложение още по силата на Конституцията.
Второ, господин Казак, става дума за една конкретна разпоредба, по която Министерският съвет изразява своя позиция и тя е за обучението на съдии, адвокати и съдебен персонал, за да осигури способността на заподозрения да разбира производството срещу него.
Във връзка с това много правилно е отразено в позицията на Министерския съвет, че това не съответства на принципа на пропорционалност и повдига някои опасения относно спазване на принципа на субсидиарността.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Ципов.
Господин Лазаров, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Общо взето резервите, грубо казано, са изразени в шест позиции. Мен ме учудва първата позиция, както е написана...
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: По т. 10 ли имате предвид?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Да, останалите са без проблем, присъединявам се към тях.
„България ще настоява за прецизиране на етапа на наказателното производство, в което обвиняемият може да се ползва от правото на превод.”
Извинявайте, какво да се прецизира? От момента, в който започва наказателното производство...
РЕПЛИКА: От момента на привличането.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Моля ви, оставете привличането. Преди привличането има куп други действия. Естествено, че всяко вътрешно законодателство си има своя специфика. Дали ще бъде от привличането като обвиняем или ще бъде от 24-часовото полицейско задържане, или от постановяването на една мярка, в момента, в който се започне наказателното производство, лицето - не случайно е казано „лицето” – има право на адвокатска защита. Конвенциите и практиката на Европейския съд в това отношение са категорични. Така че не мисля, че тук изобщо не става дума да има някаква резерва.
В момента, в който започне наказателното преследване срещу това лице – дали ще бъде привлечено като обвиняем или ще бъде призован – естествено, че то има право на адвокатска защита, съответно на превод. Просто е странно да се търси такава прецизност, според мен.
Не е подходящо и това, което беше казано за необходими срещи. Вие споменахте всички необходими срещи. Най-вече тук е написано „необходими срещи между обвиняемия и неговия адвокат”. Естествено е, че трябва да бъде осигурен превод на тези необходими срещи. Не е казано на всички срещи. Срещите могат да бъдат и по битови въпроси и не всякога е задължително да има. Но необходимите срещи, които касаят защитата на съответния подсъдим или обвиняем, както каза господин Казак.
Аз се присъединявам, че това важи и за българските граждани, които ще бъдат подложени при същите процедури в други държави. Ще го конкретизирам. Наскоро имаше български граждани и в Гърция, които основателно се оплакваха, че не са получили съответния превод.
По-нататък – процедура, за да се разбере дали разбира езика на производството. Вие казахте, че това може да установи органът на доразследването. Аз се съмнявам, че всякога органът на доразследването би могъл да установи е ли коректен преводът. Отделен е въпросът, че може би трябва да се прецизира каква да бъде тази процедура. Но да установим пълна резерва за това, че трябва да установим и това, че трябва да бъде установена. Не трябва да има такава процедура, защото практически един некоректен превод – и тук става въпрос за езика на производството.
Съответно за необходимия превод на документите или на правните съвети, нали не си въобразявате, че един чужд гражданин, защото има и дела, когато има много документи, сега очакваме такива по корупционните документи във връзка с усвояването на фондовете, които са на чужд език, те един до един абсолютно всички е задължително да бъдат преведени за българския съд. Естествено при необходимост ще се наложи и обратното за един подсъдим. Няма български съд, който да се произнася по документи от немска държава или от немски орган, ако не бъдат преведени по съответния ред. Защо трябва да очакваме, че обратното ще забави процеса или разследването?
По отношение на това дали трябва да бъдат обучени правоприлагащите органи, аз мисля, че по-скоро става въпрос формално да се знае, че има някакъв ред, някаква процедура, която следва да се спазва. Естествено е, че е нормално за адвокатските съвети, защото има дела, които са с изключителна фактическа и правна сложност. Понякога, и не е казано всеки адвокатски съвет, ако подзащитният, обвиняемият или подсъдимият поиска, нормално е да бъде преведено. И ако вие тук свеждате тези неща в досъдебната фаза, в съдебната фаза е така – няма български съд, на който да не се превежда това, което се развива в процеса. Няма такъв съд и не виждам защо трябва да има чак толкова сериозни резерви. Обратното означава, ако се приеме с тези резерви, да получаваме много осъдителни присъди от Европейския съд.
Не случайно е казано „необходимите документи”. Не е казано всички документи. Извинявайте, как ще се направи едно предявяване на едно разследване, ако не бъдат преведени документите. Разбира се, не всичко е необходимо. А и не всички документи, приложени в едно дело, са съотносими към фактите, подлежащи на доказване. И затова е казано „необходимите”, а не „всички”.
Поради това смятам, че тези резерви, поне по първите пет точки, би следвало да отпаднат или да се прецизират. Качеството на превода на колегите от съда знаят, че понякога постъпват материали, от които изведнъж се оказва, че преводът в досъдебното производство, на една фаза не всякога е коректен. Но да търсим от кой етап да се прецизира за мен е странно.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря на господин Лазаров.
Господин Димитров, заповядайте.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз ще изразя становище само по отношение на превода. Разбира се, става въпрос за т. 10. Очевидно от позицията е ясно, че се прави опит или вашите действия се насочват с оглед на това да се ускори процесът или да се предотврати неговото протакане. По-нататък обаче в самото ви становище се съдържа изразяване на мнение, което противоречи на този ви стремеж и аз ще ви го цитирам.
По отношение на превода вие сами казвате: правото на обжалване в случай на неразбиране езика на наказателното производство от обвиняемия, е гарантирано така или иначе от разпоредбата на Европейската конвенция за правата на човека. Отделно това би довело до евентуална отмяна на постановен акт. Вие сами влизате в противоречие. При едно такова обжалване и отмяна на акта, делото ще се върне отново и това ще бъде едно протакане на делото. Така че този ви стремеж не бива да е свързан с ограничаване правото на обвиняемия. Не може човек, който не разбира езика, да може да разбере самия наказателен процес, обвиненията и да се защити адекватно. И ако го лишите от това вие всъщност ще поставите процеса под опасност да се протака, а не да свърши, тоест да започне отначало.
Така че по отношение на самия превод аз мисля, че тук нещата не са прецизирани добре.
Това ми е бележката към вашата позиция. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Димитров.
Има ли други желаещи за изказване? Заповядайте, адвокат Колева.
ЮЛИАНА КОЛЕВА: Аз искам само да наблегна на това, че ние, като депутати в този парламент, трябва да гледаме на тази позиция от гледна точка защита интересите на нашите граждани в чужбина, а не да гледаме какво би направил съдът в България за защита на позицията на един чужденец, подсъдим у нас. С това естествено не искам да кажа, че трябва правата на подсъдимия чужденец да не бъдат защитени толкова, колкото и на български гражданин. Но мисля, че ние трябва да държим сметка за това, че колкото по-прецизен и по-точен е преводът на български в една чужда държава, толкова повече са защитени правата на нашите граждани. И от тази гледна точка трябва да изразим позицията. И в никакъв случай не трябва да внасяме българската народопсихология по отношение на наказателния процес в тази позиция, която в момента заемаме. Защото от нея изцяло лъха точно това.
Ние в момента се стремим и се чудим как да пригодим нашето вътрешно законодателство така, че да ускорим наказателния процес. И по същия начин ще се напъваме да ускоряваме европейското законодателство, което в никакъв случай няма този проблем, който ние имаме у нас. Там едва ли има чак такъв проблем с шиканиране на наказателния процес, какъвто ние имаме у нас. Така че не си струва това да бъде насоката на тази позиция.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо Колева.
Господин Нотев, заповядайте.
ЯВОР НОТЕВ: Аз само ще внеса известно усложнение в дебата, който се оформи, защото ще постигнем равновесие.
Така или иначе аз споделям предложеното от Министерство на правосъдието и то по следните съображения. Колегата Ципов вече сподели, че Европейската конвенция има пряко приложение, тя е част от нашето вътрешно законодателство. Българската народопсихология разбира се може да се приеме за някакъв мотив, но той не е пряко посочен в предложението.
На мен ми се струва обаче, че не можем да презюмираме недобросъвестност на правораздавателните органи в страните, където биха попаднали български граждани на вниманието на тези органи. При решаване на въпроса какъв е съдебният език, националните законодателства са подходили по сходен начин. Ние тук няма да спорим и мисля, колега Лазаров, че няма спор, че съдебния език е български, че документите, които присъстват в папките на едно съдебно дело се превеждат задължително и че по качеството на превода може да се спори и страните в процеса имат тези права и възможности – да поискат повторен превод.
Ето защо съображенията, които са заложени в позицията и то във връзка с това, че ние бихме натоварили себе си с едно такова повторно изискване, казвам повторно, защото те присъстват по силата на нормите на Европейската конвенция, бихме натоварили включително и финансово, включително и времево и бих казал с несвойствени донякъде малко подценяващи квалификацията на юристите, които са практици.
Специално обучение на адвокати, съдии и магистрати от другите професии – всъщност как бихме погледнали на това да различат дали надлежно е упражнено правото на съответния гражданин да получи на разбираемия и понятен за него език съответните документи и правото на превод.
Намирам уточненията за удачни и аз лично бих застанал на позиция да ги одобрим по начина, по който те са предложени. Няма място за притеснения от това, че тук парираме някакво шиканиране, което е типично национална особеност на нашето правораздаване.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Нотев.
Господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Става въпрос, господин Нотев, за резерва да се прецизира етапът на наказателното производство, в който обвиняемият може да се ползва от право на превод. И ние да изразим резерва – да прецизираме етапа, от който обвиняемият може да се ползва от правото на превод? Това е все едно да кажем да прецизираме в българското законодателство етапа, от който обвиняемият има право на защита. Това е резерва, която ние ще изразим. Извинявайте! Ясен е етапът, от който е обвиняем. Какво да прецизираме? Ние изразяваме резерва, защото не е прецизиран етапът, от който обвиняемият има право да се ползва от превод.
ЯВОР НОТЕВ: То наистина трябва да се прецизира. Защо да бъде от етапа, в който той има вече качеството на обвиняем, а не да е от момента, в който националното законодателство предвижда възможността той да бъде предварително задържан, да се извършат първоначални и неотложни следствени действия, в, ползвам аналогията по българското право? Защо да няма нужда от прецизиране! Защо го обвързваме единствено и само?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ние говорим за становището, ние не коментираме текста, защото текстът, който се предлага, е разписан коректно.
ЮЛИАНА КОЛЕВА: Вижте текста – чл. 1, т. 2 – от момента, в който това лице е уведомено.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Колеги, нека да дадем думата на госпожа Машева да отговори, тъй като имаше много въпроси. Явно става въпрос за различен прочит. Някои колеги може би четат текстовете, други четат становището. Може би оттам има разминаване в коментарите.
Заповядайте, госпожо Машева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА МАШЕВА: Става въпрос, че към настоящия момент на обсъждане на този проект за рамково решение се дава възможност на държавите членки да изразят своите резерви не толкова по същността на институтите, които се предвижда да бъдат заложени, а именно относно прецизиране на терминологията. Защото вариантът, в който е предложен, визира следното. Тези права се прилагат за всяко лице от момента, в който това лице е уведомено от компетентните органи на държавата членка, че е заподозряна в извършване на престъпление до приключване на производството. Сложено е „заподозрения”, което ще подлежи на коментар.
Съответно всички държави членки в момента дават своите предложения относно прецизиране на терминологията. И доколкото имам информация към момента вече се подготвя един преработен вариант, който ще бъде предоставен за обсъждане, съобразно всички направени резерви в тази насока. Общо взето е отчетено, че нашите резерви до голяма степен се припокриват с резервите, направени от другите държави в тази насока.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо Машева.
Колеги, само ще ви прочета това, което предварително сме ви предложили като проект на становище и на доклад и съвпада с изложеното дотук от може би всички изказали. Предложението за рамково решение, предвиждащо общи минимални стандарти по отношение правото на устен и писмен превод в наказателното производство ще улесни прилагането на принципа на взаимно признаване на съдебните решения. Комисията по правни въпроси констатира, че разпоредбата на чл. 5, § 2 от предложението не съответства на принципа на пропорционалност и повдига съмнение относно спазването на принципа на субсидиарност.
В заключение предлагаме да се одобри представената позиция, съгласно която Република България принципно подкрепя предложението за рамково решение на съвета, но настоява за изясняване на определени понятия в текста, за да не се обремени излишно наказателният процес.
Ако, госпожо Машева, и Вие споделяте това?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА МАШЕВА: Ще дам думата на експерта Милена Стоева, която ще поясни, че вече е предвидена нова редакция на чл. 5, с която разполагаме, но неофициално.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Тоест това, което ние предлагаме.
МИЛЕНА СТОЕВА: Бих искала да поясня, че вчера получихме все още неофициално нова редакция на чл. 5, т. 2, която именно смущава комисията. Преводът на настоящия текст на български е неофициален, тъй като до момента разполагаме само с вариант на английски език и той гласи: „Държавите членки ще осигурят предлагането на обучение на съдиите, прокурорите и съответните съдебни служители с оглед на улесняване на тяхната работа с преводачите.
Това е новата редакция, която ще бъде представена на държавите членки на следващото заседание на работната група материално наказателно право. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Колеги, има ли някой, който желае да вземе отношение?
МАЯ МАНОЛОВА: Нека да го отложим, за да се види по-обстойно.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Ще подложа на гласуване тези позиции, които бяха безспорни – по т. 7 и 8. И след това ще видим отново позицията по т. 10.
Колеги, подлагам на гласуване така предложения проект на решение от Министерския съвет по точки 7 и 8 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз – първата за Рамково решение на съвета, относно борбата със сексуалната експлоатация на деца и детската порнография; и втората, по отношение на приложение за Рамково решение на съвета, относно предотвратяване и борба с трафика на хора и защита на жертви.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Приемат се.
Има думата представителят на Дирекцията по европейски въпроси. Заповядайте.
АТАНАСКА КОЛЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Исках само да уточня, че т. 10 е много важна за Народното събрание, тъй като ние и в частност вашата комисия трябва да се произнесе по това дали това предложение, но така, както е представено от Европейската комисия, а не така, както после ще бъде изменено, съответства на тези принципи и дали ние го подкрепяме или имаме някои бележки. След което ние ще го изпратим на Европейската комисия, която трябва да се съобрази с това. В момента ние се произнасяме само по началния акт, така, както ни е представен.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви.
Колеги, мисля, че това внесе достатъчно яснота по отношение на дебата, който се състоя по т. 10.
МАЯ МАНОЛОВА: Бяха изложени редица съображения и резерви, въз основа на което предлагам да се отложи нейното разглеждане.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Може ли още веднъж да уточните за колегите.
АТАНАСКА КОЛЕВА: Обсъждаме не толкова позицията на правителството, която ние можем да подкрепим като цяло в частта, в която те подкрепят също този акт.
Искам да ви припомня също, че имаме срок. Тоест българският парламент, за да се зачита неговото становище от комисията, трябва да се произнесе до следващата седмица, като това становище трябва да бъде изпратено и на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове. Затова, въпреки че бяха повдигнати много въпроси, ролята на парламента в случая е само да подкрепи акта като такъв като цяло, ако има някои бележки относно пропорционалността и субсидираността, да ги изкаже, след което съответно да ги изпрати на Комисията по европейските въпроси и контрола на европейските фондове.
Затова, тъй като мисля, че има консенсус по въпроса, че наистина това рамково решение е необходимо, просто трябва да се уточнят някои понятия, за да бъдат те еднакви във всички държави членки, за да може после при транспонирането да няма разлики. Затова се иска уточняване на някои понятия, за да може във всички държави членки обвиняемите да разполагат със същите процесуални права.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Гражданите, за да бъдем точни.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Нека да чуем и другите експерти. Имате думата.
ИРЕНА БОРИСОВА: Добър ден, работя в Отдел „Международно сътрудничество и правна помощ по наказателни дела” на Министерство на правосъдието.
Колеги, в никакъв случай не бихме искали да оказваме влияние върху вашето становище, просто да внесем едно разяснение след това, което посочи колежката Колева.
Рамковата позиция, която подчертахме, че е изготвена в съответствие с Постановление № 85 на Министерския съвет, означава, че е спазен изцяло редът, етапът на изготвянето. Отчетен е фактът, че това е първоначален вариант на досието, което в никакъв случай не означава, че водещо значение няма да има точно крайната формулировка на текста на досието. Тя ще бъде водещата, тя ще бъде тази, която ще се предлага от държавите членки.
Общата ни бележка е следната. Досега поне ние, откакто работим в тази сфера, не си спомняме да е имало случай, при който държави членки да оспорват принципите на пропорционалност и субсидиарност тогава, когато е предложено ново досие от Европейската комисия. Самият обяснителен меморандум към досието много кратко посочва, че са спазени и двата принципа, именно защото подхожда от гледна точка на това, че не би трябвало да има никакво съмнение относно спазването им. Счело се е, че предложените мерки по никакъв начин не надхвърлят преследваната от рамковото решение цел. И вече конкретната формулировка, уточняване на текстовете – това е нормалното, което тече в хода на обсъждане на досието. Защото това, което става, с едно изречение е: както в тази Правна комисия в работната група се внася досието, както е първоначалният законопроект, и се започват дебатите относно прецизиране на формулировки, текстове и т.н.
Именно заради това нашата първоначална идея е била да изразим обща позиция посредством не резерва по смисъла на резерва на международното право, изразяваща се в това да си запазим правото да не прилагаме в бъдеще дадена разпоредба, това именно означава резерва, а в смисъла на това, че държавите имат право да правят например парламентарни резерви, проучвателни. И ние сме заявили такава, за да можем да проучим допълнително дадените от нас сигнали на места, където сме счели, че има трудности.
Друго, можем да помислим и върху варианта какви сигнали ще отправим като изпратим разнопосочни сигнали. Пак казвам, че е хубаво да осмислим това, тъй като българското правителство заявява, че като цяло предлага да бъде прецизиран текстът и т.н., но пък подкрепя предложението на комисията, счита, че са спазени необходимите принципи, така важни за изработването, а пък българският парламент, разбира се, е свободен, ние ще зачитаме неговата позиция, но да изрази нещо, което е различно. Самият факт, че се променя формулировката, означава, че понякога се разширява ненужно обхватът и т.н., но именно предложението на държавите са тези, които помагат на комисията да открие своите грешки или неточности. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря.
Господин Казак, имате думата.
ЧЕТИН КАЗАК: Нека да стане ясно. В позицията на Министерския съвет аз лично забелязвам, първо, че формулировката на правителството е най-обща подкрепа. Тоест, още в началната фаза правителството изказва сериозна резерва по отношение на цялостния акт. Това е едно.
Второ, не в нашата позиция, а в позицията на правителството се съдържат сериозни критики не само за формулировките, но се казва, че дадена разпоредба е безпредметна.
Във вашата позиция на Министерство на правосъдието се посочва, че има съмнение за нарушаване и на принципа на пропорционалност, и на принципа на субсидиарност. Аз затова апелирах позицията да бъде по-смекчена – ние да не оспорваме толкова сериозно този акт, че нарушава принципите за пропорционалност и субсидиарност, че го подкрепяме най-общо, но всъщност има някои безпредметни разпоредби и т.н. Нека да се ограничим само с препоръка да се прецизират текстовете, те да бъдат формулирани така, че да могат по-лесно да бъдат прилагани във всяка една държава членка, съобразно правните традиции и т.н. Но не с такива твърди квалификации, каквито се съдържат за безпредметни разпоредби, за нарушаване на принципа на пропорционалност. Това е.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Заповядайте.
МИЛЕНА СТОЕВА: Аз съм младши експерт от Дирекция ”Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” към Министерство на правосъдието.
Бих искала да направя едно уточнение, тъй като очевидно е възникнало някакво недоразбиране. В никакъв случай не подлагаме под съмнение принципите на субсидиарност и пропорционалност.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Това пише.
МИЛЕНА СТОЕВА: Това е вашата позиция.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Всички така сме го разбрали.
МИЛЕНА СТОЕВА: Ние не оспорваме необходимостта да бъде регулирано правото на устен и писмен превод. Ние сме изцяло „за”. Подкрепяли сме и предишната инициатива за определянето на минимални стандарти за обвиняемите и подсъдимите. В никакъв случай не считаме, че приемането на подобен акт е безпредметно. Имахме предвид единствено уточняване на разпоредбата на чл. 5, т.2 в смисъл, че новата редакция, която е предложена от комисията, е значително по-добра. Ние целим единствено прецизиране на разпоредбите, но не се противопоставяме на приемането на акта.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Госпожо Фидосова, ние имаме едно становище от Отдел „Европейски”, по което дебатирахме в момента. Това становище ни е раздадено. В общия материал и становището на правителството, където тези неща не са изложени детайлно. Това са два различни акта. Оттам идва това разминаване.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Да и затова аз няколко пъти вметнах, че може би коментирате различни неща. Затова помолих за уточнение. Може би да направим препоръка към експертите малко по-конкретно, по-ясно и по-точно да обяснявате за какво иде реч и кой документ имате предвид.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Мисля, че като нов член на Комисията по правни въпроси мога да ви помогна редакционно, смислово. Няма да дам много голям принос в тази сложна материя, в която навлязохте. Но тук в текста, на който пише „Проект” и пише „Комисия по правни въпроси”, „Четиридесет и първото Народно събрание” във второто му болдвано изречение пише, че Комисията по правни въпроси констатира, че разпоредбата по чл. 5, § 2 от предложението не съответства на принципа на пропорционалност и повдига съмнение относно неспазване принципа на субсидиарност. Колегите от изпълнителната власт се обръщат с една засега скромна и тихичка молба към депутатите – моля да не приемете този текст, защото той противоречи на нашето мислене.
Аз следя с много внимание дискусията, защото ми е изключително интересно, но това, което започна като изказване от господин Казак, беше атака върху този текст, тоест атака върху текста на проект на парламента, а не върху това, което министерството и правителството вече са заели.
ЧЕТИН КАЗАК: Чета това, което е позиция на правителството.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Нали сега се опитваме да уточним този структурен въпрос.
Въпросът, госпожо председател, е ние сега, като ще гласуваме, ще заемем позиция близка до тази, която е заела изпълнителната власт, или ще се разграничим доста тежко, приемайки този текст? Мисля, че в това се съдържа въпросът, който ние трябва да решим. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Разбрах, първо, че четем различни неща. И второ, това, което и аз разбра, бях разбрала и предварително, е, че има ново предложение, нова редакция на чл. 5, § 2, което прочетохте.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Но не официално.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Разбрах, че не е официално. Имайте предвид, че това становище е писано преди да бъдем уведомени за този нов прочит, нов вариант на чл. 5, § 2, който е неофициален вариант. Значи дотук нямаме разминаване. Слушах много внимателно кой какво каза. Това нещо е написано преди ние да знаем за това ново обстоятелство, което вие току-що ни съобщихте.
Имате думата, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Искам да кажа, госпожо Фидосова, и да продължа думите на господин Методиев, само че в обратна посока, че Вашето становище върви много точно по текста на Рамковата позиция на правителството. Изразите, че „категорично сме на друго становище”, „безпредметно според нас е разпоредбата” – това са буквални цитати от позицията на правителството. Така че становището, което предлага председателят, върви 1:1 към становището на Министерския съвет. Всички резерви от господата от ГЕРБ и от господин Казак са си абсолютно състоятелни. Защото те са не само по отношение на становището, което ние ще направим като Правна комисия, но и по становището, което е изразено по позицията на Министерския съвет, защото те имат пълно съвпадение, поне в първоначално предложения вариант. Те са 1:1.
За справка мога да ви дам на стр. 10 и 11 внесеното в парламента от Министерския съвет. Едно и също е.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Господин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Това е реплика към госпожа Манолова.
Това, което аз съм прочел и това, което чувам, се състои в следното. Изпълнителната власт не оспорва изобщо принципа на пропорционалност и субсидиарност. Не го оспорва. Но, приемайки го, пуска един резервен механизъм на резервация към цялото действие, защото се съмнява в понятия и текстове, които ще се появят. И тук госпожа Колева казва нещо много важно, на което аз изцяло се облягам и смятам, че това е пътят, по който е тръгнала изпълнителната власт. Нашата цел е защита на интереса на българските граждани в чужбина. Ако вървим по този път...
МАЯ МАНОЛОВА: Не вървим по този път, а по обратния.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Госпожо Манолова, нека се изслушваме.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Хората, които ни помагат в момента, ни насочват към правилното решение. Госпожа Колева също успява да помогне на такъв като мен да разбере за какво става дума. Сега изведнъж започваме да спорим дали четем правилно думите, които излизат от текстовете. Нали ние след малко трябва да гласуваме. И моят призив е да гласуваме в този смисъл. Ако искате уточнете го редакционно впоследствие да ви дадем право да направите текста накрая. Но смисълът да бъде, че ние подкрепяме тези принципи и изразяваме резервираност към окончателните текстове. Защото това произтича като обща позиция за момента. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря.
И аз това имах предвид. Изчетох го два пъти.
Заповядайте, господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Колеги, става дума за предложение за рамково решение. Идеята е тук дали ние да го подкрепим по принцип, или да не го подкрепим. Това, че са направени възражения в позицията на Министерския съвет, не означава, че България не подкрепя предложените текстове първи, втори, трети, четвърти и пети, които се подлагат на дискусия. Много ви моля!
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Госпожо председател, естествено че подкрепяме рамковото споразумение. Тук спор няма и не е имало. Въпросът е резервата така, както е записана, че следва да се прецизира, извинявайте, аз като юрист не мога да приема – чета буквално от становището на Министерския съвет, те почти се покриват със становището на Народното събрание, че българската държава изразява резерва, за да се прецизира етапът, от който лицето ще има право на превод. Извинявайте, това пък не може да се прецизира. То е ясно. По-надолу боравим с друг термин – да се прецизира етапът, от който обвиняемият ще има право на превод.
Първо, работим с две различни понятия. Естествено е, че като има обвиняем, той буквално има право на защита и на право. Ето затова говорим. Затова трябва да се прецизира резервата. Естествено, че всички приемаме тази рамкова конвенция. След като българската държава праща нещо и то е минало през една Правна комисия, термините трябва да бъдат еднакви. Не може да има обвиняем, а ние да искаме да се прецизира – това така е написано – от кой момент ще има право на превод. То е същото като да питаме от кой момент обвиняемият ще има право на защита.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Колеги, имам предложение да прекратим разискванията. Мисля, че достатъчно време коментирахме и дебатирахме. Поне за мен лично, мисля и за повечето колеги стана ясно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА МАШЕВА: Накрая една обща бележка. Тази резерва касае процедурата по проучване на текстовете на самото рамково решение. И тъй като тези текстове са много общи, произтичащи от различна терминология в различните държави, текстовете използват например възможността лицето да ползва право на превод. Използва се съдебно производство, досъдебна фаза. Просто искаме да прецизираме, а не да променим момента, съобразно процесуалното положение на обвиняемия.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Прецизирайте си вашите термини. Работите с различни понятия.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Колеги от Министерския съвет и Министерство на правосъдието, моля ви да погледнете това, което ние сме записали като проектостановище и да ни кажете споделяте ли го и това ли е вашето мнение, съответства ли то на вашето становище?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Позволявам си да взема думата, защото не си използвах правото на дуплика, просто не исках да прекъсна колегите. Мисля, че господин Методиев по-добре възприема, когато някой от другите колеги му обяснява нещо, което и аз се опитвам да му обясня.
Няма никаква разлика между становището на Правната комисия и позицията на Министерския съвет, но ние имаме резерви по отношение на позицията на Министерския съвет.
Това, което Вие сте разбрали, не сте го разбрали съвсем, защото и позицията на колежката Колева беше в обратна посока, и на господин Казак, и на колегите от ГЕРБ в другия край на масата, и моите, и на господин Бисеров, и пр. И е нормално, когато Правната комисия мисли нещо, което е различно от това, което предлага Министерският съвет, макар и ние да кажем: Добре, подкрепяме рамковата позиция, да го напишем по начина, по който ние го разбираме. Ние не разбираме това, което по този начин предлага Министерския съвет. Понеже разбрах от Вашите думи, че Вие не го споделяте, редно и в нашето становище да напишем какво мислим ние, а не просто дословно да препишем Министерския съвет в случай, в който не сме съгласни с него.
Така че аз не мога да подкрепя този текст на становище. Съгласна съм със крайното решение, че подкрепяме рамковата позиция, но не съм съгласна с мотивите, както не съм съгласна и с тези на Министерския съвет, а както чух и повечето от тук присъстващите не са съгласни, да не изреждаме повече причините.
Така че, ако наистина бързаме, нека да възложим на ръководството на Правната комисия да ги коригира в смисъл, който беше изложен тук.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви.
Може ли сега да дадете становище по предложения предварително проект?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА МАШЕВА: Абсолютно смятаме, че така предложения предварително проект съвпада с нашата позиция с изключение на текста относно това, че Комисията по правни въпроси констатира, че разпоредбата на чл. 5, § 2 от предложението не съответства на принципа на пропорционалност и повдига съмнение относно спазване на принципа на субсидиарност, за който текст всъщност ние ви предлагаме…
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: То съответства, как да не съответства? Никъде не казвате, че има несъответствия.
АТАНАСКА КОЛЕВА: Ние не смятаме, че има несъответствие.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Има думата господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Аз съм благодарен за това, че не подкрепяте. Наистина това е единствената разпоредба, която не се съдържа във вашата позиция на Министерския съвет, но се съдържа в позицията на отдел „Европейски въпроси” към Народното събрание ш съответно към проектостановището на Правната комисия. Наистина прекалено силно е това становище. То трябва да отпадне. Но и без него позицията на Министерския съвет е доста силна, в смисъл категорична: „С оглед на гореизложеното считаме, че Република България следва да наложи резерва за проучване” и т.н., и т.н.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Какво е конкретно Вашето предложение, четейки текста? Кажете коя е думичката, която трябва да отпадне от предварителното предложение на Правната комисия.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА МАШЕВА: Ами именно това, че „Комисията по правни въпроси констатира, че разпоредбата на чл. 5, § 2 от предложението не съответства на принципа на пропорционалност и повдига съмнение относно спазване на принципа за субсидиарност”.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Да отпадне?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА МАШЕВА: Да, това е нашето предложение.
Искам отново да подчертая, че се касае за наши резерви, изразени относно проучвателната процедура, относно текстовете по решенията, които считаме, че следва да подложим на дискусия с другите държави и да ги обсъдим. Че не ги приемаме безрезервно във вида, в който са предложени. В това се изразява тази резерва.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Заповядайте.
АТАНАСКА КОЛЕВА: Благодаря, госпожо председател.
Искам да внеса едно голямо уточнение, което може би трябваше да направя в началото, но пропуснах. Не е въпрос на правителството да решава дали принципа на субсидиарност и пропорционалност е нарушен или не. Това е правомощие изключително на националните парламенти, които трябва да решат дали те да го решат със свои собствени законодателни актове, със закон да решат, примерно дали трябва да се организира обучение на всички съдии, на всички прокурори, съдебен персонал и т.н. Това е нещо, което е изключително скъпо и би трябвало България да го реши, а не да се решава на европейско ниво, след като те не знаят какви точно са проблемите в нашата съдебна система. Така че те да ни оставят свободата да го решим на национално ниво.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Доколкото разбирам има различно становище. Има ли някой, който да не е разбрал експертите?
ХРИСТО БИСЕРОВ: Имаме текст на рамковата позиция на българското правителство.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Каква е възможността да отложим днес гласуването?
ХРИСТО БИСЕРОВ: Ако ние приемем идеята за отпадане на изречение второ, разбира се няма нищо лошо. Обаче рамковата позиция на българското правителство си остава. И тук пише едни неща, които ние не приемаме.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Една наша позиция трябва да бъде формулирана с прецизен юридически език. Аз съм съгласен, че има уточняване на понятията. Вкарваме думата „обвиняем”. Ако употребяваме терминът „лицето, спрямо което се упражнява наказателно преследване”, всичко си идва на мястото. Забележките ми бяха да се коригира текстът. Вземете го от Конвенцията, там терминът е точен.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Тук абсолютно съм съгласен с Вас.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Господин Казак, имате думата.
ЧЕТИН КАЗАК: Колеги, правя конкретно предложение.
От цялата дискусия стана ясно, че позицията на правителството е доста резервирана към рамковото решение. Проектът за становище на Народното събрание, изготвено от една страна от дирекция „Европейски въпроси”, е още по-резервирана от становището, проектът на становище на Правната комисия изцяло заимства това на отдел „Европейски въпроси”. Тоест нашите експерти от Народното събрание са изразили още по-категорични резерви по отношение на рамковото решение, отколкото правителството.
Аз лично не съм съгласен с толкова категорично изразяване на резерви от страна на България по това рамково решение, което защитава правата. Затова предлагам това, което ние трябва да излъчим като комисия, а именно становището на Правната комисия, да бъде преработено и омекотено в посока, която да се различава значително от становището на отдел „Европейски въпроси” на Народното събрание. Не споделям мнението, че има нарушение на принципа на пропорционалност и на субсидиарност тогава, когато явно са констатирали, че тези органи не са запознати с правата на обвиняемите, на задържаните, що се отнася до правото на превод. И затова са предложили страната да организира някаква форма на обучение. Как ще бъде направено това? Формулировката е достатъчно обща, но принципът е ясен, препоръката на рамковото решение е ясно. Не можем ние да изразяваме категорична позиция, че това е нарушение на принципа на пропорционалност и на субсидиарност. И на двата принципа. Това е много крайна позиция.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Заповядайте.
ИРЕНА БОРИСОВА: Няма да отнемам повече от времето ви, очевидно се разбрахме за принципите на пропорционалност и субсидиарност. При изготвяне на позицията и ние сме разгледали този въпрос, може би не толкова детайлно, колкото комисията.
Ние пак казваме, че уважаваме нейното становище и това е резултат на проучването ви, но отново само да отбележим по повод и на последната направена бележка, че позицията е изготвена в пълно съответствие с Постановление на Министерския съвет № 85, което означава, че водещото ведомство, в случая Министерството на правосъдието, е изготвило един проект на позиция, който широко е съгласуван в рамките на работна група 23 „Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи” с всички останали министерства и заинтересовани страни, включени в работната група. Тоест компетентните институции в тази сфера.
След съгласуването й в рамките на тази работна група е внесена за одобрение в Съвета по европейски въпроси към Министерския съвет, който по постановлението има ролята на орган, който осъществява функциите по координация на участието на Република България в Европейския съюз и произтичащите от нея задължения и след това вече е приета с решение на Министерския съвет.
Това е само една първоначална позиция, както се уточнихме. Не става въпрос за резерви, които да изразяват негативна позиция към текстовете. А когато сме ги формулирали, сме били водени именно от най-добрия интерес на българските граждани, които могат да станат обвиняеми или подсъдими в рамките на наказателното производство в други държави членки, а и извън тях. Защото рамковото решение визира и такива случаи.
Именно заради това не сме искали и сме изразили своята позиция като равностоен член на Европейския съюз отрано да се знае, че не желаем разтегливи и общи понятия, които биха могли след това да създават практически трудности, тъй като от правото на писмен и устен превод от момента на уведомяване на лицето, както върви спора от самото начало, в държавите членки има опити от международната правна помощ и сътрудничество, че е едно много разтегливо понятие. Именно затова сме искали да прецизираме. Идеята е, когато дадена държава прави искане за уточняване и прецизиране на текста, да си пази националния интерес и да защити максимално и своето законодателство, а не да адаптира актовете към него, както самите вие казахте.
Това е общо. Благодарим ви като цяло за подкрепата.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Заповядайте, госпожо Машева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА МАШЕВА: Всъщност идеята е, че това рамково решение ще бъде подложено на дискусия, ще претърпи промени и съответно ние ще го съобразим максимално с концепцията за нашия наказателен процес. И естествено ще спазим правата както на обвиняеми, които се намират в нашата държава, така и на български граждани, които се намират в друга държава. Ние търсим този баланс и в бъдещите преговори за обсъждане на рамковото решение и смятаме, че ще бъде постигнато. Може би неточностите произтичат от това, че като пример сме визирали фигурата на обвиняемия, тъй като разбрахте, че рамковото решение работи с едни много по-общи понятия. В много по-голяма част от другите държави фигурата на обвиняемия се появява в много по-късен процес, без този изричен акт на привличане и съответно ще намерим най-добрия вариант, така че рамковото решение да даде възможност за транспониране с възможно най-ефикасните средства в нашето национално законодателство.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Това, което мога да предложа в заключение е корекции и смекчаване на това изречение. Може би да запишем, че следва да бъде прецизиран допълнително като терминология, да остане втората част по отношение на изясняването на определени понятия с текста, за да не се обремени изрично наказателният процес. Ако смятате, че това съвпада с вашата позиция, да го подложим на гласуване.
ЗАМЕСТНИК-МИНИТСЪР ДАНИЕЛА МАШЕВА: Разбира се, че това ще съвпадне с нашата позиция. Ние ще използваме, както използваме в момента терминологията рамковото решение лицето да бъде уведомено от момента за започване срещу него на наказателно производство и впоследствие нещата ще се прецизират. Естествено безпредметно според нас ще бъде и разпоредбата да се обучават вече с оглед новата редакция на чл. 5 и също ще направим преработка на текста.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Колеги, подлагам принципно по този начин на гласуване становището.
Моля експертите от едната и другата страна в рамките на утрешния ден да бъде оформен и прецизиран окончателно текста. И ако колегите се съгласят и възложат на ръководството на Комисията по правни въпроси да координираме това прецизиране и изработване на окончателния текст и моля да го гласуваме по този начин.
Който е за, моля да гласува.
За – 21, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Благодаря на колегите за участието по тази точка от днешния дневен ред. Мисля, че дебатът беше полезен за всички.

Колеги, продължаваме по четвърта, пета и шеста точки от дневния ред:
4. Определение на Конституционния съд от 11 август 2009 г. с искане на 77 народни представители от Четиридесет и първото Народно събрание на Република България, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 8 от 2009 г., относно оспорване законността на избор на народен представител, с вх. № 918-00-4 от 20 август 2009 г.
5. Определение на Конституционния съд от 11 август 2009 г. с приложено искане на главния прокурор, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 9 от 2009 г., относно оспорване законността на избор на народен представител, с вх. № 918-00-5 от 20 август 2009 г.
6. Определение на Конституционния съд от 11 август 2009 г. с приложено искане на Яне Георгиев Янев, представляващ Политическа партия „Ред, законност и справедливост” и кандидатите на народни представители от същата партия Красимир Дончев Каракачанов, Борис Янков Ячев и Бойко Иванов Ватев, препратено от главния прокурор до Конституционния съд, с което Народното събрание на Република България е конституирана като страна по к.д. № 10 от 2009 г., с което се оспорва законността на изборните резултати от проведените на 5 юли 2009 г. избори за Четиридесет и първо Обикновено Народно събрание, с вх. № 918-00-6 от 20 август 2009 г.
Ще си позволя да направя коментар едновременно по трите точки. Позволете ми преди да подложа на обсъждане така постъпилите определения на Конституционния съд, да изразя предварително моето лично становище и това на колегите от ръководството на Комисията по правни въпроси. Предварително сме ви раздали становище във връзка с тези постъпили определения. Предполагам, че повечето от вас ще го споделят.
Първо, действително разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и Закона за Конституционния съд, Конституционният съд може да конституира Народното събрание като заинтересована страна по конституционно дело. По това нямаме спор. Предмет на такива дела обаче са евентуални оспорвания на закони и решения на Народното събрание за тяхната частична или цялостна противоконституционност.
Второ, Народното събрание няма задължения в тези случаи да се произнася със становище. То има такава правна възможност – аргумент по чл. 81, ал. 2 от нашия правилник, като само то е в правото си да реши дали да я упражни или не.
Трето, в този смисъл константната практика до този момент е да не дават становища по конституционни дела, по които Народното събрание е конституирано като страна. Мотивите до този момент, с оглед и на това, с което се запознахме като решение до този момент от стенограмите, са били, че Народното събрание говори чрез актовете си и респективно чрез мотивите при приемането на съответния акт, закон или решение, тоест че няма нужда от дублаж на волята на парламента.
Четвърто, в конкретния случай Четиридесет и първото Народно събрание е конституирано като страна по три конституционни дела, имащи за предмет оспорване на законността на изборните резултати от проведените на 5 юли 2009 г. избори за Четиридесет и първо Обикновено Народно събрание. С аргумент от изложените по-горе мотиви Народното събрание, респективно Комисията по правни въпроси, не следва да се произнесе със становище по повдигнатите конституционни дела. Те имат за предмет типичен спор за право, Народното събрание не е правораздавателна институция. Още повече, че едно такова становище би се изтълкувало като опит за предопределяне на решението на Конституционния съд.
Установената практика до този момент е Конституционният съд да бъде оставен сам да прецени всяко едно конституционно дело, съответно решението по него.
Имате думата за изказвания, колеги.
Господин Бисеров, заповядайте.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Изказвам мнение, че наистина в трите случаи нямаме основание и причина да променяме константната практика на Правната комисия и на Народното събрание, която наистина е константна. Никое мнозинство, включително политическо, не си е позволило да промени тази константна практика. Тя е истинската професионална позиция. С оглед на това смятам, че изработената от ръководството на комисията позиция е правилна и трябва да бъде подкрепена.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Коалиция за България се присъединява към становищата на производството, а именно, че не следва да се произнасяме по конституционните дела, с които сме сезирани. Типични случаи, в които Народното събрание се конституира като страна, са такива за обявяване на противоконституционност на закони или на законови текстове. В случая на типичен спор за това дали е законен изборът на народни представители, които при това са от тази легислатура.
Още по-малко считаме, че Народното събрание е редно само да се произнася относно законосъобразността на собствения си избор. Така че ние също считаме, че няма основание да се наруши константната практика на събранието и да не се произнасяме по такива конституционни дела.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Имате думата, господин Нотев.
ЯВОР НОТЕВ: Позицията на Партия „Атака” не се различава от изказваните дотук позиции, както и съображенията, които бяха изложени в тяхна подкрепа.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Нотев.
Госпожо Петрова, заповядайте.
КРИСТИЯНА ПЕТРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, считам, че константната практика на Народното събрание по тези въпроси би трябвало да се промени поради факта, че тези случаи или нашият случай, в които ние сме заинтересовани, е безпрецедентен. Така че би следвало това становище да се гласува в пленарната зала.
При неуредените въпроси в § 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание пише, че по въпроси, неуредени с този правилник, Народното събрание приема решение.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Имаме наредба от правилника и аз изчетох основанията.
Господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК: Именно, уредено е в чл. 81, ал. 1, където изрично се казва, че когато Конституционният съд е определил Народното събрание като заинтересована страна по конституционно дело за оспорване на закон или решение на Народното събрание, само и единствено в тези два случая Народното събрание може, ако прецени да изкаже становище.
Във връзка с това предлагам дори в нашето становище в § 2, където се казва: „Предмет на такива дела обаче са евентуално оспорване на закони и решения”, да бъде „Предмет на такива дела обаче са само и единствено оспорване на законови решения”. Така е текстът.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви.
Госпожо Михайлова, заповядайте.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Аз предлагах да гласуваме, но понеже всички политически сили взеха отношение, аз също ще направя такова.
От името на Синята коалиция смятаме, че най-важното днес в това заседание е, че се продължава традиция. И понеже е нов парламент, важно е, разбира се, първият случай, с който се сблъскваме да разглеждаме конституционно дело, как ще процедираме. Защото традицията е традиция, но, както имаше една реклама, понякога традицията не е това, което беше.
Тоест, моето изказване е традицията да продължи с това, което беше. Не може след това пленарната зала да вземе становище, че нямаме становище. Мисля, че би изглеждало доста комично.
Затова в конкретния случай, понеже имаме три дела, които са различни до този момент парламентът не се е сблъсквал с такива казуси, други сме разглеждали по повод сезиране на Конституционния съд, тук бих казала, че има още един аргумент за това да не вземем становище, независимо кой е случаят.
Колкото на шега, толкова и на сериозно, казах на колегата Методиев, че ние сме за това да нямаме становища, защото има конфликт на интереси. Но действително може да има и има конфликт на интереси за конфликтни лица. Дали един или друг ще е депутатът, който е избран и при взимане на позиция може да се окаже в чист конфликт. Представете си, че в тази зала сега ние бяхме депутати, чийто спор всъщност е отнесен като проблем в Конституционния съд. И въз основа на нашето решение утре, примерно Конституционният съд казва, че ние трябва да останем като депутати, а не някой друг, ако уважат жалбата.
Затова, дори само заради този аргумент, плюс практиката, която имаме, смятам, че комисията трябва да подкрепи предложението, което е внесло ръководството на комисията, а именно да не изразяваме становище.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Господин Бисеров, имате думата.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Тук трябва, колеги, да поясним, че няма как въпросът да влезе в залата. Примерно, ако има становище на комисията, то само се подписва от председателя и отива в Конституционния съд. Ако няма становище, просто няма нищо. Така че идеята, че нещо от темата може да бъде вкарано в залата, не е съобразено с правилата в правилника.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Бисеров.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Колеги, подлагам на гласуване така изготвеното проектостановище от ръководството на Правната комисия.
Който е “за”, моля да гласува.
За – 20, против – 1, въздържали се няма.
Приема се.
С това изчерпахме дневния ред.
Следващото заседание ще бъде следващия четвъртък, 10 септември, от 15,00 ч. Дневният ред ще ви бъде изпратен.
Благодаря ви за участието, закривам заседанието.

(Закрито в 19,20 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
Искра Фидосова