Стенограма от заседание на комисия

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси




ПРОТОКОЛ
№ 3

На 10 септември 2009 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Доклад за прилагането на Закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2008 г., № 911-00-3 от 26 май 2009 г., препотвърден с писмо с вх. № 930-00-3 от 12 август 2009 г., внесен от Висшия съдебен съвет.
2. Доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2008 г., с вх. № 911-00-1 от 3 август 2009 г., внесен от Висшия съдебен съвет.
3. Законопроекти за изменение и допълнение на Търговския закон:
- Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 954-01-4, внесен от Министерски съвет на 27 август 2009 г.;
- Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 954-01-7, внесен от Петър Владимиров Иванов и Анна Георгиева Янева на 26 август 2009 г.;
- Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 954-01-13, внесен от Мартин Димитров Димитров и Ваньо Евгениев Шарков на 27 август 2009 г.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност, № 902-01-3, внесен от Министерски съвет на 21 август 2009 г.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,05 ч. и ръководено от госпожа Искра Фидосова – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Добър ден!
Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум, за да открием днешното заседание на Комисията по правни въпроси. В момента присъстват 20 от членовете на комисията.
Днешният дневен ред включва четири точки:
1. Доклад за прилагането на Закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2008 г., № 911-00-3 от 26 май 2009 г., препотвърден с писмо с вх. № 930-00-3 от 12 август 2009 г., внесен от Висшия съдебен съвет.
2. Доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2008 г., с вх. № 911-00-1 от 3 август 2009 г., внесен от Висшия съдебен съвет.
3. Законопроекти за изменение и допълнение на Търговския закон:
- Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 954-01-4, внесен от Министерски съвет на 27 август 2009 г.;
- Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 954-01-7, внесен от Петър Владимиров Иванов и Анна Георгиева Янева на 26 август 2009 г.;
- Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 954-01-13, внесен от Мартин Димитров Димитров и Ваньо Евгениев Шарков на 27 август 2009 г.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност, № 902-01-3, внесен от Министерски съвет на 21 август 2009 г.
За мен е удоволствие да ви представя присъстващите на днешното заседание: представляващ Висш съдебен съвет проф. д-р Анелия Мингова, главният прокурор на Република България доц. д-р Борис Велчев, председателят на Върховния касационен съд проф. д-р Лазар Груев, директорът на Национална следствена служба и заместник-главен прокурор господин Бойко Найденов, главният инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет госпожа Ана Караиванова, заместник-министърът на правосъдието господин Христо Ангелов, заместник-министърът на финансите господин Владислав Горанов и заместник-министърът на вътрешните работи господин Веселин Вучков.

Предлагам да пристъпим към първа точка от дневния ред:
ДОКЛАД ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАКОНА И ЗА ДЕЙНОСТТА НА ПРОКУРАТУРАТА И НА РАЗСЛЕДВАЩИТЕ ОРГАНИ ПРЕЗ 2008 Г.
Давам думата на главния прокурор господин Борис Велчев.
БОРИС ВЕЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, това е третият доклад, който Прокуратурата на Република България внася в Народното събрание за обсъждане в изпълнение на конституционната промяна, която предвиди подобен тип отчетност. Не зная дали този доклад вече отразява натрупания опит и възможността чрез многобройните му страници да представим реалната картина на състоянието на дейността на Прокуратурата и органите на досъдебното производство. Казвам това, защото си давам сметка, от една страна, че не можем да го направим кратък. Няма как да го направим кратък най-малкото защото и статистиката е много, и форматът, утвърден от Висшия съдебен съвет, изисква ние да дадем информация по всички посочени в решението на Висшия съдебен съвет параметри. От друга страна, този обем, със съжаление понякога маскира, позволява да се удавят някои по-важни тенденции или изводи. Затова предварително моля за извинение, ако форматът на доклада не е бил високо оценен от вас. Ще имаме предвид всички ваши бележки, ще се опитваме да го правим все по-добър. Очевидно е, че ще мине доста време преди да намерим онази оптимална форма на обем на доклада и същевременно максимална аналитичност, без представянето на статистика. Но, за съжаление, ние сме длъжни да представим такава статистика. Подчертавам това – Висшият съдебен съвет ни е обвързал с определени параметри, които сме изпълнили. А и по този начин вие можете да придобиете максимално пълна картина за работата на прокурорските органи.
Аз няма да ви обременявам с цифрите в доклада, ще си позволя само да извадя няколко от тях и то, надявам се, в един обективен порядък както цифри, които говорят за положителни тенденции, така и цифри, които говорят за тенденции с отрицателен знак.
Онова, което сигурно ви е направило впечатление, е огромният обем работа, който влиза в Прокуратурата всяка година. Нека да кажа, че през миналата година в отчетния период прокурорите са работили по 308 хил. преписки. Това са 308 хил. проверки, огромен обем материя. И 380 хиляди досъдебни производства. Вярно е, че по-голямата част от тези проверки не стигат да образуване на досъдебни производства поради факта, че много пъти се отнася до компетентност на други органи в държавата, органи с административни правомощия, отнасящи се до гражданскоправни въпроси или просто нямат никакво отношение към дейността на Прокуратурата.
Приятно ми е да кажа, че ние проверяваме всички откази и в 73% от случаите постановленията за отказ са били потвърдени. Това все пак е три четвърти и показва, че в огромната си част прокурорите от първоинстанционните прокуратури основателно отказват образуването на досъдебни производства, когато не са налице предвидените в закона основания. Внесените в съда са над 43 хил. дела. Има осъдени 52 хил. лица. На доживотен затвор са осъдени 15 лица, на ефективно лишаване от свобода – около 10 хил., на условно наказание лишаване от свобода – около 15 хил. И оправданите лица са около 2000, или около 4% от броя на лицата, срещу които са внесени обвинителни актове.
Прокурорите в страната са участвали в над 150 хил. съдебни заседания.
Спестявам съвсем съзнателно излишна статистика за натовареността по прокуратури. Ако представлява интерес за вас, бих могъл да се върна. Онова, което прави впечатление, е, че в сравнение с отчета от миналата и по-миналата година, има едно, макар и мъничко намаляване на броя на предадените на съд лица. Това може да се дължи на повече от една причина. Разбира се, може да се дължи на проблеми в работата на Прокуратурата, макар че цифрите са незначителни.
И всичко смятаме, че се дължи на ограниченото приложно поле на чл. 78а от Наказателния кодекс, който предвиждаше много по-бърза и лесна процедура делата по този текст да влизат в съда. Сега, разглеждани по общия ред, това води до известно забавяне.
Като правило в Прокуратурата по-голямата част от делата се приключват в срок и тук е големият въпрос какво разбираме под това. Ако говорим за двумесечния срок, броят на делата, които се приключват в законно установения двумесечен срок, не е голям. И действително два месеца може би не е разумен срок, в който да очакваме да приключи при тази натовареност едно по-голямо и сложно дело. Но съм длъжен да кажа, че 91% от всички производства са приключили в срок от 6 месеца. И около процент и половина от делата са били разследвани повече от година. Не е добър и този процент. Разбирам това, защото 1,5% от неколкостотин хиляди е огромен брой дела. Същевременно всички сме наясно, професионално разбираме отлично, че има дела, които просто не могат да се вършат бързо.
Мъничко подобрение има в организацията на вътрешния контрол в Прокуратурата, изразена през цифрата на нерешените дела. В края на годината нерешени са били 7% от наблюдаваните дела, което е с 23% по-малко от миналата година и с 40% по-малко от 2006 г. Недостатъчна е дейността, която за пръв път отчитаме в този доклад, такава препоръка ни беше направено от председателя на ДСБ миналата година при обсъждането в пленарна зала – да въведем в доклада един критерий за самосезиранията на Прокуратурата. Аз съм длъжен самокритично да кажа, че за съжаление инстинктът за самосезиране на Прокуратурата не е голям. По този ред са образувани едва 362 преписки. На фона на общия брой на преписките, по които се работи, това никак не е значителна цифра. Очевидно е, че трябва още по-сериозна работа, за да отчетат прокурорите разбирането за самостоятелност, която да им позволява да проявяват активна професионална позиция и по публикации в медиите, и по случаи, които по някакъв начин възприемат да извършат самосезиране. Но това не е истински опасната цифра в доклада.
Онази цифра в доклада, която аз смятам за тревожна, е друга и тя се състои в следното. По данни на контролните органи са образувани около 2500 преписки. Това означава, че контролните органи в страната, всички контролни органи – Националната агенция за приходите, митниците, Държавната финансова инспекция, ДНСК, всички инспекторати и въобще всякакъв друг вид контролна институция, за която се сетите, в крайна сметка е изпратила общо в Прокуратурата 2500 преписки. На общия фон на 308 хил. образувани преписки аз, честно казано, не съм много добър по математика, но това е много, много под 1 процент.
Защо смятам, че тази цифра е тревожна? Защото тя е израз на ефективността на контролната система в страната. Извинете, но от кого се очаква да бъде на терена и да разкрива най-непосредствено данъчните престъпления, ако не данъчната администрация? От кого очакваме да разкрият първите случаи на контрабанда, ако не митническата администрация? И когато виждаме, че този тип контролни институции са сезирали Прокуратурата съвкупно всички в много по-малко от 1 процент от всички образувани преписки, това, за съжаление, подчертава един неприятен извод, че контролната система в страната не е особено ефективна.
Продължава да бъде голям броят на спрените дела. Много малък процент от тях – под 4% са спрени дела срещу известен извършител. Другите са спрени дела срещу неизвестен извършител. Във всяка една държава има такива. Не вярвам някой да има илюзията, че всяко престъпление може да се разкрие. Но така или иначе този брой е тревожно висок.
Казвам това, за да навляза в следващата цифра, която крие проблеми. И миналата година, както и по-миналата и по-предишната година горе-долу се спази сходен порядъкът, сме прекрати по давност малко над 235 хил. дела. Миналата година бяха 275 хил. дела. По-миналата бяха около 250 хил., макар че цитирам по памет, може да бъркам. Но порядъкът горе-долу се запазва. Тази цифра е ужасна. Тази цифра е израз на едно, за съжаление, много дълго, над 20 години продължило безхаберие в редица следствени полицейски органи, и прокурорски институции, тъй като през годините отделни органи имаха различни функции в областта на досъдебното производство.
За съжаление данните от тази година показват, че вероятно и тази година ще бъде, надявам се, последната, в която ще имаме подобна изкривена статистика, ще можем да приключим с огромния брой дела, които са за прекратяване, някои от които, междупрочем, са от 70-те години. До този момент, докато не приключим с този огромен брой дела за прекратяване, не можем да видим реалната картина в Прокуратурата. Но само се замислете – прокурорите, за съжаление, са били длъжни да напишат 235 хил. постановления, само за да констатират прекратяване на наказателното преследване поради давност. Затова и обръщам внимание върху броя на спрените дела, защото спрените дела формират делата, прекратени по давност.
Ако има една положителна тенденция, това е, че значително е намалял броят на върнатите от съда дела. В проценти по години мога да кажа, че в сравнение с 2006 г. намалението е със 17%, а в сравнение с 2007 г. намалението е с 26%. Това е добре. От една страна, това означава, че съдът вероятно не си е променил критериите, а обвинителните актове се пишат малко по-професионално. Надявам се това да е истинската причина.
Няма да се спирам по структурата на престъпността, освен ако вие нямате някакви конкретни въпроси към мен, тъй като действително този въпрос е огромен, но ще си позволя да откроя някои тенденции по категории дела с обществена стойност.
Например, една кратка статистика за евроизмамите или делата срещу финансовите интереси на Европейския съюз, както ги наричаме.
През 2007 г. сме имали четири обвинителни акта за такива престъпления. През отчетната година те са 13. Аз знам, че цифрата 5 осъдени лица през миналата година за евроизмами не е голяма, но тя е доста голяма в сравнение с цифрата 0 през 2007 г.
През 2008 г. за пране на пари са осъдени 18 лица. Може би и тази цифра не се усеща като особено значима, но през 2007 г. те са били 7.
Може би най-авторитетно изглежда сравнението при организираната престъпност. Трябва да бъда съвсем честен – ние положихме огромни усилия за противодействие на организираната престъпност през миналата година. Статистически имаме осъдени лица, членове на организирани престъпни групи – 183. През 2007 г. са били 78. Нарастването е чувствително.
Впрочем при данъчните престъпления ръстът на осъдените лица е с над 40%, при наркотрафика – с около 8%. И имаме спад от 6% по делата за трафик на хора и 19% от делата за подправка на кредитни карти. Иска ни се да мислим, че това се дължи единствено и само на превенцията, извършена в последните години. Но може би има и по-дълбоки фундаментални причини за това. Може би по някаква причина делата за трафик на хора са престанали да бъдат във фокуса на нашето внимание. Впрочем това е нещото, което ние констатирахме още в началото на годината и сме предприели мерки за по-стриктен контрол върху начина, по който се провеждат тези разследвания за трафик на хора.
Едва ли има нужда да ви занимавам в детайли с цифрите за дейността на Инспектората на прокуратурата, за броя на проверките. Ако има интерес съм готов да предоставя такава информация. Преписките в международното правно сътрудничество илюстрират една много ярка тенденция, излишно е да ги сравняваме, можете да ги видите в доклада. Увеличава се неимоверно работата по международната правна помощ. Това е съвсем разбираемо. Престъпността вече има ясно изразени тенденции в много отношения към интернационализиране. Увеличава се и доверието към България, съдейки по броя на исканията за правна помощ към нас. Но, пак казвам, ако има интерес към тези цифри, аз мога да ги предоставя.
Отчитаме едно чувствително подобрение на работата на българското национално представителство в Евроджъст. В 2007 г. успяхме да регистрираме 18 случая за съвместна работа с национални прокурорски екипи от страни – членки на Европейския съюз. През отчетния период бройката нарасна повече от 100% - 41 са казусите.
Изобщо, уважаеми дами и господа, аз бих могъл много дълго и вероятно досадно да ви съобщавам цифри, които вероятно ще илюстрират в една час, че има устойчиви положителни тенденции в работата на прокуратурата и разбира се тенденции на известен спад – делата на трафик на хора, кредитните карти, общият спад на натовареността в прокуратурата, макар и с много малко, се усеща. Търсим начини да го компенсираме през настоящата година.
За да не обременявам вашето внимание твърде дълго, а и за да има повече време за въпроси, ще си позволя да маркирам само няколко проблема, които по-стратегически, свързани с работата на прокуратурата.
Сигурно и вие сте си задали въпроса, а със сигурност и неспециалистите ще си зададат въпроса какво от това, че три четвърти от отказите за образуване на досъдебно производство, са били потвърдени от по-горестоящите прокуратури, когато липсва доверие в самата прокуратура? И ако за мен това е израз на някаква надежда, че основателно са били отказвани образувания на досъдебни производства в три четвърти от случаите, в другите случаи са поправени тези неоснователни откази, за много хора това поражда съмнение. Поражда съмнение в прикриване. Впрочем ние непрекъснато се оправдаваме, че прикриваме някого. Поражда се мнение в необективност, в двойни стандарти. Аз и миналата година имах повод да кажа това, за съжаление точно по същия начин, сега пак ще го повторя – моята препоръка би била да се обмисли възможността за разширяване на съдебния контрол върху актовете на прокуратурата. Докато контролът в прокуратурата е само вътрешен, заради особения характер на централизирана институция, това неминуемо ще поражда съмнения. И обратно – ако откази да се образуват досъдебно производство служебно минава на досъдебен контрол и един орган, извън прокуратурата, независим от нея, може обективно да прецени обстоятелствата, това ще намали съмненията към нашата работа.
Разбира се, давам си сметка и за това, че това означава да натоварим съдилищата с една изключително обременителна функция. Тук не става дума за отделни преписки, тук става дума за десетки и стотици хиляди такива. И аз затова изразявам открито готовността си да преценим, ако трябва, и щата на прокуратурата, да направим така, че да не се промени изобщо щата на съдебната власт, да се направи един опит с Висшия съдебен съвет да планира преназначаване на прокурори за съдии в специални отделения за контрол върху досъдебното производство, така че без на практика съдебната власт да назначи един човек повече, само със съществуващия щат заради намалената функция на прокуратурата по вътрешния контрол, да преназначим прокурори, следователи за съдии, но вече независими от прокуратурата, които да могат да гарантират, че когато прокуратурата прави отказ, тя го прави основателно. Или, ако го прави неоснователно, да се вземат съответните мерки.
Точно това важи и за прекратяването на наказателните производства, които в много малък кръг случаи биха могли да бъдат подложени на съдебен контрол. Аз предлагам да бъдат подложени винаги на съдебен контрол. И може би от тях е по-лесно да се започне.
Няма да се опитвам да систематизирам всички проблеми, препоръки, идеи, свързани със законодателството, защото многократно сме ги коментирали. Вероятно за никой от вас те не са тайна. Но това, което се чувствам длъжен да кажа накрая, приключвайки, е, че имаме цифри, по които можем да отчетем положителни тенденции. Това са и прането на пари, и делата, свързани с еврофондовете, и организираната престъпност.
Никакъв напредък не можем да отчетем по делата за корупция. Абсолютно никакъв напредък. В момента нямам пред мен точните цифри, но броят на осъдените за типични корупционни престъпления, например за подкуп, е много, много малък, несравнимо по-малък от очакванията на хората за нивото на онази корупция, която трябва да бъде справедливо наказана.
Аз съм противник на разбирането, че щом няма осъдени за корупция, няма корупция. Корупция, разбира се има. Разкриването на тази корупция също не е лесен процес и в никакъв случай не искам лековато да кажа, че органите на МВР и на ДАНС не си вършат работата. Напротив, сигурно си я вършат много добросъвестно. Но, уважаеми дами и господа, уважаеми колеги, ако позволите така да се обърна към вас, всеки, който познава българския Наказателен кодекс отлично знае, че, за да излезе едно дело за подкуп в България, трябва да се случи чудо. Наистина трябва да се случи чудо. Защото подкупът е една дискретна сделка, сключва се между две страни, които имат еднакъв интерес да запазят сключването му в тайна. Основанията на този, който е извършил активната корупция, активния подкуп, да се саморазкрие пред органите на властта по начина, по който сега са уредени в чл. 306 от Наказателния кодекс, на практика не са реални. Нямаме право да използваме специални разузнавателни средства като единствено доказателство за тези престъпления, а понякога то може да бъде единствено доказателство. Откъде ще намерите свидетели на даване на подкуп. Не вярвам някой да го прави пред свидетели. Нямаме възможност да използваме оперативните СРС-та, както им казват – експлоатиране на специални разузнавателни средства, при които се документира един случай на корупция, но по оперативно дело. Е, питаме как да чакаме да се повтори по досъдебното производство? Не може да стане.
И накрая, ако ми позволите, едно скандално предложение, с което ще завърша. Дълги години и аз съм бил на разбирането, че не бива да се позволява държавата да провокира гражданите към подкуп и че провокацията към подкуп основателно е забранена в българския Наказателен кодекс, защото държавата би могла и сигурно би могла да злоупотреби мащабно с една такава възможност, да създаде изкуствени условия да бъде даден или получен подкуп, за да се навреди на определено лице. В този смисъл аз не смятам, че е неправилно провокацията към подкуп да бъде забранена в Наказателния кодекс. Но предлагам тя, успоредно със забраната, да бъде уредена и като специално разузнавателно средство. И вече нарушението на режима на използване на това специално разузнавателно средство да бъде наказуемо по Наказателния кодекс.
И сега българското право познава допустима провокация. Че какво друго, ако не допустима по закон провокация, за доверителните сделки, предвидени в НПК? Нали то е същото! Правите се, че сте потребител на наркотици, за да можете по този начин да накарате този, който продава наркотици и който е истинският обект на разследването, да ви ги продаде. Никой не се притеснява от това, че държавата може да злоупотреби с това право, защото става дума за наркотрафикант. Нека да въведем аналогичен подход. Нека, когато има обосновани предположения, толкова обосновани, че биха мотивирали съдът да даде разрешение за подобна провокация, нека да го правим по отношение на онези държавни служители и други длъжностни лица, за които имаме достатъчно много оперативна информация, че вземат подкупи и начина на живот, за които е ясно, че не може да бъде финансиран от легитимните им средства. Казвам това със съзнанието, че това е скандално предложение.
И ако ми позволите, ще завърша. На ваше разположение съм за въпроси.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви, господин Велчев.
Колеги, преди да пристъпим към въпроси, ще дам думата на господин Бойко Найденов ако има да добави нещо към така представения вече в резюме доклад.
БОЙКО НАЙДЕНОВ: Уважаеми колеги, така или иначе, съобразно закона, следствието е част от прокуратурата. Този доклад е изготвен съвместно от нас и от прокуратурата, така че нямам какво да добавя. Ако има някакви конкретни въпроси, готов съм да ви отговоря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря.
Госпожо Мингова, Вие ще се възползвате ли да вземете думата по представения доклад? Заповядайте.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Аз бих могла, уважаеми народни представители, като вносител, не като автор на доклада, от името на Висшия съдебен съвет да кажа, че той е приет с решение на Висшия съдебен съвет след обстоен анализ и предложения за такова решение и становище на Комисията по правни въпроси към Съвета, която по компетентност разглежда всички доклади, които Конституцията задължава Висшия съдебен съвет да внесе. Ние сме изразили положително становище към структурата на доклада, защото тя е в съответствие с указанията, които Висшият съдебен съвет е дал или е спомогнал за съставянето му.
Съгласяваме се с аналитичната част. Статистическите данни са вярно отразени. Аналитичната част от доклада е пълна и обоснована. Особен е акцентът върху законовите предложения, които се съдържат там и които в частност сега изложи главният прокурор.
Разбира се, ние не можем да кажем дали ги подкрепяме или не, защото това е дейност, която тепърва предстои да бъде извършвана, ако с такива предложения се ангажират тези, които имат законодателна инициатива да ги предложат и да ги обосноват. Така че, като цяло докладът е достатъчно аналитичен, съдържа изводи, съдържа и препоръки, които могат да бъдат обект на вашето внимание.
Ако има въпроси, които във вашите изказвания се отнасят пряко и до дейност, която Висшия съдебен съвет има, сме готови да вземем допълнително становище.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо Мингова.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания и въпроси по така представения Доклад на прокуратурата и разследващите органи.
Искам да ви обърна внимание, че предварително ви бяхме раздали становища по т. 1 и т. 2 от дневния ред. Моля ви допълнително, ако споделяте това, което предварително сме констатирали и записали като констатации, препоръки и мнения, също да направите изказване по тези проекти за становища.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин главен прокурор, уважаеми господин председател на Върховния касационен съд, уважаеми членове на Висшия съдебен съвет, уважаема госпожо главен инспектор, скъпи колеги! Аз се надявах да не бъда първия изказващ се. В залата присъстват много по-изявени и опитни юристи от мен и специалисти в наказателното право, но понеже така се получи, искам да изкажа няколко мнения и съображения по така представения доклад.
Първо, искам да поздравя прокуратурата в лицето на главния прокурор за пределно аналитичния доклад, за направените в него констатации както за постиженията, така и за допускани все още слабости, за непреодолените все още проблеми в дейността на прокуратурата през измината 2008 г.
Няма да се спирам в детайли. Мисля, че общо взето това, което направихме с последните постижения в промени в Конституцията е много положително, а именно да предвидим възможността Народното събрание да изслушва доклади на органите на съдебната власт, за да сме по-тясно запознати с реалните проблеми, да имаме по-ясна представа за това какво е състоянието на нашите правоохранителни органи с оглед на днешната ситуация, на предизвикателствата, пред които сме изправени, на изискванията и очакванията от страна на Европейския съюз специално в тази област.
За разлика от други колеги обаче аз искам да задам няколко конкретни въпроса не толкова по отношение на доклада, който отразява ситуацията към миналата година, а няколко въпроса, свързани с по-непосредствената ситуация в момента, актуалната ситуация в прокуратурата.
Първият ми въпрос, понеже тук е и господин Бойко Найденов, е свързан с това: бихте ли дали една оценка на първоначалните резултати от последната реформа, която извършихме специално в следствието? Какви са резултатите, какъв е ефектът от почти пълното интегриране на следствените органи с прокуратурата? Натовариха ли се следователите в страната, не само в Националната следствена служба, но и в страната с повече дела? Защото аз като че ли имам наблюдение, че въпреки че дадохме възможност на следователите да поемат дела извън тези, които все още фигурират като изрично тяхно правомощие в НПК, чрез разпореждане от съответния прокурор дадохме възможност те да поемат разследването и на друг вид дела. Като че ли имам чувството, че все още следователите не поемат много такива дела. Разбира се, това би било една първоначална констатация, все още е минало много малко време.
Вторият ми въпрос е свързан със състоянието специално на Софийска районна прокуратура. Аз имам наблюдение, че специално по отношение на битовите условия за работа там са плачевни по отношение на условия за работа на прокурорите, на деловодството и така нататък. Какви са перспективите там за промяна към по-добро?
И вторият въпрос, свързан с него. Чухме и четохме по медиите, че там беше извършена една комплексна инспекция, проверка от страна на Главна прокуратура. Бихте ли споделили какви са констатациите от тази ревизия? Доколкото това е възможно.
Аз Ви поздравявам за Вашите смели предложения, които за сетен път показват, че Вие като главен прокурор имате смелостта да посочите много ясно някои проблеми, които явно голяма част от вашите колеги на по-ниските нива, именно поради тясната си дългогодишна кариера на свързано с тази професия, не смеят да споделят и не смеят да направят предложения за преодоляването на някои дългогодишни проблеми. Така че аз лично приветствам подобни инициативи, които целят именно да подобрят работата на прокуратурата, включително чрез промени в законодателството.
Във връзка с това искам да Ви задам и последния си въпрос – в началото на формирането на сегашното правителство имаше среща на министър-председателя с Вас. След тази среща по медиите изтече изявление или информация, от която като че ли излезе, че изпълнителната власт дават срок от шест месеца на прокуратурата да свърши определени дейности. Как бихте коментирали подобно представяне на резултатите от вашата среща и въобще как виждате взаимодействието на прокуратурата с изпълнителната власт в днешната ситуация? Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Казак.
Имате думата за отговор, господин Велчев.
БОРИС ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин Казак, ще бъда съвсем лаконичен в отговорите на Вашите въпроси. Разбира се, те са важни.
Следствието наистина беше интегрирано в прокуратурата съвсем наскоро. Вие знаете, че около средата на м. юли ние очаквахме решение на Конституционния съд, което да каже основателни или неоснователни бяха опасенията за противоконституционност за такава интеграция. Конституционният съд в средата на м. юли се произнесе, че това не е противоконституционен акт. И това освободи всъщност пред нас перспективата да възлагаме дела на следствието. До този момент ние се въздържахме, предвид конституционното дело, защото бихме се изправили пред изключително неуместна ситуация, ако възложим голям брой дела на следователите и след това се окаже, че Законът за съдебната власт в тази му част се окаже противоконституционен. Това решение на Конституционния съд ни еманципира и макар че традиционно м. август не е най-добрият месец за възлагане на работа, надявам се всички да разберат иронията в това, все пак хората трябва и да почиват, ние имаме готовност да натоварим пълноценно следствието.
За съжаление, констатирахме и един друг факт. Констатирахме, че някои от съдилищата, макар и малък брой от общо 28, мисля, че бяха 4, изразяваха съмнения дали действащата разпоредба за правомощията на следователите в НПК се съотнасят в нужното съотношение с чл. 196 от НПК и дали всъщност са разширени правомощията на следователите. За да не си играем и да не рискуваме, това беше едно от първите ни предложения до министъра на правосъдието, да бъде избягнато всяко двусмислие при интерпретацията на тези два текста и да стане ясно, че ако това е волята на Народното събрание, следователите могат да разследват всички дела. В момента, една, макар и неголяма част от съдилищата, имат съмнение в това отношение. Явно текстът не е прецизен. Вероятно по-добре е да го прецизираме, преди да сме сигурни, че можем да възлагаме дела на следователите, поне в онези райони на окръжните съдилища, където сме констатирали тяхно особено мнение.
Софийската районна прокуратура е възлов въпрос. Това е най-голямата прокуратура в страната. В нея работят около 200 човека, за да бъда точен – 196. Тя е от прокуратурите в България, които са разпръснати на пет места в София. Аз ви моля да проявите разбиране към организацията на тази прокуратура, която никой не харесва като начин на работа съвсем разбираемо. Но, който и да сложим за районен прокурор в София, шесторъкия бог Шива да сложим, ако той трябва да се справи само с логистиката по пренасянето на доклада между тези пет места и да осигури равномерната работа на прокурори, разпределени на пет места, няма да му бъде никак лесно.
Докладът от назначената ревизия не е ласкателен за Софийската районна прокуратура и той не може да бъде друг. Ние за пореден път констатираме едни и същи слабости. И ги констатираме със съзнанието, че, уви, точно в Софийската районна прокуратура огромната част от тези слабости не са от характер, който можем да преодолеем с вътрешно организационни мерки. Докато Софийската районна прокуратура – най-голямата прокуратура в страната, обслужваща един район, където живеят вероятно около 2 милиона души, не бъде устроена в едно нормално помещение, в една нормална сграда, където прокурорите да могат да работят в човешки условия и да може ефективно да се упражнява контрол върху тях, мисля си, че Софийската районна прокуратура е обречена да бъде една от неефективните прокуратури в страната.
И накрая, на Вашия последен въпрос, карате ме да коментирам медийни интерпретации. Действително действащия премиер, тогава още не беше премиер, посети прокуратурата, наистина разговаряхме и наистина споделихме общата си загриженост, че следващите месеци са критични. Но такива ултиматуми и срокове, разбира се нито един от хората, които са били на тази среща, не е чул. Просто защото не е имало. Друг е въпросът, че вероятно медиите понякога са склонни да търсят някакъв такъв тип сензация. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Велчев.
Госпожо Манолова, имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА: Традиционно докладът, който представя прокуратурата в рамките на ежегодните доклади на органите на съдебната власт, е пълен, изчерпателен, аналитичен. И, ако въведем и по отношение на него критерия, който се въведе от предния път в Правната комисия, а именно да съдим за качеството на един доклад по неговия обем, в тази насока бяха критиките към доклада на господин Пенчев, можем да кажем наистина, че прокуратурата се е справила блестящо със своя доклад. Това е в рамките на шегата, но наред с многото цифри това, което няма как да бъде отминато, е, че самият доклад е достатъчно критичен и там, където даже цифрите не са благоприятни за прокуратурата, е посочено съвсем коректно и в сравнение с предишни години някои по-лоши показатели, които няма как да бъдат спестени.
Освен това аз мисля, че с предложенията, които се правят за законодателни промени, за пореден път този доклад, както и другите доклади на органите на съдебната власт, са показател за това какво може да бъде взаимодействието между съдебната власт и законодателния орган. Още повече тогава, когато това, което се предлага от магистратите, се възприема като последващи законодателни решения. Тоест, за пореден път според мен имаме едно доказателство за полезността на тези доклади, които първоначално толкова скептично бяха приети в предишния парламент.
Обясним е публичният интерес и разговорът, който тръгва тук и след въпроса на господин Казак за знаковите дела, за делата с висок обществен интерес. И искам да кажа, че в доклада, доколкото успях да се запозная с него, една голяма част е посветена именно на тези дела. Съвсем коректно от главния прокурор бяха изложени резултатите от делата за корупция по високите етажи на властта, за злоупотреби с еврофондове. Но това, което бих си позволила да кажа – вярно е, че едно от основните чувства, които са накърнени у българските граждани – чувството за справедливост, чувството за това, че законът се прилага нееднакво по отношение на всички граждани, но за един обикновен гражданин, освен знаковите дела, изключително важни са и делата, по които самият той е страна. И във връзка с това бих искала да кажа, че не по-малко е важно по какъв начин прокуратурата, разследващите органи, съдилищата процедират по делата, по които страни са обикновените български граждани, а именно най-вече делата, свързани с така наречената обикновена битова престъпност.
Във връзка с това бих искала да обърна внимание на някои цифри, които са достатъчно показателни и по които може би трябва да се търсят конкретни мерки за тяхното подобряване, защото те са критерият за това по принцип как работи наказателното правораздаване. Например цифрите, които сочат разкриваемостта на престъпления. Тук цифрата, в сравнение с доклада от миналата година, не се е подобрила. И днес половината от престъпленията остават неразкрити, което е една критика косвено и към останалите разследващи органи, и към органите на МВР.
Предвид екипния принцип, който беше възприет, и фактът, че прокуратурата е господар в досъдебното производство, това е един негативен щрих и към работата на прокуратурата. За това сочи анализът на неразкритите престъпления. Само 35% от престъпленията против собствеността са разкрити, а това са тези, които касаят всеки български граждани – взломните кражби, домови, отнемането на МПС и пр. Така че според мен би следвало повече усилия да се насочат освен към знаковите дела, и към обикновената, битовата престъпност.
Във връзка с това естествено, че броят на новообразуваните досъдебни производства и внесените в съда прокурорски актове не се е подобрил в процентно състояние спрямо миналата година. Но пък за сметка на това може би качеството на тези, които са внесени, се е подобрило. Защото от цифрите е видно, че осъдените и санкционираните лица са с 1000 повече в сравнение с 2007 г. И това говори за това, че качеството на прокурорската работа се е подобрило.
Няма как да не се кажат и положителни думи за срочността, с която се движат прокурорските преписки, което също само по себе си е показателно, защото в тридневен срок се решават 30% от преписките в прокуратурата, а в едномесечен – 56, до шест месеца –12, и над шест месеца остават само два % от прокурорските преписки. Това е показател за една добра работа в органите на прокуратурата.
Като правя съпоставка между това, което беше отправено като препоръки към главния прокурор при разглеждането на доклада миналата година и това, което той отчита в момента, съм малко изненадана от констатациите, които се правят по отношение на работата на останалите контролни органи. Защото безспорно един от положителните моменти в работата на прокуратурата беше това, че беше инициатор именно за създаването на тези екипи, в които се включиха освен прокурори и представители на митниците, на данъчните служби, на другите контролни органи, на ветеринарномедицинския контрол, на санитарния контрол, на граничния контрол. И аз лично очаквах, че ефективността от тази съвместна дейност би следвало да бъде по-висока или в случаите, в които се констатира неефективност в работата на някои от тези контролни органи, освен като ангажимент на изпълнителната власт за тяхното по-добро функциониране, може би това би следвало да бъде решавано и с някакви законодателни промени, за което няма лошо, ако инициатор би била прокуратурата.
Във връзка с това ще кажа, че законодателните предложения, които са направени традиционно и в рамките на този доклад имат своя резон и изпълнителната власт, Министерство на правосъдието в предишния мандат положи усилия за изработването в основни линии на една стратегия за наказателна политика. Доколкото ми е известно, имаше сериозни стъпки в посока изработване на проект на нов Наказателен кодекс, на сериозни промени в Наказателнопроцесуалния кодекс, в посока намаляване формализма в наказателния процес. Интересно би било да се разбере дали новото Министерство на правосъдието и дали прокуратурата, като един активен субект в този процес, би стъпило върху това, което вече е изработено от предишното правителство като стратегия за наказателна политика. Защото, според мен тук може и следва да се търси приемственост. И това, което е създадено като концепция и като база да бъде доразвито, защото очевидно има необходимост от сериозни промени в тази посока.
Също така смятам за положителна и сериозната дейност, която е развита в посока еднакво прилагане на закона от органите на прокуратурата. С формите, които са възможни за прокуратурата, а именно методически указания, инструкции. Но наистина някои въпроси по прилагането на съкратеното съдебно следствие, на злоупотребата с право на защита, и на призоваването следваше да бъдат уеднаквени като подход за работа в различните прокуратури. И в крайна сметка да се стигне до единни практически решения. Може би следва, заедно и с предложенията, които са направени за промени в Наказателния кодекс, да бъдат взети предвид и становищата, които са изразени и по отношение на тези институти.
И може би една препоръка към становището, което се изготвя от Правната комисия. Добре е, че се следва приемственост и последователност и в препоръките, които са отправени в становището на Правната комисия при разглеждането на доклада за 2007 г., но все пак може би трябва да отметнем това, което вече е свършено от прокуратурата не само като съдържание на доклада, но и като дейност. И да бъдат дадени нови насоки с оглед новите проблеми, които се представят в този доклад на прокуратурата за 2008 г. Тук е добре да има приемственост, но също така да има и някакво развитие в насоките, които дава Правната комисия към прокуратурата.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Господин Велчев, имате думата.
БОРИС ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви.
Госпожо Манолова, съвсем накратко по темите, които маркирахте.
Разкриваемостта, разбира се, е показател, по който не от сега, а от години има проблем. Този проблем може да флуктуира през годините, мъничко да се повиши, малко да се намали, но като цяло не е висока разкриваемостта в България. Сигурно и прокуратурата има своето място и роля в този процес, то не е много голямо. Но аз си давам сметка, че вероятно има място и мегдан, образно казано, и прокурорите да бъдат малко по-активни, когато изискват от органите на МВР да издирват, например, лицата, които са вероятните извършители на престъпление. Ние сме оценили този праг, даваме си сметка за него. За съжаление, въпросът с разкриваемостта е твърде голям проблем.
Аз Ви благодаря за оценката, че усещате по цифрите подобряване на качеството. Условно е това подобряване. Аз съм длъжен да кажа, че подобряването е налице и мога да го кажа съвсем открито, в противодействието на организираната престъпност. Казвам го съвсем честно, защото имам някаква гордост от това, в последната година радикално се промени политиката по отношение на организираните престъпни групи. И броят на осъдените лица, двойно нараснал за миналата година, показва това. А и всички ние знаем, че през миналата година, част от която е и отчетният период, ние виждаме значително подобрение на работата срещу знакови фигури. Те или са в затвора, или са с обвинителен акт в съда, или се издирват с европейска заповед за задържане. В никакъв случай не са всичките, но на куп толкова много аз поне не помня да е имало. Не се хвалим с това. Това е била наша задача от самото начало. Но, когато я постигнем, все пак сме длъжни да кажем, че това се е случило.
За контролните органи. Сигурно няма смисъл да повтаряме този проблем, но аз онзи ден завърших един свой анализ за контрола в българската правна система, защото си задавах въпроса докога прокуратурата ще се натоварва с всичко в държавата, защо го няма филтърът, защо контролните органи не съумяват да филтрират различните видове нарушения, защо трябва непременно да търсим решаването на всички проблеми със средствата на наказателната репресия? И съм длъжен да кажа, че поне онова, до което стигнах като анализ, води до едни изключително несимпатични резултати. В България предварителен и текущ контрол по отношение на разходването на публичните средства практически отсъства. Ще ви дам един пример. Миналата година – 2008 г., в регистъра за обществени поръчки са регистрирани тринадесет хиляди, триста и няколко обществени поръчки. От тях Агенцията за обществени поръчки е видяла нередности и е сезирала компетентните органи в 22 случая. Хайде сега да си представим сравнението на цифрата 13 300 с цифрата 22. Това може да означава две неща, че всичките са перфектни – нещо, в което всички ние имаме основателни съмнения, или, че просто контрол няма.
Хайде тогава да отидем една стъпка по-напред и да се питаме, кой има право контрол? Агенцията за обществени поръчки в тези 22 случая сезира Агенцията за държавна финансова инспекция. Агенцията за държавна финансова инспекция обаче, ако видите закона, по който работи, може да упражни само последващ контрол. Тоест, ние трябва да чакаме да се изпълни обществената поръчка, за да може да влязат инспекторите. И второ, те могат да правят контрол единствено по законосъобразност. На мен не ми се струва нормално.
Това е само един пример, аз мога да дам още много, натрупал съм си ги в съзнанието, заради този анализ, който правихме тези дни. Но няма да ви обременявам.
В крайна сметка обаче се стига дотам, че едва ли не всички проблеми трябва да се разрешат със средствата на наказателната репресия. Няма да стане. Не защото ние не искаме, а просто защото не е възможно. И ако наистина изпълнителната власт, включително и чрез законодателни мерки, не стимулира контролните органи да бъдат филтъра между нарушенията и прокуратурата, нищо няма да се случи. Сега цитирам малко по памет, но за всички нарушения, установени при инспекциите в публичния сектор от Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол, миналата година общо са наложени глоби и имуществени санкции за около половин млн. лв. Ще сбъркам точната цифра, но това е порядъкът. Не е сериозно. Просто не е сериозно.
Няколко думи за законодателните предложения. Ние периодически сме пращали чрез Министерство на правосъдието законодателни предложения, част от тях са отразени в доклада, далеч не всички, не сме имали и такава амбиция. Някои от тях вече са приети. Тази година докладът не може да го отрази, тъй като отчита дейността на 2008 г., се прие поправката в чл. 212 на Наказателния кодекс, което даде възможност за по-ефективно противодействие на измамите с еврофондовете. Преди това ние бяхме блокирани в тази посока. Така че дължа да кажа това с благодарност към Народното събрание – не само си говорим за това, че са необходими законодателни промени, но такива се и случиха. И това е един от немалкото примери.
И накрая, що се отнася до концепцията, която ви споменах – концепцията за наказателната политика, и разбира се, това е амбициозен труд. Амбициозен и сериозен труд. В него бяха вложени много усилия на много опитни специалисти. Убеден съм в това. Но това не беше концепцията, която искам да видя. Аз лично не можах да видя политиката в тази концепция.
Иска ми се, когато се пише нов Наказателен кодекс, това да е предходено от една ясна политическа рамка какво да съдържа той, какви наказания да бъдат приоритетни, какъв вид престъпност да бъде основно регламентирана, дали ще има разделение на престъпленията на два вида по модела на старото българско законодателство, или не? Разни форми са възможни. Мисля си, че това малко се поразмина в изработения документ, без да означава, че в него няма наистина много ценни идеи.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Велчев.
Господин Корнезов, имате думата за да зададете своя въпрос.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Един въпрос в едно изречение.
Господин главен прокурор, ще забраните ли на някои от вашите прокурори, които се изживяват като медийни герои, да правят изявления по дела, които даже не са стигнали до съдебната власт.
Благодаря ви.
БОРИС ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин Корнезов, това е философски въпрос. (Оживление) Казвам това без никаква ирония. Това наистина е философски въпрос. Години наред бяхме упреквани, че не даваме никаква информация по никакви дела. Сигурно не можем да намерим баланса. Вероятно тук Вие сте прав. Сигурно има елементи на прекаляване. Но да чакаме да стигне едно дело до съдебната фаза и да бъде внесен обвинителен акт, за да може прокуратурата да съобщи каквото и да било по него, ми се струва малко трудно защитимо с оглед на обществения интерес. Но, че има увлечение, си абсолютно прав. И даже се сещам за какво говорите, но не ми е удобно да го кажа публично.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Велчев.
Господин Лазаров, имате думата.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин Велчев, уважаеми представители на съдебната власт и на Висшия съдебен съвет, уважаеми колеги! Докладът според мен е достатъчно подробен, с много статистика, но най-вече аналитичен. И това, което беше казано и преди малко – в някои от частите е критичен, което всъщност е положителната част на доклада, защото не са скрити, а са показани нещата, които прокуратурата счита, че не са удачно или в голяма степен решени.
Аз съм доволен от така представения доклад, той наистина е много подробен и обхваща цялостната дейност на прокуратурата. Не мисля, че има, както каза в началото господин Велчев, опит в многото цифри, многото статистика, многото изводи да се скрият някои неудачи, защото той е достатъчно подробен и критичен, поради което считам, че следва да бъде приет така, както е направено и становището на нашата комисия.
По отношение на изразените тук становища от господин Велчев за законодателни промени, аз си позволявам да изразя собствено становище, без да ангажирам никого. Да, наистина, както има доверителни сделки, контролирани от съда, би могло да се помисли наистина контролирано от съда държавата и държавните органи да могат да осъществяват „провокацията” към подкуп. Може би това е термин на наказателното право, може да се намери друг по-удачен термин.
По отношение на желанието да бъде контролиран от съда отказът от образуване на досъдебно производство, защото само 75% всъщност са потвърждавани отказите, мисля, че тук трябва да се подходи много прецизно, защото, от една страна, това ще затрудни съда, ще го натоварим с една може би малко неспецифична дейност, що се касае до правомощието на прокуратурата да бъде държавен обвинител.
От друга страна, подходът би могъл да бъде друг, което аз също не препоръчвам – да се образува досъдебно производство, защото прекратяването на вече образуваното досъдебно производство се контролира от съда. Но тогава това означава при сега действащия наказателен процес, който е достатъчно формален, да се затрупат органите на досъдебното производство с една изключителна работа. Не всеки отказ на прокурора, има откази по чл. 9, има откази, прилагайки чл. 61, и аз тук ще вметна една скоба, защото погледнах, че има внесени ако не се лъжа около 5 хил. акта срещу непълнолетни, но всички те, в по-голямата част – към шестдесет и няколко процента, са приключили с резултат, който прокурорът би могъл да постигне, отказвайки да образува досъдебно производство. Това е един излишен труд. Така че би могло да се помисли, ако се направи един прецизен анализ на прекратените досъдебни производства, обжалвани в съда, какъв е резултатът на произнасянето на съда, където не е уважил прекратяването или е върнал делото.
Тук няма да изпадам в теоретичния спор доколко, докъде се изземват функции на представители на държавата, тоест на прокуратурата като орган на наблюдение, за да може все пак да се прецени донякъде доколко тези откази за образуване на досъдебно производство, където имаме едни данни, знам, че НПК премахва предварителната проверка, сега се ползва Законът за съдебната власт. Даже мисля, че е разумно, за да бъде все пак регламентиран този процес, той практически се осъществява. И сроковете там са по усмотрение на прокурора. Да се помисли дали да не бъде въведен отново и разбира се в разумни срокове.
Анализирайки актовете на съда по прекратените досъдебни производства, би могло да се помисли за съдебен контрол на отказите и то не във всички случаи. Може би по някои от текстовете, които наистина са много тежки, където има много висока степен на обществен интерес и засягане на обществени отношения. Отказите за кражби, за издръжки, за самоуправство мисля, че ще бъде абсолютно неразумно да подлежат на съдебен контрол.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря.
Имате думата, господин Велчев.
БОРИС ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин Лазаров, ще Ви отговоря също накратко. Аз Ви благодаря за макар и принципната, плахата подкрепа за провокацията към подкуп. Просто, няма я наричаме провокация, ще я наричаме иначе, но със същата логика някакъв институт, който по съдебен контрол би дал повече инструменти за разкриване на този тип корупционни престъпления. Проблемът не е в това, че не ги наказваме, проблемът е, че трудно биват разкрити. Разбира се, когато биват разкрити може би също имаме своите слабости в наказването, но това е много по-малката страна на проблема.
За съдебния контрол. Абсолютно съм наясно, че ще се затрудни работата на съда, нямам никакви илюзии. Абсолютно съм наясно, че това е едно излишно обременяване. Излишно за съдебните органи. Не съм съгласен само, че това е спазване на функции между прокуратура и съд. И сега в някои случаи съдилищата се произнасят по прокурорските актове за прекратяване на дела. Тоест, принципът вече съществува за подобно взаимодействие.
Ако предлагам това нещо, то очевидно е с идеята, че може да бъде прецизирано и да се отнася вероятно за един сравнително ограничен кръг престъпления, по които е постановен отказ. Но, според мен нещо такова е необходимо. Има едно дълбоко, принципно, фундаментално недоверие не само в прокуратурата, но и в полицията, и в органите на ДАНС. Разбира се, сигурно и в съда. Но аз говоря за прокуратурата. Според мен това може да бъде преодоляно частично по този ред. Въпрос на законодателна преценка е дали изобщо подобна идея има място и в каква степен. Но според мен си струва да бъде обсъдена възможността за засилен съдебен контрол върху прокурорските актове.
Накрая действително Ви благодаря, че поставяте въпроса за предварителната проверка. Сега се оказа, че предварителната проверка, за разлика от старото положение, когато тя си беше законово установена, съм я регламентирал аз с една моя заповед. Това не е добре. Направил съм го, защото не е имало друга възможност. Но е хубаво една дейност, за която всички знаем, че се извършва, да не се прикрива зад закона за съдебната власт, а да бъде ясно регламентирана, макар и да е предпроцесуална дейност, за да може резултатите от нея да се регламентират, да имат мъничко по-голяма стойност.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Велчев.
Имате думата за въпроси, господин Нотев.
ЯВОР НОТЕВ: Уважаеми господин главен прокурор, уважаеми гости, колеги! Заявявам, че ще подкрепя предложението на комисията за това докладът да бъде одобрен и приет. С това искам да подчертая добронамерения характер на въпросите, които, освен добронамерени, ще бъдат кратки.
Наистина ми се струва, че обсъждаме един едногодишен период от работата на прокуратурата. С това искам да се върна към проблемите, които първоначално постави колегата Казак в своето изказване и на които проблеми не получих удовлетворителен отговор.
Господин Велчев, ние вероятно ще приемем доклада, той ще бъде приет и в залата. И в следващата една година тези 197 души от Софийска районна прокуратура ще продължат да бъдат наказани да работят в същите условия. Вие казахте, че те са неприятни, неприемливи от гледна точка на това, че не може да се организира и контролира тяхната работа. Но от тяхна гледна точка аз Ви уверявам, че всъщност работните места на прокурорите, които са настанени в сградата на ВИАС например, вероятно биха били закрити от органите по охрана на труда. Там няма отговор на изискването за квадратура, кубатура, брой тоалетни и т.н. Тези хора действително са поставени при нечовешки условия. Някак си не мога да се примиря с това, че следващата година те ще продължат да работят така.
Наистина съм добронамерен и с най-добри чувства към тези колеги, които аз съм посещавал в битността си в качеството си на адвокат. И там, уверявам ви, не могат да бъдат извършвани годни процесуални действия при най-добро желание от страна на прокурорите, а също и поради това, че аз и мои колеги, съобразявайки това, че няма къде да се седне, че няма къде да се разположи самото дело и да се чете нормално, нещата приключват прибързано и през пръсти.
Във връзка с тези битови проблеми, за които бих искал все още да поговорим, да не подминаваме така леко въпроса – апелативните прокурори, притичват от пл. ”Възраждане” до Съдебната палата, всичко това ви е известно, но нека да чуем какво може да се направи сега, веднага и незабавно за работата на тези хора. То е пряко свързано с качеството на тяхната работа.
Като огледало на качеството, преминавам към втория си въпрос, разглеждам сроковете, в които се вмесват органите на досъдебното производство. Във Вашето изложение и днес ни съобщавате, че е удовлетворителен резултатът, при който повечето от тези производства приключват в шестмесечен срок. И това някак си наистина би трябвало да ни задоволи. Все пак законовият срок е двумесечен. На мен ми се струва, че ние би трябвало за дела, разследвани на два месеца, да говорим като за просрочени.
Въпросът ми е към уважаваната госпожа Караиванова, тя е санкционирала моя работа в едни години, когато в качеството си на прокурор ние сме треперили срещу едни такива оценки и сме търпели съответните санкции. Истината обаче е, че това беше довело до процесуална дисциплина, която, разбира се, трябва да бъде някакъв стандарт, към който сега да се стремим. Струва ми се, че нормата не е променена и всичко друго над нея е просрочено.
И във връзка с последния ми въпрос – любопитствам и същевременно намирам, че по този начин внасям някакъв елемент на предложение – по какъв ред и по какъв начин са осигурени прекрасните битови условия в Столична следствена служба? Или въпросът трябва да бъде към господин Найденов. Следователите са настанени охолно, бих казал нетипично добре в онази сграда към „Овча купел”. Там неудобството е само отдалечеността от центъра. Но действително имат прекрасни условия за всички – посетители, които могат да паркират спокойно, да отидат в една перфектна чакалня, да бъдат обслужени и да бъдат посрещнати като нормални хора. И защо всъщност там са налети средства щедро, докато за Районна прокуратура това няма как да стане? Има ли някаква формална пречка, която не може да бъде избегната?
И последен детайл, последна забележка – във връзка с претовареността на разследващите. Говорим за това, че те са затлачени от работа. Старите производства пречат на предвижването на новите. Може ли да се намери технология, по която тези стари да бъдат заобиколени, прескочени, или както и да наречем тази технология, така че част от екипите да работят на чисто, да им се даде зелена улица и да се предвижват новообразувани дела по някакъв критерий? Може би това да са дела, които да са с относително ясен изход, относително малко на брой процесуално-следствени действия, които трябва да се предвижват, така че в едни видими, обозрими срокове те да могат да бъдат отхвърлени като бройка. Онези, които са тапата, които са застанали на изхода и които пречат на нормалния ритъм, да не служат като оправдание за затлачването на цялата система. Мисли ли се и върху това?
Извинете, бях малко емоционален и подробен, но това е нещо, върху което действително намирам, че дължим отговор.
Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Нотев.
Господин Велчев, заповядайте.
БОРИС ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин Нотев, за решение проблема на Софийската районна прокуратура има само един начин и това е чрез окупация. (Оживление.) Няма друг начин в момента да се реши този проблем. Всички други начини съм ги изпробвал в продължение на близо четири години многократно. Ако си намерим една сграда и я окупираме, това може би е единственият начин тя да се ползва.
Факт е, че условията в Софийската районна прокуратура са абсолютно нечовешки. Факт е, че при тези условия работят не само прокурорите, но и съдиите в Софийски районен съд. Не че те са по-важни от прокурорите. Не искам да кажа това, но те са абсолютно в същите условия. Ако ние си мислим, че може да има правосъдие в тези условия, означава да се заблуждаваме.
Признавам си, че с хищен поглед огледах така нареченото военно НДК. Много ми хареса идеята за една хубава сграда, която в момента никой не иска да поеме отговорност, че иска да ползва, за да влезем вътре и да я окупираме, но, честно казано, не става за това. Проверихме го. Не зная какво повече можем да направим. Няма министър на правосъдието, на който не сме поставили този въпрос с максимална острота. Няма премиер, на който да не сме го поставяли. Всъщност аз съм контактувал с един премиер преди действащия. На сега действащия още не съм го поставил, не сме стигнали дотам.
Факт е, че сте абсолютно прав – тези условия не водят до качество.
Ако позволите един друг въпрос, произтичащ от Вашия. Оставете условията, в които работят, макар че са нечовешки. Оставете, че лятото ги пускаме да си тръгват към 15,30 – 16,00 ч., защото са пет души в една стаичка, в която няма климатик и температурата минава 40О. Не можем да ги държим вътре. Това е просто абсурдно. Нека да се замислим каква е натовареността на прокурорите от Софийската районна прокуратура. Уверявам Ви, уважаеми дами и господа, тя е чудовищна. Защото, господин Нотев, Вие сте напълно прав – сроковете в закона не са се променили от времето, когато госпожа Караиванова е изисквала от Вас. Обаче престъпността страшно се промени. Престъпността ужасно се промени. И този закон, правен в 1968 г., говоря за материалния закон, съвършено не й отговаря. А новият НПК, колкото повече го опознаваме като приложение, толкова повече не го харесваме.
Не зная дали два месеца е реалистичен срок. Може би навремето два месеца е бил реалистичен срок. Сега си представям един прокурор в Софийската районна прокуратура, вероятно порядъкът ще бъде точен, макар че цифрата може да бъде грешна и в момента всеки един от тях е наблюдаващ прокурор по 200-300 досъдебни производства. Извинете, някои от тези колеги, да не кажа всичките, работят на лотариен принцип. Те си избират от тези 200 дела 30, по които могат да свършат някаква смислена работа и останалите увеличават бройката на онези дела, които след двадесет години някой друг ще прекрати по давност. Това е предизвестена смърт на много дела. Но, питам се кой е този човек, който може да упражни ефективно наблюдение върху 300 производства. Няма такъв човек. Ами Софийската градска прокуратура, където са големите, важните, значимите дела. Там цифрите са по-малки. Там не са триста, там са само стотина.
Така че напълно ви благодаря за разбирането към проблемите на претовареността на прокуратурата. Обаче тази претовареност не можем да я избегнем при действащия НПК. Действащият НПК направи наблюдаващия прокурор една особена фигура. Той прави всичко. Разследващите органи имат много ограничена самостоятелност. Всичко е под контрола на прокурора. Във всеки един момент прокурорът трябва да се намеси, да утвърди, да му се докладва. Това е ужасно обременително. И освен това не бива да забравяме случайния принцип. Няма как да направим така, че една част от прокурорите да довършват старите дела, пък друга част да започнат на чисто, той като всяко дело, което влиза, се разпределя между всички по принципа на случайното разпределение на делата.
Впрочем, принципът за случайното разпределение на делата, простете ми тази ерес, е неудачен принцип. Абсолютно неудачен, поради простата причина, че той предпоставя еднакви качества на всички прокурори. Нямат еднакви качества, честно казано. Когато важно, значимо, много трудно, от самото начало е ясно, че е много трудно дело, особено стопанско дело, се разпределя по случаен принцип, е неправилно. То трябва да попадне в онези прокурори, които имат вкус към стопанските дела и познания по стопанските дела. Но за съжаление изпълняваме закона такъв, какъвто е.
А за Столична следствена служба сте прав. Не зная как се е случило това, то е било преди години, но някой тогава, вероятно тогавашното ръководство на следствието в лицето на господин Румен Георгиев, е съумял да намери пари и аз много му завиждам за това.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Велчев. Само ще си позволя да вметна, че един от първите въпроси, който поставихме и ние, и госпожа Попова в момента на гласуване на новия състав на Министерския съвет, беше именно за сградния фонд. Няма как да правим успешна реформа в тази посока, без да има нормални условия на труд за колегите, които са в тази сфера.
Госпожо Караиванова, желаете ли да вземете отношение по поставения въпрос? Заповядайте.
АНА КАРАИВАНОВА: Да, навремето двата месеца бяха достатъчни и огромният брой приключваха наистина в двата месеца. Аз четох отчетния доклад и ако видим, че за поредна година най-много са обвинителните актове по чл. 343б, тоест за шофиращите в пияно състояние, където неведнъж съм казвала, че там основно ги доказва дрегера и кръвната проба, аз мисля, че два месеца са напълно достатъчни, така че поне броят на свършените в двумесечен срок би могъл да съответства на броя на внесените обвинителни актове по този текст към останалата престъпност, дай Боже да е сложна.
И тъй като ми дадохте думата, аз бих препоръчала и на господин Велчев, а и на всички вас, да прочетете последно към сп. „Правен свят” излезе като приложение, може би и отделно се разпространява, изследването на Георги Ангелов от Фондация „Отворено общество” – „Цената на реформите”.
ЛАЗАР ГРУЕВ: Купили сме си го, госпожо Караиванова.
АНА КАРАИВАНОВА: И там можем да сравним натовареността на нашите прокурори с тези в Испания и да видим, че чак толкова не са натоварени в сравнение с други европейски страни.
Бих искал да засегна още един въпрос. От известно време господин Велчев предлага, с оглед изразеното, трупано с години недоверие към прокуратурата, поредна законодателна промяна – да се обжалват и отказите пред съда, освен че ще натовари изключително съда, защото знаем, че имаше непрекъснато реформи, имаше прекратявания, служебно се проверяваха от съда на две инстанции. Отмени се и този начин. Но ми прави впечатление, за разлика от йерархическата структура на прокуратурата и подчинеността й на по-горния прокурор, по-горния прокурор може да нареди да се внесе обвинителен акт, макар и отдолу прокурорът да пише, че е внесен по нареждане на по-горния с оглед разпределение на отговорността, когато съдът отменя постановления за прекратяване. В Инспектората вече се натъкваме на два такива случая – за четвърти път отменя съдът, пред който се обжалва, за четвърти път прокуратурата пуска апелативен протест пред апелативния съд, не знам дали за четвърти път и апелативният съд ще потвърди отново определението на окръжния съд, господин Велчев, при положение, че той не може да нареди на по-долния, това е някакво губене на време и излишно затлачване на системата. Така че трябва да се намери механизмът. Ако това е средството за доверие, то поне и съдът да започне да ви нарежда кога да внесете обвинителен акт. Иначе е излишно губене на време и късане на нервите на хората.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви, госпожо Караиванова.
Заповядайте, господин Велчев.
БОРИС ВЕЛЧЕВ: Извинявайте, госпожо председател, но ми се стори неетично да не отговоря на госпожа Караиванова, още повече, че тя постави редица фундаментални въпроси. Аз, разбира се, не схванах това, което тя каза, като някакво желание да не образуваме дела и да не водим дела за автотранспортни престъпления, защото са много. Надявам се, че тя нямаше това предвид. Освен това държа да кажа, че тези дела се разпределят на прокурорите не само като такива дела. Тоест онези прокурори, които имат по 50, 60 досъдебни производства, които контролират във всеки един момент, може да имат по едно-две такива дела и те ги свършват в двумесечния срок най-вероятно, но това не може да се отчете на фона на общата им натовареност.
А натовареността на българските прокурори и натовареността на прокурорите в Испания е изключително порочно да бъде сравнявана. И веднага ще ви кажа защо. Аз имам един холандски съветник, който е много близък до нашите проблеми, познава ги от години, бивш главен прокурор на Холандия. Той съвършено не може да разбере какви закони прилагаме. Ако испанските прокурори прилагаха българския Наказателен кодекс и трябваше да могат да докажат при престъпленията по служба специална цел на извършителя, уверявам ви, щяха да бъдат в нашето положение. Така че това е, когато търсим сравнение с други държави, все пак да се съобразяваме с условията, при които работят те. Извинявайте.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Аз благодаря на господин Велчев. Все пак ставаше въпрос за четири случая. На фона на 44 хиляди смятам, че няма проблем.
Господин Димитров, заповядайте.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, ще съкратя уводните си бележки, като само ще маркирам, че приемам оценката за доклада като един задълбочен, добър, аналитичен доклад, който отразява големия обем от работа, която е свършила прокуратурата, положителните страни, разбира се и негативите в доклада.
Вземам повод от Вашите думи, господин главен прокурор, затова, че и аз така мисля за Наказателнопроцесуалния кодекс, че той не изпълни целта си процесът да стане по-бърз, напротив, считам, че той стана по-тромав. И това идва точно от ограничените права на разследващите полицаи. Те трябва да търчат за всяко нещо при прокурора и аз ще си позволя да кажа нещо, което мисля и с което се определя точно това съотношение. Преди следователите ги наричаха скъпо платени машинописци, а сега разследващите полицаи – ниско платени машинописци. Това е разликата.
Искам обаче да отбележа една моя тревога, тъй като аз имам поглед върху териториалните прокуратури и разследващите органи и смятам, че там натовареността не е такава, каквато е в Столичната районна прокуратура. Определено мисля, че е така. И смятам, че там е снишена взискателността на наблюдаващия прокурор по отношение срочността и ритмичността на разследването. Много често се констатират досъдебни производства, по които месеци наред не се започва разследването. И то с арестувани лица, които трябва имуществено да се разследват. Във връзка с това наблюдаващите прокурори като че ли не смеят да изискват от разследващите органи. И затова аз смятам, че в това отношение контролът на прокуратурата, на административните ръководители трябва да бъде завишен, тъй като при вас идват делата за продължаване на сроковете и вие виждате какво се е случило по тези дела.
На второ място това, което ме тревожи, е подготовката на териториалните прокуратури и разследващите полицаи. Тя е изключително ниска, особено при младите прокурори и младите дознатели. Само с две думи искам да кажа, че в някои случаи просто граничи с неграмотност. Така че моят въпрос в тази посока е какво се прави за ограмотяването на младите прокурори и разследващите полицаи?
И на последно място, по отношение оценката на кадрите, особено на административните ръководители по места и тяхната атестация. Щях да задам този въпрос и когато се говореше за работата на съда, защото има фрапиращи случаи, когато не редови магистрати, а административни ръководители, са известни със своите системни нарушения и слабости, свързани със сложността на разследването, а в крайна сметка тяхната атестация е отлична.
Във връзка с това искам да попитам дали има някакво взаимодействие с Инспектората и с Висшия съдебен съвет по отношение атестирането на кадрите. Това е вторият ми въпрос.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Димитров.
Господин Велчев, имате думата.
БОРИС ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Димитров, напълно споделям Вашата оценка за НПК и ще си кажа проблема в две изречения. Досъдебното производство, казва НПК, има подготвителен характер. Тоест, то не е истинското производство, то само подготвя истинското производство, което се развива пред съда. И това сигурно е правилно. Същевременно огромната формалност на досъдебното производство, от една страна, и многобройните възможности да се разтовари съдът в досъдебната фаза, включително чрез съкратеното съдебно следствие, от друга страна, създават една дисхармония.
Аз мисля, че ако наистина търсим решение на проблема, мисля, че би трябвало да го търсим стратегически, национално, трябва да решим какво означава досъдебното производство да има положителен характер. И трябва да решим има ли особен смисъл в следното. Разследващият орган разпитва един свидетел. Тъй като самостоятелността на разследващия орган е силно ограничена, тича и докладва на прокурора, че са получени интересни показания. Прокурорът разпитва втори път същия свидетел. Накрая решават, че е възможно този свидетел нещо да се откаже, да се укрие, нещо друго да направи и го разпитваме трети път пред съдия, за да бъде разпитан четвърти път вече в съдебното производство. И тогава се чудя какъв точно е смисълът да бъде разпитан пред съдия в досъдебната фаза, ако си промени показания.
И като сложим и това, че до проверката в допроцесуалната фаза може би са му снемали обяснения по същия повод, излиза, че сме го разпитвали пет пъти за едно и също нещо. Къде е смисълът за това? Честно казано ми се губи. Но това е въпрос и на много анализ.
Вие сте прав – Софийската районна прокуратура и Градската прокуратура нямат нищо общо с много от малките прокуратури в страната. Не твърдя, че и от малките прокуратури няма много натоварени. Има. Обаче ми се струва, че това е един от проблемите, с който трябва да се справим тук, във Висшия съдебен съвет. Според мен трябва да закрием някои структури. Има прокуратури, районни прокуратури, които са излишни. Разбира се, това не е въпрос само на прокуратурата. Има и съдилища, към които са тези прокуратури по Конституция, които също едва ли са най-необходими. Очевидно една концентрация на съдилища и прокуратури има някакъв смисъл. В противен случай има нещо дълбоко несправедливо – прокурорите в Софийската районна прокуратура и прокурорите в някоя мъничка, по-спокойна откъм натовареност прокуратура, получават на практика едни и същи заплати. И нещо повече – прокурорите в Софийската районна прокуратура са много по-често обект на всякакви административни санкции, поради неизпълнение на срокове и всичко останало. Не е честно това.
За продължаване на сроковете. Уважаеми господин Димитров, това е една от политиките на изнудване в прокуратурата. Аз съм имал случай, когато истерично съм търсил обяснение нормално ли е да продължавам седем пъти срока на едно разследване? Как е възможно седем пъти да продължавам срока? Какво е правено до този момент? Но, същевременно, питам ви, имам ли избор да не го продължа? Никакъв! Защото това означава, да забраня да се довърши разследването и на моя отговорност то да се прекрати. Е, как да го поема? Затова това е също един от сериозните проблеми.
Подготовката на кадрите. Абсолютно съм съгласен с Вас. Вие казвате, че граничи с неграмотност. Аз мога да го кажа съвсем открито – аз съм виждал актове, които са шокиращи. И, за съжаление, не можем да направим Бог знае какво. Не мога да подценя ролята на Националния институт за правосъдие и за първоначалното постъпване, и за последващото обучение. Миналата година ние сме обучили – ще ви излъжа за точната цифра, защото не е пред мен, но стотици прокурори в нашите центрове за продължаващо обучение. Обаче толкова бързо се промени законодателството, толкова различна стана престъпността, толкова много е различно съпътстващото законодателство, не точно Наказателния кодекс, но и Наказателнопроцесуалния кодекс, който също трябва да се познава, че за съжаление сте напълно прав – подготовката на голяма част от кадрите е под всякаква критика.
С две изречения за атестациите. Атестациите са безсмислени. Абсолютно безсмислени. Те доведоха до абсурдния извод, че всички магистрати в България имат много добра оценка на работата. Ние сме държавата с най-ефективната съдебна власт по силата на този обективен критерий. Следователно, ако тези атестации останат в този вид, само заблуждават и не ни дават никаква вярна оценка за качеството на работата на един магистрат. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Заповядайте.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: Господин главен прокурор, когато говоря за подготовката, нямам предвид това, което Вие казвате. Аз имам предвид практическата подготовка на кадрите.
БОРИС ВЕЛЧЕВ: Прав сте.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: Мога да споделя някакъв опит, но говоря за практическата подготовка.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин главен прокурор, една съвсем малка вметка относно продължаването на сроковете. Вие сте прав, направете една статистика да видите колко дела има срещу известен или неизвестен извършител, които са спрени, след два дни са възобновени. Това е формата за спазване на срока и тя се прилага често то прокуратурата. Но не е мястото тук сега да изпадаме в детайли.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо председател, господа народни представители, уважаеми ръководители на съдебната власт, тъй като дискусията стана обстойна, ще спестя част от това, което беше засегнато, както и коментари по законодателството. Единствено в това отношение като препоръка, въз основа и на опита искам да кажа, че много е важно този, който изготвя законопроекта, когато говорим, че той е иницииран от държавна институция, не от отделни народни представители, първо трябва да даде ясно задание за целите, които се поставят, за основните направления, а експертите да бъдат достатъчно балансирано подбрани, защото можем да посочим от сега действащите закони кой от тях е правен с магистратски, с адвокатски или с друг уклон. И това не може да бъде коригирано във финалната част на законодателния процес, въпреки усилията. Точно тук мисля, че могат да се постигнат подобрения в измененията, които ще бъдат правени върху основата, която вече съществува.
По отношение на въпроса за сроковете аз смятам, че ние не трябва да правим отстъпление от процесуалните срокове. Дори във връзка със следващия доклад, за да не вземам думата, мога да кажа, че съжалявам, че моите усилия да въведем конкретни процесуални срокове и в гражданския процес, преминаха под еластичната формула за разумните срокове, която в определена степен ги обезсмисля. И обезсмисля много разпоредби от Закона за съдебната власт, в който ние променихме една унаследена традиция, че сроковете имат инструктивен характер и там записахме, че те са задължителни, включително за органите, които прилагат закона, не само за страните.
Проблемът идва от другаде, той вече беше споменат, от неравномерната натовареност на магистратите, от сложността на част от делата. Само че неравномерността вече не е въпрос на закона, а на определението на съдебната власт. И съдебната система в България е може би най-абсурдната от тази гледна точка, че тя може само да се увеличава като численост, а не може да намалява, дори да намалява работата в определени райони. Защото вие самите ще потвърдите, ако сравните натовареността в някои от периферните райони и в столичните, че тя е неколкократно различна. Ние сега трябва да търсим решение по тази линия на основата на съществуващия брой магистрати. Защото престъпността в последните години се е увеличила значително, но се е увеличил значително и броят на прокурорите и на останалите магистрати. Така че трябва да бъдат направени тези анализи, за да видим наистина къде са оптималните решения.
Аз имам препоръки към заключителната част на проектостановището – повечето от точките да бъдат прецизирани, защото това ми прави впечатление по памет, не мога да бъда по-конкретен, но повечето от тези препоръки ние вече сме ги изразявали към прокуратурата и трябва да се каже кои от тях продължават да бъдат актуални, като например изработването на единни критерии или засилването на контрола за ритмичността, по кои има определен напредък или няма такъв, за да не се девалвират тези препоръки и ние горе-долу в една и съща форма да ги даваме две години подред. Тоест това трябва да респектира като становище на комисията.
И тъй като господин главният прокурор е достатъчно откровен и самокритичен, аз мисля, че трябва да признаем едни от най-тежките недъзи на системата. Те се отнасят и за прокуратурата, но не само за нея. Не предлагам това да фигурира като текст, но може би някъде в доклада тези проблеми все още трябва да бъдат маркирани, давайки си сметка, че те трудно могат да бъдат доказани. Но най-тежките и противоположни проблеми са, че все още в отделни случаи не е прекратено използването на прокурори като форма на икономически натиск. Това беше и мотивът за премахване на предварителната проверка, защото тя държи в неизвестно и напрежение определени лица, към които може да бъде започната без оглед на това какъв ще бъде нейният резултат. И противоположното, не по-малко опасно явление – прикриването на престъпна дейност от прокурори, тоест чрез необосновано спиране на дела, когато те трябва да бъдат вече в заключителната фаза внесени в съда или по друг начин. Аз знам, че това е трудно да се докаже, но могат да бъдат намерени определени индикации.
Моят въпрос е имате ли вие изградена система на вътрешен контрол – не говоря за инспектората, тъй като той дори по-трудно би могъл да стигне до такива случаи, без да подценявам този аспект на дейността му за такава система на вътрешен контрол в прокуратурата, която да набелязва подобни случаи, които да бъдат поставени на вашето внимание, оттам и на вниманието на Висшия съдебен съвет, ако трябва и в рамките на други производства.
И последното ми предложение за една допълнителна точка към становището във връзка с това, което каза господин Велчев – проблемът дори не е само в това, че контролните органи в рамките на изпълнителната власт не са достатъчно активни в предоставянето на сигнали за прокуратурата. В много случаи тези сигнали не са и годни, за да се преобразуват в доказателства, които могат да доведат до ефективни обвинения и до съответна присъда. Защото като че ли у нас става практика вместо изпълнителната власт да провери, да предостави тези данни, които лесно могат да се преобразуват в процесуални доказателства, просто набрана насипна информация да се транспортира от съответното ведомство до прокуратурата и да се каже: там има достатъчно материал, вие сведете това, което е необходимо.
Затова аз предлагам да запишем в препоръките още един показател, по който ние можем да анализираме дейността на изпълнителната и съдебната власт и връзката между нея, да се отчита съотношението между подадените сигнали от контролните органи до прокуратурата и внесените от съда обвинителни актове и осъдителни присъди по тях. Крайната, меродавната оценка може да бъде съдебната оценка. Но е показателно и каква част от тези сигнали прокуратурата е успяла да преобразува в съответни обвинения, които могат да бъдат предоставени на съда. Освен броя, който се съдържа в доклада, и съотношението между преписките, които са образувани по общи сигнали, и тези, които са по сигнали на специализираните контролни органи.
Това е моето предложение. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря на господин Стоилов. Ще прецизираме допълнително текстовете на тези препоръки и констатации, разбира се, като съобразим поставените въпроси и отговори.
Господин Велчев, имате думата за отговор.
БОРИС ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Стоилов, прокурорите в България са ужасно много. Казвам това със съзнанието, че аз съм главен прокурор, който не е направил едно предложение за увеличаване на щата на прокуратурата. В моя мандат нито един прокурор не е бил назначен в повече от щата, който съм заварил. Прокурорите са много и, честно казано, колегите ни от Западна Европа понякога се питат защо са толкова. Обаче, като им обясним какво правят, разбират защо са толкова. Няма да навлизам в детайли, обаче има огромно количество административно законодателство, което изисква участие на прокурор в административни дела. Съмнявам се в неговата нужда. Съмнявам се в неговата полезност. Но така или иначе то съществува. Ние създадохме навсякъде административни отдели в окръжните прокуратури, за да обслужват тази дейност на прокуратурата. Съмнявам се, че някъде в Европа има наблюдаващ прокурор с нашите правомощия по отношение на разследващите органи. В Холандия единственото, което прави прокурорът, е да види какво е събрал разследващият орган. Нищо друго не прави. Междинни инструкции, междувременно да му се докладва да определя насоки – те се чудят защо го правим. Тоест, броят на българските прокурори, за съжаление, е много голям. Казвам това много откровено, но и работата, която законодателството непрекъснато им възлага, струва ми се е твърде много.
Дали има прокурори, които прикриват дела, и прокурори, които обратно, упражняват натиск, икономически или мотивиран от някакви други съображения? Разбира се, че сигурно има. Не може да няма от 1731 прокурори. Контролът в тази система, за съжаление, е най-лесно да се персонифицира на върха на пирамидата. За съжаление, никой не пита здравния министър защо има толкова много болни от грип и кога той ще ги излекува. Защото всички разбират, че не може да ги излекува. Но този аршин с огромна лекота се прилага към прокуратурата и едва ли не се очаква от ръководството на ВКП да носи отговорност за поведението на всички тези 1731 магистрати – подчертавам магистрати, защото контролът върху тях спира там, където започва тяхното вътрешно убеждение.
Създали сме механизми и това са механизмите на служебния контрол. Всички преписки минават на служебен контрол. Но сте прав – усещането, че го има и едното, и другото, и то, че го има не инцидентно, а, за съжаление, твърде осезаемо в системата, продължава да съществува.
И накрая за контролните органи. Мога веднага да ви кажа, уважаеми господин Стоилов, съвсем накратко, ако НАП ни е изпратила през отчетния период 563 преписки, по тях са образувани малко по-малко от 200 досъдебни производства. Там съотношението е високо. Но, примерно, от ДНСК – строителния надзор, са ни изпратени 30 преписки и сме образували 3 производства. Казвам това, защото е много удобно за контролните органи, когато някакъв проблем стане шумен и предизвика обществено внимание, да го прехвърлят на прокуратурата. Аз не искам да навлизам в детайли, но като си спомня Държавен фонд „Земеделие” какво ни беше изпратил по едно време – той ни беше изпратил почти целия си архив с молба да го оценим и ако някъде видим данни за извършено престъпление да се самосезираме. Подобен подход е абсурден и Вие сте съвършено прав в настояването си да се търси активизиране на контрола на системата.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Велчев.
Господин Димитров, заповядайте за въпрос.
ТОДОР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Велчев, аз имам следния въпрос – каква е Вашата визия за справяне с икономическата престъпност и доколко е адекватна прокуратурата на тези престъпления, които са от сериозна фактическа и правна сложност. Знаете, че в техния механизъм участват сериозни експерти. Примерно, по данъчни престъпления имаме само 560 прокурорски акта.
БОРИС ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин Димитров, Вашата критична бележка е основателна. Икономическата престъпност е много сложна. Оказва се, че тя е много сложна за разкриване, защото има 560 прокурорски акта за данъчни престъпления, но има значително по-малко сигнали, като бройка въобще, внесени от данъчната администрация при нас.
Второ, длъжен съм да кажа, че аз много бих искал да имаме едно друго законодателство. Ето един пример. Колкото и да търсите в Наказателния кодекс, няма да намерим заедно текст, който да гласи, че възложител на обществена поръчка, който наруши Закона за обществените поръчки и от това настъпят немаловажни вредни последици, се наказва. Такъв текст няма. Ние сме длъжни нарушенията на тази особена законова база за обществените поръчки, възникнала в последните години, да търсим чрез механизмите на престъпленията по служба, създавани за охрана на социалистическата собственост по чл. 282. Нима е възможно? Миналата година за престъпления по служба има осем осъдени. И как да има повече? Кой е в състояние, освен ако няма свръхестествени способности, да докаже специалната цел.
Искам да кажа, че Вашата забележка е съвършено основателна – намаляват обвинителните актове за тежка икономическа данъчна престъпност, усложнява се самият характер на престъпността. Но с нея ние се борим с инструментариума от 1968 г. И трябваше да минат години преди да се направи сега поправката през април, за да може да има документна измама тогава, когато имуществото е получено от юридическо лице. Не можехме да прилагаме този текст по аналогия и просто не го прилагахме.
Казвам това със съзнанието, че най-лесно е да се оправдаваш със закона, но специално за икономическата престъпност законът е проблем. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Велчев.
Колеги, има ли други желаещи за изказвания или въпроси?
Заповядайте, госпожо Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Съжалявам, времето напредна, но искам накратко да маркирам две неща, тъй като се поставиха проблеми, които имат отношение пряко към дейността на съвета, доколкото той трябва да управлява, да обезпечава дейността на органите, за да бъде тя резултатна, включително и на прокуратурата.
Всъщност въпросът за натовареността ще се пренесе върху дискусията и по следващия доклад. Проблемът е общ. На този етап това, което прави съветът, е работа върху изграждане на единни критерии за оценяване на натовареността. Защото до този момент можем да правим само статистика и да отчитаме броя дела. А при отчитане броя на делата, респективно прокурорски преписки и дела можем да направим извода, че до четири пъти разликата в натовареността по брой дела между органите на една или друга прокуратура, респективно на един или друг съд. При това тези единни критерии трябва да бъдат изградени много внимателно и прецизно, защото по-сложен е въпросът не за броя, а за предметното съдържание на делата не само по вид, но и с оглед на тяхната сложност. И това е много трудно да бъде направено. Надявам се да успеем поне да унифицираме, доколкото е възможно, подобни критерии, за да може на тази база не да сравняваме с Испания. Далеч съм от тази мисъл, не го виждам реалистично. Специфични са проблемите на правораздаването и ние трябва вътре в рамките на картината у нас да можем да направим тези критерии да можем да видим при настоящото ниво на зает и незает щат, доколко можем да въдворим някакъв баланс. Защото на този етап има много големи проблеми, дори да направим такива единни критерии.
Вярно е, предложи се да бъдат съкращавани съответни звена. Това като че ли звучи добре. Обаче, когато се пристъпи към реалното му изпълнение, възникват много въпроси, включително и от социално естество, освен от законово. Защото, ако трябва да се предложи възможност при съкратени звена този щат, при това на несменяеми магистрати, да отиде другаде, където е необходимо увеличаване на щата, ние трябва да можем като общество, като държава да гарантираме социално обезпечаване на семействата на тези магистрати. Не можем да си позволим това на този етап.
Поставил се е въпросът да създаваме, дори да увеличаваме щата или да преназначаваме не незает щат, в тези структури, които сега са особено натоварени – районните нива и градското ниво в София, защото и там проблемът е същият както в прокуратура, така и в съд. Обаче и тук се поставя въпросът – казва се, че няма къде да работят. Те просто не могат да работят. Дори да има този щат, той не може да бъде обезпечен материално-технически, за да работи. Но това е вторият етап, за който ще трябват много усилия на много институции в държавата, една от които е законодателната власт, която може би трябва да намерим начин по кой път ще се реши въпросът за това когато бъдат освободени определени щатове, ако се стигне до това закриване на структури, което аз не мисля, че е много реалистично, но ако се подходи така как ще се обезпечи възможността, ако трябва да бъде оптимизирана, намаляване бройките, защото те са толкова, колкото са съдиите, но гледат една трета от делата. На практика гражданските дела са два-три пъти повече, да не говорим за административните, в които участието на прокурора не е толкова чувствително като ангажимент.
БОРИС ВЕЛЧЕВ: Това е едно наблюдение, което може да бъде оспорено.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Аз цитирам данни.
БОРИС ВЕЛЧЕВ: Цитирайте данните точно.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Моля да изясните тези неща в рамките на Висшия съдебен съвет.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Давам го като приблизителни цифри, без да бъда съвсем точна. Но така или иначе по други статистически данни в много от съдилищата на определени нива гражданските дела са повече от наказателните, да не говорим за пъти, или да не говорим за цифри. Но наказателните и гражданските съдии като бройка няма съотношение между бройката на прокурорите, които обаче се занимават с наказателни дела. Далеч съм от мисълта, че дейността е толкова по обем, колкото е равна на наказателното правораздаване. Нямам това предвид и в никакъв случай не правя такъв паралел.
Но как да се направи така, че законово да се премахне проблемът, свързан с възникналата несменяемост след двегодишен магистратски стаж, ако трябва да се приема намаляване на щата? Понятието „намаляване на щата”, както каза и господин Стоилов, в съдебната система не може да бъде практически приложено. И ние на този етап не сме си позволили въобще да разкриваме щатни бройки. Има оптимизиране с оглед обявяването на конкурси, но нищо не може да бъде направено с оглед на това те да бъдат преструктурирани вътре в системата.
И една бележка към предложението за вашето решение. Струва ми се, че т. 3, както е формулирана, не съответства на тазгодишния доклад. Това е по-скоро бележка, която е взета от миналогодишния доклад и решение на Народното събрание, защото такива са единни критерии за представяне на статистически данни.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Това е една препоръка, която засяга всички доклади. Когато четохме не само този доклад, но и докладите, които коментирахме, и тези, които днес имахме случай да не приемем в пленарна зала, смятаме, че ако има такива статистически критерии, това ще улесни работата на всички институции и на нас.
Благодаря за това изказване, госпожо Мингова.
Колеги, тъй като няма постъпили повече заявки за изказване, ще подложа на гласуване проект на Решение на Комисията по правни въпроси:
„1. Приема Доклада за прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2008 г.
2. Предлага на вниманието на Висшия съдебен съвет и на главния прокурор на Република България консултациите и препоръките, които се съдържат в становището на Комисията по правни въпроси.”
Разбира се с уговорката, че ще бъдат прецизирани още веднъж тези текстове, които сме предложили, след като запишем и резюме на дискусията, която се проведе днес, и тази точка, която предложи господин Стоилов и която аз лично подкрепям.
Уважаеми колеги, който е за това проекторешение с тези две точки, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Благодаря на господин Велчев и на колегите, които участваха в дискусията по т. 1.

Уважаеми колеги, преминаваме към втора точка от днешния дневен ред – ДОКЛАД ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАКОНА И ЗА ДЕЙНОСТТА НА СЪДИЛИЩАТА ПРЕЗ 2008 Г.
Господин Груев, имате думата за представяне в резюме на вашия доклад.
ЛАЗАР ГРУЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще си позволя да се отклоня от Вашето предложение да представя в резюме доклада, защото докладът беше раздаден на народните представители и аз съм дълбоко убеден, че те са се запознали с него преди днешното обсъждане, както и с огромното количество статистически данни, включени в него. В тези няколко встъпителни думи ще се опитам да кажа само няколко най-общи неща. Още повече че тези, които ме познават, знаят, че моят стил на изложение понякога е леко шеговит, то е от добро чувство. Като университетски преподавател аз имам чувство към аудиторията и съзнавам, че на втория час от заседанието на комисията физическият и психическият капацитет на човек малко отслабва. Така че ще бъда кратък в своето изложение, защото ми се струва, че е добре да поговорим по някои от най-важните неща.
Уважаеми колеги, аз участвам за втори път в обсъждане на тези доклади, които се представят пред Народното събрание. Вие всички помните, преди малко бяха припомнени онези дебати, които се разгоряха при приемането на тази конституционна поправка – има ли, няма ли, ще има ли, няма ли да има нарушение на независимостта на властите и т.н., и т.н. Това мое второ участие за сетен път ме убеждава, че конституционната поправка е била правилна, че тя е в духа на демократичните традиции и защото съм дълбоко убеден, че именно модерният конституционализъм изисква динамичното равновесие между властите да се постига чрез сътрудничество и взаимодействие между тях, особено що се касае до онези приоритетни области, които са неоспорим национален приоритет за всяка една държава и без съмнение такава е дейността на съдилищата при прилагането на закона.
Тези дискусии, проведени в добър, колегиален и разумен тон, са израз на онази чуваемост, за която аз непрекъснато агитирам в отношенията между институциите и властите. Онази чуваемост, която, без да накърнява правомощията на която и да е от тях, води до по-доброто решаване на онези отговорности, които всеки от нас носи. И аз ще ви дам само два примера, свързани с този и с предходния доклад за дейността на съдилищата.
В миналия доклад, който представих пред Народното събрание, аз категорично настоявах в областта на наказателната политика да се спре да се правораздава на сърце, когато това е крайно необходимо, и да се престъпи към приемането на наказателната политика на държавата, която да предхожда една цялостна реформа в областта на наказателното законодателство. Вярно е, че правителството в предишния му състав в края на своя мандат прие такава концепция. Въпрос на дискусия е дали тя не може да бъде усъвършенствана, да бъде изменяна, но тя е необходима и тя трябва да бъде факт в нашата държава. Защото онези от основните проблеми, за които говорим и които бяха предмет и на предишното изложение, например проблемът за натовареността, който аз съм се постарал да изложа от гледна точка на съдилищата и в моя доклад, проблемът за бързината на производството и т.н., в крайна сметка трябва да се предхожда от едно философско разбиране какво искаме всъщност, каква е целта на нашето общество, към какво се стремим. И когато си отговорим на този въпрос, тогава да пристъпим към ушиването на дрехата. Шивачът може да ушие всякаква дреха. Ако му поръчаш минижуп – така ще открие, ако му поръчаш панталон – панталон ще ушие. Но въпросът е ние като общество да сме наясно всъщност кои са приоритетите пред нас като държава, като съдебна система, като съд, а вие, като народни представители, призвани да приемат законите на тази държава.
Впрочем, без да се хваля, от научна гледна точка въпросът за приемането на концепция го поставям още от 1996 г. пред тогавашния състав на тогавашното Министерство на правосъдието, което вие вероятно сте заварили. Но трябва да се пристъпи и така трябва да работим ръка за ръка, всеки със своята отговорност, всеки със своето чувство, всеки със своите задачи. Но там, където се преплитаме, да говорим откровено и да поставяме проблемите такива, каквито са.
И вторият пример – в миналогодишния доклад и тук, Правната комисия тогава заседаваше в друга зала, и в пленарната зала, и в писмения текст съществуваше категоричното становище мое, на колегите съдии и на Висшия съдебен съвет, че условията за работа в Софийския районен съд и прокуратура, господин Нотев, са до такава степен доведени до крайност, до невъзможност, че се поставя под съмнение въобще възможността нормално да се правораздава. И трябва да Ви кажа, че и Висшият съдебен съвет, и аз лично, и председателят на Районния съд, районният прокурор и представителите на прокуратурата в тези месеци положихме неимоверни усилия за търсене на из ход, макар че не е моя пряка задача. И защо да не е задача, след като става дума за сградата, за условията, в които работят по-младите колеги? Предприеха се някакви действия, те са предмет на изпълнителната власт, но и сегашните представители на Министерство на правосъдието тук могат да потвърдят, че и понастоящем, дори и в днешния ден наши представители на съдебната власт, съвместно с представители на изпълнителната власт, търсят изход от този проблем, търсят сграда, търсят място, търсят пари всичко това да се случи. И аз съм дълбоко убеден, че наистина има воля да се реши този проблем, защото ножът е опрял до кокала.
На следващо място от тези по-общи бележки – чуваемостта между институциите и властите е в основата на нормалния диалог между тях. И този нормален диалог много по-точно и много по-ясно очертава адресатите на един или друг проблем. Аз с болка, без да се оправдавам, искам да споделя пред вас онова чувство, което моите колеги съдии изпитват, когато, като че ли понякога те са виновни за всичко. За това, че е бавен процесът, за това, че са ниски наложените наказания, за това, че са се отлагали дела и т.н., и т.н. Аз смятам обаче, че когато говорим откровено, ще открием и точния адресат на една или друга критика, за да можем по-лесно да проведем и лечението в тази насока. Аз лично не съм привърженик на подход, при който топката се прехвърля от една институция на друга или от една власт на друга. Ние ще прилагаме законите такива, каквито са, и ми се иска да мога да гарантирам от името на колегите съдии, че те стриктно ще прилагат закона такъв, какъвто е, защото само това е гаранцията в една демократична държава, че тя е правова. Ние ще съдействаме за изменението на законите, както сме го правили до момента, когато ни питат, с оглед практиката, която колегите имат в залата. Междупрочем наши представители участват и в Магистратския съвет, създаден сега към министъра на правосъдието, участваха и в предходния Съвет по наказателна политика към бившия министър на правосъдието с нашите мнения и становища по изменението на законодателството.
Аз съм се постарал в доклада пред вас и пред Народното събрание като професионалисти да очертаем и нещо друго, свързано с този облик и към го казвал и в доклада най-вече поради особения медиен интерес към някои знакови наказателни дела в обществото от години се насажда впечатлението, че едва ли не съдилищата гледат само наказателни дела и то само няколко шумни, пет-шест знакови дела, както ги наричат. Повече от две трети от делата са граждански и търговски. Това са проблемите на българските граждани, свързани с тяхната собственост, с техните договори. Пред вас, колеги, нямам какво да обяснявам това. Така че трябва да отдадем заслуженото на всички части от съдопроизводствената дейност, заедно с проблемите, които съществуват.
Да, новият Гражданскопроцесуален кодекс влезе през тази отчетна година, за която стана дума и в доклада на 1 март 2008 г. Искам да Ви кажа обаче, че Върховният касационен съд все още в гражданската си колегия разглежда и поставя дела поради огромното им натрупване. Тоест вървят паралелно двата съдопроизводствени реда. И затова съм си позволил да кажа, че все още е много рано да се направи окончателната оценка или мониторинг. Той се връща и текущо от Министерство на правосъдието, заедно с наше участие. По-големите, които ние виждаме, се мъчим с нашите възможности и средства да ги решаваме. Знаете, че на производство е тълкувателно дело по някой от въпросите на Гражданския процесуален кодекс. Предстои образуването и на нови такива.
В заключение ще кажа, тъй като тук от главния прокурор бяха направени – съжалявам, че той нямаше възможност да остане на обсъждането на доклада – някои предложения, свързани с това дали да се помисли съдът да контролира отказите, в каква степен да контролира прекратяването. Аз ви моля като законодатели много внимателно да обсъждате тези предложения. Разбира се, ако бъдем поканени, ние също ще участваме в тези дискусии, защото пак е въпрос на голяма философия, ако предварителното производство е само за прокурор и то наистина е подготвителна фаза към такъв наказателен процес. И ако го освободим от огромната формализация на този етап, защо съдът да потвърждава отказите? Или да ги контролира? Може да се зададе и този въпрос. Това, което прокуратурата преценява, нека да го внесе в съда, там да се развие съдебното производство, което е публично, което е открито, и където страните са равнопоставени.
Защото аз като съдия и моите колеги съдии винаги сме смятали, че съдът е арбитърът, той трябва да се грижи за двете страни, не само за обвинението. Изобщо това е абсурд. Съдът трябва да се грижи за правата – дали са нарушени права и законни интереси на всеки един, който има право на защита. Така че въпросът е за философия на наказателния процес, за внимателна преценка. Впрочем по-талантливите от вас знаят, че в доктрината на наказателното право от десетилетия се спори за характера на акта на прокурора, когато той прекратява едно наказателно производство, какъв е по своята същност, защо и т.н. Но аз съм убеден и съзирам желание и воля да се продължи тази съвместна работа.
С мен са и двамата заместник-председатели на Върховния касационен съд – господин Гроздан Илиев на Наказателната колегия, и господин Марио Богатинов на Търговската колегия. Третият заместник-председател е извън София и само поради тази причина господин Чаначев не може да дойде. Това е още един израз на уважение към вас и на готовността ни, разбира се заедно с колегите от Висшия съдебен съвет да бъдем полезни при обсъждането на доклада.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Груев.
Има думата за въпроси господин Димитров.
ТОДОР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Груев, аз имам един въпрос във връзка с уеднаквяване на съдебната практика. Свидетели сме в района на действие на различните съдилища имаме различни съдебни практики. И във връзка с това ми е въпросът има ли такива инициативи, които да изхождат от съда по уеднаквяване на съдебната практика, без да е сезирана по жалби. Примерно, има ли искания по чл. 125 от Закона за съдебната власт с тълкувателни решения? Тоест, има ли такива инициативи от съда за уеднаквяване на съдебната практика? Чисто прагматичен ми е въпросът. Аз като адвокат първо се интересувам каква е съдебната практика в дадения съдебен район преди да се явя на дело. Защото тя е еднопосочна. И във връзка с това на мен ми се струва, че следва инициативата по уеднаквяване на практиката да изхожда и от съдилищата, а не единствено и само да има такива решения, след като са посочени в жалби?
ЛАЗАР ГРУЕВ: Господин Димитров, аз Ви благодаря за този въпрос. За мен той е изключително важен. Доказателство за това е, че когато аз встъпвах в длъжност като председател на Върховния касационен съд, в своята концепция, изложена пред Висшия съдебен съвет, го поставих на едно от челните места, като една от най-важните задачи на Върховния касационен съд. Впрочем, това е единствено конституционно закрепена функция на Върховния касационен съд – да се грижи за уеднаквяването на съдебната практика. И откакто съм встъпил в длъжност, моите усилия са насочени в тази посока.
Конкретно, уеднаквяването на съдебната практика аз възприех и заедно с моите колеги провеждаме в дейността на съдилищата не само, толкова и единствено тълкувателната дейност на ВКС, тоест финалният акт на тълкувателното решение. Аз считах и съм дълбоко убеден, че нещата трябва да тръгнат по друг начин, за да се получи крайният ефект. Какъв е другият начин? По моя инициатива и с прякото съдействие на Висшия съдебен съвет започнаха да се възстановяват онези съвещания, които бяха познати, които се провеждаха в окръжните райони, където магистратите дискутират, извеждат проблемите и по-нататък ги пренасят нагоре към ВКС.
Второ, ние преодоляхме забавянето в издаването на бюлетина „Съдебна практика на ВКС”, което при встъпването ми в длъжност беше 3-4 години закъснение. В момента той вече излиза ритмично. В него се публикуват основополагащи, макар и не тълкувателни решения на ВКС, но така или иначе те служат за инициатива.
Да, инициатива има и трябва да бъда откровен – тази инициатива мен ме радва, че успяхме да провокираме не само по мое предложение, като председател на ВКС, да се инициират тълкувателни дела, но и всички органи, предвидени в Закона за съдебната власт. Така че в момента на производство пред ВКС са около 10 тълкувателни дела. На бюрото ми лежат още няколко идеи и предложения. И трябва да кажа, че това се случва в добро взаимодействие с Инспектората към Висшия съдебен съвет, които, изпълнявайки техните правомощия, внасят такива предложения. Имаме искане от главния прокурор на Републиката. Последните две са от Върховния адвокатски съвет, внесени от госпожа Доковска. Предстои в края на този месец те да бъдат разглеждани.
Мисленето ни е еднакво. Разбира се, аз не мога да бъда удовлетворен. На мен ми се иска тълкувателните дела да бъдат много повече. Бих направил и ще правя всичко възможно да се ограничава техният брой.
Няма да говоря за претовареността. Така е, това е тенденцията и затова ви благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Аз също благодаря, господин Груев, само ще допълня, че това е една от констатациите и препоръките, които сме записали като т. 1, а именно ВКС да разшири дейността си по издаване на тълкувателни решения, като нямахме предвид само чл. 125, а изобщо.
Колеги, имате думата. Заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин председател на ВКС, и във вашия доклад, ако не се лъжа, и в доклада на Висшия съдебен съвет, като се има предвид това, което одеве беше казано за проблемите с натовареността на някои съдилища и проблемите трудно могат да бъдат решен с оглед несменяемостта. Има командировани магистрати на преместване. Имате ли виждане и ако имате то какво е за въвеждането на института на помощници със съдебни помощници? Такава е масовата практика в европейските съдилища, които да подготвят решенията, да подготвят делата, където този проблем със статута на магистратите не би стоял. И смятате ли, че това би било частично решение на натовареността и изобщо на проблемите на магистратите?
ЛАЗАР ГРУЕВ: Благодаря Ви, колега Лазаров, и на Вас за този въпрос. Това беше втората точка от моята концепция и втората част от усилията ми като председател на ВКС. Аз заварих Върховния съд с около пет съдебни помощници. Междувременно обявихме конкурс и за още десет. Госпожа Мингова е свидетел, че по моя инициатива Висшият съдебен съвет разгледа този въпрос и излезе с решение. На нашите съвещания, които правим в съдилищата, защото за разлика от прокуратурата при нас е малко по-различно общуването с председателите на съдилища. Така трябва да бъде. Няма тази йерархия, аз не мога да пусна заповеди по ведомството, но мен ме радва, че апелативни съдилища, а напоследък и окръжни съдилища правят искания до Висшия съдебен съвет с оглед съдебните помощници. Да, аз съм дълбоко убеден, че това е един от начините, при които, без да се разкриват нови щатове, би се облекчила работата.
Трябва да ви призная съвсем откровено и нещо друго, аз поначало не познавам съдилища в Европа и не само в Европа, където съдиите да работят без екип от помощници. Даже, ако отидете във Върховния съд на Германия например вие ще видите, че така наречените помощници са доктори на науките, професори и така нататък към съдиите.
Разбира се, ние сме малко далеч от точно това ниво по обясними причини, но това е пътят и защото аз лично винаги съм имал доверие на младите хора с оглед на тяхната амбиция, тяхната подготвеност и езикова, и правна. И считам, че именно съчетанието между опита на по-възрастните колеги и на действащите магистрати, съчетан с амбицията и възможностите на добре подбраните чрез конкурси, добре е предвидена процедурата в Закона за съдебната власт, и онази амалгама, която частично би решила този проблем. Така че трябва да продължаваме и в тази насока. Аз имам свободни щатове и бих обявил конкурси във Върховния касационен съд, но нямаме място. Така че като решим въпроса със сградите и малко се разтовари Съдебната палата, веднага ще обявя и тези конкурси, за да попълня докрай щата, който така или иначе е предвиден.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Груев.
Господин Димитров, заповядайте.
ТОДОР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Груев, прощавайте, ако въпросът ми Ви учуди, но наистина не ми е ясна процедурата и искам да Ви попитам какви са контактите ви с изпълнителната власт, когато се подготвят и внасят законопроекти за изменение на нормативни документи? Лично аз бях много изненадан, когато се запознах с Тълкувателно решение № 1 на Върховния съд за съкратено досъдебно следствие. Там коментарите бяха, че всичко е съобразено с европейското законодателство, че всичко е точно и се коментираше това, което ни притесняваше и се тълкуваше. И само след няколко дни бяха приети изменения в закона за съкратеното съдебно следствие, което ме изненада с оглед на това Тълкувателно решение.
Затова Ви питам, тъй като не ми е ясна тази процедура, какви са ви контактите с изпълнителната власт във връзка с това?
Благодаря.
ЛАЗАР ГРУЕВ: Първото ниво на взаимодействие е регулярната процедура по съгласуването на законопроектите, като по някои законопроекти, които преценят, минават през нас. Често обаче те идват и във Висшия съдебен съвет и ни притесняват сроковете, тъй като те са много кратки, за да може да се даде някакво становище. Но процедурата е регулярна, ние по един поменик получаваме и даваме някакво становище.
Второ, когато са били правене работни групи и се е искало становище или участие на наши експерти, ние сме се отзовавали. Подготовката на едно тълкувателно решение по повод на конкретното, което цитирате, знаете, че е дълъг процес. Внася се искането, то се разпраща за становище не само в съдилищата, но и на другите институции. Има първо заседание по делото, когато се изслушват тези становища, започва работата. Тук е господин Гроздан Илиев и може по-конкретно да ви отговори.
Аз разбирам подтекста, но нека да Ви отговоря така: би било добре взаимодействието и в двете посоки да е добро – и тълкувателната дейност на съда, и законодателната дейност чрез внасяните актове да се подобри, да няма разминавания.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: Ако ми позволите да допълня. Моята идея, като зададох този въпрос, е точно в тази насоченост – да се обсъждат законопроектите, измененията им с практикуващите юристи и най-вече с висшите магистрати. Това имам предвид. Тогава аз останах с впечатлението, че няма връзка между едните и другите. Затова Ви задавам този въпрос.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Заповядайте, господин Илиев.
ГРОЗДАН ИЛИЕВ: Уважаеми колеги, заместник съм на председателя на Върховния касационен съд и ръководител на Наказателната колегия при същия съд.
Вземам думата по повод въпросите, които поставиха колегите народни представители по повод тълкувателната дейност на Върховния касационен съд. Тя е основно направление, така е уредена нормативно, в тази посока са и нашите усилия да я развием, да я усъвършенстваме, да я активизираме, да се произнасяме по въпроси, които създават проблеми в съдебната практика. Резултати към подобряване има, но искам да подчертая и нещо друго – тълкувателната дейност сама по себе си не би довела до едно подобряване дейността на съдилищата по приложението на законите, ако на нормативно ниво не се изчистят някои проблеми.
Ще бъда конкретен. В последната редакция на Наказателно-процесуалния кодекс от касационен контрол бяха извадени потвърдителните решения на окръжните съдилища, с които се потвърждават присъдите – било осъдителни, било оправдателни на районните съдилища. Това е една много сериозна предпоставка за формиране на различни законности. Една ще бъде практиката по приложението на закона в Пловдив, на територията на Пловдивския окръжен съд, друга ще бъде в Софийския градски съд, трета ще бъде в Русе. Това обезсмисля до известна степен нашата тълкувателна дейност.
И нещо друго – съответният районен съдия, като знае, че ще бъде атестиран от окръжния състав, той много-много не се замисля върху тълкувателната дейност и разрешенията, които дава Върховният касационен съд, защото за него водещи ще бъдат решенията на съответния окръжен съд. Оттам респективно са и неговите потвърдителни, отменителни присъди. Крайният резултат за неговата атестация зависи именно от окръжното ниво.
И затова до бъдещото изменение и промяна в Наказателно-процесуалния кодекс трябва да се коригира и отстрани именно този основен проблем и предпоставка, който създава разнобой за противоречива съдебна практика на долните звена. И когато Върховният касационен съд самостоятелно не би могъл да елиминира с тълкувателната дейност.
А самата тълкувателна дейност е изключително сложна и като организация, и като технология. Тя ангажира изключително много време по конкретни дела и законодателя, когато подготвя промени в съответния нормативен акт, най-вече нашето наказателно материално и процесуално право, би следвало да се съобразява и с тълкувателните решения, по които ние сме се произнесли по въпроси на материалното и процесуалното право, и с последващи действия в промените на законите да не обезсмисли нашата тълкувателна дейност. Защото и цитираното тълкувателно решение до известна степен бе обезсмислено с последващите промени в съкратеното съдебно следствие. Така се случи и с въпроса за касационния контрол върху актовете на Върховния касационен съд в производствата по чл. 304, стария, и новия чл. 306 от НПК, да не изброяваме други.
Очевидно е наложителна една по-добра стиковка в тази насока, така че да има резултат от нашата тълкувателна дейност. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Илиев.
Имате думата, господин Димитров.
ТОДОР ДИМИТРОВ: Аз съм провокиран от това изказване. Точно във връзка с това беше и моето питане. Затова според мен има възможност за такава инициатива по чл. 125 от Закона за съдебната власт. Точно във връзка с това аз попитах колко са тези инициативи. По тази инициатива тълкувателното решение би трябвало да бъде задължително за всички съдилища. Такова беше и моето питане – колко такива инициативи са предприети? Всички тези съдилища би трябвало да изпълняват тези задължителни решения.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: И ако мога да добавя в тази посока, позволете ми да изразя несъгласието си с това, което казахте преди малко, тъй като според мен много по-лесно е, когато се констатира такава противоречива съдебна практика, вие да използвате възможността по чл. 125 да направите такова искане, вместо всички тези потвърдителни определения отново да подлежат на такъв касационен преглед, както беше преди промяната.
ГРОЗДАН ИЛИЕВ: За да се постанови едно тълкувателно решение, то се предхожда от една друга процедура, включително и това, за което става реч във вашите въпроси. Очевидно това искане трябва да бъде предхождано или от обобщаване на съдебната практика, или от трайно повтарящи се различия по приложението на законите.
За информация трябва да стигне до ниво Върховен касационен съд. Съответно да бъде сезиран и председателят на Върховния касационен съд от съответните органи. Няма проблеми съответните училища да ни сезират, за да се произнесем с тълкувателно решение по този въпрос.
И във връзка с това искам да отбележа, че всяко едно искане, всеки един проект, всяко едно наше становище предварително се разпраща до всички съдилища, когато ще осъществяваме тълкувателна дейност. Каним ги на нашите заседания, за да чуем тяхното становище и по този начин да обобщим и фактите, да видим различията и да вземем съответното адекватно тълкувателно решение по въпроса. Значи тук я има и обратната връзка. Но ние няма как само по повод на конкретно дело, по повод на конкретен случай или 2-3 хипотези, които са породили разнобой, някакво различно виждане, да се произнасяме с някакво тълкувателно решение. Това е една изключително сложна дейност, за да се финализира с тълкувателен акт.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря.
И аз имам предвид обобщаване на тази информация. Господин Груев, имате думата.
ЛАЗАР ГРУЕВ: Господин Димитров, на Вашия въпрос ще кажа, че тълкувателните дела, които сега са на производство, са именно в упражняване на правомощията по чл. 125 от всички органи и мен това ме радва. Но това, което казах за съвещанията, които ние правим и ще правим както на окръжни, така и на апелативни райони, са онзи източник, откъдето също ще дойдат инициативите и идеите за тълкувателна дейност. И трябва да ви кажа, че на бюрото ми сега именно в резултат на тази дейност стоят материали, предстои да се проучат и да се подготви конкретното искане за заповедното производство по НПК. В смисъл има сигнали от Инспектората, и от районните съдилища. Участвахме на съвместна среща с нотариусите и със съдиите по вписванията. Това е пътят. Вие сте абсолютно прав. Няма друг начин. И натам вървим.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви, господин Груев.
Колеги, има ли още някой, който желае да се изкаже или да зададе въпрос?
ТОДОР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Груев, ще си позволя още един кратък въпрос – какъв процент от жалбите, които постъпват, са допуснати до касационно обжалване по чл. 280 от ГПК, за да си направим все пак някакъв извод доколко е ефективно това обжалване чисто практически. Имате ли такива данни? От 1 март 2008 г. за отчетния период до края на годината – какъв процент са стигнали до касационно обжалване? По-точно са допуснати.
ЛАЗАР ДИМИТРОВ: Ако може да допълня – ако имате, по-интересно би било, доколкото се прилага този институт, основанията за недопускане на тези жалби за разглеждане.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Имате думата, господин Груев.
ЛАЗАР ГРУЕВ: Господин Димитров, новата философия на касационното обжалване по граждански дела, която възприе новият ГПК, беше дискутирана в професионалните и публичните среди с приемането на закона, макар че тя не беше започнала да действа, и продължава да се дискутира.
Имайте предвид, че за отчетния период, първо, няма статистика, но и тя е неточна поради една проста причина. И Вие като практикуващ юрист я знаете. През м. февруари всички, които можаха, подадоха касационни жалби до 28 февруари, в последните дни по стотици на ден, за да запазят така да се каже, стария ред. Ние затова още разглеждаме дела. Те не са приключили. Така че Търговската колегия е първа, а впоследствие и Гражданската. Това беше 1 март. Касационни жалби започнаха да постъпват в средата на годината, и когато последва съдебната ваканция и есента малко от малко започнаха нещата да се движат и в закрити заседания да се гледат допустимите дела, както ги наричат колегите.
Във всеки случай нямам статистика, по мои наблюдения, защото аз периодически изисквам справки да погледна нещата, в началото доста по-предпазливо – едно на девет се допускаше. Но сега процентът е малко по-висок. Ще отчетем статистиката следващата година. Статистиката може да бъде само една от основните за анализ. Ние се заехме с редица проблеми в чл. 280 от ГПК.
По мое искане беше инициирано и започна тълкувателно дело, именно с оглед на основанията и някои други неща. То беше спряно, тъй като въпросът се постави от омбудсмана пред Конституционния съд. Трябваше да изчакаме решението на Конституционния съд. Сега, след решението на Конституционния съд, видоизменихме искането, за да се съобразим с това, което те са написали. Разпратихме го отново. Така че в ход е тълкувателното на двете колегии – и на Гражданската, и на Търговската колегия, които продължават работата по него.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: За да стигнете до нещо като преглед по реда на надзора.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Груев.
Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Уважаеми колеги, ще ви прочета проекта за решение по т. 2:
„1. Приема доклада за прилагането на закона и за дейността на съдилищата за 2008 г.
2. Предлага на вниманието на Висшия съдебен съвет и на Върховния касационен съд констатациите и препоръките, които се съдържат в становището на Комисията по правни въпроси.”
Не постъпиха предложения по отношение на така изготвеното предварително от нас становище и записаните в него констатации и препоръки.
Който е за така предложения проект на решение, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се - няма.
Приема се.
Благодаря, господин Груев, благодаря и на колегите от Върховна касационна прокуратура, които са тук.
В сряда докладите ще се гледат в пленарна зала. Ще помоля да бъдат в първите точки.
Ще ви помоля да си го планирате като време. Благодаря.

Колеги, продължаваме с трета точка от дневния ред – ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН.
Постъпиха три законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон. Първият е внесен от Министерски съвет на 27 август 2009 г., № 954-01-4. Постъпил е законопроект, внесен от народните представители Петър Владимиров Иванов и Ана Георгиева Янева на 26 август 2009 г. И законопроекта, внесен от народните представители Мартин Димитров Димитров и Ваньо Шарков на 27 август 2009 г.
Съгласно чл. 71, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, постъпилите законопроекти, уреждащи една и съща материя, се обсъждат едновременно.
Във връзка с това най-напред ще дам думата на господин Владислав Горанов – заместник-министър на финансите да представи законопроекта, внесен от Министерския съвет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Госпожо председател, колеги, ако позволите шега – бих могъл да докладвам мотивите на всички вносители, без да им отнемам това право, тъй като, запознавайки се съдържателно със законопроектите, те предлагат едно и също нещо – намаляване на началния капитал на регистрирани дружества с ограничена отговорност с различни нюанси по отношение на неговия размер.
Ние сме водени от разбирането, че това намаление и определянето на капитала от 5000 лв., както е действащото законодателство, да символичните 2 лв., които са приблизително едно евро, ще улесни процедурите и ще осигури възможност за стартиране на нови законни форми за предприемчивост по най-евтиния начин. Основен приоритет на правителството е да се стимулира у младите хора и не само у тях желанието и нагласата да стартират и да предприемат бизнес. Много изследвания на национални международни институции показват, че независимо от това, че капиталовата концепция по отношение на търговските дружества не е изтъквана като пречка. Емпиричните наблюдения показват, че там, където няма изискване за капитал, бизнес се прави по-лесно. Противниците на подобна редукция, които твърдят, че наличието на един минимален капитал по отношение на дружествата с ограничена отговорност по някакъв начин е гаранция за правната устойчивост на търговския оборот, не е безспорна най-малкото, защото практиката показва, а и законодателството е в този смисъл, че в момента, в който минималният изискуем капитал бъде внесен, след това дружеството може да разполага с него по всякакъв начин, без това да дава гаранция за устойчивостта на търговския оборот и отношенията в бизнеса.
В заключение много наблюдения и международни изследвания показват, че там, където изисквания за подобен минимален капитал не съществуват, възвръщаемостта, тоест възможността за удовлетворяване на неудовлетворени кредитори при една търговска несъстоятелност, е по-висок процентът, отколкото в страните, където има минимален начален изискуем капитал. В този смисъл моля комисията да приеме на първо гласуване внесения от Министерския съвет Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон с № 954-01-4.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Горанов.
Тъй като не виждам представители на вносителите на другите два законопроекта, те се припокриват като цяло и като мотиви…
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Приемете шегата ми, но те са с почти същите мотиви с тази разлика, че законопроектът, предложен от народните представители Мартин Димитров и Ваньо Шарков, се включват отчасти и в другите законопроекти, но там е записано „до 100 лв.”, те слагат горна граница.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря.
Колеги, има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Радев.
ЕМИЛ РАДЕВ: Аз подкрепям изцяло така направените промени за намаляване на капитала, защото и досега в регламента специално за дружествата с ограничена отговорност изискуемият капитал от 5000 лв. беше една формалност, която донякъде и спъваше регистрацията на тези дружества, защото знам, че два дни или един ден след регистрацията на дружеството този капитал можеше свободно да бъде изтеглен от обръщение от вносителите и той не изпълняваше основната си задача да бъде една гаранционна функция. Така че намаляването му до минимум, а именно до 2 лв., защото все пак това е едно капиталово дружество и наличието на капитал отличава основно от събирателните дружества, разрешение от нашия Търговски закон, това е едно друга уредба, там отговорността на съдружниците не е ограничено, докато при ООД, макар и с минимален капитал, това все пак запазва ограничената отговорност на съдружниците. И мисля, че по такъв начин и в условията на една икономическа криза търговският оборот и възможността на предприемачите да регистрират дружества с ограничена отговорност ще бъде улеснен до максимална степен.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Радев.
Господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо председател, господа народни представители, господин заместник-министър! Подновява се дискусия, която се води на няколко пъти през последните месеци и години. Аз съм съгласен с Вашата констатация, че който и от двата режима да бъде възприет – сегашният за наличието на определен изискуем капитал за дружествата с ограничена отговорност, или този, който се предлага, а в който този капитал е само символичен, няма да се отрази съществено на икономическата ситуация.
За мен тези законопроекти, тъй като мнението ми е непартийно мотивирано, ние говорим по същество на темата, и трите законопроекта са принципно еднакви, опитът да се решават тежките проблеми на икономическата криза с, бих казал, негодни средства. Бъдете уверени, че приемането на тези законопроекти почти с нищо няма да се отрази на икономическата ситуация в страната. Защото тя няма да се подобри от това, че някои хора, без наличието на средства, ще могат да регистрират свои фирми. Ние не се намираме в зората на прехода, когато се мислеше, че едва ли не всеки човек ще стане предприемач – нещо, което се съдържа и в мотивите да се стимулира предприемачеството. И се питам каква толкова икономическа дейност ще развие едно търговско дружество, което не е в състояние да осигури първоначално 1000 или 2000 лв. на всеки един от съдружниците.
Вярно е и друго, че сегашният капитал не изпълнява ефективно гаранционната си функция. Но, ако се търси такава функция, трябва да се мисли за решение част от този капитал наистина да бъде на разположение, което поне минимално да удовлетвори кредиторите в случаите, когато това се налага.
Забележете, че тези законопроекти са в противоположна посока на друг действащ закон – Закона за търговския регистър, който предвиди в тригодишен срок да бъдат пререгистрирани всички търговски дружества. И в момента проблемът на България не е, че трудно се започва стопанска дейност по формални причини. Ако има такива причини, те са икономически и административни, но не са строго капиталови. А наличието на много търговски дружества, които не осъществяват такава дейност.
Имаме същия проблем и в политическата сфера, и в икономическата. В икономическата има прекалено много кухи дружества, а в политическата – наличието на кухи политически структури. За едните няма пари, за другите няма привърженици и избиратели. И ние този процес сега го стимулираме. По отношение на партиите се опитахме да го ограничим в някаква степен, според мен недостатъчна. А в икономическата област сега го стимулираме, за да създадем регистрация на повече дружества, чрез които могат да се извършват някакви фиктивни операции и по-лесни злоупотреби, а не толкова да се решат икономически проблеми. Защото, ако погледнете какви мерки обсъждат другите страни за икономическата криза, те опират до лихвена политика, до стимулиране на определени дейности, а не до този тип решения.
Затова аз смятам тези решения за безполезни и за създаване на впечатления, съзнателно или не, не мога да кажа, че те ще постигнат някакъв икономически ефект. Никакъв икономически ефект няма да има нито при единия, нито при другия режим взет сам по себе си.
И само да допълня, че в България има доста форми на стопанска дейност – събирателните, командитните дружества, едноличния търговец, кооперациите, където не са необходими такива изисквания. Всички тези субекти – трите, от четирите, които изброих, са персонифицирани като юридически лица. Тоест това не е било реална пречка на някой, който иска да осъществява стопанска дейност. Но след като трябва да се създава впечатление за решаването на някакъв проблем с едно съмнително средство, вие можете да направите тази преценка. Затова аз ще се въздържа, както съм имал тези съображения в предишните месеци на подобни инициативи, които не бяха възприети. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Стоилов. Ще изразя несъгласието си за последните две части от Вашето изказване. Първата е по отношение на това, че има други форми и възможности, които може да използва всеки един, който желае да се занимава с бизнес – и едноличен търговец, и други форми на дружества. Тук става въпрос за различната отговорност. Ние говорим при ООД за ограничена отговорност и всеки един, когато тръгва да прави бизнес, преценява дали иска да носи такава ограничена или неограничена отговорност. Другото е само като констатация – петте хиляди лева, които до този момент са задължителни като минимален капитал, не спират тези, които желаят и създават такива дружества с цел някаква злоупотреба, да го правят. Така че в тази посока не смятам, че това ще доведе до отпушване и до даване на възможност на тези, които се занимават с измами, да излязат на повърхността в по-големи размери.
Господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Бидейки член на Правната комисия в предишното Народно събрание и имайки честта да участвам в дебати по подобен законопроект, внесен тогава, аз също ще запазя своето мнение, което съм имал и тогава.
Първо, всички знаем, че дружествата с ограничена отговорност са особен вид дружества от тип смесени. Те са хем капиталови, хем с някои елементи на персонификация, което ги доближава до събирателните дружества и ги отличава от акционерните. Така че това дружество е измислено или съчинено в Германия в края на 19 век, след което на по-късен етап е заимствано и в други държави, включително и в българското законодателство.
В мотивите се посочват примери в колко държави е премахнат минимумът за изискуем капитал. Неслучайно Германия като автор на този вид дружество, не е сред тези държави, тъй като още при създаването си именно този тип дружества са имали ясно дефинирани цели, основната от които, както посочи колегата е да се ограничи отговорността, но все пак тя да има някаква отговорност в рамките на някакъв капитал. Друг е въпросът, че той реално не стои в банката. Но все пак при създаването на тези дружества се е целяло това – когато контрагентите имат насреща си подобно дружество те знаят горе-долу на какво може да разчитат като насрещна отговорност.
Аз бих предложил, явно ще се възприеме тази теза, че трябва почти напълно да се премахне капиталът и тогава по-добре е да преименуваме този тип дружества в България вместо дружество с ограничена отговорност в дружество с отговорност 2 лв. или дружество без отговорност, за да знаем, че който избере този тип на правна организация на своята търговска дейност, значи той директно заявява, че не носи никаква отговорност пред контрагентите си – нито капиталова, нито каквато и да е.
На второ място, напълно споделям мотивите, които каза господин Стоилов, че по никакъв начин една такава стъпка няма да повлияе нито на икономическата активност, нито ще привлече повече граждани да развиват стопанска дейност и т.н., тъй като всички споменахте, че и сега изискването за капитал не е проблем за учредяване на нови дружества и т.н., и т.н. Аз бих предложил вносителят в лицето на заместник-министъра на финансите, наред с аргументацията, която се съдържа и в решението на Министерския съвет за внасянето на законопроекта, да ни представи една справка за проблемите, с които се сблъсква Националната агенция за приходите тогава, когато се разследват схеми и вериги от фирми за източване на ДДС, по какъв начин, как функционират те и дали пък тази прекалено либерална регламентация за създаване, регистриране на търговски дружества и фирми в България, не подпомага този тип противозаконна дейност.
Ще бъде добре също, когато се представя статистика на Световната банка и на други организации за степента на икономическа активност, свобода на стопанската инициатива и т.н. в отделни държави, тя да се съпостави със статистика за ръста на явлението точене на ДДС в тези държави.
Изхождайки от това и от специфичната българска ситуация в тази област, която никак не е благоприятна, мисля, че все пак би трябвало да помислим дали да вървим толкова драстично в посока пълна либерализация на режима за регистрация на търговски субекти, след като не решаваме да решим тези проблеми, свързани със злоупотребата с търговските субекти и да намерим най-оптималния вариант.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Казак, но аз имам един въпрос към Вас в тази посока – когато имаме 5000 лв. първоначален минимален капитал, а едно такова дружество източи 2 милиона – и това е практиката в момента, къде е гаранцията и какво се случва? Нали това давате като аргумент и като опасение, че ще има проблем в тази посока. Но проблемът съществува в момента и петте хиляди лева не са пречка да решат проблема.
ЧЕТИН КАЗАК: Проблемът съществува, но нека да помислим какви са механизмите, включително да попречим на тези хора…
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Механизмите са контрол от страна на изпълнителната власт.
ЧЕТИН КАЗАК: Вие знаете много добре, че проблемът с източването на ДДС е именно това, че много бързо и лесно се учредява една огромна верига от фирми, през които се прекарват сделките. Абсолютно кухи фирми.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря.
Имате думата, господин Горанов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Не искам да влизаме в този режим на дебат, но бях провокиран да кажа няколко факта. Първият от фактите, че тук водим дебат за смисъла на съществуването на капитала, на неговата символичност и казваме дали да не запишем те да се казват „дружества с отговорност 2 лв.”. Не само в търговската несъстоятелност, а въобще в общуването на всички юридически лица с банки, тяхното имущество не се преценява по капитала. Тяхното имущество и отношението към тях се преценява по цялата лява част на баланса, като дясната почти не се интересуват от нея – актив пасив.
Това, което бих казал на господин Казак, е, че най-големите схеми за източване на ДДС обикновено завършват при най-неограничено отговорните, при едноличните търговци. Такива свидетелства има много.
Накрая ще завърша с нещо като шега. Знаете ли, господа, защо е ООД, а не е дружество с ограничена отговорност? Защото, когато е въвеждано в България, тогава е имало вече държавно обществено осигуряване и абревиатурата е била заета.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Горанов.
Има думата господин Радев.
ЕМИЛ РАДЕВ: Искам само като реплика към господин Казак да кажа: да, нашето дружество с ограничена отговорност е заимствано изцяло от германското право. Но регламентът, който действа досега, е доста различно от действащото германско право. Защото за разлика от при нас, в Германия този капитал стои гаранционен и той така или иначе не може да се усвоява, стои в банката. Той е един доста сериозен капитал от 50 хил. евро.
Именно в областта на дружественото право и регламента на Европейския съюз е така, че указанията за минимален капитал са единствено при акционерните дружества. При така наречените дружества за ограничена отговорност няма изисквания за минимален капитал. Това е и първата директива в дружественото право. Да, тя е от края на 70-те години, но все пак не е предвиден минимален капитал за разлика от втората директива, която предвижда 25 хил. екю при акционерните дружества. Защото е предвидено, че именно акционерните дружества са дружествата с по-висока инвестиционна цел и те трябва да отговарят на изискванията за минимален капитал. А колкото до механизма, мисля, че в търговската несъстоятелност има достатъчно механизми, с които не е гаранционният капитал, а всички други права и назначаването на синдик, и всички права и на държавата като обезпечен кредитор по някакъв начин да гарантира и обикновените кредитори, и държавата като по-специално регламентиран в закона да търси правата си и отговорността от това дружество.
За съжаление хората, които извършват злоупотреба с дружествата, не се спират пред това дали ще внесат 5000 лв. капитал, защото обикновено там злоупотребите са в значително по-голям обем и това не би ги спряло да регистрират.
Доколкото капиталови дружества по нашия закон са ООД-та, акционерните дружества и командитните дружества с акции, самите разходи за регистрация на едно акционерно дружество и последващите разходи, например поддържането на съвет на директорите или управителен съвет минимум от 3 души, надзорен съвет при двустепенната система, задължителният одит в края на годината, което също е един немалък разход за търговския субект, прави доста по-скъпо регистрирането на едно акционерно дружество, отколкото командитните дружества с акции. И аз, доколкото имам наблюдения, сигурно няма и 100 такива дружества, регистрирани до този момент. Това просто не е практика в търговския ни оборот да се регистрират такива дружества. Така че ООД-то е единственият правен субект на юридическо лице, което с минимум разходи поддържа ограничената отговорност – един субект, който не иска да поеме излишни рискове, особено в тази икономическа обстановка, би могъл да действа и да развива дадена дейност.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря.
Има думата господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Мога само да кажа, че именно затова, понеже германците са автори на тази идея, затова са предвидили и затова тяхната първоначална идея е била точно такава – да има един капитал, който да бъде гарантиращ. Тоест той да бъде сигурен, а не както след това е била видоизменена тази идея, трансформирана в другите държави – формално внасяме капитала, след това го изтегляме и край. Фактът, че ние общо взето сме видоизменили оригиналната идея, е проблем. И затова няма никаква разлика в момента колко ще е капиталът и т.н.
Общо взето аз не виждам никаква разлика дали ще бъде 5000 или 10 000, след като след това го изтегляш, дали ще бъде 2 лв. Господин Горанов каза, че банките не гледат това. Банката, като види насреща си дружество с капитал от 2 лв., и за да отпусне кредит пита има ли дружеството имущество. А ако няма, иска абсолютна гаранция от страна на съдружниците. Така че сбогом на неограничената отговорност и т.н. Дебатът е излишен. Тезата е, че нищо няма да решим с това. Нищо няма да подобрим, просто ще отчетем някаква дейност.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря.
Колеги, да смятам ли, че приключваме дебатите по тази точка и се ориентираме към гласуване?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Дискусията ще бъде по-голяма от ползата.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Съгласно нашия правилник, трябва да подложа на гласуване трите отделни предложения.
Първо, подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, внесен от Министерския съвет с вх. № 954-01-4 от 27 август 2009 г.
Моля, който е за, да гласува.
За – 13, против няма, въздържали се – 3.
Законопроектът се приема.
Следващият Законопроект е за изменение и допълнение на Търговския закон, внесен от народните представители Петър Иванов и Анна Янева от 26 август 2009 г., с № 954-01-7.
Който е за този законопроект, моля да гласува.
За – няма, против – няма, въздържали се – 16.
Законопроектът не се приема.
Следващият Законопроект е за изменение и допълнение на Търговския закон, внесен от Мартин Димитров и Ваньо Шарков от 27 август 2009 г., № 954-01-13.
Който е за, моля да гласува.
За – няма, против – няма, въздържали се – 16.
Законопроектът не се приема.
Господин Горанов, благодарим Ви за участието.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ДОКУМЕНТИ ЗА САМОЛИЧНОСТ.
Този законопроект е разпределен на още две комисии, които на първо четене са взели решение да го подкрепят, изготвили са съответните доклади, които сме предоставили на всеки един от вас.
Давам думата на господин Вучков – заместник-министър на вътрешните работи да представи накратко мотивите за този законопроект от името на вносителя.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми членове на комисията, няма да правя обширно изказване, с което да представям подробно мотивите на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност. Но мисля, че все пак е важно да систематизирам накратко шест неща, за да откроя значението на този законопроект за по-нататъшните действия, които ще бъдат предприети преди всичко от изпълнителната власт.
Първият пункт е контекст Европейски съюз. Вторият – групи документи, които се регламентират със законопроекта. Третият е синхронът между Закона за БДС и други нормативни актове на национално равнище. Четвъртият е оптимизирането на процедурите по издаване на лични документи. Петият е пребиваването на граждани на трети страни. И шестият е във връзка с приемането на административни мерки.
Във връзка с присъединяването на Република България към Европейския съюз започна един интензивен процес по привеждането на българските документи за самоличност и други видове документи към нови изисквания. Налице са много релевантни актове на Европейския съюз. Ще посоча само най-важните от тях – Регламент 2252 от 2004 г. на Съвета, относно стандартите за отличителни знаци за сигурност и биометрични данни в паспорти и други документи. Той е изменен с Регламент 444 от 2009 г. на Европейския парламент и Регламент 1030 на Съвета, относно единния формат на разрешенията за пребиваване на граждани на трети страни. Технологията за издаването на тези документи ще бъде много различна от технологията при сега издаваните български документи за самоличност. Хармонизацията на отличителните знаци за сигурност и интеграция на биометричните идентификатори и важна стъпка към използване на нови елементи на европейско ниво, която прави документите за пътуване много по-сигурни и установяват надеждна връзка между притежателя на документа и самия документ.
Утвърдените европейски стандарти, специфични критерии за сигурност и надеждност на посочените групи документи за пътуване и пребиваване наложи възприемането на диференциран подход при регламентирането на отделните групи документи, съобразно тяхното предназначение. Последователните изменения, уреждащи различните документи и механичното им добавяне в действащия закон доведоха до неясноти при неговото прилагане. В действащия закон са регламентирани документи с много различна функционалност. Няма да ги изброявам подробно, предполагам, че на всички са известни, което противоречи на наименованието, съдържанието и духа на действащия Закон за българските документи за самоличност. Във връзка с това е извършен анализ на правната уредба. Със законопроекта се предлага нова систематика на видовете документи – документи за самоличност, свидетелство за управление на МПС и документи за пребиваване.
Новият законопроект предвижда и регламентира точно какво е документа за самоличност, какво е документ за пребиваване, какво е свидетелство за управление на моторни превозни средства с различни подвидове, като ясно са разграничени ведомствата, които ги издават, съгласно предоставената им от закона компетентност.
Във връзка с въведената систематика на групите документи се наложи промяна в използваната в закона терминология. Обобщеното понятие „български документи за самоличност” се заменя с „български лични документи” в трите разновидности, които казах преди малко.
Със законопроекта се цели постигане на необходимата синхронизацията между Закона за БДС, който урежда технологията по издаване на документите като материален носител на субективно право и други специални закони, които регламентират основанията за издаване на съответния документ. В момента има известно противоречие. Например, такава синхронизация е наложителна със Закона за влизането, пребиваването, непускането на граждани на Европейския съюз и членове на техни семейства, както и със Закона за чужденците в Република България. Допълнителна група от законодателни промени е свързана с оптимизирането на процедурите по издаване на български лични документи, допълнени или по-точно прецизирани са разпоредбите, относно подаването на заявление за издаване на БДС по електронен път.
С оглед защитата на правата и интересите на непълнолетните е развита процедура за издаване на български лични документи в случаите на предприети мерки за закрила, съгласно Закона за закрила на детето. Регламентира се също така подробно и редът за връщане от гражданите на издадени български лични документи на органа, който ги е издал, както и редът за тяхното физическо унищожаване.
Друга основна група изменения, предлагана със законопроекта, е свързана с отразяване на изискванията на Регламент 1030 на Съвета, относно единния формат на разрешенията за пребиваване на гражданите на трети страни, който впоследствие е изменен с друг регламент на Съвета.
С Регламент 380 от 2008 г. беше допусната възможност държавите членки да използват установения единен формат за разрешение за пребиваване на граждани на трети страни за цели, различни от предвидени по регламента, като в тези случаи трябва да бъдат взети подходящи мерки за ясното им разграничаване и отбелязване на съответните предназначения върху документа за самоличност. Ето защо документите за пребиваване са диференцирани в законопроекта според тяхното предназначение на разрешение за пребиваване на чужденци, документи за пребиваване на граждани на Европейския съюз и граждани на държави, страни по Споразумението за европейско икономическо пространство, например Конфедерация Швейцария, които по силата на сключените международни договори с Европейския съюз имат право на свободно придвижване.
Със законопроекта се предлагат изменения, свързани с актуализиране на принудителните административни мерки, които се налагат по Закона за българските документи за самоличност. Премахват се ограниченията, които могат да бъдат налагани спрямо лица, основани на техните предишни обсъждания – извършване на нарушения на административни процедури или изцяло по икономически съображения. Тези промени са в кореспонденция с общите принципи, установени с Директива 2004, допускащи ограничаване на свободата на движение и местопребиваване на граждани на Съюза единствено на основание, касаещи обществената политика, обществената безопасност и общественото здраве.
Всичките ограничителни мерки, които ще се предприемат, следва да съответстват на принципа на пропорционалност и да се основават изключително на личното поведение на лицето. Забранява се позоваването на такива основания за икономически цели. Наличието на предишни осъдителни присъди например за криминални деяния, тоест за престъпления по българското право, сама по себе си не следва да се разглежда като основание за предприемането на такива мерки.
Всички останали изменения, които се предвиждат в законопроекта, имат съвършено технологичен характер и по тази причина не намира за уместно да се спирам подробно върху тях.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Вучков.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Тошев.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Господин Вучков, Вие подробно изложихте моделите и съображенията за внесените от Вас промени в закона. Аз искам да започна с един въпрос, който е насочен към последния от изложените от Вас мотиви – принудителните административни мерки. Предлагате да отпадне т. 4 в чл. 75, касаеща осъдено лице за издръжка, която не осигурява такава. И предлагате да се включи т. 6, където е казано: „Лица, които не изпълняват подлежащ на принудително изпълнение съдебен акт, по силата на който са осъдени да заплатят парично задължение в големи размери към български физически лица, юридически лица или чуждестранни лица, освен ако личното имущество покрива задълженията, или ако представят надеждно обезпечение.”
Този текст обаче не гарантира именно правата на майките, които са осъдили бившите си съпрузи да плащат издръжка, тъй като те не се включват в тази думичка „големи размери”. Издръжките не са големи размери, съгласно практиката.
Имали ли сте предвид тези категории и отношения или не?
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Заповядайте, господин Вучков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Наистина по въпроса за принудителните административни мерки всеки текст сме го разглеждали внимателно, а и някои други неща, които могат да предизвикат дискусии, защото някои неща могат да бъдат тълкувани нееднозначно дори в европейски контекст.
По отношение на принудителните административни мерки бяхме най-внимателни и тук съм си позволил да поканя госпожа Пламена Недялкова и госпожа Галя Лишкова, които са служители на административните дирекции в министерството, които, ако позволите, могат да се включат в дискусията, тъй като този законопроект е готвен от администрацията малко по-дълго време.
Разбира се, след като ние поехме управлението на Министерството на вътрешните работи се наложи да го активизираме, да преработим отново законопроекта, защото той представлява една юридическа логистика за действията, които чисто технологично трябва да предприемем и то в много кратък срок, предвид ангажиментите, които сме поели по други линии за присъединяване към Шенгенското пространство. И по тази причина сме активизирали законопроекта. Сега ще дам думата на госпожа Недялкова да каже няколко думи по този въпрос.
ПЛАМЕНА НЕДЯЛКОВА: По законопроекта работи междуведомствена комисия, където имаше представители, включително на Агенцията за държавни вземания, на Националната агенция за приходите, на Министерство на правосъдието, включително и на частните съдебни изпълнители. И сме с ясната мисъл, че тази санкция, която е за задължение по 5000 лв. по този начин, по който е предложен проектът, ще отпадне. Но приехме, че тази норма противоречи на тази норма на европейско законодателство като такава по икономически причини. Общо взето на дебат беше подложена дори тази разпоредба, която сега предлагаме като т. 6 в чл. 75. Но настояването беше, че по тази норма се събират включително и публичните държавни вземания в по-висок размер, тя е много ефективна и затова дори се предложи да мине към текстовете, които имат императивен, а не диспозитивен характер, които са по чл. 76.
Общо взето това бяха разискванията по законопроекта.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Ставаше въпрос, че се засяга изключителен обществен интерес. И това, което колегите имаха предвид, е прецизирано изписване на тези различни хипотези.
ПЛАМЕНА НЕДЯЛКОВА: Фактически тя е отпаднала. Точка 4 не се трансформира в т. 6. Действително е така.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Имате думата, господин Тошев.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Аз смятам, че т. 4 в сегашната й редакция не противоречи на тези директиви, които бяха споменати. Смятам, че няма противоречие. И отпадайки тази т. 4, ние ще се лишим от едно средство за принудим недобросъвестните лица, осъдени за издръжка най-вече на децата си, да избягват тази санкция. Тя има голямо приложение в практиката. Разберете.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Госпожа Атанасова, заповядайте.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо председател.
Господин Вучков, колеги! Принципно моето становище е, че в цялост подкрепям този законопроект, който ми е представен, защото наистина е необходимо да има уеднаквяване с действащия закон в момента с изискванията на регламентите на Съвета, относно стандартите за отличителните знаци за сигурност и биометрични данни в паспортите и документите за пътуване. Но също подкрепям колегата Тошев относно становището му за мерките. Смятам, че т. 4 е необходимо да бъде запазена, като на практика в настоящия закон лицата, които са осъдени да плащат другиму издръжка и не са я осигурили за срока на пребиваването си в чужбина, съгласно тази разпоредба такава мярка извлича две материалноправни предпоставки. Едната е лицето да е осъдено да плаща издръжка, другата е да не я осигурява. Но издръжката се дължи ежемесечно. Тя е определено срочно задължение. Така че може би трябва да се запази този текст, но да се внесе някаква яснота за този ред. Защото наистина от другата страна не можем да защитим един осъден да заплаща, ако е в чужбина. Той понякога не знае за какъв период е в чужбина. Не може да гарантира или да обезпечи това вземане към него за неопределен период.
Бих искала да кажа още нещо във връзка със заявленията, които подават лицата за промяна на данните си относно електронния вариант на това заявление, където не се допуска чрез електронен вариант на заявлението да се променя ЕГН, пол, гражданство или други съществени изменения на образа на лицето. На практика считам, че е недопустимо да бъде записано, че може да се променя пол на дадено лице единствено чрез подаване на едно заявление, тъй като в българското законодателство няма текст нито който да забранява наистина това да става, но няма и текст, който да разрешава.
А днес с колегите коментирахме, че досега до момента в европейското право има едно дело в Люксембург, с което всъщност се съди Великобритания точно за отказ за промяна на документ за самоличност, поради смяна на пола. И до момента още няма съдебно решение. Така че няма и практика в тази посока. Считам, че не би следвало да има изобщо такъв текст.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря.
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо председател, имам два въпроса към представители на вносителя.
Първият е необходимостта да разграничим документите, които лицето трябва да притежава, от тези, които то може да поиска да му бъдат издадени. И то следва в известна степен и от това разграничение, което сте направили на български документи и документи за самоличност, като част от документите за самоличност, въпреки че те са обявени като право на лицето да му бъдат издадени, по същество са негови задължения, защото няма как едно лице да не си издаде лична карта. И в действащия закон се постановява, че българските документи за самоличност са собственост на държавата. При това положение, според мен, ние трябва да обсъдим въпроса, той е свързан със закона, но мисля, че се урежда в правилник или в наредба, за дължимите такси, които лицето трябва да заплати, за да му бъде издаден такъв документ. Няма логика документ, който държавата изисква лицата да притежават, тя да им събира пари. Защото, ако едно лице се изважда книжка за правоуправление на моторно превозно средство, дори задграничен паспорт, това е негово право, което то може да упражни. Но документът, който държавата изисква от него, за да се удостоверява пред всички органи, и е собственост на държавата, то трябва да остане като разход на държавата. Там, разбира се, пак ще има някакви разходи, за да си плати снимките или нещо друго, но самата такса не би следвало да е дължима, защото таксата се заплаща за определена услуга, а не за изпълнение на определено задължение към държавата.
И вторият ми въпрос е във връзка с момента на влизане на закона в сила, тъй като много от тези документи, които са с валидност до началото на следващата година, може би трябва да преценим и вие да предложите вариант по какъв начин този закон ще се прилага по отношение на изтичащите документи за самоличност. Той вероятно ще бъде приет в следващите няколко седмици, но да се синхронизира вече влизането на новия режим. Това са моите въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Моят въпрос е свързан с прилагането на чл. 75, ал. 4, която е отпаднала. Идеята беше да се прецизира текстът, защото се поставя въпрос с оглед правата на тези, на които им се дължи издръжка. Но аз от друга страна, както беше съществуващ досега текстът и практиката е показала, че има известни притеснения в съответните началници на паспортните служби да се превръщат едва ли не в съдии. Постъпвайки една молба, виждате ли, има дължима издръжка, съответно решение, което е от преди месец, два, три, може да има и промяна. И началникът бива поставян в едно доста неудобно положение дали да задържи документа, рискувайки след това да носи някаква отговорност – административна или по Закона за отговорността на държавата, ако това задържане не е основателно, или обратно, отказвайки, също да носи някаква отговорност.
Идеята е да се помисли да се прецизира този текст, за да бъде, от една страна, удовлетворен интересът на тези лица, но от друга страна, административният ръководител, началникът на съответната служба да бъде наясно в кои случаи какви документи ще са необходими, за да бъде приложена тази мярка, защото така рискуваме служителите на МВР и съответните служби да бъдат поставени в една доста деликатна ситуация. Това е първото.
И второ, зная, че не е предмет на този закон, но доколкото личната карта е предвидена сега за смяна и лицето е задължено да отиде в съответното поделение да си извади нова шофьорска книжка. В това виждам логиката, така записано в закона, защото тя вече също е официален документ за самоличност. Може би в правилника би следвало това да се уреди – това да става на едно гише. Тоест, отивайки в съответната паспортна служба, подавайки си молбата за смяна на личната карта, едновременно с това да можеш да си подадеш и молбата за шофьорската книжка и това да става служебно, оттам да си ги получава. Това ще облекчи гражданите, но ще облекчи и органите на Министерството на вътрешните работи, защото ще се улесни процесът, но това е нещо, което би могло да се уреди в правилника и мисля, че ще бъде разумно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Господин Стоилов, можем смело да кажем, че законопроектът за изменение и допълнение е много закъснял, защото по силата на регламентите, които цитирах в началото, още от м. март 2007 г. нашата държава е поела задължение да издава документи за самоличност с биометрични данни, а от м. юни 2009 г. включително и с елемент пръстов отпечатък.
Това е много важен ангажимент сега и за нас предвид това, че сме поели амбициозната задача да станем член на Шенгенското пространство през м. май 2011 г., което е заявено още преди това. Затова мога да ви кажа, че влизането в сила на това изменение е закъсняло, но не безнадеждно закъсняло, защото всичко това е обвързано с предстояща много голяма промяна на българските документи за самоличност в началото на 2010 г. Защото от 1 януари 2010 г. започват да изтичат сроковете на основните групи граждани с лични карти и ние имаме разбити по месеци по колко десетки хиляди в следващата година ще си подменят личните документи, тъй като им изтича срокът на валидност.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тоест Вие смятате, че в тези срокове ще може да издадете новите. Моят въпрос беше, ако Вие не може да следвате тази технология, че трябва да се приеме някакъв преходен режим да се удължи валидността на изтичащите документи.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Въпросът Ви е основателен, но в момента е в период на приключване на една много голяма обществена поръчка, обявена още преди години от Министерството на вътрешните работи във връзка с издаването на новите документи за самоличност, която за голямо съжаление е забавена много във времето, предишните две са пропаднали. Сега се очаква решение на Върховния административен съд, защото тя е обжалвана от загубилите фирми. Спечелила е фирма „Сименс”. Очакваме от средата на м. октомври да излезе решението на административния съд. Тази обществена поръчка има логическа връзка с предлаганите промени, защото заданията са направени така, че документите за самоличност, които ще бъдат издавани въз основа на тази обществена поръчка, ще отговарят напълно на създалите се на стандартите, заложени в променения закон.
Пак казвам за трети път, че това е много важен ангажимент във връзка с целия график и с влизането ни в Шенгенското пространство. Разбира се, ако обществената поръчка бъде отменена с решение на Върховния административен съд, цялата работа трябва да се промени. От друга страна в самата обществена поръчка е било заложено, че чрез фирма „Сименс” трябва да изпълни в м. ноември 2003 г., тоест след два месеца – нещо, което е абсолютно невъзможно. Но графиците и сроковете ще бъдат направени така, че ако бъде потвърдена обществената поръчка от Върховния административен съд през м. март догодина да започне издаването на документите за самоличност въз основа на този закон.
По отношение на другите въпроси ще дам думата на госпожа Недялкова да отговори.
ПЛАМЕНА НЕДЯЛКОВА: По отношение на текста на чл. 9 в момента текстът е с тази редакция. Но действително в българското законодателство няма термин „промяна на пол” и смятаме, че може би тук трябва да отпадне. Още повече, че най-официалната проверка показва, че има три такива случаи в ГРАО. Това неминуемо води след себе си промяна на документите за самоличност и на ЕГН, така че лицето при промяна на пола така или иначе си променя ЕГН и ще следва да му бъде издадена и нова лична карта. Действително следва да отпадне терминът „промяна на пол”.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Заповядайте, госпожо Христова.
ФАНИ ХРИСТОВА: Уважаеми колеги, бих искала да споделя с вас две неща.
Едното от тях е по отношение становището, което е изготвено от Правната комисия, където е записано, че „считаме, че е необходимо да се прецизират текстовете относно издаване и получаване на документи за самоличност за тази специална категория лица с оглед на предвидената в законопроекта алтернатива личните документи да бъдат получавани без присъствието на съответното лице. Това е § 24 от законопроекта. Доколкото предложената редакция на чл. 31 се отнася до специални категории лица, за които споменах, смятам, че трябва да се предприемат специални мерки за тяхната защита. Тъй като за времето от подаването на съответното заявление или от упълномощаването, защото е предвидено да се получат документите с пълномощно, данните които са посочени в заявлението.
Освен това в предложението за изменение на чл. 26, ал. 2, или това е § 22 от законопроекта се предвижда представянето на ЕГН, но не е предвидена хипотезата, когато съпругът, съпругата или законният представител не са български граждани и не притежават единен граждански номер. Смятаме за удачно като алтернатива да бъде дадена възможност това да става с личен номер на чужденец.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Колеги, има ли други желаещи за изказване? Няма
Подлагам на гласуване внесения от Министерския съвет Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност, № 902-01-3, внесен на 21 август 2009 г. за първо четене.
Моля, който е за, да гласува.
За – 14, против и въздържали се няма.
Приема се.
Уважаеми колеги, да благодарим на господин Вучков и колегите от Министерството на вътрешните работи.
Благодаря ви, колеги.
Следващото заседание ще бъде на 17 септември от 16,00 ч. Закривам заседанието.

(Закрито в 18,50 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
Искра Фидосова