Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 14

Днес, 26.11.2009 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието –Даниела Машева и Жанета Петрова, заместник-министри, Юлия Меранзова, експерт в дирекция „Съвет по законодателство”, Ралица Илкова и Ивайло Цонков, експерти от работната група по Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс към МП; от Министерството на вътрешните работи – Веселин Вучков, заместник-министър, Георги Апостолов, директор на дирекция „Досъдебно производство” и Иван Любенов, заместник директор на областна дирекция на полицията – Стара Загора; от Прокуратурата – Валери Първанов, заместник-главен прокурор; от Върховния касационен съд –Вероника Имова, съдия в Наказателната колегия; от Висшия съдебен съвет – проф.д-р Анелия Мингова, представляваща ВСС, Радка Петрова и Пламен Стоилов, членове на ВСС; от Инспектората към Висшия съдебен съвет – Ана Караиванова, главен инспектор; от Висшия адвокатски съвет – Даниела Доковска, председател; от Националния архивен фонд - Росен Иванов, юридически съветник на проф. Божидар Димитров; от Министерството на вътрешните работи – Габриела Килофанова, юрист в дирекция „Миграция”, Благородна Макева, началник на сектор „Криминална полиция”, Пламена Недялкова, Николай Григоров и Сергей Логозаров от дирекция „Охранителна и пътна полиция”; от Министерството на външните работи – Светлозара Кабакчиева, началник на сектор „Консулско-правни въпроси” към дирекция „Консулски отношения”; от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма – Стефан Узунов, директор на дирекция „Икономическа политика”; от Министерството на финансите - Петентното ведомство – Добринка Добрева, директор на дирекция „Марки и географски означения” и Магдалена Радулова, началник на отдел „Правно осигуряване”; от Фондация „Български център за джендър изследвания – Даниела Горбунова и Албена Койчева, и народните представители Лъчезар Тошев и Вяра Петрова, вносители на законопроекти.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Добър ден на всички. Откривам днешното заседание на Комисията по правни въпроси. Заседанието ще протече при следния предварително обявен дневен ред:
1. Обсъждане на първо четене на Законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 902-01-48, внесен от Министерския съвет на 18.11.2009 г.; № 954-01-36, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 23.10.2009 г.; и № 954-01-40, внесен от Лъчезар Благовестов Тошев на 03.11.2009 г. – продължение.
2. Обсъждане на първо четене на Законопроекти за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 902-01-47, внесен от Министерския съвет на 18.11.2009 г.; и № 954-01-37, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 23.10.2009 г. –продължение.
3. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 902-01-46, внесен от Министерския съвет на 18.11.2009 г.
4. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение на Закона за националния архивен фонд, № 954-01-45, внесен от Даниела Петрова и Вяра Петрова на 13.11.2009 г.
5. Обсъждане на работен доклад за второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, № 902-01-41, внесен от Министерския съвет на 06.11.2009 г.
6. Обсъждане на работен доклад за второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита срещу домашното насилие, № 902-01-35, внесен от Министерския съвет на 23.10.2009 г.
7. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона на събранията, митингите и манифестациите, № 954-01-46, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 17.11.2009 г.
8. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 954-01-47, внесен от Анастас Василев Анастасов и група народни представители на 17.11.2009 г.
9. Обсъждане на първо четене на Законопроект за дейностите по предоставяне на услуги, № 902-01-43, внесен от Министерския съвет на 12.11.2009 г.
10. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, № 902-01-44, внесен от Министерския съвет на 16.11.2009 г.
На миналото заседание започнахме с първо четене на Законопроектите за изменение и допълнение на Наказателния кодекс и на Наказателно-процесуалния кодекс.
На предишното заседание дадохме възможност на вносителите и на присъстващите представители на институциите, които работят по НК и НПК да изразят своите мотиви и становища и обявихме, че днес ще започнем дискусия. Писмено бяха представени становища от Прокуратурата, от ВКС и от Висшия адвокатски съвет. Предоставили сме ги на всички. Предоставили сме и стенограмата от предишното заседание.
Сега предлагам да преминем към обсъждане на точка първа.
По първа точка - Обсъждане на първо четене на Законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 902-01-48, внесен от Министерския съвет на 18.11.2009 г.; № 954-01-36, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 23.10.2009 г.; и № 954-01-40, внесен от Лъчезар Благовестов Тошев на 03.11.2009 г. – продължение.
Преди да започнем с обсъждането г-жа Машева ме помоли, че има да добави нещо към това, което на миналото заседание представи като мотиви и по представените писмени становища. Заповядайте.
Даниела Машева:
Уважаеми дами и господа народни представители,
От страна на Министерството на правосъдието допълнително становище по Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс ще бъде изложено от г-жа Ралица Илкова, експерт към работната група.
Ралица Илкова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа,
Бих искала да представя на вашето внимание някои допълнителни бележки и уточнения във връзка с внесения и предоставен на вашето внимание Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
На първо място бих искала да направя някои уточнения и допълнения във връзка с предлаганите изменения в Общата част на Наказателния кодекс.
Предлаганите изменения в Общата част на Наказателния кодекс касаят института листата на освобождаване от наказателна отговорност за налагане на административно наказание по реда на чл. 188а, института на давността и легалната дефиниция на понятието „длъжностно лице” по смисъла на чл. 93, т. 1, бук. „б” от Наказателния кодекс.
Бележки се направиха по отношение на първите две от предлаганите изменения. По същите мога да отбележа следното:
На първо място, особено остро от представителите на Висшия адвокатски съвет и от тези на Върховния касационен съд се възразява, че допълнението в чл. 78а, ал. 7 от Наказателния кодекс, в който се предвижда да не могат да бъдат освобождавани от наказателна отговорност по този ред лица, извършили престъпление спрямо полицейски или разследващ орган при или по повод изпълнение на службата му, е ненужно повторение с вече съществуващото ограничение на приложението на института, когато пострадалият е орган на власт. Действително не може да не се признае, че голяма част от полицейските и разследващите органи при осъществяване на специфичните им функции по опазване на обществения ред и по осъществяване на разследване по реда на НПК се явяват органи на власт. И по-специално това са органи на държавното управление или служители при тях, натоварени с властнически функции по смисъла на чл. 93, т. 2 предложения от Наказателния кодекс. За да се прецени дали определено физическо лице е и орган власт, следва да изхождаме от два критерия: персонален, а именно дали лицето, включено в системата от органи на държавната власт, държавно управление или съдебна власт, и функционален – дали с оглед статута и правомощията на лицето, делегирани му по закон или подзаконов нормативен акт или възложени му със съответния индивидуален административен акт можем да приемем, че притежава властнически функции. Изхождайки от легалната дефиниция на „орган на власт”, съдържаща се в чл. 93, т. 2 от Наказателния кодекс можем да направим извод, че всички полицейски органи, които са държавни служители от категории А до В по смисъла на чл. 170, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи са органи с властнически правомощия, респективно органи на власт. Последното обаче не може да се приеме безусловно по отношение на държавните служители категория от Г до Е. Това е по отношение на персоналния критерий.
По отношение на функционалния критерий трябва да се приеме, че всички полицейски служители, извършващи пряко дейност по защита правата и свободите на гражданите по опазване на националната сигурност и обществения ред каквато е целта на тази администрация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи са органи власт. Такива са и всички разследващи полицаи по смисъла на чл. 54, ал. 1 от НПК, когато извършват действия по разследването.
Същевременно прави впечатление, че Законът за Министерството на вътрешните работи разписва многобройни функции и задачи на полицейските органи непряко свързани с дейността им по чл. 2, ал. 1 от закона за Министерството на вътрешните работи, като дейности по идентификация и полицейска регистрация на лицата, действия по конвоиране на лица, действия по обработка на информация, събрана по реда на същия закон най-често извършвани от полицейски органи от категория от Г до Е, които в никакъв случай не могат да се приемат за обективиращи властнически правомощия на полицейските органи.
Идентично е и положението по отношение на разследващите органи. Освен действия по разследване те извършват голям брой съпътстващи дейности като извън процесуални такива, оформяне на призовки и докладни, съпровождане на лица – свидетели и обвиняеми, пренос на материали за доклад на наблюдаващия прокурор и други подобни, които също не са израз на властническите им функции. Поради това следва да се приеме, че не всички полицейски органи са органи на власт, както и не във всеки случай във връзка с упражняване на правата и задълженията им по закон полицейските и разследващите органи упражняват властническите си функции.
Същевременно от засилена наказателно-правна закрила се нуждаят не само онези полицейски органи, които априори са и органи на власт, а всички полицейски и разследващи органи когато упражняват служебните си правомощия, независимо дали те са властнически или не по съображения, които тук едва ли е необходимо да се дискутират.
Само накратко трябва да се спомене, че работата на полицейския, а особено на разследващия орган е изключително високо рискова и рискът при осъществяването й се увеличава едновременно с увеличаване на натиска на държавата върху организираната престъпност и тежкия криминалитет.
Освен това, тъкмо редовият полицейски служител е този, който за обикновения гражданин е носител на спокойствието на улицата и в дома му. И в случая, че позицията му е уязвима, това пряко рефлектира върху устоите на управлението и обществения ред. Посегателството срещу редовия полицай трябва да се наказва, ако не по-тежко, то наравно с това срещу органите на държавната власт, стоящи най-високо в йерархията, тъй като тъкмо полицейският орган е на първа линия в борбата срещу всички възможни видове престъпни и обществено опасни посегателства и има пряк достъп с правонарушителите.
В този смисъл обсъжданото изменение в чл. 78а от Наказателния кодекс, както и тези в чл. 144, ал. 2, чл. 269 и чл. 270 целят да предвидят тъкмо такава засилена наказателно-правна закрила за всички полицейски и разследващи органи, независимо от мястото им в йерархията на министерството и от конкретно изпълняваната от тях дейност и в по-широк контекст е елемент от стратегията на правителството за засилване на превенцията и противодействието на посегателствата от и срещу полицейските служители.
Също по отношение на предлаганото изменение и допълнение в чл. 78а се възразява срещу въвеждането на признака „съставомерни вреди” в ал. 1, буква „в” от същия закон. Веднага трябва да се отбележи, че изменението се налага, тъй като въпреки продължителното съществуване на института, изключително честото му
Искра Фидосова:
Аз ще си позволя да ви прекъсна. Ние сме на първо четене, второ заседание. Дайте ги материалите, ще ги преснимаме и ще ги дадем на колегите. Извинявайте, но имаме дискусия, която трябва да чуем всички.
Колеги, на първо четене сме. Моля да вземете отношение по философията на това, което се предлага като законопроект. Имате думата за изказвания. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Проектите за изменения в Наказателния кодекс бяха представени на предното заседание на Правната комисия на първо място от министъра на правосъдието, като представител на правителството с амбициозната задача за безкомпромисна борба с организираната престъпност и корупцията. Една цел, която няма как да не бъде материализирана, която е достатъчно амбициозна и която изисква съответния сериозен подход. Според мен преследването на такава цел би било възможно чрез представянето на една цялостна концепция за промени в наказателната политика, която да има своята вътрешна логика и последователност в промените. Тук само за справка искам да кажа, че такава концепция се работеше в предишното Министерство на правосъдието заедно с представители на съдебната власт, на магистратурата, на адвокатите, на Висшия съдебен съвет и мисля, че някои основни положения или поне емпиричният опит, който беше събран и анализиран би могъл да бъде ползван, за да обоснове съответни предложения, които се правят за промени в Наказателния кодекс и в НПК. Защото всички ние сме свидетели на това, че пипването тук и там на парче, както в НК , така и в НПК обикновено предизвиква повече бели, отколкото да дава някакви реални резултати и да решава конкретни проблеми.
Трудно е да се каже каква е логиката на промените, но това което се набива на очи, това което е очевидно, е че подходът е към драстично увеличаване на санкциите върху някои подбрани престъпления. Аз лично не съм специалист по наказателно право, нямам поглед върху това как емпирично стоят нещата с видовете престъпност, по която се завишават санкциите, но според мен сериозният подход би следвало да съдържа такъв анализ, който да бъде отразен в мотивите на този законопроект.
Още повече, че не е вярно и част от обосноваващото твърдение,че има изискване на Европейската комисия за завишаване на санкциите. Това по какъв начин ще бъде структурирана наказателната политика на всяка една от държавите членки е неин проблем. Въпросът е крайният ефект да бъде една висока ефективност в преследването на престъпленията. Аз лично не бих се ангажирала да направя някаква конкретна връзка, каквато ни беше предложена от вносителите на предното заседание, а именно, че има пряка връзка между кризата, увеличаването на престъпността и необходимостта от завишаване на санкциите. Даже беше направено и едно смело предложение едва ли не, че завишаването на санкциите би могло да бъде една от мерките за борба срещу кризата и по-точно срещу безработицата – нещо, което определено няма как да бъде прието едно към едно.
Конкретно предполагам, че всеки от колегите е забелязал драстичното увеличение за някои престъпленията, като едва ли има някой в тази зала, който ще оспори факта, че по този начин се нарушава един много важен принцип при определянето на наказанията, а именно диференциацията, която в редица текстове просто е нарушена. Например, няма никаква логика наказанието по ред текстове да е равно на наказанието на предвидените санкции за престъплението убийство, защото най-малкото съвсем елементарно е да се предположи какъв би бил ефектът върху евентуалните извършители на такива престъпления. Знаете каква е идеята по принцип на налагането на санкции.
Въпросът с давността също е достатъчно спорен. Очевидно е, че давността особено за престъпления от частен характер е достатъчно кратка. От друга страна, тя осигурява една бързина на процеса, която няма как да бъде пренебрегната. Според мен, когато се правят някакви конкретни предложения за пипане в такива институти, трябва разностранно да се преценят възможните ефекти, защото ако се постига положителен резултат в една посока, а именно възможността да бъдат преследвани и наказвани такива престъпления, то се получава обратният ефект в друга посока, каквато е в случая бързината на наказателното правораздаване – нещо, към което при промените в предишния парламент в Наказателния кодекс и в Наказателно-процесуалния кодекс се стремяха.
Тук би следвало да се търсят и някакви други решения. Според мен доста елементарен е този подход, в който единственото решение на всички проблеми се търси в завишаването на санкциите, както в посока намаляване на минимумите, така и на максимумите, така и на давността, така и на създаването на нови състави, защото би могло да се търси с други решения, като например някаква специфична процедура, специална процедура, която да касае делата от частен характер.
Но в крайна сметка наказателната политика, макар че тя естествено трябва да бъде обсъдена от представителите на всички политически сили, е най-вече отговорност на управляващите, така че аз лично като представител на Коалиция за България ще се въздържа от подкрепата на правителствения законопроект за промени в Наказателния кодекс. Такова е и намерението на колегите от нашата парламентарна група. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Манолова. Има ли желаещи за изказвания? Г-н Нотев, заповядайте.
Явор Нотев:
Уважаеми колеги и гости,
Бих искал да заявя становище, с което да определя принципната оценка и позиция на парламентарната група на партия Атака съвместно с колегата Хлебаров по предлаганите промени в Наказателния кодекс. Няма как да не бъдат споделени оценките, които даде и г-жа Манолова на целите, които си поставяме с въвеждането на тези промени, респективно целите, които са преследвали вносителите поне така както са заявени.
Разбира се, сериозният прочит и сериозният подход изискват да споделим и другото по втората част на становището, а именно че решаването на тези задачи би се улеснило с един цялостен подход при приемането на нов кодекс, нов закон. Веднага обаче трябва да констатираме, че не това стои на дневен ред като предмет на днешната дискусия. Разглеждаме закон, който ще въведе промени в Наказателния кодекс и струва ми се, че би следвало с оглед на така заявените цели, да съобразим, че това са реалностите, това са възможностите за момента и в крайна сметка да приемем, че това ще бъде подходът, с който ще се преследват тези цели. Но това не означава, че трябва да бъдем съвършено безкритични, защото действително работата не като цяло върху даден акт, а в посока на неговите частични промени крият подводни камъни от гледна точка на това, че волно или неволно биха постигнали резултати, които да нарушат хармонията на даден закон. С това очертах изходната позиция на нашата оценка към предлаганите промени.
За да бъда конкретен ще спомена някои от текстовете, които бихме посочили като нуждаещи се от съответна промяна или редакция във времето между първо и второ четене на закона до внасянето му, ако вносителите биха възприели такъв подход и биха коригирали своя проект още в този момент.
В Наказателния кодекс според нас се явява разбирането, че не би следвало в много от текстовете, както в чл. 78а да се добави към легалната дефиниция „орган на власт” и полицейския орган. Струва ни се, че тук не е уместно, не се налага едно такова допълнение, доколкото легалната дефиниция като чели осигурява защитата на тези, чиято защита се цели да бъде засилена. В останалата част констатираме, че за лицата, за които говорим, те не са вън от всякаква наказателно-правна защита. Напротив, те имат такава. Очевидно е, налице е раздвояване във виждането дали тя трябва да бъде засилена и приравнена на защитата на новата държавна власт. Струва ни се, че това ми било прекомерно, внесено в текстовете на Наказателния кодекс.
Като позиция на парламентарната група на Атака, като наш коментар намираме за неприемлива предложената промяна в текста, който коментира убийството, извършено при превишаване на пределите на неизбежна отбрана. Няма опора едно такова виждане и в чисто обществените отношения, които са предмет на огласяване и от медиите, които стават достояние при нас, от една страна, и от друга страна, в чисто наказателно-правен аспект след като неизбежната отбрана поначало е едно обстоятелство, което може да заличи престъпния характер на деянието, не виждаме особена логика да се отмени липсата на минимум в сега действащия текст до пет години и да се предвиди минимум една година, така че да не може постепенно да се премине от едно деяние, което е на границата на неизбежната отбрана към такова, което по някакъв критерий или признак може да бъде отчетено като деяние, с което е превишена неизбежната отбрана. Така или иначе ми се струва, че обществено опасният характер на този род деяния не предизвиква интервенция към този момент за завишаване на санкция.
За да не губя времето на всички присъстващи, споделяме виждането за наказанията, които са предвидени в новия текст на чл. 142 по повод на регламентирането на санкциите за отвличане. Действително приравняването на тези санкции с тези за най-тежките престъпления срещу личността като чели не позволяват да се разгадае логиката на това наказание и съответно да се отстрани това усещане, че може би тези текстове по някакъв начин не съдействат за демотивиране на извършителите на тези наказания от по-тежко посегателство спрямо отвлечените лица. Би следвало тук да се поправи ..... за последиците от едното и другото деяние.
Всъщност това са бележките, които моля вносителите да имат предвид.
И на последно място да заявя, че подкрепата на парламентарната група на партия Атака е налице с така направените уговорки във връзка с разбирането, че отговорността за осъществяване на целите, които са заявени от вносителите, наистина са на управляващите и в този смисъл подкрепата на внесения в този вид законопроект би следвало да означава гласуване на доверие и даване на възможност да се осъществят тези цели и задачи.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-н Нотев. Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Смятаме, че по принцип на първо четене трябва да се подкрепи така внесения законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, но ми се струва, че между първо и второ четене трябва да се направят някои корекции, отчитайки очакванията на обществото и това, че някои от обществените отношения, свързани със сигурността са засегнати. Разбирам, че трябва да има увеличаване с оглед превенция на наказанията, като отделен е въпросът в какъв размер. Аз ще се постарая да бъда съвсем кратък. Предвиждайки завишаване на наказанията би следвало да се намери баланс с оглед на обществените отношения.
Между първо и второ четене смятам да предложа квалифициращ състав за така наречените телефонни измами.
В заключение мисля, че законопроектът на правителството за изменения в Наказателния кодекс следва да се подкрепи.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Лазаров. Колеги, ще ви помоля когато се изказвате да имате предвид трите законопроекта.
Явор Нотев:
В този смисъл искам да допълня, че изразяваме подкрепа и по проекта на РЗС.
Димитър Лазаров:
По законопроекта на Ред, законност и справедливост наистина са близки, но има различни изписвания и за някои от текстовете може би няма да се съглася.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Стоилов имате думата.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател,
Уважаеми магистрати,
Колеги, има предложения в законопроекта, които според мен могат да бъдат подобрени, като например завишаването на минималния размер на заменената санкция по чл. 78а за съставомерността за приготовлението за отвличания.
Много е трудно да се направи оценката на предлагани промени в Наказателния кодекс, особено когато те са по-многобройни, защото тази оценка е някакъв баланс между множество предложения в различни състави. Но това, което е общата посока на промените и аз в това отношение твърдя, че законопроектът има относително последователна философия е увеличаването на санкциите, както вече беше изтъкнато в процеса на увеличаването на санкциите се загубва в редица случаи на диференциацията, както е при квалифицираните случаи на тежката телесна повреда с убийството, с тежките случаи на отвличанията с най-сериозния резултат, който настъпва – нещо, което мисля, че не може да бъде добра атестация за напредъка на наказателната политика. Дори в това отношение може да се стигне до обратен ефект, т.е. те няма да изиграят положителна роля. Подобно приравняване като чели издава и безсилие, що се отнася до отвличанията, след като няма случай на сериозно подготвени такива престъпления да бъдат разкрити извършителите, това за мен означава признание, че на тази санкция изцяло се разчита като на превантивен ефект. Т.е. досега тези престъпления не са разкриване и в бъдеще няма да бъдат разкривани, но санкциите стават толкова тежки, че вероятно почти всички, които ги замислят ще се въздържат от тяхното извършване. Това е философията, която ни се предлага. И тя има почти магически ефект, защото това е не толкова аргументация, колкото на позоваване н силата на заклинанието, което само по себе си трябва да произведе ефекти, които да отговарят на действителното положение.
Има и друг недостатък, който не е на сегашното управление, той вече е вкоренен в подхода към промени в наказателното законодателство, че тези промени не са предшествани от сериозни криминалогически изследвания. Ние можем да посочим множество примери в този законопроект за промяна в състави и главно в санкции за престъпления, които или не са широко разпространени, или по които не е направен преглед на това какви са случаите, какви са размерите на досега налаганите наказания и така се върви по този донякъде абстрактен начин на творчество, който не отчита реалното действие на наказателното законодателство.
Тази амплитуда в наказателната политика трябва да бъде погледната в по-дълъг период от време. Например, в края на 90-те години имаше силно увлечение отново към завишаване на санкциите. След това като чели се появи известна сдържаност санкциите да бъдат доближени до реалната тежест на престъпленията и аз си спомням, че в течение на години се получаваха стотици писма, например, за извършителите на относително по-леки престъпления с употреба и притежаване на наркотици за лица, които в различни периоди са били осъдени на драстично различаващи се по размер наказания. И естествено, че в този случай едната група се счита за несправедливо третирана от закона, след като за едни и същи деяния само през няколко години наказанията са претърпели много големи промени.
Тук аз забелязвам и това, което донякъде е разбираемо, адвокатурата и съдът по-скоро са резервирани към тези предложения, а прокуратурата и МВР ги подкрепят. Това дори съответства на тяхната роля и мисля, че това е разбираемо в хода на дискусията за мен, обаче остава донякъде неразбираемо защо част от тези различия не са преодолени още в хода на подготовката на законопроекта, за да бъде той доближен до аргументите и на двете страни. В това отношение забелязвам известна непоследователност в ръководството на прокуратурата, давайки за пример приемането на закона за амнистията в миналия парламент, където те подкрепяха един по-широк обхват с цел да се разтовари съдебната система, а сега подкрепят удължаването на сроковете за давността по леките престъпления. Според мен, самите институции трябва да са доста по-последователни в своята наказателна политика, което да се отразява и върху нормативното развитие на наказателната система.
Смятам също, че е недостатък и отстъплението от абстрактния характер на формулирането на наказателните разпоредби – един процес, който също започна преди десетина години и което виждаме, че продължава да се задълбочава. По този начин това ограничава възможностите на прилагащите закона органи винаги да могат да направят преценката и да обхванат множество случаи извън тяхната казуистика.
Последно за съставите за документната измама, която има за обект недвижим имот. Този въпрос беше обсъждан преди няколко години. По него имаше колебания. Аз не твърдя дали сегашното решение трябва да бъде възприето, но тогава ние се отказахме да го въведем, давайки си сметка за случаи на започнати производства, за които приложението на новата уредба вместо да постигне ефекта, който се преследва може да има доста неясни отражения. По този начин те да изиграят отрицателна роля. Този въпрос трябва да бъде поставен още веднъж на преоценка и да се реши с оглед на действието и към заварените случаи, не само за бъдещето.
Правейки цялостна равносметка на това, което вече беше заявено, ние виждаме много повече проблеми в този законопроект. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-н Стоилов. Г-н Димитров, заповядайте.
Павел Димитров:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги, аз споделям по принцип мотивите, които са изложени в законопроекта на Министерския съвет. Приемам тенденцията, която е очертана към осъвременяване на наказателното законодателство. Аз приемам увеличението на наказанието по чл. 78а.
Поддържам становището, че не е необходимо да се дублират „орган на власт” с „полицейски органи”.
Към общата част от Наказателния кодекс – чл. 38, ал. 1 и чл. 38, ал. 2 от НК такива наказания се налагат само тогава, когато престъплението е изключително тежко. А изключителни тежки престъпления по действащия НК това са случаите на квалифицирани убийства по чл. 116 от НК и квалифицирани грабежи, придружени с убийства. В тази връзка аз мисля, че тук прекомерно са завишени тези наказания и мога да дам пример с оглед на новата редакция по ал. 1 не се изисква дори отвлеченият да бъде лишен от свобода и да се предвиди такова тежко наказание. Нещо повече, доживотен затвор не се предвижда дори за обикновени случаи на убийства по чл. 115 от НК.
По-нататък, ако се анализират и другите текстове в този член, ще се види, че в недостатъчна степен е обмислена новата редакция на ал. 4 на същата разпоредба, при която същите наказания се налагат на лице, което предлага съдействие за освобождаване на отвлечени. Смятам, че тези стимули са явно недостатъчни и няма да има този ефект, който предвижда законопроекта.
В този смисъл са ми бележки и по-нататък по отношение на този текст. Мисля, че между първо и второ четене конкретно по отношение на текстовете могат да бъдат направени предложения за промяна на редакциите на някои от текстовете.
Но общо аз ще подкрепя този законопроект и ще гласувам за него на първо четене.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Димитров. Г-н Бисеров, имате думата.
Христо Бисеров:
Уважаеми колеги, ще се старая да не повторя никого и това, с което искам да започна е следното.
Това, което ми прави най-силно впечатление е, че дебатът по този закон започва с купища критики по конкретни текстове от авторитетни колеги, от авторитетни институции и то критики, които са изчистени от политически при вкус на чисто професионална основа. Не мога да не се въздържа и да кажа, че се опитах да преброя на колко текста са завишени наказанията – над 70. Законът е 65 параграфа. Смятам, че по такъв важен закон, внесен от Министерския съвет, така да започват нещата, означава, че законопроектът наистина страда от много несъвършенства.
Искам да бъда кратък и за това ви обръщам внимание на обстоятелството, че не може изпълнителната власт да ни вкарва такъв закон. Ще видите как на второ четене ние ще четем и ще пишем и ще бришем всеки текст, за да го преиначим. Защото законът е слаб. Той е работен непрофесионално. Това е моето мнение.
Всички забележки относно съставомерните вреди, относно полицейския орган, относно давността, относно документната измама, всички забележки са много професионални. Защо ние трябва да се превръщаме в хора, които ще трябва да разрешават правни теоретични спорове, при положение, че в съдебната практика няма никакви противоречия, няма никаква нужда от толкова много промени. По тази причина аз мисля, че този законопроект трябва да бъде отклонен. Не искам да влагам политически при вкус в тази позиция, защото която държава има лоша наказателна политика, който иска да управлява, няма никакво значение. В този закон няма политика.
В закона на РЗС има много повече политика, която аз не одобрявам и за това също не бих подкрепил.
От тази гледна точка аз ви призовавам да намерите мотиви и политически ресурс да се възпротивим на този законопроект. Има ли сме такива случаи. Не винаги е необходимо да го отхвърлим непременно. Можем да го задържим. Правили сме го в Народното събрание. Пак имаше един неудачен опит от изпълнителната власт да ни вкара един Закон за изменение на НК. Намерихме начин без да предизвикаме политически дискомфорт да го отклоним. Те го оттеглиха. Дайте да постъпим по подобен начин сега, защото това не е наказателна политика.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Бисеров. Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Ще бъда максимално кратък. В комисията вече се каза по въпроса за наказателната политика като такава наказателна политика на сегашното правителство и мнозинство, която не може да се разчете от тия стъпки, освен че ще изплашим гаргите и ще захраним медиите с коментари. Разбира се, има и текстове, които си струва да бъдат променени.
Един стар порок, който при предишни Народни събрание не се е случвал. Винаги санкциите са вървели към увеличаване и така 20 години. Хубавото е този път, че представите на институциите, но отбелязвам не Главният прокурор и не Председателят на Върховния касационен съд, а по-ниски равнища, едва ли не текст по текст са казали подкрепяме това, подкрепяме онова. Тази работа ми харесва, защото по определен начин и те стават съпричастни на законодателното усилие и на моменти са съучастници в него. На шега го казвам.
Имам една молба към представителите на Министерството на правосъдието. Водите ли статистика по отношение на средно налаганата санкция по съответните текстове, по които се иска завишаване. Защото за мен ще се окаже, че практиката, независимо в какъв разрез, независимо до коя година. За тази година е ясно, че няма такава съдебна статистика, но може би за последните пет години до 2008 г., включително по текстовете, за които се предлага многократно засилване на санкциите. Да не се окаже, че съдебната практика е такава, че се налагат санкции под минимума или се прилага чл. 78а, чл. 66, а ние тук плашим гаргите за пореден път с изменение в наказателното законодателство. Защото вече на този номер даже и журналистите не се хващат, камо ли гражданите. Ставаме за смях.
Молбата ми е когато стигнем на етапа, за който г-н Бисеров говори, мярата репресия в съответните текстове не да се оценява по това колко много се пише по вестниците за един или друг казус, а по това какво съдебната практика ни показва, че не играят превантивния ефект, имам предвид на генералната превенция, като тежест на определяне на наказание. Ако искаме да правим сериозно законодателство. Ако не, ще пишат вестниците за кое колко години дават и ще приключим както предните ни опити в тази материя.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Миков. Има ли желаещи за изказване или г-жа Машева, ако има готовност да отговори на въпроса, който постави г-н Миков.
Даниела Машева:
Ще ви предоставим такава а статистика. Вероятно ще изчислим и за средно налаганите наказания. Имаме такива данни.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказвания. Да разбирам, че няма. Пристъпваме към гласуване, ако няма желаещи за изказвания. Няма.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 902-01-48, внесен от Министерския съвет на 18.11.2009 г.
Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Пет „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 954-01-36, внесен от Яне Янев и група народни представители на 23.10.2009 г.
Заповядайте, г-жо Петрова.
Кристияна Петрова:
Уважаеми колеги, ще направя едно конструктивно предложение.
Понеже и в двата законопроекта – и на Министерския съвет, и на „Ред, законност и справедливост”, духът на закона върви в една посока и могат да се гледат като един, предлагам да го подкрепите.
Искра Фидосова:
Апелирате да бъде подкрепен и вашия законопроект. Така ли да разбирам това ваше предложение. (Да.)
Който е „за” така предложения законопроект с № 954-01-36, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Пет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 954-01-40, внесен от Лъчезар Тошев на 03.11.2009 г.
Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Седем „против”. Въздържали се? Петнадесет „въздържали се”.
С това изчерпихме точка първа от дневния ред. Продължаваме с точка втора - Обсъждане на първо четене на Законопроекти за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 902-01-47, внесен от Министерския съвет на 18.11.2009 г.; и № 954-01-37, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 23.10.2009 г. –продължение.
На предишното заседание вносителите изложиха мотивите си. Обявявам начало на дискусията по точка втора. Заповядайте. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Проектът за промени в Наказателно-процесуалния кодекс във вида, в който е представен, се явява един вид естествено продължение на проекта за изменение в Наказателния кодекс, защото тенденцията за драстично увеличаване на санкциите тук се съпътства от тенденцията за драстично засилване на репресията на държавата. И тук декларираните цели няма как да не бъдат подкрепени, а именно в посока на ограничаване на формализма, ускоряване на производството, опростяване и усъвършенстване на процеса на доказване. Но има едно „но”, че винаги трябва да се търси баланс между постигането на тези цели и осигуряване правото на защита на гражданите в наказателния процес – нещо, което определено не е постигнато в този проект. Нещо повече, стига се до опасни прецеденти, до опасни предложения за решения, които ни се предлагат с този законопроект.
Сигурно колегите адвокати, които сме в тази зала трябва да декларираме в известна степен конфликт на интереси, но аз лично не приемам по никакъв начин фигурата на запасния защитник, която се предлага в Наказателно-процесуалния кодекс. Абсурдно е д се натрапва на обвиняемия защитник, още по-абсурдно е това да се прави от прокуратурата, която от една страна, е страна от процеса, от друга страна, знаете какви са функциите на прокурора в досъдебното производство. Но натоварването му и с тази функция да определи запасен защитник на обвиняемия е вече прекалено. Сигурно могат да се търсят и други решения, които да осигурят бързина и преодоляване на проблема с отлагането на делата и със злоупотребата с правото на защита, която се среща в практиката на някои адвокати, но това, което се предлага, според мен, е не само неуместно, но и изключително опасно и според мен, ще предизвика една поредица от жалби и осъдителни решения от съда в Страсбург.
Всъщност правото на защита е сериозно пренебрегнато и в други текстове, като според мен най-фрапантното е идеята да се отмени задължителната адвокатска защита пред Върховния касационен съд. Това е според мен парадокс и няма никакво оправдание, защото именно това е фазата от наказателното производство в съдебното производство, в която повече от всяка друга подсъдимият се нуждае от качествена защита, която може да му бъде осигурена естествено само с адвокат.
Няма да се спирам по-подробно на другите случаи. Това е най-фрапантното, което видях в проекта.Също така, доста спорно и с доста спорни предложения, които касаят процеса на доказване. Според мен, опростяването на процеса на доказване изобщо на доказателствата не трябва да влияе на тяхната обективност – нещо, което не е постигнато с направените предложения. Примерите и тук са многобройни. Например, предложението да се промени принципът и да може присъдата да се основава само на доказателства, събрани със СРС. Знаете, че това са доказателства, които се събират тайно от обвиняемия, тайно от подсъдимия и основаването на присъдата само върху тях сериозно би влияла на нейната обективност.
Спорно е също така и възможността, която се дава на разследващите органи да компенсират факта, че не са изготвили надлежни документи с възможността да бъдат разпитани пред съд.
Най-фрапантното е именно придаването на доказателствена сила пред съда на прочитането на показанията на свидетели и други участници в процеса, които са дадени не пред съдия. Знаете каква е историята на този текст, че беше предшестван от осъдителни решения, които касаеха България. Според мен, връщането на тази стара практика ще ни върне там откъдето тръгнахме при промяната на тези текстове.
Също така са спорни и предложенията, които касаят отклоняването на процеса. Аз бих казала, че има редица предложения, които просто ще го забавят, като най-показателни и ярки в това отношение са възможностите на прокурора да протестира редица актове на съда, включително за връщане на делото в досъдебната фаза, протестирането на присъдата тогава, когато е произнесена в рамките на поисканото от прокурора и пр.
Като цяло определено вредите, които ще нанесе този проект са повече от ползите, които би допринесъл и аз лично не намирам никакви основания за неговата подкрепа. Отново подчертавам, в част от предложенията, които се правят, този проект ще доведе до опасни последици. Благодаря.
Тодор Димитров:
Благодаря, г-жо Манолова. Други изказвания. Заповядайте, колега Бисеров.
Христо Бисеров:
Колеги, този закон сме го виждали. Виждали сме го в миналото Народно събрание и той беше внесен от двама колеги и еманация на виждането на министър Петков – на министъра на вътрешните работи за това как трябва да бъде променян Наказателно-процесуалния кодекс. Това е същото –и разпита на разследващите органи, и запасния защитник, и използването на специалните разузнавателни средства и още няколко неща са същите онези, които ние гледахме преди три години и отклонихме тогава. Аз нямам причина да си променя позицията от тогава. Нямам възможност поради друг ангажимент да вляза в детайли по тестовете. Вероятно ще го направят други колеги. В залата също ще дебатираме, но този закон вече сме го гледали. Министър Петков седя зад един такъв законопроект. Но тогава мнозинството го отклони.
Тодор Димитров:
Благодаря, г-н Бисеров. Колегата Нотев има думата.
Явор Нотев:
Уважаеми гости,
Колеги, аз ще започна с изброяване на тези страни на предложените изменения, които в порядъка на вече изказалите се, намирам за неприемливи във връзка с това, че противоречат на заявените цели и действително очакваме една корекция точно в този аспект, в който се коментира досега. Едно преиграване, прекомерно усилие да се направи процеса по-лесен, но оттук нататък без отчитане на рисковете, които се пораждат от измененията, които се предлагат в даден аспект.
Споделям напълно казаното във връзка със защитата в досъдебната фаза. Възможността да се разпитват разследващи органи, които са съставяли протоколи, като чели създава предпоставките те да се поблазнят от възможността да направят опорочени протоколи за своите действия с оглед последвалите перспективи тези пороци на негодните протоколи да бъдат отстранени в последното съдебно заседание.
Споменавам само предложеното отпадане на думичката „достатъчно” в текста на чл. 211, който се отнася до данните за образуване на досъдебното производство. Не намирам логика в това кому пречи тези данни да се явят достатъчни, както е в досегашната редакция с оглед възможността наистина да се отграничат отделните стадии на процеса.
Споменавам само и споделям казаното от г-жа Манолова за последиците от възможността да се протестира прекратяването на наказателното производство, като също така намирам, че това ще доведе до едно забавяне. Не е непознат текст. Има и практика по този въпрос. Мисля, че подробно бяхме запознати на предишното заседание от изложението на адвокат Даниела Доковска.
Намирам, че е необходимо по-прецизно да се прегледат и съответно да се промени съдържанието на текстовете, които се отнасят до основанията за касационно разглеждане на делата доколкото заявената цел за облекчаване и разтоварване на Върховния касационен съд не може да бъде единствена и доминираща, когато се регламентира начинът, по който се отстояват правата на гражданите, имащи възможност да се явят пред касационната инстанция в досегашната редакция и тези права, които ще бъдат отнети. Също се позовавам на статистиката, която беше изнесена в изложението на адвокат Доковска. Разбрахме колко от делата пред Върховния касационен съд са завършили с отменителни решения. Този сериозен процент не би могъл да остане абсолютно без значение и да поемем риска, че такива присъди или съдебни актове ще останат неотменни доколкото в досегашната практика се оказа, че те съдържат пороци, които би следвало да доведат до тяхната отмяна.
Намирам за неудачно предложението за отмяна на Глава 26. Става дума за двегодишния срок, за който всички сме наясно. Разбира се, че в обсъждането на това предложено изменение има доводи за и против. Струва ми се, че нормата работи добре и че тези аргументи, които защитават нейното съществуване в досегашния й вид са повече, отколкото аргументите против.
И още една бележка, която се отнася до съкратеното съдебно следствие и производства пред първата инстанция. Възприетият прийом да се изключват от възможността по този ред да се разглеждат дела за обвинение за конкретно изброени престъпления ми се струва изкуствено привнесен в логиката на този институт. Ако на някой му пречи възможността да се наложи наказанието при условията на чл. 55 за изброените деяния, то вероятно има друг механизъм, по който наказанието да се завиши. Впрочем подобна беше логиката на разнообразната съдебна практика преди приемането на тълкувателно решение от Върховния касационен съд, макар и закъсняло, защото законодателната промяна наистина отговори на това дали подсъдимият има право да заяви разглеждането на делото при условията на съкратено съдебно следствие и оттук нататък възможностите на съда да откаже или да възприеме това негово искане като негово право. В момента коментираме възможностите на законодателната власт в същата позиция. Ако такова право има подсъдимия по обвинение в каквото и да било деяние, обявено за престъпление от Наказателния кодекс, с изключение на изброените текстове, липсва логика подсъдимите да бъдат поставени в различно положение в зависимост от обвинението.
Във всички случаи ми се струва, че тези текстове, които и колегите споменаха, с допълнението, което направих, а вероятно ще има и други, се нуждаят от по-прецизна регламентация.
В крайна сметка становището ни се различава от заявеното от колегата Манолова в оценката на ситуацията такава каквато я очертахме - заявени са едни цели на измененията, които няма как да не бъдат споделени и средствата, с които тези цели се преследват. Приоритет даваме на целите към този момент, отчитайки именно ситуацията и моментните възможности да се реагира на една такава обществена необходимост. Разбира се, ще следим за тези промени, които изискваме с направените бележки.
Тодор Димитров:
Благодаря Ви, колега Нотев. Други изказвания? Заповядайте, г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Уважаеми колеги, тези от вас, особено които се занимават на практика с прилагането на наказателния процес, сигурен съм, са се убедили, че дори процесуалният закон в наказателното право има още по-голямо значение, тъй като той определя облика на наказателното производство. Мисля, че именно от гледна точка на тези изисквания трябва да оценим многобройните предложения. Те са подчинени на идеята за намаляване на формализма и ускоряване на наказателния процес. Въпросът е докъде да бъде възприет този подход, така че да не се загуби самото предназначение на процеса като средство за изясняване на истината и за защита на правата.
По няколко от най-важните предложения. Аз не знам кой е вкарал този лобистки текст в закона. Може би той трябва да бъде назован. А именно изискването за висше юридическо образование като условие за защита от роднините на обвиняемия. Това е лобистки текст. Такива опити са правени неколкократно. Такива предложения имаше да бъдат прокарани и в Гражданско-процесуалния кодекс и в крайна сметка добре че надделя съпротивата срещу тяхното включване.
Другото предложение е да отпадне задължителния характер на защитата пред Върховния касационен съд точно там, където вече не се спори около фактите, а около тяхната правна квалификация. Т.е. част от предложенията са точно в обратната логика на търсените решения.
Прави се опит да се дисциплинира процесът чрез въвеждането на запасен адвокат. Аз не отхвърлям изцяло тази идея, въпреки че след отпадане на института на запасните в армията, той изглежда ще съществува само в адвокатурата в съвременна България. Т.е. трябва, ако се въвежда този институт, да бъде направено така, за да не послужи самото явяване на запасен защитник в основание на оспорване на резултатите от процеса ,когато се констатира очевидно разминаване във волята и оценката на защитавания и неговия защитник.
Пита се обаче кой ще дисциплинира и другите участници в процеса. Например вещите лица. Защото се оказва, че хора, които по своята длъжност са избрани за вещи лица, отказват да дават експертни заключения. Тези въпроси няма ли да се повдигат и да се запитаме възможно ли е лица, които имат това качество, да намират основание да се отклоняват от изпълнение на своите задължения.
Също и като действия по отлагането на процеса спектърът е доста по-широк и мисля, че тук въздействието трябва да бъде на по-широк фронт. Ясно е обаче, че има и финансови причини, защото докато не се създадат всички условия от финансов и организационен характер, тези недостатъци няма да намалеят. Вече беше споменато и за някои отделни предложения, които обаче няма как да издържат критика. Например, съчетаването на две доказателства, които имат специален характер. Например, тези със специални разузнавателни средства и свидетел под прикритие на практика може да се стигне до отклонение от реалните факти.
Аз се противопоставят и на това да се отмени едно право, което мисля, че имаше радикален характер в промяната на наказателното законодателство – наказателния процес, след изтичането на достатъчно продължителен срок обвиняемият да иска неговото дело да се гледа от съда. Ако тези срокове не са достатъчни, нека да се обсъжда тяхната продължителност. Ако трябва да бъде извършена предварителна работа, която да гарантира успешното развитие на процеса, но когато той започне да се вмести в едни разумни срокове – терминология, с която борави и Европейската конвенция за защита на правата. Не е ли ясно, че неограничените наказателни процеси в редица случаи са били, не искам да кажа, че продължават да бъдат, средство за упражняване на икономически и политически натиск върху определени лица. Наказателният процес трябва да служи, за да се стигне до реална отговорност, а не за да бъде едно неопределено продължително състояние в живота на обвиняемите. Така че това поддържане на процеси с неустановен край мисля, че не работи за никого.
Мисля, че трябва да се помисли за по-доброто използване на разпоредителното заседание, ако има някои недостатъци в досъдебното производство. Там те да бъдат отстранени, а не след като процесът е открит.
За това дали да бъдат обжалвани всички присъди в касационна инстанция. Ще стигнем до решение, в което ще разберем, че това вероятно не е абсолютно необходимо. Но предлагам докато се стигне до това окончателно решение, което може да бъде последователно само след разграничаване на категориите престъпления, т.е. след приемането на нов Наказателен кодекс, дотогава да се намери един по-гъвкав вариант, в който Върховният касационен съд може да прави преценка и да не се допуска безусловно някои от делата да свършват на апелативна инстанция – една грешка, която вече допуснахме с приемането на новия Гражданско-процесуален кодекс. Твърде ограничените основания, при които делото може да се гледа на касационна инстанция, а магистратите не искам да признаят, но не искам и да възразяват, че местните зависимости в правосъдието все още са доста големи и често хората разчитат да се приложи законът такъв какъвто е той едва когато стигне до най-горната инстанция, в която мога да твърдя, че външните въздействия са по-малки отколкото на по-ниските нива на съдебната система. Имам предвид, че самите магистрати по-рядко се поддават на такъв род въздействия. За това именно в такава чувствителна област като наказателния процес, такава стъпка може да бъде обмислена, но тя да бъде направена по-предпазливо, за да не се допусне злоупотреба.
Тук мисля, че някои от предложенията на прокуратурата заслужават внимание, защото действия, които са извършвани на досъдебната фаза с участието на защитата, с разрешението на съдия, вероятно трябва да бъдат кредитирани, за да не се получава във всички случаи тяхното пълно преиграване в съдебната фаза. Така че в тази посока могат да се търсят решения, които са насочени към ускоряване и към намаляване на формализацията на процеса, особено по отношение на действия, които не винаги могат да бъдат повторени в окончателната, в съдебната в заключителната фаза на наказателния процес.
И тук, както и в другия закон, има идеи и предложения, които могат да бъдат подкрепени, но смятам, че недостатъците, за които говорихме и в материалния закон, не са по-малко. Мисля, че и мненията се оформят.Някои може да смята, че това е повече от политическата позиция, защото ние чуваме аргументи, които казват, че мотивите са верни, но едни казват, че независимо от тези мотиви, ще подкрепят закона, а със същите мотиви мисля, че ако те бъдат калкулирани, той обективно трябва да бъде отклонен. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. Г-н Нотев, заповядайте
Явор Нотев:
Само едно допълнение. Тъй като г-н Стоилов употреби квалификацията „лобистки текст” се сетих за нещо, което е точно обратното.
В чл. 98 предлага се промяна със създаването на ал. 4. Аз моля вносителите да обсъдят логиката, а въобще последицата от един такъв текст. Казва се, че „при оказване на правната помощ на обвиняемия с цялата си дейност защитникът не може да си служи със средства и похвати, които имат за цел създаване на неопределени пречки за провеждане на наказателното производство.” Като чели някой друг може. Излиза така. За никой от другите участници в процеса не съществува такава изрична забрана. Това впрочем е текст, който е преписан от Етичния кодекс на адвоката и като чели неговото изкуствено привнасяне тук няма място. Още повече, че такава една норма няма предвидена и санкция и последици. За това нарекох този текст антилобистки. Той като чели е обиден за упражняващите адвокатска професия и участници в наказателния процес. Пледирам да отпадне.
Реплика: Този текст вече го няма.
Явор Нотев:
Тогава извинявайте. Прекратявам изказването си.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване. Заповядайте, г-жо Колева.
Юлиана Колева:
Уважаеми колеги, аз се обръщам така, защото всички тук сме колеги, независимо от относителните длъжности, които в момента са заемани.
На мен ми се струва, че тези два законопроекта са едно много ярко доказателство за това как в последните години отговорността на хората, в чиито ръце е наказателната отговорност, т.е. наказателната политика е много силно занижена и става все по-занижена като чели. Самият факт, че през 2009 г. 6 пъти досега е изменян Наказателния кодекс, откакто е създаден Наказателно-процесуалния кодекс вече 5-6 пъти е изменян. И все се търсят някакви кусури на тия наказателни закони, вместо да се говори наистина сериозно със съответните изследвания и със съответните истински обективни съображения за оформяне на една сериозна наказателна политика е изключително срамно за цялата аудитория в момента, всички тия, дето се слушаме тук.
Наказателно-процесуалният кодекс с няколкото основни принципни дефекта, които бяха изложени от колегите, според мен е неприемлив за приемане на първо четене. И аз въпреки цялата си дисциплинираност като човек от политическа партия ГЕРБ ще се въздържа да го подкрепя, защото за разлика от Наказателния кодекс, който може да бъде коригиран и търпи корекции между двете четения, според мен тук има принципни недостатъци, които ние успяхме и имахме възможност да изложим пред работната група и въпреки това тези наши съображения бяха пренебрегнати най-меко казано. За това аз лично поемам отговорността да не се съобразя с възможността да подкрепя този законопроект. Не искам отново да повтарям недостатъците на законопроекта. В крайна сметка ние сме преди всичко юристи.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване. Има ли други желаещи? Да разбирам, че няма. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 902-01-47, внесен от Министерския съвет на 18.11.2009 г.
Който е „за”, моля да гласува. Единадесет „за”. Против? Четирима „против”. Въздържали се? Седем „въздържали се”.
Ще поискам процедура на прегласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, внесен от министерския съвет. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Четирима „против”. Въздържали се? Шест „въздържали се”.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 954-01-37, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 23.10.2009 г.
Който е „за”, моля да гласува. Трима „за” Против? Един „против”. Въздържали се? Седемнадесет „въздържали се”.
По трета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 902-01-46, внесен от Министерския съвет на 18.11.2009 г.
От името на вносителите давам думата на г-жа Жанета Петрова, заместник-министър на правосъдието да представи мотивите към законопроекта. Г-жо Петрова, имате думата.
Жанета Петрова:
Уважаеми народни представители,
Уважаеми колеги,
Законопроектът е подготвен, за да уреди дисциплинарната отговорност на членовете на Висшия съдебен съвет, която е уредена в Конституцията, но по наше мнение не е детайлно развита в Закона за съдебната власт.Законопроектът се внася и за да уреди някои отношения,у свързани с реализирането на дисциплинарната отговорност на членовете на Висшия съдебен съвет, които са избрани от Народното събрание.
Този законопроект се отнася само за тези текстове от Закона за съдебната власт, които макар и схематично уреждат дисциплинарната отговорност.
Предлага се обединяването на някои текстове, що се отнася до разликата в режима на членовете на Висшия съдебен съвет, които са избрани от Народното събрание и тези, които са избрани от съдебната власт.
Философията на законопроекта е да получат развитие отношенията, които са уредени в Конституцията и нямат развитие в Закона за съдебната власт. Това е мотивирало Министерският съвет да предложи този законопроект, да изясни въпроса с видовете дисциплинарни наказания, които са посочени в Конституцията и най-вече да регламентира ред, по който да се развива дисциплинарното производство по отношение на член на Висшия съдебен съвет. Всъщност членовете на Висшия съдебен съвет са определили себе си като магистрати и това е заложено в Етичния кодекс на съдиите, прокурорите и следователите, така че това положение е било възприето при уреждане на дисциплинарната отговорност на членовете на Висшия съдебен съвет, разбира се, с някои разлики каквито налага статута на член на Висшия съдебен съвет.
Още сега мога да кажа, че е допусната една грешка от вносителя по отношение на разпоредбата на чл. 162, ал. 2 от предложения законопроект. Създадена е нова ал. 2, която говори за встъпването в длъжност на съдия, прокурор или следовател в 14-дневен срок от постановяване на решението на Висшия съдебен съвет.
Всъщност искам да кажа, че става дума за текст, предложен от Висшия съдебен съвет, който не фигурираше в първоначалния проект на Министерството на правосъдието. Експертите, които са работили проекта, не са разбрали правилно текста, предложен от Висшия съдебен съвет и вместо неговото систематично място да бъде в чл. 161, систематичното му място се е озовало в чл. 162 под формата на ал. 2.
Искам да поясня, че не става дума за повторение на текста, който се съдържа и сега в чл. 161. Текстът е предложен от Висшия съдебен съвет с намерение да уреди случаите, когато има предварително изпълнение на решението на Висшия съдебен съвет. В тези случаи действащия Закон за съдебната власт няма уредба. И тъй като е възприет частично и е поставен не там, където му е мястото, се е стигнало до погрешно разбиране на неговия смисъл.
В останалата част поддържам проекта, както е предложен и смятам, че няма грешки, които могат да заблудят относно волята на вносителя.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Петрова. Г-жо Мингова Заповядайте.
Проф. Анелия Мингова:
Уважаеми дами и господа, действително Висшият съдебен съвет изрази становище, с което възприема философията, заложена в предложения от Министерството на правосъдието и всъщност от Министерския съвет законопроект. В действащия Закон за съдебната власт липсва възможност уредена да бъдат освобождавани от длъжност, както и реда за такова освобождаване на изборните членове на Висшия съдебен съвет от качеството им членове на Висшия съдебен съвет. Следователно текстът в Конституцията – чл. 130, ал. 2, последната точка 4 виси в пространството, защото е приета без да се съобрази това, че между първо и второ четене на последващия приет Закон за съдебната власт беше възприет статута на Висшия съдебен съвет като постоянно действащ орган. Следователно конституционната разпоредба, че мандатът на изборните членове се прекратява поради дисциплинарно освобождаване от длъжност, в Конституцията се изхожда от идеята, че това дисциплинарно освобождаване от длъжност е в другото им качество, което те съвместяват като членове на Висшия съдебен съвет. Следователно, ако са магистрати, това е освобождаването им от длъжност като магистрати, ако са адвокати означава лишаване от възможността да упражняват професия. А за мен, като член на Университета, ако бъда освободена дисциплинарно от длъжност. Но в качеството си член на Висшия съдебен съвет, който не заема друга длъжност към момента, няма механизъм, в който този конституционен текст да бъде приложен, освен ако това не бъде изрично записано в Закона за съдебната власт. Това прави този законопроект, като предвижда основания, при които са налице такова поведение, което да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение и от изборен член на Висшия съдебен съвет. Това са систематично неизпълнение на задълженията му като член на Висшия съдебен съвет, уронване престижа на съдебната власт и тежко нарушение. Това са бланкетни понятия. Очевидно с някакво съдържание трябва д се запълнят.
В същото време се предвижда в законопроекта, че това освобождаване от длъжност е единствено възможната реакция за осъществено от членове на Висшия съдебен съвет такова нарушение. Вие трябва да обсъдите всъщност принципната постановка дали извършено подобно поведение от изборен член на Висшия съдебен съвет следва действително да доведе единствено до тази дисциплинарна санкция. Това е първи въпрос, който се поставя на обсъждане.
Склонна съм да приема, че така формулирани нарушенията – тежко нарушение, уронване престижа на съдебната власт, са такива, че не биха позволили подобен изборен член на Висшия съдебен съвет да продължи това качество да има. Това е и дисциплиниращ текст по отношение на тези колеги, които са избрани за членове на органа на управление на съдебната власт.
От друга страна, струва ми се, че следва да се помисли в една друга посока. Ако се приема, че такъв изборен член на Висшия съдебен съвет преди да бъде констатирано подобно поведение, е подал оставка и е бил освободен и е възстановен на магистратската длъжност, от която е дошъл, следва ли при констатирано уронване престижа на съдебната власт в качеството му като изборен член на Висшия съдебен съвет да доведе до възможност той да получи наказание вече като възстановен магистрат и това наказание какво трябва да бъде. Това не е уредено в законопроекта. Струва ми се, че то не може да бъде единствено приравнено на санкцията, която се дължи като член на Висшия съдебен съвет и освобождаване като такъв, да означава че и санкцията при възстановяване трябва да бъде освобождаване от длъжност. Защото уронване престижа на съдебната власт като член на Съвета не винаги означава, че тази тежест на нарушението би била такава, която да доведе до освобождаване от магистратска длъжност и следователно трябва да се преценява подобно нарушение вече с оглед възстановената магистратска длъжност.
Аз не бих искала да навлизам в повече подробности. Такъв законопроект според членовете на Висшия съдебен съвет следва да бъде приет. Ние сме дълбоко убедени, че носим отговорност като такива членове за определено поведение и следва да можем да бъдем предсрочно освобождавани от длъжност по процедурата, която законът предвижда. Но тези допълнителни въпроси между първо и второ четене ми се струва, че следва да бъдат обсъдени. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, проф. Мингова. Желаещи за изказване има ли? Г-жа Караиванова.
Ана Караиванова:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Ние сме дали своите дали своите бележки в съгласувателната процедура и в законопроекта видях, че голяма част от тях са възприети. В същата сме казали, че естествено Инспекторатът споделя разбирането, че за поведение, което е нарушило, уронило авторитета на съдебната власт и други тежки нарушения, следва да се носи дисциплинарна отговорност. Но аз не се чувствам правно комфортно, защото с изменението през 2003 г. на Конституцията се уреди дисциплинарната отговорност на тримата големи да се уволняват за действия, които уронват престижа на съдебната власт и в тази зала сигурно всички знаят кой от големите е иман предвид. През 2007 г. с поправката на Конституцията се уреди проблемът на няколко члена на Висшия съдебен съвет, когато не беше постоянно действащ и ги освободиха като магистрати, но запазиха местата си във Висшия съдебен съвет. Сега като направихме постоянно действащ Висш съдебен съвет пак се налага да уреждаме дисциплинарното освобождаване. За това си мисля, че по-общо трябва да правим текстовете, за да не се налага по отделните казуси да уреждаме.
Другият въпрос, който сме поставили в нашето становище е, че ни с струва прекалено освобождаването – забраната завинаги, да се завръщат в съдебната система тези, които са освободени дисциплинарно. Още повече, че такава забрана е предвидена за тези, които са осъдени за умишлени престъпления от общ характер. Да се приравни едно дисциплинарно наказание по последиците си към осъжданите за умишлено престъпление ми се струва прекалено тежко.
С тези бележки ние сме изразили становището, че законопроектът е навременен.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Караиванова. Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Искам да задам няколко въпроса към вносителите на законопроекта.
Има ли пречка да се продължи по някакъв начин това дисциплинарно производство, когато става въпрос за магистрат. Защото ако не е магистрат човекът, какво дисциплинарно производство ще се води. Като член на съвета, т.е. освобождава се и си продължава. Оставката си е оставка. Защо да го държите, за да му проведете дисциплинарното производство. Подава си оставката и се освобождава. С една законова фикция може да се продължи дисциплинарното производство, но защо да стои във Висшия съдебен съвет. Става въпрос за някакви етични отношения. Довеждаме нещата до някакъв абсурд. Той иска да напусне, а вие ще го държите да му проведете дисциплинарно производство. Освен правна логика има и някаква житейска. Човекът иска да напусне, подава си оставката, а вие го карате да стои примерно още три месеца, ще гласува, защото има всичките права, а ние ще ти провеждаме дисциплинарно производство. Ако се окаже, че дисциплинарното производство няма да те накажем, тогава може твоята оставка да влезе в сила. Така звучи отстрани. Разберете, че освен правото, има и някаква нормална житейска човешка и всякаква друга логика.
Кои членове са изборни. За мен всичките са изборни, защото под някаква форма минават през избор. Председателят на съответното съдилище, освен че ще предложите да бъде освободен, не може ли по отношение на него да водите дисциплинарно производство. Мислили сте по този казус. Всичките са изборни. Всеки член на Висшия съдебен съвет се избира – едните са от събранието, други са от съответните колегии, третите са предложени на президента пак изборно от Висшия съдебен съвет.
Жанета Петрова:
Ние не правим нов закон, а изменяме малка част от настоящия. Ползваме термините, каквито са заложени в закона.
Искра Фидосова:
Има думата г-н Янаки Стоилов.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател,
Госпожи заместник-министри,
Колеги, аз мисля, че този законопроект отговаря на казуси. Даже може би ще се появи като законопроекта „Стойков – Димов”. Но ясно е, че той прави опит да се доразвие процедурата на дисциплинарни производства така, че тя да кореспондира с Конституцията и с действащия Закон за съдебната власт. Мисля, че може да бъде подкрепен. Вие сигурно ще го подкрепите, обаче ще се наложи след няколко месеца да правите още изменения в Закона за съдебната власт и така ще се отклоните от препоръките и обещанията, че промените, които се правят в законодателството, ще бъдат много по-трайни и много по-малко от тези, които са били преди. Няма да изброявам и другите законопроекти, които отсега се очертава след започналото изменение скорошно ново изменение след няколко месеца. Този каталог мога да го представя, но не е сега това задачата. Така че да бъдем по-умерени в заклинанията. Понякога животът налага темите, на които трябва да се реагира.
За второ чете мисля, че могат да се направят корекциите магистрата под условие, който е член на съдебния съвет да се върне на своята магистратска длъжност. Ако бъде наложена санкцията в резултат на дисциплинарното производство, която е била основание за отстраняването му от Висшия съдебен съвет той да носи последствията и като магистрат. Това, според мен, е много по-разумно. Мисля, че такъв беше въпросът на г-н Миков, а не като оспорване на самата възможност.
Второто, което спомена и г-жа Караиванова, да не се ангажираме с доживотни наказания, особено когато не става дума за наказателни санкции. В живота има и някаква степен на конюнктурност. Освен това, тези санкции могат да имат и превъзпитателно въздействие. Ние не можем да кажем за един човек, който е бил санкциониран днес, дали след 10 години има основание оценката за него да бъде същата. За това мисля, че в детайлите трябва да се направят уточнения. Но по принцип мисля, че е основателно да се подкрепят тези ограничени промени в Закона за съдебната власт. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. Има ли и други желаещи за изказване? Г-жа Петрова.
Жанета Петрова
В чл. 307, ал. 2 за накърняване престижа на съдебната власт, т.е. възможността за носене на дисциплинарна отговорност на лицето, което се е върнало на длъжността съдия, прокурор или следовател, ако нарушението е извършено за накърняване престижа на съдебната власт в качеството му на изборен член на Висшия съдебен съвет.
Ако погледнем действащия чл. 28 той и сега урежда възможността за възстановяване на длъжността, която изборният член е заемал преди избора. Оказва се, че такова лице, което не отговаря на изискванията може да се върне в съдебната власт само при условието на подаване на оставка. Това означава, че ако едно лице е извършило тежко нарушение на съдебната власт и това действие се разкрие преди то да подаде оставка, т.е. след като то подаде оставка, това лице ще заема длъжността съдия, прокурор и следовател, извършвайки тежко нарушение по отношение на престижа на съдебната власт няма да бъде наказано. Т.е. най-малкото не морално е това лице, използвайки, предварвайки събитията, знаейки какво е извършило, преди да бъдат оповестени неговите действия, да предприеме този възможен ход и по сега действащия закон и да се върне на длъжността съдия, прокурор и следовател. Аз мисля, че тези колеги направиха точно за това този жест, знаейки добре действащия закон. Всъщност това не е жест от тяхна страна, а добра преценка на закона и на обстоятелствата.
Другото, което искам да кажа, е, че такова съвпадение ние предвиждаме само за случаите, когато става дума за уронване на престижа на съдебната власт, защото за същото носят отговорност и съдиите, прокурорите и магистратите. Т.е. нарушението е абсолютно идентично за действащ съдия, прокурор и следовател и за член на Висшия съдебен съвет. За носенето на дисциплинарна отговорност се изисква нарушение на престижа на съдебната власт.
Михаил Миков:
Правилно ли разбирам, че допълвате основанията, които са изброени в Конституцията с още едно. (Не.)
Искра Фидосова:
Има ли други желаещи за изказване или да се ориентираме към приключване по тази точка. Няма желаещи.
Поставям на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 902-01-46, внесен от Министерския съвет на 18.11.2009 г.
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
С това изчерпихме точка трета. Благодаря на колегите от Висшия съдебен свет, Прокуратурата и Министерството на правосъдието.
Продължаваме с точка четвърта.
По четвърта точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение на Закона за националния архивен фонд, № 954-01-45, внесен от Даниела Петрова и Вяра Петрова на 13.11.2009 г.
От страна на Националния архивен фонд присъства г-н Росен Иванов, юридически съветник на проф. Божидар Димитров.
Има думата г-жа Петрова да представи законопроекта.
Вяра Петрова:
Г-жо Председател,
Колеги, на вашето внимание е Законопроекта за изменение на Закона за националния архивен фонд и най-вече за промяна на структурата на Държавна агенция „Архиви”.
Агенцията осъществява държавна политика в областта на комплектоването, регистрирането, обработката, съхраняването и използването на документи от архивния фонд. Обект на дейността на държавните архиви са определените за постоянно запазване на документи на централни и местни структури на различни институции. Агенцията включва два централни държавни архива и териториални такива.
С предлаганите промени се цели оптимизиране на структурата на Националния архивен фонд, като се закрият териториалните държавни агенции, които в момента са 28 на брой и се поемат техните функции от регионални архиви – 6 на брой. По този начин ще се дадат повече правомощия и на ръководителите на регионалните звена, ще се оптимизира работата им, ще се засили контролът от страна на държавното ръководство, ще се ограничат излишните разходи.
Този закон е в съответствие с бюджетната рамка на правителството, която е приета. Съгласуван е с Държавна агенция „Архиви”, съответно с министър Божидар Димитров, който е прекият ресорен отговорник за тези архиви.
Колеги, ако имате въпроси, ще отговоря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Петрова. Колеги, имате думата за изказвания.
Ако г-н Иванов желае нещо да добави? (Не.) Г-н Методиев, заповядайте.
Веселин Методиев:
Г-жо Председател,
Колеги, искам да ви обърна внимание на едно нещо, защото е важно от гледна точка на това, че въпросите на държавната администрация вече не са в отделна контролна дейност към комисия в Народното събрание, а са към Правната комисия. Това е принципен въпрос. Конкретният законопроект решава една институционална задача, която има много голям ефект върху цялата администрация.
А иначе ще подкрепим законопроекта, защото той има ясна цел. Знаем какво иска да постигне.
В България на териториален принцип съществуват 28 инспекторати по образованието, 28 РДВР, 28 социални служби. Всички изнесени администрации на централната власт са на този териториален принцип. Това нещо според архивите в момента и според тяхното ръководство за архивите не е нужно и те го вкарват на един друг принцип, който е на регионалното развитие – на шестте региона. Аз съм за. Но ви обръщам внимание, че ако говорим за административна реформа, защото тази комисия трябва да се нагърби и с този въпрос, трябва да мислим дали това не е правилният и ефективен начин за изнесената централна власт и за останалите администрации. Защото е легитимен въпросът защо трябва да има 27 окръжни или областни библиотеки, например, а не шест. Защо трябва да има 27 окръжни музеи, а не шест. Дали са 27 или 28 – това число ще се повтаря многократно за всички видове изнесени звена на централната власт.
Това не е въпрос към вносителите, а е принципен въпрос към колегите от Комисията по правни въпроси, свързан с административната реформа на страната за напред. Мисля, че е даден ключ от една малка агенция с един скромен състав от хора.
Вяра Петрова:
В архивите работят около 400 човека.
Веселин Методиев:
Тук говорим за една малка система. Докато другите, за които аз говоря, са доста по-големи. Например, аз познавам много добре регионалната мрежа на инспекторатите по образование.
За това ми беше изказването, г-жо Фидосова.
Съветвам колегите да преминем към гласуване, защото това е ясна цел, конкретен малък закон, решава конкретен казус.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Методиев. Аз по принцип споделям това, което поставихте като принципен въпрос, който надявам се, в следващи заседания да имаме възможност да развием.
Ще си позволя да маркирам един факт, който е поставен на нашето внимание от експертите с оглед на това, че ще има закриване на териториални държавни архиви, включително и софийския, се препоръчва една преходна и заключителна разпоредба, която трябва да бъде предложена между първо и второ четене, като в нея се запише за правоотношенията с работещите и всичко друго, което трябва да бъде уредено по повод на закриването. Да се разпише по какъв начин ще стане или ще препраща към друг подзаконов акт и евентуално в какъв срок.
Вяра Петрова:
Ние сме добавили в Преходните и заключителните разпоредби, че съгласно чл. 123 от Кодекса на труда.
Искра Фидосова:
Това е само за трудовите правоотношения.
Росен Иванов:
В момента се работи устройствен правилник на държавните архиви, който ще бъде внесен от Министерския съвет и ще има съгласувателна процедура. Там ще бъдат решени тези въпроси, съобразно бележките, които в момента събираме от комисиите.
Искра Фидосова:
Въпросът е по отношение на правоотношенията между структурите и документите. Вие сте записали за чл. 123 от Кодекса на труда за трудовите правоотношения. За останалите да има норма, която да препраща към подзаконовите актове – устройствен правилник и т.н. Това се има предвид.
Веселин Методиев:
За държавните служители трябва да се препрати към Закона за държавния служител.
Искра Фидосова:
Държавните служители са записани в Преходните разпоредби. Записани са и трудовите правоотношения.
Има ли други желаещи за изказване? Няма. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за националния архивен фонд, № 954-01-45, внесен от народните представители Даниела Петрова и Вяра Петрова на 13.11.2009 г.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред.
По пета точка - Обсъждане на работен доклад за второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, № 902-01-41, внесен от Министерския съвет на 06.11.2009 г.
Колеги, докладът за второ четене ви е раздаден. Няма постъпили предложения между първо и второ четене.
Започваме второ четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства.
Това е наименованието на закона. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Веселин Методиев:
Може ли една процедура. Тъй като няма предложения, молбата ми е ако има изказване по някои от текстовете, колегите да кажат. Ако няма, тогава можем да ги гласуваме анблок, а не член по член.
Реплика от експерт:
На миналото заседание г-н Казак предложи да се допълни § 1 и ние сме го направили като предложение на Комисията. Текстът, който сме вмъкнали е: „съобщава се на заинтересованото лице”. В момента г-н Казак не е тук. Така ли да остане този текст?
Искра Фидосова:
Говорим за § 1, т. 1. В алинея 2 се създават изречения трето и четвърто:
„Отказът за издаване на виза се мотивира, съобщава се на заинтересованото лице и подлежи на оспорване по реда на Административно-процесуалния кодекс. За отказване за издаване на виза се съставя формуляр по образец, утвърден с акт на Министерския съвет.”
Г-н Методиев, заповядайте.
Веселин Методиев:
Аз мисля, че е хубаво да получим консултация от Консулска служба, която се занимава с подобни неща. Защото може да се окаже, че няма такава практика, тъй като в един момент може да се окаже, че това са хиляди случаи.
Искра Фидосова:
Давам думата на г-жа Кабакчиева.
Слетлозара Кабакчиева:
Добър вечер на всички.
Аз съм представител на дирекция „Консулски отношения”, началник сектор „Консулско-правни въпроси”.
Когато на първо четене г-н казак е направил това предложение, моя колега е съобщил, че ние не възразяваме срещу това. Виждам го това предложение в момента. Но включването или невключването на този текст не променя нищо. Самата идея на законопроекта е да бъде уведомяван за отказа кандидата за издаване на виза.
На първо място, първоначалният текст се мотивира и подлежи на оспорване по реда на Административно-процесуалния кодекс. Самият Административно-процесуален кодекс съдържа разпоредби как се уведомява лицето.
На второ място, както виждате за отказа за издаване на виза се съставя формуляр по образец, утвърден с акт на Министерския съвет. Това ще бъде разпоредба в действащата и в момента Наредба за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим. Там предвиждаме формулярът да се съставя в два екземпляра, единият от които остава към дело – към досието на кандидата, а другият екземпляр се предава на лицето. Връчва се лично или пък се ползват другите методи за съобщаване по реда на Административно-процесуалния кодекс. В този смисъл този текст няма никаква добавена стойност към текста като цяло. Не пречи, но не въвежда нищо по-различно от това.
Самият смисъл на изменението, мотивите, които ни водиха при внасянето на законопроекта са именно да отговорим на препоръката при Шенгенската проверка, че членовете на семействата на гражданите на Европейския съюз трябва да бъдат писмено уведомявани за всякакви решения, които ограничават техните права по смисъла на тази директива. В този смисъл не възразяваме да бъде включен този текст, но той не носи никаква добавена стойност. Благодаря.
Анастас Анастасов:
Един уточняващ въпрос. В самия формуляр има ли място, където се попълва съгласието за издаване или отказа.
Слетлозара Кабакчиева:
Самият формуляр, който ние сме подготвили, изпреварващо събитията, точно това се съдържа в него – че лицето, кандидатстващо се уведомява за този отказ, посочват се мотивите за отказа, които не противоречат на националната сигурност, правното основание и дата, с което се удостоверява датата, на която е съобщено на лицето това решение за отказа за издаване на виза. Защото ако резултатът е положителен, той просто ще си получи паспорта, в който ще е положен визовия стикер, персонализиращ неговите данни.
Искра Фидосова:
Колеги, имате думата за мнения. Тъй като няма постъпило писмено предложение между първо и второ четене, отсъства и г-н Казак, ще подложа на гласуване текста така, както е постъпил от вносителя. Има ли възражения? Няма.
При това положение § 1 остава с текста на вносителя.
Подлагам на гласуване § 1 с текста на вносителя. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Следва Допълнителна разпоредба като наименование. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Продължаваме с § 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2 и предлага следната редакция:
„§ 2. Този закон въвежда изискванията на Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) § 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО.”
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Продължаваме с точка шеста от дневния ред.
По шеста точка - Обсъждане на работен доклад за второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита срещу домашното насилие, № 902-01-35, внесен от Министерския съвет на 23.10.2009 г.
Раздаден ви е законопроектът.
По отношение на наименованието на законопроекта има постъпило предложение от народния представител Лютви Местан.
Наименованието на законопроекта е Закон за изменение и допълнение на Закона за защита срещу домашното насилие.
Предложението на г-н Местан е Закона за защита от домашното насилие.
Аз лично смятам, че е прав. Какво смята Министерството на правосъдието.
Даниела Машева:
Аз изцяло подкрепям така направеното предложение от г-н Лютви Местан. Считам, че то е граматически издържано и уместно.
Отделно от това бих направила забележка, че това противоречие терминологично съществува и в чл. 5 и в чл. 6 от настоящата редакция, където в чл. 5 е „мерки за защита срещу домашното насилие”, а в чл. 6 борави с термина „превенция и защита от домашно насилие”.
Може би и там би следвало текстовете да се прецизират.
Искра Фидосова:
Освен това, в § 5, т. 1. буква „а” следва да се промени в съответствие с новото наименование на закона, както и да се промени наименованието на Глава втора.
Промени следва да се направят и в чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс, както и в чл. 329, ал.3, т. 5 от Закона за съдебната власт.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Лютви Местан за наименованието на закона – „Закона за защита от домашното насилие.”
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се. Предложението е прието и става §1.
По §1, който става §2 – Комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 2. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става §3.
„§ 3. Член 2 се изменя така:
„Чл. 2. (1) Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
(2) За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.”
Който подкрепя така предложения текст по § 2 и 3, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 3 също има редакционни поправки.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4.
„§ 4. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точки 6 и 7 се изменят така:
“6. лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително;
7. лице, с което се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително;”.
2. Създават се т. 9 и 10:
“9. възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство;
10. лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство”.”
Моля, който е „за” да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Тодор Димитров:
Колеги, продължаваме с § 4. Имате думата. Заповядайте.
Веселин Методиев:
Г-н Председателстващ, искам да помоля да се провери от експертите понятието „родствена връзка”, което тук е сменено с понятието „родство”.
Ако се намира на друго място в закона „родствена връзка” да се съобрази с тази промяна.
Реплика: Навсякъде е поправено.
Веселин Методиев:
Връщаме се на процедурата. Ако няма възражения, да приемем законопроекта анблок.
Тодор Димитров:
Колеги, ако имате възражения по конкретни текстове или други изказвания, заповядайте.
Даниела Миткова:
Първият ми въпрос е свързан с § 8. Може би в т. 2 трябва да се добави и попечителя, защото в самите мотиви на законопроекта е написано „и органа по попечителство”. В т. 2 да се добави „и попечителя”.
Юлиана Колева:
Защо да изписваме всички законови представители, когато те всички са законови представители.
Даниела Миткова:
Законен представител са и самите родители, а в т. 4 родството по права линия също са родителите на детето. Би трябвало „родителят” от т. 2 да отпадне, ако го оставим в т. 4 „родство по права линия”.
Т. 2 да бъде: „настойника или попечителя на пострадалото лице.”
Това имам предвид.
Ива Митева: експерт
Законните представители наистина са родителят и настойникът.
По отношение на органа на настойничество и попечителство това е кметът. Това не е нито настойникът, нито попечителят. Аз също имах такъв въпрос и в становището бях го отбелязала като бележка, че трябва да бъдат изписани, за да е ясно за лицата, които са законните представители. И тъй като т. 4 ги посочва, че родителят е роднина по права линия наистина, но колегите от Министерството на правосъдието ми обясниха, че те нямат предвид попечителя и не искат да бъде добавен, тъй като попечителят е по отношение на лицата, които са ограничено запретени, а тези лица имат право сами да подават молба, така че няма нужда да се добави и да се дублират правомощия. Това беше отговорът и техните съображения, но държаха да се посочи изрично родителят отпред, защото не всеки знае роднините по права линия и помолиха той да бъде изведен отпред.
Реплика: Но нали подаването на молба трябва да е със съгласието на попечителя.
Искра Фидосова:
Колеги, да вървим по текстовете един по един, за да няма объркване и да не пропуснем нещо.
По § 4, който става § 5.
По § 5 обаче има редакционни поправки. Като има редакционни поправки, трябва да ги прочета.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 6.
„§ 6. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) текстът преди т. 1 се изменя така: „Мерките за защита от домашното насилие са:”;
б) в т. 3 след думата „приближава” се добавя „пострадалото лице”.
2. В ал. 2 думите “от един месец до една година“ се заменят с “от три до 18 месеца”.
3. Създава се нова ал. 3:
„(3) Мярката по ал. 1, т. 4 не се налага при висящ съдебен спор между родителите по упражняване на родителските права, по определяне местоживеенето на детето или режима на личните отношения.”
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”
По § 6. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 7.
„§ 7. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Органите на изпълнителната власт и/или юридическите лица, регистрирани по реда на чл. 18, ал. 2 и 3 от Закона за социално подпомагане и по реда на чл. 45 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, работят за защита на лицата, пострадали от домашно насилие.”
2. Създават се ал. 5 до 8:
„(5) Всяка година до 31 март Министерският съвет приема Национална програма за превенция и защита от домашно насилие.
(6) Средствата за финансиране изпълнението на задълженията по Националната програма по ал. 5 се определят ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година по бюджетите на съответните министерства, определени в програмата.
(7) Ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година по бюджета на Министерството на правосъдието се определят средства за финансиране на проекти на юридически лица с нестопанска цел, които отговарят на изискванията на ал. 3 и при условие, че те осъществяват дейности по този закон, за разработване и изпълнение на:
1. програми за превенция и защита от домашно насилие, които се отнасят до:
а) подготовка и одобряване на програми в учебни заведения;
б) програми за работа с органите на съдебната власт и с органите на Министерството на вътрешните работи;
в) мониторинг на прилагането на закона;
г) провеждане на семинари и конференции;
д) издания и публикации;
2. програми за предоставяне на помощ на лица, пострадали от домашно насилие, които включват:
а) социално, психологическо и правно консултиране и помощ от специалисти;
б) насочване към други необходими специалисти и интердисциплинарни консултации, както и към кризисни центрове за лица, пострадали от домашно насилие;
3. обучение на лицата, които извършват защитата по закона;
4. специализирани програми, посещавани от лицата, които са извършили домашно насилие и които включват социални и психологически консултации.
(8) Юридическите лица, регистрирани по реда на чл. 18, ал. 2 и 3 от Закона за социално подпомагане и по реда на чл. 45 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, които работят за защита на лицата, пострадали от домашно насилие, имат право на субсидия от държавния бюджет при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.”
Комисията предлага да се създаде нов § 8:
§ 8. Наименованието на глава втора се изменя така: „Производство за налагане на мерки за защита от домашното насилие”.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 7 няма редакционни поправки, който става § 9.
Подлагам на гласуване параграфи 4, 5, 6 и 7 анблок.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 8, който става § 10 . Има ли бележки по § 8. Заповядайте.
Ивайло Тошев:
В т. 2 на § 8, където е записано: „родителя или настойника на пострадалото лице” някои от нас считаме, че тук е изпуснат „попечителя” от кръга на лицата, които могат да подадат молба и да се образува производство.
Вярно е, че в т. 1 е записано: „пострадалото лице, ако е навършило 14-годишна възраст”, но защо да не може и попечителя.
Юлиана Колева:
Не би трябвало да е пречка и попечителят да може да го направи. Защото в голямата си част, особено при ограничено запретените, може да не могат.
Искра Фидосова:
Колеги, има ли различно мнение? Г-жа Машева.
Даниела Машева:
Аз считам, че родителят се покрива от т. 4 – от „лице, което е в родство по права линия с пострадалото дете”. В случая се получава едно преповтаряне. Считам, че „попечителят или настойникът” ще бъде по-прецизна т. 2.
Даниела Миткова:
В т. 2 да отпадне „родителя”. Т. 2 да стане:
„2. настойника или попечителя на пострадалото лице.”
„Родителят” да отпадне от т. 2, защото се препокрива с „в родство по права линия” в т. 4.
Красимир Ципов:
А може би трябва и да разменим мястото на точките, защото да оставяме накрая най-близките роднини не е редно.
Искра Фидосова:
Чета редакцията на § 8, който става § 10.
„§ 10. Член 8 се изменя така:
„Чл. 8. Производството по издаване на заповедта може да се образува по молба на:
1. пострадалото лице, ако е навършило 14-годишна възраст или е поставено под ограничено запрещение;
2. брат, сестра или лице, което е в родство по права линия с пострадалото лице;
3. настойника или попечителя на пострадалото лице;
4. директора на дирекция „Социално подпомагане”, когато пострадалото лице е непълнолетно, поставено е под запрещение или е с увреждания.”
Веселин Методиев:
Преди да гласуваме бих искал да попитам нещо във връзка с чистотата на текста.
Абсолютно правилно беше предложението на колегата Ципов, че „брат, сестра или лице” трябва да отиде напред, защото все пак има естествен ред на нещата извън безобразията на администрацията. Въпросът ми към колегите, които добре познават понятието „родство по права линия” дали брат и сестра също не са родство по права линия. (Не.) Те са по съребрена.
Искра Фидосова:
Колеги, подлагам на гласуване така прочетения текст на § 8, който става § 10. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 9, който става § 11 има също редакционни поправки и бележки.
„§ 11. В чл. 9 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
a) текстът преди т. 1 се изменя така: „Молбата е писмена и съдържа:”;
б) точка 1 се изменя така:
„1. имената, адреса и единния граждански номер на молителя, адреса на дирекция „Социално подпомагане”; в случай че пострадалото лице не може или не желае да разкрие постоянния или настоящия си адрес, то може да посочи друг адрес;”
в) точка 4 се изменя така:
„4. датата, мястото, начина и други факти и обстоятелства за извършеното домашно насилие;”.
2. В ал. 2 думите „чл. 8, т. 2 и 3” се заменят с „чл. 8, т. 2 и 4”.”
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 10, който става § 12. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:.
§ 12. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „или искането” се заличават.
2. В ал. 2:
а) думите „или искането” се заличават;
б) след думата “регистър” се добавя „с отделна поредна номерация (индекс) на делата”.
3. Алинея 3 се отменя.
Има ли възражения по така прочетения текст. Няма. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 11,който става § 13. Има ли бележки? Заповядайте, г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
В посочените случаи държавна такса и разноски за чия сметка остават. Преди беше за сметка на агенцията. Трябва да се разпише за чия сметка ще бъдат разноските – таксата и разноските.
Ива Митева: експерт
В случая, ако е заведено делото от Агенцията за социално подпомагане, тя ще заплати. Освен когато молбата е за защита на лица, които не са навършили 16 годишна възраст или 18 годишна възраст, която приемете, както и на лица, поставени под запрещение или лица с увреждания. Само в тези случаи те ще се освобождават от такса. Във всички случаи лицата, които са подали молба и са загубили делото ще заплащат.
Димитър Лазаров:
За чия сметка ще останат разноските?
Ива Митева: експерт
За сметка на лицето, което е подало молбата.
Димитър Лазаров:
Но имате „с изключение на...”.
Ива Митева: експерт
Те няма да заплащат такса. Тези лица въобще няма да заплащат такса.
Димитър Лазаров:
Разноските ще останат за сметка на съда ли?
Ива Митева: експерт
За сметка на държавата в случая.
Димитър Лазаров:
Не е ясно. За чия сметка при тези, които не са навършили 18 годишна възраст.
Искра Фидосова:
Една от пречките да не се завеждат дела е именно заплащането на такси и затова е много резонен и уместен въпроса.
Юлиана Колева:
Нали във всички случаи има един извършител на това насилие.
Димитър Лазаров:
Ако не е уважена.
Искра Фидосова:
Има ли предложение за редакция на § 11. Няма. Чета § 11.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 13.
„§ 13. В чл. 11 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „чл. 8, т. 1 и 3” се заменят с „чл. 8”.
2. В ал. 3 думите „а в случаите по чл. 8, т. 2 разноските се заплащат от Агенцията за социално подпомагане” се заменят с „освен когато молбата е за защита на лица, които не са навършили 18-годишна възраст, както и на лица, поставени под запрещение, или лица с увреждания”.”
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 12, който става § 14, § 13, който става § 15 и § 14, който става § 16 няма редакционни поправки, с изключение на т. 2 на § 12. Тя става:
2. В ал. 2 думите „чл. 8, т. 2 и 3” се заменят с „чл. 8, т. 2 и 4”.”
Останалият текст на § 12 не се променя.
По § 13, който става § 15 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 14, който става § 16 също.
Който е „за” така представените текстове на § 12 с редакционната бележка, § 13, който става § 15 и § 14, който става § 16 , моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Комисията предлага да се създаде нов § 17 .
„§ 17. В чл. 16 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думите „ал. 2” се заменят с „ал. 3”.
2. В ал. 3 думите „районното полицейско управление” се заменят с „районното управление на Министерството на вътрешните работи.”
Има ли бележки и мнения? Заповядайте.
Даниела Машева:
Предполагам, че е съобразено със Закона за МВР.
Искра Фидосова:
Който е „за” така прочетения текст на § 17, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 15. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 18:
„§ 18. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 изречение трето се заличава.
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) При подаване на жалбата не се внася държавна такса.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
4. досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думата „тридневен” се заменя със „7 дневен”.
5. досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „14-дневен” се заменят с „едноседмичен”.
6. досегашната ал. 5 става ал. 6.”
Има ли бележки по така прочетения текст. Заповядайте, г-н Анастасов.
Анастас Анастасов:
Промените в закона са с идеята да се даде една ускорена защита на тези деца. В момента това, което се случва в съда – съкратени срокове по отношение образуване и произнасяне и след това се движи по процедурата на ГПК. Реално или ако лицето шаканира процеса може това производство да се проточи във времето безконечно. Колкото повече се удължава срокът толкова повече имаме възможност този, който е осъществил домашното насилие, да осъществи ново такова. Конкретен пример за Ямбол, след произнасяне на съда по отношение на такава жалба с решение и отстраняване на лицето от жилището, отиде уби жената, закла децата и след това се самоуби. Самата реакция във времето се разтяга, нагнетяват се и нови събития и нови отношения. Така че не знам дали е много удачно да се разширява срокът за произнасяне. Да се реагира на момента и да има окончателност на това решение.
Искра Фидосова:
Обединяваме се около това тридневният да се запази и 14-дневният. Текстът на вносителя е да бъде 7-дневен и едномесечен. Това, което предлагате, е да се запазят досега действащите разпоредби – 3-дневен и 14-дневен.
Другото, което предлагат колегите е по т. 5 – 14-дневният да стане 7-дневен.
Колеги, обединяваме ли се за това да не се пипат и двата срока.
Ще ги подложа на гласуване поотделно. Първо текстът на вносителя тридневният да стане 7-дневен и 14-дневният да стане едномесечен.
Който е „за” текста на вносителя на § 15, моля да гласува. Няма „за”. Против? Седемнадесет „против”. Въздържали се? Няма.
Веселин Методиев:
От опит искам да кажа, че е доста неприятно. Когато има текст, внесен от народен представител му пише името. Когато има текст на работна група, пише че е на работната група. А когато има текст на вносителя, пак сме наясно. А тук аз не разбрах откъде дойде § 18. „В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения.” Накрая дори не е написано комисията подкрепя или не подкрепя този текст. Как се случи този текст между двете четения. Защото изведнъж се казва: едното е на вносителя, а това, което се изменя и е в курсив, то пак е на вносителя.
Молбата ми е да не се допуска такава бъркотия.
Искра Фидосова:
Миналия път и аз направих същата бележка.
В случая става въпрос за текст на вносителя. Категорично тук няма постъпил друг текст, друго предложение. Има само редакция от страна на експертите. Г-жа Машева.
Даниела Машева:
Г-жо Председател, бих искала да попитам дали ще бъде прието така направеното предложение за нова ал. 2
„(2) При подаване на жалбата не се внася държавна такса.”
Искра Фидосова:
Колеги, подлагам на гласуване редакцията на § 15, който става § 18. За да не го чета втори път, в чл. 17, т. 1 и т. 2 няма промени от текста на вносителя. В ал. 2 има промяна по предложение на вносителя в т. 4 и в т. 5.
Подлагам на гласуване срока да се запази по т. 4 – тридневен, а по т. 5 – 14-дневен.
Но има предложение в момента 14-дневният срок да бъде намален на седемдневен. Това ли е предложението? Заповядайте, г-н Анастасов.
Анастас Анастасов:
Самият текст, който обсъждаме в момента е ал. 3. Тя гласи:
„(3) Районният съд изпраща препис от жалбата с приложенията на другата страна, която в тридневен срок от получаването й може да направи възражение, както и да посочи нови доказателства. След изтичането на този срок жалбата заедно с приложенията и възраженията се изпраща на окръжния съд. Окръжният съд разглежда жалбата в 14-дневен срок на открито заседание ....”.
Искра Фидосова:
В момента се прави трето предложение: тридневният да стане седемдневен, а по т. 5 14-дневният да се запази.
Подложих на гласуване текста на вносителя, който не се прие.
Сега трябва да подложа на гласуване двете предложения, като в останалата част § 15, който става § 18 не се променя. Двете допълнителни предложения касаят само т. 4 и т. 5.
Едното предложение, което постъпи преди г-н Анастасов да направи това, беше тридневният срок да се запази и 14-дневният срок да се запази.
Другото предложение е по т. 4 да се замени със седемдневен, а по т. 5 да си остане 14-дневния.
Който е за запазване на тридневния срок по т. 4 и 14-дневния по т. 5, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Приема се. Тридневният и 14-дневният срок се запазват.
По § 16. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 19:
„§ 19. В чл. 18 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 навсякъде думите „или искането” се заличават, а думите „пряка и непосредствена последваща опасност” се заменят с „пряка, непосредствена или последваща опасност”.
2. В ал. 2 думите „районното полицейско управление” се заменят с „районното управление на Министерството на вътрешните работи”.
3. В ал. 4 думите „30 дни” се заменят с „един месец”, а думите „или искането” се заличават.
4. В ал. 5 думите „чл. 8, т. 2 и 3” се заменят с „чл. 8, т. 2 и 4”.”
Има ли възражения по така прочетения текст на § 16, който става § 19. Няма. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 17. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 20:
„§ 20. В чл. 19 след думите „незабавна защита” се добавя „не подлежи на обжалване и”.”
Има ли възражения? Няма. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 18. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 21:
„§21. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Когато е наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 2 и извършителят откаже доброволно да я изпълни, той се отстранява от съвместно обитаваното жилище със съдействието на полицейските органи от районното управление на Министерството на вътрешните работи по местонахождението на жилището.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.”
Тук има ли възражения? Няма. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 19. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 22:
„§ 22. В заключителните разпоредби се правят следните допълнения:
1. В § 4 след думата „подпомагане” се добавя „и по реда на чл. 45 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел”.
2. Създава се § 5а:
„§ 5а. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.”
Преходни и заключителни разпоредби.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Който подкрепя така прочетените текстове за § 19, който става § 22 и за Преходни и заключителни разпоредби, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 20. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 23.
По § 21. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 24:
„§ 24. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема правилник за прилагането му.”
По § 22. Комисията подкрепя текста на вносителя на § 22, който става § 27.
Колеги, имате ли възражения по трите параграфа, които прочетох.
Няма възражения. Който е „за” така прочетените текстове на § 20, § 21 и § 22 на вносителя, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Комисията предлага да се създаде § 25:
„§ 25. В Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50, 97 и 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62, 85 и 120 от 1997 г., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21, 51 и 98 от 2000 г., бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и 92 от 2002 г., бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24, 43, 76, 86 и 88 от 2005 г., бр. 59, 75 и 102 от 2006 г., бр. 38, 57, 64, 85, 89 и 94 от 2007 г., бр. 19, 67 и 102 от 2008 г., бр. 12, 23, 27, 32, 47, 80 и 93 от 2009 г.) в чл. 296, ал. 1 думите „защита срещу домашното насилие” се заменят със „защита от домашното насилие”.”
Комисията предлага да се създаде § 26:
„§ 26. В Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 64 от 2007 г.; изм., бр. 69 и 109 от 2008 г., бр. 25, 33 и 42 от 2009 г.) в чл. 329, ал. 3, т. 5 думите „Закона за защита срещу домашното насилие” се заменят със „Закона за защита от домашното насилие”.”
Който е съгласен с така прочетените два параграфа, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Колеги, преминаваме към следващата точка от дневния ред.
По седма точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона на събранията, митингите и манифестациите, № 954-01-46, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 17.11.2009 г.
Предишния път гласувахме другия законопроект, колеги. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Те са гласували законопроекта на първо четене. Предлагам ви, ако няма изказвания, да гласуваме. Заповядайте.
Кристияна Петрова:
Само едно уточнение. Допусната е техническа грешка в § 5. Става:
„В чл. 8, ал. 1 текстът „48” се заменя със следния текст „120”.”
Искра Фидосова:
На второ четене Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще го съобрази.
Който е за приемането на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона на събранията, митингите и манифестациите, № 954-01-46, внесен от Яне Янев и група народни представители, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По осма точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 954-01-47, внесен от Анастас Василев Анастасов и група народни представители на 17.11.2009 г.
Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Ние сме втората комисия. Колегите са го гледали на първо четене. Има представен доклад. Запознали сте се с предложението. Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване на първо чете Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 954-01-47. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По девета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за дейностите по предоставяне на услуги, № 902-01-43, внесен от Министерския съвет на 12.11.2009 г.
Тук водеща е Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Съпътстваща е Комисията по правни въпроси. От страна на вносителя присъства г-н Стефан Узунов. Г-н Узунов, заповядайте да представите законопроекта накратко.
Стефан Узунов:
Проектът на Закон за дейностите по предоставяне на услуги е разгледан от Министерския съвет и приет с Решение № 881 от 12 ноември 2009 г.
Проектът беше разгледан и подкрепен от Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, от Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове и от Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Проектът на Закон за дейностите по предоставяне на услуги е разработен в съответствие с разпоредбите на Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно услугите на вътрешния пазар. Целта на директивата е да осъществи напредък в работата по изграждане на реален вътрешен пазар на услугите, така че бизнесът и потребителите да могат да се възползват напълно от възможностите, които той предоставя. В този смисъл са формулирани и целите на законопроекта. Улесняване на упражняването на дейностите по предоставянето на услуги, гарантиране правата на доставчиците и получателите, намаляване на административната тежест и опростяване на процедурите на компетентните органи.
Чрез разработването и приемането на закона България като страна членка на Европейския съюз ще изпълни своите задължения по въвеждане на Директивата относно услугите на вътрешния пазар в националното законодателство до края на 2009 г.
Със законопроекта се регламентира работата на единно звено за контакт, което трябва да улесни връзката на доставчиците на услуги с администрацията. Функциите на това звено ще изпълнява Националния портал на електронното правителство за предоставяне на електронни административни услуги на гражданите и бизнеса, регламентиран в Закона за електронното управление.
Във връзка с правото на установяване и свободно предоставяне на услуги в законопроекта са посочени изискванията, които не могат да бъдат налагани на доставчиците на услуги, тъй като ограничават техните права. Съвременно са заложени задължения към доставчиците на услуги за предоставяне на информация, което ще позволи потребителите да получат навременна актуална и безпристрастна информация.Регламентирани са правата за работа на националните компетентни органи с информационната система за вътрешния пазар.По отношение на единното звено за контакти и използването на информационната система за вътрешния пазар е предвидено разработване на подзаконова нормативна уредба. Контролът по прилагането на закона ще се осъществява от компетентните органи съобразно правомощията им, предвидени в съответните нормативни актове от Комисията за защита на потребителите и от администратора на Единното звено за контакти. С цел привеждане на националното законодателство в съответствие с Директивата в заключителните разпоредби на законопроекта са предвидени изменения в съответните закони, а именно Закона за туризма, Закона за устройството на териториите, Закона за камарата на строителите, Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, Закона за енергийната ефективност, Закона за занаятите и в Закона за защита на потребителите. Приемането на Закон за дейностите по предоставяне на услуги ще осигури пълното и точно въвеждане и последващо прилагане на Директивата за услугите.В заключение бих искал да отбележа, че към момента 8 страни членки на Европейския съюз вече са приели своя закон за услугите. Това са Дания, Румъния, Чехия, Унгария, Швеция, Холандия, Испания и Великобритания. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Узунов. Колеги, имате думата. Заповядайте, г-н Радев.
Емил Радев:
Подробно разгледахме законопроекта в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Приемането на закона е в изпълнение на европейските директиви, съответства на директивите, така че смятам няма проблеми да мине на първо четене.
Искра Фидосова:
Ще помоля експертите да направят подробен преглед на законопроекта и ако има някакви бележки от правно техническа гледна точка да се предоставят на водещата комисия.
Колеги подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за дейностите по предоставяне на услуги, № 902-01-43, внесен от Министерския съвет на 12.11.2009 г.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Благодаря, г-н Узунов.
По десета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, № 902-01-44, внесен от Министерския съвет на 16.11.2009 г.
От страна на вносителите присъстват представители на Патентното ведомство – Добринка Добрева и Магдалена Радулова. Заповядайте.
Магдалена Радулова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми членове на Комисията,
Представените на вашето внимание изменения и допълнения на Закона за марките и географските означения целят създаване на една по-модерна система за регистрация на марките в България, залагаща на по-активното участие на ползвателите на системата в процеса.Измененията могат да се квалифицират само в две основни направления: промени, засягащи общите положения в закона и промени, пряко свързани с процедурата на регистрацията на марките, както и процедурите, регламентиращи прекратяването на правата, заличаването и отмяната на регистрацията.
Първата група промени включва текстове с оглед повишаване на информираността на обществото, като включването на изрично изброени данни за съдържанието на държавните регистри.
Най-същественото изменение, което спада към втората част на промените, това е въвеждането на така наречената опозиционна система, с което значителното се променя производството по експертизата на марките. Тази промяна считаме, че отговаря на потребностите на обществото и на изискването да се премахнат пречките при свободното движение на стоки и свободното предоставяне на услуги.
Другите промени засягат съкращаването на сроковете на регистрацията.В заключение бих искала да кажа, че направените промени освен, че ще ускорят експертизата на регистрацията на марките, но ще са и в пълна хармония с Регламент 207 от 2009 г., който регламентира марката на общността. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Радулова.
Колеги, има дадени бележки от страна на един от експертите – г-жа Рупчева. Тя работи по законопроекта и с водещата Комисия. Те ще се съобразят с направените бележки между първо и второ четене. Няма да ги чета. Те с по отношение редакционно уточняване на текстове, изписване на поредност, на членове, на алинеи, на някои наименования, които са използвани и т.н. Бележките са редакционни.
Има ли някой, който желае да се изкаже по този законопроект. Няма. Пристъпваме към гласуване.
Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, № 902-01-44, внесен от Министерския съвет на 16.11.2009 г.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Благодаря на всички за участието.
Закривам заседанието.



Председател:
(Искра Фидосова)