Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 11

Днес, 05.11.2009 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Маргарита Попова, министър, Даниела Машева, заместник-министър и Нели Досева, началник на отдел Финансово-счетоводен; от Министерството на финансите – Владислав Горанов, заместник министър, от дирекция „Държавни разходи” на МФ – Надежда Генова, началник на отдел, Стела Бояджиева и Илиана Владова, главни експерти и Катя Паракозова, държавен експерт, от дирекция „Данъчна политика”- Даниела Влъчкова, държавен експерт; от Министерството на труда и социалната политика – Христина Митрева, заместник-министър; от Висшия съдебен съвет – Иван Колев, председател на Комисията по бюджет и финанси, Стефан Петров и Маргарита Радкова, членове на ВСС; от Прокуратурата – Валери Първанов, заместник-главен прокурор; от Министерството на вътрешните работи – Николай Наков, началник на отдел „Нормативно обслужване”; от Министерството на околната среда и водите – Стефан Стефанов, директор на дирекция „Управление на отпадъците”; от Националната здравноосигурителна каса – Жени Начева, директор на дирекция „Бюджет и финанси”; от Националния осигурителен институт – Йосиф Милошев, началник на отдел „Правен” и Снежана Малакова, юрисконсулт; от Фондация „Български център за джендър изследвания”- Албена Койчева и Даниела Горбунова, и народните представители Драгомир Стойнев, д-р Цветан Костов и Ирена Соколова, вносители на законопроекти.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Уважаеми колеги, откривам днешното заседание на Комисията по правни въпроси. Имате раздаден предварително обявения дневен ред на сайта на Народното събрание. По предварително обявения дневен ред Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2010 г. сме го предвидили като т. 9, тъй като бяхме помолени от колегите от Комисията по бюджет и финанси да приключи при тях заседанието, за да могат да дойдат представителите на Министерството на финансите и от другите институции при нас. Вече са тук министърът на правосъдието с екипа си, заместник-министър Горанов все още го няма, но той ще дойде съвсем скоро. Ако не възразявате да започнем с т. 9 от предварително обявения дневен ред, която става т. 1.
Има ли против? Няма.
По първа точка – Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 902-01-37, внесен от Министерския съвет на 29.10.2009 г.
Освен внесеният законопроект, който всички трябва да сте получили, внесен от Министерския съвет в частта бюджет на съдебната власт, има внесен законопроект за бюджета на съдебната власт, за който първо ще дам думата на представителите на Висшия съдебен съвет да ни запознаят накратко с това, което са заложили в проекта.
Г-н Колев, Вие ли ще вземете думата. (Да.) Заповядайте.
Иван Колев:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Раздаден ви е проектобюджетът, който сме изготвили за съдебната власт и заради това няма да ви отегчавам да ви чета всички програми, които са предвидени. Искам само да посоча, че имахме разговори в Министерството на финансите. Знаете, че бяха ни намалили първоначално бюджета на съдебната власт със 101 млн. лв. В момента постигнахме споразумение и бюджетът на съдебната власт е намален от бюджета за 2009 г. с 51 млн. лв. Смятаме, че с това намаление доста ще се затрудни работата на съдебната власт.
Искам да посоча, че за тази година специално, за да се вместим в рамките на бюджета за 2009 г. ние спряхме всички назначения. Не бяха усвоени средствата за капиталови разходи. Не бяха спазени законовите изисквания за индексиране на заплатите. По Закона за съдебната власт е предвидено младшите съдии и младшите прокурори да вземат заплата равна на две средни заплати в бюджетната сфера. Ние не сме изпълнили това законово изискване, защото оттам нататък всички други заплати съгласно Закона за съдебната власт са обвързани с техните заплати. Съдебните служители взимат 80% от техните заплати и т.н. Досега ние не сме повишили заплатите, съобразявайки се с кризата, в която се намира държавата, както и с постановлението на Министерския съвет, с което се предлагаше на съдебната власт да не се повишават заплатите и на всички останали държавни бюджетни учреждения. Заради това смятам, че този бюджет, независимо от тежкото положение, в което се намира държавата, все пак е доста рестриктивен и ще ни попречи.
Първо, няма да можем да назначаваме младши съдии и прокурори, с което ще нарушим Закона за съдебната власт, тъй като трябва да ги спрем тези назначения.
Няма да можем да обявим конкурси за първоначално назначаване на магистрати в системата.
Няма да можем да усвоим за втора година капиталовите разходи.
Няма да можем да изградим единната информационна система за противодействие на престъпността. Знаете, че беше възложено на съдебната власт изграждането на тази система – от толкова години тя се изгражда и все средствата не достигат за нея.
Няма да можем да изпълним и изискването на § 4 от Търговския закон, тъй като знаете, че трябва да плащаме по 15 лв. на издадено удостоверение за пререгистрацията на всички фирми, като плащаме на информационно обслужване. Заради това ще разговаряме допълнително с Министерството на финансите ако може поне целево да ни дадат тези средства, за да може по някакъв начин да се разплатим. Това са законови изисквания и няма как да избягаме от тях.
Общо взето, това е което мога да ви кажа за сумите, които са предвидени. Действително завишени са ни много в приходната част изискванията на 95 млн. лв. Смятаме, че с това можем да се справим. Ще разговаряме и с министър Попова. Може би трябва да се променят и прихода за таксите, тъй като смятаме, че правосъдието все пак би трябвало да бъде една скъпа дейност. Има такси на Върховния административен съд за образуване на административно производство. Предвижда се 50 лв. за юридическо лице, което юридическо лице се съди, че има данъчно-облагателен акт за 2-3 млн. лв., а таксата е само 50 лв. За физическото лице е 10 лв. Ако се бутнат тези такси, ще можем лесно да се справим с усвояването на тези средства, които са предвидени да бъдат събрани в съдебната система.
Тъй като сте Правна комисия, най-много ще апелирам да помогнете на съдебната система, като гласувате алинеите на чл. 2 така, както ние сме ги предложили за съдебната власт. Няма нищо по-различно от това, което имат всички други учреждения. Ние имаме едно ограничение в ал. 3, където всяка година апелираме да бъде променено това нещо – знаят го предишните депутати, че там има едно ограничение само за съдебната власт, че можем да боравим със средствата по параграфите, без да можем да боравим със средствата, които са по § 1 именно за заплатите. Имаме договорка с Министерството на финансите, съжалявам че го няма все още заместник-министър Горанов. Той пое ангажимента, че на второ четене на закона могат да се съгласят с това наше предложение ал. 3 да бъде гласувана така, както ние сме я предложили от Висшия съдебен съвет.
Това е основната ни молба да ни подкрепите като колеги и като Правна комисия.
Благодаря ви за вниманието.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Колев. Заповядайте, г-н Първанов.
Валери Първанов:
На първо място бих искал да благодаря на Министерството на финансите и на правителството за бюджета, който е предвиден за Прокуратурата на Република България за 2010 г. – около 155 млн. лв., което е един бюджет, позволяващ Прокуратурата на Република България и следствените органи да работят през 2010 г. Естествено не съм сигурен, че тези пари ще ни стигнат с оглед на няколко обстоятелства.
На първо място, знаете, че с последните промени на Закона за съдебната власт е възложено на Прокуратурата на Република България като четвърто ведомство за последните 10 години, което да отговаря за централната компонента за изграждане на единната информационна система за противодействие на престъпността след Националния статистически институт, Висшия съдебен съвет и Министерството на правосъдието. От няколко месеца отговаряме ние. За да започне да функционира тази система и особено централното ядро ще ни са необходими няколко милиона лева, които ние ги нямаме заложени в нашия бюджет. Може би в течение на годината би могло да се намери начин да ги получим целево, защото тази система не е необходима само на Прокуратурата на Република България. Тя е държавна система и едно от изискванията на нашите партньори от Европейския съюз да я изградим, за да се ползва от всички държавни институции.
На второ място, голям проблем ще бъде задържането на кадровото развитие и на вакантните щатни бройки. Ние в момента имаме към 360 вакантни магистратски бройки в прокуратурата, като част от тях са в основните ни окръжни звена, които са най-тежките и най-натоварените. Там са тежките престъпления, които са в окото на Европейската комисия и са включени в различни списъци от Висшия съдебен съвет, обществото се интересува от тях, а тези звена не са структурно обезпечени. Поне тези щатни бройки трябва да бъдат запълнени. Става въпрос за 70-80 бройки. Надявам се да постигнем съгласие с Висшия съдебен съвет тези звена поне да бъдат запълнени и осигурени щатно.
На следващо място, издръжката, която е предвидена макар и съпоставима с тази година – около 20 млн. лв., не съм сигурен дали ще бъде достатъчна. Защо? Самите вие знаете, че прокуратурата приема всеки ден сигнали, включително и от Народното събрание. Вчера се занимавахме с одитния доклад на Сметната палата по отношение на одита, извършен на Министерския съвет. Проверката на становищата на Сметната палата за допуснати десетки нарушения би трябвало да се извърши с едно или няколко досъдебни производства съобразно различните длъжностни лица, които са го допуснали и естествено изисква назначаването на съдебно-счетоводни или други експертизи, комплексни експертизи, когато става въпрос за обществени поръчки, а всичко това струва доста средства, които трябва да излязат от бюджета.
Повишава се и се задълбочава нашето сътрудничество със страните членки на Европейския съюз. Твърде много са разходите на прокуратурата за екстрадиции на български или чужди граждани, за трансфериране на производства или на лица, за изпълнение на съдебни поръчки. Само за ваша консумация през 2009 г. прокуратурата ще заплати за преводи от и на български език за нуждите на наказателното производство около 2 млн. лв. Не мога да гарантирам каква ще бъде сумата за следващата година. Т.е. ако ние искаме едно по-бързо и по-качествено разследване и естествено установяване на обективната истина и внасяне в съдилищата на едни издържани книжа, това струва пари. Надявам се, че с оглед движението на разходите ще може да се проведе нов разговор по този въпрос и ако се налагат допълнителни средства, които са в интерес на обществото, ще се намери начин тези средства да бъдат осигурени.
На този етап благодаря за бюджета, който ни е отпуснат.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Първанов. Тъй като все още няма представител на Министерството на финансите ще взема аз думата, за да кажа къде са разликите, макар и част от тях вие вече да ги маркирахте, между проекта, който предлага Висшия съдебен съвет и становището на Министерския съвет по проекта на бюджет на съдебната власт за 2010 г.
По отношение на приходната част имаме разлика от около 20 млн. лв. Висшият съдебен съвет е заложил 75 млн. лв. приходи, а Министерският съвет предлага 95082000 лв. – разлика от около 20 млн. лв.
По отношение на разходната част имаме разлика от 152 млн. лв. Предложението на Висшия съдебен съвет е 540 млн. лв., а становището на Министерския съвет е 387.7 млн. лв. Може да се погледне по различните пера къде каква е разликата. Фрапираща е например при капиталовите разходи, което за мен е обяснимо, защото сградният фонд на съдилищата е към Министерството на правосъдието. В проекта на Висшия съдебен съвет са включени 31.9 млн. лв. средства за капиталови разходи, а в становището на Министерския съвет са 2.450 млн. лв.
По предложените текстове от Висшия съдебен съвет към чл. 2 е това, което маркира г-н Колев – има две принципни различия по две от алинеите. Първото е в ал. 3. Ще ги прочета, за да няма някой, който да не е запознат със съдържанието им.
„При изпълнението на бюджета на съдебната власт Висшият съдебен съвет при необходимост може да прави изменения в бюджетните разходи на органите на съдебната власт.” Т.е. по преценка и съответно решение на Висшия съдебен съвет.
Предложението на Министерския съвет е:
„При изпълнението на бюджета на съдебната власт Висшият съдебен съвет може да прави изменения в бюджетните разходи на органите на съдебната власт, които не водят до промени на показателите в частта на заплати и възнаграждения за персонала, одобрени с ал. 1.”
В ал. 5 Висшият съдебен съвет предлага:
„Реализираните в края на икономии от средства за бюджетни разходи да остават като преходен остатък по бюджета на съдебната власт и да се използват по решение на Висшия съдебен съвет през следващата година.”
Министерският съвет не подкрепя предложената от Висшия съдебен съвет редакция.
По ал. 6 по принцип приема предложението. Предлага друга редакция, която кореспондира с това, което вие сте заявили, а именно неизпълнението на приходите от дейността на органите на съдебната власт са за сметка на наличностите по сметки от предходни години, като при недостиг на средства от наличности неизпълнението се компенсира от допълнителна субсидия от държавния бюджет от централния, която се предоставя в случаите, когато тя може да доведе до влошаване на бюджетното салдо по чл. 1, ал. 3.
Като цяло Министерският съвет не подкрепя предложението на Висшия съдебен съвет по отношение на текстовете от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България, регламентирани в чл. 2 от проекта и предлага да подкрепим Законопроекта за бюджет на Република България за 2010 г. със становището на Министерския съвет по отношение на проекта на бюджет на съдебната власт за 2010 г.
Това е становището на Министерския съвет.
Трябва да разгледаме и проектобюджета, който касае Министерството на правосъдието.
Г-жо Попова, заповядайте. Ще помоля също така, там където има отношение с проектобюджета на съдебната власт, също да вземете отношение.
Маргарита Попова:
Добър ден на всички колеги.
Уважаеми колеги, аз бих започнала моето кратко експозе, тъй като с мен е моят главен счетоводител, който в детайли ще представи нашата програма и бюджета, който сме получили от Министерския съвет, но бих искала в началото да кажа следното.
Бюджетът за 2010 г., който предлага нашето правителство, е бюджет, който гарантира финансовата стабилност на държавата и на мен ми е изключително трудно днес да говоря с много силни думи за това колко трудно ще успява Министерството на правосъдието, както и всички мои колеги във всички останали министерства да изпълняват задълженията и функциите си по Конституция и по закон. Въпреки това обаче, ако би могло в рамките на разумния диалог и възможностите за разумно и справедливо преразпределение да се получат някои размествания в бюджета, колкото и да са малки, не би било зле. Аз бих подкрепила едно такова нещо и бих била благодарна при евентуална редакция на бюджета за правосъдието и ще обоснова това със следните факти в най-кратък и в най-общ план пред вас.
Министерството на правосъдието е ангажирано по Конституция и по закон освен с дейностите, които изпълняват различните дирекции и с управление на имуществото на съдебната система. То е една уникална структура, която кореспондира с друга власт и има и финансови взаимоотношения и поради тук е възможно да се предоговорят някои параметри, някои опции, за да може Министерството на правосъдието да изпълни конституционното си задължение да обезпечи, доколкото е възможно, продължаването на строежа на започнали не малко сгради, които са за съдебната система – за моите колеги в съдебната система, за които аз искам да има сгради. Не искам да прекратя нито един от тези 37 договора, които предишното правителство сключи в края на 2008 г. до средата на 2009 г., макар без да е имал финансово обезпечение за тях, за три години напред. Като казвам това, имам предвид 37 договора, като изключвам двата големи, касаещи районен съд и районна прокуратура София и съдебна палата в град Варна, които възлизат на стойност с ДДС близо 500 млн. лв.
Колеги, моят бюджет за 2010 г. е 150 млн. лв. общо, а капиталовите разходи на Министерството на правосъдието общо са 20 млн. лв. Аз няма да правя никакви изводи пред вас, вие всички ще ги направите, в какво положение и в каква ситуация е оставено Министерството на правосъдието и нашето правителство по отношение на моите ангажименти към колеги, към които аз съм принадлежала до преди няколко месеца. Защото се оказва така, че някой е сключвал договори с обещания да има сгради, да има добра атмосфера и добри условия за работа, а аз човекът, който излизам преди два месеца от тази система, съм принудена сега всеки ден сутрин от 8 вечер до 9 да се опитвам да предоговарям условия и ако не мога да направя това, защото бизнесът има пълното си право да иска да получи пари, аз трябва да прекратя договорите, което, разбира се, няма да освободи моето правителство от плащане на огромни неустойки. Така че както се казва в правото „който плаща зле, ще плати два пъти”. Министерството на правосъдието е поставено в тези условия. Спирам дотук за капиталовите разходи.
Продължавам нататък, за да кажа това, че аз бих искала, ако е възможно, да се преразгледа бюджетът на Министерството на правосъдието в няколко пункта, абсолютно справедливо и в рамките на това, което е възможно без да ощетявам останалите колеги, защото и те са в изключително затруднена и неблагоприятна ситуация за цялата 2010 г.
Моля ви да погледнем разходната част на бюджета в пункта издръжка, като специално искам да обърна внимание на издръжката, която касае пенитенциарните заведения, т.е. затворното дело, което е към Министерство на правосъдието и за който мой ресор ние сме предложили около 59687114 лв. спрямо това, което е предложено в Закона за бюджет ние трябва да получим 24000000 или общото намаление е с 34 млн. лв. издръжка, което се отнася до затворите. А вие знаете, че издръжката на затворите касае средствата за храна на лишените от свобода и недостиг на средства за горива при годишна потребност 9 млн. лв. Недостигът за храна на лишените от свобода е в размер на 8 млн. лв. Аз не бих искала лишените от свобода в затворите нито да бъдат ненахранени, нито да бъдат на студено. Така че в тази част е наистина наложително да се преосмисли бюджетът на Министерството на правосъдието. Ние сме заложили това като приоритет и в програмата на Основните насоки за развитие и дейност на Министерството на правосъдието като отделно звено в Министерския съвет. Разбира се, този проблем е приоритет и в програмата на правителството на политическа партия ГЕРБ.
Това е пунктът, който мен много ме тревожи и бих искала там да помислим заедно и да намерим решение за малко помощ. Това е едно от актуалните неща по моя бюджет.
Другият пункт, по който бих искала да помислим заедно и да намерим решение това е отново в разходната част и в графа издръжка – това са средствата за правна помощ.
Колеги, знаете, че реформата на съдебната система е сложно нещо. Та е и скъпо нещо. Без пари никакви реформи не се правят, но за съдебната система това е особено актуално. Това е приоритет и на правителството и приоритет на Министерството на правосъдието. Правосъдие без защита не може да се случи. Вие знаете, че преди няколко месеца също имаше проблем с недостиг на средства, които г-н Дянков намери начин да даде, за да можем да се разплатим с колегите адвокати и те са получат своите възнаграждения за месеци назад. Това беше прекрасен ход, колегиален и държавнически. В бюджета за 2010 г. отново за тях ще има недостиг.
Бих искала да кажа и това, че в момента ние правим проект за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс, в който присъства темата „Защита”. Там също ще има нужда от допълнителни средства. Ние сме направили и нашата финансова обосновка, която ще бъде предоставена на министър Дянков, но е хубаво отсега, когато имаме възможност да говорим с вас открито по този въпрос и колегиално да помислим за още малко средства за Министерство на правосъдието по този въпрос.
Заедно с тези няколко пункта по издръжката за затворното дело и за правната помощ аз бих искала да обърна внимание и за средства, които ще бъдат нужни за екстрадициите. Съдебната власт – Висшият съдебен съвет постави въпрос за средства, но бих искала да кажа, че тези средства се заявяват чрез нас, защото съдебната охрана е към Министерството на правосъдието и ние имаме ангажименти по тези екстрадиции, така че парите са нужни на Министерство на правосъдието.
Освен това, бих искала да ви информирам, че се предвижда 2010 г. да бъде взето решение на европейско ниво за страните членки да се постигне договореност и това сигурно ще стане, всички граждани в рамките на Европейския съюз, които са граждани на една държава, но изпълняват присъди и са в местата за лишаване от свобода в друга страна членка на Европейския съюз, да бъдат изпратени в своята държава по гражданство. Ние очакваме една доста внушителна цифра от граждани, които изтърпяват наказание в други страни членки на Европейския съюз и добре че е само тази квота. И ако това нещо се случи през 2010 г. ние ще имаме нужда от много повече средства, да не говорим, че ще имаме нужда и за капиталови разходи допълнително, защото ще трябва да построим и нов затвор, тъй като сега местата ни за лишаване от свобода не отговарят на минималните стандарти за човешко и неунизително отношение към лишените от свобода в местата за лишаване от свобода.
Така че изпитвам неудобство да изреждам пункт по пункт всички тези неща, които Министерството на правосъдието и държавата ни всъщност има нужда, но съм длъжна да поставя моите въпроси и оттук насетне в общия кюп това ,което е възможно да получи раздвижване в рамките на една обща сума, от която няма мърдане, да се получи жест за Министерството на правосъдието.
Мисля, да спра дотук. Ние юристите не сме силни в цифрите. Ние сме по-силни в посланията и в начина на тяхното отпращане, но аз имам до мен моя специалист – главен счетоводител, който с цифри ще се опита да подкрепи всичко това, което аз казвам.
Само едно допълнение искам да направя, което най-вероятно е направило впечатление на г-жа Фидосова относно пункта, който третира средства в Закона за бюджета за закритото вече Национално бюро за контрол над специалните разузнавателни средства. Така е останало в Закона за бюджета, защото когато се изпращаха и договаряха нещата, все още нещата бяха в зала и не се знаеше какво точно ще се случи. Сега очаквам обнародване в Държавен вестник все още не сме видели това, което вие гласувахте, черно на бяло, но сме имали предвид в преговорите, които водихме индивидуално всяка институция с Министерството на финансите, че тези средства, които са много малко за 2010 г. ние ще можем да ги оползотворим за Главна дирекция „Охрана”. Те са в много малък размер, така че няма някакво съществено разминаване от това, че е дадено нещо в повече, което сега ние няма как да ползваме. Тези средства бяха наистина много малко, пропорционално намалени за всички онези дейности, които са в наша компетентност и касаят наши дейности.
Благодаря ви. Сега моля да чуете и г-жа Нели Доева.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-жо Попова.
Имаме входирано писмо от Министерството на правосъдието във връзка с тези средства, които бяха предвидени предварително в Бюджет 2010. Става въпрос за 2187000 лв. за бюрото, което с гласуване на второ четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства закрихме. В утрешния брой на Държавен вестник ще бъде обнародван закона, така че тези средства ще бъдат съобразени с това, което сте предложили най-вероятно, но за това трябва да каже и министъра на финансите, да бъдат пренасочени към Главна дирекция „Охрана”.
Другото нещо, което има връзка и с днешния дневен ред и ми направи впечатление, са заделените и предвидени средства с предстоящото приемане на Закона за домашно насилие, тъй като днес ще го гледаме като една от точките в дневния ред. Може би главният счетоводител ще каже за какви суми става въпрос.
Имате думата. Ще ви помоля в рамките на 5 минути да ни запознаете.
Нели Доева:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми колеги,
Позволете ми да направя кратко резюме на проекта на бюджет, който е внесен от Министерския съвет за Министерството на правосъдието по приходната и разходната част.
В приходната част за Министерството на правосъдието са заложени 74 млн. лв. Имахме предложение към Министерството на финансите същите да бъдат намалени с 6 млн. лв., тъй като се наблюдава в резултат на негативните икономически тенденции спад на нотариалните сделки и търговските обороти между фирмите. Това засяга пряко нашите регистри: регистър БУЛСТАТ и Търговския регистър и Имотен регистър. Оттам идват основно приходите на Министерството на правосъдието в голямата си част от държавните такси. Въпреки усилията, които полага Министерството на правосъдието по тези регистри, приходната част към момента ние изпълняваме 85%. Считам, че тези приходи според тенденциите на пазара вървят така, все пак 2010 г. ние ще изпълним приходната част или ще имаме малко неизпълнение.
Относно разходната част се наблюдава много по-голямо намаляване на бюджета на Министерството на правосъдието дори спрямо ревизирания бюджет. Ревизираният бюджет тази година е намален с 10 на сто и министерството ще ползва само определеното му от министъра на финансите. Този резерв за Министерството на правосъдието е 29 млн. лв. за тази година.
Както каза и г-жа Попова, най-голям е спадът в капиталовите разходи. Капиталовите разходи за Министерството на правосъдието са занижени с 45%.
В разходната част на програмата „Инвестиции за Министерството на правосъдието” средствата, които няма да достигнат, са в размер на 16 млн. лв. Министърът на правосъдието в момента обслужва 200 административни сгради само на съдебната власт, в които сгради се извършва освен основен ремонт, освен строеж на нови сгради, се плащат и такси за издръжка. Вие всички знаете, че местните парламенти, които гласуват местните данъци и такси имат тенденцията да увеличават тези такси, за да подобрят своите приходи по общинските бюджети. Това води обаче до увеличаване на таксите за битови отпадъци за Министерството на правосъдието. Мога да ви кажа един пример. Община Ихтиман е с най-високи такси в цялата страна, за което Министерството на правосъдието е платило тази година 90 хил. лв. само за такса битови отпадъци. В тази програма според наши данни до момента сме изхарчили по отчета за деветмесечието 1800000 лв., като тук се включват и таксите за застраховки на сгради, таксите за външни услуги и таксите за някои горива, което считам, че утежнява още повече бюджета на Министерството на правосъдието. Заложените за 2010 г. разходи за издръжка са 900000 лв., а до момента разходите са 2 млн. лв. В тази връзка считам, че в тази част би следвало да ни бъдат дадени достатъчно средства, тъй като тези средства ще се акумулират в общинските бюджети и оттам в приходната част на републиканския бюджет.
Ние сме предприели действия за преговаряне на стойностите на договорите и имаме значителни резултати, тъй като предоговорихме много скъпи материали, заложени в първоначалните договори. Минаваме на среден материал, предоговаряме, разсрочваме. Имаме преведи аванси, които сме насочили за 2010 г., като постигнахме договореност с контрагентите да не си търсим взаимни неустойки във връзка с финансова криза в страната. Това е, което мога да кажа за инвестициите на съдебната власт.
Министърът на правосъдието както г-жа Попова каза, изпълнява тези правомощия по основния закон за страната и подобрява условията на магистратите и на техните служители.
Освен това има постановление на Министерския съвет за закупуване на сгради за административните съдилища, които ние трябва да изпълним. Всички вие знаете, че по АПК държавата трябваше да предостави сгради от наличния сграден фонд, но тъй като този наличен сграден фонд в много случаи имаше морално изхабяване и беше в много лошо състояние, ние не получихме тези сгради и за това предприехме инвестиционна програма, която ако сме в нормален режим би могло министерството да се вмести, ако ни бъдат осигурени тези средства. Само за инвестициите ни са необходими 30 млн. лв. за 2010 г. а в проекта на Министерството на финансите са 20 млн. лв. Имайте предвид, че когато министърът на правосъдието прие сградите, ние ги приехме с тристранни споразумения от Висшия съдебен съвет и поехме задължение по вече сключени договори по вече стартирали обекти.
Становището на Министерството на правосъдието е, че средствата могат да бъдат коригирани във връзка със средствата общо на капиталовите разходи на съдебната власт. Тъй като капиталовите разходи на съдебната власт в момента представляват само движими вещи и считам, че те са с по-малка стойност, министърът на правосъдието също в момента осигурява с подвижна компютърна техника съдилищата. Имаме проекти по ФАР, с които 2007 г. сме обезпечили това имущество.
Друго, когато стартираха строително-монтажните работи ние сме осигурили от бюджета на Министерството на правосъдието системи за видеонаблюдение, които са скъпи.
Това е, което мога да кажа по капиталовите разходи.
Искам да наблегна на частта за издръжката. Както каза министър Попова частта на издръжката е най-тежката част. В Министерството на правосъдието в областта на изпълнението на наказанията имаме три програми: „Арести”, „Затвори” „Пробация” и Главна дирекция „Охрана”. Екстрадициите ги правим по заявка на Върховна касационна прокуратура. По данни на Интерпол до 2011 г. ние трябва да екстрадираме 6000 лица, за които годишно ни трябват 1 млн. лв. за командировки и за довеждане в България. Искам да наблегна, че тези 6000 лица влизат в затворите и там също трябва да ги храним. При нас кръгооборотът е затворен. В тази връзка искам да кажа, че министърът на правосъдието осъществява уникални администрирани услуги, които ги няма в нито една друга изпълнителна власт. Това е в областта на изпълнение на наказанията, в областта на правната помощ и в областта на екстрадицията.
Благодаря за вниманието.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Доева. От името на вносителите всички взеха думата. Извинявам се на представителите на Министерството на финансите. Аз обясних по принцип вашата позиция.
Имате думата колеги за въпроси, изказвания и дискусия. Г-н Христо Бисеров.
Христо Бисеров:
Колеги, искам да вкарам още една тема, защото темата не е само бюджета на ВСС и бюджета на Министерството на правосъдието, за да бъде част от общата дискусия.
Както знаете всеки закон е най-интересен в частта Преходни и заключителни разпоредби. Искам да ви обърна внимание на § 29, ал. 2.
„Министерският съвет може да одобри допълнителен трансфер за бюджета на ДОО, включително и когато този допълнителен трансфер може да доведе до влошаване на бюджетното салдо по чл. 1, ал. 3.”
Бюджетното салдо е 1688000000 лв. Въпросът е правен, г-жо Председател.
Искра Фидосова:
Само да вмъкна. Съгласна съм, че са изключително важни преходните и заключителните разпоредби. Аз имам също предложения и бележки, но сега ви предлагам § 29 да го коментираме след това, когато гледаме Закона за ДОО.
Христо Бисеров:
Не. За това се опитах да взема първи думата, защото смятам, че това е тема за бюджета – тема, по която Правната комисия може да има мнение. Тук не става въпрос за ДОО. Става въпрос за норми на Конституцията и Закона за бюджета. Текстът на чл.29 дава възможност да се нарушава бюджетното салдо, без да се вижда в парламента. Смятам, че това е текст, който противоречи на Конституцията. Бюджетното салдо е основният параметър на бюджета – приходи, разходи, салдо. Ако Министерският съвет може да нарушава бюджетното салдо без да влиза в парламента, това е нещо, което Правната комисия може да счете сега. Понеже чух, че се повдига въпроса как беше, ще ви кажа как беше. Беше „ако не наруши бюджетното салдо”. Между „ако не наруши бюджетното салдо” и „че може да доведе до нарушаване на бюджетното салдо” става въпрос за нещо много тежко.
За съжаление това не е единственият текст в Преходните разпоредби, който е интересен на тази тема. Ако отворим накрая в § 79, където е каза, че неизпълнение на приходите по бюджета на ДОО и Здравната каса е за сметка на средствата от левовите им сметки, като при недостиг такива средства може да се компенсират от централния бюджет. Тук е горе-долу добре. Обаче кое е интересното? Интересното е, че в § 88 казва, че разпоредбата, която я цитирах (чл. 79) влиза в сила от 1 януари 2009 г., а не 2010 г. Т.е. с този текст се подготвя промяна на бюджета за 2009 г., примерно на 28 декември. Това не е ли нарушение на конституционни разпоредби, не е ли нарушение на текстове на Закона за бюджета (устройствения закон).
Повдигам тези два въпроса, а всъщност е един, защото смятам, че Правната комисия трябва да има отношение по тази тематика, а не само да гледа числата във ВСС и Министерството на правосъдието. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Бисеров. Заповядайте, г-н Миков.



Михаил Миков:
Аз имам едно предложение. Ще тръгна от Преходните и заключителните разпоредби. Предложението ми е много дребно, което не значи, че ще подкрепим бюджета.
По § 68. Изпълнението на наказанията и задържането под стража.
Става въпрос за безплатното пътуване на служителите. Няма да направи бюджетът кой знае каква икономия, ако се отнеме едно право, което съществува във веки веков – даденото право на служителите при изпълнение на служебните задължения да ползват безплатен транспорт. Това се отнася и за Министерството на вътрешните работи. Този въпрос ще попадне и в Комисията за вътрешна сигурност. Не знам за какви пари става въпрос. Нека счетоводителят да каже. Но не мисля, че кой знае какво ще се случи с държавната хазна. Защото си представете служителите, които изпълняват тези функции – служебна охрана, задържане под стража, при изпълнение на служебните си задължения да си дупчат билети. Ставаме за смях. И без това не са кой знае колко финансово осигурени. А отнемането на тази възможност, не е добре. Това не е привилегия. Това е възможност да конвоират. А ние ги караме да си купуват билети или да си купуват карти с лични средства. Министерството на финансите и хазната няма да обеднеят от тази работа.
Другият ми въпрос е към министъра - г-жа Попова. Ще коментирам и след това ще си задам въпроса. Предвижда ли се строителство на затвори през тази година. С тези 20 млн. лв. капиталови разходи. Не знам дали покрихте покрива на Съдебната палата в Перник. Разбрах, че там са на найлон. Дано да сте успели с годишния бюджет за тази година, защото зимата дойде. Но ако няма строителство на затвори, освен че този проблем съществува и досега. Това не е въпрос само на условията в затворите. То е въпрос на физическа възможност да се изпълнява наказателната политика на държавата. Слушам по радиото, че ще увеличавате санкциите. Усеща се масово увеличаване на санкциите и това, което се случва в МВР – хващането се случи, и ако съдебната система по-бързо ги осъди, в един момент ще чакат по 4-5 години, за да изтърпяват наказанието лишаване от свобода. Това е политически въпрос. Държавата казва: Аз правя наказателна политика, при която трябва да има ефективност. Аз не знам, но може би Вие ще ни споделите цифри, че осъдени лица чакат на опашка да влязат да изтърпяват наказанието. Поне такава е моята информация. И то с мисъл не само за 2010 г., а и за 2011г., 2012 г. и 2013 г., защото е ясно, че този въпрос не може да се реши за 5-6 или 8 месеца. Но тази мисъл ако не е прокарана като политика в бюджет 2010 г. всичко си остава празни приказки. Вие поставихте този въпрос. А на нас ни беше добре европейските държави да ги хващат, да ги съдят, защото са по-ефикасни. Но сега те усетиха, че ние се изхитряваме и ще ни ги връщат тук да изтърпяват наказанието. Този проблем ще се задълбочи макар опитите на декриминализация, на замяна с не лишаване от свобода, но този проблем ще си стои пред държавата и тук трябва да има някакъв хоризонт за решение. Това е въпросът ми – какво е положението в затворите. Вие казахте само част от това. Аз даже не говоря за стандарт. Стандартите са важен въпрос, но колкото можете ще кърпите с капиталовите средства. Но без някакво по-радикално, по-цялостно решение като израз и на наказателната политика. Увеличаваме санкциите, съдът ще започне да налага тежки наказания, а накрая няма къде да стоят тези хора. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Миков. Г-жо Попова, заповядайте.
Маргарита Попова:
Аз не можах да отгранича ясно формулиран въпрос, а по-скоро отграничих подадена тема за разговор въобще, но ще отговоря по следния начин.
Г-н Миков, като гледам каква е ситуацията, доста хора ще чакат да влязат в затвора до пролетта следващата година. Ще ви кажа какво прави правителството.
Михаил Миков:
Аз зададох конкретен въпрос и недейте да правиет политически изказвания. Има ли хора, които са осъдени на лишаване от свобода и не може да се изпълнява наказанието.
Маргарита Попова:
Няма такива хора, които да чакат да влязат в затвора, но може да се наложи в скоро време да започнат да чакат.
Но ще ви кажа и нещо друго. Още пред месец септември разговаряхме с г-н Дянков по въпроса, че трябва наистина да започне строителството на затвор във връзка с това, което ще се случи 2010 г.. Имаме разменена кореспонденция, два кръга на проведени разговори и вероятно 2010 г. в средата ще можем да имаме ясен отговор на този въпрос в зависимост от свободни терени и от финанси. Но разговори на правителството в тази насока има. Това мога да ви кажа в момента.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-жо Попова. По отношение на зададените въпроси от г-н Бисеров и г-н Миков за § 29 и § 68. Заповядайте, г-жо Митрева.
Христина Митрева:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
По отношение на § 29. Действително в предишни текстове на закона за устройството на държавния бюджет не е присъствала такава опция Министерският съвет да може да разрешава да се превишават разходите над тези, които са одобрени от Народното събрание. Променената ситуация през тази и следващата година налага да се въведе един по-гъвкав правен механизъм, като се даде възможност на Министерския съвет да одобрява допълнителни разходи. Това са разходи по закон. Това са всъщност разходите за пенсии, за парични обезщетения за временна неработоспособност, за безработица. Специално тази година поради неизпълнение на приходната част на бюджета на държавното обществено осигуряване с около 500 млн. лв. и в същото време значителните превишения на разходите за безработица се очаква един допълнителен недостиг в държавното обществено осигуряване, който не е предвиден със Закона за държавното обществено осигуряване и това налага държавният бюджет да преструктурира част от разходите, даже и да превиши това бюджетно салдо, което наистина води до влошаване. За това този текст е записан. Той е записан като възможност. Знаете, че тази година и Министерският съвет имаше решение до 90% от разходите да бъдат изразходвани. В бюджета на Държавното обществено осигуряване не става въпрос за 90%, а за много над 100% така, както надхвърлят разходите, предвидени по закона за 2009 г. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-жо Митрева. Г-н Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров:
Ще взема отношение, защото както вие се изразихте в началото на вашето изказване, че това е правен механизъм за нарушаване на салдото, не е вярно. Това е противоправен механизъм, който противоречи на Конституцията и на Устройствения закон за бюджета за нарушаване на текст, който е само единствено преимущество на Народното събрание.
Г-жо Председател, искам да се отрази в становището, че има такава тема. Тежките финансови условия са разбираеми от всички нас, но има правни механизми и те съществуват. Влиза се в парламента, прави се корекция на бюджета и животът продължава. Но това не е правен механизъм. Благодаря.
Искра Фидосова:
Моля сътрудниците да отбележат в доклада и становището по § 29, ал. 2 изложението и мнението на г-н Бисеров, по отношение на това, че нормата не е правна и с нея се нарушава бюджетното салдо без да се съгласува това изменение в пленарна зала на Народно събрание и е противоконституционна норма. Също така § 79 във връзка с 81, с което се подготвят промени на бюджета за тази година.
По § 81 кой ще отговори от Министерството на финансите. Ако не сте готови, моля да се отговори на г-н Миков по § 68.
Надежда Генова: Министерство на финансите
Разпоредбата на § 68 е обвързана с разпоредбата на предходните § 66 и § 67 и касае отмяната на правото на безплатно пътуване на служители от МВР, ДАНС и тези в изпълнение на наказанията. Това е решение по целесъобразност и единствено от гледна точка на икономии. Касае се за 16 млн. лв., които се разпределят по общини, в които има градски транспорт и съответно тази категория служители. Даже 157000000 лв. е точната цифра.
Вчера Вътрешната комисия предложи да бъдат отменени § 66 и § 67 и това предложение е логично в частта на Закона за изпълнение на наказанията.
Искра Фидосова:
По отношение на въпроса на г-н Бисеров.
Христина Митрева:
Уважаеми г-н Бисеров, не разбирам за какво става въпрос. За кой чл. 81.
Искра Фидосова:
Параграф 81 е по отношение на влизане в сила.
Христина Митрева:
Точно по тази причина, която казах за 2009 г. Има голямо превишение на разходите над приходите, което е заложено в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и всъщност този текст за това се пренесе и за 2010 г.
Христо Бисеров:
Аз разбирам че се налага, но защо се прави по този незаконен начин.
Христина Митрева:
Съгласна съм. Имате основание.
Искра Фидосова:
Има ли желаещи за въпроси и изказвания. Заповядайте, г-н Анастасов.
Анастас Анастасов:
Ще бъда много кратък и естествено по моята болна тема. По-скоро това е едно предложение към г-н Колев и към Висшия съдебен съвет. Радвам се, че г-жа Попова е тук.
Считам, че в съдебната система и изобщо в магистратската система има много вътрешни резерви. Определено становището ми се основава на това, че преди няколко години една голяма част от следователите бяха преназначени в съда и в прокуратурата. В същото време в окръжните следствени служби се запази целият административен персонал като обслужващ такъв. Преди няколко месеца, когато следствията преминаха към съответните окръжни прокуратури, макар и функционално обединени, те си останаха разделени по помещения и по местонахождение на службите. Но се получава така, че в една окръжна прокуратура има съдебен администратор, и в окръжната следствена служба има съдебен администратор – системи администратори, служители.
Отделно преди няколко години ми направи силно впечатление за районните прокуратури, които не са самостоятелни разпоредители с бюджет, бяха обявени конкурси за счетоводители. Ако не се лъжа и за касиери. На тях също бяха назначени съдебни администратори, при положение че те нямат собствена администрация, с която районният прокурор да разполага.
В момента се получава един доста голям щат, който поне за мен е раздут. Впечатлението, което прави на колегите е, че примерно в районните прокуратури след преназначаването на част от следствието, се увеличи доста броя на самите прокурори. Работата през последните години се увеличи вследствие на разчистването на старите дела в следствието. Примерно за една районна прокуратура каквато е Ямбол за миналата година бяха внесени 700 обвинителни акта, тази година едва ли ще минат нормалното, което е за предходните години – 300-400 акта. А Районна прокуратура-Ямбол в момента има 16 прокурори. При положение, че тази работа преди преназначаването на следователите е вършена от порядъка на 9-10 прокурора, увеличаването на щата не само на прокурорския и магистратския, но и на администрацията, ми се вижда неоснователно. Ако има някакви притеснения за това дали трябва да се съкращава някой, мисля, че трябва да се вземе едно кардинално решение администрацията да бъде оптимизирана наистина максимално. Опитът за спазване на съотношението 1:3, което се опитваме на всяка цена да следим да не бъде нарушено, получава се така, че в големите съдилища и в големите прокуратури, там където не може да се спази това съотношение, където работата е най-много има проблеми със сроковете за решаването на делата, а други места, където почти няма никаква работа, съотношението е спазено и има предостатъчно персонал.
Искра Фидосова:
Благодаря ви, г-н Анастасов. Заповядайте, г-н Първанов.
Валери Първанов:
Само едно кратко уточнение. Съотношението между магистратите в прокуратурата и съдебните служители са на един магистрат и следователите се падат 1.2 служебни служители. Има съдилища и с по 4. Но в прокуратурата такова съотношение никъде няма.
На второ място, беше извършено преструктуриране на длъжностите и нямаме дублиране на длъжности в прокуратурата, както и на счетоводители по щат, както и на съдебни администратори. Всички районни прокуратури в България са третостепенни разпоредители с бюджетни средства. Те не са юридически лица като районните съдилища, но си имат свой БУЛСТАТ, свои разплащателни сметки и упражняват бюджет. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Първанов. Г-н Колев, заповядайте.
Иван Колев:
Аз съм съгласен с казаното от колегата Анастасов. В момента има назначена специална комисия, назначена от Висшия съдебен съвет, която точно с това се занимава. Всеки момент ще бъде внесен доклада й във Висшия съдебен съвет относно щатовете на магистрати и служебни служители. Действително има резерви в съдебната система и за това ние сме престанали да назначаваме повече хора. Когато трябва да бъдат някъде осигурени допълнително служители в някой съд или прокуратура, ние взимаме от тези съдилища и прокуратури, където не са толкова натоварени. Вече няма външни хора. Не се увеличава щата, а само правим вътрешни размествания. Смятам, че много скоро ще оптимизираме бройките не само във Висшия съдебен съвет. Напълно съм съгласен. Дори има съдилища, които трябва да бъдат закрити, но това е политически въпрос и знаете, че много трудно може да се осъществи, тъй като има съдилища, където имат по четири дела, има и по две дела и половина. Има административни съдилища, които въобще не работят и се образуват дела, колкото да има нещо. Но как да ги закрием? Но ще се постараем. Но аз благодарих на ръководството на Министерството на финансите за бюджета, който ни предложиха, но ако може да вземат отношение по тази прословута ал. 3. Да чуем и тяхното становище. Защото смятам, че няма нищо лошо в това. Не може само на съдебната власт да се няма доверие. Във всички бюджетни учреждения го няма това ограничение. При този рестриктивен бюджет, ние ще се справим с бюджета, обещаваме, че ще се справим с тази реформа, която сме предприели в съдебната система, но поне да можем да боравим с тези пари, които са ни дадени от правителството - да можем от един параграф да прехвърляме в друг параграф. Ние няма да злоупотребяваме. Не можем да говорим за такива неща. Всеки ден при нас има одит. Проверяват ни от Сметната палата. Така че няма защо да има някакви притеснения в тази насока. Но и да се чувстваме ние по-спокойни в нашата работа.
Искра Фидосова:
Г-н Горанов, въпросът е към Вас. Той беше зададен още в началото на заседанието. Става въпрос за чл. 2, ал. 3 от Преходните разпоредби. Становището на Министерския съвет е, че не подкрепя предложения текст от Висшия съдебен съвет в редакцията, която е предложена. Става въпрос за разликата, когато има изпълнение на бюджета на съдебната власт Висшият съдебен съвет може да прави изменения в бюджетните разходи на органите на съдебната власт, като предложението на Министерския съвет е „които не водят до промени на показателите в частта за заплати и възнаграждения за персонала, одобрени с ал. 1.”
Владислав Горанов:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Колеги членове на Висшия съдебен съвет,
Госпожо министър,
Ние задълбочено разглеждахме този законопроект с предложението на Висшия съдебен съвет. Трябва да споделя, че не за първи път може би, но разбирането на съдебната власт за проблема, който правителството има и доверието, което се изказа от гледна точка на представителите на съдебната власт към нас, ни дава основание да мислим, като пак казвам може би не за първи път, но започва да осъзнава продължението на онова изречение в чл. 8 от Конституцията, което казваше, че властите са разделени, но си и взаимодействат. Може би за 2010 г. в контекста на проблемите, които срещаме, бихме могли, разбира се със съгласието и решението на Народното събрание, да преразгледаме виждането си и да приемем позицията на Висшия съдебен съвет. Разбира се, с ясния ангажимент на г-н Колев и другите членове на Висшия съдебен съвет, че управлението на всеки бюджет не е само право, както се изказа Конституционният съд преди години, независимостта на съдебната власт да зависи от достатъчността на бюджета, а и една отговорност за ефективно разходване на разпределения обществен ресурс. В този смисъл мнението на Министерството на финансите е, че ако Народното събрание прецени ние бихме подкрепили подобно решение по отношение на ал. 3, предложена от Висшия съдебен съвет. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Горанов.
Това означава предложение за промяна между първо и второ четене, което допълнително да бъде обсъдено и гласувано в Комисията по бюджет и финанси и след това в пленарна зала.
Други желаещи за въпроси и изказвания?
Ще помоля представителите на Министерството на финансите да си отбележат няколко редакционни бележки, които имаме по отношение на Преходните и заключителните разпоредби. Те са 4-5 и можем да ви ги дадем и подробно изписани.
Владислав Горанов:
Нека все пак да ги чуем. Може да изтъкнем аргументи.
Искра Фидосова:
По отношение на § 8 Преходните и заключителните разпоредби.
Става въпрос за съществуващите общински гаранционни фондове за малки и средни предприятия. В момента в § 8 е записано „могат да продължат да функционират”. Това означава, че имат избор да продължат или да не продължат. Идеята е да бъдат второстепенен разпоредител с бюджетни средства и ако е такъв, трябва да се запише: „продължават да функционират”. Или нещо друго се има предвид?
Владислав Тодоров:
Това че „могат да продължат да функционират”, но могат да бъдат и закрити – да не продължат да функционират по досегашния ред. Това е правото, което се дава на общината. Но ще вземем предвид редакционно тази бележка на комисията.

Искра Фидосова:
По отношение на § 27 от проекта на закона. Позовава се на § 26 и § 27 от Преходните и заключителните разпоредби от Закона за бюджет за 2006 г., като последният е с изтекъл срок на действие и е мълчаливо отменен с приемането на следващия годишен бюджет на Република България за 2007 г. В тази връзка считаме, че позоваването на параграфи от закон с изтекъл срок е от правна гледна точка неправилно и препоръчваме да се разпише нова процедура, за да не се позовавате на текстове, които са с изтекъл срок. Моля да ги погледнете.
Следваща бележка е от гледна точка на използвана терминология. В § 49, ал. 1 започва с „закупуваната през 2010 г.”, трябва да бъде „закупената”. Бележката е редакционна.
По отношение на § 54 и § 26. Използван е терминът в § 26 като е казано, че „бюджетните предприятия публикуват информация от годишните си финансови отчети в интернет.” Тук трябва да бъде „в интернет страницата си”. В противен случай означава някъде на друго място в цялото интернет пространство.
Същата бележка се отнася и до § 54. Там е записано „електронната”, а става въпрос за интернет страницата.
Следващото е в § 70. Законът за приватизация и следприватизационен контрол се изменя с § 70. От т. 3 на параграфа трябва да отпадне редакцията на ал. 5, тъй като повтаря сега действащия текст на т. 4, която изменя чл. 10а. Трябва малко повече време, за да се погледнат текстовете и трябва да съдържа изменение само на т. 1, ал. 2 и ал. 3 на чл. 10а. Има повторение, което трябва да бъде съобразено и редактирано.
И § 73, но е по-добре да ви ги дадем изписани, за да можете да ги проследите. Това са 7-8 бележки, които са чисто редакционни.
Владислав Горанов:
Г-жо Председател, тези, които са редакционни, е може би по-добре писмено. Ако има някакви по същество коментари?
Искра Фидосова:
Колеги, имате думата за въпроси и изказвания. Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Естествено е, че в обстановката, която е в цялата страна и за всички ведомства, нормално е да има и аз приветствам това, че представителите на Висшия съдебен съвет с разбиране приемат.
Но аз искам да обърна внимание на въпроса, който постави г-жа Попова. Ние знаем, че сега се въвежда ДДС върху процесуалното представителство, което така или иначе ще оскъпи адвокатските услуги, което ще бъде за сметка на гражданите, което ще доведе до увеличаване на броя на исканата правна помощ или назначаване на служебна защита. Просто това ще се случи. Няма как да не се случи поне първите няколко месеца.
Второ, наистина в процесуалния кодекс се предвижда с оглед бързина на досъдебното и съдебно производство по-често и по-дълго присъствие на служебния защитник. От една страна, това значи, че ще има нужда от повече средства, за да могат да се осъществят тези цели – казвам по-честото и по-дългото присъствие, което ще завиши и стойността на тези разходи. Аз смея да кажа, че може би чувствително ще я завиши. Наистина ми се иска там между първо и второ четене добре да се обмислят тези разходи, за да не се получи блокиране на тази институция, която се предвижда – въвеждането на служебната защита. Защото обратното би означавало едно забавяне, както имаше и г-жа Попова го каза – с месеци, а някои с години, имаше забавяне на плащанията за възнаграждение за служебна защита, довело до отказ. А няма как да бъдат задължени колегите от адвокатската колегия да се записват като служебни защитници. Това също би затруднило, а целта е в крайна сметка да се получи бързина в досъдебното и съдебното производство.
Това ми е молбата. Между първо и второ четене добре да се огледат предвидените разходи и да се предвиди наистина увеличаване на тези разходи, които досега са били. От две години е практиката и ще има увеличаване.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Лазаров. Заповядайте, г-н Горанов.
Владислав Горанов:
Аз знам, че тази тема винаги ще бъде изкушаваща съсловието, което бих могъл ад коментирам, че възможна стъпка в тази посока е да се мисли доколко е възможно между първо и второ гласуване в предложения от Министерски съвет и вече такива дебати водим с представителите на Бюджетната комисия доколко е възможно между първо и второ гласуване в Закона за данъка върху добавената стойност, предложен от Министерския съвет, да не се въвежда данък добавена стойност само за служебната защита – правната помощ, тъй като доколкото се запознах, точно Правната комисия е открила аргументи с практиката на Европейския съд, че подобно нещо е възможно и няма да се счита като основание за започване на процедура за инфриджмънт срещу България. За 2010 г. с оглед възможностите това е някаква стъпка за решение.
Димитър Лазаров:
Аз искам да поясня, че това ще доведе до по-често прилагане на искане за служебна защита. Просто ще се увеличат случаите, когато хората ще се отказват от процесуално представителство, което ще се сключва по нормалния ред и ще се обърнат към държавата да им бъде предоставена служебна защита.

Владислав Горанов:
Може би тук трябва да се мисли за критериите за достъп до това нещо, тъй като цялото общество може да предпочита да не си плаща за нищо, но в кря на краищата възможностите на публичните средства са ограничени. Това е ноторно известен факт, казват юристите.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Горанов.
Става въпрос колеги, за едно решение на Европейския съд от 29 октомври по дело, което е заведено с жалба от Финландия по отношение на служебната защита и там Европейският съд се произнася, че при служебната защита няма задължения за начисляване на ДДС – това, което ние го коментирахме миналата седмица на заседание, когато коментирахме пакета на данъчни закони.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказвания. Аз лично имам едно предложение и ще го дам по съответния ред между първо и второ четене. То ще бъде за отпадане в § 7 на ал. 3, тъй като смятам, че има ограничаване на правомощия. Не смятам, че има мотиви за стесняване на тези правомощия, които до момента ги имаха кметовете.
Може би трябва да се помисли и по ал. 1 дали е необходимо да остане този текст.
Владислав Горанов:
Има дебат. Има аргументи за Вашето предложение, постъпили и от други народни представители. Склонни сме да мислим в посока преразглеждане на нашето решение. Но дебатът продължава и мястото му е между първо и второ гласуване в срока по правилник.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказвания.
Колеги, ако не възразявате, предлагам в доклада и становището, което ще изготвим, да запишем, че подкрепяме това, за което помоли г-жа Попова в своето изказване по отношение на разходната част при възможност, ако има такава, да се преразгледа по отношение на програмата, касаеща затворническото дело, средствата за правна помощ, което вече се коментира, средствата за екстрадиране. Там всъщност част от това, което е предвидено за закритото вече бюро, или цялата част ще отидат като разход при екстрадициите и за капиталовите разходи, което наистина е сериозен проблем в цялата съдебна система.
Ако няма други желаещи, да преминем към гласуване. Няма желаещи.
Ще имаме две гласувания.
Едното ще бъде по отношение на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2010 г. с включен проект на бюджет на съдебната власт, съставен от Висшия съдебен съвет.
Второто ще бъде по отношение на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2010 г. с включен проект на бюджет на съдебната власт със становище от Министерския съвет.
Подлагам на гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2010 г. с включен проект на бюджет на съдебната власт, съставен от Висшия съдебен съвет.
Който е „за”, моля да гласува. Един „за”. Против? Няма. Въздържали се? Шестнадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2010 г. с включен проект на бюджет на съдебната власт със становище от Министерския съвет.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Четирима „против”. Въздържали се? Няма.
С това изчерпахме тази точка от дневния ред. Благодаря на представителите на Висшия съдебен съвет и на Главна прокуратура.
Тъй като вече има представители на Министерството на финансите аз ви предлагам да продължим с двата бюджета на държавно обществено осигуряване и след това с бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
По втора точка – Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2010 г., № 902-01-38, внесен от Министерския съвет на 29.10.2009 г.
Ще го представи г-жа Христина Митрева, заместник министър на труда и социалната политика.
Христина Митрева:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
На вашето внимание е проектобюджетът на държавното обществено осигуряване. Спазени са всички изисквания и указания на Министерския съвет за тригодишната прогноза, както и основните макроикономически параметри.
Освен това за приходите и разходите на проектобюджета на държавното обществено осигуряване са заложени конкретни социално осигурителни показатели, разпоредби от действащото законодателство, както и промени, които са уточнени и съгласувани с Министерството на финансите.
Основните параметри п бюджета на държавното обществено осигуряване за 2010 г. са размер на осигурителната вноска за фонд пенсии 16 на сто за лицата, родени преди 1 януари 1960 г. и 11 на сто за лицата родени след 31 декември 1959 г. Знаете, че от 1 януари 2010 г. вноската за фонд пенсии се намалява с 2 процентни пункта. Държавата участва в осигуряването чрез трансфер в фонд „Пенсии” в размер на 12 на сто. Запазва се размерът на осигурителната вноска за допълнителното задължително пенсионно осигуряване – 5 на сто, както и размерите на осигурителните вноски във фонд „Общо заболяване и майчинство” 3.5 на сто и за фонд „Безработица” 1 на сто.
Минималният осигурителен доход за само осигуряващите се лица се увеличава от 260 лв. на 420 лв., а за земеделските производители и тютюнопроизводителите от 65 лв. на 240 лв. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица остава 2000 лв.
Размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете от 1 до двегодишна възраст е 240 месечно.
Вноската за фонд Гарантирани вземания на работниците и служителите” е 0.1 на сто, като се увеличава максималният размер на обезщетението от 660 на 720 лв.
В проектобюджета на държавното обществено осигуряване за 2010 г. е предвидено от 1 юли да се увеличи добавката, така наречената вдовишка добавка по чл. 84 от Кодекса за социално осигуряване от 20 на 25 на сто от пенсията на починали съпруг, както и се въвежда добавка към пенсиите на пенсионери, навършили 75 годишна възраст, като размерът на добавката е диференциран според размера на получаваната пенсия и добавките към нея. Тази добавка е от 50 до 20 лв. в зависимост от размера на пенсиите. Няма да я получават всички пенсионери над 75 годишна възраст, а само тези с пенсии до 300 лв.
За 2010 г. е възможно индексиране на пенсиите по ред и начин, определен от Министерския съвет, съобразно изпълнението на консолидираната фискална програма за 2010 г. и най-вече на приходната част на държавния бюджет и бюджета на ДОО.
Максималният размер на пенсията остава 700 лв. месечно.
За 2010 г. са договорени и по-високи осигурителни прагове по икономически дейности и основни квалификационни групи професии с 4.85 на сто спрямо 2009 г., което осигурява около 100 млн. лв. повече приходи.
За 2010 г. трансферите от републиканския бюджет в бюджета на държавното обществено осигуряване възлизат на 4 828 000 000 лв., като в тези трансфери са включени средствата от републиканския бюджет за фонд „Пенсии” в размер на 12 на сто, което възлиза на 2 303 000 000 лв. Трансфер от републиканския бюджет за пенсии, свързани с нетрудова дейност в размер на 462 000 000 лв. и трансфер за покриване на недостига от средства в размер на 2 062 000 000 лв. Най-голям дял от всички разходи заемат разходите за пенсии – около 85 на сто, като разходите за пенсии за 2010 г. са в размер на около 7 135 000 000 лв. без резерва за реформата в социалното осигуряване, който е 60 млн. лв.
Със законопроекта се предлагат и промени в част първа на Кодекса за социалното осигуряване – това е в частта „Държавно обществено осигуряване”, които имат за цел подобряване на събираемостта на осигурителните вноски, както и вземанията на НОИ за неоснователно извършени осигурителни плащания, засилване на контрола и санкции на некоректните работодатели и осигурени лица. Благодаря ви.
Тодор Димитров:
Колеги, давам ви възможност за въпроси и изказвания по законопроекта на бюджета за държавното обществено осигуряване за 2010 г. Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Благодаря, г-н Заместник-председател.
Ние имаме едно принципно възражение по този законопроект. В предишната дискусия заместник-министъра на труда и социалната политика посочи, че дефицитът в бюджета на общественото осигуряване е около 1 млрд. лв. В същото време за следващата година се предлага намаление на осигурителните вноски с 2 процентни пункта – нещо, което почти няма да се отрази като облекчение на работещите и ще бъде поредно облекчение за бизнеса. Вярно е, че това съответства на политическата програма на управляващата партия, но излиза, че така се преразпределят тежестите в условията на криза, че винаги някои ще бъдат по-облекчени, а всъщност бюджетът на общественото осигуряване ще трябва да разчита на допълнителни трансфери от държавния бюджет – една политика, която е крайно неприемлива. Ние после ще обсъждаме за здравната каса как част от вноските за здравно осигуряване отиват за трансфери към резерва на държавата. Виждате една политика, която прелива от един джоб в друг без да има ясни начала и последователност.
Аз не знам дали нещо може да се коригира, тъй като това не са отделни параметри. Това е управленска философия. А такава управленска философия смятам, че ще ни доведе само до нови проблеми до нищо по-добро от това, което дотук имаме. Благодаря.
Тодор Димитров:
Ще отговорите ли на възражението.
Христина Митрева:
Не, благодаря. Просто няма какво
Тодор Димитров:
Други въпроси и изказвания? Не виждам. Ако няма други въпроси и изказвания да преминем към гласуване на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2010 г., № 902-01-38, внесен от Министерския съвет на 29.10.2009 г.
Който е „за”, моля да гласува. Четиринадест „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Няма. Приема се.
По трета точка – Обсъждане на първо четене на Законопроекта за бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., № 902-01-36, внесен от Министерския съвет на 28.10.2009 г. .
Маля вносителите да представят законопроекта.
Жени Начева:
Директор съм на дирекция „Бюджет и финанси” в Националната здравноосигурителна каса.
Ще се опитам да представя съвсем накратко проекта на Закон за бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г.
В проекта на закона за предвидени следните параметри: 2519000000 лв. приходи и трансфери и 2514000000 лв. са приходите, от които 1560000000 са приходи от здравноосигурителни вноски, 941000000 лв. трансфери за здравно осигуряване и 13.6 млн. лв. неданъчни приходи.
Разчетите в приходната част са направени при допускане за прогнозен брой здравно осигурени лица от 6.6 млн. души и допускането за 8% размер на здравноосигурителната вноска. Предвидените разходи и трансфери са в размер на 1 689.4 млн. лв. Общият размер на разходите за функция здравеопазване е 2 647 млн. лв. от които 63.7% се формират от разходите са за сметка на бюджета на НЗОК или разходите са в размер на 1686.3 млн. лв.
Разходите за здравноосигурителни плащания са 1511.9 млн. лв.
Няма да ви запознавам с конкретните параметри на разходите в отделните направления за здравноосигурително плащане. Те са отбелязани в чл. 1 на Закона за бюджета. Само мога да отбележа, че спрямо настоящата година се предвижда по-съществена промяна в частта на болничната медицинска помощ в посока, която да инициира провеждането на промени в болничната сфера.
Разходите за здравноосигурителните плащания могат да бъдат увеличавани със средствата от резерва на касата, който е в размер на 125 млн. лв.
Предвидени са и текстове, които дават възможност Народното събрание по предложение на Министерския съвет да разреши утвърждаването на допълнителни бюджетни кредити за завишаване на средствата в отделните направления на здравноосигурителните плащания.
Специфичното е, че чрез Закона за бюджета на касата се предлагат промени и в Закона за здравното осигуряване, които имат отношение към финансовите параметри, включени в структурата на Закона за бюджета на касата, а именно предлага се резервът в чл. 26 да се промени от 10 на 5 на сто и да се въведат изисквания за сключване на договори с изпълнители на болнична медицинска помощ, каквито към момента не съществуват по отношение на това да работят на пълен работен ден специалистите, които оказват медицинска помощ в болничните лечебни заведения по клинични пътеки.
Това е накратко проекта за бюджет на касата.
Искра Фидосова:
Благодаря. Желаещи за изказвания или въпроси. Г-н стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Благодаря, г-жо Председател.
Ние не сме специализирани по материята на здравеопазването. Но със заместник-министър Горанов и с членовете на Здравната комисия го водихме преди малко и не смятам да повтарям аргументите. Но все пак държа много сбито да ориентирам членовете на Правната комисия какъв бюджет се готвят да подкрепят.
Един бюджет, в който здравеопазването е поставено на голямо изпитание, а животът и здравето на българските граждани на реален риск през следващата година и то при положение, че здравеопазването, странно защо, е заявено като приоритет. Може ли да се приеме за приоритетна област тази, в която има драстично намаляване на разполагаемите средства в сектора, като се започне от 800 хил. лв. по-малко за специализирана извън болнична помощ, 10 млн. лв. по-малко за лекарства, които ефективно ще бъдат повече. Не искам да влизам в отношението между позитивния списък и средствата. И най-драстичното намаление е в най-чувствителния сектор за доболнична помощ, което по различните сметки в зависимост дали се правят на база планиран бюджет за 2009 г., или реално изпълнение, като обърнете внимание, реалното изпълнение на бюджета най-вероятно като разходи ще превишава планираното. Следователно това намаление ще бъде някъде около 350 млн. лв., което означава с около 1/3 съкращаване на ефективната дейност в лечебните заведения.
Няма да се позовавам на други въпроси.
Има и два правни въпроса, които трябва да признаем не са отсега и те опират също до една дискусия, която може да продължи и след бюджета, защото засяга неговите конституционни основания.
Единият въпрос е, че държавата като основен осигурител, внася само от половината от размера за здравните осигуровки, което означава, че работещите в България поемат много по-голяма тежест за формиране на бюджета за здравната каса отколкото държавата като осигурител.
Вторият въпрос е, че в резултат на превишението на приходите тези средства вместо да отидат за единствената цел здравно осигуряване, те отново в размер на неколкостотин милиона отиват за увеличаване на този резерв, но не за оперативния резерв, който е намален и който не позволява на касата да реагира на конкретните потребности в по-голяма степен.
Това са въпросите. Два от тях не са от тази година. Те са още от предходни. Единият е от няколко години, а другият е за втора година. Но все пак тогава имаше оправдание, че продължава абсолютното нарастване на бюджета, докато това е годината, в която има значително абсолютно намаляване на средствата, независимо от приблизителното запазване на относителния дял на тези разходи в брутния вътрешен продукт. Поради тази причина може би единствено ако народните представители отминат този въпрос като въпрос извън тяхната компетентност, могат ад намерят основание или като политическа лоялност да подкрепят такъв бюджет. В миналия парламент се намериха хора от мнозинството, които не подкрепиха такъв безпринципен подход, но за съжаление в частта на трансферите той все пак беше реализиран. Но тази година, когато състоянието на здравеопазването става критично, говоря от края на годината, и особено през цялата следваща, подкрепата на такъв бюджет означава значителна доза антисоциалност като мотивация, доминираща над всички други аргументи. За това ние няма да го подкрепим. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. Има ли други желаещи да вземат отношение? Няма. Приключваме дискусията.
Поставям на гласуване Законопроекта за бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., № 902-01-36, внесен от Министерския съвет на 28.10.2009 г. Който е „за”, моля да гласува. Десет „за”. Против? Пет „против”. Въздържали се? – „Един”.
Благодаря на представителите на Националната здравноосигурителна каса и на експертите на Министерството на финансите.
По четвърта точка – Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита срещу домашното насилие, № 902-01-35, внесен от Министерския съвет на 23.10.2009 г.
За обсъждането са поканени и представители на неправителствени организации. Г-жа Попова или г-жа Машева ще представи законопроекта. Заповядайте.
Маргарита Попова:
Уважаеми колеги,
Г-жо Председател, съвсем накратко ще представя пред вас измененията в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита срещу домашно насилие, който е бил приет през 2005 г. и който мониториран достатъчно време, за да се вземе решение по въпроса, че би могло и се налага да бъдат направени някои съществени изменения и в тази връзка е направено следното.
Ще прескоча историята от 2006 г., когато са правени кръгли маси и разговори и дискусии с представители на неправителствени организации и в пълно съгласие с тях са направени съществени и много разумни изменения в закона, които се изразяват общо взето в следното: с цел да се подобри превенцията и да се обезпечи финансовото прилагане на този закон.
В законопроекта са включени следните опции, много важни според мен. Допълнена е дефиницията на понятието „домашно насилие”, като изрично е предвидено, че за психическо и емоционално насилие върху дете ще се счита и домашното насилие, извършено в негово присъствие.
Има изменения в кръга на лицата срещу които може да се търси защита. Включени са лица, с които пострадалото лице се намира в родствена връзка по съребрена линия до четвърта степен включително; лицата, с които се намира или е било в родствена връзка по сватовство до трета степен включително; лица, които са възходящи или низходящи на лицето, с което пострадалото лице се намира във фактическо съпружеско съжителство, както и лице, с което родител на пострадало лице се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.
Разширен е кръгът на лицата, които имат правото да подават молби за издаване на заповед за защита срещу домашното насилие, което ми с струва един много удачен пункт за изменение на този закон.
Предвиден е ред за отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище.
Определени са правните субекти, които работят за защита на лицата, пострадали от домашно насилие.
Предлага се също много разумно до 31 март всяка календарна година Министерският съвет да приема национална програма за превенция и защита от домашно насилие. Посочено е, че средствата за финансирането и изпълнението на задълженията по тази програма се определят ежегодно в Закона за държавния бюджет на Република България. Разбира се, за 2009 г. не е било предвидено, но с измененията колегите са направили финансова обосновка и това нещо е влязло в предложенията за нашия бюджет, което е чудесно.
В най-общ план това са 6 важни пункта и опции за изменение на закона, с което се гарантира неговата ефективност, неговата справедливост и за това ми се струва, че е важен. Струва си да бъде приет и да бъде подкрепен единодушно.
С това приключвам. Ако г-жа Машева би имала още нещо да каже, да го направи. Но предполагам, че това е достатъчно на вашето внимание, за да сте убедени, че законът е необходим и с необходимата грижа са направени съответните изменения и гарантират тяхното приложение.
Искра Фидосова:
Благодаря министър Попова. Г-жо Машева, имате ли нещо да допълните. (Не.)
Колеги, имате думата за въпроси и изказвания. Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
Аз искам да поздравя вносителите, защото това е много навременно предложение. Законът става съвсем работещ, много са изчистени процедурите. Въведена е и европейската, а мисля, че световна практика в тази област. Ние бяхме доста назад във въвеждането на практиката срещу домашното насилие. Мисля, че в тези трудни времена за бюджета се отделят пари и за тази много чувствителна за обществото тема.
С тези изменения това ще стане един доста работещ закон и до голяма степен ще разреши проблемите в това отношение.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-н Радев.
Вие желаете ли да вземете думата като представител на неправителствена организация, която работи по темата „Борба срещу домашното насилие”. Заповядайте.
Даниела Горбунова:
Тук съм с колегата Албена Койчева. Ние двете сме адвокатки и работим от 10 години в областта на защита на жени, пострадали от насилие и в частност по прилагането на Закона за защита от домашно насилие.
Първо искам да благодаря за това, че сме поканени в качеството на представители на неправителствения сектор.
Второ искам да напомня, че ние раздадохме една книжка, която се нарича „Наръчник на парламентариста”, издадена от Алианса за защита срещу домашното насилие. Това е едно ново неправителствено образувание на организации от цялата страна, които работят в тази насока. Така че ще бъде за вас наистина полезен наръчник, за да се ориентирате в международната правна уредба и в европейската практика по прилагането на съответните законодателства в отделните държави в тази област.
Това на което искам да обърна внимание тук пред вас е не само, че е необходима промяна в подобрение на прилагането на този Закона за защита срещу домашното насилие, но основната промяна, която се налага и която е залегнала в този законопроект, това е финансиране от страна на държавата на секторите, които работят пряко по прилагането на Закона за защита срещу домашното насилие.
Много моля да обърнете особено внимание на промените в чл. 6. Там се говори за ежегодно определяне на национална програма по превенция за борба срещу домашното насилие. По прилагането на тази програма за превенция в този законопроект, който е на вашето внимание, са залегнали две промени в Закона за държавния бюджет. Да не ги наричам промени, но две изискванията, които трябва да съдържа Закона за държавния бюджет. Едното е по отношение на бюджетите на съответните министерства, които работят по прилагането на този закон, за осъществяване на техните програми за превенция. В какво ще се изразява конкретната работа на министерствата? Това са здравеопазване, образование, социалното министерство. Всяко едно от тях, съобразно приетата Национална програма за превенция ще каже в какво ще се изразходват тези средства.
Второто, на което искам да обърна внимание, това е залегналото ежегодно определяне в Закона за държавния бюджет по бюджета на Министерството на правосъдието, което министерство ще бъде един разпределител на тези средства, определяне на средства за финансиране на проекти на юридически лица с нестопанска цел, които отговарят на определени изисквания и които пряко работят по прилагането на този закон. Защо това е необходимо и защо е важно да се направи това разграничение?
Защото оказва се, че мерките, които предвижда Законът за защита от домашно насилие – мерките за защита, не могат да бъдат приложени изцяло така, както те са предвидени в закона, тъй като липсват програми, които да ги осъществяват. Залегналите мерки са: задължаване на извършителя на насилие да посещава специализирани програми за работа с извършителите на насилие за тяхното превъзпитание и овладяване на тяхната агресия.
И шестата мярка – насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване.
По тези две програми съдилищата не могат да ги прилагат, не могат да ги налагат като мерки за защита, защото липсва база. В настоящия момент единствено неправителствените организации работят в тази посока, както за защита на пострадалите лица, така сега се опитваме и въвеждаме на модели и програми за работа с извършителите на насилие.
Аз ви моля да приемете тези промени, които се предлагат в Закона за защита срещу домашното насилие най-вече с цел финансиране на работата срещу това обществено явление, което влече много последици. Има огромен обществен ефект, но за тези неща да не говорим. Благодаря ви. Ако имате въпроси към мен, мога да отговоря.
Искра Фидосова:
Благодаря адвокат Горбунова. Има ли други желаещи? Заповядайте, г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Ние няма да препятстваме приемането на промените. Но имам един въпрос и една констатация.
Въпросът ми е, тъй като този закон вече има определен живот, в какво се е изразила досега практиката по неговата реализация. Констатацията ми е, че наред с чисто психологическите фактори, които влияят върху домашното насилие, има и социални фактори, които изострят тази психическа реактивност. За мен би било по-добре не да се съкращават средствата за социални програми, включително за заетост на лицата, а да им организираме курсове как те да се държат в домовете си. Защото има редица фактори, които поне върху чувствителните и неустойчиви лица влияят, така че те самите създават предпоставки за увеличаване на насилието. Да не говорим за ролята на част от предаванията по медиите.
Имам чувството, че тази дейност е много затворена в себе си, в известна степен самозадоволяваща се и не държи сметка за цялостния контекст, в който се поражда насилието не само в дома. И докато не се тръгне да се променя цялостната среда, този род профилирани действия ще имат една много ниска ефективност, каквато имат общо взето и досега. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. Кой ще отговори? Г-жо попова, заповядайте.
Маргарита Попова:
Аз може би един частичен отговор да дам на колегата, защото разполагам с данни, които може би няма да задоволят неговата претенция за достоен отговор.
Бих могла да кажа на този етап това, че преди да се направят измененията, предишното ръководство на Министерството на правосъдието и на неправителствените организации са направили изследвания и са проучили 417 дела. Резултатите и становищата от това проучване са били, че законът се прилага успешно, съдилищата се справят. Има ефект, но са констатирани проблеми по процедурите и това са проблемите, които сега са заложени като изменения в закона. Така че чрез взаимодействие между колегите от правосъдието и неправителствените организации този ефект е отчетен като положителен. Аз се надявам и съм сигурна, че след като приемем тези изменения в закона, мониторингът ще продължи и тогава ще видим какъв ще бъде ефекта. Трябва да изчакаме малко време. Ефектът идва след натрупване на практика и нейния анализ и обобщена оценка.
Г-н Стоилов, на този етап това бих могла да кажа по този въпрос. Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Попова. Има ли други желаещи за участие в дискусия? Няма. Пристъпваме към гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита срещу домашното насилие, № 902-01-35, внесен от Министерския съвет на 23.10.2009 г.
Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
Благодаря на представителите на Министерството на правосъдието и на неправителствения сектор за присъствието.
Продължаваме със следващата точка от дневния ред.
По пета точка – Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 954-01-34, внесен от Драгомир Велков Стойнев и Михаил Райков Михов на 22.10.2009 г.
Г-н Стойнев, имате думата.


Драгомир Стойнев:
Уважаеми колеги, представят на вашето внимание законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси в раздел ІІІ, касаещ таксите за детски ясли, детски градини и специализирани институции за предоставяне на социални услуги – лагери, и други общински социални услуги.
Предложенията са следните.
Създава се нов чл. 82 , който да гласи:
„Чл. 82 (1) Не се заплаща такса за:
1. децата, чиито родители са І и ІІ група инвалиди, децата на неизвестни родители, децата на загинали при производствени аварии и природни бедствия, децата на загинали при изпълнение на служебен дълг.
2. децата с тежки хронични заболявания, посочени в списък, утвърден от министъра на здравеопазването, настанени в санаториални (оздравителни) детски заведения или групи;
3. третото и следващите деца на многодетните родители; последните плащат такса за първото дете в половин размер, а за второто - в четвърт размер.”
Създава се и нов чл. 83
„Чл. 83 (1) Таксата се заплаща с 50 на сто намаление за сираци или за деца с един родител, за деца, чиито родители са редовни студенти.
(2) Когато две деца от едно семейство са приети в едно или в различни детски заведения, таксата за второто дете се заплаща с 50 на сто намаление.”
Мотивите за това предложение. Тук липсва основния мотив, който ме подтикна именно към такава промяна. Един ден, водейки моя син на детска ясла присъствах на една случка, на която не пожелавам на никой от вас да присъства. Директорката на яслата напомняше на една дама, че не си е платила таксата и ставаше въпрос за 18 лева. Унижението, което претърпя тази жена пред мен, обяснявайки, че е съкратена и че сама гледа детето си и че в този момент няма възможност да плати таксата. Ставаше въпрос наистина за 18 лв.
Разбирам, че времената са тежки, че има криза, че все повече хора остават на улицата, но също така смятам, че държавата носи своята отговорност за защитата на социално уязвимите групи. Смятам, че една подобна мярка, та била тя и временна, защото една криза идва и си заминава, но може би наистина трябва да се предприемат някакви конкретни действия за облекчаване на положението на най-социално зависимите хора.
От проектобюджета за 2010 г. се вижда, че финансовите взаимоотношения между централната и местната власт ще бъдат доста оспорвани. Голяма част от общините имат намаление на приходите общо. Т.е. очаква се общините да провеждат не толкова социални действия.
Молбата ми е по някакъв начин този проект да мине, тъй като подобно изменение в Закона за местните данъци и такси ще има положителен ефект. Може да бъде и като временна мярка, но наистина тази мярка е наложителна дори, защото хората не могат да си плащат вече кредитите, а видях с очите си как вече човек не може да плати и таксата за детето си за детска градина. Разбирам, дясно правителство, трябват мерки, но в подобен тип случаи не можем да оставаме цената да бъде регулатор между търсенето и предлагането. Не смятам, че ще утежним бюджета и не смятам, че ще се отрази толкова зле върху общините, тъй като се касае за определен тип деца, които са останали сираци и техните родители нямат възможност да плащат таксата, която в тази криза е изключително висока. За това предлагам на вашето внимание този законопроект, а вие преценявате. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стойнев.
Аз ще си позволя да взема думата. Не виждам желаещи.
Първо, като майка аз споделям изцяло вашите мотиви за предложението на този законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. Съгласна съм с всичко, което казахте, включително и с това, че като промяна и като мярка има изключителен социален ефект.
От правна гледна точка обаче къде са проблемите и притесненията. В Закона за местното самоуправление и местната администрация чл. 21 в правомощията на общинския съвет е да определя размера на местните такси.
В Закона за местните данъци и такси в чл. 8, ал. 1 общинският съвет също определя размера на таксите при спазване на следните принципи и по-надолу, където са изброени, този принцип е залегнал. Разбира се, на база на съответните наредби, които има по различните общински съвети.
Ако трябва да говорим за такава промяна, това означава нарушение и влизане в правомощия, които са създадени със закон и най-малкото може би означава и промяна на тези текстове.
Другото, което би трябвало да се коментира в тази връзка е с оглед на това ако го запишем тук, какво ще бъде становището на Комисията по бюджет и финанси, тъй като не можем да разпоредим на общините и да ги задължим, според мен, да приемат такъв текст като решение на общинския съвет. Имате предвид за средства от общинския бюджет, а не от държавния. (Да.) Ако говорим за промяна в тази посока най-малкото трябва да погледнем с оглед на Закона за местното самоуправление и местната администрация и другите актове, които се използват. Чисто от правна гледна точка. Иначе съм съгласна с това, което казахте, изцяло като мотиви.
Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Чл. 47 на Конституцията казва, че отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието е право и задължение на родителите и се подпомага от държавата. Децата извън брака имат равни права с родените в брака. Децата останали без грижата на близките си се намират под особената закрила на държавата и обществото.
Т.е. това са все конституционни основания.
Вторият въпрос е свързан със Закона за местните данъци и такси, където се дава възможност на общинските съвети с едно изменение, внесено от правителството за увеличаване на промилите на местните данъци. Т.е. по никой начин една такава поправка няма да се отрази (може да не се отрази) на бюджета, но тя ще бъде един акт в условия на криза и всички произтичащи от нея последици точно за тези категории и ще даде възможност, когато общинските съвети увеличават не да разходват парите за нещо друго, а приоритетно да осигуряват и това, когато то е наложено със закон. Защото нашата практика показва, че независимо дали кметовете са избрани от червени или сини леви или десни, винаги има някакви съображения на общинските администрации, фискални съображения, които така правят нещата, че тези дребни жестове от страна на общините като финанси, а всъщност изпълнението на конституционния ангажимент на държавата, или не се случват или се подминават. Така че когато това се наложи със закон на общинските съвети, ние ще ги принудим те да намерят средства именно за реализация на това конституционно задължение на държавата. В Конституцията не пише, че е задължение на общините. Общините трябва финансово да го осигурят. И като няма откъде, ще го осигурят чрез увеличение на местните данъци, за което им се дава таван – възможност със Закона за местните данъци и такси.
Искра Фидосова:
В чл. 141, ал. 3 от Конституцията обаче е записано, че общинският съвет определя размера на местните данъци при условия, по ред и в границите, установени със закон. Става въпрос за ЗМСМА. А тук касае промяна на Закона за местните данъци и такси това, което го предвиждате. Освен този текст, имаме и ЗМСМА чл. 21 въз основа на чл. 141, ал. 3 от Конституцията. А вие предлагате изменение само в Закона за местните данъци и такси.
Михаил Миков:
Ние им възлагаме те да намерят решение за тези бонуси за тези хора, които са в такова положение. А те как ще ги намерят е тяхна работа. Някои може да увеличат, а други – не. Те си избират подход.
Искра Фидосова:
Да, но това е в противоречие със Закона за местно самоуправление и местна администрация. Г-н Радев, заповядайте.

Емил Радев:
Ако приемем това нещо, влизаме в пряка колизия със ЗМСМА. Второ, това е пряко ограничаване на правомощията на общинските съвети. Тук влизаме в пряка колизия с приетата политика за децентрализация. И досега общинските съвети могат да определят тези такси и те някъде го правят, а на други места не го правят. Аз имам пряко впечатление от община Варна, където БСП доминира в общинския съвет и е управляващо мнозинство и там това нещо не става. Но това го решава всеки общински съвет спрямо възможностите си. Има пряка намеса в правомощията на общинските съвети и с това мисля, че ограничаваме съвсем пряко децентрализацията.
Михаил Миков:
Точно това обяснявам. Когато е оставено да се решава от отделните общински съвети, какъвто е случаят с община Варна, а в община Видин управлява ГЕРБ и е същото.
Искра Фидосова:
Трябва промяна и в ЗМСМА.
Михаил Миков:
Няма нужда от промяна, когато със закон ние възложим и Конституцията е възложила на държавата грижата за тези лица, а не на общините. Когато им се възложи със закон, както с всеки закон възлагаме на общините, те щат не щат ще го решат. Когато им е оставено като възможност, някои го решават, някои не го решават. И както казах, това не се определя от целта. Много често това са фактори вътре в администрацията, които подминават този въпрос. Няма пречка. Няма колизия. Няма децентрализация. Виждате, се го оставихме сами да го решават и някъде го решават, а на други места не го решават. Аз мога да ви дам примери на общини, които са го решили и са много по-бедни от Варна и от Видин. И го решават, защото са хора. А в други общини просто не го решават. За това казвам, че Конституцията е казала, че държавата полага грижи. А ние без да искаме пари от бюджета, т.е. държавата да се товари с покриване на тези такси, даваме възможност чрез механизма на местните данъци и такси, но да ги задължим те да налагат тези по-ниски такси.
Искра Фидосова:
Колеги, нека да забравим социалния елемент и да гледаме от чисто правна гледна точка.
Янаки Стоилов:
Няма да забравим и двата и аз ви предлагам как да ги съчетаем, ако има намерение да се реши въпроса. Аз споделям това, което казвате, г-жо Председател, че тази промяна трябва да се обвърже и с ал. 6 на чл. 8 от Закона за местните данъци и такси, тъй като сега общинските съвети са тези, които преценяват дали да освободят или да не освободят определена категория лица. В същото време г-н Миков правилно цитира Конституцията, която възлага на държавата провеждане на определена политика в граници, които тя прецени, че са необходими за закрила на децата, особено тези да ги наречем в неравностойно положение. Следователно това дава възможност да се приеме предложението, което те дават. Ако искаме да го направим, много лесно можем да го съчетаем, включвайки паралелно и промяна на закона, като кажем че общинският съвет може да освобождава и други категории лица. Т.е. тези категории лица, които смятаме за най-важни, самият закон определя, че те не подлежат на преценка при ползването на облекчение. А дали ще има от общините и други облекчения за други категории деца и при други случаи, това е въпрос вече на местна политика, която те да преценят.
Така че ако искаме да излезем от това формално несъответствие, има начин да го направим. Проблемът е дали по същество се заемаме с решаването.
Искра Фидосова:
Аз бих ви предложила, ако не възразявате, да го отложим като точка и да поискаме становище на сдружението на общините, за да чуем и тяхното мнение. Все пак ще засегне 264 общини. Те трябва да направят задължително финансов разчет.
Отделно от правна гледна точка необходима е корекция и промяна в други текстове.
Колеги, имате ли различно мнение от това, което предлагам.
Подлагам на гласуване отлагането на гласуването по тази точка до представяне на становище на Сдружението на общините. Ще помолим в рамките на една седмица, ако могат да го дадат, за да го гледаме на следващото или на по-следващото заседание.
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Благодаря на г-н Стойнев.
Продължаваме със следващата точка от дневния ред.
По шеста точка – Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 954-01-35, внесен от Лъчезар Богомилов Иванов и група народни представители на 23.10.2009 г.
От името на вносители ще представи законопроекта Ирена Соколова. Заповядайте.
Ирена Соколова:
Мотивите за промяната на този закон са следните.
С приемането на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и неговите изменения и допълнения, обнародван в ДВ, бр. 71 от 2008 г. беше създадена нова правна уредба по отношение на регистрацията на лицата, които могат да извършват дейност по търговия на дребно с лекарствени продукти. В съответствие с новата уредба този вид дейност могат да извършват само лица, регистрирани по реда на Търговския закон, които са осигурили съответните условия по отношение на съхранението и отпускането на лекарствени продукти, както и при условия, че дейността по продажба се извършва под ръководството на правоспособен магистър по фармация и помощник фармацевт. С оглед на така приетата регулация на тези обществени отношения, в § 66, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, обнародван в ДВ, бр. 71, от 2008 г. за магистър фармацевти, които са получили разрешение за откриване на аптека по реда на отменения Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, в качеството им на физически лица, бе определен гратисен период за привеждане на дейността им в съответствие с изискванията на закона. Срокът за извършване на пререгистрация бе едногодишен и изтече на 12 август 2009 г. Голяма част от лицата, извършващи дейност по търговия на дребно с лекарствени продукти приведоха дейността си в съответствие с новите изисквания и подадоха заявления за пререгистрация в законоустановения срок. Поради различни причини някои от аптеките не успяха да изпълнят в този срок посочените изисквания, като не са подали документи за пререгистрация или са кандидатствали след 12 август 2009 г. Предвид на това, след изтичането на преклузивния законов срок, тези аптеки следва да преустановят своята дейност.
Една голяма част от тези аптеки се намират в малки или трудно достъпни селища, находящи се в райони, отдалечени от големите градове. Преустановяването на дейността на аптеките в тези населени места на практика ще остави населението им без достъп до лекарствени продукти или в голяма степен ще го затрудни. Снабдяването на населението с лекарства е проблем със социално значение, пряко свързан със задълженията на държавата за закрила здравето на гражданите, прогласено в чл. 52, ал. 3 от Конституцията на Република България.
Целта на предлагания законопроект е да осигури възможност за задоволяване на потребностите от лекарствени продукти в малките планински и гранични населени места, като се предвижда откриването на аптеки в тези населени места да става при облекчен ред и условия, и при заплащане на по-ниски такси за обезпечаване на административната услуга.
С разпоредбата на § 4 се предлага по смисъла на този закон „малки населени места” да са градове и села с население под 10 000 жители.
Това са аргументите на вносителя. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Соколова.
Лично аз приветствам този законопроект. Била съм на множество срещи в малки населени места и не само планински. Тук ще си позволя да направя предложение, разбира се, ако Комисията го подкрепи, ще го дадем като предложение между първо и второ четене, това да не касае само населените места, които са в планински и гранични райони, а да става въпрос за всички, които са под 10 хил. жители. Наистина това е невероятен проблем в тези населени места. Трябва да пътуват, а в много населени места дори няма обществен транспорт, за да отидат на 15, 20 даже 30 км., за да си купят елементарни лекарства от рода на болкоуспокояващи като аналгин или нещо за настинка. Аз смятам, че е изключително несправедливо към жителите на тези населени места.
Ако колегите са съгласни, да ме подкрепят, можем да предложим от името на членовете на комисията. Не мисля, че би създало проблем. Това е облекчен режим. Ако трябва да се прецизира, ако касае всички населени места, дали да остане над 10 хил. или да не се занижи, т.е. над 5 000 или до 7 000 жители. Може би има статистика в тази посока. Лично аз считам, че е справедливо и правилно да касае всички населени места – дали са в планината или в полето, като нямат аптека, проблемът е един и същ.
Другото, което ми направи впечатление, като прочетох законопроекта, са текстовете със сроковете в § 5 и § 6. В § 5 сте предвидили срок до 31 декември 2009 г. за привеждане в съответствие. Дали този срок ще е достатъчен. Просто ви обръщам внимание, тъй като това ще влезе не по-рано от 20-30 дни и аз лично се притеснявам, че ще бъде реално постижим този срок.
В същото време не трябва ли да има и някакъв баланс със срока в § 6, който казва, че „в срок от три месеца от влизането в сила на този закон министърът на здравеопазването изменя и допълва наредбата по чл. 219, ал. 2.”
Ще се окажем без наредба. Те трябва да приведат в действие, а срокът ми се струва кратък.
Ирена Соколова:
Решенията, които взехме във връзка с промяната на закона бяха договорени със Съюза на фармацевтите. Но това, което казвате, е съвсем основателно между първо и второто четене да внесем корекции в срока. За нас ще бъде важно, ако вашата комисия подкрепи законопроекта.
Искра Фидосова:
Колеги, не трябва ли да бъде един и същи срока за въвеждане в действие с срока за наредбата. Може би ще се избегнат на практика други усложнения, които биха възникнали. Помислете го. Дали да не бъде тримесечен и единият и другият и това означава някъде към 15 февруари да изтече.
Колеги, обединяваме ли се да подготвим текстовете за промяна на срока и в § 2, чл. 228, ал. 4 и ще ги депозираме в рамките на 2-3 дни.
Десислава Атанасова:
Г-жо Председател, на Здравна комисия също решихме, че § 2 ще претърпи корекция, като тези „малки планински и гранични населени места” всъщност няма да бъдат така изписани, а ще бъде за всички малки населени места, като това колко са, с какво население – до 10 хил., до 5 или 7 хил., може между първо и второ четене ще се промени.
Искра Фидосова:
Това означава промяна с предложения от народни представители, за това обръщам внимание, че трябва да се входира такова и за § 4, касаещ боря на жителите.
Т.е. споделяте от Здравната комисия, че ако касае всички населени места, трябва да се намали под 5 хиляди.
Десислава Атанасова:
Мнението на Здравната комисия е, че ще касае всички. Не е обсъждано дали да се намали населението под 10 хиляди.
Искра Фидосова:
Уточнявам - предложения, отнасящи се до § 2, § 4, § 5 и § 6.
Има ли други изказвания по тази точка. Ако няма, с направените предложения, които ще ги запишем в доклада, подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 954-01-35, внесен от Лъчезар Иванов и група народни представители на 23.10.2009 г.
Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Благодаря, г-жо Соколова.
Продължаваме със следващата точка от дневния ред.
По седма точка – Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 954-01-30, внесен от Мартин Димитров, Цветан Костов и Ваньо Шарков на 16.10.2009 г.
Г-н Шарков беше тук, но има ангажимент и помоли от името на вносителите да представи законопроекта г-н Цветан Костов. Присъстват и представители на НОИ. Заповядайте, г-н Костов.
Цветан Костов:
Уважаеми колеги, аз ще се постарая да бъда максимално кратък и в синтезиран вид да представя мотивите, с които разработихме и внесохме този законопроект.
Основната идея е за намаляване на осигурителната тежест. Предлага се това редуциране да е реално с 5 процентни пункта. Същевременно се увеличава размерът на вноската, в така наречения „втори стълб” за лица родени след 31 декември 1959 г. Увеличението е с 1 процентен пункт – от сегашните 5 процента на 6 процента – положение, което не се е променяло от 2007 г. насам.
Както се знае, високите осигуровки са най-важната причина за укриване на реалните доходи в България. Това води до по-високи разходи за труд в икономиката и обезкуражава предлагането на труд.
Високите осигуровки обезкуражават хората да работят повече. Когато един човек знае, че ако иска да спазва закона, ще трябва да пожертва повече от 40% от спечеленото за осигуровки и данък, за да се изплати на държавата, стимулите му да работи повече силно намаляват.
Същевременно трябва да се отбележи, че по-ниските осигуровки ще оставят по-голям разполагаем доход у работниците и служителите, което повишава тяхната покупателна способност и възможността да потребяват стоки и услуги, обложени с косвени данъци – ДДС и акцизи. Това от своя страна ще доведе до допълнителни приходи за бюджета.
Едно редуциране на осигуровките е ефективен начин за правителството да компенсира гражданите и бизнеса за неизбежното нарастване на нивата на акцизите, заложено в разчетите на средно срочната фискална рамка за периода 2010 – 2013 г.
Намалението н осигуровките и ефектът от повече разполагаем доход за работещите ще има силно положителен ефект за пазара на труда. Може би това е един от най-важните мотиви – увеличаване на стимулите за хората в предпенсионна възраст да продължат да работят, избягвайки по този начин ранното пенсиониране, което е проблем за България. Също така по-ниските осигуровки ще стимулират хората, които са дълготрайно безработни или не участват на пазара на труда да започнат работа или да стартират бизнес. В момента у нас икономически не активни са над 1.5 млн. души.
Възможно е да се проявят и по-силни динамични ефекти. Ще направя аналогия с данъка върху печалбата. След намаляването на данък печалба през 2008 г. – при 10% данък печалба за фирмите, бюджетът имаше повече приходи от този данък, отколкото когато данъкът беше над 30%. Ако осигуровките се намалят достатъчно, при тях най-вероятно ще се повтори подобен ефект. В проектобюджета за 2010 г. е заложено намаляване на осигурителната тежест с 2%. Според нас е недостатъчно, за да се постигнат положителните ефекти, за които преди малко стана дума.
С настоящия законопроект предлагаме промени и в редица други текстове на Кодекса за социално осигуряване. В сегашния си вид Кодексът за социално осигуряване съдържа две противоречия, които засягат две значими социално-рискови групи. Касае се за бременните жени и майките на новородени деца и лицата с увреждания-пенсионерите. Чл. 48 и чл. 49 от Кодекса за социално осигуряване са в разрез с чл. 40 и чл. 41. Не може в общия случай обезщетението за временна нетрудоспособност да се предоставя според изискванията за шест месеца общо осигурителен стаж и да се изчислява върху осигурителния доход 6 месеца назад, а при бременните и майки на новородени деца да се третира при по-неблагоприятни условия с изискване за 12 месеца стаж и осигурителен доход за 12 месеца назад. Считаме, че когато говорим за политика за насърчаване на раждаемостта е абсолютно неоснователно, привидно да е налице действие, което да облагодетелствува майките, но всъщност да е в неин ущърб, както се случва в най-голям процент от случаите. За това предлагаме да се съкратят сроковете по чл. 48а и чл. 49, ал. 1 от сегашните 12 месеца осигурителен стаж на 6 месеца. Така тези текстове ще влязат в съответствие с текстовете на чл. 40 и чл. 41.
В случая с чл. 42, ал. 2 имаме дискриминация спрямо лицата с увреждания, които получават пенсия поради общо заболяване. Всъщност въпросната разпоредба е дискриминационна спрямо всички пенсионери, защото тези лица са били осигурени по общия ред за всички осигурителни случаи, но биват лишавани от правото да получат съответното обезщетение поради получаване на пенсия. Нашето становище при чл. 42, ал. 2 е, че получаването на пенсия не може да бъде основание за отказ за получаване на обезщетение за временна неработоспособност при положение, че лицето е било осигурено за всички осигурителни случаи и по реда на чл. 40 и чл. 41 има право на това обезщетение. В този смисъл е и промяната, която предлагаме в чл. 42.
Наред с това смятаме, че така наречената „вдовишка надбавка” по чл. 84, ал. 1 следва да бъде увеличена с оглед подобряване жизнения статус на една от най-уязвимите социални групи – самотните хора в пенсионна възраст. В проектобюджет 2010 е заложено такова увеличение на 5%, считано от 1 юли 2010 г. Нашето предложение е 10% за 2010 г. и 20% за 2011 г. Т.е. и тук количествени са разликите.
Предлагаме и промяна на чл. 170, ал. 1 с оглед включване на допълнителна група наследници – роднини по съребрена линия до втора степен, т.е.братя и сестри. Считаме, че до момента тази група наследници е била несправедливо изключвана. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-н Костов. Аз ще изразя по принцип мое мнение. Споделям една част от мотивите. Но по отношение на това, което предвижда „Бюджет 2010”, например от 5 да 10% най-малкото трябва да има финансова възможност и да е залегнало в „Бюджет 2010”.
Тук има представители на Националния осигурителен институт, които желаят да вземат думата. Заповядайте, г-н Милошев.
Йосиф Милошев: началник на отдел Правен на НОИ.
Действително тук най-големият проблем по първата част е за намаление на вноските. След като оставим настрана това, че за последно време бяха намалени от 2006 до 2009 г. с 13 пункта вноските, а реален ефект не се усети и в последните години никой не го доказал. На практика намаляването на вноските вместо с 2 с 5 процентни пункта на лицата, които са родени пред 1959 г. и с 6 процентни пункта за лицата, родени след 1959 г. ще трябва да донесе един допълнителен разход в бюджета на НОИ, т.е. допълнителен недостиг в бюджета на НОИ в размер на 1 млрд. лв., който не е предвиден в държавния бюджет. И просто даже и при добро желание да се направи това нещо, практически то не може да бъде финансово осигурено. Ние сме дали до Комисия по бюджет и финанси обосновка.
Същото се отнася и за вдовишките добавки. Ако вместо с 25% се вдигне с 30% още от първата година, има един допълнителен разход от 171 млн. лв.
Общо за двете мерки допълнително трябва да се намерят 1200 млн. лв. за да се компенсира намаляването на осигурителните вноски. Съответно трябва да бъде променен Закона за бюджета, тъй като много добре знаете, както беше представен преди това и бюджетът на НОИ, повече от 55% от приходите вече не идват от осигурителни вноски, а идват от данъци от държавния бюджет.
По отношение на сроковете за майчинство искам да кажа, че миналата година те бяха 6 месеца за придобиване право на обезщетение за бременност и раждане, съответно то се изчисляваше от 6 месечен срок. Но поради многото злоупотреби с този къс срок за влизане в осигуровката, срокът беше удължен на 12 месеца. Не смятаме, че нормата е дискриминационна, защото за много осигурителни плащания се дават различни срокове. Например, за да получите право на пенсия за инвалидност и сте над 30 години трябва да имате 5 години минимум осигурителен стаж. За пенсия за злополука не се изисква осигурителен стаж и т.н. Така че всяко осигурително плащане донякъде е свързано с осигурителния принос на лицето. Тук можем да дадем една проста сметка, че ако намалим срока от 12 на 6 месеца, примерно,у ако съм само осигуряващо се лице и се осигурявам върху 2 хил. лв. през тези 6 месеца, ще внеса вноски за 2340 лв., но за 13 месеца и 15 дни, колкото имам право – 410 да получа, ще получа обезщетение 24300 лв. Т.е. само искам да кажа, че срещу 2340 лв. получавате обезщетение 24300 лв. Това е основен принцип в осигуряването - все пак получаването на осигурителни плащания трябва да бъде обвързано с осигурителни принос на лицето и участието му в осигуровката. И тъй като рискът бременност и раждане може да бъде планиран, не е болест, която настъпва внезапно, за това е по-дълъг срокът с оглед защитата на бюджета донякъде. А като се има предвид, че обезщетението за бременност и раждане, които в момента изплащаме за 410 календарни дни е най-дългото в Европейския съюз.
По отношение на чл. 42, ал. 2, че е дискриминационен. Смятаме, че не е дискриминационен, защото това се отнася само за случаите, когато настъпва временна неработоспособност в двумесечния срок от прекратяване на осигуряването. Ако лицето е пенсионер през това време, той ще има право да получи пенсията си. Не е дискриминационен в смисъл, че за един и същи период не е редно да се получават две осигурителни плащания. Става въпрос, че когато се е разболял в двумесечен срок след прекратяване на осигуряването и за обезщетението до 75 дни. Ако се е разболял един по безсрочен договор и се е разболял преди да бъде прекъснат договора, ние плащаме до края. В този случай има двойно плащане на обезщетение от социалното осигуряване. На това основание би трябвало и на работещите пенсионери да плащаме обезщетение и за безработица, ако бъде уволнен и не получава.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви г-н Милошев. Ще ви помоля да ни предоставите финансовата обосновка, тъй като такава не сме получили. (Изпратили сме.) Имаме ли получена финансова обосновка от НОИ по тази точка.
Заповядайте, г-н Миков.
Михаил Миков:
Ние няма да подкрепим този законопроект. Освен аргументите, които Янаки Стоилов изложи за 2% по бюджет, сметката е проста – 2% 400 млн. лв. 5% - 1 млрд. лв. Но това е бюджет, фискален въпрос.
По принцип законът е вътрешно противоречив. От едната страна се казва намалете приходите в социалния фонд, от друга страна, с другите предложения предлагате да се увеличат плащанията, което изразява някаква вътрешна противоречивост. Ако се отива на решение за намаляване, трябва да се търси решение при което се намаляват разходите. А тук хем се иска увеличаване на разходите, хем се иска 5% намаляване на приходите. Т.е. и вътрешната философия на законопроекта е противоречива. За това няма да го подкрепим.
Ако позволите да кажа и още нещо за бременността и майчинството. Освен аргумента, че се злоупотребява с това, в последните години се удължи срокът, в който се получават средствата от НОИ – 410 дни. България по този срок е една от първите в Европа. Т.е. ако ние намалим този срок назад за осигуряването, сами разбирате, че като стане 6 месеца, ще се претовари това увеличение на срока за плащане. Т.е. вие не предлагате намаляване на срока за плащане, а само предлагате за срока, в който се е осигурявал. Т.е. нещата винаги са свързани.
За това ние няма да подкрепим законопроекта.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Миков. Някой желае ли да вземе думата по тази точка? Предоставиха ми и становището, получено по факса от Националния осигурителен институт, за което се извинявам, че не го предоставих предварително на колегите.
Други изказвания? Г-н Костов, заповядайте.



Цветан Костов:
Г-н Милошев, не се намалява с 6 пункта осигурителните вноски за родените след 31 декември 1959 г. Защото, ако сте обърнали внимание, с 1% се увеличават вноските в универсалните пенсионни фондове.
Що се отнася до другата ваша бележка. Ако говорим за политика по насърчаване на раждаемостта, разбира се държавата би трябвало да поеме своя дял. Знаете каква е демографската структура на България в момента.
Аз продължавам да твърдя, че са засегнати права на пенсионери в чл. 42, ал. 2, които акуратно са заплащали своите осигурителни вноски, а не ползват правата с аргумента прекратяване на трудовия договор поради излизане в пенсия за обезщетение за заболяване в тези два месеца, които ползват всички други хора, на които е прекратен по друг повод трудовия договор.
Аз не виждам противоречие, г-н Миков, и не съм убеден, че намаляването на осигурителната тежест е в пряка връзка с намаляване на приходите на НОИ. Благодаря ви.
Йосиф Милошев:
Вноската се намалява действително с 6 пункта, защото не отчитате, че вие намалявате със 7 пункта вноската, като 1 пункт го насочвате към допълнителното пенсионно осигуряване. Ако погледнете § 2 от законопроекта, в момента осигурителната вноска за фонд „Пенсии” за лицата, които са родени след 1959 г. е 13 на сто. А вие предлагате да стане 7 на сто за пенсии, което е с 6 пункта, като от тях още 1 пункт, който се прехвърля към допълнителното задължително пенсионно осигуряване, което става 7. 13 – 7 е 6. Т.е. намалява се с 6 пункта.
Искра Фидосова:
Благодаря ви. Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 954-01-30, внесен от Мартин Димитров, Цветан Костов и Ваньо Шарков на 16.10.2009 г.
Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Въздържали се? Деветнадесет „въздържали се”.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред.
По осма точка – Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 954-01-20, внесен от Джевдет Чакъров на 23.09.2009 г.
Този законопроект три пъти го включвахме в дневния ред. Това е последно включване. Пак го няма г-н Чакъров, но ви предлагам да го коментираме. Законопроектът е само от един текст. Тук присъства и представител на Министерството на околната среда и водите, а е представено и официално становище. Заповядайте да ни представите вашето становище.
Със законопроекта се предлага промяна на чл. 23, като се създава нова ал. 2.
Стефан Стефанов: д-р дирекция „Управление на отпадъците”-МОСВ
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Упълномощен съм да споделя становището на Министерството на околната среда и водите.
По предложението на г-н Чакъров ние сме представили становище, което, ако ми позволите да го прочета, или да го представя накратко.
Против сме, като не може да се каже, точно „против”, но в момента се намираме в изработването на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците. В този проект е предложено идентично наше предложение. В процентите се различаваме – г-н Чакъров е предложил 20%, а ние предлагаме 10%. Това е в частта, когато от едно депо, изградено със средства от Европейския съюз –построено е предприятие за управление на дейностите по околна среда, да има възможност този процент от оставащия свободен обем на депото, да приема отпадъци от райони с кризисни ситуации, т.е. да не могат кметовете да се възпротивяват на едно такова решение, а правителството да е улеснено да взема решение за използване на тези обеми.
Считаме, че нашето предложение е с по-голям обхват и по-добре цитира донорите, от където могат да бъдат построени тези депа.
При обсъжданията в другите комисии г-н Чакъров сподели, че тъй като е в процес на изработване ЗИД на Закона за управление на отпадъците, това негово предложение и нашето предложение ще се коментират в зала. Постигнали сме някаква договореност, че са идентични нашите предложение с разликата от 20%, която цитирах.
Това в общи линии е нашето становище.
Искра Фидосова:
Благодаря ви. Имате думата, колеги. Заповядайте, г-жо Манолова.
Мая Манолова:
Предложението на г-н Чакъров го видях, а вашето предложение къде е обективирано, понеже говорите за предложение на министерството, предполагам.
Стефан Стефанов:
Нашето предложение в момента е на външно съгласуване с всички министерства, ще отразим бележките, след което ще се внесе за разглеждане. Предложението е подобно с разликата в процентите и обхвата на финансирането.
Искра Фидосова:
Г-н Чакъров не е оттеглил предложението си, а вече изтекоха всички срокове. В другата комисия също се гледа без него. Влизаме в нарушение на правилника.
Преминаваме към гласуване. Поставям на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 954-01-20, внесен от Джевдет Чакъров на 23.09.2009 г.
Който е „за”, моля да гласува. Четири „за”. Против? Няма. Въздържали се? Петнадесет „въздържали се”.
Благодаря ви
Преминаваме към следващата точка.
По девета точка – Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 954-01-25, внесен от Ваньо Шарков и Мартин Димитров на 30.09.2009 г.
От Здравната комисия като водеща ни съобщиха, че е приет, но няма още представен доклад. В Комисията по бюджет и финанси не е гледан. Има предложение за промяна само в чл. 40, ал. 4 думите „половината от” се заличават. Това е предложението.
Има ли желание за изказване? Няма. Подлагам го на гласуване. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Десислава Атанасова:
Макар и след гласуването, но бих искала да кажа на колегите, че е приет с промяна от 2013 г. да влезе в сила. На Здравна комисия направихме тази корекция.
По десета точка – Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 954-01-33, внесен от Мартин Димитров и Иван Иванов на 21.10.2009 г.
Няма ги вносителите, но аз съм прочела законопроекта. По същата тема има внесен законопроект от Министерския съвет, който не е разпределен на Комисията по правни въпроси, който касае изпълнение на поети ангажименти от Република България в отговор на уведомително писмо на Европейската комисия за откриване на процедура за неизпълнение от страна на България на предвидени в Регламент 1228 от 2003 г. на Европейската общност задължения и действия.
Разпределен ни е само законопроектът на г-н Димитров и на г-н Иванов. С него се предлага Енергийната стратегия на Република България да се одобрява от Народното събрание. Предишната енергийна стратегия е одобрена с решение на Народното събрание от 17 юли 2002 г. съгласно тогава действащия Закон за енергетиката и енергийната ефективност.
Това приемане, ако се одобри и се приеме, че трябва да става с акт на Народното събрание, дали ще касае и възможността за корекции в предложения от Министерския съвет проект на енергийна стратегия.
Това е накратко. Заповядайте.
Цветан Костов:
В отсъствие на титулярите само с едно изречение. Мисля, че е логично, след като според чл. 3, ал. 2 от Закона за енергийна ефективност Народното събрание приема Национална стратегия по енергийна ефективност на Република България то да одобрява и Националната енергийна стратегия. Благодаря ви.
Мая Манолова:
Като уточнявам, че това е мое лично мнение и не ангажира парламентарната група, като чели напоследък правителството се опитва да прехвърли отговорността за редица свои решения на парламента. Визирам и питането, което касаеше спрените проекти по ПУДОС. Само го вметвам като една тенденция.
Искра Фидосова:
Не е проект на правителството! Правителството има внесено предложение, което касае само неизпълнение на ангажименти, поети от България и започва наказателна процедура по тези неизпълнения.
Вторият законопроект, който е разпределен на нас, не касае тази част, а само Енергийната стратегия на Република България да се одобрява от Народното събрание. Това не е предложение на Министерския съвет.
Има ли други желания за изказване. Няма.
Преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 954-01-33, внесен от Мартин Димитров и Иван Иванов на 21.10.2009 г.
Който е „за”, моля да гласува. Трима „за”. Против? Няма. Въздържали се. Шестнадесет „въздържали се”.
Необходимо е малко повече дебат и разяснение в тази посока. Хубаво е да чуем и мнението на Министерския съвет. Все пак те изготвят тази стратегия.
Колеги, благодаря ви.
Закривам заседанието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
Искра Фидосова