Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 12

Днес, 12.11.2009 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на труда и социалната политика – Христина Митрева, заместник-министър; от Националния осигурителен институт – Красимира Атанасова, юрисконсулт в отдел „Правен”; от Министерството на външните работи – Бойко Хаджийски, главен експерт към дирекция „Консулски отношения”; от Министерството на околната среда и водите –Владимир Стратиев, началник на кабинета на министъра; от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – Екатерина Захариева, заместник министър и народните представители Иван Алексиев и д-р Цветан Костов, вносители на законопроекти.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
1. Обсъждане на първо четене на Законопроект за агенциите за временна заетост, № 954-01-27, внесен от Ваньо Евгениев Шарков и група народни представители на 07.10.2009 г.
2. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 902-01-39, внесен от Министерския съвет на 02.11.2009 г.
3. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, № 902-01-41, внесен от Министерския съвет на 06.11.2009 г.
4. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, № 954-01-43, внесен от Ивайло Георгиев Тошев, Емил Йорданов Радев и Красимир Георгиев Ципов на 10.11.2009 г.
5. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 954-01-34, внесен от Драгомир Велков Стойнев и Михаил Райков Миков на 22.10.2009 г.
6. Обсъждане на второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 954-01-38, внесен от Иван Алексиев и група народни представители на 27.10.2009 г.
По точка първа - Обсъждане на първо четене на Законопроект за агенциите за временна заетост, № 954-01-27, внесен от Ваньо Евгениев Шарков и група народни представители на 07.10.2009 г.
От името на вносителите присъства д-р Цветан Костов
От Министерството на труда и социалната политика тук е заместник-министър Христина Митрева и от НОИ – Красимира Атанасова.
Давам думата на г-н Костов да представи законопроекта.
Цветан Костов:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаема г-жо Заместник-министър,
Колеги,
Дами и господа, с този законопроект правим опит да бъде запълнена една празнина в националното законодателство, в което към настоящия момент не е създадена правна основа, която да регулира специфичната дейност и условията на труд в Агенциите за временна заетост. Тези въпроси са уредени частично в Закона за здравословни и безопасни условия на труд и съответните актове по неговото прилагане.
При разработване на българската законодателна рамка за дейността на Агенциите за временна заетост са взети предвид, както добрите практики на страните членки на Европейския съюз, действащите международни норми и стандарти, така и специфичните особености на българското трудово законодателство. Съобразени са и изискванията на Директива 2008/104 на Европейския парламент и Съвета на Европа.
Искам да припомня, че България ратифицира през 2005 г. Конвенция № 181 на Международната организация на труда относно частните бюра (агенции) по труда. По силата на тази ратификация България следва да предприеме необходимите мерки за гарантиране на защита за работниците, наети от частните бюра (агенции) по отношение на минимално заплащане , работно време и други условия на труд, здравно и социално осигуряване, достъп до обучение, безопасни и здравословни условия на труд, колективно договаряне, обезщетения и други.
Проектозаконът дефинира основните субекти при извършване на временна заетост на пазара на труда Това са агенциите за временна заетост, предприятия-ползватели, работници и служители за временна заетост.
Агенциите за временна заетост са лица, които наемат работници и служители с цел да ги предоставят временно на предприятие-ползвател за извършване на определена работа или дейност под негово ръководство и контрол срещу заплащане.
Регистрацията на агенциите се извършва от Агенцията по заетостта.
Основно изискване към дейността на агенциите за временна заетост е сключването на договори с предприятия-ползвател за предоставяне на индивидуални трудови договори с работниците или служителите по Кодекса на труда. Така че агенциите за временна заетост се явяват работодатели на тези работници и служители с всички произтичащи от това права и задължения.
Въведени са нормативни гаранции за равното третиране на работниците или служителите, наети от Агенция за временна заетост, с оглед на предоставянето им на предприятия-ползвател и останалите работници и служители, сключили трудови договори за същи или сходни длъжности.
Предвидени са и административно-наказателни разпоредби в случай на неизпълнение на задълженията по този закон.
С предлагания проект на нов Закон за агенциите за временна заетост ще се развие и обогати законодателството в областта на заетостта. Същевременно се създават нормативни условия за разширяване на предоставените услуги, а с това ще допринесе и за постигане на ефективна и качествена заетост чрез повишаване на гъвкавостта, съчетана със сигурност на пазара на труда.
Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-н Костов. Г-жо Митрева, заповядайте да представите становището на Министерството на труда и социалната политика.
Христина Митрева:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Ще представя на вашето внимание становището на Министерството на труда и социалната политика.
Министерството на труда и социалната политика винаги е отчитало необходимостта от регламентация на дейността на Агенциите за временна заетост. При обсъждане на антикризисните стабилизационни мерки в Националния съвет за тристранно сътрудничество беше постигнато съгласие между представителите на правителството и на организациите на работниците и служителите и на работодателите дейността на Агенциите за временна заетост да се регулират при сключване на национално споразумение между представителните синдикални работодателски организации като първа стъпка преди разработването на законовата уредба.
Съгласно чл. 3 от Кодекса на труда държавата осъществява регулирането на трудовите отношения в сътрудничество и след консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите. Тъй като в проектозакона се засягат въпроси изцяло свързани с трудовите правоотношения считаме, че на основание чл. 3в, ал. 2 от Кодекса на труда преди обсъждането му следваше да се поиска мнението от Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Сега мога да добавя, че на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, което се проведе в началото на месец ноември наистина социалните партньори стигнаха и това е записано като решение, може би е пропуск, че не ви е представено решенето на Националния съвет за тристранно сътрудничество да се създадат работни групи, които да работят по сключването на национални споразумения, както за Агенциите за временна заетост, така и за надомната работа и дистанционната работа – така наречената работа от разстояние, тъй като това е наистина уредба, която липсва в нашето законодателство, но е необходимо малко повече време, за да могат тези три въпроса да бъдат разгледани в своята си цялост, тъй като те имат и връзка по между си. За това първо чрез споразумение, като се види как ще се регулират тези отношения, а след това с разработка на законова уредба и ще бъде уреден въпроса, както за Агенциите за временна заетост, така и за дистанционната и надомна работа. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-жо Митрева. Ще ви помоля да предоставите писменото становище на министерството и въпросното решение на Националния съвет за тристранно сътрудничество, тъй като не са ни предоставени такива.
Колеги, имате думата за изказвания. Да разбирам, че няма, което означава, че се ориентираме към гласуване.
Г-жа Митрева обясни, ще се има по-нататък обсъждане и развитие и като цяло подготовка на законопроект, обобщаващ и тази материя, която в момента е предмет на обсъждане.
Поставям на гласуване на първо четене на Законопроекта за агенциите за временна заетост, № 954-01-27, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четиринадесет „въздържали се”.
Заповядайте, г-н Методиев.
Веселин Методиев:
Имам едно предложение към г-жа заместник-министъра. Тъй като и аз имам опит с Националния съвет за тристранно партньорство ще бъде много добре, ако проявите воля като министерство да поканите колегите по време на обсъжданията, защото ще бъдат полезни с идеите си за законопроекта, както за постигането на споразумение, така и след това за изработването на законопроекта.
Христина Митрева:
Благодаря за предложението. Вече започна този процес. Наистина когато се разглеждат проекти от народни представители в Националния съвет се поканват съответните вносители на законопроекти, така че това вече втори път се прави и ще го имаме предвид и за в бъдеще.
Искра Фидосова:
Ако няма други въпроси към г-жа Митрева, да благодарим за участието й. Преминаваме към следващата точка от дневния ред.
По втора точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 902-01-39, внесен от Министерския съвет на 02.11.2009 г.
От страна на вносителите тук е г-н Бойко Хаджийски, главен експерт
в сектор „Консулско-правни въпроси” към дирекция „Консулски отношения.” Заповядайте да представите законопроекта.
Бойко Хаджийски:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Предложеният от нас проект на закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците, одобрен от Министерския съвет е мотивиран от това, че и към момента Законът за чужденците предвижда събиране на биометрични данни при подаване на заявления за издаване на визи без да предвижда изключения от това правила. Тези изключения са въведени на европейско ниво с Регламент 390 през тази година, който обаче до момента на присъединяване на България към Шенгенското пространство няма да се прилага за нея и за това е необходимо с вътрешно право да ги въведем тези изисквания и те трябва да бъдат на ниво закон. От това са продиктувани и нашите предложения.
Вторият параграф с отмяната на груповата виза също е мотивиран от това, че такава виза вече няма да се издава. Не е предвидена във Визовия кодекс, който ще влезе в сила през април. Към момента такава норма не е била прилагана. Такива визи не са били издавани.
Искра Фидосова:
От предварителния преглед, който направихме на Закона за изменение и допълнение на Закона за чужденците възникна един въпрос.
Предвидено е, че законът влиза в сила от момента на обнародване, а в § 1 е записано, че биометричните данни „се събират по ред, определен с акт на Министерския съвет.” Няма записан срок, в който трябва да се издаде този акт.
Бойко Хаджийски:
Предвижда се това да бъде Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим, която и към момента е действаща. След приемане на Закона за изменение и допълнение на Закона за чужденците ще бъдат извършени съответните изменения в Наредбата за условията и реда за издаване на визи. Те се подготвят в момента. Ще бъдат следващото действие.
Искра Фидосова:
Въпросът ми беше защо няма записан текст в този ЗИД, в който да се даде срок за подготовка и приемане на този акт на Министерския съвет – наредбата, която цитирате.
Бойко Хаджийски:
Не мога точно да ви отговоря. Не знам защо.
Искра Фидосова:
Г-н Ципов или г-н Анастасов, вчера гледахте ли във вашата комисия този въпрос. Необходимо ли да се запише някакъв срок. Така остава за неопределено време да го направите.
Бойко Хаджийски:
И в момента се събират такива биометрични данни в над 25 представителства. Така че това в много кратки срокове ще бъде приет този документ.
Красимир Ципов:
Предполагам, че в едномесечен срок ще се приемат промените в Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим след влизането в сила на закона.
Бойко Хаджийски:
С оглед на съгласувателната процедура по Устройствения правилник на Министерския съвет може би срокът да е малко по-дълъг. Да кажем два месеца.
Искра Фидосова:
Ако трябва да се запише тримесечен срок.
Красимир Ципов:
Не пречи да запишем една такава норма. Не е необходим по-дълъг срок от два месеца, тъй като трябва да се направят промени в два или три члена от наредбата.
Искра Фидосова:
Други изказвания? Заповядайте, г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
Имам един въпрос. Тук законът не визира нищо от реда и процедурите за събиране на биометрични данни. Всичко се оставя за подзаконовия нормативен акт. Не е ли редно в закона да има кои са основните правила, които да възпроизвеждат, ако трябва, регламента. А детайлните правила да са разработени в подзаконов нормативен акт. Все пак това е нормативен акт, който урежда взаимоотношения с чужди граждани. Редно е в закона да има няколко основни правила. От тази гледна точка аз мисля, че законът е много беден на съдържание. Ал. 3 трябваше да е по-богата на съдържание. Не пледирам да върнем закона за доработване, но ми се струва, че не е редно така.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Бисеров. Г-н Хаджийски, имате ли нещо да кажете по въпроса на г-н Бисеров.
Бойко Хаджийски:
Според нас, ако тези правила бъдат включени в закона, за подзаконовата нормативна уредба няма да остане нищо.
Искра Фидосова:
Аз разбирам изказването на г-н Бисеров и то по-скоро идва в подкрепа на предишния въпрос, че след като всичко се прехвърля в подзаконовия нормативен акт.
Бойко Хаджийски:
Регламентът към момента не се прилага.
Освен това, достатъчно е наличието на ал. 4, която указва за какво служат биометричните данни и каква е целта на събирането.
Искра Фидосова:
Има се предвид ал. 4 от действащия закон.
„Ал. 4. Биометричните данни могат да бъдат използвани само за проверка на действителната самоличност и разпознаване и възстановяване на самоличност във връзка с подаването на заявление за виза или в рамките на граничния контрол или административния контрол на чужденците.”
Това е ал. 4, която имате предвид по сега действащия закон.
Бойко Хаджийски:
Редът за събирането все пак е техническа процедура и при някакви промени в нея би следвало всеки път да внасяме нов Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците. Все пак подзаконовата нормативна уредба подлежи на по-лесна промяна.
Ивайло Тошев:
Г-жо Председател, аз считам, че не е необходимо да се вкарва някаква допълнителна разпоредба, тъй като се касае за технически правила относно биометричните данни. Какво точно и какво повече да вкараме в закона. Съвсем нормално могат да се уредят тези правила с акт на Министерския съвет.
Искра Фидосова:
Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Аз имам един такъв въпрос. Проектозаконът изцяло ли въвежда текста на регламента, специално що се отнася до изключенията, предвидени в ал. 5. Имам предвид следното.
Сред избраните категории лица, за които е предвидено изключение, т.е. отпадане на изискването за вземане или освобождаване от изискването за снемане на пръстови отпечатъци фигурират „държавните и правителствените ръководители и членове на националното правителство и придружаващите ги съпруги/съпрузи, както и членовете на официалната им делегация, когато са поканени от правителства на държави членки или от международни организации с официална цел.”
Това означава ли, че когато има официални делегации от парламентаристи, т.е. ако българското Народно събрание покани официална парламентарна делегация от друга страна, на тази делегация, т.е. на депутати ще бъдат снемани пръстови отпечатъци, след като това няма да е валидно за съпруги и съпрузи на министри и други членове на официална делегация.
Бойко Хаджийски:
Предложеният от нас текст изцяло възпроизвежда текста на регламента така както е преведен от бюрото за преводи на Европейската комисия.
Четин Казак:
Както винаги изпълнителната власт навсякъде, дори и в Европа, се урежда да сметка на законодателната. Вие не се ли обиждате от това, че министрите и техните съпруги няма да минават през унизителната процедура за взимане на пръстови отпечатъци, а депутатите ще минават.
Искра Фидосова:
Г-н Хаджийски, въпросът е пристигащи депутати като членове на делегации трябва ли да им се взимат пръстови отпечатъци. Няма ли да предизвикаме някакъв международен скандал с тези текстове.
Бойко Хаджийски:
Аз казах, че ние възпроизвеждаме текста на регламента.
Искра Фидосова:
Всеки път в Правна комисия си говорим,у че когато се прави превод и се възпроизвеждат текстове едно към едно, но не може директно да прехвърляте буквално преведената думичка, защото във всяка една страна тя има различно съдържание и различно обяснение. Във Франция ако кажеш „държавен глава” може да се разбере и кралската особа, и царската и президента, и премиера, а буквално пренесено като терминология в един наш законопроект не означава това нещо. Първо, буди недоразумения, въпроси и след това да не останат обидени някои представители.
Бойко Хаджийски:
Трябва да се има предвид, че този регламент в един момент ще стане пряко приложим за нашата страна, така че той ще се прилага така както е приет и преведен, а не така както се коментира.
Искра Фидосова:
Тук има представител на Европейската дирекция. Може ли да се включите по този въпрос.

Атанаска Колева: отдел „Европейско право”.
По отношение на възникналия въпрос, който възникна и в една друга комисия на Народното събрание, проверихме всички езикови версии. Всъщност преводът е много точен и наистина са изключени, за съжаление, членовете на парламентите, само ако са в рамките на тези придружаващи делегации. Т.е. наистина са включени само държавните и правителствените ръководители и членовете на националното правителство и ние не можем да правим по-разширително тълкуване.
Четин Казак:
Ще дам пример. Ако г-жа Цецка Цачева покани председателят на Мароканския парламент с парламентарна делегация, всички ще минат през пръстови отпечатъци.
Искра Фидосова:
Г-н Казак, и евродепутатите са в тази графа. Това вече никак не го разбирам.
Атанаска Колева:
Искам само да уточня, че това се отнася за тези лица, за които трябва виза. На нас в рамките на Европейския съюз не ни трябва виза и можем да си пътуваме свободно. Т.е. това не се отнася за българските граждани. Благодаря.
Анастас Анастасов:
В края на краищата законът е за лица, които са от трети страни, а не членовете на Европейския съюз.
Искра Фидосова:
Да, разбрахме. Колеги, аз ви предлагам да се ориентираме към приключване. Ясни са позициите. Да препоръчаме в доклада и становището още веднъж да си погледнете формулировката и съдържанието на ал. 5 с оглед на изчерпателно изброяване на хипотезите дали наистина кореспондира не с буквалния текст на директивата, а с философията на директивата.
Г-н Ципов, заповядайте.
Красимир Ципов:
Проучихте ли какъв е опитът на останалите държави членки, които са въвели този регламент. Включили ли са в техните съответни нормативни актове парламентарни делегации от трети страни.
Бойко Хаджийски:
Става дума за граждани на страни, които за влизането си на територията на страната се нуждаят от виза. Това са по-специални страни.
Искра Фидосова:
Колеги, ориентираме ли се към приключване по този законопроект.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 902-01-39, внесен от Министерския съвет на 02.11.2009 г. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
Благодаря на г-н Хаджийски за точка втора. Ще участвате и по точка трета.
По трета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, № 902-01-41, внесен от Министерския съвет 06.11.2009 г.
Г-н Хаджийски, имате думата като вносител.
Бойко Хаджийски:
Законът за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства имаше за цел да транспонира Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на Европа относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки.
Тази година беше извършена проверка и оценка на консулските ни служби за готовността ни за присъединяване към Шенгенското пространство и беше направена бележка и съответно препоръка, че не сме транспонирали изцяло Директивата, тъй като акт, който не се прилага пряко, следва да бъде пресъздаден във вътрешно правен акт. Бележката беше, че не сме предвидили възможност гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства да бъдат информирани за отказа и мотивите за него за влизане и пребиваване или пък отказ за издаване на виза за членове на семейства, че не сме предвидили възможност да бъдат информирани за мотивите и не сме предвиди възможност този отказ да бъде обжалван. Това се въвежда с предложения ви законопроект
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Хаджийски. Има ли желаещи за изказвания? Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Вие казахте, че ви е била отправена критика, че отказът за издаване на виза не се мотивира и заинтересованото лице не е било информирано.
В записа, който ни предлагате, отново липсва изрично изискване за информиране. Т.е. вие сте записали, че отказът се мотивира, но не сте записали, че освен мотивиран отказ, трябва да бъде информирано съответното заинтересовано лице, за да може то да се възползва от правото си за обжалване. Просто трябва да се допълни.
Бойко Хаджийски:
В случая съм съгласен. Това е последното изречение, че се съставя формуляр в Наредбата за реда и условията за издаване на визи по предната точка Там се предвижда този формуляр да бъде в два екземпляра, като единият се връчва на лицето, а другият остава в Консулската служба. Наистина в проекта не е записано, че се връчва.
Искра Фидосова:
Това означава между първо и второ четене да се внесе предложение.
Красимир Ципов:
Можем да го направим като предложение на комисията, г-жо Председател.
Искра Фидосова:
Да, можем като предложение на Комисията, ако няма други предложения.
Да разбирам ли, че няма други желаещи за изказване. Няма.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства № 902-01-41, внесен от Министерския съвет. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Благодаря Ви, г-н Хаджийски.
По четвърта точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, № 954-01-43, внесен от народните представители Ивайло Тошев, Емил Радев и Красимир Ципов на 10.11.2009 г.
От името на вносителите г-н Тошев, заповядайте.
Ивайло Тошев:
Г-жо Председател,
Колеги, предлаганите промени са обосновани в мотивите към законопроекта. Свързани са на първо място с обстоятелството, че Законът за събранията, митингите и манифестациите е приет преди влизането в сила на Конституцията от 1991 г. и с оглед новата уредба на органите на местна власт и на изпълнителната власт трябва да бъдат направени съответните промени и корекции.
Второто обстоятелство, което налага предлаганите промени е влезлите в сила решения на Европейския съд по отношение на дела, заведени против България.
Това са мотивите.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Тошев. Има ли желаещи за изказвания? Г-н Ципов, заповядайте.
Красимир Ципов:
Има няколко решения на Европейския съд по правата на човека във връзка с нарушения на чл. 13 от Европейската конвенция по правата на човека. Съгласно чл. 46 от Европейската конвенция държавите-страни по Конвенцията се задължават да изпълняват окончателните решения на съда по всяко дело, по което те са страна, като следва да предприемат и необходимите мерки за избягване на нарушения, подобни на констатираното и в бъдеще. Контролът по изпълнението на решенията на Съда е възложен на Комитета на министрите на Съвета на Европа.
В тази връзка подходящата мярка за изпълнение на решението е привеждането на Закона за събранията, митингите и манифестациите в съответствие с актуалната конституционна и законова уредба. По този начин ще се предотврати опасността от нови осъдителни решения на същото основание. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Ципов.
Колеги, моля ви да обърнете внимание на § 4, ал. 5, където е записано „кметът на общината съответно кметът на кметството” като органи, които уведомяват компетентните органи на Министерството на вътрешните работи. Дали в случая не трябва да се прибавят и районните кметове.
Красимир Ципов:
Не мисля, че трябва да се добавят.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Наистина добро предложение. Аз се учудвам как толкова години е останало това нещо непроменено и с такива стари текстове.
Единственото, което бих си позволил да препоръчам, може би ще е добре да се разпише изрично в закона, че ако административният съд отмени отказа, съответният молител или заявител има право да проведе съответно мероприятие в заявения ден и час, без да се чака нов акт на разрешение от страна на кмета.
Искра Фидосова:
Ще се обезсмисли такава разпоредба, защото денят и часът при всички положения ще е преминал, докато съдът се произнесе.
Четин Казак:
Знаем, че много често държавни органи не изпълняват съдебни решения общо взето.
Емил Радев:
Да запишем в закона, че съдебните решения не подлежат на изпълнение, това значи да дерогираме въобще. Ще направим прецедент.
Четин Казак:
Не казвам да запишем това. А да запишем, че при отмяна на отказа, има право да се проведе в заявения ден и час. Това е за второ четене. А ако е минал първоначалния ден и час, тогава какво правим. В смисъл съдът отменя отказа, но заявеният ден и час е минал. Какво следва оттам нататък?

Ивайло Тошев:
Г-н Казак, в това отношение е и едно от решенията на Европейския съд.
Четин Казак:
Въпросът ми е следния. Примерно, кметът е отказал да разреши за 20 число на месеца. На 22 излиза съдебно решение, което отменя отказа. Тогава какво става с мероприятието?
Искра Фидосова:
За второ четене, ако има предложения за конкретен текст, да се направи.
Колеги, има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, № 954-01-43, внесен от народните представители Ивайло Тошев, Емил Радев и Красимир Ципов. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”. Против и въздържали се няма.
Продължаваме с точка пета.
По пета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 954-01-34, внесен от Драгомир Стойнев и Михаил Миков на 22.10.2009 г.
Уважаеми колеги, на предишното заседание миналата седмица започнахме разглеждането на този законопроект и го отложихме за следващо заседание, за да изчакаме становище на Сдружението на общините. Пристигна такова и ще ви го прочета.
„Становище
на Националното сдружение на общините в Република България
относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси № 954-01-34.

Националното сдружение на общините в Република България не подкрепя внесения от народните представители Драгомир Стойнев и Михаил Миков законопроект за изцяло или частично освобождаване на определени категории лица от заплащане на такси за ползване на детски ясли и детски градини.
Мотиви:
Съгласно чл. 8, ал. 6 от Закона за местните данъци и такси общинският съвет може да освобождава отделни категории изцяло или от частично от заплащане на отделни видове такси по ред, определен в Наредбата по чл. 9.
Държавата може да ограничава правомощия на общинските съвети, при условие, че компенсира общините за отнети приходи. Такъв подход обаче не е включен в законопроекта.
Да се налагат на общините нови ограничения в условията на рядък спад собствените им приходи под влияние на кризата е нереалистично.
Общинските съвети могат съобразно местната специфика – заетост, доходи, нуждаещи се от социално подпомагане и от други категории и цели, и съобразно собствените им приходи по-правилно да решат кои категории лица да освобождават изцяло или частично от заплащане на такси за ползване на детски ясли и детски градини.”
Следва подписа на Гинка Чавдарова, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините.
На предишното заседание чухме вносителите. Изложихме аргументи за и против така направения законопроект, къде и в кои текстове има противоречия, коментирахме, че ако се отиде към такава промяна, че е необходима и промяна в Закона за местно самоуправление и местна администрация. Остана да изчакаме становището на Националното сдружение на общините, което вече е факт.
Г-н Бисеров, имате думата.
Христо Бисеров:
Кой орган е взел това становище. Управителният съвет ли?
Искра Фидосова:
Няма такова нещо. Има само подписа на изпълнителния директор на сдружението г-жа Гинка Чавдарова.
Четин Казак:
Аз предлагам все пак да се отправи запитване до председателя на Националното сдружение на общините, за да не се окаже техническа грешка това становище.
Христо Бисеров:
Не е редно да получаваме становище без да е ясно кой е органът, който е взел това становище. Когато ние пишем становище, Вие се подписвате и казвате, че Комисията по правни въпроси взе следното становище. Става ясно, че комисията е взела това становище. От това писмо не е ясно чие е становището.
Искра Фидосова:
Националното сдружение на общините се представлява от изпълнителния директор.
Христо Бисеров:
Тук не става въпрос за представителство. Тук става въпрос, че становището е непълно от гледна точка на това, че не става ясно кой е взел това становище. Този път е станало, но за в бъдеще да не ни изпращат такива писма. Ако може да им направим бележка.

Искра Фидосова:
Какво е предложението? Ще гласуваме ли? (Да.)
Колеги, предложението на вносителите е да се гласува.
Към сътрудниците молбата е да се изиска незабавно в утрешния ден копие от решението на Управителния съвет на Националното сдружение на общините по този въпрос.
Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 954-01-34, внесен от Драгомир Стойнев и Михаил Миков.
Който е „за”, моля да гласува. Шест „за”. Против? Шест „против”. Въздържали се? Седем „въздържали се”. Благодаря ви.
Колеги, продължаваме с последната точка от дневния ред.
По шеста точка - Обсъждане на второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 954-01-38, внесен от Иван Алексиев и група народни представители на 27.10.2009 г.
От страна на Министерството на околната среда и водите тук е Владимир Стратиев и от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството – заместник-министър Екатерина Захариева.
Имаме постъпили писмени становища от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, от Министерството на икономиката и от Министерството на околната среда и водите.
Законопроектът е приет на първо четене в пленарна зала миналата седмица. Ние сме водеща комисия и сега сме на второ четене. Раздадени са ви проектите. Има постъпили предложения между първо и второ четене от народния представител Павел Димитров. От други народни представители няма постъпили предложения. На заседание на Комисията по околната среда и водите е разгледан и са дали бележките си. Те са изцяло съобразени и са включени в последната редакция на законопроекта. Така ли е г-н Алексиев. Г-н Иван Алексиев е заместник-председател на Комисията по околната среда и водите.
Има ли въпроси преди да започнем с второто четене на законопроекта.
Четин Казак:
От това, което ни раздадохте, аз не виждам нови текстове, в които да са включени препоръките на Комисията по околната среда и водите.
Искра Фидосова:
Г-н Алексиев, моля да обясните каква е ситуацията.
Иван Алексиев:
Водеща комисия е Комисията по правни въпроси. Комисията по околната среда и водите е втора комисия. На обсъждането, което направихме, решихме който има конкретни предложения да ги направи директно в Правната комисия. Единствените предложения са на народния представител Павел Димитров и той ги е входирал.
Искра Фидосова:
Г-н Казак пита за предложения от страна на Комисията по околната среда и водите. Къде са включени и по какъв начин? В зала едната дискусия беше по предложение на Искра Михайлова или на Георги Божинов. Ставаше дума за прецизиране на чл. 96а. Цитирам по памет. Тогава стана въпрос да се поиска становище на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от Министерството на икономиката, така че да се съобрази текстът, тъй като имаше предложение той изцяло да отпадне и дали е необходимо изцяло да отпадне, тъй като касае и други министерства. Тук са колегите от тези министерства. Имаме и писмени становища от тях.
Иван Алексиев:
При мен е доклада на Комисията по околната среда и водите.
Искра Фидосова:
Моля да прочетете препоръките.
Иван Алексиев:
Отношение взеха народните представители Павел Димитров относно отпадането на чл. 96а и съображенията за § 8; Огнян Пейчев – за материалните активи на ВиК операторите без документи за собственост, за които да се предвиди задължение по узаконяване; Искра Михайлова - за чл. 96а и възможността да отпадане на текста за границите на централно-охранителните зони и Наредбата по чл. 135 за становището на Министерството на регионалното развитие и благоустройството по преходните и заключителните разпоредби и записаните срокове. В тази връзка изискахме такова становище от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а сега и лично заместник-министър Захариева е тук.
Становището на Комисията по околната среда и водите:
Предлага предложенията за усъвършенстване, прецизиране и допълване на включените в законопроекта текстове да се направят между първо и второ гласуване чрез Комисията по правни въпроси до 18:00 часа на 11 ноември 2009 г., което г-н Павел Димитров направи и тези предложения са на вашето внимание.
Искра Фидосова:
Колеги, тук не става въпрос за материя, която е материя по отношение на спецификата на околната среда и водите. Има само един текст, който касае тази материя. Всичко друго са правни процедури. Обяснявахме го на първо четене подробно. Обяснявахме двете грешки, които са допуснати. Това са изцяло правни процедури и няма нищо от екология и води с изключение на една алинея.
Колеги, на първо четене в зала гледахме миналата седмица този законопроект преди да се гледа в Комисията по околната среда и водите. В залата имаше две изказвания. От вашата парламентарна група се изказа Искра Михайлова. От страна на Коалиция за България се изказа Георги Божинов. Ако бъркам ме поправете.
Христо Бисеров:
Става въпрос за заседание на комисията. Ние парламентаристите в тази комисия на този закон не му намерихме слабости, защото не го разбираме. А когато отиде при хората специалисти, те казаха какво трябва да се направи. Има цяло становище, което ние току-що чухме.
Искра Фидосова:
Колеги, започваме по законопроекта.
Г-жо Захариева, можете ли да кажете вашето становище – на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Екатерина Захариева:
Становището на Министерството на регионалното развитие и благоустройството е, че подкрепя така внесения проект в частта, касаеща Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а именно § 4 и § 8, т. 2, 3 и 4.
В случай, че се приеме предложението на Павел Димитров по отношение на § 4 за запазване на чл. 96а, имам едно предложение да се създаде т. 1, в ал. 1 да се добави текста: „с изключение на ВиК системите и съоръженията”, защото в противен случай ще се получи противоречие в самия закон между чл. 96а и чл. 198в.
По отношение на § 10, който е § 13 в предложението на народния представител Павел Димитров има предложение в т. 2, 3 и 4, а съответно там са само т. 2 от § 13 от предложението на Павел Димитров да влязат в сила не от 23 юни, а от 23 септември, защото тези параграфи всъщност влизат в сила от 23 септември. Ако влязат в сила от 23 юни де факто ще скъсим срока, а няма да го удължим, или всъщност няма да постигнем нищо.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Захариева.
Само една добавка към преди малко развилия се спор.
Г-н Бисеров, г-жа Захариева е също юрист и тук присъства като заместник-министър на това министерство, тъй като става въпрос наистина за правни процедури и за текстове, които трябва да се погледнат от правна гледна точка с изключение само на една алинея.
Има думата г-н Стратиев от името на Министерството на околната среда и водите.
Владимир Стратиев:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Разрешете на свой ред да изложа становището на Министерството на околната среда и водите по законопроекта и направените по него предложения преди второ гласуване.
Ако разрешите най-напред да изясним въпроса за отмяната на чл. 96а и доколко това е въпрос на тема околна среда и води или е по-скоро правен въпрос. Дословно следих изказването на г-н Божинов. Аз и г-жа Захариева сме изцяло наясно с проблематиката около този текст. Точното положение със съдбата на чл. 96а е следното.
При обсъждането на текста за отмяната на чл. 96а по време на предишния парламент – това беше в края на мандата, когато се приемаха последните изменения, на първо четене текстът беше предложен за отмяна. Между първо и второ четене постъпиха предложения да не се отменя този текст. И когато станаха дебатите в Комисията по околната среда и водите, когато г-н Божинов беше председател на тази комисия, се изказаха различни мнения, но в крайна сметка надделя предложението да се отхвърли направеното предложение преди второ четене за отпадането на отмяната на чл. 96а, при което решението на комисията беше да се запази първоначалният текст на вносителя, а вносителят беше г-н Божинов. Той беше внесъл този законопроект като народен представител. Получи се ситуация на едно двойно отрицание в работата на комисията. Това двойно отрицание, което трябваше да доведе до гласуване в зала на второ четене на текста на чл. 96а да бъде отменен, не беше изложено в доклада на комисията и понеже го нямаше в доклада на комисията, не беше гласувано в зала. Това нещо го изяснихме с колегите от Правна дирекция и с протоколите от заседанията на комисията.
Освен тази формална причина, съществува и една съществена причина този текст да бъде предложен за отмяна, за което ние изцяло подкрепяме предложението на вносителя – текстът на чл. 96а да бъде отменен. Това е един доста особен текст, който създава по-различен режим за откриване на процедури за концесиониране на водно-стопански системи и съоръжения. Текстът го имам при мен и може да се направи справка при нужда. Той урежда като особена процедура съвместяване на правомощия между Министерския съвет и общините в областта на концесионирането на водно-стопански системи и съоръжения. Това се случва, когато са налице обстоятелствата по ал. 1 на чл. 96а, т.е. имаме водно-стопански системи и съоръжения, които са държавни и смесена държавно-общинска собственост, принадлежат към единни технологични системи или имат единна система на управление на територията на повече от една община.
При проверките, които направихме и по наша линия, такива системи до момента няма. Такива концесионни процедури до момента не са предлагани от Министерския съвет, нито са участвали общините в подобни проекти и по тази причина считаме, че наличието на този текст би могло да създаде сериозни проблеми и правни колизии с вече приетите нови текстове по Глава 11а, които засягат реорганизацията на ВиК системата.
Само за сведение на народните представители искам да кажа, че по новите текстове на Глава 11а от Закона за водите, които влязоха в сила – една част от 23 юни 2009 г., а другата част от 24 септември 2009 г., се предвижда всички концесии в областта на ВиК отрасъла да се дават от новата Асоциация по ВиК, където ясно е предвидено съучастието на държавата и на общините и редът, по който тези нови органи с правомощия по концесионните процедури ще действат.
Направихме допълнителна консултация с колегите от Министерството на енергетиката и от Министерството на земеделието и храните дали в системите на хидроенергетиката и съответно системите на хидромелиорацията съществуват хипотетични случаи на подобна смесена държавно-общинска собственост на водно-стопански системи и съоръжения, което би могло да обоснове някаква необходимост от запазването на текста, което беше и предложението на г-н Божинов в зала на първо гласуване. Този въпрос е проверен. Такива системи няма. Висящи процедури няма. Може да се обобщи, че текстът е един мъртъв текст, който никога досега не е имал приложение. Също така няма и налични хипотези, които да предполагат неговото евентуално приложение.
От тази гледна точка ние сме изразили становище в писмения документ, който сме представили на Комисията, че подкрепяме отмяната на чл. 96а изцяло. Ако народните представители се ориентират към другото мнение, както е и предложението на г-н Павел Димитров, да се отменят само онези текстове в чл. 96а, които изрично визират ВиК системи и съоръжения, тогава ние ще подкрепим изцяло предложението на колегите от МРРБ, където има изричен текст, който казва, че чл. 96а не се отнася за случаите на концесиониране на ВиК системите.
Искам да дам още един пример за неприлагането на чл. 96а.
В ал. 2 се казва, че разрешенията за дейности водоснабдяване и канализации в случаите, когато те се осъществяват върху територията на повече от една община, се дават от Министерския съвет в обхвата на концесията по ал. 1 и такива разрешения за дейности водоснабдяване и канализация не са давани и такива разрешения не съществуват.
Смятам, че с това въпросът за предложението и становището по отмяната на чл. 96а е ясно.
По-нататък по законопроекта нашето министерство е изразило становище по още няколко въпроса, които искам да представя на народните представители.
Подкрепяме изцяло предложението за отмяната на чл. 118г и предложенията на народния представител Павел Димитров да се приеме нов § 7, който да гласи, че в чл. 183, т. 2а се отменя. Подкрепяме това предложение, тъй като освен визираните в първоначалното предложение текстове, които съдържат препратки към чл. 118г, а той е свързан с отпадането на регистрите на експерти, подготвящи документи за разрешителни за подземни води, регистри на търговски дружества, които изпълняват хидрогеоложки проучвания и т.н. и на експерти, които извършват независим контрол. Тези три вида регистри са предложени за отмяна, но в същото време в текста на чл. 183, т. 2, който е предложен допълнително за отмяна, се съдържа пак такава препратка към чл. 118г. Ние поддържаме и този текст да бъде отменен.
По отношение на следващото предложение да се създаде нов § 8, с който да се направи допълнение в допълнителните разпоредби на Закона за водите, а именно да се посочи изрично, че Законът за изменение и допълнение на Закона за водите от 2006 г., който влиза в сила от 11 август 2006 г., да се посочи изрично в Закона за водите, че именно с това изменение се въвежда Директива 2060 на Европейския парламент за рамката на действие на общността в областта на политиката за водите. Подкрепяме това предложение, тъй като то съответства на Закона за нормативните актове и Указа за неговото прилагане. Предлагаме, за този параграф и това беше нашето първоначално становище преди първо гласуване, което беше изразено, да бъде придадена обратна сила към 11 август 2006 г., тъй като именно към този момент влизат измененията на Закона за водите, които транспонират или въвеждат на български език, изискванията на Рамкова директива за водите.
Следващото предложение, по което сме изразили становище, това е досегашният § 7, който се предлага да стане § 9. Нашето становище съдържа предложение да се добавят два израза в ал. 1 на предложения § 144а, а именно в изречението думите „заповедите за новите зони” да се заменят с думите „заповедите за определяне на санитарно-охранителните зони” и текстът продължава. След това в същото изречение след думата „границите” да се добавят „и режимите”.
Това е за прецизиране на текста. Изцяло подкрепяме направеното предложение.
Мотивите, които бихме искали да добавим в подкрепа на това предложение са подробно изложени в нашето становище и аз няма да чета всички мотиви.
Само бих искал да обърна внимание, че става дума за едно много сериозно изоставане в правния режим на санитарно-охранителните зони. Аз и на предишното заседание обърнах внимание за това, че имаме наличност на индивидуални административни актове, издадени в периода 1973 г. 1974 г., 1977 г., 1978 г., някои от тях са актове на министри, някои от тях са решения на Бюрото на Министерския съвет, които са издадени на основание на отдавна отменени нормативни актове. Тези индивидуални административни актове, чието действие не е отменено и проблемът не е толкова лесен за решаване, обхващат едни много широки зони и територии от нашата страна. В нашето становище сме дали пример само за част от тях. Примерно Решението 569 от 1973 г. на Бюрото на Министерски съвет обхваща територията на цяла Североизточна България, Бургаския регион Кюстендилския район, Вършецкия, Хисарския район.
Също така и едни други заповеди, които са посочени в нашето становище, обхващат находищата на минерални води в Югозападна България. Става дума за района на Сандански, Рупите, Добринище, Марикостиново, Огняново и т.н. Тези отдавна остарели нива на административни актове още от 2000 г. не са в съответствие с новия Закон за водите, със издадената въз основа на него Наредба № 3 за санитарно-охранителните зони. А още повече с измененията на Закона за водите от 2006 г., където се променя концепцията за защита водите на водните тела. Промяната е сериозна, тъй като рамковата директива въвежда защитата на водите с ориентация към водите и водното тяло, а не към териториите на повърхността и предвижда два вида защита, в рамките на които ще бъдат включени и санитарно-охранителните зони, които обаче трябва да се изведат тепърва по новата наредба, както е посочена в текста по чл.135, т. 6. Тази наредба не е била издадена в установения шестмесечен срок при измененията от 2006 г. и това беше един от въпросите, който беше поставен изрично от председателката на комисията по околната среда и водите г-жа Искра Михайлова, след като се предлага този текст, който е приет на първо четене, да се предвиди изричен срок, в който ще бъде създадено задължението съответният орган, в случая това е Министерският съвет, да приеме тази наредба. Такова предложение се съдържа в предложението на г-н Павел Димитров. Наредбата по чл.135, т. 6 да бъде приета не по-късно от 31 март 2010 г. Надяваме се в един такъв срок, ако успеем да я подготвим и навреме да се приеме тази наредба от Министерския съвет, веднага да се пристъпи към работа по учредяването на новите санитарно-охранителни зони, тъй като дори и в най-старите заповеди с преходните разпоредби на Наредба № 3 за санитарно-охранителните зони е предвидено, че не могат да действат по-дълго от края на 2010 г.
Целта на изпълнението на тези текстове от закона, ако бъдат приети така както са предложени, е максимално бързо след това изпълнителната власт, съответните органи с подзаконовата нормативна уредба и другите действия да покрият несъответствието в санитарно-охранителните зони, начина на защита на тези санитарно-охранителни зони и от друга страна, да осигурят едно пълно съответствие с новите мерки за защита на водните тела, които са предвидени в плановете за управление на речните басейни, които трябва да бъдат одобрени до края на 2009 г.
В тази връзка са следващите мотиви и съображения.


Искра Фидосова:
Г-н Стратиев, мотивите са ясни. Аз предлагам да преминем към второ четене на законопроекта, защото имаме да четем текст по текст.
Но преди това, само една минута и за становището на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Ще прочета само последното изречение от становището по въпросния чл. 96а. Тяхното становище е, че с неговата отмяна ще се отстрани вътрешното противоречие между текстове от закона и двойствения режим за концесиониране по реда на чл. 96а и по реда на чл. 198в от Закона за водите.
Започваме второ четене на законопроекта. Г-н Казак иска преди това да постави един принципен въпрос.
Четин Казак:
Понеже не сме специалисти в тази материя,
Искра Фидосова:
Пак се връщаме на този въпрос. Само правна е материята. Тук са юристите от министерствата. Струва ми се, че просто не искате да прочетете за какво става въпрос. Колеги, наистина, ако прочетете, ще видите, че е само правна материя. Тук са само юристите от министерствата, а не специалистите по околна среда и води, а на г-н Алексиев, който не е юрист, но е от Комисията по околната среда и водите, се наложи да му обясняваме няколко пъти, за да разбере за какво става въпрос от правна гледна точка.
Г-н Казак, извинявайте, заповядайте да продължите.
Четин Казак:
Предвиждат ли се с тези изменения стесняване на санитарно-охранителните зони на водните басейни и на минералните извори – предвижда ли се стесняване, т.е. намаляване на санитарно-охранителните зони.
Владимир Стратиев:
Предвижда се облекчаване на режима в някои от поясите на санитарно-охранителните зони на находищата на минерални води, само на находищата на минерални води, тъй като там са старите индивидуални административни актове, които не съответстват с новите закони. Промените обаче не засягат първи пояс, който е най-важният. Запазва се първият пояс.
Искра Фидосова:
Започваме колеги второ четене на законопроекта.
По заглавието – Закон за изменение и допълнение на Закона за водите. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
По § 1 няма предложения.
По § 2 има едно предложение – към „изменение” се добавя „и допълнение”.
По § 3 няма предложение.
Предлагам да ги гласуваме анблок. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Продължаваме с § 4. Има предложение на народния представител Павел Димитров, което е оттеглено. Има писмено заявено, че оттегля предложението си. В момента отсъства и не може субективно да е тук.
Предложението е: Чл. 96а се отменя.
Който е „за” § 4, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
По § 5 няма постъпили предложения. Подлагам на гласуване § 5. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
По § 6. Няма предложения. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
По § 7. Има предложение от народния представител Павел Димитров да се създаде нов § 7 със следното съдържание:
„§ 7. В чл. 183, т. 2а се отменя.”
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
По § 8. Има предложение от народния представител Павел Димитров да се създаде нов § 8 със следното съдържание:
„§ 8. В допълнителните разпоредби се създава § 2в.” Следва съдържанието на § 2в.
Заповядайте.
Боряна Капитанова: от отдел „Европейско право”
Ние сме съгласни с предложението, но имаме редакционна бележка. Не е точно изписана директивата. Пише „установяваща рамката на действията”, а то е „за установяване на рамка за действия”. Чисто редакционно.
Янаки Стоилов:
Защо се въвежда директивата като тя, директивата е някаква рамка, а не директна регулация.
Боряна Капитанова: експерт
Въвеждат се изискванията на директивата.
Искра Фидосова:
Нашият експерт казва, че трябва да бъде записано по този начин, както предложихте Вие.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател, аз поставям въпроса без да знам точно съдържанието на директивата, но тъй като директивата дава някаква насока на решението на проблема, би трябвало тогава да се възпроизведат определени нейни текстове във варианта, който смята българската страна. Ако това беше регламент, може да се направи това препращане, защото това е едно препращане. Какво значи въвежда се директивата? Тогава да престанем да правим разлика между действието на директивите и регламентите. Тогава България взима рамковите указания на директивата и казва това е нашият регламент.
Реплика: Те са въведени, но не е написан текста, че се въвеждат.
Владимир Стратиев:
Г-жо Председател, правилният израз е, че се въвежда директивата. Тъй като директивата няма пряко действие, а това, че това е рамковата директива и тя така е известна, съгласен съм с колегите, че трябва да бъде „за установяване на рамката”. Това е по-правилният превод на заглавието на директивата. Но това е текстът, който трябва да се възприеме, а именно, че този закон от 2006 г. въвежда Директивата, защото това е действието, което се е случило.
Боряна Капитанова: експерт.
Ако искате мога да прочета точното заглавие на директивата.
Искра Фидосова:
Моля да прочетете.
Боряна Капитанова: експерт.
„§ 2в. Този закон въвежда изискванията на Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите.”
Искра Фидосова:
Колеги, подлагам на гласуване § 8 с така коригирания текст. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
По § 7. Има предложение на народния представител Павел Димитров за нова редакция на § 7, който става § 9.
Владимир Стратиев:
Г-жо Председател, в нашето становище има предложение в § 9 да се допълнят два израза в предложението на г-н Павел Димитров. В т. 4 от становището на министерството е записано какви са допълненията.
Искра Фидосова:
Как е внесено това предложение.
Владимир Стратиев:
То не е внесено. Ние го даваме като становище преди днешното второ гласуване. Т.е. когато се прецизира тестът, да се има предвид това нещо в редакцията.
Искра Фидосова:
Разбрах. Като предложение на Комисията по правни въпроси ще формулираме предложението на Министерството на околната среда и водите, което ни е дадено по-късно, т.е. в момента. Но Комисията подкрепя предложението и сега ще подготвим окончателната редакция.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 9.

„§ 9. В преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (обн., ДВ, бр. 65 от 2006 г., попр., ДВ, бр. 66 от 2006 г., изм. бр. 22 от 2007 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 144, ал. 2 думите „т. 1а, 6, 9” се заменят с „т. 1а, 9”.
2. Създава се § 144а.
„ §144а (1) До приемането на наредбата по чл. 135, т. 6 за определяне на зони за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и на минералните води и издаването на заповедите за определяне на санитарно-охранителните зони по реда на посочената наредба, границите и режимите на средния и външния пояс на учредените преди 28 януари 2000 г. санитарно-охранителни зони на находищата на минерални води не се прилагат, а границата на най-вътрешния пояс, когато той е предназначен за защита на водовземно съоръжение, се запазва.
(2) В най-вътрешния пояс на зоните и в срока по ал. 1 не се разрешават дейности и не се прилагат забрани и ограничения извън установените по този закон.
(3) В териториите, определени като зони за защита на водите във водните тела и като санитарно-охранителни зони на водовземните съоръжения за минерални води се прилагат мерките, определени с плановете за управление на речните басейни.”
Подлагам на гласуване така прочетения текст за § 9. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Продължаваме с предложението на народния представител Павел Димитров за редакция на § 8, който става § 10.
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Няма против и въздържали се.
Продължаваме с преходни и заключителни разпоредби. Моля да гласуваме наименованието. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Благодаря. Против и въздържали се няма.
Предложение на народния представител Павел Димитров за създаване на нов § 11. Текстът на § 11 го виждате. Това е за въпросната наредба, която беше по предложение на Искра Михайлова, да се запише срок. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Благодаря. Против и въздържали се няма.
Продължаваме с предложението на Павел Димитров § 9 да стане § 12 и в него в чл. 13а да се създаде ал. 2.
Освен това, тук отново има предложение за уточнения и редакция във връзка със Закона за управление на отпадъците. Това е техническа редакция, която е необходима. Има допусната грешка. Комисията подкрепя предложението.
Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Във връзка с този текст аз откривам, като не знам какво имат предвид и каква редакция се предлага, но така изписано откривам огромна разлика между двата текста.
Искра Фидосова:
Колеги, прав е г-н Казак да задава въпроса, защото има грешка при изписването. Аз го видях и в първия момент се почудих какво става.
Ал. 1 си остава. Става объркване, защото не е изписано коректно. Ал. 1 си остава от първото предложение.
Четин Казак:
Т.е. сегашният текст става ал. 1 и се създава ал. 2.
Искра Фидосова:
Да. Благодаря на г-н Казак, че видя допуснатите грешки.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 12.
Колеги, че ви прочета текста на § 12, за да го гласуваме.
„§ 12. В Закона за управление на отпадъците, (обн., ДВ бр. 86 от 30 септември 2003 г.; изм. ДВ, бр.70 от 10 август 2004 г., изм. ДВ, бр. 77 от 27 септември 2005 г., изм. ДВ, бр. 87 от 01 ноември 2005 г., изм. ДВ, бр. 88 от 04 ноември 2005 г., изм. ДВ, бр. 95 от 29 ноември 2005 г., изм. ДВ, бр. 105 от 29 декември 2005 г., изм. ДВ, бр. 30 от 11 април 2006 г., изм. ДВ, бр. 34 от 25 април 2006 г., изм. ДВ, бр. 63, от 04 август 2006 г., изм. ДВ, бр. 36, от 04 април 2008 г., изм. ДВ, бр. 70, от 08 август 2008 г., изм. ДВ, бр. 105, от 09 декември 2008 г., ) се създава чл. 13а:
„Чл. 13а (1) Не се допуска разполагане на площадки за третиране на отпадъци на територията на пояс І на санитарно-охранителни зони на водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди.
(2) Площадките за третиране на отпадъци не могат да бъдат разположени в средния и външния пояс (пояс ІІ и пояс ІІІ) на санитарно-охранителните зони на находищата на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди, ако със заповедите за учредяване на санитарно-охранителните зони, издадени при условията и по реда на закона за водите и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, са въведени забрани и ограничения.”
Който е съгласен с така прочетения текст на § 12, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против и въздържали се няма. Благодаря ви.
Продължаваме с предложението на народния представител Павел Димитров за нова редакция на § 10, който става § 13.
Тук също има уточнения на датите за влизане в сила на съответните параграфи, за това ще ви прочета новата редакция на § 13.
„§ 13. Параграф 8 влиза в сила от 01 януари 2007 г., параграфи 9 и 12 влизат в сила от 11 август 2006 г., § 10, т. 1 влиза в сила от 23 юни 2009 г. и § 10, т. 2 влиза в сила от 24 септември 2009 г.”
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Колеги, това беше последната точка от дневния ред. Благодаря ви за участието.
Закривам заседанието.

Председател:
Искра Фидосова